Lili555
03-26-2010, 10:04
Хора, хора, колко от вас си зададоха новогодишни обещания и не ги спазиха, и..колко от вас си обещаха да се променят по дадени параметри и не успяха...въпроса ми е:
Само на мен ли ми се струва или винаги нещо не липсва или ни се изпречва на пътя, когато си обещаем да направим някаква промяна в живота си заръди самите себе си?
Много бих се радвала ако някой, който вече е минал по този път пише по тази тема, занм че още е рано, че имам още много време да живея, оценявам това, което имам, преживах най-различни клизми и катаклизми :Д....но все пак когато ножа опре до гърба ви какво правите?
Когато нещата са да избираш между спешната нужда да бъдат положени много усилия за по-продължителен период от време за да направите нещо за себе си, за да помислите за бъдещето си, за да се почувствате удовлетворени или да продължите все така да се усмихвате и да се радвате на това което имате, да помагате на приятели, да ходите по купона и въобще...да живеете кое избирате?
Аз съм малко объркана...наистина много преживях...била съм и в двете крайности и си бях обещала, че никога няма да съм в нито една от двете повече, но ето че не успях...вися на комп-а, не се наспивам, чопля си кожичките на ноктите, не си взех книгите които искам да прочета от билиотеката...но вече поне изживях периода с пиянските безпаметни нощи...
И сега-от тук накъде?Остават последствията от един много хубав и безгрижен живот, осъзнаваш, че всяко дейсттвие има последствие, искаш да вървиш по правилиния път и да не се вманиачаваш, но изведнъж....изведнъж се оказва, че трябва много спешно да излираш:
Да се скъсаш от работа за известен период от време, да започнеш на чисто доволен от себе сии след това да поддържаш това което си постигнал ударно...с риск да останеш неразбран от ВСИЧКИ(семейство,приятели и от себе си) и да се изгубиш пак из "тъмните коридорчета"
или
Да си вземеш почивка и да продължиш с бавно тембо, изчаквайки следващата възможност, мусейки се на себе си когато се сетиш какво не си направил, но все пак пълноценен за останалите....
Или с 2 думи:Когато имате нужда от "почивка" спрямо това, което сте давали на драго сърце на обчеството, за да направите малко повече за себе си, когато се чувствате изтощени и вече сте опитали най-различни грешни пътища и осъзнавате, че така няма да стане, а здравето ви мига в сигнално червено - "Ставаш развалина-имаш нужда от тотална почивка"- правите ли го?опитвали ли сте се?против ли сте?не би ли трябвало истинските приятели да ви разберат?не смятате ли, че по пози начин след това пак ще сте по-ползотворни за околните?или че това тотално ще ви промени и направи намусени егоисти в очита на другите?можете ли да пропускате възможностите за забавление които ви се предлагат само и само за да успеете да постигнете целта си?
ПЛС, мнения!
Само на мен ли ми се струва или винаги нещо не липсва или ни се изпречва на пътя, когато си обещаем да направим някаква промяна в живота си заръди самите себе си?
Много бих се радвала ако някой, който вече е минал по този път пише по тази тема, занм че още е рано, че имам още много време да живея, оценявам това, което имам, преживах най-различни клизми и катаклизми :Д....но все пак когато ножа опре до гърба ви какво правите?
Когато нещата са да избираш между спешната нужда да бъдат положени много усилия за по-продължителен период от време за да направите нещо за себе си, за да помислите за бъдещето си, за да се почувствате удовлетворени или да продължите все така да се усмихвате и да се радвате на това което имате, да помагате на приятели, да ходите по купона и въобще...да живеете кое избирате?
Аз съм малко объркана...наистина много преживях...била съм и в двете крайности и си бях обещала, че никога няма да съм в нито една от двете повече, но ето че не успях...вися на комп-а, не се наспивам, чопля си кожичките на ноктите, не си взех книгите които искам да прочета от билиотеката...но вече поне изживях периода с пиянските безпаметни нощи...
И сега-от тук накъде?Остават последствията от един много хубав и безгрижен живот, осъзнаваш, че всяко дейсттвие има последствие, искаш да вървиш по правилиния път и да не се вманиачаваш, но изведнъж....изведнъж се оказва, че трябва много спешно да излираш:
Да се скъсаш от работа за известен период от време, да започнеш на чисто доволен от себе сии след това да поддържаш това което си постигнал ударно...с риск да останеш неразбран от ВСИЧКИ(семейство,приятели и от себе си) и да се изгубиш пак из "тъмните коридорчета"
или
Да си вземеш почивка и да продължиш с бавно тембо, изчаквайки следващата възможност, мусейки се на себе си когато се сетиш какво не си направил, но все пак пълноценен за останалите....
Или с 2 думи:Когато имате нужда от "почивка" спрямо това, което сте давали на драго сърце на обчеството, за да направите малко повече за себе си, когато се чувствате изтощени и вече сте опитали най-различни грешни пътища и осъзнавате, че така няма да стане, а здравето ви мига в сигнално червено - "Ставаш развалина-имаш нужда от тотална почивка"- правите ли го?опитвали ли сте се?против ли сте?не би ли трябвало истинските приятели да ви разберат?не смятате ли, че по пози начин след това пак ще сте по-ползотворни за околните?или че това тотално ще ви промени и направи намусени егоисти в очита на другите?можете ли да пропускате възможностите за забавление които ви се предлагат само и само за да успеете да постигнете целта си?
ПЛС, мнения!