PDA

View Full Version : Средновековни градове



bloodyF
03-22-2010, 09:24
темата ми е средновековни градове в западна европа...ама нищо не намерих..моля ви..помогнете :(

ospower
03-22-2010, 12:24
Не си търсила достатъчно:





Настоящият реферат, подготвен за дисциплината Стопанска история, има за задача да се занимае с разглеждането на средно-вековните градове и тяхното икономическо обособяване, като не се ограничи само с тези по българските земи.
За целта ще бъдат изяснени известен брой понятия, както и същността на споменатата наука, което да спомогне достигането и разбирането на същинската част на тази работа – икономическото развитие на света при феодалните отношения през средните векове от V до XV век. Ще бъде разгледано развитието на средновековния град като цяло в Западна Европа, Изтока и конкретно по българските земи.
Стопанската история се занимава с изучаване миналото на производителните сили и производствените отношения между хората. Задачата й е правилно да обобщи фактите от това минало през дадени периоди и въз основа на това да направи изводи за дадена страна или група страни, като очертае и насоката на развитие.
Що се отнася до средновековният град, то той е историческа категория обусловена от социално-икономическата структура на обществото. В структурата му има известни различия в отделните части на света.
Западна Европа. През периода на ранното средновековие, когато тук преобладава натуралното стопанство, старите римски градове или съвсем изчезват, или се превръщат в населени пунктове, които се отличават от селата по своите укрепления и съсредоточаването в тях на резиденциите на епископите, графове-те и др.
Към IX – X в. в Западна Европа започва постепенно оживява-не на парично-стоковите отношения. Производителността на труда в земеделието и занаятите се повишава над равнището на някогашната Римска империя, което създава условия за нарастване на местния търговски обмен. Започват да възникват по-значими локални пазари и





панаири. Центрове за събиране на занаятчийско-търговското насе- ление стават преди всичко феодалните замъци, населените пунктове, които се намират на кръстопът, старите римски градове, бреговете на морски заливи, удобни за спиране на кораби, манастирите, където много хора отиват на поклонение и др.
Особено силен тласък в бързото разгръщане на парично-стоковите отношения и на средновековните градове дават кръстоносните походи от края на XI в. От една страна това се дължи на подготовката, която всеки поход изисква и която неминуемо води до огромен пазар на оръжие, коли, хранителни стоки, коне и добитък за нуждите на многобройните кръстоносци. Всичко това води до временно оживление на вътрешния пазар. От друга страна кръстоносните походи пренасят в Европа и някои черти на производствения опит на Изтока, както в занаятите, така и в земеделието. Това безспорно води до разнообразяване на занаятчийското и земеделско производство в тази част на света, което също допринася за активизиране на стокообмена.
Друг фактор за разрастване на парично-стоковите отношения е съществуващата по онова време тенденция за намаляване на площта на господарския домен1 за сметка на обработваните от селяните надели2. Причина за това се явява фактът, че въпреки поддържането на многоброен апарат за надзор на ангарийния труд по своята стойност изчисленият доход на феодалния собственик от единица площ на домена е около два пъти по-малък в сравнение с този на селяните от наделите. Оттук е и последвалото съкращаване или ликвидиране, от страна на феодалните господари, площта на личните домени и предоставянето им за надели на селяните.
Паралелно с това намалява и значението на трудовата рента в сравнение с продуктовата. Вследствие на всичко това феодалът, с или бeз домен, е принуден да прибягва до пазара за допълване на отделни елементи от потреблението си.





