betrayer
03-23-2010, 05:16
здравейте , та имам една молба, ако някой има каквато и да е информация, която може да се свърже с :
Резултати и значение на революциите през 18век в Англия, Франция и САЩ , ще съм му много благодарен или нещо като малко съчинение ?? :) :) трябва ми за днес , а пък ми е много спешно
Липсва описателно заглавие!
kalpazanka
Намерих само за Англия:
Опитът на Джеймс II да реставрира католицизма в страната поражда силната съпротива на Англиканската църква и вигите. Раждането на престолонаследника Джеймс III изправя Англия пред опасност от продължение на католическата династия. Виги и тори търсят помощта на Вилхелм Орански. Това довежда до т. нар. Славна революция от 1688 г. Революцията минава без много кръвопролития и жестокости. Крал Джеймс II се отказва от престола и бяга във Франция. След тези събития се свиква Конвент , продължил от 1 до 23 февруари 1689 г. На него е предложен т. нар. Бил за правата, приет от Вилхелм (Уилям III) и Мери II като условие за възкачването им на престола. Този документ води до редица важни за Англия промени:
Ограничава властта на монарха;
Отхвърля наследственото право върху короната и го заменя с волята на народа, изразена от Парламента;
Разширява избирателните права;
Парламентът трябва да се свиква поне веднъж на 3 години;
Ограничава кралското ръководство на религиозните въпроси;
Осигурява контрол на Парламента над армията чрез контрол върху данъците и тяхното изразходване.
Билът за правата е исторически поврат, който довежда до решително отхвърляне на цялостната концепция за управление. Това е теоретична обосновка на разделението на властите на законодателна и изпълнителна, за да се гарантират свободата на личността и собствеността на граждните. Води до премахване на абсолютизма чрез конституционна монархия.
Преди 1688 г. политиката на Англия е до голяма степен профренска и антихоландска, докато след Славната революция тя тръгва в пропивоположна посока – Франция се превръща в постоянен враг. Като стратегия на Англия се издига борбата срещу експанзионистичната политика на Луи XIV в Холандия и Белгия. По този начин се цели да се предотврати издигането на нова силна империя на Бурбоните.
Последвалата Война за испанското наследство (1701 – 1713/14 г.) завършва с Утрехтския мир, който довежда до победа на политиката на равновесие, като Великобритания става европейски арбитър и първа финансова сила.
По отношение на вътрешната политика ползата от новата система е породена от въздействието й върху Парламента. След 1689 г. той започва да се свиква всяка година и заема централно място в конституционното развитие на страната. Политиците не мислят вече как да не свикат парламент, а как да го манипулират.
Революцията от 1688 г. е и църковна. През следващата година е приет Закон за веротърпимостта. С него се дава свобода на протестантите неконформисти за богослужение в помещения, определени за англикански епископи. Волтер посочва този закон като решителен момент в развитието на свободното общество.
В Англия се забелязва една тенденция, която не се появява в нито една друга европейска страна от епохата на стария режим – поверяването на управлението в ръцете на администратори-аматьори. Основната единица на местното самоуправление е енорията, в която обитателите избират сами своите неплатени служители – църковни настоятели, надзорници на пътищата и надзорници за бедните.
След 1689 г. правната система се отделя от администрацията, което спомага за отдалечаване от системата на абсолютизма. От 1700 г. натам съдийската служба в Англия станала пожизнена, което попречило съдиите да бъдат сменяни по политически причини. Също така централните съдилища започнали да контролират действията на администрацията. През 1763 г. е установена незаконността на т. нар. „общи заповеди за арест”, което е сигурна индикация за независимостта на съдебната власт. Нито една страна по това време не разполага с толкова независима и уважавана съдебна система като Англия.
Периодът от 1688 г. до Наполеоновите войни бил златният век на големите поземлени имения и подобряване на методите на земеделие – увеличено използване на торове, въвеждане на нови култури и смяна на културите. Английското фермерство било най-развитото в Европа през XVIII век, защото капиталите преливали от търговията към земевладението и обратното. Така Англия дала пример за това как е възможно постигането на икономически просперитет и политическа стабилност без абсолютизъм. Кралят бил начело на изпълнителното тяло, съставено от кабинета на министрите, които правели политиката. Парламентът контролирал финансите. Решенията за водене на война и дипломация изисквали подкрепата на мнозинството в Камарата на общините. Така правитлството било едновременно и кралско, но и отговорно пред Парламента.
Около 1760 г. започнала друга революция – индустриалната. Тя води до прогресивна механизация и концентрация на процесите на производство и замяната на ръчния труд с механична сила, с което се постига постоянно и голямо нарастване на производството. Появяват се нови производства (като обработката на памук), свободни да приемат новите модели на организация още от самото си създаване. Факторите, допринесли за това, били:
Наличието на свободни капитали;
Свободна работна ръка;
Природните ресурси на страната;
Високото равнище на грамотност;
Религиозната търпимост;
Гъвкавата социална структура;
Правната система, която защитавала собствеността.
Засилващият се темп на материалния възход и подобряването на живота в градовете довеждат до промяна в характера на английското общество, до икономическа диференциация. В средата на XVIII век Англия се превръща в по-поляризирано общество поради неравномерното разпределение на богатството; количествен ръст и качествено обедняване най-ниските слоеве. В този период средната класа не е социално осъзната или особено сплотена група. Хората от тази група влагат труда и парите си в търговска или професионално предприемаческа дейност. Заедно те притежават, контролират и управляват най-динамичната част от икономиката. Културата на средната класа била подчертано прагматична. Това довежда до създаването на мащабно практическо и напредничаво образование, което да спомогне децата на средната класа да намерят подходящото място в професиите и в бизнеса. Може да се каже, че Английското просвещение е просвещение на практи чния ум.
Нововъведенията в иконимическата сфера били направени в три посоки: замяна на човешката енергия с тази на машините; замяна на животинската енергия с двигатели, преобразуващи топлината в тяга; нарастваща употреба на минерални суровини (въглища вместо дърво). Резултатът бил увеличаване на продуктивността.
След Славната революция от 1688 г. Англия се утвърждава като относително стабилна конституционна монархия, отхвърлила абсолютизма като „остаряла” форма на управление.