Есе на тема ЛЮБОВ !!! [Архив]

kikicata

03-25-2010, 07:32

Любовта

Има мечти,които стават реалност.Има думи толкова красиви,че са способни да ни накарат да се пренесем в света на съкровеното и искреното.Има чувства,подканващи хората да са както в оазис сред пустиня-щастливи в света на болката.Едно от тях е любовта.

Какво е тя?Как успява да ни призове да сме едновременно тъжни и безкрайно радостни?Отговорите на тези въпроси човек може да открие в сърцето си.То таи през целия ни живот весели моменти и мигове на страдание,наш приятел е и довереник.Борейки се за своите принципи и идеали,човечеството открива,че няма нищо вечно освен любовта.Когато изпитаме това безумно съчетание на болка и щастие ние чувстваме,че можем да се докоснем поне за малко до божественото,да потънем в царсвото на красотата,добротата и съзиданието.Има една арабска пословица:”Щастието е кристал,който се чупи в мига на най-яркия си блясък.”Емоционално неспособни да осъзнаем тези мъдри слова,ние тръгваме по пътя на сърцето.Оставяме се на течението на собствените ни чувства да ни води.Границите,пресичащи красивия сън с кошмара на действителносттани изпълват с непреодолим копнеж за изгубените изживявания.Възможно ли е съзнателно осъзнавайки последиците от любовта да продължаваме да я търсим отново и отново?

Още в периода на детството ние се научаваме да обичаме.Нашите възпитатели ни показват чрез своя личен пример какво трябва да правим,когато достигнем времето,през което да се влюбим.А именно-да останем верни на инстинктите си и да се вслушаме в гласа на свойте чувства.В днешно време ние апологизираме тази толкова прословута обич.Нима не знаем,че след нея идват мъката,страданието и отчаянието?В духа на красивото започват да се вплитат части от грозната болка,която обвива душите ни,след разочарованието от любовта.Изпитали това, някои хора отказват да отворят вратите на сърцето си отново,но никога повече не успяват да усетят истинското щастие.Оттук се стига до неоспоримия парадокс,че радостта и болката вървят ръка за ръка.Излиза,че човечеството дава всичко само и само,за да е нещастно.Дори в кошмарната реалност на страданието има следи от красотата,докоснала се някога до сърцето на окаяната душа.Това да изпитваш мъка от любовта се превръща в най-истинското и достойно човешко деяние.Да плачеш с поглед,насочен към звездите,е въплъщение на божественото,съзидателнот� � и прекрасното.

Всеки от нас има свойте мечти.За някои те са свързани с материални богатства.Други виждат в сънищата си принцове и принцеси на бели коне,чакащи да ги отведат в царството на Морфей.Там ги очаква Афродита със своята прелест и обаяние.И отново излиза,че истинският образ в случая е този на нереалното.В лика на страдащите от любов сякаш има нещо свято.Техният невидим ореол показва,че са способни само и единствено на благородни чувства.

Истинската обич се изразява в това да правим всичко най-добро за човека,към когото изпитавме толкова съкровени чувства.В съзнанието ни любовта започва да се описва като нещо,без което неможем да живеем.За нас тя е като въздуха.Има я навсякъде около хората,но те не я виждат.Без нея обаче започваме да се задушаваме-чувстваме само мъка и болка.

Казват,че когато искаш истински нещо,то рано или късно се сбъдва.Така ли е и с любовта?Може ли страданието да се превърне във възхвала на щастието и как да го постигнем?Тук отново се намесва чудото,но не е ли то част от любовта?Именно то ни кара да стоим до късно вечер с блуждаещ поглед в тишината на мрака.Може би очаквайки телефонен звън или нещо невъзможно.Ала животът ни научава да бъдем силни и да плачем само в тъмнината.През деня нашият лик показва щастие и необикновена радост.Тези чувства се явяват като параван на нещо много по-силно и могъщо.Ежедневието ни кара да сподавяме своите сълзи,да се губим в тунела на страданието.Всеки трябва да направи своя избор-да тръпне пред портите на любовта и мъката или да живее един безсмислен,изпълнен единствено с проблемите на делничното живот.Аз лично сед оверявам безкористно на първото.

Мигом всичко изчезва...Остава само гласът на сърцето...Това е то-любовта.Нещо ,в името на което, живеем и страдаме.Няма нищо по-красиво на този свят от човек,отворил широко вратите на своят дом,и чакащ светлината на изгрева.Този изгрев,който ни кара да правим и невъзможното,да се борим и побеждаваме.Както в приказките добрите герои получават това,което искат само ако са били честни и достойни.Ето защо понякога страдаме от обичта-явно не сме били достатъчно добри за нея.

