PDA

View Full Version : Есе за 8-ми клас: "Изкуството и ние"



sm8
03-28-2010, 08:21
Хора моля ви, някой да помогне. Трябва да пиша есе на тема: "Изкуството и ние" за вторник, а проблема е че нямам представа как да го напиша. :( :? Някой ще помогне ли? :) :|

Грешен раздел!
kalpazanka

SmilezZz
03-28-2010, 08:51
Изкуството е магия . . .

Чрез него откриваш в себе си талант , за който не си и подозирал . Да правиш изкуство означава да твориш, да създаваш . . . Изкуството се крие дълбоко у всеки един от нас . Просто е необходимо да му проправиш път към своите ръце и да го превърнеш в нещо прекрасно , нещо идеално , да му вдъхнеш живот и да се почувстваш добре . Да си кажеш : " Аз го направих ! " и го поднасяш на света , за да може той да реши това изкуство ли е, или просто един от множеството жалки опити . Ако е изкуство , ти се превръщаш в част от широкия кръг на творците . Точно светът си остава критикът , а не един или двама души , защото всеки от нас има различно виждане за изкуство . А именно всеки един от нас е част от широкия свят . Един би ахнал от красотата на изкуството , друг не би могъл да изрече и дума , обладан от изяществото му . Някой би открил изящество в смъртта, друг - в даряването на живот.Един умира , за да се роди друг . Грозна картина, ала и приказна !Изкуство ? ! Може би .
Изкуството съществува на шир и длъж . Не случайно се споменава , че то е истинска магия.Магията е сила . Изкуството е магия . Силата е магия . Ти я имаш !Дълбоко скрита в теб , тя чака да я използваш . Овладей я и ще усетиш магията . Тя представлява един лъч светлина . Премахвайки сянката от себе си , той те озарява !
Навлезеш ли в изкуството, ти откриваш толкова много от чудесата му , невиждани и нечувани . Но най -голямо си остава изкуството да обичаш . Ти искаш да обичаш, бориш , за да обичаш, живееш, за да обичаш ! Изкуството е един от възможните пътища да покажеш любовта си към човек , към птичка, към някакъв предмет . Към всичко , което ти е скъпо и свято ! Сътворявайки за него нещо , заслужаващо името изкуство , ти доказваш възхищението, което буди у теб и обичта , която изпитваш към него !
Изкуството е сладък сън , превърнат в светлина . Изкуството е кошмар, превърнат в топче омраза . Подавайки ръце на човек, когото мразиш, ти усвояваш изкуството да порщаваш . Подавайки ръце на любимия човек , ти усвояваш изкуството да обичаш !Изкуството е навсякъде ...

SmilezZz
03-28-2010, 08:54
Виж и това:
http://www.teenproblem.net/school/s/1736.html

Съща така и това:


Изкуството в моя живот
есе

Какво е изкуството? Замислям се и в паметта ми излизат думите на наезнаен за мен древен мъдрец: "Животът е кратък, изкуството - вечно".Провокира ме тази мисъл и ме кара да осъзная, че едно от най-ценните неща, които човек е създал, носи общото име изкуство.Всички онези скални рисунки, древни статуи, запазили съвършенството си, картини, музика, са преминали през времето, оцелели са и носят вдъхновение за съвременните хора.Възприемам ги като нравствени послания, съхранили представите за красиво, добро, човещина, съдържащи някакъв идеал.
Какво е за мен изкуството?Какво е то в моя живот?Може би то променя погледа ми за света, кара ме да се чувствам добре, да се очистя от ежедневното, да се чувствам по-извисена.Не е важно дали възприемам с погледа или със слуха.Важното е, че реагирам с душата си и то не как да е.Поглеждам една картина и в нея виждам свят, отразил душата на своя автор.Не с разума, а с чувствата си усещам посланието.Пред мен понякога изниква един усмихнат свят, друг път тъжен, грозен, но казващ много.
Да създаваш искуство не е лесно, а също и да го разбираш.Но факт е, че всеки от нас има свое любимо изкуство, а някой дори творят.Те стават подвластни на вдъхновение, което ги кара да посегнат към перото, четката, към някакъв музикален инструмент и като много други талантливи хора влагат душата си и това превръща творбите им не толкова в ценни, колкото в творби, съхраняващи представата за красота на младия човек.
А какво е за мен изкуството?Потребност, може би, но трудна за реализиране, защото днес са на изчезване културните обекти в нашата страна - кина театри, зали.С огромни усилия хора с възрожденски дух правят и невъзможното да ги запазят.Хубаво е, че поне в нашия град се е запазило читалището, сцената му оживява и радва млади и стари, оцеляла е и галерията, съхранила нашата градска памет. Според мен, за да е живо изкуството, за да стане стински силно, творците трябва да вложат труд, талант и късче любов.Тогава то ще се превърне в прозорец към един различен свят, пълен с положителни енрергии.А ние, младите хора, да имаме повече възможности да се докосваме до него.Може би не всеки ще ме разбере, но съм сигурна, че който успее, ще е разбрал нещо повече за мен и моето мнение за света, който ме заобикаля.И най-вече за изкуството, което може да ни направи по-духовни, по-добри, а защо не и по-щастливи...