PDA

View Full Version : Когато теменужките разцъфнат и работата тръгне зле...



Lili555
03-26-2010, 11:04
Хора, хора, колко от вас си зададоха новогодишни обещания и не ги спазиха, и..колко от вас си обещаха да се променят по дадени параметри и не успяха...въпроса ми е:
Само на мен ли ми се струва или винаги нещо не липсва или ни се изпречва на пътя, когато си обещаем да направим някаква промяна в живота си заръди самите себе си?

Много бих се радвала ако някой, който вече е минал по този път пише по тази тема, занм че още е рано, че имам още много време да живея, оценявам това, което имам, преживах най-различни клизми и катаклизми :Д....но все пак когато ножа опре до гърба ви какво правите?
Когато нещата са да избираш между спешната нужда да бъдат положени много усилия за по-продължителен период от време за да направите нещо за себе си, за да помислите за бъдещето си, за да се почувствате удовлетворени или да продължите все така да се усмихвате и да се радвате на това което имате, да помагате на приятели, да ходите по купона и въобще...да живеете кое избирате?

Аз съм малко объркана...наистина много преживях...била съм и в двете крайности и си бях обещала, че никога няма да съм в нито една от двете повече, но ето че не успях...вися на комп-а, не се наспивам, чопля си кожичките на ноктите, не си взех книгите които искам да прочета от билиотеката...но вече поне изживях периода с пиянските безпаметни нощи...
И сега-от тук накъде?Остават последствията от един много хубав и безгрижен живот, осъзнаваш, че всяко дейсттвие има последствие, искаш да вървиш по правилиния път и да не се вманиачаваш, но изведнъж....изведнъж се оказва, че трябва много спешно да излираш:
Да се скъсаш от работа за известен период от време, да започнеш на чисто доволен от себе сии след това да поддържаш това което си постигнал ударно...с риск да останеш неразбран от ВСИЧКИ(семейство,приятели и от себе си) и да се изгубиш пак из "тъмните коридорчета"
или
Да си вземеш почивка и да продължиш с бавно тембо, изчаквайки следващата възможност, мусейки се на себе си когато се сетиш какво не си направил, но все пак пълноценен за останалите....

Или с 2 думи:Когато имате нужда от "почивка" спрямо това, което сте давали на драго сърце на обчеството, за да направите малко повече за себе си, когато се чувствате изтощени и вече сте опитали най-различни грешни пътища и осъзнавате, че така няма да стане, а здравето ви мига в сигнално червено - "Ставаш развалина-имаш нужда от тотална почивка"- правите ли го?опитвали ли сте се?против ли сте?не би ли трябвало истинските приятели да ви разберат?не смятате ли, че по пози начин след това пак ще сте по-ползотворни за околните?или че това тотално ще ви промени и направи намусени егоисти в очита на другите?можете ли да пропускате възможностите за забавление които ви се предлагат само и само за да успеете да постигнете целта си?

ПЛС, мнения!

filmimilmi
03-26-2010, 17:35
Какво толкова си мислиш, че си дала от себе си в полза на обществото? Това, че забавляваш приятелите си не се брои за себераздаване. По един ненужно дълъг, сложен и заобиколен начин каза, че си мързелива, искаш да промениш нещо в себе си, но не знаеш нито какво нито от къде да започнеш. И как така се определяш, че си станала развалина? Между "разваляне" от тежко прекупонясване и работа разликата е от земята до небето. Първото не е точно "разваляне", а деградиране. Второто е пълноценно разваляне, но в следствие, на което една почивка, за каквато ти говориш е напълно заслужена.
Дори да работиш, да имаш амбиции и заради това да си тоооолкова изморена и изстискана емоционално, че в момента да чувстваш такава празнота в себе си, това не означава, че депресията ти е оправдана. Защо трябва да се измъчваш когато е повече от ясно, че колкото и разбираш останалите, толкова и те теб. Сега, не може да ми кажеш, че би могла да разбереш абсолютно всеки. Има неща като душевен свят, който е индивидуален и уникален за всеки и никой друг освен теб самата не може да е наясно с това на какво се дължи депресията ти. Е, можеш да се консултираш с психолог, но преди да си даваш парите опитай се да помислиш сама какво те дърпа постоянно назад. Ама помисли си много, много внимателно. Приятелите, мързелът? Каквото и да е, най-вече помни, който се себераздава, накаря животът му празен остава...

Lili555
03-26-2010, 19:17
Под себераздаване имам впредвид всекидневната помощ (физикаеска и психологическа) към близките и приятелите ми и че споделях през последната половин година която ги сполиташе един по един, а именно смъртта на гаджето на най-добрата ми приятелка, с който щяха да се женят, молбата за развот на баща ми след 30 годишен брак в сладствие на която по-малката ми сестра остава само с майка ми, анорексията на братовчедка ми(път по който и аз съм минала доста отдавна и знам, че е трудно, почти невъзможно да се измъкнеш), с която преди 20 дни се оказа, че сме се натровили много сериозно и в която живея в последните нялколко дни, защото хазяйна ми ме изпъди, защото цената на наема ми се вдигна заръди мол-а.Също така ми предстои и много сериозна защита, за която нищо незнам, защото минах задочно, за да ходя на работа и през деня за да мога да се издържам вече сама, но физически не виждам време което да отделя за учене, освен ако не жертвам социалния си жиеот за около 2-3 месеца...и като черешката на тортата-риятеля ми заминава за щатите, но този път мисля, че няма да жертвам личните ми интереси заръди любовта ни, защото америка е единственото място на което не бих живяла повече от 3 месеца...пък ако ни е писано-ще се съберем пак, ако не-няма(принципно не вярвам в "писана" и "неписано" ама айде).
Иначеси права и за това, че колкото и аз разбирам околните, толкова и те разбират мен и те най-вероятно ще ми помогнат поне финансово идния месец, ако дори не се наложи да се върна при"наще" за месец-два, където обаче обстановката ще е още по-тягостна, но може би ме е страх да не загубя голяма част от контактите си през идните месеци, защото ще ми трябат за бъдещата ми реализация.
Иначе много се радвам, че се сетих за този сайт-едно време(не много отдавна :Д )тук намирах решения на проблеми, които сега са ми лесни като да си преброиш 5те пръста на ръката и компания за пубертетските забивки и безгрижните лета по къмпинзи и палатки :)
Също и много се радвам, че има и други които подкрепят теорията
"който се себераздава, накаря животът му празен остава..."
благодаря,че отговори-наистина просто имах нуждата да усетя, че света не е все ощв толкова сбъркан...и приятни празници :)