Принцеските на Бевърли Хилс

[pri]

Историята се развива в Бевърли Хилс от гледната точка на две приятелки.Това не е поредната история за вампири ,но има много интересни моменти от живота на богатите момичета.

[pri]

ГЛАВА ПЪРВА

Клеар Хейтън

Аз бях едно бедно,но щастливо момиче докато майка ми(Лара Хейтън вече Макартни) не се омъжи повторно и се наложи да се преместим от малко градче в Европа в Бевърли Хилс (Калифорния).
Доведеният ми баща (Доналд Макартни) е управител на известна кантора и е доста богатичък.Новата ни къща е огромна.Има голям басейн,прислуга, а стаята ми е по голяма и от целия ни бивш апартамент.Доналд(той постоянно ме кара да го наричам татко,но аз все още не мога да свикна с това) 40-годишен , но доста добре изглеждащ за възрастта си мъж,понякога забавен , но през повечето време досаден.Но най-лошото не беше това ,а...синът му.Казва се Деймън.Красив,секси и разглезен.Мисли си,че всяко момиче може да бъде негово,но за мен не беше познал.


Днес е първият ми ден в училище.Някой почука на вратата рано сутринта.
-Клеар,време е да ставаш.Побързай , защото Деймън те чака.–извика Марта(икономката ни).
-Ставам.-извиках сърдито аз.
Облякох новите дрехи които си купих с парите на Доналд(къси секси панталонки с бял потник без презрамки) сложих лек грим и изхвърчах от стаята си.Навън ме чакаше Деймън с ...... най-готиното Ферари,което бях виждала до сега.
-Скачай вътре.-провикна се той.
-А....аз мисля да отида с училищния автобус.
-Спокойно,добър шофьор съм сладурче.Ще те пазя.- каза той и ми намигна.
-ОК,но само днес!
След което се качих в колата и тръгнахме за училище.
-Харесва ли ти голямото легло в новата ти стая?Сигурно ти е било малко самотничко през нощта.Довечера мога да се отбия да ти правя компания.-каза той съблазнително.
-Не благодаря!
-Ти губиш.-отвърна той.
След още 5-минути мълчание пристигнахме в новото ми училище.То беше огромно.Двора беше пълен с много момичета(някои се мислеха за самите кралици),а момчетата бяха....е момчета, едни-секси,едни-не чак толкова.
Деймън кавалерски ми отвори вратата на колата(смешничко).
-Хайде принцеске,пристигнахме.-каза и ме целуна по бузата.
-Иууу...гледай да не го правиш повече.Глупак!-отвърнах и тръгнах.
След като влязохме в двора нещо ме удаи по гърба.
-ЕЙ!-извиках ядосано.
-Сори бейби-отвърно едно сладко момче с кестенява коса и страхотни зелени очи.
-Няма проблем.
-Не си оттук,нали?Защото не съм те виждал,а никога не забравям красивите лица.
-Ами преместих се от Европа.
-Супер.А в кой клас ще си?
-10ти.-отвърнах.
-Е...жалко.Аз ще съм 11ти,но нищо пак може да се засичаме.
-Да-казах и погледнах часовника си-трябва да тръгвам.
-Поне ми кажи името си.
-Клеар.
-Аз съм Мат.
-Беше ми приятно Мат.Ще се видим.
Той ми помаха и тръгна.Погледнах програмата, която ми даде Марта и се забързах.
Часовете ми минаха бързо и когато излязох Деймън седеше на паркинга и разговаряше с няколко момчета.Приближих се и той ме посочи:
-Момчета, това е новата ми секси сестричка- те ме огледаха предизвикателноно от горе до долу.Деймън удари едно от тях и добави - Не я закачайте перверзници такива.
Засмях се и се качих в колата.
През целия път за вкъщи той ми разказваше как вкарал няколко гола в часа по физичесо и някаква мажоретка му се сваляла.С последното май се опитваше да ме кара да ревнувам , но не се получи.
Когато пристигнахме майка ми и Доналд стояха пред вратата, а зад тях .... едно СТРАХОТНО БМВ и то КАБРИО – моята мечта.
- Заповядай-каза Доналд и ми подаде ключовете.-С майка ти мислехме ,че ще е по-добре да си имаш собствена кола.
-Но бъди внимателна миличка.-каза мама.
-Разбира се.- извиках вече втурнала се към колата.
-Едно малко състезание?- извика Деймън с нотка на предизвикателност в гласа си.
-Да не сте посмели!-изкрещя мама.Усмихнах се и натиснах гаста и Деймън ме последва с колата си.Направихме едночасово състезание и се прибрах вкъщи като победител.
-Бива си те .-каза Деймън.
-Бива ме в много неща.-отвърнах му и се качих в стаята си.




ГЛАВА ВТОРА

Тъкмо се канех да си легна , когато се почука на вратата.
-Кой е?-попитах и се притесних да не е Доналд , защото бях с доста предизвикателна нощничка.
-Аз съм .-каза Деймън.
Още по-зле-помислих си аз.
-Какво искаш?Знаеш ли колко е часа.-ядосано отвърнах.
-Може ли да вляза?
-Не.-казах, но той както винаги не ме послуша и влезе.
-Оуу...изглеждаш...ъъъъ...секс� �.-заекна Деймън.
-Не ме гледай.-обърнах се и си облякох халата.Той се приближи и седна на леглото ми.
-Защо се ядосваш?Не се срамувай от мен!
-Охх...защо се опитваш да ме дразниш?-попитах.
-Не те дразня.Не бих го и направил,все пак ми харесваш.
-Ти луд ли си!?!Та аз съм ти сестра!-извиках му.
-Доведена сестра!-каза той.
-Няма значение.Не искам да се заглеждаш по мен!
-Ти ме предизвикваш.
-Какво?Та аз нищо не съм направила.
-Извинявай,но в момента си по-предизвикателна от всякога.
-Ами съжалявам.Канех се да си легна.-отвърнах.-И ако нямаш нищо против искам да го направя.
-Всъщтност имам.И ако не ми позволиш да остана няма да те оставя да заспиш.Не ме познаваш,кукличке!-засмя се Деймън.
-Ще извикам Доналд!-заплаших го аз.
-И тогава ще трябва да му кажа как се опитваш да ме сваляш.
-Охх...ти си бил голям досадник!
-Само ,когато се налага,слънчице.-усмихна ми се.
-Престани да ме наричаш така!
-Не ти ли харесва,миличко?
-Не!!!-извиках.
-Оуу...съжалявам,котенце.
Той настоя да остане и аз се примирих.Говорихме през цялата нощ и не съжалявам,че остана.Така се запознах и с милата му страна.Разказахме си за бившите си гаджета,както и за много други неща.Останахме будни до към три през ноща,докато не заспахме.Слава Бого той легна на малкото ми диванче,а аз бях на леглото.
На сутринта,когато алармата на часовника ме събуди него го нямаше.Станах,измих се и си облякох късата черна пола със синята ми тениска(подарък от леля Изи).
Когато слезнах в трапезарията Доналд,мама и Деймън закусваха.
-Добро утро-казаха в един глас мама и Доналд.
-Добро утро и на вас.-отвърнах.
-Как спа мила...сестричке?-попита Деймън.
-Ами...горе-долу.
-Побързайте да не закъснеете!-каза мама.
Качих се в БМВ-то си и за моя изненада Деймън ме последва в колата ми.
-Какво правиш,няма ли да ходиш с твоята кола?
-Ами не,сладурче.Искам с теб.-каза и ми намигна.
-Охх...май няма лесно да се оттърва от теб.
-Никак,даже.-отвърна.
Щом пристигнахме паркирах БМВ-то си точно до приятелите на Деймън.Слезнах ли всички започнаха да подсвиркват.Все пак това са момчета.Поздравих ги и продължих сама до училището.Докато ходех по каридора всички ме оглеждаха отгоре до долу.Някои момичета дори ме гледаха със странна завист.Стигнах до шкавчето си и оставих нещата си.Първият час имах биология.
По пътя до кабинета се засякох с Мат-красавеца,с който се запознах вчера.
-Здрасти,как си?-попита ме.
-Супер.А ти?
-Щом те видях-и аз.-усмихна се сладко.-Какво имаш сега?-довърши.
-Биология.-отвърнах.-А ти?
-Математика.Мразя този предмет!
-Аз пък...-за жалост ни прекъсна едно нисичко момиче около 1.57м с красиво лице и на пръв поглед скъпички дрешки.
-Здрасти,аз съм Джесика-гаджето на Мат!-подчерта тя.
-Клеар.Приятно ми е.-отвърнах.
-Значи ти си новата,от къде беше...
-Европа.-добави Мат.
-Да.Мерси,коте.-отвърна му тя,но Мат не изглеждаше особено щастлив от това.-Хайде,трябва да тръгваме.-добави му Джесика.
-Идвам.-отвърна й.-Чао,Клеар.
Кимнах му и продължих.Когато пистигнах кабинета беше пълен.Имаше няколко свободни места,но седнах до едно красиво момиче с дълга кестенява коса на червени кичури.Беше облечена с къса черна пола на бели райета и с бяла блузка тип прилеп.
-Здрасти аз съм Емили,но приятелите ме наричат Ем.-каза тя.
-Аз съм Клеар.-отвърнах.
-Значи ти си новата ученичка от Европа.
-Виждам,че доста бързо се разпространяват новините тук.
-Ами да,така е-усмихна ми се тя.
След часовете с Емили решихме да отидем до кафенето в близкия мол.На излизане се засякохме с Деймън.
-Здравейте,милички.-каза и ни прегърна.
-Здрасти-му отвърна Емили.
-Накъде без мен?-попита той.
-Това не те засяга!-отвърнах.
-Сестричке...Всичко свързано с теб ме засяга!-засмях се.
-Съжалявам,че ще те разочаровам братко,но ще се прибереш с автобуса.Имам работа!
-И каква е тази работа,кукличке?-попита той.
-Нещо,което не те интересува!!!-отвърнах.И с Емили се качихме и потеглихме.Щом стигнахме паркирах колата няколко пресечки преди мола.По пътя към към него се спряхме до един фитнес център.
-Уау...искам и аз таково тяло.-казах,след като видяхме от там да излиза някакво момиче със доста стегнато тяло.
-Познавам я.Тя е бившат на братовчед ми,тренираме заедно бокс.Това е доста завладяващо изкуство.
-Той е точно като за мен,тъкмо Деймън няма да ми нахалства толкова.
-Как така да ти нахалства?-поинтересува се Емили.
-Ами голяма лепка е.Само ме сваля,не ме оставя намира.Писна ми от него още първия ден.-отвърнах.
-Уау...знаех , че е голям сваляч,но чак пък да сваля сестра си...малко перверзничо.
-И аз това казвам,но на него не му пука.Голям простак е.-засмях се.
Седнахме в кафенето в мола.Аз си поръчах мока,а Емили-пепси.Седяхме около два-три часа.Разказахме си толкова много неща и разбрахме че имаме много общи интереси.
След това си я закарах до тях.


ГЛАВА ТРЕТА

Ем (Емили) Уолтър

След като Клеар ме закара вкъщи имах един час да се оправя след това да отида на тренировка по бокс.Взех си душ,облякох си долнището на новия анцуг , удобен потник
и излязох.
Няколко часа по-късно след като се прибрах от залата видях,че пред нас е паркирана някаква непозната кола.Вкъщи за моя изненада ме чакаше братовчед ми Джъстин,както винаги беше със своята закачлива усмивчица.Той е на двайсет и една години и беше много хубав.Джъстин има хубаво кестенява коса,зелени очи,които в момента беше скрил под слънчевите очила.За първи път от много време го видях с обикновенни дънки и тениска.
-Здравей,братовчедке!-каза Джъстин и тръгна към мен.
-Джъстин!!!-извиках щастливо и започнах да го прегръщам-Толкова се радвам да те видя!Как си?Какво те води насам?
-Добре съм.Реших да купя един имот на брега и да направя нов клуб.
-Страхотно!Значи ще останеш поне една-две седмици.
-Да.Даже мисля да си купия апартамент тук.
-Страхотно!Имам толкова неща да ти разказвам.
-Добре,миличка!Ще си поговорим.Искаш ли да излезем да хапнем нещо навън.
-Разбира се!Дай ми 30 минути да си взема душ и да се оправя.-казах развълнувано.
-ОК.Ще те изчакам.
Вечерта беше страхотна.Джъстин винаги е бил много забавен и голям купонджия.След като хапнахме ме заведе в някакъв старахотен клуб.Доста момичета му се лепяха,но може би заради мен не обърна внимание на никоя.Той винаги е бил любимия ми братовчед.Чувствам го като по-голям брат.
–Толкова се радвам,че дойде.Прекарах си страхотно.-казах му някъде към два часа през нощта точно пред стаята ми.
–И аз.Лека нощ,Ем.-той ме прегърна и се запъти към стаята за гости.




ГЛАВА ЧЕТВЪРТА


На сутринта се събудих уморена.Облякох си къси дънкови панталонки и любимия ми черен потник.
Пристигнах в училище малко закъсняла.Първите два часа имах английски и минаха доста бързо.Третият ми час беше математика и едвам я изтърпях ,въпреки че в класа ми имаше едно много сладко момче.
Последният ми час беше психология.Затичах се натам ,както винаги закъсняваща.Попринцип винаги съм обичала психологията.Обичам да анализирам хората,но не и те да анализират мен.Това го мразия! Седнах на втория чин откъм вратата.Господинът влезе и водеше с него някакво момче.То имаше черна коса,убийствени сини очи,силно мусколесто тяло и целия облечен в черно.Господин Донован се провикна и шумоленето в стаята спря.
-Здравейте ученици.Добре дошли отново на училище.Надявам се да се радвате да ме видите.
Всички ученици почнаха да се хилят.
-Тишина!-извика г-н Донован-Преди да започнем с преговора на материяла от миналата година нека дадем думата на новия ви съученик да се представи.
-Здравейте!Аз съм Сам Уейтър.-каза момчето отекчено ,така сякаш говореше на някакви деца от детската градина.Тоя за какъв се мислеше?
–Здравей Сам!Може да седеш до....ъм....Ема.Тя е добра с психологията и ако имаш някакви въпроси може да се обърнеш към нея.
-ОК.-отекчено каза Сам.
Със самоуверена походка той дойде до чина и седна.Забелязах,че доста момичета го зяпат.Новото мистериозно момче.Първите няколко седмици със сигурност щеше да е в центъра на всички клюки.Той и Клеар Хейтън,но поне за нея разбрах нещичко.Вчера имахме два часа биология заедно. Тя е много симпатична и красива .Има дълга черна коса,страхотни зеленикави очи и тяло на модел.Поне седнахме по-назад и можехме да си поприказваме и опознаем.Родителите ѝ са се развели докато била малка,но на скоро майка ѝ се омъжила за някакъв богаташ.Те живеели в Европа,но след свадбата новия ѝ баща настоял да се преместят в дома му тук в Бевърли Хилс.Нямала е сериозни връзки,а само леки флиртчета.Оу сетих се,че вероятно трябва да се представя на новия.
-Здравей!Аз съм Ема.
-Разбрах-каза той и се усмихна,но не приятелски.Този найстина почва да ме дразни.Попринцип не ми пука особено какво мислят другите,но като всяко момиче мразя да ме да се държат зле с мен.
-Тишина ученици!Тъй като виждам,че приказвате значи си спомняте добре материяла от миналата година.Защо като домашно за следващия път не напишете нещо за характера и интересите на съученикът до вас.-каза господинът-Може да се заемете още сега.
Новият почна веднага да пише разни неща по тетрадката си.
-По дяволите!Как може да пишеш неща за мен след като се познаваме само от около пет минути.
-Избухлива.-каза той и записа в тетрадката си.
-Аз съм избохлива,а ти каквъв си?-казах аз и хванах химикалката чакайки да запиша нещо..
-Аз ли?
-Да, ти!-този почваше да ме ядосва все повече.Изненадващо за мен той започна да се смее.
-Не ти трябва да знаещ малката.Не съм от момчетата ,с който искаш да се занимаваш.
-Откъде знаеш с какви момчета се занимавам?
Той отново започна да се смее.Идваше ми да му трасна един.
-Незнам.Просто научквам,но все пак ми изглеждаш момиче ,което не е по рискуването.Играеш на сигурно.
Леле този имаше талант.Трябва да стане психиатър.Как може само след две изречения да знае толкова неща за мен?Наистина ли съм толкова предвидима?
-А ти къде си учил преди да се преместиш тук?
-Не мисля ,че това ти е нужно за домашното ти .-отвърна ми той отново отекчено.
Добре.Написах ,че е надут.....ъм.....може би недоверчив ,проницателен също.Леле как да напиша нещо за някой ,който едва познавам ,а той изобщо не иска да ми съдейства.
-Какво искаш да работиш след като завършиш?-попитах го...дано поне на този въпрос отговори.
-Не съм решил още.
Добавих и незаинтересован към малкия си списък.Измислях няколко въпроса,които да му задам ,когато за моя изненада звънеца би,а аз не бях написала нищо особено за новия.Тъкмо исках да го накарам да изчака още няколко минути ,за да му задам въпросите,когато видях ,че той тъкмо излизаше през вратата.
-Хей,почакай!Не съм написала почти нищо за теб!
-Обичам момичетата да викат след мен!
-Тъпак!
Той отново почна се смее и изчезна през вратата.В първия момент мислех да го настигна,но какъв е този та да го гоня.Аз не гоня момчетата,а те мен!Глупак.
Половинчасовото шофиране до вкъщи ме поуспокои.Карането с високи скорости винаги ми е действа добре,също както и бокса.
В нас както винаги беше само добрата стара Джудит (наша икономка ,от както се помня).Тя бършеше нещо в хола,когато влязох.
–Как мина денят ти, миличка?
-Добре ,като излючим последния час.Къде са мама и татко?Не се ли прибраха вече от командировката?
-Не ,скъпа.Обадиха се ,че ще се позабавят.Има някакви проблеми с имота ,който искаха да продадът.-каза Джудит със съжаление в гласа си.

[greeny333]

Яко е... само, че има доста грешки... Има ли още?? :) :)

[pri]

ГЛАВА ПЕТА



Клеар



След като закарах Емили реших да се повозя още малко.Минах покрай една голяма къща,в която забелязах,че имаше много хора,а отвън на входа стоеше Мат.Бе по-готин от първия път,когато го видях,може би защото беше мокър,по бански и много много секси.Кестенявата му коса седеше небрежно,а красивите му сини очи заблестяха,когато ме видя.
-Здрасти.Не съм те виждал да минаваш от тук до сега.-каза той радостно.
-Ами,опознавам града.-отговорих.
-Защо не се присъединиш към купона ми?-предложи ми красавеца.
-Не съм сигурна...малко закъснявам.
-Моля те.-каза го с онзи негов сладък секси глас,с който ме кара да настръхвам цялата.И разбира се накрая,се съгласих.
Къщата му бе голяма и имаше огромен двор с басейн в нея,а около него доста танцуващи,говорещи или натискащи се деца.
-Готин купон.-похвалих го.
-Мерси.Добре,че дойде,защото ми беше скучничко.-засмя се докосвайки небрежно ръката ми.
-Ами гаджето ти?Не е ли тук?-попитах го.
-Ааа...Джесика?Не.А и тя не ми е гадже...т.е.ние ходихме преди,но все още немога да се отърва от нея.-отговори той.От което се почувствах изненадващо...приятно.-Какво ще пиеш?-попита ме,когато стигнахме до бара при басейна.
-Някакво безалкохолно.
-Безалкохолно?Тук няма такива!Може би искаш бира?!
-Немога,с кола съм.-казах му аз.
-ОК.Но само този път.Не обичам да ми отказват.-каза и се засмя очарователно.
След което седнхме на една маса и си говорихме доста време.Научих толкова много неща за него и то за по-малко от час.Разказа ми за Джесика,че тя била доста популярна в училище и тръгнали на един купон,когато Мат се бил напил и започнали да се натискат,а тя решила,че вече са гаджета.Запозна ме с няколко негови приятели,а по-късно телефонът ми развали хубавия момент.Беше мама,но затворих и реших , че ще е по-добре да се прибирам.
-Аз трябва да тръгвам,Мат.-съобщих му малко тъжно.
-Жалко.-каза той без никакъв ентосиазъм в гласа си.
-Прекарах си много добре.-казах му.
-Аз също.-намигна ми и се доближи до мен.Бяхме на дъх разтояние.Почувствах,че се задушавам и настръхвам.Мигът беше вълшебен.Тогава той се наведе към шията ми и леко ме...ухапа.Беше атски секси.Никой до сега не ми го правил,но много ми хареса.
-Чао,красавице.
-Чао, ще се видим утре.- казах и потеглих.През целия път до вкъщи незнаех къде се намирам.Неможех да повярвам,че това се случва на мен и не защото до сега не съм си имала гадже,напротив и то доста или поне мога да кажа,че повечето бяха обикновени флиртчета,но това...това беше различно чувство.Между нас имаше нещо...нещо много специално.
Когато се прибрах мама,Доналд и Деймън седяха в хола.Майка ми изглеждаше по-ядосана от всякога.Беше облечена с доста къса пола и прекалено изрязана блуза за нейните 39-години.Доналд изглеждаше както обикновено-със скъп елегантен костюм,а Деймън...Деймън седеше и се подсмиваше подигравателно.Красивите му сини очи изпъкваха от черната му тениска.Изглеждаше секси както обикновено.
-Къде беше толкова време?-попита ме ядосано мама.
-Мамо,успокой се,бях с една приятелка.
-Защо поне не се обади,знаеш ли колко се уплашихме?!Девет и половина е Клеар.-развика се тя.
-Съжалявам,но...просто забравих за времето.А и нали вече съм тук.Не се притеснявай!-опитах се да я успокоя, но...разбира се без успех.
-Как да не се притеснявам?!За малко да звъннем на полицията.Току що пристигнахме в Бевърли Хилс,а ти вече започна да закъсняваш.-продължаваше да вика,а лицето й бе почервеняло от гняв.-Да не би сега да си просиш наказание?!
-Но,мамо...-тъкмо се канех да я се извиня,когато внезапно ме прекъсна Деймън.
-Лара,няма смисъл да я наказваш.Ако й нямаш доверие аз ще се погрижа за Клеар.Ще я наглеждам.
-Ами...-замисли се мама,но накрая се съгласи.-Добре Деймън.
-Но...-отново ме прекъснаха.
-Без ,,но“.Трябва да се научиш да ме уважаваш.И без повече закъснения!Разбра ли ме,Клеар?
-Охх...добре!-казах и заизкачвах ядосано стълбите към стаята ми.Тя бе изчистена и подредена както винаги.Хвърлих черната си чанта на диванчето,където миналата вечер беше заспал Деймън и се проснах на леглото.Бях вбесена.И то не заради това че мама ми се скара, а отново заради брат ми.Вече започвам да съжалявам ,че се преместихме тук.Той ще ми вгорчи живота.
Както си лежах,на вратата се почука.
-Махай се!-извиках,но вратата се отвори.
-Не ми викай,а се благодари,че те спасих от наказанието.-подсмихна ми се Деймън.
-Какво?Спасил си ме?-започнах да се смея.-Бих предпочела наказание,отколкото да съм с теб!!!
-Но защо?Ще видиш колко добре ще си прекараме заедно...захарче.-отново започна с неговите „сладички“ обръщения.
-Защо си такъв?Толкова ли ти е трудно да си хванеш някоя и да престанеш да ми нахалстваш.-започнах да викам.
-Лесно ще си намеря гадже,но въпроса е че не искам!-започна да се смее както винаги и излезе.Вбесена станах и се запътих към банята.Беше единайсет и половина,затова се изкъпах и си легнах.
По-късно отново се почука на вратата ми.Когато отворих неможех да повярвам на очите си.Деймън стоеше пред мен...чисто гол!!!
-Де-й-мъ-н...какво по...-прекъсна ме той,но не както обикновено с думи,сега нежно сложи пръста си на устните ми и започна леко да ме избутва към леглото.Когато легнах той започна да ме целува.Галеше ме толкова нежно,че ме караше да настръхвам както никога.Свали ми блузата и започна да целува гърдите ми.След това с целувки достигна до пъпа ми.Свали и останалата част от дрехите ми и...телата ни се сляха.
Тогава...тогава се събудих.Чувствах се странно,но се зарадвах,че това беше просто един глупав сън.Въпреки,че в него чисто гол Деймън изглеждаше повече от възбуждащ,той си остава същия загубеняк и мой доведен брат.
Погледнах часовника.Беше четири и половина.Легнах си и се опитах да заспя,но мисълта за този ужасен кошмар не напускаше ума ми.





