Почти любов

[LadyDi]

Като влакове се гоним. До отричане.
Друго ни е разписанието.
Клетви нямаше да се обичаме.
В релсите ни е призванието.

Ти бързаш все напред. Аз изоставам.
Гарата помни твоя звънтеж.
Но аз го забравям. Как го забравям!
Следите измива един тих ръмеж.

Когато те чакам - все не пристигаш.
Когато си тръгна - идваш със гръм.
После ме гониш, но все не настигаш
влака ми. И пак си ми сън.

Друго ни е разписанието. До отричане.
До полуда. До гроб. До живот.
Клетви нямаше да се обичаме.
Призванието ни е почти любов.

[mechtaq_za_teb]

Прочитайки го, се чудя само за едно нещо:как може такова хубаво стихотворение да няма нито един коментар? Невероятно е просто. Нямам думи да го опиша. Не е банално, даже напротив. Оригинално е и идеята много ми харесва. Ритъмът е отличен и нямам никакви критики. Браво.

[BlackaTBW]

Харесва ми. Влаковете винаги са били... подходящи за такива стихове. (:

[iveetyy]

Мда,и на мен ми хареса. :)

[elllllly]

много хубавооо :-)

[quenian]

Третият куплет мааалко ми издиша, ама то туй е, 'щото съм прекалено критичен. Иначе е добро - пак браво и пак благодаря :)

[LadyDi]

Благодаря :)

[Take_That]

Много ми хареса :) :-)

[SmilezZz]

Много е яко :-) :-)
Браво

[glamorousss]

Ах,много яко <3