Вазов се надрусал и умрял :D :D :D
Майтап бе уили ей ся:
I. Увод
1. Творчеството на Вазов – художествена изява на едни от най-драматичните и преломни моменти в националното ни развитие; символ на раждането и утвърждаването на новата българска литература; неотделим компонент от историческата ни и културна памет.
2. Историческото и духовно битие на родината и народа – смислов център в литературното наследство на писателя; основен обект на изображение в поетичния цикъл „Епопея на забравените” и в повестта „Немили-недраги”.
Логически преход:
Романът „Под игото” – епично потвърждение на Вазовите творчески пристрастия.
II. Теза
Романът – художествена възстановка на целокупния и многообразен национален живот в един от върховните му исторически моменти; повествувание както за „сюблимните” събития, свързани с Априлското въстание, така и за тяхното повседневнобитово и духовно-нравствено осмисляне; по думите на М. Цанева – „малка енциклопедия на българския живот от последните години на османското иго”.
III. Аргументация
1. Тематична основа на произведението – определена от самия автор в подзаглавието: „Из живота на българите в предвечерието на освобождението”.
2. Жанрова определеност – роман епопея.
А) Произтича от тематичните насоки – разказ за целокупния национален живот в точно определен момент от развитието му („предвечерието на освобождението”);
Б) Обуславя се от многообразието на смисловите пластове:
• исторически – свързан с хронологическата уточненост на епохата и с полагането в основите й на конкретно значимо събитие (Априлското въстание); обвързан с вмъкването на документални елементи в повествованието и с пълноценното пресъздаване на атмосферата на времето (период на духовно и политическо пробуждане, на национално самоосъзнаване);
• битов – разкриващ всекидневния живот на българина, националните традиции, обичаи и нрави, променящото се и устойчивото в тях;
• социално-психологически – пресъздаващ патриархалното устройство на живота, социалните му норми и закони, духовните и политическите му потребности, промените, обсебващи индивидуалното и колективното съзнание.
Обобщение:
Романът отразява многообразието и целостта на националния живот в един изключителен исторически момент. Творческото внимание е насочено не само към реалните факти, но и към тяхното битово и социално-психологическо осмисляне. Това определя многостранността на изображението и превръща произведението в епично повествование за обективното и духовно битие на нацията в последните години на робството.
3. Смислови и композиционни особености на творбата – внушението за големите исторически процеси, за социалните и духовно-психологическите изменения, настъпили в съзнанието на българина, Вазов постига чрез разказа за индивидуалното и колективното „живеене” в Бяла черква.
А) Бяла черква – типизиран минимодел на възрожденска България:
• свят на патриархално устройство и социално разделение, на робска зависимост и духовно разкрепостяване, на вековни традиции и назряващи нови тенденции
• политическите и социални конфликти, духовният и културен живот в града – израз на характерния за времето дух: изостряне на историческите противоречия, нарастващи граждански и културно-просветни потребности на българина, процес на национално самоосъзнаване и порив към национално самоопределение.
Б) Повествованието в романа – формално подчинено на разказа за живота на Бойчо Огнянов; произтича от Вазовата концепция за ролята на изключителната личност, даваща тласък за исторически промени в общностното съзнание:
• отправна точка в разказването - идването на героя в града; финал на повествуването – смъртта му;
• сюжетна основа – свързана с приключенията и перипетиите в съдбата на персонажа; със средата, в която живее; с контактите, които има; с идеалите, на които се е посветил.
Обобщение:
Проследявайки Огняновата съдба, Вазов внушава истината за духа на времето, откроява процесите и измененията в националния живот, разкрива спецификата на епохата.
4. Пресъздаването на националнообобщаващото чрез индивидуалночовешкото – основен похват за постигане на идейните и художествените внушения.
А) Истината за робската действителност – внушена чрез разказа за съдбите и всекидневието на героите. Изследване и осмисляне на:
• житейските биографии на Огнянов и Соколов; конфликтите, в които влизат; случките и събитията, които наблюдават, или в които участват;
• атмосферата, която цари в града, в семействата, в домовете;
• събитията, в които героите са представени като безправни и подложени на произвол и насилие роби;
• епизодите, които разкриват същността на политическата власт, принципа на осъществяването й (насилието), нейните поддръжници.
Обобщение:
Робството се разкрива чрез формите на всекидневния живот, чрез атмосферата, която витае в делника, чрез духовно-психологическите изживявания на героите. В тях и чрез тях се пресъздават новите исторически тенденции – политическото и духовното самоосъзнаване на българина, идейното му съзряване;
Б) Новите духовно-политически процеси в действителността:
• колективно „пробуждане”, разширяване на културния хоризонт, стремеж към просвета, наивен порив към изкуството, потребност от приобщаване към световните ценности и достижения (разговорите в чорбаджи-Марковото семейство, подредбата на гостната стая в дома му, изпитът в училището, театралната постановка);
• нарастваща политическа активност - повишен интерес към съвременните събития, към световните тенденции и явления (разговорите в Ганковото кафене);
• политическо самоосъзнаване и приобщаване към идеята за свобода и революционна борба;
• етапите в движението за национално освобождение - тайни заговори, съзаклятия, събрания; организирана борба (комитети, подготовка на въстанието, въоръжаване); масово въодушевление, подем, възторг, опиянение, патриотична всеотдайност и жертвоготовност („Пиянството на един народ”).
