View Full Version : Малко поезия
Аз съм нова във вашия форум. А съм нова и в писането,така че бих помолила да прочете написаното от мен и да си кажете мнението.Търпя критика...Няма да се сърдя..напротив...Приятно четене надявам се да ви хареса... :)))
Има деца на тази земя
от родителски грижи лишени,
нуждаещи се от малки неща.
От много от нас притежавани
за тях рядко видени или чувани.
Те жадуват за прегръдка гореща
дори и от непознат да е тя.
И тогава осъзнаваме колко е смешна
нашата малка страна.
Остава едни деца
на никого виновни
да правят страшни неща
да се лутат и молят
за поне една тяхна сбъдната мечта.
А ние от щастието озарени,
невидели злата им съдба,
от която те са победени
да се скитат немили в тъга.
Но кой ли се замисля,
че има и такива деца
нуждаещи се от нечия ръка
и ми идва силно да крещя
на съдбата, на хората и на света.
че е толкова несправедливо това.
Всеки трябва за секунда
да се замисли
за своето дете в дома
на самота обречено
от нищета заречено
да се бори със света
и да чака ноща.
Да види м/у многото чернота на небето
има поне една звезда.
Да се моли поне тя да е с него
и да го пази от злите неща.
И нека се помолим поне за миг
и на тях да се усмихне щастие
и да замени голямото им нещастие.
Има едно чудо наречено съдба
всеки е докоснала тя.
Някои с нежна целувка
други със силен шамар.
Наскоро и мен ме погали
Вкара те в живота ми спрял.
И емоциите в мен бързо подпали
напомни ми за онзи пожар,
толкова отдавна за последно горял.
Изненадата беше
тихомълком поднесена,
а целувката ти първа
беше от нея -съдбата- предречена.
Но не винаги съм имала този късмет,
не винаги е била тя с мен толкова добра.
Превръщала е сърцето ми горещо
в невъзможно разтопим лед.
В нещо просто там седящо
ненужно като обикновена вещ.
Но сега разбирам аз това,
че просто съм платила нужната цена
изразяваща се в болка и самота,
за да мога аз с теб да летя
и да усетя безграничната красота на любовта... <3
Имам аз да ти казвам едни неща
колко много си те обичам
и в приятелство ти се вричам.
Никога от теб не мисля да се отричам
и да съм винаги до теб се заричам.
В ден прекрасен с теб се запознах
и след дълги клюки и интриги
аз те опознах.
В твоето лице аз намерих
приятел най-верен и добър.
Характера ти аз премерих
и неможах да му намеря ни един косур
Има едно момиче
от слънчеви лъчи озарено
нежна като пролетно кокиче
и от нищо никога сломено.
Тя е приятелка най-добра
помагаща ми във всяка беда.
Носеща щастие на света
стопяваща в сърцето ми леда.
Има си име най-прекрасно
Ива е то
донасящо усмивка на всички лица
Отсъствието и е нещо най-ужасно.
Тя се намира в нашите сърца.
Защо с мен така се подигра
и донесе ми непосилната тъга.
Беше ли ти забавна тази игра?
Смешно ли ти е сега?
Аз съм малката,жалката и слабата
вярваща в невъзможните неща.
Разнесе ли ти се славата
на разбивач на женски сърца?
Но аз съм тази,която се изправя
и няма да й пука за твоята особа.
Аз съм тази,която продължава
и няма да търси твоята жалка персона.
Ти ще бъдеш сам измежду многото
ти ще се луташ и ще търсиш,
ще се молиш и ще страдаш,
ще желаеш и жадуваш
да дойде тя-любовта
и да ти подаде своята нежна ръка.
А сега за теб една тайна
за една голяма майна
от живота получена
от мен изпратена.
И една житейска мъдрост
от теб явно пазена и крита,
от множество лица закрита
В живота всичко се връща
и болка и тъга и многото самота.
Така че малката и слабата,
на тази съдба те осъжда
много дълго тъпкано да ти се връща!!!
Сам сама
отново си седя
и редя рими за любовта.
Колко безполезна може да е тя
и освен болка и тъга
друго не носи на света.
Идва като невидим дим
разпръснат от нежен глас.
Внушава ти е едно лице
неща за съвместни дни...безкрайност...
Да бе!!! И тогава...
В най-дълбока тишина
в нощта пак сама си седя
и се питам нужно ли беше това
да се влюбвам аз така
и да роня кървави сълзи
за нея-любовта.
Една жена в моя свят
жената с безсънните нощи
да главата ми прекарани
и цялата и грижа получавани.
Рядко се замислях
какво прави тя
моята майчица добра
посветила живота си скъп
на нас нейните деца.
Дълги години аз го правех,
нейната пораснала дъщеря,
лъгах,огорчавах и наранявах
най-любимите ми хора на света.
А те,моите родители,прощаваха
не веднъж моите грешки направени
и след толкова време незабравени,
та те бяха толкова пъти от мен огорчавани.
И сега мога да кажа само едно,
че моето голямо извинение
не изисква никакво двуумение
просто искам да го направя и грешките си да не забравя.
Те ще са моя урок
от несправедливия живот.
Той ме учи всекидневно на нови неща
да не забравям запалена свеща
да ми свети през нощта.
Когати наранявам
да очаквам да получавам
заслужени наказания.
anonymous546178
03-26-2010, 08:57
Много по детски ми звучат...
На мен ми звучи конкретно и предметно в по-големи количества от приятното.
Но все пак си е твой стил.
Успех.
ShtrudeL
03-26-2010, 11:15
Не ми харесват. Първото е като приказка в рими. Останалите са....писала си там нещо колкото да има рима с банални словосъчетания и фразички...нищо особено.
ANTIHUMAN
03-26-2010, 15:02
Дълги години аз го правех,
нейната пораснала дъщеря,
лъгах,огорчавах и наранявах
най-любимите ми хора на света.
От всичките ти стихове, само този абзац ми харесва, нищо друго. Прекалено са детски и елементарно са написани. Римата я заеби, аз също не мога да пиша в рима. Пиши стиховете си така, че четателя, да остане без дъх или най-малкото да си каже: ,,Браво!''.
anesen ние не сме деца от 5 до 13 години, че да ни пишеш детски стихчета. Пиши за живота, за всичко което те вълнува.
Желая ти успех и много ще се радвам в най-скоро време твое стихче, което да ме накара да си кажа: ,,Браво!''
Всъшност и аз не съм дете вече...Може и да звучат по детски и наивно,но във всичките съм вкарала много сърце...Мерси за откровенните отговори от всички и аз се надявам да напиша нещо заслужаващо "Браво"...но може и да не е това моята стихия :)))
I vse pak nqma da otkaja o6te nqkolko komentara :)))
не мога да дочета нито едно, прави си изводите
//но пък, докато превъртах си видях потвърждение на една идея за разказ, която престоява в главата ми от месеци вече, време е да види бял лист;Д