PDA

View Full Version : само да оплача



tonie__
03-18-2010, 22:07
Не искам помощ,нито отговори-само искам да се оплача.то не че някой може да ми помогне де 8-)

Имам чувството,че всичко около мен почва да се срива,сериозно.Най-новото е,че се разделих с приятеля ми,с който сме..бяхме заедно от 29.12.2008..смятайте.Е,може да се съберем,ама не ме топли особено тая мисъл.Съвсем изгубих надежда в училището,а стипендията за другата година ми трябва,ако положението е същото.А аз исках да уча право,да бе..Тъпото е,че се натяквзм,че искам да уча право и да се занимавам с тва,само защото тая професия ще осигури добър живот на моите деца,нещо,което родителите ми не успяват.Ама ученето ми е най-малкия проблем,сериозно.В момента да сме толкова затънали парично,че няма на къде повече..ама съм убедена,че има накъде и нещата ще станат още по-зле..скоро.Нашите не могат да си намерят други работи,защото реално наближават педесетака,без езици,освен руски и малко английски,а сега се търсят съвсем различни неща.Баща ми си попийва редовно..доста пъти ми се е случвало аз да съм тази,която му отваря вратата и му помага да си влезне в къщата благополучно..нз какво е за 50 кг момиче да подкрепя 100 кг мъж.Майка ми имаше някакви здравословни проблеми доскоро и ест. никой не ми каза какво и е и сега нищо не знам,ама и не се учудвам честно.И после що пуша и пия-еми имам супер пример,да.Не мога да допусна човек до себе си,защото ме е страх..не вярвам на хората-не повярвах дори на приятеля си ,когато ми казваше,че ме обича.Правя се на супер злобна и лоша,за да може хората да ги е страх и да не ме наранят.Момиче приятелка съм нямала никода.Сега има едно момиче от класа,което ми е много близко и държа на нея,ама нямам ни най-малка идея как трябва да се държа с нея и ме е страх,че ще я изгубя,като всичко хубаво в момента.Имам супер ниско самочувствие по много причини.Сестра ми е абсолютно поерфектното дете-някъв пълен вундеркинд и вс. ме сравняват с нея и всеки ден ми показват колко по-добра е тя.Еми честно вече съм убедена,че нищо няма да стане от мен.И съм се примирала.Верочтно скоро ще наближа прага на анорексията,ама не мога да се спра.Не се чувствам добре..реално погледнато аз никога не съм,де.Винаги си мисля,че не съм достатъчно добра.Във всеки един смисъл..и ми е кофти,ама кой да се сети..Пробвах със спорт,имах потенциал,но имам проблеми с кръвното и изпуснах шанса..на 16 години какво мога да стана?Нищо.Много искам да се занимавам с тенис,не професионално,разбира се.Ей така-да тренирам.Ама 50 лева на месец + ракета минимум 100 лева родителите ми не могат да дадат.Странно,но винаги съм искала да свиря на пиано-като някой нърд звуча,но според мен е яко.Имам талант само в пеенето,ама вече почвам да се разубеждавам и в тва.Нормално ли е всички непознати и познати да ми казват,че пея страхотно,а родителите ми да могат само да плюят?Ако е нормално,ще се примиря..ама то мина вече и тва-примирила съм се ехее преди колко време.Искам да тръгна на психоаналитик,'щото аз много хубаво си пиша тука,ама имам нужда някой да ми отвръща,а в момента на никой не мога да се оплача.Най-добрата ми приятелка е богаташка,имам каквото иска,семейството и е страхотно-абе пълна противоположност.Как да споделям на нея като не разбира?Как да поискам съвет?Сега обмислям да почна работа-аз ще почна 1000% лятото,ама идеята ми е да почна от края на май,началото на юни-демек докато сме на училище още.Един месец не е много като време,ама парите са на първо място сега.На кастинг щях да ходя тая неделя,ама се отказах-отново не мисля,че съм достатъчно добра за каквото и да било.Искам да съм независима,искам да не съм в тежест на хората около мен.Реално,аз съм си независима от много време,скандалите вкъщи ме научиха на много неща.Супер леко може да звучи от писане,ама не е такова.Чак ми е гадно,че се оплаквам постоянно,ама имам нужда да споделя с някой.Супер трудно ми е в момента,наистина.Дрехите си продавам в Борсата,м/у другото.Надявах се с парите да си купя дънки,ама не вярвам да събера толкова много.В Господ не вярвам вече от много време-молих се,Него го нямаше,когато имах нужда,не вярвам вече,че някога ще се появи.Имах толкова различни очаквания и мечти и надежди.Абе както казах изведнъж всичко се срути.Часът е 12,аз не съм се изкъпала още,утре ще ставам в 6,30 за училище,ама честно казано вече не ми пука.Как може на човек да му пука след толкова болка?Иначе съм толкова усмихната и пъти по-различна от това,което хората виждат.Ама как да видят като дори хората в компанията ми не ме забелязват!?Всички ме мислят за няква здраво куха като съдят по държанието ми и оценките в училище,ама с ръка на сърцето мога да кажа,че за образа,който хората ми изграждат имам доста високо АйКю!!Искам един ден без проблеми,ей така всички да ме оставят и да гледам само себе си,един ден,в който няма да мисля за всичко останало,освен за мен.Ама както винаги ще си остана с искането.Аз съм една лицемерка,сребролюбка,злоб арка,емоционално увредена личност.