ГЛАВА ШЕСТА


Сутринта беше слънчева,но прохладна и реших,че ще е добре да изляза и да потичам по плажа,докато Деймън не е станал.Облякох си спортния екип и излязох.Плажът беше близо и ми отне около десет минути,за да стигна.Вече имаше доста хора,въпреки че беше раничко(седем и половина).След около трийсет-минутно тичане,забелязах няколко седящи на пясъка сърфисти,но не познах никой освен...Мат.Беше ужасно секси.Тъкмо си сваляше екипа за сърф и остана само по бански.Изглеждаше перфектно.Имаше супер стегнато тяло.
-Хей,Клеар.-поздрави ме той.
-Здрасти.
-Не съм предполагал,че ще те видя толкова рано на плажа.-обърна се очудено към мен Мат .
-А аз нямах представа,че караш сърф.-отговорих.
-Ами да...добър съм.-каза самоуверено приближавайки се до мен.
-Щом си толкова добър,някой път може и мен да научиш.-казах му с нотка на предизвикателност в гласа си.
-Коя е тази мацка Мат?Запознай ни.-каза един от приятелите му.
-А-а-ъ...-започна да заеква Мат.
-Аз съм Том.-подаде ми ръката си едно от момчетата с него.Беше висок с черна коса и много дълбоки черни очи.Изглеждаше доста сладък.
-Клеар.-отвърнах.
-Клеар ще дойдеш ли утре вечер ?-попита ме Том.
-Утре вечер?-зачудих се аз.
-Да,незнаеш ли че ще има купон на плажа?Организира го клубът по сърф.Ела, много ще е забавно.Ще има много алкохол,нощно къпане ,дори и някои ще останат до изгрева.
-Амии...може.-отговорих несигурно.Тогава Мат взе сърфа си,хвана ръката ми и ме издърпа встрани.
-Момчета,аз тръгвам.Ще се видим утре.-обърна се към сърфистите.
-Чао, любовнико.-извика един от тях и усетих,че на Мат му стана малко неудобно.По пътя към колата му си говорихме за много неща-купони,спорт и дори ми разказа за родителите си..Баща му Роналд Милър държи най-известния хотел в Бевърли Хилс.Майка му Каролин е известна художничка и има собствена галерия в града,но Мат каза че често пътувала в другите страни и почти не се засичали ,когато тя е тук.Единствено дете е и никога не му е либсвало нищо.Ако имал нужда от подкрепа се обръщал към приятелите си,поне те не му либсвали.
Стигнахме до нас и щом погледнах часовника разбрах,че отново съм се забавила и побързах да си тръгна.
-Благодаря че ме докара Мат.
-За теб винаги.-усмихна се и ме целуна по бузата.-Надявам се,че ще се видим утре.
-Аз също.-му отвърнах и той потегли.Почувствах се толкова готино,когато ми даде тази целувка.Беше най-сладката,която съм получавала някога.
Щом влязох в къщата нямаше никой.Изтичах по стълбите за стаята си и забелязах, че вратата ми беше отворена.Влезнах и видях,че Деймън седи на леглото ми.
-Какво правиш тук?Защо влизаш в стаята ми доката ме няма?-извиках му аз.
-Успокой се миличка.Не се дразни,просто исках да те изненадам.
-Е, успя.И гледай да не го правиш повече.
-Къде беше толкова рано сутринта?-попита ме Деймън.
-Няма да ти давам отчет,глупако!-отново извиках.
-Ще се наложи ако неискаш и майка ти да разбере.-заплаши ме той ставайки от леглото.
-Охх...започваш яката да ми лазиш по нервите.
-Кажи ми!-настоя той.
-Излязох рано,за да потичам.Сутринта беше хубава.-обясних му.-Сега доволен ли си?Казах ти!Може да се разкараш.
Засмя се и каза:
-Научи ли за купона утре вечер?
-Да!И...
-Знаеш,че няма да отидеш нали?-неспираше да се смее подигравателно.
-Не,ще отида!-заключих аз.
-Тогава ще си с мен!-каза уверено доближавайки се до мен.
-Деймън...разкарай се веднага!!!
-ОК де.Не се впрягай толкова.А и да знаеш,че довечера в осем ще вземем Емили за киното.-съобщи ми вече стигнал до вратата.
-Какво?-догоних го аз.
-Тя се обади и каза да ти предам.Но нали знаеш че без мен няма да отидеш никъде.-засмя се и излезе.Глупакът отново ме вбеси.


* * * * *


Беше осем без петнайсет и аз вече бях готова.Облечена с дънковата поличка и с мини дънковото ми яке.Когато излязох Деймън ме чакаше облегнат на Ферарито си.Беше облечен с много яка бяла тениска подчертаваща секси тялото му и с черни панталони.
-Къде са мама и Доналд?-попитах го след като се качихме в колата.
-На вечеря.Впрочем днес си много секси.-отбеляза той.
-Благодаря.
-За теб винаги бейби.-усмихна се и ми намигна.-Кой филм ще гледаме?
-Незнам,Емили е взела билети и каза ,че е изненада.
Щом пристигнахме Емили ни чакаше пред тях.Тогава Деймън кавалерски излезе и й отвори вратата.Забелязах, че се прегърнаха приятелски и Емили го целуна по бузата.
-Здрасти,Ем.-поздравих я.Беше облечена в къси бели панталонки с някакъв черен потник.
-Здрасти.
-Какво ще гледаме,куклички?-попита Деймън.
-,,Лоши момичета“.-отговори Емили.
Когато пристигнахме киното беше пълно.Имаше доста голяма опашка за този филм и се наложи да чакаме повече от двайсет минути.След като се настанихе филмът започна.Седнахме на третия ред,а Деймън беше между нас.
Няколко пъти докато гледах,той леко ме докосваше и прегръщаше ненадейно.Отстрани сигурно сме изглеждали като влюбена двойка. Но аз не му се давах лесно,а напротив.Всеки път,когато се опитваше да се сближим го удрях или щипех,тогава със сигурност не сме изглеждали като влюбени.
Филмът продължи около час и половина и щом свърши си закарахме Емили до тях.
-Надявам се че филмът,който избрах ви е харесал.-каза тя.
-Да,Ем.Беше забавен.-отговорих.
-Благодаря,че ме докарахте и лека нощ.
-Чао.-каза Деймън.
Като се прибрахме мама и Доналд се бяха върнали от вечерята и седяха в хола.Мама четеше някакво модно списание,а Доналд гледаше някакъв мач.
Поздравих ги и се качих в стаята си.Преоблякох се и след това заключих вратата.Тази вечер неисках Деймън да ме безпокои.


ГЛАВА СЕДМА

Емили


След като Клеар и Деймън си ме докараха от киното видях ,че колата на родителите ми беше отпред.Затичах се за вкъщи ,въпреки че от цялото това седене в киното и в колата краката ми бяха схванати.
Мама и татко ме чакаха в трапезарията заедно с Джъстин.Когато ме видяха очите им светнаха.
–Миличка!-каза мама толкова развълнувана ,че помислих че ще заплаче.-Толкова ни липсваше!-тя ме хвана в една от нейните мечешки прегръдки.
-И аз се радвам да ви видя!Помислих,че сте ме забравили!-пошегувах се аз.
-Как изобщо можеш да си помислиш такива неща миличка.–каза татко и тръгна към мен,за да ме прегърне.-Тръгнахме веднага след като слкючихме сделката.
-Няма проблем.Важното е ,че вече сте си вкъщи.-бях толкова щастлива да ги видя.От както татко създаде фирмата за недвижими имоти те пътуваха почти постоянно.Виждах ги само два-три пъти в месеца.
Цялата вечер прекарахме в разговори.Мама ми разказа за всичките магазини,които беше обиколила точно в неин стил.Тя беше същинска шопинк маниячка.Беше ми купила доста дрехи.Няколко страхотни мини черни роклички,множество потници, поли и един чифт убийствени токчета,но подаръците не бяха важни.За мен беше важно,че са си вкъщи.
На сутринта се събудих рано от лъчите на слънцето.Мама сигурно беше отворила завесите.До леглото ме чакаше поднос с любимите ми палачинки на мама,чаша портокалов сок и някакво хубаво цвете от градината.
Следобяда с мама се разхождахме по плажа,но трябваше да минем през аптеката да купим някакво лекарство.Докато я чаках отвън видях Сам.Беше със дънки,черна фланелка с къс ръкав и черни слънчеви очила.Когато ме видя леко се усмихна и се приближи.
-Здравей,малката!-каза той.
-Не ми викай така!Та ти си колкото мен!-извиках аз.Той едвам сдържа смеха си.
-Мислех ,че ще ме настигнеш след Психологията.-каза той с леко подигравателен тон в гласа си.
-Никога.-казах аз раздразнена.
-Никога не казвай никога!
-Аз държа на думата си.
-Щом казваш.Ще се видим.-каза той и си тръгна.
-Надявам се да не е скоро.-извиках към него.Той отново започна да се смее.Тогава мама излезе от аптеката.
-Готово,миличка.Може да вървим.-каза тя,но видя ,че бях раздразнена.
-Какво ти е,Емили?Защо си ядосана?Много ли се забавих?-попита ме мама леко притеснена.Не исках да я занимавам с моите глупости,но и казах:
-Нищо ,мамо.Просто срещнах новия си партньор от часа по Психология.-
Майка ми искаше да ме пита нещо,но видя ,че не съм на кеф и замълча.


* * * *
Прибрахме се към седем.След като си взех душ дойде тежката част-да избера какво да облека за купона на плажа,на който се бяхме разбрали да отидем с Клеар.Оставаха ми само 15 минити да се оправя преди да дойде да ме вземе,а все още бях по халат.Накрая се спрях на един от всичките потници ,които ми беше купила мама-черен с гол гръб,къса дънкова пола и сандали.Сложих си спирала и гланц и изсхвърчах от вкъщи.
Брега беше пълен с хора и времето беше точно като за купон.Беще топло ,но бризът от морето беше прохладен и ободряващ.Бяха запалени няколко огньове.Имаше доста пияни момчета и момичета.Някой танцуваха,едни говореха ,а други се целуваха.С Клеар се разходихме да огледаме .Видях Джъстин и поведох Клеар натам да ги запозная.С нея много си допаднахме.Тя беше различна от тукашните момичета.Не беше надута и не мислеше ,че светът се върти около нея.
-Здравейте!-Джъстин ме прегърна и подаде ръка на Клеар.
-Аз съм Джъстин.-той даде на Клеар най-чаровната си усмивака.
-Клеар.Приятно ми е да се запознаем!-Клеар също не остана назад.Тя започна да флиртува.
-Аз....ще отида да .....си взема нещо за пиене.-смутолевих аз и побързах да ги оставя насаме.Трънгнах към шатрата,където беше алкохола и за моя изненада до един от по-одалечените огъня видях Сам с няколко момчета.Смееше се и беше......хубав.Огъня контрастираше страхотно с цвета на очите му.Огън и лед.Той видя ,че го зяпам ,но не ми помаха или нещо такова,а просто продължи да ме гледа.Усетих,че почвам да се изчервявам(нещо,което много мразия)и бързо отместих очи.Забързах към шатрата,но вътре беше пълно.Сигурно трябваше да чакам 10 минути ,за да мога да си взема нещо.
Приготвих се за чакане,когато усетих някой да прокарва леко пръст по голия ми гръб.Настръхнах цялата.Тъкмо се канех да се обърна ,когато усетих дъх на врата си.Имах чувството ,че сърцето ми спря за миг.
-Не можеш без мен нали, малката?-Сам прошепна леко и похотливо в ухото ми.Усещането за него толкова близо до мен ме накара да настръхна цялата.
-Ъм.....разбира се,че мога.Ако знаех,че си тук.... вероятно даже нямаше на дойда на този глупав купон.
-Вероятно?Значи все пак една част от теб ме желае..или може би цялата.-той отново прошепна в ухото ми-А и купона беше тъп преди ти да дойдеш,сега вече ми е много по-интересно.
-Е....за мен все още е тъп.-казах аз и се опитах да се измъкна от него,но той ме хвана за талията.
-Позволи ми да го направя по-интересен.Искаш ли да се поразходим? -той го каза толкова подканващо,че ми отне цялата воля за да откажа:
-Не,благодаря.А Клеар ме чака....не мога да я оставя.-отръпнах се от ръката му,взех си една бира и побързах да изляза.
-Ако си промениш мнението ме потърси.-Сам извика след мен.

[pri]

ГЛАВА ОСМА


Клеар



Денят мина бързо.За щастие видях Деймън само на закуска в компанията на мама и Доналд,така че денят ми беше спокоен.Най-сетне дойде вечерта,която чаках с нетърпение-купона на плажа.
Облякох любимата ми черна мини рокличка и с Деймън отидохме да вземем Емили.

* * * * *

Плажът беше пълен,а ноща прекрасна.Звездите блестяха по-красиво от всякога.Целият бряг бе осветен с разноцветни светлини,а диджеят пускаше страхотни парчета.На една от скалите забелязах,че имаше голям микроскоп,зад който се редяха доста души чакащи да видят съзвездията.
С Деймън и Емили се запътихме към една от шатрите за пиене.Имаше много хора.Едни танцуваха,други се натискаха,а трети просто си седяха и си говореха.Докато си вземах бирата забелязах,че Деймън заговори някакви момичета и реших , че това е добра възможност да избягам от него.С Емили тръгнахме на обиколка из плажа.Всичко беше страхотно.
-Клеар ела да те запозная с братовчед ми.-подхвърли тя след като се запътихме към някаква групичка с момчета.-Джъстин запознай се с приятелката ми Клеар.-каза на най-хубавото момче измежду тяхТой беше по-висок от мен с около 10см.Имаше кестенява късо подстригана коса и най-секси зеления поглед,който бях виждала досега.Беше облечен с черна риза,която доста добре подчертаваше тялото му и с някакви светли дънки.С Емили се прегърнаха,след което каза:
-Аз съм Джъстин.-и ми подаде нежно ръката си.Странни тръпки преминаха по цялото ми тяло,когато ръцете ни се докоснаха.Коленете ми започнаха да омекват,а аз все още не обелвах и думичка.-Добре ли си?-попита ме той няколко секудин по-късно.
-Ааа...да...аз съм Клеар.-казах с леко треперещ глас неотделяща очи от неговите.Имах чувството че този човек ме омагьоса.
-Значи това е приятелката ти , Ем.- каза й без да отмества очите си от мен.-Спомена,че е красива,но не подозирах колко много.
-Благодаря.-му казах.
-Ааа...аз ще ви оставям.По-късно ще се видим.-леко се подсмихна Ем и се запъти на някъде.
-Искаш ли да се поразходим?-попита ме Джъстин няколко секунди след като Емили ни остави.Аз просто кимнах и тръгнахме.
-Купонът е много готин.-каза той.
-Да,супер е.-особено след като го срещнах,помислих си аз.
-Защо не си с приятеля ти?-попита ме той.
-А...аз нямам.
-Сериозно?Толкова си красива,а нямаш гадже?!Уау...-каза го толкова сладко,че си помислих,че ще се разтопя.Джъстин май умееше да прави комплименти.
-От скоро съм тук.И...може би за това,а и до сега никой не е успял да грабне вниманието ми.
-Така ли?Е...скоро може и да се намери такъв.-намигна ми и леко докосна ръката ми.Почувствах се приятно и се приближих до него.
-Да се надяваме.-прошепнах лекичко в ухото му.Той се засмя и за момент помислих,че ще ме целуне,но за жалост не го направи,а просто каза:
-Ами...оглеждай се за него.-отговори и си личеше,че е по-голям и е имал доста гаджета.Умееше да кара момичетата да се чувстват желани.
-Впрочем,не си ли малка за алкохол?-каза той,но за жалост вече леко се беше отдалечил от мен.
-За малка ли ме имаш?
-Ами...на шестнайсет си до колкото знам.-каза го така,че да се почувствам прекалено малка,което не ми хареса.
-Голяма работа!Не ми казвай,че не си пил на моите години.
-Е да,но аз съм момче.Малките момиченца не трябва да пият,защото...някой лош батко може да се възползва от тях.-отговори ми той и ме погледна палаво.
-Ти от тези батковци ли си ?-попитах го аз и го погледнах предизвикателно.
-Може би.-отговори той и продължи напред.
Помислих,че доста сме се отдалечили,защото бях толкова привлечена от него,че не забелязвах нищо наоколо.Но някой се провикна след нас:
-Клеар.-беше Мат заобиколен от много момичета и изпитах странно чувство на ревност,въпреки че аз също бях с друго момче.
-Здрасти,Мат.-той ме погледна , но след това веднага хвърли гаден поглед на Джъстин.Стана ми малко неловко и реших да ги запозная.Ръкостиснаха се малко по-грубо отколкото беше необходимо и едва си промъцаха имената.
-Кога дойде?-попита ме Мат отклонявайки поглед от Джъстин.
-Преди около един час.-отвърнах-Ами ти?
-Още в самото начало.Все пак ние-Клуба по сърф го организираме.
-Ти сърфираш?-попита го учудено Джъстин.
-Да,толкова ли невероятно ти се струва?
-Ами...не се обиждай, но не мисля,че изобщо можеш да се закрепиш на дъската.-каза му подигравателно Джъстин и леко ме прегърна.
-Не я пипай кретен.-извика Мат и удари ръката му.
-Момчета,престанете!!!-извиках ядосано аз.-Изглеждате като деца от децката градина.
-Права си,бейби.Не искам да се занимавам с пикльовци.
-Аз ли съм пикльо???-извика му Мат вече почервенял от гняв и стиснал ръцете си в юмруци.
-Да!-отвърна му Джъстин приближавайки се заплашително към него.
-А ти какъв си?!Клеар е само на шестнайсет,а ти явно искаш да я ч*каш.
-Аз не съм пубер като теб,който мисли само за секс!
-Спрете!-извиках и се опитах да издърпам Джъстин с мен,но той беше доста силен и не успях.Усетих,че хората се събират около нас и ми стана неловко.
-Хайде де,нали се мислиш за голям мъж!!!Давай,удариме!!!-извика яростно Мат.
-Не искам да те удрям, защото ще те смажа,пикльо!-отвърна му Джъстин.
Тогава Мат наистина побесня и тръгна да го удря,но Джъстин успя да хване ръката му и каза:
-Не се занимавай с мен малкия!Не ме познаваш.-отвърна,хвана ме за ръката и тръгнахме.


ГЛАВА ДЕВЕТА

Емили


Срещата ми със Сам ме бе разгорещила и след като излязаох от шатрата нощният бриз ме накара да потрепна.Май трябваше да си взема някакво яке.Нощта беше хубава.Луната беше почти пълна.Сигурно утре или вдругиден щеше да е пълнулуние.
Отпих от бирата,която си взех набързо в опит да се измъкна от Сам и потрепнах отново.Беше прекалено студена и горчива,но имах нужда да пийна нещо.
Тъкмо се бях запътила към мястото,където оставих Клеар и Джъстин,но видях че те не бяха там.Какво ще правя сега?Тъпотия...Ако си имах гадже сега нямаше да се чувставм толкова тъпо.Но след Тейлър(последния,който ме заряза веднага след като му пуснах)още не бях готова за нова връзка.Направихме го на плажа.Беше романтично,но не ми хареса особено...може би ,защото не е бил точния човек,но тогава му вярвах.Той беше третото ми гадже.По това време време бях просто влюбена глупачка и го мислех за най-страхотното момче на света,но се оказа като всички други.Изведнъж някой ме хвана за ръката и ме откъсна от мислите ми.Колко ли време бях стояла така?
-Здравей!-поздрави ме някакво симпатично момче,но ми изглеждаше пиян.Беше прекалено зачервен и очите му светеха.Да,със сигурност беше пиян.Той застана още по-близо до мен и усетих дъха му ,който вонеше на алкохол.
-Ъ-ъ....здравей.-отвърнах аз.Трябваше да измисля нещо,за да го разкарам.
-Защо красиво момиче като теб седи самичко?Искаш ли да ти правя компания?-той вече ме беше хванал за кръста.
-Всъщност не съм сама,чакам приятеля си.Трябва да дойде всеки момент.-излъгах аз.
-Сигурна ли си?Мога да ти правя компания.-той се усмихна похотливо.
-Ей,пич!Какво правиш с приятелката ми?-извика Сам.
-Нищо...просто и правех компания докато те нямаше.-момчето май се поуплаши,защото свали ръцете си от мен и отстъпи крачка назад.
-Е ,сега вече съм тук,така че можеш да се разкараш.-каза Сам като същевремено ме прегърна и леко ме целуна по челото.Ъ-м...устните му бяха толкова меки.Дали наистина беше прав за това, че една част от мен го желаеше?Може би една лоша,тъмна и далечна част от мен беше наистина привлечена от него.
-Добре...чао.-каза пияното момче и побърза да си тръгне
-Ъ-м...благодаря.-казах на Сам и леко му се усмихнах.
-Няма защо.Май наистина се нуждаеш от мен,ако не за друго,то за да те пазя.-отвърна ми той все още с ръка на талията ми застанал пред мен.
-Можеше да се оправя и сама.-отвърнах леко ядосано.Не обичах да ме потценяват.-Тренирам бокс и ако продължаваше да ми досажда можеше лесно да го разкарам.
-Щом казваш.Всъщност няма да е лошо да те видя леко запотена и със секси прилепнали къси панталонки.-каза той оглеждаики ме и после добави-Въпреки че и тези ти стоят добре.Потчертават страхотните ти крака.
-Хъм...благодаря.-усетих, че започнах да почервявам.
-Обичам да те карам да се изчервяваш.Много си сладка така.
-О-у.Стига де .-казах аз .Вече наистина се чувствах неловко.
-Искаш ли да си вземем нещо за пиене?-попита ме той.
-Няма да е лоша идея.Тази бира не ми харесва.Имам нужда от нещо по-силно.-казах аз и тръгнах да оставя едва докоснатата си бира,но Сам я взе от ръцете ми.
-Не я хвърляй.Аз ще я изпия.-той бързо отпи една голяма глъдка.-Хайде да отидем да вземем нещо за теб.-каза той и ме поведа към шатрата.
Взех си една чаша водка и я изпих на екс.Видях,че Сам ме гледа учудено.
-Какво?-попитах го аз.
-Нищо,малката.-каза той ,но не ми хареса подигравателния му тон.-Искаш ли да се разходим по плажа преди да си се напила.
-Няма да се напия от една чаша,Сам.Не съм детето,за което ме мислиш.-отвърнах му,отново ядосана.
-О-о...повярвай ми.Последното нещо,за което те мисля е дете.-каза ми той и видях някакво палаво пламъче в погледа му.
-Тогава защо постояно ми викаш малката?-попитах го аз като изобщо не очаквах ,че ще ми отговори.
-Защото ми харесва да се ядосваш,когато те наричам така.А когато си ядосана си много секси.Като някоя лъвица,а и с тези червени кичори....ъ-м.-той отново беше застанал прекалено близо до мен.Някак успях да намеря воля ,за да се отдръпна от него.
-Хайде на разходка.-каза той и преди да успея да му възразя вече ме беше повел на някъде.-Обичаш ли предизвикателствата?-като се облегна на една от скалите,до които бяхме.
-Да.Защо?-попитах учудено.
-Ако те предизвикам да ме целунеш,ще го направиш ли?
-Разбира се,че не!-отвърнах категорично.
-Не предполагах,че си такава страхливка.-присмя ми се Сам.
-Страхливка?-му извиках и под властта на яростта пристъпих към него и му дадох кратка целувка.
-Само това ли можеш?-засмя ми се подигравателно.
-Това беше просто приятелска целувка,а и не си ми никакъв,че да получиш нещо повече.-отвърнах аз макар да знаех,че една част от мен го искаше все повече.
-Значи все пак бях прав още първия път ,когато те видях.Ти не обичаш да рискуваш!
Тогава се вбесих и дори не усетих кога бях само на милиметри от него.Устните му ме привличаха като магнит.Най-сетне те се сляха.Бяха толкова меки ,колкото и изглеждаха.Имаха сладко-солен вкус.Ъ-м....ума ми спрая да мисли.Просто исках да се насладя на момента.
Една-две минути по-късно и двамата се отдръпнахме задъхани.Сърцето ми биеше толкова силно,че помислих ,че ще се пръсне.Когато го погледнах забелязах,че очите му блестяха.Бяха изпълнени с жажда.
-Така беше много по-добре.
-Дотук с предизвикателствата за тази вечер.От моето ще се възползвам друг път.
Когато се върнахме на купона не бе останал почти никой,а от Клеар нямаше и следа.
-Аз трябва да тръгвам.-му казах леко настръхнала.
-Ако искаш ще те закарам.-предложи той и ме поведе към паркинга.
Запътихме се към някакъв готин мотор.След което си свали коженото яке и ми го подаде.
-На мотора ще ти е студено.Облечи го.
-Благодаря.-качих се и потеглихме.
След около десет минути бяхме пред нас.Слязох и тръгнах да събличам якето му.
-Няма нужда.Ще ми го върнеш другия път.
-ОК,лека нощ.-отговорих му и влязох вкъщи.



