loovvvee
03-22-2010, 05:52
Всичко започна Февруари 2009-та. Отидох при една приятелка и си седяхме в двора на даскало, когато се появи Той. Още в началото ми привлече вниманието, а дори не го бях видяла хубаво в лице. По-късно същия ден го видях-уникален беше и още е де.
След това с приятелката ми започнахме да се виждаме всяка събота и неделя, понеже аз живеех в краен квартал, а тя в центъра. Следващия път, когато излязохме не го видях. След това почти всеки път като ходих там се виждахме, случайно в нета се запознахме с едни негови приятели и от там и с него. Никога преди не бях чувствала такова нещо.... сякаш намерих сродната си душа.... когато си писахме по скайп за първи път се оказа, че харесваме едни и същи неща, което си го знаех, защото от вида му си личи. Той по принцип не е някакъв женчо и изобщо не се занимава с момичета, но ми сподели, че му се иска да има някое нормално момиче, което прилича на него. Всичко беше толкова хубаво... дойде и лятото, когато започнах да ходя там всеки ден. И дойде и времето, в което майка ми ми съобщи, че се местим в друг град, който е на 110 км. и аз :shock: :shock: :shock: :shock: :shock: :shock: :shock: :shock:
Бях шокирана известно време. Плаках какво ли не правих, за да я накарам да останем, но не. :( Тъкмо когато си знаех, че щеше да се получи нещо и аз заминах и до ден днешен всеки ден се будя с мисълта за Него. И не мога да направя нищо.... Тази зима ходих за няколко дни при приятелката ми, но него го нямаше, а аз му нямам нито телефон, нито нищо. Мислих да се преместя да живея там, но не става. Нямам достатъчно пари за квартири.... Опитвала съм се да си харесам някой друг, но не става.... тук нито едно момче не ми привлича вниманието. Всички са някак си фалшиви... знам ли и аз как да ги нарека. Просто не са него.
:-# :-# :-# :-# :-# :-# :-# :-# :-#
Критикувайте, ако искате, не искам съвети, защото никой не може да ми помогне. Просто исках да споделя.
След това с приятелката ми започнахме да се виждаме всяка събота и неделя, понеже аз живеех в краен квартал, а тя в центъра. Следващия път, когато излязохме не го видях. След това почти всеки път като ходих там се виждахме, случайно в нета се запознахме с едни негови приятели и от там и с него. Никога преди не бях чувствала такова нещо.... сякаш намерих сродната си душа.... когато си писахме по скайп за първи път се оказа, че харесваме едни и същи неща, което си го знаех, защото от вида му си личи. Той по принцип не е някакъв женчо и изобщо не се занимава с момичета, но ми сподели, че му се иска да има някое нормално момиче, което прилича на него. Всичко беше толкова хубаво... дойде и лятото, когато започнах да ходя там всеки ден. И дойде и времето, в което майка ми ми съобщи, че се местим в друг град, който е на 110 км. и аз :shock: :shock: :shock: :shock: :shock: :shock: :shock: :shock:
Бях шокирана известно време. Плаках какво ли не правих, за да я накарам да останем, но не. :( Тъкмо когато си знаех, че щеше да се получи нещо и аз заминах и до ден днешен всеки ден се будя с мисълта за Него. И не мога да направя нищо.... Тази зима ходих за няколко дни при приятелката ми, но него го нямаше, а аз му нямам нито телефон, нито нищо. Мислих да се преместя да живея там, но не става. Нямам достатъчно пари за квартири.... Опитвала съм се да си харесам някой друг, но не става.... тук нито едно момче не ми привлича вниманието. Всички са някак си фалшиви... знам ли и аз как да ги нарека. Просто не са него.
:-# :-# :-# :-# :-# :-# :-# :-# :-#
Критикувайте, ако искате, не искам съвети, защото никой не може да ми помогне. Просто исках да споделя.