Постепенно занаятите се отделят от земеделието. Увеличават се занаятчийската продукция и излишъкът от селскостопанските произведения. Придвижването и избора на професия стават свободно право на значителна част от селяните. Всичко това дава силен тласък в съживяването на градовете.
Градовете се превръщат в центрове на занаятите и търговията. Обикновено всеки един от тях е укрепен с цел предпазване от феодалното разбойничество. В много случаи се явяват и укрепен център на дадено феодално имение или княжество. В други случаи новите градове се появяват в резултат на съживяването на стари римски градове. Така възникват Париж, Кьолн, Лондон и др.
Почти веднага с раждането на средновековните градове се появяват и цеховете като специфична за феодализма организационна форма на дребното занаятчийско производство. Цехът се явява професионална организация на самостоятелните майстори занаятчии в даден бранш. Цехът запазва монопола си върху производството на дадена стока на територията на даден град. Лица, които не са членове на цеха, нямат право да се занимават със съответния занаят. Властта обикновено се взема от цеховата върхушка – майсторите.
Налице в цеховата организация е и обща каса, която има за цел да кредитира отделни майстори и да раздава помощи. Запълването й със средства става посредством членски внос или от налагани глоби.
По това време съществуват и аналогични цехови организации на търговците – гилдии.
През XI – XV в. се развива и вътрешната и външната търговия. Отначало дребният занаятчия изпълнява едновременно функциите на производител и търговец. С разширяването, обаче на пазара се появява и налага посредническата роля на търговците, които са важна съставка на градското население.
Развитието на търговията и разнообразието на монетния материал





налагат и появата от X в. нататък на специална професия – обменители (сарафи). Първоначално заради липсата на лесно преносими книжни пари и разбойниците по пътищата от XII в. италианските сарафи започнали да осъществяват парични преводи чрез разписки. Всичко това изгражда основата на банковото дело3.
Кредитът през този етап на средновековието има предимно потребителски характер, като лихвеният процент е доста висок.
Западноевропейските средновековни градове в своето развитие преминават през три етапа. Първият се характеризира с борба на градското население като цяло срещу местния феодален господар за извоюване на права на самоуправляваща се “комуна”4. Обхваща времето от края на XI до XII в. Вторият етап на социалните борби на средновековните градове се числи към периода XIII – XIV в. и се характеризира с борба между занаятчийското или обслужващо население срещу т.нар. “патрициат”5 като богата върхушка от едри търговци, лихвари, собственици на земи около града и др., която завзема първоначално властта в комуната и се стреми да си осигури привилегировано положение. В градовете с по-интензивна външна търговия и активна роля на свързаните с нея едри търговци този етап не успява да завърши с победа на масата от градското население. Третият етап, характерен за най-развитите занаятчийски градове, се изразява в борбата между заможната върхушка на майсторите занаятчии и експлоатираната маса от бедни чираци, наемни работници и др.
Източна Европа. В страните на Изтока, където робовладелският строй постепенно отстъпва място на феодалния, установяването на феодалните отношения почти не се съпровожда с омаловажаване на градовете. В някои страни на Изтока в периода на ранно средновековие дори се наблюдава оживление на градовете. В отраслите, в които отдавна са развити занаятчийското производство и търговията, съществуват редица процъфтяващи занаятчийски и търговски центрове.





Такива са Константинопол, Дамаск, Александрия, Багдад и др. Градовете от ранното средновековие са административни центрове, укрепени пунктове или църковни средища. Населението им не е многобройно и не се отличава по нищо от това на обикновените селски поселения.
В района на Изтока (по-специално територията на Византия), през вековете на упадъка на Римската империя не се стига до такава аграризация и натурализация на икономиката, каквато се наблюдава в западната част на империята. Тук парично-стоковите отношения са по-развити и макар да се наблюдава един ход назад през VI – VII в., запазват равнище по-високо от това на тогавашната Западна и Централна Европа. Източните провинции се отличават с по-голяма степен на развитие на градовете, датираща още преди началото на V в., която е и в резултат от търговията между Европа и Изтока, а също така и на по-развитото занаятчийско производство. Налице е строга регламентация на търговията и занаятчийското производство от страна на държавата, което й осигурява стабилни доходи.
Често срещано явление в градовете тук е робството. Понякога се срещат и остатъци от отношения, близки до колоната и патроната. В отделни области отчасти се запазват едри земевладелци, които в повечето случаи са принуждавани да раздават земите си на свободни селяни арендатори.
От XI в. се появява условното доживотно земевладение (прония), което наподобява бенефиция в Западна Европа. Голяма част от селяните е превърната в “парици”, които освен високия данък са задължени и с ангария в полза на господаря. През XIV в. бързо се развива и кому-тацията.
Важна особеност на процеса на феодализация по тези земи е и интензивното развитие на занаятите и търговията. В занаятите съществуват големи императорско-държавни работилници, на които е