ГЛАВА ДЕСЕТА

Клеар

-Не мога да повярвам,че този еблю ти е приятел.-каза Джъстин след като се отдалечихме и седнахме на все още топлия пясък.
-Ами не мисля,че е такъв.Познаваме се едва от три дни и все още не съм го опознала достатъчно.А и не мога да повярвам, че се скарахте за такава глупост.
-Е,бейби...какво да ти кажа...просто реших да разчупя атмосферата след като не спираше да ни гледа.-каза и ме погледна невинно.
-Разбирам,но нямаше нужда да стигате чак до там.
-Добре де,съжалявам.Наистина попрекалихме.
-ОК.Може ли вече да сменим темата?-попитах го аз.
-Добре.Разкажи ми,защо с майка ти се преместихте тук.-поинтересува се той.
-Ами с баща ми се разведоха и година по-късно се преместихме тук.Майка ми е с Доналд Макалистър,а баща ми с някаква сервитьорка от Ню Джърси.Предпочетох да се преместя с мама отколкото да търпя мащеха с десет години по-голяма от мен.Казва се Дейзи и с нищо не се различава от уличниците.Отвратителна е и не мога да я понасям.
-Сигурно си се чувствала ужасно.-каза той отмествайки кичор от косата ми.
-Не толкова,колкото предполагах,че ще е.Тук много ми харесва,а и Доналд се държи прекрасно с мама,за разлика от баща ми.Той беше отвратителен.Отнасяше се с мама като с някакъв парцал.Не стига,че я биеше най-редовно,а и два пъти я изгони от вкъщи само,защото не му бе изгладила дрехите.Докато Доналд е много по-интелигентен от него.Той наистина обича мама и се грижи добре за нас.Засипва ни с подаръци,но не го казвам все едно това е най-важното,напротив,винаги съм си мечтала за такъв баща.
-А какъв беше животът ти в Европа?Имаше ли приятели?
-Освен проблемите със семейството ми,всичко беше ОК.Имах доста приятели.Всяка вечер се забавлявахме в близкия клуб,а съботите прекарвахме в някоя дискотека.И най-готиното от това беше,че един приятел ми бе направил фалшива лична карта.Всички имаха такива докато една вечер пропуснах вечерния си час и се прибрах не толкова пияна колкото надрусана.Тогава майка ми започна да тършува из нещата ми с намерението да намери дрога,но вместо на това тя попадна на личната карта.Прибра я някъде и ме наказа.Не излизах повече от месец.След това започнаха делата по развода и с мама се преместихме в другия край на града при баба ми.
-Уау...интересна историйка.-каза Джъстин гледайки към звездите.Вече бяхме легнали на пясъка насочили погледите си към среднощното небе.
-Време е и ти да ми разкажеш нещо повече за себе си.-този път аз се поинтересувах.
-Моят живот не е много интересен.А и нито е времето,нито му е мястото,за да го обсъждаме.-каза ставайки от земята.
-Така ли...ако сме приятели ще трябва да знам нещо за теб нали?!-отвърнах на заключителните му думи следвайки го по плажната ивица.
-Да,но не мисля,че все още сме такива.А и ще бъде по-добре ако сме...-започна леко да се приближава към мен.-нещо повече от приятели.-довърши шепнейки в ухото ми карайки ме да настръхна.
-Съжалявам,но не мисля че ще се получи!!!-отвърнах надуто.
-И защо?Не усещаш ли,че между нас има нещо.-каза отново опитвайки се да се доближи до мен.
-Не,няма нищо,ПРИЯТЕЛ!!!И по-добре да е така.-отвърнах отдръпвайки се от него,макар да знаех,че беше прав.Имаше нещо между нас,но...не исках отнова да бъда наранена.Впрочем виновникът за това бе момчето с фалшивите лични карти.Той беше висок с черна коса и най-необикновените кафяви очи.Беше с осем години по-голям от мен,но ацки бях влюбена в него.Имахме сериозна едногодишна връзка докато вечерта на годишнината ни не го видях с някаква мърла в колата му зад един клуб.Повярвайте ми беше...ужасна гледка.
-Ще видим бейби...нищо не се знае.-каза подсмивайки се и продължихме.Вече бяхме стигнали мястото на купона или поне така ни се струваше ,защото нямаше почти никой,освен разхождащите се от вятъра боклуци и няколко палатки,от които се чуваха не препоръчителни за никое човешко ухо,звуци.
-Аз ще се прибирам.-казах на Джъстин вече стигнали на полупразния паркинг.
-Пеша?-зачуди се той.
-Да.Деймън май не е мислил за мен като си е тръгвал с някоя кукла.-отговорих смутено.
-Хайде,аз съм с кола.Ще те закарам.-каза след като стигнахме до доста готинко Ламборджини.
-Ами...не бих отказала.-възкликнах аз.
-Сигурен съм.-намигна ми качвайки се в колата и натисна газта.
-Благодаря,че ме докара.Вечерта бе страхотна.-му казах след като вече бяхме пред нас.
-За теб винаги,бейби.-погледна ме с доста мръснишки поглед.В този момент започна да се приближава към мен все повече и повече.Спря се на милиметри от устните ми и каза шепнешком:
-Време е да се прибираш бейби.-и ме целуна по бузата.-Лека нощ и да ме сънуваш,но бъди добро момиче и нека бъда облечен!!!-довърши подсмихвайки се и аз излязох.Когато се прибрах беше четири и половина.Качих се в стаята си уморена и леко замаяна.Скивах,че в леговището на Деймън свети и побързах тихичко да се вмъкна в моето,но разбира се не успях без да ме забележи.
-Кукличке,чак сега ли се прибираш?-попита подсмивайки се секси полуголия Деймън.
-Да.Проблем?
-Зависи.С кой се прибра?-попита ме облягайки се на вратата,така че да не мога да вляза.
-Аааа...Емили ме докара.-излъгах избутвайки го.
-Мен не можеш да излъжеш.Видях Ем да си тръгва с новия.-каза следвайки ме в стаята.-Така че...с кой беше?
-Не те засяга!!!-заключих нервно аз отивайки към банята.Измих си зъбите и си облякох нощничката и излязох молейки се Деймън да е отишъл в стаята си...но това все пак е той...и няма как да стане.
-Разкарай се!!!-провикнах се вече започвайки да се вбесявам.
-Не и докато не ми кажеш с кой беше!-каза сядайки на дивана ми.
-Охх...с братовчеда на Емили.
-Ти луда ли си?-започна да вика.Добре,че Доналд и мама бяха в другата част на къщата.-Та той е по-голям от теб с цели пет години!
-С четири.-казах.-А и ти ме остави сама.Нямах желание да ходя пеша по това време.Честно казано възрастта за мен не е от голямо значение,но все пак между нас няма нищо.Така че...
-Ще видим.Но се пази от него!-каза карайки ме да се замисля,защо толкова не го харесва.-Впрочем разбрах,че се е скарал с Мат.Така ли е?
-Да,но нямаше нищо.Просто леко спречкване.
-И Джъстин го е заплашил?
-Не!Просто го предупреди да не се закача с него.А сега е време да се разкараш,защото искам да спя.Много съм уморена.
-ОК бонбонче ще те оставя.Но се пази от него!Не го познаваш!-предупреди ме Деймън и излезе.

[pri]

Ще пусна още ако изявите желание... :)

[kementari]

мда аз лично имам....интересно ми е какъв е Джъстин :-D мн май е опасен :D

[Mariela92]

и аз искам ощеее

[pri]

Радвам се,че ви харесва... :)

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА

Емили

Седях на плажа с някакво непознато момче.Беше залез слънце и всичко беше много романтично,а и момчето беше страхотно.Имаше русолява коса,сладки шоколадови очи и страхотни устни.Беше доста странно,защото не обелвахме и дума,а сякаш разговаряхме с очи.Той играеше с косата ми,което ме караше да се чувствам приятно,докато Сам не се появи и не ме издърпа от непознатия.Почувствах се раздвоена,защото една част от мен искаше да тръгна със Сам,а друга-да остана.
-Емили.Събуди се!-провикана се Джъстин подбутвайки ме.
-Стига Джъстин,спи ми се!-промъцах аз и забодох глава във възглавницата.
-Хайде, поспаланке!Време е за ставане.-отвърна той дърпайки завесите на прозореца ми.Отворих едното си око и погледнах часовника до леглото ми.Показваше едва девет часа.
-Да не си луд?!Виж колко е рано!Защо по дяволите ме събуди?!-извиках.
-Имам среща с брокерката.Ще обиколим няколко къщи.-каза ми той сякаш пропусках нещо много важно.
-И какво по дяволите ме интересува?-отново извиках.
-Интересува те,защото ще ме придужиш.Ставай,имаш само двадесет минути,за да се оправиш!-нареди ми той и с неохота се измъкнах от леглото.
-Добре,но ще си ми длъжник!-отвърнах запътвайки се към банята,а Джъстин започна да се смее и излезе от стаята.
Взех си бърз душ и хапче за глава.Облякох някаква бяла мини рокличка с гол дръб и си обух новите черни обувки на вискок ток.До сега не ги бях носила и се надявах да са удобни.Взех си чантата и слънчевите очила и излязох .Навън слънцето изглеждаше направо убийствено.
Братовчед ми ме чакаше в Ламборджинито си.Беше с някаква бяла риза,светли дънки и тъмни слънчеви очила.

* * * * *

След 4 часова обиколка из множество различни къщи най –накрая намерихме подходящата.Намираше се на брега на морето,но в по-отдалечената част на плажа.
Беше двуетажна със страхотен изглед към океана.На първия етаж се намираше огромния хол,кухнята и трапезарията.До втория етаж се стигаше по страхотни извити стълби.Там се намираха две спални,луксозна баня и огромна тераса.С Джъстин моментално се влюбихме в къщата и веднага казахме на брокерката да задвижи нещата по закопуването.Бяхме много щастливи и решихме да отпразнуваме повода като отидем на ресторант.
Щом пристигнахме ни настани една сладичка сервитьорка,с която Джъстин веднага започна да флиртува.Тя беше с къса руса коса и с прекалено големи гърди,за да са истински,но на братовчед ми явно доста му харесаха.Седнахме на маса с изглед към плажа и веднага взех менюто.Сутринта нямах време да хапна,така че сега бях умряла от глад.
-Здравейте,аз съм Нанси.Какво ще желаете?-попита учтиво сервитьорката несваляйки очи от Джъстин.
-Може ли да поръчам теб скъпа?-пошегува се той неспирайки да гледа в прелестите й.
-А-а-ъъ...съжалявам...не може...-отговори вече изчервилата се мис силикон.
-Е...жалко.Тогава ще поръчам порция суши и чаша вино.А ти Ем?-обърна се към мен.
-Салата „Цезар“и една кока-кола.-отвърнах и погледнах Нанси.Тя си записа и се понесе фръцкайки се на високите си токчета измежду масите.
-Не е нужно да сваляш всички момичета Джъстин.-натякнах му аз.
-Добре де,стига,беше само едно момиче.-гледаше ме толкова невинно,че ако не го познавах щях да му повярвам.
-Де да беше едно...-казах смеейки му се.Въпреки ,че много го обичах той беше голям женкар.Сменяше гаджетата си като носни кърпички.До сега само веднъж го бях виждала влюбен,а не само подчинен на мъжкото си достойнство.Не знам какво му правеше онова момиче,но тогава за първи път го чух да казва,че я обича.-Вчера с коя си тръгна?
-Ъм...с...Клеар.-смотолеви той,точно когато дойде сервитиорката с поръчката ни.
-Мерси ,сладурче.-каза намигвайки й.
-За Бога, Джъстин.Защо винаги като те запозная с някое момиче веднага му налиташ?!-ядосано подвикнах и забелязах,че някаква бабка от съседната маса ме гледаше възмутено.
-Ти си виновна,че ме запозна с нея.-той отново се правеше на невинен.
-Пак се опитваш да ме изкараш виновна.Не искам да се занимаваш с нея!Клеар е добро
момиче и не искам тя да страда!-вбесено отвърнах.
-Аз казвам ли ти с кой да излизаш?Да не мислиш,че незнам какво си правила с онзи Тейлър и че вчера си си тръгнала с някакъв странен тип!-сега и Джъстин беше повишил тон,а в очите му забелязах гняв.
-От къде по дяволите знаеш това?-ядосано го попитах.
-Имам си източници Емили.Това че не бях тук много време не значи,че незнам какви си ги вършила!-каза ми той вече малко по-спокоен.
-Нямаш право да се бъркаш в живота ми!-ако гласът ми можеше да убива Джъстин вече щеше да е мъртъв.
-Мога да кажа същото и за теб,Ем!-отвърна ми той.Не си спомням досега да сме се карали,но този път наистина много ме ядоса.
-Аз ще тръгвам.-казах ставайки от стола си и бъркайки в чантата за портмонето.
-Стига,Ем!Не се дръж като малко дете!
-Аз съм такава, Джъстин! Клеар-също!Така че внимавай!-казах оставяйки 20 долара на масата и побързах да изляза преди да ме е вбесил още повече.Навън беше горещо и спрях първото такси,което видях.Трябваше да се прибера ,за да се преоблека и да мина през автомивката,защото Поршето ми бе ужасно мръсно.Преди месец баща ми уволни човека,който отговаряше за колите,защото една вечер,когато се прибирах от купон той влезе в стаята ми и се опита да ме насили,но баща ми чу писъците и дойде на време.От тогава той много стриктно проверява персонала,а сега трябваше сама да закарам колата си до атомивката.
В къщата беше прохладно,а Джудит и родителите ми не се мяркаха никъде,но поне някой бе пуснал климатика и в моята стая.Видях,че съм си била забравила телефона вкъщи и имах един непрочетен есемес.Странното е,че беше от скрит номер и гласеше:„Искам те...“ ...Какво беше това?За първи път получавам такъв есемес от скрит номер.Кой ли го изпращаше и защо ли криеше номера си?Сигурно беше някаква грешка.Почувствах се странно и си помислих дали не е от Сам.Но не исках днес да мисля за него и затова написах есемес на Клеар да се срещнем в мола в пет часа.Сега беше три и половина и имах време да закарам колата в автомивката.Поосвежих се и излязох.


* * * * *
Като пристигнах имаше голяма опашка от коли,така че дадох ключовете на един от служителите и се запътих към кафенето.
Вътре беше прохладно и се носеше натрапчива миризма на кафе.Всички маси бяха пълни с хора,които предполагах също чакаха колите си.Тръгнах към бара,за да си поръчам нещо.
-Здравейте!Какво желаете?-попита ме едно приятно момиче с дълга къдрава коса и зеленикави очи.Носеше отвратителна работна униформа изцапана с кафе.
-Искам един бананов шейк.
-Ей сега идва.-каза момичето и отиде в другата стая.Настаних се на стола до бара.Седнах до някакво момче с кафява коса и пъстри очи.Така седейки не можех да преценя,колко точно е висок.Имаше стегнато тяло,подчертано от белия му потник.Той видя,че го гледам и ми се усмихна.
-Здравей,казвам се Зак.-представи ми се той.Имаше много приятен глас и чаровна усмивка,която разкриваше сладките му тръпчинки.
-Здрасти,аз съм Емили.Приятно ми е.-отвърнах леко усмихвайки му се.Беше ми ацки горещо и чаках с нетърпение студения си шейк.
-От тук ли си? –поинтересува се той и леко се обърна към мен.
-Дам. –отговорих му аз и прокарах ръка през косата си.
-В кое училище учиш?-попита ме отпивайки глътка от кафето си.
-В „Бевърли Хилс Хайк Скул“ -отговорих му.-А ти?
-Доста престижно училище.Аз съм в „Бевърли Виста Скул“ – училището не беше много известно,но за сметка на това имаше доста готини момчета.Една приятелка учеше там и често го посещавах.
-Заповядай.-най-сетне барманката донесе шейка ми.
-Мерси.-казах усмивкайки й се.Когато се отдалечи със Зак продължихме разговора си.
-Беше ли на купона на сърфистите?-полюбопитствах аз и побързах да отпия от напитката си.Беше студена и освежаваща.
-Щях да отида,но в последния момент изникна неотложна работа и не успях.Но приятелите ми са били и казаха,че е било страхотно.Ти беше ли там?
-Да.Наистина беше страхотно.Жалко,че си го пропуснал.-казах припомняйки си цялата вечер особено миговете прекарани със Сам.
-Може би на следващия купон ще се засечем.-отвърна намигвайки ми и аз му се усмихнах в отговор.
Поговорихме си още около десет минути и видях,че колата ми е готова.
-Беше ми приятно Зак,но трябва да тръгвам.-казах и платих сметката си.
-На мен също.Надявам се да се видим отново.-той също стана и ме последва навън.Качих се в добре измитото ми Порше и му кимнах за чао.Видях,че ми се усихна сладко и наистина се надявах да го видя отново.

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА

Клеар

Сутринта се събудих доста късничко.Беше почти дванайсет.Щом станах облякох първото нещо,което хванах,измих се и слязох в трапезарията.Мама,Доналд и Деймън вече закусваха...или по-точно обядваха.За първи път виждах Доналд в анцуг,а майка ми ...отново бе по-оскъдно облечена,но този път в по-спортни дрехи,а горнището си бе разкопчала почти до пъпа,което доста подчертаваше огромните й прелести.Гледката за мен бе отвратителна,но не и за Деймън и баща му.Те не сваляха очи от деколтето на майка ми.
-Най сетне стана сестричке.-каза брад ми отпивайки от плодовия си сок.Както винаги бе облечен с доста добре подчертаващи мускулите му дрешки.
-Не може ли да поспя поне един ден от седмицата?!-отвърнах нервно сядайки на масата.Марта ми сервира храната и аз веднага се концентрирах върху обяда си.Мама видя,че всички мълчахме и реши да наруши тишината.
-Миличка искам да те предупредя,че в петък с Доналд сме резервирали маса в един ресторант и не искам да си правиш никакви планове за вечера.-заяви усмихвайки ми се мама.
-Но ако искаш може дори да организираме парти.Все пак ставаш на седемнайсет.-довърши Доналд започвайки с обяда си.
-Имаш рожден ден и аз незнам???-провикна изненадано Деймън.-Защо не ми казахте по-рано???Разбира се,че ще има купон и аз ще го организирам!Ще направя,така че да запомниш седемнайстия си рожден ден .-довърши обръщайки се към мен.
-Да,миналата година Деймън го празнува на плажа.Имаше доста хора.Ако искаш и твоят може да бъде там,но няма да има проблем ако е тук вкъщи.-каза ми Доналд и се замисли.
-Мисля,че не искам да го празнувам.Ще направим това,което каза мама за ресторанта и нищо повече!-заключих аз малко ядосано заради думите на Деймън.Не си бях празнувала рождения ден от както станах на петнайсет.Имам лоши спомени от тогава.Поради простата причина,че баща ми много обичаше да организира партита в чест на който и да било.Тогава все още бяхме щастливо семейство,а за мен баща ми бе най-добрия.На миналите ми рожденни дни винаги плащаше на някакви акробати и клоуни да идват.Всеки път имаше всякакви надуваеми батути.За детските ми години това бе мечтаният ми рожден ден,но сега ставах на петнайсет!Тогава,ден преди навлизането ми в тийнейджърските години,изрично бях казала на нашите да не канят никого,защото просто щях да изведа приятелите си някой ресторант.Те се бяха съгласили...или поне така казаха пред мен,но......когато се прибрах бях неприятно изненадана.Имаше ужасно много забавляващи се деца(по-малки от мен,разбира се),а за мой ужас не се прибрах сама,а с приятелите ми.Нямам желание да говоря повече за това,защото предполагам,че всеки знае как съм се чувствала-бях център на подигравки.
-Впрочем,тъй като сте тук,с Доналд искаме да ви кажем,че в другия уикенд двамата ще отидем на екскурзия до Венеция.-съобщи ни мама хващайки ръката на доведения ми баща.Но това беше повече от добре,все пак нямаше да има кой да ме командва.Направо върхът!
-Това е чудесно!-възкликнах аз.-Много се радвам за вас,Венеция е страхотна.Не бързайте да се прибирате...и....да ми донесете подаръче!-заключих усмихвайки се хитро.
-Разбира се!-съгласи се мама.
Ужасно се зарадвах и приключих с обяда си.Бях повече от щастлива,а сега,когато знаех,че тях няма да ги има можеше и да планирам нещо мъничко за рождения си ден.
-Отивам в стаята си.-съобщих им и се заизкачвах радостно по стълбите.Денят ми бе започнал перфектно.Бях решила да поплувам,затова си облякох любимият ми черен бански и излязах в задния двор при басейна.Скочих в него и преплувах до другия му край.Беше доста големичък.Отдавна не бях плувала,но не съм забравила колко ми помага да се отпусна.Останах вътре около двайсет минути, а след това се излегнах на шезлонга.Слънцето беше силничко,затова се намазах със слънцезащитния ми лосион.
-Да ти помогна ли миличка?-започна да нахалства Деймън придърпвайки другия шезлонг до моя.-Бива ме в тези неща.-довърши сядайки на сантиметри от мен.
-Не,благодаря.-отрязах го леко и тактично не спирайки да мажа тялото си.
-Жалко за теб,незнаеш какво испускаш...имам вълшебни ръце.-каза и скочи в басейна.С тези думи леко ме искуши,но не се поддадох.-Ела при мен,че ми е скучно сам вътре.-довърши гмуркайки се отново и тъй като не ми се стоеше на едно място влязох при него скачайки от малкия трамплин.
-Само това ли можеш красавице?-веднага се заяде с мен и излезе качвайки се по стълбата задругия,който бе висок повече от четири метра и скочи.Забави се около десет секунди във водата,но накрая излезе точно до мен.
-Не беше зле.-похвалих го.
-Благодаря.Впрочем...много си секси мокра,особено с този доста бански.-започна да ми прави комплименти доближавайки все повече и повече.-Ацки ми харесваш.-продължи и протегна ръката си към мен , но за съжаление нямах никакъв контрол над тялото си,защото макар да нямах намерение му отвърнах протягайки и своята.Не спираше да ме засипва с комплименти и продължаваше да се соближава до мен.Бяхме достатъчно близо, че можех да усетя дъха му,а устните му ме привличаха толкова много, че изгарях от желание да го целуна.Тъкмо,когато устните ни се докоснаха ни прекъснаха виковете на нашите.Добре,че все още не бяха влезнали в двора,защото не исках и да си представям как щяха да реагират.Тогава намерих сили да се отдръпна и излязох от басейна.За първи път Деймън не се провикна след мен.Какво ли си мислеше?...
-Какво правите Клеар?-попита ме мама почти до вратата към басейна.Беше облякла банския си готова да поплува.Не отговорих на въпроса й,а направо влязох вътре и се качих в стаята си.Влезнах в банята,за да се изкъпя.Стоях под душа повече от час неспирайки да мисля за случилото се с Деймън.Какво ми стана?Защо не можах да се отдръпна?Явно искушението бе по-силно от нас и не успяхме да му устоим.Но това беше просто леко докосване,както мама ме целуваше като малка.Но никога повече не бива да се поддавам на такова изкушение с него.Та ние сме брад и сестра,това е повече от извратено!Вярно,че нямаме кръвна връзка,но дори и само мисълта за това е ужасна.
Когато се изкъпах видях,че Емили ми е пратила есемес ,да се видим в пет часа в мола.Облякох си черната рокличка без презрамки и токчетата ми.Сложих си спирала и малко гланц,и излязох.