Jus7DreamBoy
03-18-2010, 22:26
Прочетох всичко което си написала ... дано ти е олекнало поне малко като си го споделила с нас ... а моя съвет е в твоята ситуация зарежи всичко и започни да учиш ... учи ... работи .... стани човек за да не стане така 1 ден твоите деца да им е тежко както сега на теб ... ... бъди уверена в себе си не се отказвай имаш стимул да се бориш! А и да не забравя намери си приятели който ще те изслушат и разберат ... разбрах че си ученичка отиди при училищния психолог поговори с него ... а ако искаш да работиш като дойде лятото почвай ... аз така всяко лято си бачкам :) . Ако искаш пак да се " оплачеш " пиши тук ако така ти става поне малко по-добре ....

tonie__
03-18-2010, 22:33
приятели имам,но сякаш не ме разбират..или по-скоро не искат да им се оплаквам,не знам вече.тоя стимул нямам идея къде да го намеря,защото в това положение не съм много стимулирана хаха а за училищния психолог- в това училище съм от 3 години и нямам идея дори коя ни е психоложката-прави сметка колко си върши работата и колко седи по цял ден и пие кафе в учителската стая ;) *тя дори кабинет няма.

нз,вече изпуших тотално,имам чувството,че всички се държат адски гадно с мен,ама като им го кажа и веднага "нее,неее,ти си злобна,как да се държим с теб,нз си кво.." ама в тоя момент е по-добре да имам такива приятели,отколкото никакви.само се надявам да се събера с приятеля ми,смао той ме разбираше,понеже имам сходни съдби.. :?

** мерси,че си прочел всичко,не вярвах,че на някой ще му стигнат нервите :)

Jus7DreamBoy
03-18-2010, 22:40
И аз се надявам че всичко ще се оправи с приятеля ти !

А стимула той е пред теб всеки ден ... стимулът е твоето семейство ... нали не искаш като пораснеш да имаш такова семейство ... мисля че искаш да имаш прилична работа да можеш да издържаш децата си и да се чувстваш горда с това което си постигнала и можеш да дадеш на децата си това което на теб ти е липсвало и ти липсва в момента !