Логически преход:
Възцаряващият се дух на новото, процесите на социални, политически и психологически трансформации са пресъздадени от твореца чрез настъпващите в живота на героите промени, чрез личностните им метаморфози.
В) Измененията в съзнанието, в нагласата и философията на чорбаджи Марко – индивидуално човешко изражение на големите исторически процеси:
• чорбаджи Марко – представител на средния българин, изразител на неговата психология и характер;
• трайни черти в психологията на героя: родолюбие, съчетано с трезв и практичен реализъм, грижа за имота, семейството и близките, скептицизъм – предопределени от социалното му положение (заможен, авторитетен, влиятелен);
• духовно-психологически етапи в развитието му – отричане на идеята за въстание, трезва преценка на обстановката, мотивираща скептицизма му (не вярва в успеха, предвижда финала, съзнава какво може да загуби); преосмисляне на оценката, зараждане на надеждата и вярата във възможния успех – обуславят се от нарастващото общо въодушевление и патриотичния подем („Около един труп”); приобщаване към колективно значимата идея и присъединяване към всеобщите усилия за нейното осъществяване – обусловени са от промяната в общностните нагласи, от разколебаващата се позиция на турските властници, от укрепващото самочувствие на българина и съзряващата му самоувереност („Новата молитва на чорбаджи Марко”).
Обобщение:
Чрез духовно-психологическите превъплъщения на чорбаджи Марко творецът означава процеса на историческото съзряване на българина, превръщането му от практично мислещ и политически зависим роб в разкрепостен и самоутвърждаващ се социално активен човек.
Логически преход:
Ако в духовните, идеологически и психологически метаморфози на чорбаджи Марко Вазов разкрива съзряването на масовото национално съзнание, в образа на Боримечката той влага обобщената представа за активната първично-природна сила на българина, чрез която патриотичните и борбени идеи реално се осъществяват.
Г) Образът на Боримечката – носител на представата за движещите сили на въстанието:
• типизиран герой – въплъщава силата, стихийността, неподвластността на селската душа;
• похват за изграждане на представата – хиперболизация, чрез която се заявява възгледът за силата и могъществото на селските маси, за тяхната действена роля като реални творци на историята и живота;
• символно-знакова стойност на името на героя (Боримечката);
• типични черти в образа му: първичност, недодяланост, неподправеност, но и чистосърдечност, доброта, преданост.
Логически преход:
Всеки един от образите в романа съдържа в себе си определена социална, политическа, духовна или нравствена тенденция.
Д) Истината за политическата, социалната и духовната диференциация в българското общество, пресъздадена чрез образите на чорбаджи Юрдан, Стефчов и Мичо Бейзадето:
• представят двете полюсно противоположни ориентации – туркофилство и русофилство;
• изясняват разделението като плод не само на социални, но и на психологически и нравствено-етични причини;
• поведението на чорбаджи Юрдан и Стефчов – израз на верноподаническата психология, на съглашенчеството и раболепието;
• чорбаджи Юрдан – противоречив образ: верен блюстител на установения политически, социален и морален ред (ясно изразено негативно отношение към въстанието, без-компромисност към бунтовниците), но и радетел за спасението на Бяла черква от погром и разорение; предателство спрямо идеите и целите на борбата, но стремеж към опазване на града.
Обобщение:
Мотивите за поведението на героя са обвързани преди всичко с неговия социален статус – цели да запази имота си, името си, влиянието и положението си, авторитета си.
Логически преход:
Не такива са обаче причините за поведението на неговия зет.
• поведението на Стефчов – резултат не от социалната му принадлежност, а от личните му нравствени и етични черти: болезнено честолюбие, суетност, горделивост, амбициозност, отмъстителност, грубост, жестокост, закърняло чувство за национална принадлежност.
Логически преход:
Макар представител на същата социална категория, Мичо Бейзадето е изразител на полюсно противоположни политически и обществени тенденции:
• Мичо Бейзадето – носител на възрожденски наивната и чистосърдечна привързаност към Русия, на вярата в нея.
Обобщение:
Изразявайки чрез героите различните духовни, социално-политически и нравствени пристрастия на епохата, творецът се стреми да постигне многостранното и правдиво внушение за историческите й особености. Акцентирайки върху всеобхватната сила на революционните идеи, върху масовото й безрезервно приобщаване към тях, писателят утвърждава безкористния патриотизъм, искреното родолюбив като стимул за историческото развитие на нацията и като определяща черта в народния характер.
Логически преход:
Въстанието в романа е пресъздадено като всенароден израз на масовия патриотичен подем, на родолюбивото опиянение, на детински чистосърдечния възторг. В борбата се включват представители от всички социални категории: селяни, занаятчии, чорбаджии, духовенство, интелигенция, мъже, жени, деца, болни, здрави.