* * * * *


Паркирах колата си и влязох в мола.Емили беше седнала в същото кафене,в което бяхме първият ден,когато се запознахме.Бе облечена в доста сладка бяла рокличка.Видях,че вече бе поръчала две кока-коли и ме чакаше.Сигурно беше дошла доста по-рано.
-Здрасти,отдавна ли ме чакаш?-попитах я и седнах срещу нея.
-Не,току що дойдох.-отвърнами с усмивка.
-Радвам се че не си ме чакала.Какво става с теб?-поинтересувах се отпивайки прежадняло от колата си.
-Ами...откъде да започна...-зачуди се Емили.
-Предлагам...от плажа.Разбрах,че си била с някакъв Сам...
-Да...всъщност след като с Джъстин ви оставих,останах сама и от скука се поразходих с намерението да намеря някой познат.Ходих доста време замислена и не забелязах кога се бях отдалечила от тълпата.Някакъв пияница ме настигна и започна да ме сваля настоявайки да остане с мен.Вече беше започнал да става нахален,когато изневиделица се появи точно това момче Сам,представяйки се пред непознатия като мое гадже.Когато онзи се разкара двамата се върнахме в шатрите и си взехме питиета.След това отново се отдалечихме.Разхождахме се и си говорихме за доста неща,когато той ме предизвика да го...целуна.Първоначално не бях съгласна но после реши,че съм страхливка и затова му дадох много кратка целувчица,но той разбира се не беше доволен.Тогава започна да ми се подиграва и аз от ярост...му дадох доста страстна целувка.-разказваше ми с нервен глас и ми се стори,че започва да се влюбва.
-И... ти как се почувства от това?Той харесва ли ти?
-Ами...целувката беше хубава,но не съм сигурна дали го харесвам.Той е прекалено самонадеян и добре умее да ме дразни.-отговори Емили вече изчервила се.
-След това какво стана?-продължавах да я разпитвам.
-Закара ме вкъщи!-сряза ме нервно тя.Май наистина се влюбваше.
-И...целунахте ли се пак??
-Не!Онази целувка никога няма да се повтори!-отвърна категорично Емили ставайки от масата.-Хайде,да вървим по магазините!


ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА

Емили


След като Клеар ме накара да се чувствам неудобно от всички тези въпроси за Сам беше мой ред да я накарам да се поизпоти.
-Какво прави вчера с Джъстин?-поинтересувах се аз и Клеар веднага започна да нервничи.
-Разхождахме се цяла вечер.-отговори тя и бързо се запъти към някакъв магазин.Наложи се да се затичам ,за да я настигна.
-Само това…?-отново понахалствах.
-Ако питаш дали сме се целували,не сме!-каза ми тя и влезе в някакъв магазин за аксесоари.-Какво ще кажеш за тази?-попита ме Клеар държейки черна малка чантичка.
-Ще стои чудесно с някаква сладка мини рокля.-споделих мнението си и тръгнах към щанда със слънчеви очила.Пробвах няколко вида,но си харесах само едни.Магазинерката беше много мила,но как няма да е след като дадох 120 долара за тях.
-Какво мислиш за Джъстин?-отново се опитах да изкопча нещо.
-Ами..той е секси,с което успява да привлече всяко момиче!-тя каза тихичко.Сигурно й беше неудобно да говори точно с мен за братовчед ми.Разбирах я,но искам да знам какво чувства към него.
-А теб успя ли да привлече?
-Не!-тя се опита да звучи напълно убедена в думите си,но усетих някаква нотка на колебание.Май наистина беше лапнала въдицата.Как може да имам такъв братовчед!?
-Добре,щом казваш.Но наистина не се влюбвай в него.Той е голям женкар и не искам да те кара да страдаш.-казах й честно.Наистина обичах Джъстин,но Клеар ми беше приятелка и не исках да бъде наранена.Със сигурност и бе достатъчно,че има такъв доведен брат като Деймън.С него сме израснали заедно и с мен винаги се е държал добре .Той е страхотен с приятелите си,но не и с гаджетата.По някое време искаше да станем нещо повече от приятели,но аз отказах.Не исках да развалям добрите ни взаимоотношения.
-Какво става с Деймън?Още ли се опитва да те сваля?-попитах я и се загледах в някаква рокля.
-Ами,да.Днес даже за малко да се целунем.Наистина продължава много да ме дразни.-разказа ми Клеар засрамена.
-Клеар,ти луда ли си?Та той ти е брат,а и е голям задник като става въпрос за гаджетата му,не че вие може да бъдете такива,но….Родителите ви ще получат удар ако разберат.-скарах й се.
-Точно за това не трябва да разбират,а и аз не го харесвам!-Клеар се беше ядосала,а лицето й почервеняло.
-Добре де,добре!Клеар как може да имаш такъв късмет….намери кой да те харесва.Двамата най-големи женкари,които познавам.-казах й смеейки се.
-Много смешно!-скара ми се тя.-Хайде да сменим темата.
-Добре.Да пазаруваме!!!-казах ентусиазирано.
Три часа разглеждахме магазините.Купих си толкова много страхотни неща.Татко нямаше да е доволен,колко пари похарчих,но пък какво толкова.Щеше да му мине.

* * *


Понеделник сутринта мама ме събуди.
-Емили,време е за училище.-извика тя от коридора.
-Ставам!-аз също извиках.Отидох в банята,измих си зъбите,облякох се и тръгнах към училище.
Денят ми се видя ужасно дълъг.Никъде не срещнах Сам и не можах да си му върна якето.Е,ако утре дойде на училище щяхме да се видим в часа по психология.
Следобеда ходих на тренировка по бокс-единственото хубаво нещо,което ми се случи през деня.После цяла вечер писах тъпото домашно по психология.Дано поне утре г-н Донован ми пише отличен.

* * * * *


Вторник сутринта се събудих рано.Имах предостатъчно време,за да си взема душ,да си направя косата,да си облека черни дънки с черно-бяла риза и даже да закусвам с родителите си.Това се случваше много рядко,защото често им се налагаше да пътуват.Даже днес отново си оправяха багажа,защото трядваше да отидат по работа в Ню Йорк.
Първият час имах контролно по английски и мисля,че се представих добре.Втори,трети и четвърти минаха изключително бързо.Сега идваше тежката част-психологията.Снощи стоях до един,за да напиша домашното,въпреки че сигурно повече от половината неща изобщо не се отнасяха за Сам.Той беше толкова тайнствен.Имах чувството,че крие доста неща,но точно тези тайни около него ме привличаха.Повечето тукашни момчета са като отворени книги,докато той беше...различен.
Минах през шкавчето си,оставих ненужните учебници и взех якето на Сам.
Когато отидох в кабинета той беше седнал на чина ни.
-Здравей.-каза той и ми се усмихна чаровно.Днес също беше заложил на черното-дънки,блуза и слуитчер закачен на облегалката на стола му.Косата му беше небрежно разпръсната и изглеждаше...секси.
-Здрасти.-казах аз възможно най-безразлично и му подадох якето.
-Като казах да ми го върнеш другият път,нямах впредвид в училище,но...-той не довърши,а просто го взе.Този намек накара корема ми да се свие.Май искаше да излезе на среща с мен,но аз.....не мисля,че ще е добра идея.
-Е... имаш късмет че учим в едно училище,защото иначе нямаше да си го получиш -отвърнах надменно и седнах на стола си.Той лекичко се засмя,но не му обърнах внимание.
-Написа ли домашното?-попита ме Сам и приближи стола си по-близо до моя,при което аз се отдръпнах.-Ще се държиш така сякаш нищо не се случило между нас,нали? Щом ме отбягваш значи целувката ти е харесала.-прошепна той явно,за да не ни чуе момчето от съседния чин.
-Това беше една обикновенна целувка.Няма да се повтори!-погледнах го в очите и довърших-А и не ми хареса особено.
Сам продължаваше да ме гледа изпитателно сякаш,за да разбере дали лъжа,но отмести погледа си след като господинаът влезе.
-Добър ден.Нека да запиша отсъстващите и след ,което искам да видя домашното ви.-каза г-н Донован.
Сам извади своето и аз опитах да надникна ,какво е писал за мен,но не успях,защото добре го криеше.
-Може ли да видя какво си писал за мен?-учтиво попитах.
-Целуни ме и ще ти покажа!-каза Сам палаво.
-Ти наистина си луд!-извиках.
-Какво става ,ученици?Емили,какво има?-попита ме г-н Донован.
-Ъм...нищо.Съжалявам-казах,а Сам се засмя на неудобствово ми.-Мразя те!
-Омразата е най-страсното чувство!-той отново прошепна в ухото ми.
-Ще ти дам една страст.Глупак!
-Емили,моля те напусни стаята.-извика ми господина.
-Но...
-Няма ,,но’’.-каза г-н Донован посочвайки ми вратата.Сам едва се сдържаше да не се засмее.На излизане го целнах с един ядосан поглед.


* * *
(Сряда)

Пристигнах в училище рано,така че паркирах колата си на хубаво място близо до входа.Минах през кафенето и взех едно капучино.
Първи и втори час имах математика.Минаха ужасно бавно.Поне историята ми вървеше Тя мина бързо и даже успях да изкарам отличен.
Беше голямото междучасие и по коридорите беше лудница.Всички бързаха за стола.Когато стигнах до синьото си шкафче номер 66,забелязах ,че някакво непознато момче застанало до вратата към съблекалните ме гледа.Не ми направи впечатление как изглежда,но нещо в очите му страшно ме привлече.В тях имаше нещо толкова тайнствено и мистично,което ме караше да не отделям поглед от тях.Сякаш ме беше омагьосал.Без да осъзнавам бях тръгнала към него,но някой ме спря.
-Емили!-извика Клеар и ме хвана за рамото,заставайки пред очите ми.-Какво правиш?
-Ъ-м...нищо-отново насочих погледът си към мястото,където бе застанал непознатия, но той бе изчезнал някъде в тълпата.Огледах хубаво коридора,но от него нямаше и следа .Къде ли отиде толкова бързо и кой ли беше?Не си спомням да съм го виждала до сега.
-Ехоо...-каза Клеар и леко ме разтресе.
-Аъм...нищо.Хайде да вървим към стола.-отвърнах й все още объркана и взех чантата си от шкафчето.

* * *
Когато се прибрах видях само Джъстин.Беше се излегнал на дивана и гледаше някакъв мач.
-Здравей,Ем!-поздрави ме той,но аз не му обърнах внимание и тръгнах да се качвам в стаята.-О..стига Емили!Не се сърди.
-Остави ме намира.-подвикнах му аз.Исках да легна в леглото си и да не стана цял ден.Чувствах се толкова уморена,но той не ме послуша и застана на пътя ми.
-Оооо хайде Ем...не се сърди.-започна да се моли.
-Не ти се сърдя!И без това мисля,че Клеар харесва Мат,а не теб!Така че си намери друга!-срязах го аз.
-Не съм сигурен в това,но...
-Джъстин,спри!Не я закачай!-извиках му и го избутах от пътя си.
Вечерта дойде бързо тъкмо бях заспала,когато проклетия ми телефон иззвъня.Беше есемес отново от скрит номер,но този път гласеше ,,Днес беше толкова секси в тази ризка,че....ме караш да мисля много неприлични неща...“.

[Mariela92]

oщее :D

[Sibel1990]

продължение ? :grin:

[pri]

ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА


Клеар



Вчера с Емили обиколихме доста магазинчета,от които си накупих много дрешки.Похарчихме повече от хиляда долара.Беше ни много забавно.Но неособено за мен, когато се наложи да й разкажа за случилото се с братовчед й....но...най-вече това с Деймън.Не ми беше много приятно докато й разказвам за случката край басейна,но все пак го направих.Тя реагира малко консервативно,но ме разбра може би ,защото познаваше изцепките на Деймън.А във връзка с братовчед й...не беше много доволна от това,което й разказах,но накрая се примири и ме посъветва да стоя далеч от него,защото не го познавам ,с което съм съгласна,но пък изпитвам странно привличане от него.
Следващите три дни(понеделник,вторник и сряда) минаха доста бързо.За жалост не мернах Мат никъде в училище,което ме накара да се разтревожа.
Във вторник госпожа Купър ми писа доста задоволителна оценка,когато реших задачите,които ни беше дала,защото все пак математиката доста ми върви.

* * * * * *


В срядатата господин Милър ни даде домашно-есе на тема „семейство“ за следващата седмица.Беше ми чудничко как щях да го напиша,защото като не броим мама и Доналд,с Деймън нямаше да се справя.

* * * * * *

В четвъртък станах по-раничко,защото трябваше да взема Емили за училище.Облякох едни от новите ми дрешки-доста секси бял потник и най-сладката синя поличка,която ми грабна вниманието в събота на една витрина.Сресах си дългите коси,сложих също новата ми синя спирала,малко пудра и слязох.Мама беше в кухнята и пиеше сутрешното си кафе с Марта.Този път поне беше по-добре облечена от обикновено.С някак официално облекло,с каквото я виждам за първи път,освен,когато за първи път отиде на вечеря с Доналд.
-Добро утро,миличка.Как спа?-попита ме мама.
-Ами...горе-долу.Впрочем,къде е Доналд и ти защо си толкова официално облечена??-полюбопитствах прозявайки се и седнах на масата до мама.Тогава Марта стана и ми сипа кафе.
-Клеар ще закусваш нали?-обърна се към мен икономката показвайки ми току що направените яйца.
-Не,благодаря Марта.Днес ще се задволя само с кафето.-усмиханах й се и погледнх мама чакайки за отговора й.
-Доналд излезе по-рано днес,а аз се облякох така,защото ще кандидатствам за работа като счетоводител във фирмата на господин Уолтър.-отговори майка ми като отпи от кафето си.Тя бе завършила счетоводство и имаше доста добри препоръки.Така че несъмнено щяха да я приемат.
-Сериозно?Значи ще работиш при бащата на Емили.Това е чудесно!-възкликнах радостно.
-Емили?-погледна ме учудено мама.
-Да.Това е новата ми приятелка.Запознахме се още първият ден и сме заедно в часа по биология.Имаме доста общи интереси.Дори вчера ходихме на пазар в мола и си купихме доста неща.Трябва да те запозная с нея,сигурна съм,че веднага ще я харесаш.-казах усмихвайки й се.-А сега ще тръгвам,защото трябва да я взема от тях.
-Добре.Ще се видим довечера и не закъснявай много.-.............
-Няма проблем мамо.-уверих я аз и излязох.За мой късмет не се засякох с Деймън,така че днес може би се очертаваше хубав ден.
Минах през Емили и я взех.Беше сладка както винаги с добре подбраните си дрехи.Съобщих й за новата работа на мама,за което много се зарадва.Тя пък ми каза,че Джъстин си купил къща на плажа и в другата събота щял да прави купон в нея.
-Впрочем Клеар,с нашите те каним на вечеря в петък.Тъкмо ще имаш шанса да се запознаеш с тях,защото предполагам,че знаеш колко много пътуват.-покани ме приятелката ми.
-Но...Ем...съжалявам обаче няма да мога,защото точно тогава имам рожден ден и с мама,Деймън и Доналд ще ходим на ресторант.А и двамата с Доналд заминават в събота за Венеция.-отвърнах й доста радостно заради екскурзията им.Най-сетне щях да остана малко сама.Без никакви нареждания за каквото и да било.Е щях да съм с Деймън,но все някак щях да го преживея.
-Сериозно?!Имаш рожден ден и чак сега ми го казваш!?!-избухна очудено приятелката ми.
-Съжалявам,просто мислех,че няма да има огромно значение,след като не мисля да го празнувам.-отвърнах й вече пред училището.
-Но защо?Имаш ли представа колко готин купон може да направим край басейна ти?!Ти си луда Клеар!-развика ми се след като влезнахме вътре и се запътихме към шкавчетата ни.
-Не става!Не искам нашите да са на купона,на който със сигурност ще има доста момчета.-извиках леко изнервена.Вече ми ставаше все по-гадно,защото идеята за купона организиран от мен не беше много лоша.И все пак без родители.Супер!Но нямаше как да стане,защото те точно тогава все още ще са в Бевърли Хилс.
-Ами...защо тогава не го направим в събота?!Не мислиш ли,че това ще е добра идея?-предложи ми тя.-Тогава те ще са във Венеция и...мисля,че няма да има проблем.
-Не съм сигурна Ем.-казах й, а след тези думи ме погледна с толкова ангелски поглед,че не можех да й откажа.-Охх...добре...но няма да е голям купона,разбра ли!?!
-Няма проблем.Важното,е че ще го празнуваме.-каза успокоявайки ме с доста хитър поглед,заради който не й повярвах особено.
Вече беше време да влизаме в час и се разбързахме.По програма първо имах Математика,а Емили-Философия.Щом се разбрахме в края на часовете да се чакаме при колата ми,влязох в часа си.Госпожа Купър бе облякла някаква доста късичка рокля,заради което през целия час момчетата не спираха да й подсвиркват.Беше първия ми забавен час по математика,защото първото ми впечатление от нея бе,че е доста строга.
Следващите ми три часа минаха доста бързо.Излезнах на двора с намерение да срещна някой познат.Седнах на една пейка и започнах да щракам по телефона си.Стоях сама около десет минути и разбрах ,че няма да видя никой,така че реших,че ще е по-добре да влизам,защото нямах много време и щях да закъснея за часа.Обаче тъкмо,когато станах мернах доста познато лице.Това беше Мат.Наложи се да го догоня,защото забелязах,че щом ме видя дори не си направи труда да ме поздрави.
-Хей Мат.Почакай!-извиках тичайки след него.Хванах го за рамото,защото дори не се обърна от вика ми.-Какво има?
-Нищо!Остави ме ,защото бързам!-каза нервно и продължи.
-Моля те!Изчакай нека поговорим!-отново се провикнах догонвайки го.
-Няма за какво да говорим!-игнорира ме отново той.
-Добре!Поне ми кажи защо ме избягваш!?!-вече започнах да се ядосвам.
-Наистина ли искаш да знаеш?-каза с доста висок тон в гласа си,с което накара всички ученици около нас да насочат вниманието си върху двама ни.-На купона дори не пожела да ме видиш след сдърпването с онзи боклук,а направо тръгна с него.Мислех,че сме приятели,но...явно съм грешил.-довърши поглеждайки тъжно в земята.
-Така е,приятели сме Мат!Моля те не искам да се караме.Наистина те харесвам и...
-Не мисля,че е така,защото ако това е истина,щеше да тръгнеш с мен!-сряза ме отново викайки.
-Моля?Щях да те последвам ако нямаше толкова момичета около теб!Така че,Мат нямаш право да ме съдиш!!!!-извиках му и тръгнах към шкавчето си.
-Ами да,момичетата винаги са край мен.Все пак съм доста пленителен!-каза догонвайки ме.-Все пак плених и теб...-започна да ме стрелва с неговият секси поглед.- преди да дойде приятеля ти!-довърши поглеждайки встрани.
-Да!Ти го каза.Той ми е само приятел!-провикнах се леко.-А,това че си ме бил„пленил“изобщо не е вярно!!!-казах му категорично.
-Радвам се,че сте само приятели.Но мисля,че яката си си паднала по мен!!!-каза смеейки се.-Аз влизам в час сладурано.Надявам се,че по-късно ще се видим и...впрочем да знаеш,че съм взел телефонния ти номер!!!-намигна ми и влезе в кабинета по история.Какво ли значеше това?Взел е телефонният ми номер!Това е страхотно,но...няма да е добра идея ако се влюбя в него...въпреки,че след като ми каза това почувствах доста странно усещане,което не ми хареса особено.

* * * * * * *

Когато се прибрах Деймън седеше в хола пред телевизора.Реших,че е плувал,защото беше мокър с халат.Косата му стоеше небрежно,което му придаваше още по-голям сексапил.
-Здрасти маце.Какво става?-попита ме неотделяйки очи от телевизора,както никога.
-Нищо интересно.А с теб?-поинтересувах се и аз сядайки до него.Той не ми отговори,а просто стана и се запъти по стълбите.Последвах го,но се наложи поне пет минути да го моля да ми отвори вратата и когато влязох започнах да му крещя.
-Какво става?Защо се дър.....-замълчах след като Деймън ме погледна.Видях,че имаше огромна синина на окото.Изглеждаше ужасно.-Деймън какво е станало?Кой ти го причини?-започнах да го разпитвам притеснено.
-Няма значение,не ми се обсъжда това с теб.Видя какво ми е,а сега можеш да се разкараш!-извика брад ми,за първи път по този начин.
-Деймън,ако не ми кажеш кой го направи няма да изляза от тук!!!!-казах му категорично сядайки на леглото.-Нищо не ми пречи да прекарам нощта тук.
-Сигурна ли си миличка?-попита ме доближавайки се до мен.
-Ааа....е,може би не цялата вечер,но поне до края на деня.-отвърнах му и седнах на стола до бюрото му.
-Ти си била голям инат сестричке.
-Да.Все още не си ме опознал!Няма да мръдна от тук,така че чакам да ми разкажеш всичко!-погледнах го и видях,че доста се замисли.Стана от леглото и отиде до прозореца.
-Ами всичко започна тръгвайки си от едно кафене.Тъкмо си отключвах колата,когато братовчеда на Емили ме поздрави.Тогава не се стърпях и започнах да го предупреждавам да не се занимава с теб.Обаче той започна да ми се подиграва,защото съм нямал никакво право точно аз да го заплашвам и то за момиче.Просто имахме спречквания преди две години заради една глупачка,но предпочитам да не засягаме тази тема!Започнахме да се обиждаме,заради което последва и сбиването ни.-разказа ми нервно Деймън.
-Не мога да повярвам на ушите си.Значи виновникът за това е Джъстин?Но ти си започнал,така че...не мога да те оправдая.Въпреки,че и за мен и двамата сте виновни.Впрочем искам да ти кажа,че нямаш право да се бъркаш в живота ми!Аз решавам с кой да съм и с кой не!Искам да ти е ясно.-казах му вече изнервила се тотално и отидох в стаята си.
Не бях много добре след случилото се с Деймън.Просто не можех да повярвамм,че са се сбили заради мен.Мислех,че Джъстин като по-голям нямаше да стигне толкова далеч,но явно съм грешила.
Вечерта мина както винаги.Деймън каза на мама и баща му,че се е сбил с някакъв заради момиче,но за мой късмет не каза кое е било.


ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА

Емили

Вчера разлепихме из цялото училище поканите за купона на Клеар и сега имахме да организираме толкова много неща.Днес с Джъстин трябваше да обиколим магазините,за да й купим подарък.Е…по скоро Джъстин,защото моя вече беше уреден-по някое време на купона щеше да дойде един много готин стриптизиор,който щеше да танцува специално за Клеар.Ще пада много смях и...дрехи..
Тъкмо си обличах дънките,когато вратата на стаята ми се отвори.
-Емили,кога ще ходим за подарък?-попита Джъстин влизайки.
-След един час..може би.Май не трябваше да ти казвам за купона.-отговорих аз.Вчера Клеар ме помоли да дам покана и на Джъстин,въпреки че не бях много съгласна,но тя настоя.Братовчед ми много се зарадва,че е поканен на партито и веднага започна да ми натяква ,че ако Клеар харесвала Мат нямаше да го кани,но аз упорито го убеждавах,че е само от любезност.
-Да беше посмяла да не ми предадеш поканата.Не мога да пропусна физиономията на онзи тъпак,когато ме види на купона.-каза братовчед ми сядайки на леглото.
-Стига Джъс!Държиш се като някое дете,а уж си по-голям.-скарах му се.
-Права си.Онзи пикльо не си заслужава.
-Всъщност Мат е много готин …и предпочитам него за Клеар отколкото теб.-казах му честно.
-И какво той има повече от мен?-попита ме обиден Джъстин.
-Той няма да я остави веднага след като му пусне.-казах му и се запътих към огледалото.Следобяд трябваше да мина през фризьорката да ми оправи косата.
-И аз няма да я оставя.-каза Джъстин и се загледа към прозореца.
-Да…ти ще я оставиш само на втория път…..голям напредък.-извиках му.
-Стига Емили.Хайде да не се караме повече.-той дойде до мен и ме прегърна.
-Всичко зависи от теб,Джъс.-казах му и аз също го прегърнах.

* * * *

В един часа с братовчед ми вече бяхме готови за пазаруване.Когато се приготвих слязох в двора където той вече ме чакаше.
-Най-сетне реши да излезеш!-каза нервно и се качихме в колата.
-Ооо я си гледай работата!- отвънах и му се изплезих.

**

Като стигнахме до мола Джъстин паркира колата и побързахме да влезем вътре.
Около час обикаляхме доста магазини,но нищо в тях не ни грабна вниманието.Предложих на му да влезем в един бижутерски магазин,но той имаше друга идея….
-Ела с мен.-хвана ме за ръката и ме поведе към секс шопа отсреща.
-Ти луд ли си?Там няма да намерим нищо за Клеар.-извиках,но Джъстин изобщо не ми обърна внимание.
-Откъде знаеш,че не използва такива играчки?!-каза полуделия ми братовчед и ми се усмихна.
Вече бяхме стигнали до вратата на магазина и тъкмо влязохме,когато един от охраната ни спря.Беше едно доста мускулесто момче,което ако не се лъжа завърши в нашето училище преди две,три години.
-Момичето няма осемнадесет и неможе да влезе.-каза бодигарда оглеждайки ме.
-Джъстин аз ще те изчакам навън…-казах му и побързах да изляза.
На излизане от магазина видях Сам.Той ме изгледа странно и каза:
-Не очаквах да те видя в този магазин…
-Защо?-попитах го и му се усмихнах палаво.
-Ъм…не съм предполагал,че си падаш по такива играчки.-каза той и отвърна на усмивката ми.
-Всъщност търсех някакъв закачлив подарък за една приятелка.-еее…не точно аз,но….
-На онова момиче…Клеар Хейтън ,което организира купон ли?-попита ме Сам и се приближи към мен.Този път не се отдръпнах.Не исках да си мисли,че го отбягвам заради целувката.
-Да.Ти ще ходиш ли?-попитах го.
-Попринцип мислех да не ходя,но щом ти ще си там може и да отида.-отвърна ми той и леко погали ръката ми.Само с едно леко докосване ме накара да настръхна цялата,а си представям ако започне да ме целува……
Изведнъж Джъстин излезе от магазина с един огромен плик.
-Хайде сладурано да тръгваме.Нямам търпение да ти покажа какво съм купил.-каза братовчед ми и ме прегърна.Сам ни изгледа доста странно.Мисля,че изревнува,което беше много изненадващо за мен,след това и аз се включих в играта като отвърнах на прегръдката.
-Аз също.-казах и се усмихнах палаво на Джъстин.
-Ами..аз ще ви оставям-каза Сам и изгледа Джъстин преценяващо.-Ще се видим на купона,нали?
-Разбира се.-обади се Джъстин вместо мен и ме поведе на някъде.
Когато се уверих,че Сам не може да ни чуе попитах:
-Какво по дяволите беше това?
-Това ли е онзи Сам?-полюбопитства братовчед ми.
-Не отговори на въпроса ми....
-Ами исках да видя как ще реагира.-отвърна ми той.
-И какво...?
-Ами...мисля,че те харесва.-каза и започна да ме гъделичка.Хвана ме малко срам заради многото хора,които ни гледаха.
-Аз пък не,а и не ми пука!-отвърнах категорично и се запътих към изхода.


* * * *

В три часа отидох в къщата на Клеар,за да й помогна.
Останах в тях до осем часа и после се прибрах вкъщи,за да се приготвя.
Взех си душ и след като не ми беше останало време да отида на фризьор сега сама трябваше да си измисля някаква прическа.Половин час си играх с машата ,за да си направя перфектните букли,но чакането си заслужаваше.Косата ми изглеждаше страхотно.Облякох си къса,светло лилава рокличка тип балон и обух едни страхотни черни токчета.
Бях готова за една незабравима вечер.



ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА


Клеар


Най-накрая дойде рожденния ми ден,но той не беше толкова важен,колкото утрешната вечер.
Качих се в колата си и потеглих към училище.Денят беше страхотен и чаках с нетърпение вечерта...и не защото ще излезем с мама,Доналд и Деймън на вечеря,а само защото нашите заминават за Венеция.
Бях облякла новите ми сини дънки и един бял потник-любимата ми комбинация.След като пристигнах в училището на паркинга ме чакаше Емили.Беше с много сладичка рокля на червени райета и с кецове в същия цвят.
-Хей,Честит рожден ден-прегърна ме Емили.-Пожелавам ти да си все така усмихната,секси и никога да не ти липсва мъжкото внимание.-засмяхме се и влязохме в училището.
-Благодаря Ем.-усмихнах й се аз и отвърнах на прегръдката й.
-Утре ще получиш подаръка си Клеар.А днес трябва да отида в библиотеката,за да направя поканите.Нямам търпение до купона!-каза ми докато си оставяше ненужните учебници и изведнъж някой ни прекъсна.
-Значи утре имаш рожден ден и не си ми казала?-каза очудено Мат и ме хвана за рамото.Беше секси както винаги с доста прокъсани дънки.
-Аз ще ви оставям,защото имам работа.-подшушна Емили и се заискачва по стълбите към третия етаж.
-Всъщност рожденния ми ден е днес,но реших да го направя утре вкъщи.Ти също ела,ще е голям купон.-поканих го и взех учебника си по история.
-Ааа....Честит рожден ден,Клеар.-честити ми и ме прегърна. Беше страхотно.Стояхме така няколко секунди,но ужажсният звънец развали хубавия момент.
-Аз ще влизам в час Мат.Ще се видим утре!-казах му и тръгнах по коридора запътила се към кабинета по история.
Часовете минаха доста бързо.В междучасията с Емили имахме задачата да раздадем и налепим поканите.Бяха повече от двеста.След като се запътих към колата си,за да се прибера и приятелката ми ме настигна.
-Клеар,останаха няколко покани,какво да направя с тях?-попита ме задъхана.
-Ами...дай на Джъстин една,а другите ги остави на пейките в двора на училището.-отговорих й и седнах в колата си.
-На Джъстин?Ти луда ли си?-повиши ми тон и довърши.-Не мисля,че ще се съгласи да дойде.
-Аз пък не съм сигурна в това.Така че ако ти не му дадеш аз ще го направя.-казах й и запалих колата.-Ще ти се обадя по-късно.-довърших и потеглих.Когато се прибрах Деймън не беше вкъщи и се наложи да обядвам сама.Все пак трябва да свиквам,защото мама вече работи при бащата на Емили.През деня мислих само как ще протече утрешния ден,чаках го с нетърпение.

*****

Беше дошла вечерта и трябваше да се приготвям за вечерята.Изкъпах се,облякох си едни от любимите ми дрешки,сложих малко спирала и слязох в хола,където седяха нашите.Мама не беше забравила да се наконти и да се облече разкрепостено както винаги,но по този въпрос нищо немога да направя.Доналд този път бе заложил на дънки и бяла тениска, а скъпият ми брад,както обикновенно на спортни дрехи.
Докато Деймън ми честитяваше рожденния ден ме прегърна и се опита да ме целуне,но разбира се аз с е отдръпнах.
Когато стигнахме ресторанта беше пълен и доста изискан.Настанихме се на една от централните маси.Доналд джентълменски помогна на мама да седне,което много ми хареса.Сервитьорът,който ни обслужи бе голям професионалист,до колкото разбрах от Доналд.
Вечерята мина добре освен,това че Деймън през цялото време не сваляше очите си от мен,дори за малко щях да се задавя от това.Добре че на масата имаше и вода.
По-късно мама и Доналд ми подариха лаптоп,който ацки ми трябваше,а Деймън просто каза,че ще получа подаръка си утре.Ужасен е!Какво ли е намислил пак?!


* * * * *

Днес станах доста рано,за да изпратя мама и Доналд.Бях повече от щастлива,че най-сетне тръгваха.
-Внимавайте да не запалите къщата деца!-каза мама усмихвайки се,но изглеждаше леко притеснена,може би,защото ни оставяше за първи път сами.
-Бъдете спокойни,няма да ви разочароваме.-успокоих я аз.
-А вие внимавайте да не ни донесете някое ново брадче!-каза Деймън хилейки се,а след тези думи мама почервеня.
-Стига Деймън!-скара се баща му.-Не прекалявай и недей да досаждаш на Клеар!
-Спокойно татко.Ще бъда много добричък.-отговори поглеждайки ме палаво.Аз реших,че ще е по-добре да замълча и прегърнах мама.След още петнайсет минутно сбогуване те най-сетне тръгнаха.
-Време е за купон!!!!!-започнах да викам и влезнах в къщата.Трябваше да звъня на разни доставчици,за да ми донесат пиенето и храната.Добре че беше Деймън,за да уреди този въпрос.Захванах се украсата,но след като доставиха алкохола започнах да го редя на бара край басейна.
Към три часа Емили дойде и започна да ми помага.Поне беше тя,защото Деймън излезе час преди това.Кой знае къде е отишъл глупакът!?!
-Мисля,че стана супер.-каза ми тя след като почти бяхме готови,а оставаха едва два часа до купона.
-Съгласна съм.Има доста пиене и светлините ще изглеждат чудесно,когато се стъмни,а музиката ще предразполага към горещи танци.-засмяхме се и влязохме в къщата.
-Деймън какво правиш?Тези хапки са за купона!Не ги пипай!-извиках му затичвайки се към него.
-Съжалявам просто много ме съблазнявха кукличке.-отговори ми и се качи в стаята си.
-Поне не е изял всичките.-успокои ме Емили.-Само дано не направи някоя глупост довчера.
-Дано,защото после ще се наложи да го убия!-изнервничих и изпратих приятелката си до вратата.-Ще те чакам в десет.-довърших и се затичах към стаята си,за да се приготвя.Заключих се ,защото не исках Деймън да ми досажда.
Влязох в банята и се изкъпах за по-малко от час,което през живота ми не се е случвало.Изсуших си дългата коса изправяйки я;сложих си малко молив за очи,спирала и леки черни сенки;напарфюмирах се и си сложих розов блясък за устни.
Погледнах часовника и видях,че имам само половин час да се дооправя затова побързах и си облякох най-секси черната ми рокличка без презрамки и обух новите ми черни токчета.Хвърлих си един последен поглед в огледалото и слязох.Деймън вече седеше долу преоблечен с много яка тениска с надпис:„Аз съм секс-играч“,от което не можах да сдържа смеха си,но той не обърна внимание на това,защото беше зает да гледа тялото ми.
-Изглеждаш много добре котенце!-направи ми комплимент и ми намигна.
-Благодаря,ти също!Впрочем ще е по-добре ако поне на купона не ме наричаш така!
-Не съм съгласен...секси.Но няма да го правя пред другите!-обеща ми Деймън и излезе при басейна.
Вече бе десет,а аз бях в готовност да посрещна първите си гости.Когато звънецът иззвъня скъпият ми брад ме изпредвари до вратата,но аз все пак поздаравих гостите си.За първи път виждах тези хора,но поне Деймън ги познаваше.Оставиха подаръците на масата до бара и си взеха питиета.Светлините правеха обстановката да изглежда повече от добре.След около пет минути дойде и Емили.Не носеше подарък,а само подхвърли,че по-късно ще го видя,както каза и Деймън,което ме накара да се притесня за плановете им.
Вече беше десет и четиресет и пет,а дворът ми беше пълен.Какво ли ме очакваше тази вечер?

[pri]

ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА

Емили

Вече беше почти единадесет и трябваше да тръгвам.Погледнах се за последно в огледалото и слязох на първия етаж.Джъстин вече ме чакаше.Беше много секси облечен-със страхотни дънки и леко разкопчана бяла риза,която подчертаваше тялото му.
-Много си красива,Ем-каза братовчед ми и ми отвори вратата.
След около десетина минути таксито ни остави пред къщата на Клеар.Още отвън се виждаше колко много хора бяха дошли.Приятелката ми ни посрещна на вратата и ме прегърна.
-Най -сетне!Защо се забави толкова?
-Ъм..трябваше да се оправя.-казах и й отвърнах на прегръдката.
-Радвам се,че дойде Джъстин!-каза Клеар и прегърна братовчед ми.
-Изглеждаш зашеметяващо!-направи й комплимент той и тръгнахме към бара.Взехме по бира,отидохме към диджея да се разберем за музиката и след това с Клеар се разделихме.Поздравих едни познати и след това се качих на втория етаж,за да потърся някоя тиха стаичка ,от която да се обадя на стриптиизйора.В някой от стаите вече имаше натискащи се двойки,но стаята на Клеар все още беше празна.Звъннах на стриптиизйора и се разбрахме да дойде в дванадесет часа.Нямах търпение да видя лицето на Клеар ,когато го види.!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Излязох и се запътих към първия етаж,когато видях едно момче от часа ми по математика. Ако не се лъжа се казваше Пол.Беше симпатичен и имаше много хубаво тяло.
-Здравей,Емили!Много си красива!-каза ми Пол и се усмихна закачливо.
-Благодаря,ти също.-отвърнах му.
-Искаш ли да си вземем нещо за пиене.-попита ме Пол.
-Ъм…-сетих се,ще си забравих бирата в стаята на Клеар-Всъщност аз имам бира,но я забравих в една от стаите.
-Ако искаш мога да дойда с теб да я вземеш.-предложи ми той.
-Ок.-започнах да вървя към стаята на приятелката ми-Харесва ли ти купона?
-Да…много е як!Особено щом те видях…-смутолеви Пол и едва го чух от музиката.Не знаех какво да му отвърна,така че просто му се усмихнах.
Когато влязохме забелязах бирата си на нощното шкафче на Клеар.
-Ето я…-казах взимайки я -Сега ако искаш може да слезем долу.
-Аз имам по-добра идея-каза той и ме целуна толкова неочаквано.Дъхът му вонеше ужасно на алкохол .Той се опита да напъха езика си в устата ми много непохватно и аз го отблъснах.
-Съжалявам,но не мисля,че това е добра идея.-казах аз и тръгнах към вратата,но той ме спря.Как може на всеки купон да попадам на най-големите откачалки?
-Защо?Не съм достатъчно добър за теб ли?Да не мислиш,че щом баща ти е богат си нещо повече?Ледената принцеса…-каза той присмивайки ми се и започна да ме придърпва към себе си.
-Разкарай се от мен-извиках му и го изритах между краката.Излязох навън и се сблъсках със Саймън.Той беше високо русо момче със зелени очи,но също така и наркодилъра,който снабдяваше всички училищни купони.
-Здравей,сладурано..-каза той и ми се усмихна закачливо-Мога ли да ти помогна с нещо?
-Всъщност можеш.Имаш ли трева?-попитах го.Досега само няколко пъти бях пушила,но ми хареса усещането,така че тази вечер исках пак.
-Съжалявам,сладурано.Тази вечер нося само хероин.-отвърна Саймън.
-Ъм…тогава ще го пробвам-казах аз и започнах да ровя в дамската си чантичка.Извадих 100 долара и му ги подадох.
-Ето..-той ми подаде някаво пликче.-Ела…онази стая е празна.-каза той и ме поведе на някъде.
Направи две линийки ,подаде ми някаква банкнота и шмръкна едната.Изглеждаше лесно и след като взе своята доза аз направих същото.Усещането не ми хареса.Носът и гърлото ми започнаха да ме болят.Усещането хич не беше приятно.
-Ауч…боли…ме…гърлото-казах аз слагайки ръка на врата ми.
-Ще ти мине,сладурано.После ще се чувстваш супер!-засмя се той и тръгна да ме целува,но аз се отдръпнах и тръгнах към вратата.
-Мерси.-благодарих му и се запътих се към задния вход ,където трябваше да срещна стриптизиора.Той ме чакаше на вратата.Носеше черна маска,която скриваше цялото му лице.
-Насам –казах аз и го поведох към двора.Вече беше почти полунощ,таке че всички се бяха събрали.-Това е момичето ,на което трябва да танцуваш-казах му аз и му посочих Клеар.Точно в същия момент зазвуча музиката за стриптийза.
Стриптизйора се запъти към приятелката ми с леки секси движения.Наистина беше професионалист.Клеар отначало почервеня,но после се включи.Танцуваха наистина разгорещено.След петнайсет минутения танц стриптизйора целуна Клеар,но аз бързо прекъснах целувката им.
Тя беше много доволна от подаръка,който й бях направила.
***
Всичко започваше да ми се върти.Явно хероина вече действаше .Изпитах някакво еуфорично чувство.Всичко изглеждаше някак различно.
Тръгнах към бара,защото се чувствах се толкова жадна.Изпих набързо една водка и се запътих към дансинга,но по пътя стещнах Сам.Той веднага се тръгна към мен.
-Здравей-поздрави ме той.Изглеждаше много секси-с черни панталони и страхотна черна блуза с къс ръкав,която подчертаваше мускулестите му ръце.
-Здрасти!Вече си мислех,че няма да дойдеш.-казах му аз и леко се подпрях на близката маса.Наистина всичко ми се въртеше.
-И защо да не дойда?-попита той и се приближи към мен.
-Ами…може би заради Джъстин.-смутолевих аз.Мръднах леко,за да може някакво момиче да си сипе пунш.Сам отново се приближи към мен,даже този път още по- близо.
-Това гаджето ти ли е?Онзи който излезе от секс шопа ли?-каза той подсмихвайте ми се.
-Той ми е братовчед,а не гадже.-признах му аз.
-Изглеждаше по-скоро като гадже,но щом казваш…Значи си сама?
-Дам.-отвърнах на Сам и му се усмихнах.
-Това вече е повод за празнуване-каза той и си взе една бира.-За нас..-той вдигна шишето си.
-Няма нас!-отвърнах му и се опитах да се измъкна от него,но вместо това залитнах право в ръцете му.
-Добре ли си?-попита ме той загрижено.
-Не.-отвърнах му и се отпуснах в ръцете му.Той ме притисна към себе си и някак се почувствах в безопасност.
-Хайде да те заведа у вас-каза ми Сам и поведе към външната врата.
-Не..искам да остана.-отвърнах му сърдито и се опитах да се измъкна от ръцете му,но той не ме пусна.
-Тихо.Хайде да вървим-каза и излязохме на пътя пред къщата на Клеар.
Нощта беше много приятна.
-Кой е адреса ти?-попита ме Сам и леко ме обгърна с ръка.
Промъцах му го и се запътихме натам.
Вървяхме около десет минути и може би,защото действието на хероина вече отминаваше се почувствах много уморена.
-Уморих се-оплаках му се като малко дете.
-Остава още мъничко-успокой ме той и ме повдигна.Обвих ръце около врата му и облегнах главата си на гърдите му.Дишането му беше толкова успокояващо.
Не съм сигурна какво стана ,но след известно време,когато отворих очи вече бяхме пред нас.Никой прозорец откъм пътя не светеше,така че предполагам Джудит вече е заспала.
-Къде са ти ключовете?-попита ме тихичко Сам.Бързо ги намерих-поне бях с малката чантичка.Сам ги взе и някак успя да отключи държейки ме.
-Сега на къде?
-По стъпалата и после третата врата в дясно-отвърнах му аз.
Качихме се в стаята ми и той ме остави да легна на голямото ми легло.
-Аз..май трябва да тръгвам,защото не искам да обяснявам на родителите ти какво правя по това време с дрогираната им дъщеря.-каза той леко подсмихващ се.
-Тях ги няма…остани поне малко.-помолих му се.
-Добре,но само за няколко минути.-отвърна Сам и седна на леглото.
-Може да легнеш до мен.Не хапя!-казах аз и го погледнах невинно.
-Не мисля,че е добра идея.-отвърна ми той.
-Оооо…хайде-станах леко и го дръпнах на легло до мен.
-Как може да си толкова малка,но същевременно толкова подлудяваща.-каза Сам галейки косата ми
Не исках да говоря,а просто да го целуна.За първи път се подчиних така на импулсите си….надигнах се и долепих устните си до неговите.В първия момент Сам се изненада,но после започна да ме целува толкова страстно,че ако бях права сигурно коленете ми щяха да омекнат.Той се целуваше толкова хубаво и …за първи път изпитах такова силно сексуално желание.Исках да го имам целия.
Целувките ми продължиха по врата му,надолу към гърдите му.Разкопчах ризата му и леко прокарах ръка по гърдите му.Кожата му гореше също както и моята.Изведнъж той застана върху мен.Даде ми още една спираща дъха целувка и след това се насочи към врата ми,разкопчавайки леко роклята.Помогнах му да я свали и останах само по черното ми дантелено бельо.Сам започна нежно да целува корема ми..след това гърдите…и с целувки се запъти към ….


ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА

Клеар


За пореден път чух звънеца в единадесет часа докато опътвах някакви пияни първокурсници до тоалетната.„Най-сетне!“помислих си след като отворих вратата и видях проиятелката си с Джъстин.Емили не носеше подарък,но това не ме интересуваше,защото все пак беше тук.Е,знаех,че е намислила нещо,но реших че няма да е удачно ако я попитам какво е.За разлика от нея братовчед й носеше нещо,но не не ми го даде веднага.Отидохме в двора и първото нещо,което хвана погледа ми бяха няколко индивида,които се къпеха в басейна с дрехите си,а начело на тях беше любимия ми брат.Бях сигурна,че ще обърка нещо тази вечер,но знаех,че това е едва началото.
Масата с подаръците бе притрупана.За първи път получавах толкова много.Мат все още го нямаше,но все пак нощта беше едва в началото на разгара си.С Емили и Джъстин отидохме до бара с алкохола.Взехме си бири и тръгнахме към диджея с намерението да сменим бавните песни,на които танцуваха само три двойки.Е...и някакъв пияндурко се размяташе по дансинга с надуваемата кукла на Деймън-явно си въобразяваше,че е гаджето му.След като сменихме музиката,импровизиращият ни дансинг се запълни.
-Хей,Клеар аз отивам да поздравя едни познати.-информира ме Емили,след което се скри в тълпата.Беше доста красива с лилавникава рокличка,която много добре подчертаваше изящните й форми.
-Най-сетне сме сами.Много си секси в тази рокличка!Пази се някой батко тази вечер да не ти я свали!!-каза ми и ми намига палаво.Усмихнах му се и отпих от бирата си.
-Да не би случайно този батко да се окажеш ти?- усмихнах се и отвърнах на намигването му.Тази вечер беше много сладък.Какво ли ми бе приготвил?
-Нищо не се знае!-заключи и отново се подсмихна.Гледахме се няколко секунди,докато той не отмести погледа си,което го накара бързо да свали усмивката си.
-Е...мисля,че е време да получиш подаръка си бейби.-прошепна нежно в ухото ми.Подаде ми плика,в който се намираше подаръка ми,като задържа няколко секунди ръката си върху моята гледайки ме и ме целуна нежно на милиметри до устата ми,което ме накара да изтръпна.Отворих подаръка-беше сребърна гривна със сваровски камъни и с надпис на нея гласящ „Целуни ме бейби“ в кутия с формата на сърце.Погледнах го и видях,че в очите му пламтеше огън.Прочетох някакво желание в тях,което ме накара да се почувствам странно.Усетих,че започвам да почервенявам,незнаех какво да направя.Помогна ми да сложа гривната на китката си неотделяйки очи от моите и тъкмо,когато започна да се доближава към мен,някой ме хвана за рамото.
-Здрасти Клеар!-беше Мат.Секси както винаги,което ме накара да мисля доста неприлични неща...е,все пак бях под властта на алкохола. 
-Здрасти.-отвърнах прегръщайки го.Ухаеше много приятно и беше облечен с черна риза разкопчана разкривайки гладката му кожа.
От появата му видях,че на Джъстин усмивката му отново бе изчезнала,но незнайно защо това не ме притесняваше.
-Това е за теб.-каза подавайки ми плик ,от който извадих едно колие с огромно сърце.Наистина за първи път получавах нещо толкова красиво.Той също ми помогна да сложа неговия подарък.Почувствах се странно след като и Джъстин беше там,но какво пък... все пак имах рожден ден.
-Благодаря и на двамата за страхотните подаръци.-усмихнах им се и тръгнах да потърся Емили.Оставаха едва пет минути до дванайсет,за да разрежем тортата,а нея я нямаше.
Но не само това ме притесняваше,а това,че и Деймън бе изчезнал.Какво ставаше?Къде изчезнаха всички,дори загубих Джъстин и Мат?!
Седнах на един от шезлонзите,когато изведнъж диджеят пусна стриптийз музика.Зачудих се какво става,когато изведнъж забелязах някакъв стриптийзьор с черно наметало и маска,която добре скриваше лицето му.Той се приближаваше все повече до мен танцувайки.Явно беше професионалист.Всички гледаха към нас викайки и подсвирквайки и мернах Емили смеейки се пред тълпата.
-Мерси за хубавия подарък приятелко.-извиках и започнах да се смея.Наистина беше много хубав и...секси.Имаше доста стегнато телце и като гледах онова нещо долу в добре подчертаващите го кожени гащички никак не беше малко.Не спираше да докосва нежно тялото ми,което ме подлудяваше. Наистина знаеше как да разтопи едно момиче.Биваше си го този.Наистина изпитвах огромна нужда да разбера кой беше стрийптизьора.Имаше тяло на младо момче,но не вярвах да беше някой познат.
Забелязах,че Джъстин и Мат не отлепяха очи от нас.Имаше ревност в очите им,което ми хареса.
Стриптизиорът не спираше да ме кара да се чувствам страхотно.Вече бях започнала да се възбуждам,но той не беше по-назад.След всяко докосване на телата ни,членът му не спираше да се уголемява.Чувствах го по цялото си тяло,което ме караше да изгарям.След още около петнайсет минутно танцуване стриптийзът приключи,с което стриптийзиорът ме целуна,но Емили ни прекъсна и целувката продължи по-малко от десет секунди.Едва усетих езикът му.
-Време е да си тръгваш.-каза му Емили и го избута.-Хареса ли ти подаръка ми?-обърна се към мен.
-Ем...знаех,че ще е нещо яко...но не съм и предполагала,че ще това!-радостно й казах аз.-Откъде го намери?Много ми хареса,трябва по-често да ми правиш такива подаръци.-усмихнах й се и я прегърнах.
-Радвам се,че ти харесва,но сега имам малко работа.Трябва да намеря един човек.-каза и отново ме заряза.Запознах се с доста нови хора,които не спираха да ме поздравяват за хубавия купон.
Тъкмо бях тръгнала към бара,когато изведнъж забелязах някакво момче,да шмърка.Изпитах страстно желание да взема и аз,тъй като от доста време не съм,въпреки че преди ми беше навик,но не мисля,че трябва да засягам тази тема.
Отидох до него,а той ме изгледа доста странно.Беше рус със красиви зеленикави очи и някак страстен поглед.Нещо в него атски ме привличаше.
-Хей...случайно да имаш нещо за мен?-попитах го сядайки на стола срещу него.
-Мога да ти дам много неща,сладурче.-отговори ми и се усмихна перверзно.
-Ами...нещо по-силничко...имам впредвид.-аз също отвърнах на усмивката му.
-Незнам...зависи,какво имаш впредвид...-не отделяше красивите си очи от моите.
-Говоря за наркотици глупако!-подвикнах му лекичко.
-Имам само хероин.-предложи ми той.
-Перфектно!-възкликнах.-Една лентичка.-подшушнах му,а той ми я подаде със навитата банкнота.Шмръкнах си два пъти,от което почувствах якото усещане на наркотикът в ноздрите ми.Вече бях взимала,така че не ми стана зле,защото първият път беше така.Даже тогава бях взела само половин лентичка и от нея прекарах остатъка от вечерта в тоалетната на приятела,който организираше купона.
-Впрочем аз съм Саймън.-подаде ми ръката си наркопласьорът.
-Клеар,ако случайно не си разбрал.-засмяхме се заедно и подадох своята.
-Искаш ли да ти покажа стаята ми?-попитах го вече под действието на хероина.
Той разбира се не ми отказа и ме придружи.Докато отключвах спалнята си го погледнах доста перверзно и щом влязохме Саймън обиколи с поглед цялата стая.Мисля,че му хареса или по-точно голямото ми легло,на което спря очите си.Доближих се до него и прошепнах:
-Страшно съм възбудена!-след което той ме награби в ръцете си и започна да ме целува.Бяхме ужасно бурни.За първи път свалях дрехите на някой толкова бързо,но просто не можех да чакам повече и нямах търпение да ми го вкара.Съблякох му всичко и остана гол, а аз бях само по долното ми бельо.Бутнах го на леглото и започнах да му го опипвам.Не му беше много голям,но адски бях възбудена и това сега нямаше никакво значение.Застана върху мен и започна да обхожда цялото ми тяло с целувки и тъкмо,когато най-сетне тръгна да сваля и останалата част от дрехите ми,вратата рязко се отвори. Нямах време да погледна коя е направо взех дрехите си и влязох в банята.Докато се обличах от стаята се чуваха викове и удари.По най-бързия начин нахлузих дрехите си и излязох.В стаята бе влязъл Мат и раздаваше жестоки удари на Саймън.Гледката бе ужасна и моментално започнах да спирам Мат,но той разбира се не ме посллуша,а ме избута встрани.В стаята вече бяха навлезнали доста хора и някои се опитваха да ги разтърват,но не се получаваше,докато някакво момиче не донесе кофа с вода и ги поля,с което Мат се осъзна и го изута на земята.Тогава той ме хвана за ръката и ме изведе навън.Дърпаше ме с ужасна ярост,която виждах в него за първи път.Заведе ме пред къщата където имаше само една целуваща се двойка.
-Ти луда ли си?Как можа с този наркоман?-развика ми се той почервенял от гняв.-И не ми казвай,че си взела Клеар.
-Ами...охх Мат,това не те интересува!!-заключих и се отдръпнах от ръцете му.
-Напротив интересува ме!!!И ти знаеш защо ти го казвам...но нямам намерение сега да засягаме тази тема!-не спираше да вика.-Кажи ми...взе ли нещо от него??
-Да!!!И какво?-отвърнах на виковете му доближаваайки се все повече до него.
-И какво?Та ти щеше да спиш с него ако не бях те спрял!Той е най-големия к*рвар тук Клеар.А и щяхте ли изобщо да използвате презервативи?Той не е такъв за какъвто го мислиш!
-Охх не си ми баща Мат,така че...престани!!!Това е от хероина,а и не го направихме,така че престани да ми викаш!!!-казах му доближавайки се все повече.
-Знам,но...-вече започваше да се успокоява.
-Имаш кръв по устата!-казах му леко притеснено.
-Искаш ли да я опиташ?-попита гледайки ме перверзно.
-Защо пък не!?!-прегърнах го и макар да бях надрусана усещах меките му устни по своите.Започна да вкарва езика си в устата ми.Целуваше се страхотно,което ме подлудяваше.Наистина беше добър в това.Много ми харесваше особено,когато започна леко да захапва долната ми устна.
-Май те бива в хапането!?-отбелязах палаво.-Надявам се ...не само в това.- добавих и му намигнах.
Вечерта не протече както я бях планирала разбира се,но поне с Мат се целунахме,което бе върха.Вече беше два и половина,и повечето гости си бяха тръгнали.Емили я нямаше и по-късно трябваше сама да се оправям с всичките боклуци останали от купона.
Час по-късно изпратих Мат до вратата с целувчица и обещание да се видим на другия ден.След това срещнах Джъстин край басейна с някакви момчета.Явно не беше разбрал за случилото се в стаята ми,защото не каза нищо по въпроса,а просто стана и ме прегърна.
-Мисля,че имаш да ми даваш нещо...-прошепна ми спускайки ръка по гърба ми.
-Ами...-знаех какво имаше в предвид, аз също го исках,но не бях сигурна заради Мат...Джъстин просто погали бузата ми и нежно притисна устните си в моите.Целувката беше уникална.Хареса ми,точно както ми хареса и тази с Мат.Устните ни не спираха да се докосват,а след може би минута и.... езиците ни се вплетоха.Наистина незнаех какво ми става...може би всичко бе заради хероина,но...все пак ми харесваше.
След продължилата около три минутна целувка Джъстин си тръгна.Е,не веднага де... може би петнайсетна минутки след това.
Вече наркотикът отдавна беше спрял да ми действа,а във съзнанието ми се въртяха само целувките с Мат и Джъстин....нищо и друго!Нямах представа кой харесвам повече.Просто бях раздвоена.Лежах във ваната си мислейки за тези две случки,но мислите ми бяха прекъснати от Деймън.
-Какво искаш?-попитах го заливайки с пяна голите ми гърди след като влезе.
-Да ти дам подаръка ти.-намигна ми и се приближи.
-Побързай защото тря...-млъкнах след като започна да влиза във ваната при мен.-Какво правиш?-довърших,но той не каза нищо,а просто...ме целуна.Беше ужасно страстно и аз по никакъв начин неможех да се отдръпна.Той също се целуваше убийствено и някак познато.Боже мой какво ми става...петима за една вечер!!??!!
....Изведнъж чухме отварящата се врата.
-Клеар Хейтън,какво си направила?-извика майка ми с гръм итрясък. Побиха ме ужасни тръпки,а с Деймън лежахме целуващи се във ваната ми.



Моля коментирайте! :)

[Sibel1990]

Ти си супер :grin: искам продължение направо става перфектна историйка :-D

[Mariela92]

и на мен страшно ми харесва...искам ощее

[Sibel1990]

мн ми е интересно какво ще направи Емили :-D :grin:

[pri]

ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА


Клеар

На следващия ден се събудих с ужасно главоболие.Имах чувството,че главата ми ще експлодира.Не ми се ставаше,но въпроса бе,че изпитвах ужасна жажда и се наложи да се отлепя от леглото ми.Дори не се облякох,а само си сложих халата отгоре и слязох.
В трапезарията бяха само мама и Доналд,а Деймън сигурно бе излязал...или по-точно нямаше желание да излиза от стаята си заради снощи.Не можех да го позная тогава...наистина все едно беше друг човек.Това момче направо ме изуми...
Но мисля,че по-добрия вариант да разберете какво се случи,разбира се е да ви го разкажа без повече да увъртам.
Когато мама влезе в стаята ми снощи,с Деймън моментално станахме от ваната и аз си нахлузих халата.Той бе с мокри дрехи и малко се притеснявах мама да не заподозре нещо,но трябваше да излезем от банята преди тя да е влязла.Когато ни видя едва не получи удар,но й обяснихме,че след като съм се изкъпала съм го бутнала във ваната,понеже не е спирал да ми нахалства.Майка ми повярва на тази лъжа,но не това беше най-лошото.Започна да ми вика,заради купона,а аз тъкмо тръгнах да й се извинявам,когато Деймън ме прекъсна.Той излъга майка ми,че идеята била негова и че искал да ме изненада.Тогава тя се поуспокои,защото знаеше,че Деймън не е нейн син и не искаше да му се кара,за да си няма проблеми с Доналд.По-късно и той влетя в стаята ми и когато разбра,че това е дело на Деймън избухна в смях.Обаче на мама не й беше много смешено,но Доналд просто неможеше да се овладее.Каза,че бил свикнал с това,защото Деймън го правел непрекъснато.
Те се бяха върнали,защото един от съседите им се бил обадил,след като се събудил от многото викове и силната музика.
След случилото се не ни наказаха,което е страхотно,но това неможа да подобри настроението ми.Чувствах се ужасно заради всичките се случили неща или поне тези,които помнех.Говоря за целувката ми с Деймън във ваната.Беше повече от ужасно.А и за тази с Мат...неможех да спра да мисля за тях.Но те не бяха най –лошото,а това че не помня почти нищо друго.Е,имам бегли спомени от вечерта,но...те не ми говорят нищо.Като това,че с Джъстин бяхме на дъх разстояние...а изобщо не помня дали се целунахме.
Когато си взех водата се качих отново горе,за да се облека.Минах покрай стаята на брат ми,но в нея сякаш нямаше никой.Тъкмо когато си избрах черните ми къси панталонки и белия потник с гол гръб,телефонът ми иззвъня.Беше Емили.Искаше да се видим в тях към четири часа.Имах около три часа на разположение,за да се оправя,затова побързах.Главата ми не спираше да ме боли и след като се оправих слязох долу за някакво хапче.В кухнята бяха само мама и Марта,готвейки нещо.
-Здрасти мила,какво има?-попита ме мама и седна на стола до масата,от което бях свидетел на грозна гледка,т.е.на огромните й гърди,които едва не се изхлузиха докато сядаше.
-Ами,просто ми трябва едно хапче за глава,след което ще изляза до Емили.-съобщих й и я последвах като и аз седнах на един от столовете.Марта веднага извади аптечката,която седеше в един от шкафовете и ми подаде някакво лекарство.Взех водата си и моментално го глътнах.Имаше неприятен вкус,но сега исках само колкото се може по-бързо да ми мине главоболието.-Впрочем,къде е Деймън?-попитах я аз.
-Излязоха с Доналд до кантората,след като ти се качи в стаята си.-отговори ми мама и отиде до Марта.Започна да бърка нещо в един от тиганите,а аз се запътих към вратата..
-Аз тръгвам,мамо.Ще се прибера към десет.-съобщих й и излязох от къщата.Колата ми блестеше от яркото слънце,което я правеше да изглежда страхотно.Качих се в нея и потеглих.По пътя полъха на вятъра ми подейства добре,а главоболието ми намаля.
Щом пристигнах в къщата на Ем звъннах на звънеца и ми отвори икономката й.Каза,че приятелката ми е на басейна и ме поведе до задния двор.Къщатата й беше хубава,а басейна й-голям колкото нашия.Беше се излегнала на един шезлонг,но не беше сама,а с Джъстин и някакво друго момче.Непознатия бе красив с тъмно руса коса,но неможех да видя очите му заради тъмните очила,които ги скриваха.Лежеше на шезлонга си и преди да ме видят говореше с Емили,а Джъстин вече се бе запътил към мен.
-Здрасти бейби.-поздрави ме и тръгна да ме целува по устата,но след като се завъртях устните му докоснаха бузата ми.
-Здравейте.-казах поглеждайкки и другите двама.Емили също тръгна към мен.Беше с много готин черно-бял бански,а другият с много секси бели панталонки.
-Хей,как си от снощи?-попита ме подхилвайки се Ем.
-Горе-долу.-подшушнах й аз.
-Ааа...запознай се с приятеля на братовчед ми.-каза ми Емили и ме поведе до момчето.
-Здрасти аз съм Клеар.-подадох му ръката си.
-Даниел.-той също отвърна на ръкостискането и отново се излегна на шезлонга си.В този момент Емили започна да ме дърпа.
-Хайде да се качим в стаята ми.-предложи или по-точно ми заповяда.
Стаята й се намираше на втория етаж,третата -в ляво.Беше огромна,но най-голямото впечетление,което ми направи бе това,че беше в черно-бял цвят.Наистина много яко.Докато я оглеждах Емили ме избута на леглото.
-Мисля,че правих секс със Сам!!!-извика уплашено тя и седна до мен.Заби главата си в ръцете и започна да се удря.
-Какво???-извиках очудено ставайки от леглото.Това неможеше да е истина.Емили-доброто момиченце е правила секс с момче,което едва познава?!Това направо не може да е истина.Този купон бе една голяма грешка!!!
-Помня само,че бяхме в леглото ми и се натискахме и....останалото ми се губи!!!Ами ако сме го направили?И то без презерватив?-не спираше да крещи уплашената ми приятелка.Стана ми гадно и я прегърнах.
-Не ми казвай,че си се друсала Ем...
-Ами...взех ма-лко хе-роин-запелтечи тя.
-Но...Емили...защо го направи?Аз също взех и сега не си единствената,която страда от това.Не помня много много от вчера...и сега ти неможеш да ми помогнеш.Още по-малко аз на теб.А и съм сигурна,че това е единствената ти грешка от снощи,докато на мен...доколкото имам някакви спомени от тогава,направих не много хубави неща...-обясних й с пълни очи.
-Но...какво говориш...как така повече грешки...какво помниш??-отново накъсваше изреченията.
-Ами...помня само,че с Джъстин пак бяхме прекалено близо един до друг....после с Мат помня,че се целунахме....и по-късно с Де-ймъ-н във ва-на-та...-този път аз заеквах,но различното бе,че се разплаках.Чувството бе ужасно.Не помнех почти нищо...и...незнаех какво съм правила изобщо....
-Моля те не плачи Клеар...-опита се да ме успокои Ем,но не успя.В този момент никой неможеше да го направи.Сълзите се стичаха по лицето ми,а в главата ми отново се върнаха болките.
Седяхме в стаята така около един час и когато вече се поуспокоих излязохме до басейна.Джъстин и Даниел още бяха там.С Емили се излегнахме на шезлонзите без да кажем и дума на нито един от двамата.Тогава Джъстин се доближи до мен и ми прошепна до ухото:
-Хареса ли ти снощната ни целувка?
-Моля???- извиках скачайки от шезлонга си,а Емили и Даниел ме изгледаха очудено.Тогава Джъстин ме хвана за ръката и ме издърпа встрани.
-Не ми казвай,че не помниш бейби.Целуваш се страхотно.-каза намигвайки ми.
Това бе ужасно!Как можа да се случи!По дяволите защо трябваше да взимам хероина!?Наистина се почувствах зле от думите му и незабавно си тръгнах.Качих се в колата и потеглих.Лошото не бе,че ме целуна,а това,че направих същото и с Мат и с Деймън-точно като някоя курва.
Преди когато бях взимала(веднъж или два пъти)не бях правила толкова глупави неща като тези.Точно обратното-прекарах си страхотно...е,освен първия път.

* * * *

Прибрах се към шест часа и се качих в стаята си.Забелязах,че няма никой и седнах на компютъра.Рових се из интернет около половин час,когато някой звънна на телефона ми.
-Здрасти,Мат е.-каза ми хубавия му глас,който ме кара да изтръпвам винаги,когато го чуя.
-Аъ-ъ...здрасти.-отвърнах му.
-Кога ще се видим?Ако нямаш планове ела тази вечер на плажа,където беше купона.-предложи ми той.-В осем ще те чакам там,красавице.-каза и затвори.
Какво можех да направя сега...да отида и да му кажа,че целувката ни бе единственото хубаво нещо,което ми се случи вчера или....да отида и да му кажа,че бе огромна грешка,и че между нас неможе да има нищо...