filmimilmi
03-18-2010, 23:44
Понеже искаш да се консултираш с психолог, но нямаш тази възможност, а си хвърлила време да напишеш всичко това, явно искаш някакви съвети макар и да не вярваш, че ще ги получиш. Но все пак аз ще се опитам да се отнеса като психолог към проблемите ти защото темата ми се струва приятна. :) Не, че не е тегава, напротив, но аз както винаги си падам точно по такива теми. Както и да е, да продължавам към същината на съветите ми.
Това, че си въобразяваш, че не ставаш за нищо навярно просто така го казваш, за да може мъките ти да са възможно по-тотални на думи с цел сама да се убедиш, че страданието ти е реално и си заслужава. Не се опитвам да ти говоря като, че все едно в момента аз съм психото и съм длъжен да те успокоя, но реално следващия път когато се замислиш за мъките си, колкото и да ти се струва клише, замисли се за децата в Африка, или пък за нещо по-близко, например тези в домовете за сираци...
Сестра ти едва ли е по-щастлива от теб, все пак сте от едно семейство, живеете все още под един покрив и съдбите ви не са различни. На този етап няма за какво да и завиждаш, въпреки че едва ли го каза, но нямам сили да препрочитам написаното по-горе, предполагам си мислиш, че има за какво да й завиждаш, например за успехи в училище и т.н., но повярвай ми, това може да е само временен успех. Също така тя ти е най-близка, дори да не го мислиш през повечето време защото я приемаш за даденост също толкова колкото и семейството си, макар с всичките му минуси и опитвайки се да го дадеш като пример за най-проблемното на света. Според мен не някоя приятелка, а именно сестра ти би те разбрала, все пак сте от едно семейство, сигурно дори споделяте една стая, правите повечето неща заедно и колкото различни да сте като характер, то душевно едва ли сте на различни полюси. От каквото страдаш ти - алкохолизирането на баща ви, мизерията и т.н., то и тя споделя същите
тези проблеми... Не е редно да се чувстваш зле от липсата на нейните успехи в твоя живот, докато все пак имаш качества - пееш, свири ти се на пияно и въобще изкуството ти харесва и те влече, тя както ти се изрази е човек с интереси, обърнати на 180 градуса от твоите. В този ред на мисли кое смяташ, че е по-хубаво? Да ти се отдава математиката или да можеш да оцениш изкуството. Според мен имаш много повече плюсове от сестра ти, просто на този етап от живота си гледаш прекалено буквално на нещата, а заобиколена от примери за провали като родителите ти си мислиш, че ако не си свръх-амбициозна да постигаш максимален успех в училище, от теб няма да излезе нищо.
Не мога да ти кажа дали това е вярно, за мен по-скоро не е защото лично считам, че успехът не трябва да се търси в това колко пари печелиш. Има много по-ценни неща от материалното и макар да ти се струва отново като клише, парите не винаги правят човек "качествен". Може много пари да получаваш, но да си системен бот, който е просто биологична машина. Казвам го пак, оцени това, че имаш чувство към изкуството, това означава, че от теб има потенциал да излезе много "по-качествен" човек от сестра ти. С усещането за изкуствата идват качества, които дори не подозираш, че и в момента ги имаш. Не си като масата хора, които нищо не разбират за света, приемат живота си буквално и са се отдали на безмислено съществуване и робуване на материалното. Не, че се опитвам да стана такъв философ с тези си изказвания, но според мен трябва да разбереш, че качества имаш и то много по-ценни от това да имаш механична памет и да боравиш с числа например. Да свириш на пияно не е нърдско занимание, ако имаш желание трябва да се научиш, все пак щом те влече не е лошо да се развиваш и докато за тенис може и да не разполагаш с пари, то поне свиренето няма да ти коства скъпо като уроци...
Както и да е, прекалено много наблегнах върху очевидното може би, но все пак ти да не си мислиш, че ако отидеш на психоаналитик, той ще ти реши проблемите? Психотата се занимават, или пък поне би трябвало да се занимават, с много тегави проблеми, толкова тежки психофилми, извадени от най-тъмните недра на човешката душа, от които би ти се повръщало ако ги учеш и би разрала, че твоите проблеми далеч не са така фатални. Ти едва ли не си възприела пораженческото мислене, че понеже в момента сякаш в нищо не ти върви - връзката ти се е провалила, мразиш неудачните си родители, сестра ти те дразни защото сякаш е идеална и пречее и едва ли не ще е така и за напред. Според мен, след повече наблюдения в живота, стигам до заключението, че никой никога не се харесва напълно. И един чувал с пари да имаш, пак няма да успееш да се харесаш дори да си накупиш най-скъпото от най-луксозните бутици, професионална тенис ракета с карта за целогодишно посещение на корта и прочее. Каквато и да си, все ще има нещо, което да те прави нещастна. Богатите също страдат, парите са само маска. Дори богатата ти приятелка съм сигурен, че се мрази за нещо. Никой човек не се обича напълно, при никакви обстоятелства няма абсолютно щастие. Също така съдбата обича смелите и никога не поднася изпитания, с които би счела, че ти примерно не би се справила. Това, което не ни убива, ни прави по-силни. Малко се поотплеснах ама карай, за съдбата и прочее има голям избор от теми в раздела за философията... :-o
Като заключение, въпреки че ми се пише още много, но се спирам защото не искам да те отегчавам, ще ти кажа само да се държиш на ниво и да знаеш, че всяко изпитание те прави по-силен и качествен човек. Един ден ще погледнеш назад във времето и ще се радваш, че съдбата е била именно такава каквато е с теб в момента, за да те направи човека, който един ден ще представляваш. Е, разбирасе това ще е в случай, че взимаш поуки и не се оставяш просто на времето да лекува, ами участваш активно с решения, от които един ден ще зависи дали ще бъдеш различна от родителите си. Много неща ти казах, но една е истината подходяща за твоята възраст и друга по-полезна от нея няма. Учи, само то в момента е твоят смисъл. Макар и да не стигаш най-високи резултати, опитай се те да бъдат тотални, дай всичко възможно от себе си. Ако ще се проваляш и самосъжаляваш, то това е най-лесно. Но помни, за да си доволна от себе си, за да имаш самоучвствие и увереност, трябва да правиш всичко тотално. Един вид ако решиш да се проваляш, проваляй се максимално. Ако решиш да избуташ напред и да успееш да станеш нещо повече от лошите примери около теб, то давай с пълна скорост напред и никога не приключвай задачите, които си поставяш наполовина завършени. Средно положение няма! :)
А ако търсиш някаква временна светлина в живота си, чети и се интересувай от източна философия например.
http://www.youtube.com/watch?v=M9qgK5mvPVA
Помага! 8-) :)
Сигурен съм, че ще разрешиш проблемите си, гледай на тях като, че все едно вече си ги решила. Не се отказвай от нищо, което желаеш и най-вече прави нещата така, че единствено ти да си доволна от себе си. Не е важно дали някой друг го одобрява... Много възможни съвети има, все най-различни. Просто ти давам инструментите в ръцете, а ти решаваш дали и как да ги използваш. А като последен съвет, винаги можеш да почнеш да си водиш дневник. Специализирани изследвания доказват, че писането намалявало депресията. Както и ти каза, че не държиш на съветите толкова колкото на това просто да споделиш.
Успехи и горе главата! :)

