View Full Version : Чувствали ли сте се ненужни?
Чудя се дали темата е за тук... :-o и все пак ако не е, преместете я.
Та... чувствали ли сте се ненужни? Някак отдалечени от света? Отхвърлени/отблъснати/непотребни на приятели, близки, родители? Какво ви подтикна към тези чувства?
Как се справяте? Как премахвате усета на излишък? Сами ли успявате... или същите тези хора ви помагат?
След това същото ли е, или се чувстваш различен?
Ми и аз не знам,до сега не съм имал кой знае какви преживявания с приятели,може би и приятели нямам,само познати,или по-точно мъжки курви...
Не се чувствам никой от горе споменатите термини,просто казвам "МАЙНАТА ВИ" и се оправям сам,без да се оплаквам и да се опирам на мама и тате...
И съм на 80 % (ако може така да се каже) от живота. :-D
Violenza
03-28-2010, 19:04
Много пъти. Когато съм се изпокарала с всичките ми близки се чувствам непотребна. Сякаш всички си имат свои по-важни хора.
Сама успявам, досега всичко съм се стремяла да постигам сама и да не разчитам много, много на чуждата помощ.
След това има един период, в който се чувствам просто по-чужда, но накрая ми минава.
Kukumqvka
03-28-2010, 19:07
Това мисля,че редовно ми се случва.Понякога даже си мисля,че няма основателна причина. Сякаш не обръщам внимание на това си чувство и просто чакам да отмине. Разнообразявам се по-някакъв начин. И оправям стари взаимнотношения,със стари познати .. нови емоции,знам ли . :-o
SemperFidelis
03-28-2010, 19:13
Чудя се дали темата е за тук... :-o и все пак ако не е, преместете я.
Та... чувствали ли сте се ненужни? Какво ви подтикна към тези чувства?
Как се справяте?
1 - Случва се да се чувствам така.
2 - Безразличието на някои хора, повреме на контузии след като не можеш да направиш нещо - а толкова го искаш.
3 - Вдигам глава, пускам си Респект - Меко казано и започвам нещо ново, нещо с което да се докажа пред мен си и евентуално да натрия носовете на другите.
Има такива дни. Казвам - днес не ми е ден за социални контакти и ходя да спортувам, за да поддържам форма.
А ако нямате сили да продължите? Или желание?
И след като се чувстваш така какъв е смисъла да се бориш? Едната надежда, че утре може да е по-добре?
Violenza
03-28-2010, 19:26
А ако нямате сили да продължите? Или желание?
И след като се чувстваш така какъв е смисъла да се бориш? Едната надежда, че утре може да е по-добре?
Няма такова да нямам сили, не губя толкова време да се самосъжалявам и да се оплаквам колко ми е тежко. Винаги има за какво да се бори човек и за какво да продължи напред.
Kukumqvka
03-28-2010, 19:31
Смисъла е да се изправиш срещу всички грижи и да ги победиш.Да не се оставиш на течението да те победи.Нали една борба е една спечелена битка.
Take_That
03-28-2010, 19:52
Не съм се чувствала излишна и непотребна на приятели, родилите или близки, но на партньор - твърдо да.
Какво ме подтикна към тези чувства ли? - Безразличието и незаинтересоваността, която проявяваше към мен, хладното му, дори бих казала студено държание, обидите му.
Как се справих и премахнах усета на излишък? - С края на връзката.
Успях да се справя отчасти сама, отчасти с подкрепата на приятели и майка ми :)
След това извлякох много поуки от случилото се :)
Аз съм нужен на света.
Прекалено съм готин, за да си мисля, че той може да няма нужда от мен.
Sladurcho
03-28-2010, 21:45
Случвало ми се е веднъж след като разбрах доста шокиращи неща .. тъпо звучи но се замислих над живота ми и над това какво искам от него .. осъзнах че доста неща не са такива каквито са и ги приех.. приех че приятелите ми са пълни нещастници които гонят своите интереси..., че родителите ми са прекалено отдалечени от мен (мислят за техните проблеми и аз оставам някъде в ъгъла) и единствената ми опора (ако може така да се каже беше приятелката ми) тогава разбрах наистина че мога да разчитам на нея.. и така лека полека се измъкнах от филма ми.. В момента мисля че си струва да се живее този толкова скапан живот и че винаги трябва човек да има надежда че нещата ще се оправят и ще ни е по-добре :) малко дълго стана ама какво да се прави...
rebeccaa
03-28-2010, 21:50
Винаги когато ми е сдухано се чувствам ненужна, сякаш никой не ме обича и не трябвам на никой и тогава в главата ми започва едно кълбо от мисли .. какви ли не глупости са ми минавали, но такъв е живота пълен с препядствия, за това трябва да си машина и когато паднеш да не те боли ..
Чувствала съм се и така, няколко пъти.
Веднъж помня, трябваше да организираме тържество по случай рожден ден на една от племеничките. Всички се суетяха и правеха нещо. Аз се бутах при всеки да му помагам, но никой не се нуждаеше от моята помощ. Тогава седнах отстрани и за няколко минути се чувствах напълно непотребна. Тогава никой не искаше моята помощ и никой не се нуждаеше от мен. След няколко минути, сърцераздирателни мисли, взех, че си намерих работа, за която не ми бяха нужни другите.
