Тъй като бях болна и не съм много на ясно върху какво трябва да пиша може ли някой да ми помогне да напиша теза върху "Пътят през пустинята- път от робство към свобода" става въпрос за Библията :)
nadincety
03-25-2010, 15:24
Пътят е символ на прехода от познато към непознато, от свое към чуждо, от старо към ново. Пътят, независимо колко е дълъг, е винаги труден и изпълнен с опасности...
В живота си непрекъснато вървим по разни пътища. Някои вървят по прави и широки друмища, а други по неутъпкани и трънливи пътечки... Такъв е живота! Всеки сам избира своя път. Но винаги най-труден е пътят към собственото Аз – там някъде, дълбоко в душата на всекиго. Човек трябва да опознае света около себе си, за да опознае самия себе си. Безкрайните перипетии по този път са перипетии в търсене на Вярата и на Истината. Мнозина не достигат края, защото не вярват в себе си. Стават роби на света около тях без да го разбират. Без да осъзнават че така ще изгубят душите си...
Родените в робство никога не могат да бъдат истински свободни. А тези, които са родени свободни са роби на собствената си свобода. Звучи абсурдно, нали? Само че това е самата истина. Каква ирония! Само душата може да бъде истински свободна – едно жизнено важно Аз, дълбоко скрито във всеки. Порбваме се за да се опитаме да угодим на света около нас. Само че на него въобще не му пука от това. Просто си живее живота!
Представете си го като една огромна, безкрайна и сурова пустиня. Трябва да си проправяш път напред с всичка сила за да стигнеш някой ден Обетованата земя. Със зъби и нокти трябва да се бориш за всяка крачка, за всяка педя земя. Пустинята не ще те пусне толкова лесно. Твърде е жестока и неумолима. Изглежда че най-лесно е да се предадеш, да се откажеш, да се отпуснеш в смъртоносната й прегръдка... Но сdмо трудно постижимите неща наистина си заслужават усилията. После наградата е неоценима...
И когато най-сетне стигнеш края, откриваш че вече си друг. Усещаш се по-уверен, по-силен, по-щастлив, по-свободен! Свободен, защото душата ти е останала чиста и непокътната, въпреки че тялото може да е останало в плен на страшната пустиня. Осъзнаваш че най-сетне си открил Пътя... Истината... Живота с цялата си прелест...
Обръщайки се назад съзираш колебанията си, своите терзания и мъчително лутане, страховете си, надеждата, която те е крепила през цялото време... Виждаш и тези, които идват след теб. И ако наистина си изминал достойно пътя през пустинята, ще намериш сили да им подадеш ръка...
Това намерих в нета ;) Дано ти помогне .. :)