Е) Интелигенцията – водач на въстанието:
• образът на Бойчо Огнянов: основен похват за изграждането му - последователната и безусловна идеализация, която превръща образа му в схематичен и едностранчив (дори интимните човешки изживявания са подчинени на идеологията); социален статус – интелигент водач, превърнал бунтовничеството в своя професия, в поприще за житейска реализация; нравствени черти - свободолюбив, искрен патриотизъм, морална безкомпромисност, доблест, всеотдайност, себеотрицание, смелост и жертвоготовност, непоколебима вяра в смисъла на делото, твърдост, решителност, фанатична преданост;
• образът на Соколов – за разлика от този на Огнянов, е жизнено пълнокръвен и психологически убедителен; авантюрен тип нагласа; ведър, жизнерадостен, витален, бохем; склонност към крайни чувства и изживявания; способност да се отдава с еднаква страст както на примамливите житейски удоволствия, така и на общностно значимото дело; смел, всеотдаен, жертвоготовен, предан; житейски правдиво доуплътнява представата за образа на революционера.
Обобщение:
Разглеждани в своето единство, образите на Огнянов и Соколов взаимно се допълват, като изразяват представата за активната сила на идеите (Огнянов) и за житейски правдоподобната им реализация (Соколов). Рисувайки две различни лица на една и съща историческа социална конкретика, Вазов постига по-вярна и по-убедителна представа за характера и особеностите на времето, за ролята на човешкото присъствие в сътворяването на епохата.
Логически преход:
Историческият факт не интересува Вазов самоцелно. Той се стреми да открие неговите духовно-психологически или философски измерения. Затова и самото въстание присъства като събитие в твърде ограничен повествователен обем. По-голямата част от съдържанието на романа е свързана с подготовката и организацията на бунта, защото именно в тях се отразяват пробуждащото се национално съзнание, активизиращото се родолюбиво чувство, претендиращото политическо право. Въстанието е обект на вниманието за твореца преди всичко като процес на идейно и духовно съзряване, на отърсване от оковите на робството, на възраждане на свободната воля. В това Вазов открива великото обаяние на времето. Трагизма на погрома писателят също осмисля не толкова чрез стойността на кървавите жертви, колкото чрез краха на надеждите, чрез гибелта на илюзиите, чрез възраждането на отчаянието и на чувството за безперспективност.
5. Погромът на въстанието – представен чрез етапите на разколебаване, обезверяване и отчаяние („Въстание”, „Духът 6 укреплението”, финала на романа).
Обобщение:
Чрез тези етапи творецът пресъздава процеса на охлаждане на патриотичния възторг, на отрезвяване от родолюбивото опиянение, на осъзнаване на горчивата реалност. Психологическата правдивост в отразяването на човешките изживявания се дължи на проникновеното познаване на народната душевност.
Логически преход:
Спецификата на националното живеене, устойчивото в българския характер и душевност – друга посока в търсенето на смислови внушения; наред с изображението на изключителното, разбирано като „сюблимно” за историческото битие на нацията събитие, този творчески план потвърждава жанровото съотнасяне на произведението към романа епопея; в духа на епопейните изисквания, проникването в националните бит и душевност е ориентирано към трайните им и устойчиви форми.
6. Пресъздаването на народната душевност и българския характер в романа – подчинено на желанието за утвърждаване на трайните и неизменни черти в тях:
А) Жизнена устойчивост, въпреки изпитанията на робството („Силистра Йолу”);
Б) Вътрешна предразположеност към крайни емоционални и психологически изживявания – преплитане между грубия, трезв реализъм, между житейската прагматичност (от една страна) и патриотичното въодушевление, безразсъдната и чистосърдечна всеотдайност (от друга);
В) Духовна щедрост, доброта и отзивчивост (пребиваването на Огнянов във Веригово).
Логически преход:
Тези типични национални черти Вазов разкрива както в хода на събитийното повествование, така и в атмосферата на националните традиции, обичаи и нрави. Опазените изконни български начала, съхраненият битов порядък, живата културна памет на нацията подхранват авторовия народностен оптимизъм.
Г) Изображението на бита, нравите, обичаите и традициите: в патриархалната родова атмосфера (семейството на чорбаджи Марко), в народните празници, събирания, обреди (тлаката в Алтъново).
Обобщение:
Пресъздаването на народните вярвания и обичаи, проникването във фолклорните кътчета на съзнанието свидетелстват за многостранния Вазов интерес към всички аспекти на националния живот. Не логиката и същността на конкретноисторическото събитие, а осмислянето му като елемент от целокупния национален живот интересува твореца.
IV. Заключение.
Макар и повлияно от романтичната изключителност, произведението представлява правдиво и реалистично изображение на духовното и историческото битие на нацията в последните години от унизителната й робска съдба.
Със своята смислова многопосочност, с богатството на образната си система, с психологическата правдивост и интригуващия си сюжет „Под игото” придобива стойност на първия пълноценен роман в българската литература, както и на едно от най-популярните и превеждани в чужбина български произведения. Творбата полага основата на плодотворна и богата епична традиция, която наследяват и от която се учат впоследствие поколения български романисти.
Стига ли ти