twilightHeart
03-19-2010, 12:53
Изчетох всичко, защото те разбирам. Моя живот ее почти същия, но малко по-добър. А скандалите вкъщи спряха, защото наще се развеждат. Много трудно ми беше ама успях да се съсредоточа върху мен и моя живот. И честно да ти кажа- запознавай се с повече и повече хора. Аз непрекъснато се запознавам с някой ии намирам с кого да изляза, за да се разсеям от гадното ежедневие.
Относно Борсата- смятах да взема тва онова, ама парите на всички са проблем...

Горе главата, учение ии приятели.

tonie__
03-19-2010, 18:37
мерси,че все пак някой е прочел всичко и е изказал мнение.оценявам го :) за пореден път се убеждавам,че в тоя форум мога да намеря повече приятели отколкото в истинския живот..

приятели си имам..така де,една от популярните в училище съм,не ми липсва внимание,ама явно не познавам точните хора,които да ми помогнат

сестра ми ще направи 23 след 2 седмици,учи в София в УНСС и общо взето е супер самостоятелна и не живее вече с нас.винаги е била до мен,но не мога да споделям с нея,защото все пак при 7 години разлика тя се е наситила с тея кошмари вкъщи и не иска и да чува вече.мисли си,че всичко е минало,че е наред и честно казано я разбирам,верочтно и аз бих реагирала така..знам ли

определно мисля,че нищо няма да стане от мен.имам някакви амбиции и мечти,но не се смятам за достатъчно добра.нз,аз съм човек,който обича драстични промени,обичам различното и новото и се старая да се непредсказуема,но сякаш сега,когато драстичната промяна в живота ми настъпи,искам нещата да са както преди-да не мисля за работа и пари,да съм с приятеля ми..Не знам какво искам,но знам,че имам нужда от повече.

twilightHeart
03-20-2010, 16:20
Тези, които наричаме популярни са общо взето пълните кучки, които искат всички да им лазят в краката. С такива е трудно да бъдеш наистина приятел...