Ако в очите на някои непознат видя онзи пламък,който е безкористен и красив,аз ще му се доверя,защото това е нещо,за което има смисъл да живееш-любовта,а тя сама по себе си означава да видиш лика на щастието в образа на утрешния ден.

В междуличностната любов откриваме себе си, откриваме как се променяме и към какво се стремим.

Любовта, тази екзистенциална несъмненост, е нещо толкова живо и променливо, че в нея човек чрез допира си с другия постоянно наhttp://www.teenproblem.net/forumмира и преоткрива себе си. Всяка личност по природа е проhttp://www.teenproblem.net/forumтиhttp://www.teenproblem.net/forumворечива и това я утвърждава като проблематична. Нейната пробhttp://www.teenproblem.net/forumлематичност обаче не отхвърля наличието на ценности. Но как да свърже човек ценностите в себе си, за да разреши пробhttp://www.teenproblem.net/forumлемите си, да обедини противоречивата си природа така, че да бъде удовлетворен, полезен и щастлив.
Човек живее в организирано общество, където не може да съhttp://www.teenproblem.net/forumщестhttp://www.teenproblem.net/forumвува сам заради самия себе си, не може да живее всякога изоhttp://www.teenproblem.net/forumлиран от цялото, понеже така загива. Човек неизменно стиhttp://www.teenproblem.net/forumга съществено до себе си чрез другите. Нужни са определени виhttp://www.teenproblem.net/forumдове отношения, чрез които да се сближим с другите, да ги опозhttp://www.teenproblem.net/forumнаем, за да разгадаем и нас самите.
Чисто философски човек може да навлезе съществено в приhttp://www.teenproblem.net/forumродата си, като осъзнава “какво Е”, при което се постига поhttp://www.teenproblem.net/forumтенциално това, което сам ще направи от себе си. Ние се изhttp://www.teenproblem.net/forumгражhttp://www.teenproblem.net/forumдаме, защото сме изначално свободни, но свободата ни е свърhttp://www.teenproblem.net/forumзана със света на другите, с отговорности. Всеки отделен Аз е част от другостта, но той е свободен да избира как да се свърhttp://www.teenproblem.net/forumже с другите, каква да е връзката му с тях. Всяка личност има своя индивидуалност, която има нужда да утвърди и поhttp://www.teenproblem.net/forumкаhttp://www.teenproblem.net/forumже себе си, затова другите са й изначално необходими. Ако не намери точната другост, то тя (индивидуалността) остава неhttp://www.teenproblem.net/forumразhttp://www.teenproblem.net/forumбраhttp://www.teenproblem.net/forumна и се отчуждава поради нарушаване на връзката между нея и другостта. Самотата от своя страна е особена форма на отhttp://www.teenproblem.net/forumношения на Личността със самата себе си, в която също се опозhttp://www.teenproblem.net/forumнаваме, но чрез която се дистанцираме от всичко външно в лицето на всяко друго.
Истината е, че всеки се нуждае от разбирането на другите, от вниhttp://www.teenproblem.net/forumмание и признаване на собствената му индивидуалност като знаhttp://www.teenproblem.net/forumчимост. Един от начините, по които личността свободно се изявява и утвърждава себе си, докато твори отношения и призhttp://www.teenproblem.net/forumнаhttp://www.teenproblem.net/forumва значението и на другия, е ЛЮБОВТА.
Твърде многоаспектна и разнообразна е сферата на междуhttp://www.teenproblem.net/forumличhttp://www.teenproblem.net/forumностната любов, но категорично може да се каже, че отhttp://www.teenproblem.net/forumноhttp://www.teenproblem.net/forumшенията между мъжа и жената са основният извор на анhttp://www.teenproblem.net/forumтиhttp://www.teenproblem.net/forumномии. Мъдростта на тези отношения винаги е вплетена в противоречия, от които можем да излезем само когато се едиhttp://www.teenproblem.net/forumняhttp://www.teenproblem.net/forumваhttp://www.teenproblem.net/forumме /т.е. когато двама души започнат да се мислят като едно/. Теhttp://www.teenproblem.net/forumзи противоречия произтичат от различията в характерите на дваhttp://www.teenproblem.net/forumта пола и са съвсем естествени.
Всеки индивид носи своята уникалност, която често кара хоhttp://www.teenproblem.net/forumраhttp://www.teenproblem.net/forumта да се дистанцират поради различията си, но това, което обеhttp://www.teenproblem.net/forumдинява всички, е нуждата да бъдеш обичан. Разбира се, в дуhttp://www.teenproblem.net/forumшевно-телесния облик на мъжа и жената има и прилики, и отhttp://www.teenproblem.net/forumлики, които в отделния индивид са комбинирани в различна стеhttp://www.teenproblem.net/forumпен. Именно в любовта двата пола с всичките си противоречия намират своята уникална съвhttp://www.teenproblem.net/forumместиhttp://www.teenproblem.net/forumмост.
