outofthisworld
03-18-2010, 20:45
Седях на голямого кресло срещу стенния часовник,взираики се в махалото.Мисли със скоростта на светлината минаваха и си отиваха,милиони въпроси без отговор.Едно мигване и един час беше отлетял,отлетял в мисли за теб..”А имаше време” една мисъл мина през ума ми.Нежни,отчетливи звуци се чуваха от часовника.Времето летеше ли,летеше.Отговори не получавах.Отговори на въпросй който всъщност нямаха отговор...
Второ мигване и стрелката се бе преместила с един час напред.Не се движех,седях неподвижно и си задавах въпроси,а след въпросите мечтаех,мечтаех за теб.Вече нищо нямаше смисъл,но продължавах да мечтая с последната капчица надежда.И всеки път когато обичах знаех че ще бъда наренен,но въпреки това,исках още и още болка,болка тук отляво...Но защо го правех,и тук нямах отговор.Болката не спираше,засилваше се с всяка изминала секунда,минута, час и лека по лека започваш да привкиваш с нея.Цигарения дим вече беше испълнил цялата стая.Седях,времето летеше, а аз вече чаках Слъснцето за да видя поне нещо хубаво на този свят,свят изпълнен с мъка и тъга и мъничко щастие.
Мислите за теб отново нахлуха в главата ми,не можех да те изтрия от ума си,нямаше как...а и не исках,исках да ме боли...
Второ мигване и стрелката се бе преместила с един час напред.Не се движех,седях неподвижно и си задавах въпроси,а след въпросите мечтаех,мечтаех за теб.Вече нищо нямаше смисъл,но продължавах да мечтая с последната капчица надежда.И всеки път когато обичах знаех че ще бъда наренен,но въпреки това,исках още и още болка,болка тук отляво...Но защо го правех,и тук нямах отговор.Болката не спираше,засилваше се с всяка изминала секунда,минута, час и лека по лека започваш да привкиваш с нея.Цигарения дим вече беше испълнил цялата стая.Седях,времето летеше, а аз вече чаках Слъснцето за да видя поне нещо хубаво на този свят,свят изпълнен с мъка и тъга и мъничко щастие.
Мислите за теб отново нахлуха в главата ми,не можех да те изтрия от ума си,нямаше как...а и не исках,исках да ме боли...