Разбира се , че ще стане нещо от теб!! Щом една тъпа, изрусена анорексичка дето не може да си напише името я взимат на високоплатена работа.. Не се отчайвай и не губи вяра в себе си, защото това е най-лошото което можеш да направиш за самата теб. Никога не знаеш какво може да стане и как могат да се развият нещата. И умолявам те, ако утре е кастинга да отидеш! Имай си самочувствието, бъди спокойна и най-вече вярвай в себе си. Настоявай на своето! Не знам какво повече да ти кажа, за да те убедя че си чудесна ии ще се справиш.

Говори с бившия и му обясни това, което чувстваш към него.


Успех, мила!

danibebi
03-20-2010, 19:12
И аз прочетох всичко :) ще дам мнение по-въпроса..такам..

Мисля,че първо трябва да се научиш да се обичаш и да се цениш много.Никой не е идеален.А и всеки човек има чар в себе си..всеки е красив с нещо :) щом искаш да учиш..учи.Нищо не бива да те спира,ако искаш да учиш и да следваш право..искаш добро бъдеще,разбирам те.Проблемите с родителите са почти във всяко семейство и е нормално понякога да не се разбират родители и деца.Ако искаш да работиш,работи.Така поне ще имаш някакви спестявания и може би ще е по-лесно :) бъди оптимистка,на мен това ми помага до известна степен.Ии съветвам те да потърсиш приятелка на която можеш да споделяш и да се чувствате добре заедно.Надявам се,че съм била полезна.Успех :-)

mishanavolley
03-20-2010, 19:47
сигурно ще прозвочи банално, но коя зодия си ?!

tonie__
03-21-2010, 08:36
Козирог

littlemissplanet2009
03-21-2010, 10:00
прочетох нописаното от теб ето го и моя съвет зарежи всичко да не ти пука какво казват др за теб учи учи много за да стане човек от теб и за да може децата ти да не са като теб

twilightHeart
03-22-2010, 11:59
Беше ли на кастинга или той е минал?

tonie__
03-24-2010, 14:49
еми не,не отидох..НО пък направих някои драстични промени във външния ми вид,например смених прическа,направих едни корекции,спрях с диетите и ям нормално(като никога 8-) )

С приятеля ми се оправихме,щастливи сме :) обаче момичето от класа ми не ми говори от 3 дена,дори нз защо!питам я защо ме игнорира,тя ми мълчи.обаче аз не съм човек,който върви след нечий задник,въпреки че за нея го направих-сега ще я чакам да се обади тя-ако иска да сме приятелки,ще се свърже с мен!

Prostiq
03-24-2010, 15:46
въй въй въй....... не бе не учи ами виж седни и прочети някой книжка!

tonie__
03-25-2010, 17:27
^защо?правописа ми ли имаш предвид?да те успокоя-хобито ми е да чета,ако съм объркала някоя буква-съжалявам!

gabrielich
03-25-2010, 18:53
въй въй въй....... не бе не учи ами виж седни и прочети някой книжка!

личи си, че си прост, както си се кръстил! :?

MichellePhan
03-25-2010, 19:19
Кажи някоя хубава,интересна книга,която те е заинтригувала.Смисъл да ти е харесала много и ... не знам...Например аз една книга,която ми беше много интересна я прочетох за 1 седмица(200 страници) и просто нямах търпение да продължа да чета(след у-ще)...Нещо подобно.

sw3etyrrr
03-26-2010, 07:49
радвам се че нещата са се пооправили, аз съм в подобно на твоето положение. Остави приятелката, сигурно сама ще те потърси...

EdinBulgarin
03-26-2010, 10:16
Само да отбележа че между "Да оплача" и "Да се оплача" има огромна разлика :D - Оплакваме някого; Оплаквам се от някого
Иначе идва момент в който човек трябва да си каже: "Май*ата му на миналото" и да погледне на живота по нов начин, да се среща с нови хора и тн и тн. :)

Aniiiii
03-26-2010, 21:46
Колко пъти съм се чувствала така,нямаш си и на идея........
Решението е - Стискай зъби и чакай. Опитвай се да дадеш всичко от себе си. Учи, само от това не се отказвай, защото както казаха съм 100% сигурна, че не искаш и твойте деца да се чувставт така. Учи нещо което е интересно за теб..

Този момент ще мине - вярвай ми. Забелязала съм, че след всичко лошо идва нещо хубаво.
О и още нещо, аз в такива моменти рева като идиот. Ако мислиш че ще ти олекне, няма нищо лошо в това.

Успех, само бъди силна и всичко ще е ок :)