предоставен монополът за производство на редица изделия, като копри-нени тъкани, кораби, оръжие, металолеярски изделия и др. В посочените работилници обикновено работят наследствено прикрепени към производството занаятчии, за които има предвидени от закона глоби и наказания при бягство от предприятието. Съществуват и големи частни занаятчийски работилници, които се занимават с производство предимно на изделия на лукса. В тях работят свободни майстори занаятчии и изключително слабо платени наемни работници, наречени мистии 6. Тук работят и роби при облекчен правен режим. Наред с големите има и известен брой дребни занаятчийски работилници, произвеждащи артикули за масово потребление. Работната ръка в тях се изразява в един майстор с няколко чираци и калфи, а понякога и по един-двама мистии или роби.
Почти през целия период до кръстоносните походи тази територия е център на оживена търговия. От запазената “Книга на епарха” от X в. личи, че търговията (особено външната) е под прякото ръководство на специални държавни чиновници, които определят мястото за продаване на стоките, следят да не се изнасят забранени стоки от страната и задължават търговците да купуват повечето от стоките от държавните складове, а не пряко от производителите и др. Монопола върху търговията с голям брой важни артикули (зехтин, вино, жито) принадлежи на държавата, което й осигурява големи и редовни доходи. Търговците са обединени в контролирани от държавата корпорации. Търговците и занаятчиите могат да ползват кредит, чиято лихва за вътрешни операции е около 8,3%, а за отвъдморска търговия – 16,6%.
Упадъкът на тези градове започва някъде от края на XII в.
България.Що се отнася до развитието на средновековния град по българските земи, то значително изостава от това на градовете в Западна Европа и Изтока.
Съществуващите данни сочат, че занаятчийското производство





значително напредва през IX – X в. През този период се появяват и редица нови клонове на занаятчийското производство как-то за задоволяване на нуждите от разкош в облеклото, жилището или въоръжаването на феодалната аристокрация, така и за потребностите на селските и градските маси. Повечето от занаятчиите са свободни, живеещи в по-големите градове, но има и зависими такива. Свободните градски занаятчии обикновено работят по по-ръчка на клиента с негови материали. Някои от тях, произвеждащи предмети за масова употреба, са вече и стокопроизводители за анонимния потребител на пазара. Стоковото производство не успява да се развие по-силно вследствие на сравнително ниския относителен дял на градското население, натуралния характер на икономиката въобще и съответно самозадоволяването на по-голямата част от населението и дори от феодалите със собствено производство на необходимите им по-прости занаятчийски изделия, принудителните доставки на някои изделия за нуждите на войската и др.
В България са налице и градове, в които има повече или по-малко непроизводително население (боляри, чиновници, войници, специали-зирани занаятчии и др.). Това от своя страна създава известни условия за стокообмен между града и селото, както и за търговия със занаятчийски изделия с оглед задоволяване нуждите на по-заможния слой от населението на града. Източниците свидетелстват за съществуването на пазарни площади в някои градове, където се продават селскостопански произведения и някои занаятчийски изделия за масова употреба. И все пак възможностите за стокообмен в града през IX – X в. са сравнително ограничени. Повечето от градовете имат полуаграрен характер. Безспорно свидетелство за ограниченото разви-тие на вътрешната търговия е и фактът, че по това време парите още не функционират широко като всеобщ еквивалент. Няма данни за сечене на български монети по това време. Придобитите чужди монети остават





