PDA

View Full Version : Помощ за есе



chingi4
03-21-2010, 20:25
Може ли някой да ми помогне с някоя от тези теми,моля ви:
1. Граф Монте Кристо като романтически герой
(Интерпретативно съчинение)
2. "Чакай и се надявай"
(Есе върху романа "Граф Монте Кристо")

3. "... Защото не зная нищо по-прекрасно, по-велико и по-възвишено от това, да възнаграждаваш и да наказваш“
(Есе върху романа "Граф Монте Кристо")

4. "... на този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго"

koko95
03-22-2010, 10:31
виж дали нещо от това ще ти свърши работа:
Романтическата представа за доброто и възмездието в романа "Граф Монте Кристо"-Лис:
1.Романтическата представа за доброто и възмездието в романа „Граф Монте
Кристо” на Александър Дюма

В своето развитие напред, човек променя икономическия, политическия,
социалния си живот. Неизбежен е обществения живот напред. Непреходни
остават етичните норми и проблеми за любовта, свободата, добротата,
правото на избор и най-вече за отмъщението и възмездието. Те продължават
да вълнуват човека, независимо от епохата, традициите и новостите.

Темата за добротата, отмъщението и възмездието е основна и в романа
„Граф Монте Кристо” на Ал. Дюма – баща. Злото неизбежно предизвиква
ответната реакция на отмъщението и нищо не може да спре неговия стихиен
и справедлив гняв. Ако обаче отмъщението е замислено, планирано, а не
стихийно, то се превръща във възмездие.

Главният герой в романа на Ал. Дюма се превъплащава в „ангел на
възмездието”, в безмилостен, но справедлив отмъстител с романтичното име
Монте Кристо. Като романтичен герой той е силна и самотна личност.
Съдбата го принуждава да промени коренно характера си и от жертва да се
превърне в оръдие на справедливостта. Той съчетава в себе си
противоположни качества – страдание и героизъм, жестокост и
благородство.

Четиринадесетте години, които прекарва в мрака и ужаса на подземието в
крепостта Иф, без каквато и да е вина, го превръщат в отчаян човек,
който решава, че понесените без причина страдания и погубения живот са
достатъчна основа да поеме ролята на съдник.

„А сега… сбогом, доброта, човеколюбие, благодарност… Сбогом на всички
чувства, които радват сърцето… Аз замених провидението, за да наградя
добрите… Сега нека богът на отмъщението ми отстъпи мястото си, за да
накажа злите!”

Съвсем в духа на романтизма новият облик на граф Монте Кристо се
доближава максимално до познатия романтически герой, до силната личност,
която поставя над всичко свободата на духа и действието. Каузата, за
която се бори граф Монте Кристо, е именно въздаване на наказание като
закъсняло, но неизбежно отмъщение срещу хората, позволили си да извършат
такава страшна подлост – да наклеветят от злоба и ревност и да обрекат
на бавна и мъчителна смърт един съвършено невинен човек.

|

~

~

ь

, той ги преследва неумолимо. Използва техните минали и настоящи
грехове, техните слабости и страсти и ги довежда до физическо и духовно
унищожение.

В душата си граф Монте К:ристо се чувства прав, защото се води от
мисълта, че въздава справедливост. Затова има смелостта да не поставя
бариера пред действията си. Той вярва, че служи на справедливостта и
помага доброто да победи злото.

Серията от отмъщения, които графа осъществява най-после стигат до една
точка, която му налага размисъл и преоценка на изминалия до този момент
път. В старанието си да въздаде справедливост, героят на Дюма достига до
там, че сам започва да извършва зло. Той наранява не само виновните за
злощастията, но и техните близки.

Преломът у граф Монте Кристо се извършва под влияние на любовта – на
тази вечна и неугасима любов, която той изпитва към някогашната си
годеница Мерседес . Още от първия миг, когато я вижда, той разбира, че
любовта му към нея е все още жива, макар и да не и прощава
прегрешението, че не го е дочакала.

След драматичния разговор между двамата, граф Монте Кристо осъзнава
вече безмислието на по-нататъшните си действия и се мъчи да намери пред
себе си оправдание за всичко, което до тогава е било негова жизнена цел.

„И моето аз, с което се гордеех, което видях така жалко в килиите на
крепостта Иф и съумях да издигна, утре ще бъде само шепа прах… Не, не
съжалявам за живота, а за разрухата на бавно изготвените и така грижливо
изградени планове. Смятах, че провидението е „за”, а то било против
тях…”

Граф Монте Кристо най-после осъзнава, че не може прекалено дълго да
бъде оръдие на провидението. Той трябва да остави по-нататъшното
отмъщение в ръцете на Бога.

Тази вечна и неостаряваща тема прави романа на Дюма не просто
приключенски роман, поставящ темата за отмъщението. В съзнанието на
читателя остава не само удоволствието от безкрайните приключения на
героя, неочакваните му действия и хитроумно скроени планове. Остава
моралното послание на автора, послание за повече човечност и реализиране
на една от най-ценните добродетели – любовта към ближния.

Романът „Граф Монте Кристо” е едно от безспорните доказателства за
непреходността на вечния човешки стремеж към добро, към красотата на
междуличностните взаимоотношения и в отношението на отделния човек към
обществото.

chingi4
03-22-2010, 20:01
mersi mnogo :)

Nich
04-11-2010, 20:13
mersi mnogo :)

тцтц цветиславеее ученолюбиви мой съученико, така ли си пишеш домашните бе ?

kalpazanka
04-16-2010, 14:57
Ключ.
Следващият път темата да е в правилния раздел.