И от тогава, винаги, когато се почувствам така, се сещам, че мога и сама. А щом имам себе си, едва ли някога ще се почувствам самотна ;)
Много пъти. Когато съм се изпокарала с всичките ми близки се чувствам непотребна. Сякаш всички си имат свои по-важни хора.
Сама успявам, досега всичко съм се стремяла да постигам сама и да не разчитам много, много на чуждата помощ.
След това има един период, в който се чувствам просто по-чужда, но накрая ми минава.
ScionOfStorm
03-28-2010, 23:18
Супер много пъти съм се чувствал така.
Но почти, ъм, окей, - винаги има нещо, което да те тласне напред. Човек ли ще е - познат, приятел, любим, случаен; музика, каквото и да е изкуство, твоето съзнание...няма значение. Преодолява се, понякога трудно, понякога отръки (:
slun4ice_90
03-29-2010, 06:01
Да,много пъти...Важното е,че след т'ва пак се изправям. :)
DarknessAngel
03-29-2010, 08:23
Да. Подтикна ме търсенето на нещо, което така и не открих. Справям се. Просто социалните ми контакти намаляха. Както и да е. Keep walking :)
Осъзнах че доста неща не са такива каквито са и ги приех.. приех че приятелите ми са пълни нещастници които гонят своите интереси..., че родителите ми са прекалено отдалечени от мен (мислят за техните проблеми и аз оставам някъде в ъгъла) и единствената ми опора (ако може така да се каже беше приятелката ми)...
Мхм... за това говорим.
+ =>
Подтикна ме търсенето на нещо, което така и не открих.
Лоша комбинация... и трудно преодолима.
Супер много пъти съм се чувствал така.
Но почти, ъм, окей, - винаги има нещо, което да те тласне напред. Човек ли ще е - познат, приятел, любим, случаен; музика, каквото и да е изкуство, твоето съзнание...няма значение. Преодолява се, понякога трудно, понякога отръки (:
^^ И все пак повярвах на това... :)
..чувствали ли сте се ненужни? Някак отдалечени от света? Отхвърлени/отблъснати/непотребни на приятели, близки, родители?
за съжаление ми се е случвало и продължава да ми се случва доста често, защото отдавам голямо значение на всичко и съответно ме наранява всяко едно малко нещо!! ..
Какво ви подтикна към тези чувства?
Необмислените ии недоразбрани (от моя страна) постъпки и думи от близки хора ..
Как се справяте? Как премахвате усета на излишък? Сами ли успявате... или същите тези хора ви помагат?
ами в дадения момент няма как да се обърна към тях .. самичка ми е трудно да се справя .. по - скоро търся упора в човек, който не се включва към тези "приятели" .. радвам се, че имам такъв до себе си и мога да разчитам на него/нея (двамца са) .. (:
След това същото ли е, или се чувстваш различен?
Определено не е същото и с всеки изминал път става все по - жалко това, което се случва .. :?
Доста често ми се случва,но в еазлична степен или постепенно докао най накрая се стигна до най-отдалечения ми от света и заобикалящите ме момент... Спомням си когато имах толкова много "приятели" и се чудех как да не пренебрегвам никой и може би тогава съм забравяла "истинските" хора на които можех да разчитам... Постепенно започнах да осъзнавам,че повечето са около мен само от изгода ...игнорирах ги.До скоро мислех ,че имам 2-3 чоека на който бих могла да разчитам по всяко време и по всякакъв начин,че биха застанали зад мен и биха ми помогнали и разбрали,но явно жестоко съм се лъгала...Аз се промених много ,но те така и не си направиха труда да ми влязат в положението и да ме разберат,вярно опиаха се но очевадно не са има ли такова голямо желание,а по скоро задълженост и колкото да не ги гризе съвестта.. И когато аз започнах да се държа стях по същият начин по който те се държат с меннещата тотално се скофиха,затова сега съм сам сама и мога да разчиам само и единствено на майка ми която е страхотна и във всеки един момент ме подкрепя и разбира...лъгала е учители нейни приятели баща ми кой ли още не заради мен ии куп други жертви заради мен... обичам я с цялото си сърце и на всички пожелавам да намерят някой ден достоен човек като майка ми на когото биха разчитали ... :) :) :)
SmilezZz
03-29-2010, 16:15
Да,доста често ми се случва..
Но това не ме кара да се затворя в себе си и да се депресирам..
Винаги си има за какво да живееш..Аз го правя първо заради себе си,второ заради родителите и за някои от приятелите си
^^ Обаче, когато се окажеш "прецакан" от няколкото достойни приятели, които имаш и в един момент се усетиш, че хората наречени "родители" нито се държат като такива, нито ги чувстваш като такива, остава да продължиш заради самия себе си... което не е достатъчно.
Живееш заради хората, на които осмисляш живота, защото си им нужен, както и те на теб... изгубиш ли ги - губиш всичко, включително и смисъла.
