ScionOfStorm
03-23-2010, 17:36
Лед
В леда
няма пролуки
той изсушава душата
сковава сърцата
заскрежава очите
и поглъща -
студеноок звяр, мечтите.
Кожата е като цигара
вие се като змия
и из ледника
дим хвърля мръсен
във вените - гния -
никотиноусмирен
със сърце в пепелника.
Градът ми е мрачен
отвъд цигарата-плът
и синьоледния кът.
В него хората
не са мой вид;
и под небесата
смогът омагьосва
и светлината е мит.
Не ги разбирам
и гледам през тях
себе си да открия -
в пролуките на леда.
Може би дори
очи напрегнал в дима.
Ала себе си не откривам.
И когато ръцете
и сърцата
в хладния гроб положа;
то ледникът ще рухне
пепелта и никотинът
като Везувий ще избухнат
не ще има душа, ни кожа.
Свят!,
дар ти давам,
какъвто ти ми дари,
вместо да отредиш светлина:
Изгнила роза
без клонки и бодли -
с окапали листа.
Without the strength to hold
Onto what's sinking
I'll pretend it's all show
I can reveal.
But it seems like it's going wrong again.
Paradise Lost
В леда
няма пролуки
той изсушава душата
сковава сърцата
заскрежава очите
и поглъща -
студеноок звяр, мечтите.
Кожата е като цигара
вие се като змия
и из ледника
дим хвърля мръсен
във вените - гния -
никотиноусмирен
със сърце в пепелника.
Градът ми е мрачен
отвъд цигарата-плът
и синьоледния кът.
В него хората
не са мой вид;
и под небесата
смогът омагьосва
и светлината е мит.
Не ги разбирам
и гледам през тях
себе си да открия -
в пролуките на леда.
Може би дори
очи напрегнал в дима.
Ала себе си не откривам.
И когато ръцете
и сърцата
в хладния гроб положа;
то ледникът ще рухне
пепелта и никотинът
като Везувий ще избухнат
не ще има душа, ни кожа.
Свят!,
дар ти давам,
какъвто ти ми дари,
вместо да отредиш светлина:
Изгнила роза
без клонки и бодли -
с окапали листа.
Without the strength to hold
Onto what's sinking
I'll pretend it's all show
I can reveal.
But it seems like it's going wrong again.
Paradise Lost