View Full Version : Наивност, оптимизъм...
MaLkaTa_LaDy
03-29-2010, 11:53
Случвало ли ви се е да сте невероятно убедени в дадено твърдение, а в същото време почти всички факти да сочат обратното?
И накрая пак се оказвам прав.
babyjoinmeindeath
03-29-2010, 11:59
Доста пъти и 90% да речем съм била права :)
И за какво точно става на въпрос, защото нищо любовно не виждам в тая тема?
Случвало се е. След това се възмущавам на наивността ми. :)
Да и после ме е яд, че съм игнорирал фактите.
SmilezZz
03-29-2010, 12:57
Доста пъти и 90% да речем съм била права :)
ivcheto0o
03-29-2010, 13:42
Случвало се е. След това се възмущавам на наивността ми. :)
Да,дори и да не съм прав,аз си знам моето и това меля....но понякога съм абсолютно прав,и се отказвам да споря с кретените :-D
mechtaq_za_teb
03-29-2010, 13:54
Случвало ли ви се е да сте невероятно убедени в дадено твърдение, а в същото време почти всички факти да сочат обратното?Да, като това, че бившият ми приятел още ме обича... а всички факти сочат, че единствено ме разиграва вече.
MaLkaTa_LaDy
03-29-2010, 14:15
И за какво точно става на въпрос, защото нищо любовно не виждам в тая тема?
С конкретното момче, за което става дума, бяхме заедно преди доста време [година и половина], разделихме се, отстанахме си приятели, но от тогава на няколко пъти се е случвало да стигнем до такива разговори, че накрая става ясно, че още имаме чувства един към друг. Последния такъв разговор беше малко след нова година. Когато сме заедно за по-дълго време, ни е много приятно един с друг. Което ме кара да смятам, че още не съм му безразлична. Но пък от друга страна в главата ми избликват факти, които доказват точно обратното. Случва се така, че постоянно се гоним...
Случвало се е. След това се възмущавам на наивността ми. :)
Много любов в тая тема, много чудо :)
Да и после ме е яд, че съм игнорирал фактите.
Take_That
03-29-2010, 16:15
И за какво точно става на въпрос, защото нищо любовно не виждам в тая тема?
С конкретното момче, за което става дума, бяхме заедно преди доста време [година и половина], разделихме се, отстанахме си приятели, но от тогава на няколко пъти се е случвало да стигнем до такива разговори, че накрая става ясно, че още имаме чувства един към друг. Последния такъв разговор беше малко след нова година. Когато сме заедно за по-дълго време, ни е много приятно един с друг. Което ме кара да смятам, че още не съм му безразлична. Но пък от друга страна в главата ми избликват факти, които доказват точно обратното. Случва се така, че постоянно се гоним...
Един вид разумът и сърцето ти са в противоречие. Кофти ситуация и аз съм била в подобна. Всичко зависи от това, в кое от двете ще се вслушаш.
DarknessAngel
03-29-2010, 18:15
Да. Това е надеждата.
Предпочитам да съм реалист.
MaLkaTa_LaDy
03-30-2010, 12:24
Да. Това е надеждата.
Предпочитам да съм реалист.
В такъв случай как разпознаваш реализма от оптимизма? И в реализма няма ли надежда?