Любовта между мъжа и жената е изключително инертна, тя се захранва от движението и акhttp://www.teenproblem.net/forumтивността. Тя изисква преодоляване на преhttp://www.teenproblem.net/forumпятстhttp://www.teenproblem.net/forumвия и съпротивления, нейният мотив всъщност е да съедини противоположностите. Любовта е също така вътрешно обвързана с волята, тя е целеполагаща, мотивираща желанията ни, моhttp://www.teenproblem.net/forumбиhttp://www.teenproblem.net/forumлиhttp://www.teenproblem.net/forumзираща силите ни и самоестествено насочва отhttp://www.teenproblem.net/forumделния субект към реализиране на любовта. Паhttp://www.teenproblem.net/forumрадоксално изглежда това единство на проhttp://www.teenproblem.net/forumтиhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumвоhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumположности в лицето на мъжа и жената, но то е факт. Една древна индуска легенда доказва тоhttp://www.teenproblem.net/forumва. Тя разказва: Бог Тваштри създал най-напред мъhttp://www.teenproblem.net/forumжа и го оставил да живее на земята сред птици и звеhttp://www.teenproblem.net/forumрове. Но първият човек страдал от самота и се поhttp://www.teenproblem.net/forumмолил на своя господар да му изпрати за утеха друhttp://www.teenproblem.net/forumго същество, което да го разбира. Бог Тваштри, какhttp://www.teenproblem.net/forumто изглежда, имал меко и благородно сърце. Той напhttp://www.teenproblem.net/forumравил от разнообразни подръчни материали жеhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumната и тя ощастливила първия мъж самотник. Обаhttp://www.teenproblem.net/forumче радостта била краткотрайна и трагедията не закъсняла да настъпи. Огорченият мъж само след осем дни отишъл при могъщия бог Тваштри и с мъка на душата му казал: “Господарю, какво съhttp://www.teenproblem.net/forumщество си ми дал, то непрекъснато мърмори край меhttp://www.teenproblem.net/forumне и не мога да работя. То ме дразни всяка миhttp://www.teenproblem.net/forumнуhttp://www.teenproblem.net/forumта и прави живота ми ад. Вземи си го при тебе обратно!”
Тваштри съжалил нещастния мъж, трогнал се от неговата молба. Той взел немирната жена и наhttp://www.teenproblem.net/forumбърhttp://www.teenproblem.net/forumзо я настанил да живее накрай земята. След осем дни обаче мъжът пак отишъл при своя госhttp://www.teenproblem.net/forumпоhttp://www.teenproblem.net/forumдар. Със сълзи на очи той започнал да му се моли: “Господарю, не знам какво стаhttp://www.teenproblem.net/forumна с мене, откак го няhttp://www.teenproblem.net/forumма това същество, живея самотен. Радостта изhttp://www.teenproblem.net/forumчезна. Пред очите ми пада постоянно мъгла. Спомhttp://www.teenproblem.net/forumням си как това същество играеше и пееше край мене. Животът беше много приятен и весел. Дай ми обратно това същество, иначе всичко е черhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumно.” Смилил се бог Тваштри, върнал жената на самотния мъж и отново настъпила раhttp://www.teenproblem.net/forumдостhttp://www.teenproblem.net/forumта в неhttp://www.teenproblem.net/forumговото жилище. Но след няколко дни той пак трябвало да се отказва от жената. Посhttp://www.teenproblem.net/forumле, какhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumто по-напред, молил Тваштри да му я върне обhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumратно. И така историята се повhttp://www.teenproblem.net/forumтаряла. Накрая мъhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumжът отишъл при своя бог създател и му казал: “Госhttp://www.teenproblem.net/forumпоhttp://www.teenproblem.net/forumдаhttp://www.teenproblem.net/forumрю, аз съм неhttp://www.teenproblem.net/forumщастен! Разбрах, че не мога да жиhttp://www.teenproblem.net/forumвея нито с жената, нито без жената.”
Става ясно, че необходимостта от сближаване и обединяване е неизбежна. Хората сякаш неhttp://www.teenproblem.net/forumисhttp://www.teenproblem.net/forumтоhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumво се стремят към сближаване и споделяне на обhttp://www.teenproblem.net/forumщо битуване, общи интереси, стремежи, преhttp://www.teenproblem.net/forumжиhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumвяhttp://www.teenproblem.net/forumвания. Най-красивото противоречие, което движи свеhttp://www.teenproblem.net/forumта, най-реалната магия, към която се стремим, е Любовта!

Това намерих