в ръцете на феодалната аристокрация като съкровище.
По-чувствително се развива външната търговия, която преди всичко е свързана с нуждите на феодалната аристокрация от вносни предмети на разкоша. В замяна от България се изнасят селскостопански продукти. Не е ясно до каква степен от българска страна този стоко-обмен е свързан с появата на специални посредници търговци. Поддържаните търговски връзки са главно с Византия и отчасти с Централна Европа, Киевска Русия, Великоморавия и по-късно Чехия.
След Византийското владичество занаятчийското производство и търговията в градовете по българските земи отбелязват още по-голям напредък както в количествено, така и в качествено отношение. През XII в. дори територията ни е наводнена от търговци от различни страни, разнасящи скъпи платове, килими и дрехи, произведени в Цариград, Солун, Флоренция и други по това време занаятчийски центрове в балканския регион и Италия. Парично-стоковите отношения се акти-визират и това ясно личи от находките от тази епоха на предимно дребни византийски монети във всички райони на страната. По това време се утвърждава понятието за пазарна “цена”.
По време на Втората българска държава отново се наблюдава зна-чителен напредък в развитието на занаятчийското производство и особено в добива и обработката на желязо. Във връзка със строенето на дворци, крепости, манастири, черкви и др. се обособяват нови занаят-чийски професии: зидари, каменоделци, резба-ри, зографи, златари и др. Много занаятчии работят и в керамика-та, дърводелството, кожарството, хлебарството и др. Могат да се изброят около 50 обосо-бени занаятчийски професии. Това е доста по-малко от обособените такива в тогавашна Западна Европа, но все пак е свидетелство за по-задълбочена диференциация на занаятчийския труд в сравнение с IX – X в. В някои градове се наблюдава поява на отделни занаятчийски махали.




Налице е не само количествен, но и известен качествен напредък в занаятите. Занаятчийската техника се усъвършенства при производ-ството на оръжие и редица битови предмети. Повечето занаятчии през XIII – XIV в. са свободни хора, но има и зависими – “технитари” и отроци при по-едрите манастирски и болярски стопанства в селата и отчасти в градовете. Има и наемни занаятчии. Наблюдава се и известна стандартизация на редица занаятчийски изделия, което е показател за започнат, но незавършен преход към масово стоково производство за пазара вместо такова по поръчка на клиента в някои клонове на занаятите. Едва през XIV в. проличават някакви идеи за създаване на еснафски организации сред занаятите.
С голям напредък се характеризира и вътрешната търговия. Намерените от това време монетни находки явно свидетелстват за това. Фактът, че по-голяма част от тях е намерена извън градовете пък говори за засилен стокообмен между града и селото. Обикновено този обмен се извършва директно между самите производители и консуматора, но от втората половина на XIII в. в документите се появява и думата “търговец” за обозначаване на обособен слой от професионални посредници. Повечето от тези търговци са гърци, евреи, дубровчани и др.
В много документи от тази епоха се споменава за отделни средновековни градове, които са големи, укрепени и красиви. Но единственото сигурно е, че има известно нарастване на населението на градовете през XIII – XIV в., без мащабите на това явление да се хиперболизират. Градовете стават все по-подчертано занаятчийско-търговски центрове, но значителният аграрен елемент в тях не изчезва. През XIV в. в някои най-големи градове се забелязва известно начало на оформянето на нещо подобно на западноевропейски патрициат, но властта остава в ръцете на феодалната аристокрация без следи от комунално движение и от следващите етапи на борби на средновеков-





ните градове в Западна Европа поради недостатъчна развитост на со-циалните слоеве.
Средновековният град в различните части на света има своя идентичен облик, макар да се наблюдават известни паралели. Това от една страна се дължи на вътрешните междуособици, а от друга на външни фактори като нашествията на различни племена, кръстоносните походи и други, което неминуемо влияе върху икономическото разви-тие въобще.
Безспорно още през средновековието се поставят наченките за бъдещото глобално развитие на икономиката като цяло и по-конкретно в сферата на занаятите, търговията и работата с пари посредством ново-появилото се банково дело.
Градове от Западна Европа или от Изтока, няма значение, защото всички те се явяват единство на хора с ясното съзнание за социално развитие и просперитет чрез собствените си знания и умения - единство на занаятчии, търговци и сарафи.