(Не ме бива да го обяснявам като хората...)
brutaLxxbunny
03-29-2010, 16:35
Всеки тийн отвреме-навреме се чувства така.Хормони,ала-бала,но после всичко се оправя :)
А ако нямате сили да продължите? Или желание?
И след като се чувстваш така какъв е смисъла да се бориш? Едната надежда, че утре може да е по-добре?
Тогава коремни преси до отказване. :)
awesomesheepy
03-29-2010, 17:02
да,много пъти..
Да, когато чувствах, че живея в сянката на тази преди мен... Беше ужасно и продължи ужасно дълго време. Не мисля, че го превъзмогнах, просто спря да се отнася към мен по този начин.
А когато съм с приятели, понякога се чувствам някак... излишна. Ако се разлигавят и не съм в настроение се сдухвам тотално.
Но това са временни състояния, отминават :)
Оставих дните да се нижат... (не че има какво друго да се направи 8-) В един момент просто желанието за живот се връща.
Да, понякога наистина се чувствам така, когато съм прецакала нещо или ми е тъпо по някаква причина...
Лошото е, че имам склонността да се затварям в себе си в такива моменти и да отбягвам всичко дишащо. В такива моменти обикновено слушам депресарски песни и рева като крава (с което изобщо не се гордея :? )...
Обикновено ми минава за ден-два, но понякога изпадам в депресия или нещо такова и цялата история продължава около седмица - две.
Лошото е, че имам склонността да се затварям в себе си в такива моменти и да отбягвам всичко дишащо. В такива моменти обикновено слушам депресарски песни и рева като крава (с което изобщо не се гордея :? )...
Обикновено ми минава за ден-два, но понякога изпадам в депресия или нещо такова и цялата история продължава около седмица - две.
Аз имам същите склонности с още малко добавки, които ме правят на парцал.
А още по-лошото е, че не ми минава до седмици-две...
Чувствала съм се така преди, в гореописаното състояние прекарах три месеца (цялото лято), сега отчасти е същото, но сякаш... как да кажа, е в по-ранен етап и едва ли ще позволя да се задъблочи. Но сега е различно, мислите и състоянието е провокирано някак от... състрадание, или не знам точно какво.
Темата я написх с друга цел. Едно познато момче ме провокира. Ника на скайп му беше сменен на "Ненужен", което ме подтикна към тези мисли.
В предишните си постове казах какво би накарало мен да се чувствам така, но при него беше различно. Има приятели, има родители, има всичко... сякаш, и въпреки това чувството е в него. Не знам на какво се дължи. Не мога да помогна без да знам къде е проблема. Явно е моментно... Тук чета, че със или без причина, често или рядко, всеки се чувства така. Склонна съм да го приема за нормално... за сега.
FiRe_LaDy
03-29-2010, 19:39
В момента се чувствам така.Скъсах с приятеля ми и малко след това едната ми най-добра приятелка си хвана гадже и започнах да излизам рядко с тях,защото се чувствха излишна.Другата пък си има сериозен приятел от почти 4 години,с тях излизам още по-рядко.И общо взето .. липсата на бившия ми и това,че останалите си имат някого,а аз не ... някак ме отдалечи от всички.
и най - съвършенния човек би се чувствал ненужен поне веднъж през живота си..
по темата - да ,може да се каже
nymphadora
03-30-2010, 08:22
Да,чувствала съм се така и мисля,че всеки човек е имал такива моменти.Гледам просто да са по-малко тия случаи :)
gLypChenCee
03-30-2010, 08:25
Да .. даже в момента се чуствам така ..
ии .. дори не мога да си спомня за всичко онова щото не се сдържам и се разплаквам ..
а като се сетя, че в такова състояние трябва да ходя и на даскало.. :(
TheSunshine01
03-30-2010, 09:35
Не. :grin:
Molzinka
03-30-2010, 10:56
Да много пъти, но накрая ми минава :)
vesito13
03-30-2010, 11:59
Чувствала съм се ненужна, непотребна, незначеща нищо за никой. Повечето пъти се е дължало на малко хормони от моя страна и на някое друго обстоятелство, може би леко мое втълпяване. Не обвинявам близките си, че се е получило така, не те са виновни, а моето настроение по-скоро. В такъв момент се затварям в себе си и общо взето всичко така остава, рядко искам да говоря за проблемите си, за слабостта си, за несигурността в мен. Сама се оправям с положението и не намесвам другите в проблемите ми.
purpledawn
03-30-2010, 13:07
Да, даже доста често. Понякога от най-малкото нещо ми иде да се разплача, а дори нямам свестни причини - сякаш сама си измислям проблеми :? Дори не знам защо се случва. Но се оправям. Усамотявам се, слшам музика или правя нещо приятно (:
И след такива моменти се променям, но нали човек непрекъснато трябва да израства ?
Тъпа възраст. -.-
В момента се чуствам отблъснат. Sad-нат съм Q.Q
И след такива моменти се променям, но нали човек непрекъснато трябва да израства ?
Тъпа възраст. -.-
Да ти кажа - и след тази възраст, пак може да се случи момент, в който да се почувстваш ненужен. Просто причините са малко по-други :)