ДВАДЕСЕТА ГЛАВА

Емили


На сутринта се събудих сама в леглото си само по бельо.Всичко ужасно ме болеше.Последното нещо,което си спомнях беше..О,Боже...как се натискам със Сам.Дали сме спали заедно?Ужас..какво съм направила?Сега какво ще правя?Толкова много въпроси без отговор се въртяха в главата ми,че имах чувството,че ще се пръсне.
Надигнах се леко от леглото и видях роклята си захвърлена на пода..Дам със сигурност бях направила някоя глупост.Станах от леглото и се запътих към банята.Имах нужда от един душ.
Половин час по-късно се изкъпах и си облякох черни къси панталони и черен потник.Тръгнах към телефона си-исках да звънна на Клеар да поговорим,но видях,че отново имам есемес от скрит номер.Писна ми!Кой е този тъпак,който не ме оставя намира с тъпите си съобщения?Този път пишеше ,,Ако бях на мястото на онзи глупак снощи щах да те изч*кам.”.Каква е тази шега?Кой е този психопат и какво иска от мен?
Вече започвах да се плаша.Трябвцаше да се разсея и затова звъннах на Клеар .Тя вдигна чак след третото позвъняване.
-Здравей!-поздрави ме тя с много умърлушено.
-Здрасти!Можеш ли да дойдеш вкъщи по някое време?Мисля,че направих нещо глупаво и трябва да поговоря с някой.-казах й набързо.
-Разбира се!Тъкмо и аз ще ти разкажа.Кога да дойда?-попита тя.
-Към четири часа.Така добре ли е?
-Дам.Ще се видим.-каза тя и затвори телефона.
Сега имах толкова много време за убиване.Жалко ,че нямах номера на Сам.Искам да разбера колкото се може по-бързо какво сме правили след като дойдохме тук.
Реших да облека новия си банския черно-бял бански и поплувам в басейна.
Когато слязох долу Джъстин пиеше бира с някакво момче.
-Оу…ти се събуди.Къде изчезна вчера?-попита братовчед ми.
-Ъм..-сега какво да кажа.,,Тръгнах си с едно момче и после май правихме секс.”Чудесен отговор.-Еми...един приятел си ме докара.
-Онзи с който се прибра и от купона на плажа?-попита ме Джъстин.
-Да!Проблем?-отговорих аз малко по-силно от необходимото.
-Зависи какво сте правили-каза Джъстин.
-Нищо!Просто си ме докара-извиках и бързо скочих в басейна.Не исках повече да ме разпитва,защото и аз изобщо не бях сигурна какво сме правили.Утре задължително трябваше да потърся Сам.Показах се на повърхността на водата ,за да си поема въздух.
-Добър скок.-каза приятеля на Джъстин.Чак сега му обърнах по-голямо внимание.Имаше тъмно руса коса,но очите му бяха скрити от слънчеви очила.Беше облечен с бели три четвърти панталони,който много добре подчертаваха мургавото му тяло,което беше доста стегнато.
-Ъм….благодаря.Аз съм Емили.-представих се излизайки от басейна,а Джъстин не се мяркаше никъде.
-Аз съм Даниел-представи се сладура и ми подаде една кърпа.
-Мерси-казах му и се подсуших..-Беше ли вчера на купона?-попитах го аз и седнах на един шезлонг.
-Да…-отвърна ми Даниел и взе шишето със слънце защитен крем.-Искаш ли да те намажа?
-Ъм…защо не?-казах му аз и легнах по корем на шезлонга.-Значи учиш в нашето училище?
-Всъщност не.-отговори ми той и започна леко да маже тялото ми с крема.Ръцете му толкова леко и приятно се движеха по тялото ми,че изпитах истинско удоволствие-Сестра ми учи там и ми даде нейната покана.-довърши той.
Изведнъж Джъстин излезе от къщата с три питиета.
-Ех..Даниел..да не те остави човек.Веднага налетя на Емили.-пошегува се Джъстин.
-Просто се грижа сладката ти братовчедка да не изгори.-отвърна Даниел и спря да ме масажира за мое съжаление.Наистина много си го биваше в това.
-Нося още бира за нас,а за теб Ем….един коктейл,който научих покрай барманите в клуба ми.-каза братовчед ми и ми подаде някаква хубаво изглеждашта напитка.
-Има ли алкохол?-поинтересувах се аз обръщайки се по гръб и взех малко от лосиона ,за да се намажа и отпред.
-Не.Предположих,че имаш махмурлук от вчера и сега няма да ти е много до алкохол.-отвърна братовчед ми и отново ми подаде напитката.Взех я и отпих.Наистина беше много хубава.
-Харесва ми.-казах аз и му се усмихнах.Джъстин остави подноса на масата до шезлонгите и после скочи в басейна.
-Тук ли живееш?-попитах аз Даниел.Не си спомням да съм го виждала преди,а мога да кажа,че познавам всички приятели на братовчед ми.
-Не.Върнах се няколко дни преди Джъстин.Завърших тук и след това се преместих в Ню Йорк.Всъщност там се сприятелих с братовчед ти.-разказа ми Даниел.
-Как е там?Джъстин така и не ме покани на гости.-казах аз.
-Ами...чесно казано предпочитам Бевърли Хилс.Тук са роднините ми,приятелите...всичко.Отна� �ало, когато отидих в Ню Йорк познавах само чичо ми и семейството му.Започнах да уча,да тренирам и да помагам доколкото мога в хотела му.Бях нещо като на стаж.-каза Дани и се усмихна.-После си намерих приятели и стана по-добре,но някак не е същото.
-Защо се премести там?Извинявай ако е прекалено лично.-казах засрамено.Сигурно ме е помислил за някоя клюкарка.
-Ами....родителите ми фалираха и не можеха да си позволят колеж тук и чичо ми предложи да се преместя при него.Там да завърша напълно образованието си и същевременно да се уча да оправлявам казиното и хотелът му.-отвърна той и отпи от бирата си-Сега ми кажи нещо за теб.
-Живота ми е толкова скучен.-казах му.
-Да бе..красиво шеснайсет годишно момиче в Бевърли Хилс има скучен живот?-пошегува се той-Сигурно имаш стотина обожатели.-каза той и ми се усмихна.
-Ами..не.-смотолевих аз и видях,че Клеар вече беше пристигнала.Джъстин още веднага и се беше нахвърлил,така че побързах към тях.
-Хей,как си от снощи?-попитах я подхилвайки се.Дано поне тя си спомня нещо.За какво ми беше да взимам тъпия хероин?!
Запознах Клеар и Даниел.И след това задърпах Клеар към стаята ми.
Около един час си разказвахме спомените от миналата вечер,които изобщо не бяха много.И двете сме прекарали ужасно.
След това слязохме до басейна и се излегнахме на шезлонгите,но по някое време Джъстин я издърпа встрани и й прошепна нещо,след което Клеар направо откачи.Тръгна си толкова бързо,че даже не можах да разбера какво става.
-Джъстин,какво й каза пак?-извиках аз и застанах заплашително пред братовчед ми.
-Просто й припомних нещо.-каза той бесрамно.Идваше ми да му фрасна един.
-Как може да си такъв глупак?-казах и побързах да се кача в стаята си.
Денят не можеше да стане по лош.Всичко беше толкова гадно.Взех айпода си ,сложих си слушалките и пуснах една песничка на Мерелин Мейсън.
По някое време явно съм заспала,защото Джъстин ме събуда,а навън вече се беше стъмнило.
-Какво?-попитах го раздразнено.
-С Даниел ще ходим на дискотека.Искаш ли да дойдеш с нас?-попита ме Джъстин.
-Няма да ме пуснат.-отвърнах му ставайки от леглото.
-Обуй си високи токчта,някоя секси рокличка и останалото го остави на нас.-ухили ми се братовчед ми и тръгна към вратата.-След половин час да си готова.
-Добре.-казах и се запътих към гардероба.Облякох си една черна мини рокличка и обух вискоки токчета в същия цвят.Косата ми оставих да се спуска свободно на леки чупки.Сложих си очна линия,спирала,гланц и слязох долу.Момчетата вече бяха готови.Джъстин отново беше с тъмни дънки и черна риза,а Даниел беше заложил на обикновенни дънки и бяла риза.Бялото наистина беше неговия цвят.

ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

Клеар

Вече беше седем и половина,а аз седях на леглото все още обмисляйки какво да кажа на Мат,когато се видим.В ума ми се въртяха все още най-различни мисли…дали да оставя нещата както са си,или да го разкарам както го правя най-добре.
Бях облякла белия си панталон и някаква блузка в същия цвят и излязох все още несигурна.Съобщих на Марта,че излизам след което се качих в колата.Натиснах газта и потеглих.Дори и свежия въздух не успя да ми помогне да взема правилното решение.
Вече беше осем и пет,а аз паркирах колата на паркинга.Слязох по стълбите към плажа ходейки доста бавно докато не забелязах кестенявите коси на Мат да се развяват от бриза.Колата му също бе паркирана там,но той ме чакаше на брега.Щом го зърнах почувствах отново онова чувство,което ме кара да изтръпвам цялата,което кара коленете ми да омекват,а стомаха ми да се преобръща...какво ли бе това чувство...нима бе ....любов???
-Здрасти…помислих си че няма да дойдеш…-каза доближавайки се до мен Мат.Изглеждаше доста секси-как да го разкараш такова момче.НЯМА НАЧИН!
-Здравей.-отвърнах му заставайки на дистанция от него.Неисках отново да се поддам на привличането помежду ни.
-Как си?По телефона не звучеше много добре.-каза докосвайки загрижено ръката ми касавеца.
-Ами...Мат,искам да поговорим за случ...
-Няма нужда да говорим за това...Извиках те тук,за да ти разкрия чувствата си... –прекъсна ме приближавайки се и ме обгърна с ръцете си.Обожавам като някой го прави,но...защо точно сега,когато искам да го разкарам!?
-Ааа...не мисля,че ще е добра идея...т.е. аа-ъ-а...-започнах да пелтеча,както винаги когато съм притеснена...Защо винаги на мен се случват тези неща??!!
-Но...какво имаш впредвит...как така не е добра идея...мислех,че и ти...-не успя да довърши думите си,защото побързах да го прекъсна.
-Мат,съжалявам,но не изпитвам нищо към теб!-извиках със сълзи в очите.Това за съжаение не бе вярно.Аз го харесвах,но...просто не исках да съм с него след това,което направих на купона.Не трябваше да целувам всичките тези момчета,а дори и непознавах стриптизиора-ужасна късметлийка съм.
-Оуу...ясно.Разбрах защо ме отхвърляш.Явно избра него...все едно!-каза го с ужасно тъжен глас,но...така беше по-добре.Това бяха полседните му думи,след което си тръгна.Изпитвах някак странна болка в гърдите си за това,че го отхвърлих.Не можах да сдържа сълзите си и паднах по колене на пясъка плачейки.Знаех какво е да те отхвърлят по този начин,но нямах представа какво изпитва човека направил го.Или просто аз бях единствената която зарязва някой,въпреки че го харесва.
Имах чувството,че бе минала цяла вечност лежейки на пясъка,докато някой не хвана раменете ми.Нямах сили дори и да се обърна,за да видя кой е.Той просто ме хвана в обятията си и ме прегърна,така че да забравя за всичките си проблеми.Прегръдката му ми беше позната,но и някак успокояваща.Не исках никога да ме пуска,но след известно време той се отдръпна поглеждайки ме в очите.Бяха толкова дълбоки и запленяващи,но...за моя изненада бяха на Деймън.Започнах леко да се отдръпвам от него,но той не ме пускаше.Нямах сили да разкарам ръцете му от мен и просто останах на мястото си.
-Деймън...какво правиш тук?-попитах го почти шепнешком.Бях безсилна,за да извикам.
-Сега това няма значение!Ела тук.-прошепна отново придърпвайки ме към себе си.Чувствах се страхотно и в безопастност в топлите му прегръдки.Радвах се, че беше тук ,защото успяваше да ме утеши.За момент бях забравила,че ми е брат и обвих и своите ръце около кръста му притисквайки го ужасно силно към себе си.Не исках мигът да свършва..Бях изгубила представа за времето,но дори и да закъснея,в този момент това бе най-малкия ми проблем.
След известно време той се отдръпна и погледна часовника си ,а след това очите му се спряха върху моите.Синеокият му поглед бе ужасно пленителен,а нежният му глас-успокояващ.
-Клеар,девет часа е.-отново леко прошепна името ми,което не бе правил никога до сега.
Каза,че е девет часа-това значи,че не сме се отделяли един от друг повече от половин час.Наистина тази вечер Деймън ми повлия адски много.-Мисля,че ще е по-добре да се прибираме.-довърши помагайки ми да се изправя.Продължихме до паркинга прегърнати без да обелваме и думичка.Мисля,че никога не ще забравя тази вечер.С Деймън се качихме в колата ми и потеглихме с доста бавна скорост.Той пое мястото ми зад волана,което в този момент изобщо не ме притесняваше.
Когато се прибрахме мама и Доналд тъкмо вечеряха.Предложиха ни да седнем до тях,но ние не пожелахме,а направо заизкачвахме стълбите.Запътих се към стаята си и точно,когато тръгнах да влизам погледнах към Деймън,който стоеше пред своята врата сигурно чудейки се дали да влезе или да тръгне към мен,но в този момент той просто ме гледаше загадъчно.Погледите ни се застояха така няколко секунди,докато не ни прекъсна звънящият му телефон.Нямах прердстава кой и за какво го търсеше ,но Деймън дори не пожела да види кой е ,а направо му затвори влизайки в стаята си.След това аз също влязох в стаята си и първото нещо,което направих бе да се излегна на леглото ми.Чувствах се атдски странно след случилото се.Дори не бях забелязала в какво е облечен.Тази вечер обърнах внимание само на очите му.Чудех се защо ли плаках толкова много,харесвах Мат,но нищо повече,защо трябваше да роня тези горчиви сълзи за момче,в което дори не бях влюбена?!Все пак аз го разкарвах,а не той мен.Това наистина ми се случва за първи път.До сега не бях изпадала в такова състояние заради едно момче.Радвам се поне ,че Деймън дойде и ме успокои,което бе доста странно за него.Знам,че го познавам от скоро,но…все пак първите ми впечатления от него бяха ужасни,но тази вечер…бе различен…

***
Погледнах часовника си,който показваше почти три през нощта.По дяволите…защо не мога да заспя цяла вечер??Не спирам да мисля за случилото се на плажа.Какво ми става??Дори изпитвах ужасна жажда,затова станах и се запътих към кухнята за една студена вода.Дано поне тя да ми помогне да заспя.
Всички в къщата спяха,дори и от стаята на Деймън не се чуваше нищо.Само аз се лутах в празното пространство по това време.Отидох в кухнята и си взех от хладилника водата.Застанах до прозореца гледайки към пустата улица.Дори и щурците не пееха както всяка нощ.Някак тази вечер бе различна.Почти бях изпразнила шишето си,когато се обърнах и пред мен стоеше Деймън.Този път забелязах сексапилното му голо тяло от кръста нагоре.Почувствах странно изтръпване по тялото си,когато го зърнах.
-Защо не спиш?-попита ме тихо той отваряйки един от шкафовете над мивката.Извади един огромен чипс и седна на стола до масата.
-Ами…неможех да заспя,усещах ужасна жажда и слязох за вода.-обясних му и седнах до него.Не бях вечеряла и си взех от чипса.А и беше от сирене-любимия ми.
-Странно…аз също.-каза и ми се усмихна нежно.Имаше страхотна усмивка,която ме караше да се разтапям.Е,преди не беше така,защото до сега не я бях виждала,а само онази…сексапилната…-Може ли сега да ми разкажеш,защо онзи глупак те разстрои?!
-…Не мисля,че сега е умесно да говорим за това.Мисля,че не те интересуват моите проблеми!-заключих оставайки на мястото си.
-Ооо,напротив!Колко пъти изкаш да ти повтарям,че всичко свързано с теб ме интересува?Опитай се поне веднъж да го запомниш!-каза категорично продължавайки да яде.-Моля те…можеш да разчиташ на мен за всичко.-довърши успокоявайки ме.Хвана ръката ми и ме погледна в очите.Наистина можеше да ме омагьоса.Замислих се и…реших,че нищо няма да загубя ако му разкажа..
-Просто исках да му кажа,че между нас неможе да има нищо,а той...реши,че съм избрала Джъстин вместо него.-казах отново натъжавайки се от това.
-И защо си е помислил,че между вас може да има нещо?-поинтересува се и се засмя.
-Ами…защото...на рожденият ми ден под властта на алкохола…го…целунах.-отвърнах му отдръпвайки ръката си от неговата и отидох отново до прозореца.Тази вечер бе пълнолуние,а луната-страхотна.
-Така значи…-замисли се и стана тръгвайки към мен.-Само малко се чудя…защо плачеше?
-Ами…нямам представа.За първи път се чувствм така,когато зарязвам някого.Не съм била по-зле дори и когато са ме зарязвали!Просто…-отново мъката напираше в мен.Незнайно как Деймън го забеляза,но тогава хвана раменете ми опитвайки се да ме успокои.
-Да не би…да го харесваш?-попита ме отново,някак без никакъв ентусиазъм в гласа си.
-Не мисля.-отговорих категорично,знаейки,че не казвам точната истина.Адски ми се искаше да му я кажа,но…не мисля,че той е човека,който трябваше да я знае.
-Надявам се.-прошепна в ухото ми и ме завъртя.Лицето ми беше на милиметри от неговото.Усещах дори сладкия му дъх.Какво ли щеше да стане сега…изпитвах странна жажда за целувките му…не исках никога да се отделяме един от друг.Устните му бавно се приближаваха до моите…в този момент дори мислите ми изчезнаха…за моя изненада Деймън хвана ръката ми и ме поведе към стълбите.Бях леко притеснена мама да не ни хване,но за щастие това не се случи по пътя до вратата ми.Влязохме вътре и седнахме на леглото ми без да си кажем и дума.Той не направи нищо…просто седеше до мен не спирайки да ме гледа право в очите.В този миг бях под негова власт и може би нямаше да откажа на нищо,което иска от мен.Просто щях да направя дори и невъзможното за него.До сега никой не бе успявал да ме плени по този начин.
Нямах представа кое време е,но както винаги това не ме интересуваше.Седяхме и се гледахме.Може би бяха минали минути ,но дори и не си направих труда да погледна часовника.След време Деймън хвана ръката ми с цел да станем и разбира се аз го последвах не отмествайки погледът си от него.Хвана ме през кръста и…се прегърнахме.Вплетохме телата си едно в друго и останахме така доста дълго.Сърцето ми не спираше да бие все по-силно и по-силно,а аз се задъхвах все повече и повече.Усещах,че нито той нито аз искахме да се разделим и притискахме телата си по-силно и по-силно.Мисля,че този път Деймън не мислеше за с*кс,както всеки път,а просто ме притискаше в себе си,може би както не е правил никога до сега.
От тази вечер мнението ми за него коренно се промени.Какво ли следваше от сега нататък…

[Sibel1990]

ощеее... :grin:

[ZipFail]

The Hills i OC(и Туайлайт) ви увредиха тотално...

[Mariela92]

пусни още...стана ми много интересно.. :)

[pri]

The Hills i OC(и Туайлайт) ви увредиха тотално...
Ми ако не ти харесва не го чети...!!!

[Mariela92]

The Hills i OC(и Туайлайт) ви увредиха тотално...
Ми ако не ти харесва не го чети...!!!

Да!Точно така,но на мен ми харесва и искам ощее :D

[pri]

ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА


Емили


-Изглеждаш страхотно.-направи ми комплимент Даниел докато слизах по стъпалата.
-Благодаря.-отвърнах и му се усмихнах.-Къде ще ходим?
-Един приятел е отворил клуб докато ме нямаше и предложих на Джъстин да го видим.-каза Даниел и тръгнахме към вратата.Нощта беше хубава.Имаше много звезди,луната беше голяма,а и беше приятно прохладна.Качихме се в БМВ-то на Даниел и тръгнахме.
Петнайсет минути по-късно той паркира на паркинга пред някакъв оживен клуб.Имаше огромна опашка на входа.Сигурно трябва да се редим поне един час ,за да влезем.
-Хайде.-каза Дани излизайки от колата и докато си проверявах грима той дойде и ми отвори вратата.Какъв кавалер!
-Благодаря.-отвърнах и му се усмихнах чаровно.Той ме погледна и чак сега забелязах очите му.Изглеждаха ми толкова познати...
-Оооо...хайде де!-извика Джъстин и ме задърпа към клуба.Обърнах се към Даниел,но сега беше навел главата си и не можах да видя очите му отново.Ами ако той беше момчето,което видях миналата сряда.Ами ако той ми изпращаше налудничевите есемеси.Спри Емили!Прекалено много филми гледаш.Той не ми изглеждаше някой откачен психар.
Докато се усетия Джъстин ме беше издърпал до входа на клуба,а Даниел говореше с бодигарда.Отначало охранителят упорстваше за нещо,но накрая ни пусна.Останалите хора,които се редяха на входа ни изгледаха ядосано.
Атмосферата вътре беше страхотна.Дансинга и бара бяха огромни.Сепаретата бяха в черно и кърваво червено-любимите ми цветове.Направо се влюбих в този клуб.
Една сервитьорка ни заведе до нашето сепаре-по-широко и намиращо се по-високо от другите с перфектен изглед към дансинга.Там вече ни чакаха две момчета и три момичета.Сигурно едно от тези момчета е собстеник на клуба.Даниел се ръкостисна и с двамата,а на момичетата просто се усмихна.
-Това е Шон-собственика на този клуб-каза Даниел и посочи едно от момчетата.-А това е Майкъл.-довърши,а момчето ми се усмихна доста палаво.
-Приятно ми е. –извиках им,за да могат да ме чуят от силната музика и седнах между Даниел и Шон.На Джъстин явно не му трябваше представяне,защото веднага започна да флиртува с едно от момичетата.
Ох...дано поне тази вечер не направя още някоя глупост за която да съжалявам.
-Сладурано къде ги намери тези?-попита ме Шон подхилвайки се.
-Ами...единия ми е братовчед,а с Даниел се запознахме днес.-разказах му набързо аз и побързах да отпия от коктейла,който току що ми бе донесла сервитьорката.
-Май нямаш късмет с роднините-отвърна той хилейки се-Помежду другото на колко години си?
-На 16-отговорих му поглеждайки го в очите.
-Хъм..спомням си,когато аз бях на 16...страхотни години.С право ги наричат сладките шеснайсет. Тогава мислех само за купони и момичета...е не че сега е много по-различно...сега включвам повече секса.-говореше ми той,но едно от момичетата го издърпа ревниво от мен и ме погледна ядосано.Бях я виждала веднъж или два пъти на тренировките по бокс,но никога не съм говорила с нея.
-Искаш ли да танцуваме?-попита ме изненадващо Даниел,докато Шон и онази се караха.
-Ъм...добре.-съгласих се и тръгнахме към дансинга.Имаше доста хора и беше голяма бутаница,но...Точно когато слязохме долу зазвуча една бавна песен.
-Нали няма да се откажеш заради песента?-попита ме Даниел.
-Как ли пък не?Една песен не може да ме спре да танцувам-казах му аз и сложих ръцете си на раменете му.-Беше ли в училището на сестра ти в сряда?-въпроса излезе от устата ми без дори да осъзнавам.
-Не съм ходил в това училище от....чакай да помисля..може би от три години.-отвърна ми той и леко ме погали по гърба.-Отговора ми устройва ли те?
-Ако е искрен ме устройва-отговорих му и погледнах в дълбоките му черни очи.
Песента продължи още около две минути и после я смениха с по-бърза.Не,че имах нещо против да съм прегърната от момче като Даниел,но от всичките тези мисли в главата ми за Сам се чувствах някак странно.За първи път от много време нямах търпение да дойде понеделник и да отида на училище,но музиката и всичките танцуващи хора около нас ме накараха да се отпусна и поне за миг да забравя проблемите си.Танцувах прекалено близо до Даниел,но не ми пукаше.Неговите ръце нежно галеха гърба,ръцете ми,а телата ни небрежно се докосваха .От време на време леко се отдръпвах от него ,за да го дразня ,но той отново ме придърпваше към себе си.
Не знам колко време бяхме танцували така,но по-късно някой ни прекъсна.
-Хей,Даниел може ли да отмъкна приятелката ти за малко?-попита Шон хващайки го за рамото.
-По добре питай нея.-отговори Даниел все още държеейки ме с едната си ръка.
-Добре,но само един танц,защото след малко сигурно ще припадна от умора.-усмихнах му се аз.Наистина се чувствах много уморена.
-Спокойно кукло.В сигурни ръце си.-прошепна в ухото ми Шон и започнахме да танцуваме.Видях Даниел отново да се качва към сепарето,където седяха Джъстин,Майкъл и момичетата,едното, от които ме гледаше ужасно злобно.Със сигурност харесваше Шон.
Той танцуваше наистина добре.Танца ни не беше много дълъг ,но за сметка на това беше малко по-страстен от необходимото.
-Хайде да поседнем малко.-предложих му аз задъхано.Вече едва се държах на краката си.
-Ок,кукличке.Благодаря за страхотния танц.-каза той и ме целуна леко по бузата.
-Ъм...няма защо.- отвърнах му и се заизкачвах към сепарето.Седнах до Даниел и побързах да отпия от питието си.
Около десет минути по късно вече поотпочинала се запътих към дамската тоалетна за да се поосвежа.Имах чувството,че гримът ми направо се разтече по лицето ми.
Веднага след като влязох вътре се запътих към мивките.Тъкмо промивах леко лицето си,когато някой ме сграпчи за косата.
-Ах ти малка кучко!Как смееш да флиртуваш с гаджето ми пред очите ми!?-извика ми приятелката на Шон.Видях,че и другите две момичета бяха с нея.
-Аз нищо не съм направила.Не съм виновна,че не можеш да наглеждаш гаджето си.-извиках й аз.
-Млъкни малка крадло!-извика ми тя в отговор.Другите две момичета ме хванаха,а Тара(чак сега се сетих за името й)ме удари в корема.Удара направо ми изкара въздуха.Личи си ,че тренира.
-Не можеш ли да се справиш с мен сама,че да караш приятелките ти да ме държат.Разбирам защо Шон не те харесва.Ти си едно страхливо,неуверено и тъпо момиче!-ядосано й извиках поемайки си въздух.Едно от момичетата леко освободи хватката си и аз се възползнах от момента.Ударих я с лакът в корема й и тя падна на земята.Другото момиче явно се изненада и ме пусна отдалечавайки се.-Хайде сега да те видим.-изсмях се и ударих Тара в лицето.
Другото момиче веднага скочи към мен и ме повали на земята.Тази тежеше един тон!
Някак успях да се измъкна изпод нея и с помоща на мивката се изправих.Едвам си поемах въздух.Цялото ми тяло пулсираше от болка.
-Спомняш ли си гаджето ти Тейлър?-попита ме Тара приближавайки се бавно към мен.-Преди да тръгне с теб той ходеше с малката ми сестричка.Тя беше лудо влюбена в него...-разказваше ми тя,но аз я прекъснах и й заявих.
-Имаш късмет,че сестра ти не е ходила по- дълго с него!-извиках й аз-Той е един тъп,манипулиращ кучи син!Заряза ме веднага след като спах с него!-продължавах да викам,но дори и само спомена за това ме ядоса още повече-Това ли искаш за сестра ти?
-Късмет!?Да имам късмет,че не е била с него!?Тя си преряза вените след като я напусна-викна ми тя и очите й се напълниха със сълзи.
-Аз....-аз наистина не знаех какво да кажа.Това беше ужасно...
-Да!Ти!-викна ми тя сочейки ме с пръст-Ти малка кучко си виновна за това!Семейството ми се разпадна след това!Баща ми се омъжи повторно!За мъж!Майка ми стана алкохоличка,а брат ми изчезна!Останах сама...-не можа да довърши тя и падна на пода плачейки.Изведнъж вратата се отвори и влязоха Даниел и Шон.
-Какво по дяволите става тук?-попита Шон-Една жена се оплака,че в женските тоалетни някакви момичета се карат!Какво става?
-Аз...ъ....-не можех да кажа нищо.Аз ли бях виновна за разпадналия се живот на Тара?
-Спокойно.Ела тук.-прошепна ми Даниел и ме придърпа в прегръдката си.Не...знаех какво да кажа или да направя...Имах чувството ,че целия ми свят се срутва....
Даниел тръгна да ме извежда от тоалетната.Погледнах Тара,тя плачеше неудържимо в ръцете на Шон.О Боже.....Не можах да здържа сълзите си...те започнаха леко да падат по бялата риза на Даниел.
-Спокойно,спокойно.Всичко свърши.Сега ще те изведем от тук.-опита се да ме успокои.По пътя към изхода ни срещна Джъстин
-О Боже!Какво е станало?-попита той и веднага дойде до мен.
-Хайде да тръгваме.Ще ни обясни после като се поуспокои.-тихичко каза Даниел и продъжи успокоително да гали косата ми.Минахме през цялата тълпа и най-сетне излязохме навън.
-Ето ключовете.-каза Даниел и ги подаде на Джъстин.Той ни отвори задната врата на колата и Даниел седна до мен.
През целия път никой не каза и дума.Аз продължаваш да плача безшумно в ръцете на Даниел и да проклинам живота си...


ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

Клеар


Докато седях пред прозореца и мислех за случилото се, изведнъж погледнах към луната - красива ,вълнуваща и голяма.. грееше толкова красиво и радостно ,все едно тази нощ само тя беше щастлива.Така ми се искаше да съм на нейно място - високо на небето,без грижи и проблеми.Но уви...тук съм на земята.Понякога съжалявам за това и за постъпките си.
Спомням си как мама ми разказваше приказки за Луната и звездите,че те са горе и ще останат там,защото са чисти ,неомърсени,без грехове...Едва сега осъзнавам какво точно е имала впредвид с тези думи .. била е много права,все едно е знаела какво ще ми се случи , и че ще съжалявам толкова!
Погледнах към часовника си ,който показваше четири и половина и реших,че ще е най-добре ако и легна ,защото по-късно нямаше да стана за училище.
Може би се чудите какво се случи с Деймън след петнадесет минутната ни прегръдка.Ами...след като успя са ме успокои дори и само с присъствието си...се отдръпна задържайки ръцете си на кръста ми .Отново погледите ни се вплетоха в продължение на няколко секунди.Губех се в дълбоките му очи и се чудех какви ли мисли минаваха в съзнанието му.Чувствах го толкова близък,че не исках тази вечер никога да свършва!
Деймън хвана ръката ми целувайки я нежно.След това пренесе целувките си към бузата ми.Беше супер сладко ,а усещането- страхотно.С целувки стигна до шията ми прекарвайки език по нея.Най-сетне на фона на романтичния момент,и нещо палаво.Отново изтръпнах цялата.Чувствах се като на седмото небе.Той продължаваше да ме целува ,а за финал долепи нежно устните си на челото ми.Тогава ме пусна заставайки на дистанция от мен.Погледна ме отново с пронизващия си поглед ,сякаш можеше да прочете всяка една моя мисъл.После...после просто излезе.
Имах чувството,че всичко това бе един налудничев сън ,но уви...това бе реалността.Но не съжалявам и за една минута прекарана с него...и за една секунда в топлите му обятия.Може би това беше момчето,на което мога да разчитам за всичко;на което мога да разкажа дори и това ,което не мога-на приятелите си;на което мога да се доверя във всеки един момент;което винаги ще ме утеши,когато имам нужда;което никога няма да ме остави сама-моето момче мечта!
Но все пак...време е да се върна в реалността.Това момче нямаше как да е той...та това бе...брат ми!Защо винаги това,което искам ще е най-трудно достижимото?Защо вианги мечтите ми си остават една обикновена заблуда в измисления ми свят?Защо винаги трябва да се влюбвам в неподходящия???Писна ми от този живот!Писна ми от тази глупава реалност!Никога не става това,което искам,а просто...съдбата ми обръща гръб...По дяволите!!!Говоря сякаш съм влюбена в Деймън!О,не!!Това няма как да стане!!!Аз и той-никога!!Брат и сестра-невъзможно!!Господи...забър� �ах ужасна каша!
-Клеар,време е да ставаш.-провикна се Марта тропайки по вратата.
-Сега!-извиках й отваряйки си очите.Светлината вече бе проникнала в стаята ми и успя да ме заслепи.Слънцето е силно тази сутрин,а аз дори не бях спала.Едва отидох до банята ,за да се измия.Водата ми успя да ме поободри,което ми помогна по-лесно да избера дрехите си.Взех дънковата си поличка и някакъв обикновен потник;сложих си лека спирала и слязох долу.На масата както винаги ме чакаха мама, Доналд и Деймън.Заех мястото си и все още не поздравила ги изпих плодовия си сок.Хапнах набързо малко плодова салата и им съобщих:
-Само да ви припомня ,че тази седмица трябва да направя есе на тема „семейство“.Реших,че ще е най-добре ако бъде заснето с камера ,така че ще се надявам,ако ми набавите една.Утре започвам да го правя и ви моля да сте тук ,за да го направя навреме.
-Няма проблем, Клеар.Ще се погрижа за това.-каза мило Доналд и ми се усмихна.Отново беше елегантно облечен в черен костюм,този път без вратовръзка.За сметка на това пък,майка ми си бе възвърнала старият си „сексапилен“ стил-ужас.Поне полата скриваше обикновено разголените й бедра и за щастие имаше сако над добре разкриващата огромните й гърди риза.
Деймън пък бе заложил на синя тениска с надпис:„Царя на света“ и на тъмни дънки.Десет минути по-късно бях готова със закуската си и се запътих към вратата.Деймън ме последва мълчейки.Тази утрин не каза нито дума...отново.Погледна ме право в очите и се качи в колата си.Дори не се усмихна...просто ме гледаше сякаш се опитваше да ми каже,че съм единствената за него.Сякаш ми показваше,че атски ме иска.Да...Деймън.Но не онзи,който преди няколко дни се опитваше да ме вкара в леглото...това не бе той.Това бе новият Деймън...този,който ме успокояваше миналата вечер... който не ме остави сама,когато имах нужда...
Погледът му не се отделяше от мен.Просто ме гледаше...и гледаше...сякаш само аз бях от значение.
Реших,че по-добрия вариант ще е ако натисна газта и не оставам нито минута повече.Обаче Деймън изненадващо ме изпредвари.По дяволите...този човек май наистина имаше дарба.Та той все едно прочете мислите ми.Вече наистина нямах представа какво да очаквам от него...
Секунди по-късно го последвах.Карах точно зад колата му.Не ми позволяваше да го подмина.Явно му харесваше да си играе с мен.
Десет минути по-късно бяхаме в училището.Паркирах колата си малко по-далеч от неговата и влязох вътре,докато той разговаряше с някакви момичета.Женкар!
Дворът беше пълен,а аз никъде не виждах Емили.Вчера нямахме време да си поговорим заради Джъстин,но нищо не ни пречеше да го направим днес.О,не,не,не!Имам да правя есе...гадост какво ли ще заснема с Деймън...каква ужасна късметлийка съм!!!
Плувайки в морето от мисли се блъснах в някакво момиче.Забелязах само,че имаше дълга кестенява коса и бе облечна в черно.
-Упс...съжалявам.-каза ми добре познат глас.
-Няма нищо.Аз съм виновна...бях се отвяла на някъде...-обясних й вдигайки си падналата ми чанта.
-В мисли по ...Мат,Джъстин или Деймън?-полюбопитства,карайки вниманието ми да се спре върху нея.
-Емили!!!-извиках й нервно.След което я прегърнах.Атски се радвах,че я виждам,защото ми липсваше някой ,на който да мога да разкажа за всички проблеми случили се скоро и да мога да получа някой от винаги добрите й съвети.Тя наистина бе приятлката,от която има нужда всеки човек.Тази,на която винаги можеш да разчиташ,че няма да те предаде!
Няколко минути по-късно тръгнахме към шкавчетата,за да си оставя ненужните неща.По програма първият час имах география.Той мина доста бавно,заради скучнта информация,която господин Робърт ни засипваше всеки час.
Следващите три часа имах изкуство при господин Смити(наричам го така,защото не ми харесва онова старо и изтъркано име за един толкова млад и секси учител).При него часовете винаги минаваха бързо,за което аз искрено съжалявах.Той бе любимият ми учител.Може би щеше повече да му отива ако преподаваше сексология.
Останалите часове бяха математика и биология,в които си наваксах изгубеното време за сън,пътувайки в един измислен свят,където мечтите се превръщаха в реалност.

* * * *

След училище с Емили се разбрахме,че на следващия ден ще се видим на разходка из плажа след часовете.
Днес не видях Мат,за което се радвах,защото щях да се чувствам ужасно неловко след това,което направих миналата вечер.Но пък трябваше да говоря с него,за избора който направих.За жалост неможах да му обясня,че не съм избрала Джъстин,а просто най-добрия вариант бе да остана сама.
Дори колата на Деймън я нямаше,все пак вече бе доста късничко,а и като го знам...той никога не остава за последните часове.Е,вече бе време и аз да се прибирам,че имах домашно.Седнах зад волана и натиснах газта-обожавах да го правя!Само звука на търкането на гумите ме подлудяваше;караше ме да изтръпвам цялата.
Трябваше да преполовя няколко дълги улици докато стигна до вкъщи.Колата на Деймън бе паркирана пред гаража,и разбира се се наложи да оставя своята отвън.Когато влязох на първия етаж нямаше никой освен Марта.Както обикновено в своята черно-бяла униформа.Бършеше нещо в хола и когато видя ,че стоя зад нея ме поздрави весело както винаги.Каза,че мама и Доналд щели да се приберът след около един час,защото имали неотложен анганжимент в кантората.Марта предложи да ми направи обяд,но отказах...просто нямах никакъв апетит.
Качих се в стаята си,но преди да отворя вратата ми направи впечатление,че тази на Деймън бе открехната и ...от чисто любопитство погледнах в нея.Видях,че беше празна и си помислих,че е излязал,докато нещо не изтропа вътре.Реших за малко да надникна и когато влязох видях,че беше в банята.Отидох до отворената вратата и го видях да стои пред огледалото.Мисля,че се бе изкъпал,защото...защото...ня� �аше нито една дреха по него.Тялото му бе атски секси мокро.Капки вода се стичаха по добре оформените извивки на тялото му.Наистина неможех да мисля за нищо друго в този момент.Искаше ми се да вляза и да го сграпча в обятията си.Да го целувам както никоя друга до сега..нежно да галя с пръсти добре оформеното му тяло...и да го накарам да забрави за целия свят освен...за нас!!!!

ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Емили



Когато Джъсин паркира колата исках колкото е възможно по-бързо да отида в стаята си.Да вляза във ваната,която винаги ме е отпускала и ми е помагала да забравя поне за миг проблемите.Да...успявала, е но не съм сигурна дали в този случай ще помогне.
Даниел прекъсна мислите ми като отвори вратата подавайки ми ръка да сляза.Опита се да ме успокои като ме прегърна,но в този момент нищо неможеше да го направи.
-Емили-прошепна ми Джъстин и ме издърпа от прегръдката на Даниел.-Кажи ми какво става?Знаеш,че може да разчиташ на мен за всичко.-продължаваше да се опитва да ме успокой братовчед ми.
-Аз..ъм..няма как да ми помогнеш.Просто искам да се кача в стаята си.-отвърнах му подхълцвайки и се измъкнах от хватката му.
-Мисля,че е време да си вървиш приятел.Аз поемам от тук!-чух да се обръща към Даниел,докато тичах към къщата.
-Емили!-извика след мен Джъстин.
-Моля те,Джъстин.Остави ме...-казах тихичко и се качих в стаята си заключвайки вратата.Знех,че Джъстин ще е притеснен за мен и вероятно след малко пак ще дойде да ме разпитва за случилото се ,а аз просто имах нужда да остана сама с мислите си.
Отидох в банята и пуснах ваната да се пълни.Седнах на студения под и просто гледах течащата вода.Умът ми беше някъде другаде.Не исках да мисля,че аз съм виновна за самоубийството на сестрата на Тара.Но...аз..не съм знаела,че Тейлър е зарязал някой преди ,заради мен.Чувствах се ужасно!Не можех да повярвам,че това момиче е направило тази глупост заради този боклук.И...аз бях в центъра на това безумие.Искаше ми се аз да бъда на мястото на това момиче!Винаги ли трябва да си плащам за греховете на другите?Не трябваше ли Тейлър да страда затова?Толкова много въпроси се въртяха в ума ми,но всички без отговор!
Ваната вече беше готова и аз набързо свалих дрехите си.Потопих се в топлата вода и се отпуснах.Искаше ми се да забравя всичките проблеми...да не изпитвам никаква болка и угризения...да не искам дори живота си!Тези мисли бързо проникнаха в ума ми карайки ме да забравя за всичко останало.Освен за желанието да умра!Започнах леко да потапям главата си във водата-брадичката...носът..очите...И зпитвах угризения... затова,че ще оставя семейството и приятелите си...затова,че ще ги накарам да страдат и...те да се чувстват виновни за постъпката ми.Потапяйки се, започнах да виждам семейството си,Джъстин,Клеар и... Сам.Сякаш го чувах да казва „Остани...“Тогава нещо ме накара да се изправя.Дали бе това,от което най-много се боях...любов?Една част от мен отново искаше да види красивите му очи;Да докосне нежната му кожа;Да усети сладкия му аромат и меките му устни отново по мен.
Бързо си поех въздух ,от което дробовете ми ме заболяхаНаистина исках да умра,но...този човек ми нахалстваше дори и в собствените ми мисли. Водата вече бе студена и побързах да изляза от ваната.Не исках да правя нещо, за което ще платят близките ми...най-сетне разумът ме връхлетя.
Подсуших се с кърпата,облякох си едни бикини и огромна тениска и легнах на леглото.Цяла нощ се въртях в леглото не спирайки да мисля за момичето.Всеки път, когато затварях очите си образът й с прерязаните вени и цялата покрита с кръв не ми даде въможност дори за миг да ги затворя .
Времето минаваше толкова бавно...четири...пет...шест...и най-накрая дойде седем часа.Станах от леглото отидох в банята и си взех един ободрителен душ.После облякох черна рокля,сложих си черен молив и слязох в хола,където ме чакаше Джъстин.
-Ох...най-сетне излезе.-каза той и след като хубаво ме огледа се успокои.-Искаш ли да те закарам до училище?
-Може.-отвърнах му незаинтересовано и тръгнах към гаража.Джъстин ме последва и отключи колата,след което се качихме и потеглихме.
Той караше доста бързо и почти бяхме стигнали до училището,когато рязко наби спирачките.Поне зад нас нямаше никой,иначе щеше да стане ужасна катастрофа.
-Какво ти става по дяволите?-креснах му аз.-Искаш да ни убиеш ли?
-Това се питами аз!Какво ти става?-той също ми крещеше.
-Не те интересува!-извиках му аз.
-Няма да тръгна докато не ми кажеш.-каза той и се облегна на седалката сякаш имаше на разположение цяла вечност да ме чака.
-Ок,тогава ще ходя пеша.-казах аз,но преди да успея да хвана вратата той ме сграбчи.
-Емили...кажи ми!-настоя Джъстин.
-По дяволите Джъстин!Защо винаги трябва да усложняваш допълнително нещата!?Добре!Сестрата на Тара се е самоубила заради мен и.....-не можах да довърша.Отново образа на момиче с прерязани вени и цялото в кръв се появи пред очите ми.Започнах да плача..толкова силно..като малко дете.
Джъстин ме придърпа в прегръдките си и започна успокоително да гали косата ми и да шепне:
-Спокойно.
-Как да съм спокойна като се чувствам виновна за смъртта на момичето?-отново му извиках.
-Как е умряла?-поинтересува се братовчед ми.
Разказах му това ,което знаех за инцидента.Беше трудно,защото с голяма мъка говорех за случилото се.Угризенията на съвестта отново превзеха ума ми,което не успя да ми помогне,за да се успокоя.Знаех,че закъснявам за първия час,но сега това бе от малко значение.
-Не си виновна ти,Ем.-каза Джъстин и отново запали колата.-Дори и ако не беше тръгнала с този Тейлър,той рано или късно е щял да я зареже.-това бяха последните му думи.През целият път към училище никой не каза и думичка.След около три минути пристигнахме в училището.В двора вече нямаше никой,а паркинга беше пълен с коли.Без да казвам нищо просто слязох от колата и се запътих към вече започналия час по История.
Бях закъсняла,но не ми направиха проблем за това.Първият час,както и следващите три минаха атски бавно.В голямото междучасие бях тръгнала до игрището,но по пътя се сблъсках с Клеар.Поговорихме си и се разбрахме утре следобяд да се разходим по плажа.
***
В три часа вече пътувах към фитнес залата за тренировките по бокс.
Когато пристигнах вече имаше биещи се хора на ринга.Отидох до съблекалните ,за да си облека екипа и там за мое нещастие и неудобство срещнах Тара.Наистина ми бе неудобно.Нямах си и на представа какво трябва да й кажа или да направя.Не мисля,че традиционното „съжалявам“ щеше да свърши работа.Тя просто ме изгледа кръвнишки и побърза да излезе.Не беше точно това ,което очаквах.Мислех ,че пак ще иска да ме удари или нещо по-лошо–да отмъсти за сестра си.Oблякох си екипа и отидох при боксовата круша ,където вече тренера ме чакаше.
-Хайде Емили!Да разгреем.-каза той и хвана крушата.
Започнах да удрям с цялата си сила.Представях си Тейлър,но най-вече себе си.Толкова се мразех заради смъртта на сестричката на Тара.Аз бях виновна по дяволите!Заради моето увлечение по Тейлър и глупостта да тръгна с него сега момичето беше мъртво.Заради мен!Започвах да удрям все по-силно.Исках някак да поправя стореното,но вече беше прекалено късно.Без да се усетя бях започнала да плача.Една сълза се стичаше самотно по бузата ми галейки я…след това още една и…още.Накрая наистина не виждах нищо.От цялата тази ярост без да искам ударих някого.
-Ей..полека.-каза ми познат глас и след това сложи ръце около раменете ми.
Някак намерих сили да избърша сълзите си и погледнах момчето пред мен.Беше Даниел.-Защо плачеш?
-Ъм…ни…..-не успях да кажа нищо смислено,а и не исках никой друг да знае за случилото се.
-Спокойно.Вчера Тара ти е казала нещо нали?-попита загрижено Даниел.
-Ъ..не..нищо-отвърнах му тихичко.
-Не ме лъжи.Отивам да говоря с нея.-каза той и ме пусна.
-Не почакай!-извиках уплашено.
-Какво става тук?-попита треньора.Бях забравила,че изобщо стоеше до мен.
-Нищо тренер.Може ли да продължим утре?-попитах го като същевременно държах Даниел с едната си ръка.Не исках за нищо на света да говори с Тара.
-Добре,но да дойдеш.Напоследък изпускаш много тренировки.
-Хайде!-задърпах Даниел с мен.Не ми пукаше,че го водя в женските съблекални.Нямаше до го пусна и за минута докато не излезем от тук.Взех си спортния сак и набързо го изведох извън залата.
-Добре.Сега искам да ми кажеш какво по дяволите стана в дискотеката?-започна да крещи по мен.
-Не е твоя работа!Не искам и ти да се бъркаш в живота ми!-отвърнах на виковете му.
-Аз...а-ъ-а...-неможа да довърши думите си,защото го прекъснах.
-Защо се интересуваш толкова много от живота ми?
-Защото...-каза нежно пристъпвайки към мен.Леко ме притисна към себе си не отделяйки погледа си от моя.Нежно погали косата ми задържайки ръцете си на шията ми.Бяхме толкова близо,че усещах как сладкият му дъх обхождаше кожата ми.С едната си ръка хвана брадичката ми и...леко долепи устните си върху моите...

[Mariela92]

:) :) :) Ставам нахална,обаче искам ощее...пусни го даже до края..цялото!Много интересно ми стана,наистина и браво за историйката много е интересна! :)

[pri]

Благодаря :) !В момента я довършваме,така че скоро ще получите нови глави...

[Mariela92]

еее хайде де искаме и другите частии

[Sibel1990]

еее хайде де искаме и другите частии

[pri]

ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА

Клеар

Вече се бях пренесла на „Осттровът на изкушенията“.Гледката наистина бе изкушаваща.Това стегнато и мускулесто тяло ме викаше към себе си.Тази секси стойка сякаш разкриваше мръсните му мисли.Бавните му движения се опитваха да предизвикат интереса ми.Да...той наистина умееше да изкушава нежният пол.
Всичко в мен викаше „Давай Клеар!Отиди при него!“,но една мъничка частичка ме спираше,може би заради мисълта,че ми е брат.Точно за това неможех да го направя...неможех да предада себе си,защото оставя ли се на удоволствието то ще ме погуби.Въпреки това атски се изкушавах от гледката.Виждах го така за втори път,но сега не сънувах-Деймън стоеше с гръб пред мен чисто гол!
Чудех се какво ли ме привличаше в него.Дали тялото му –секси стегнато и мускулесто,с което събираше погледите на момичетата и завистта на момчетата;Дали гласът му-в един момент нежен и мил,а в друг секси и дрезгав,каращ всяко женско сърце да забие лудо.;Или характерът му-веднъж неуморен свалячи пълен женкар,друг път-арогантен и подъл,но същевременно мил и нежен умеещ да успокоява и разбира чувствата на другите.
Бях попаднала в океан от собствените си мисли.Ужасно много въпроси се въртяха в главата ми карайки ме да се побъркам.Десетки желания плуваха покрай мен,но никое не оставяше отговор след себе си.Нямах представа какъв избор да взема.Изборът на лошото момиче-да отида при него и да го притисна силно в обятията си.Или този на доброто-веднага да се махна от там и да изтрия случилото се от паметта си.Кой ли щеше да е по-добрият вариянт за мен?Може би този на добричкото момиченце-да избягам и да забравя.Обаче всеки избор крие рисковете си.Ако избера този има опастност Деймън да ме види,което не е добрият вариант,а дори и да не ме забележи,надали бих забравила за всичко случило се!А пък избера ли този на лошото момиче-да се поддам на изкушението,много ще загазя!Мисълта за брат и сестра заедно по този начин е отвратителна!
Бях ужасно объркана от всичките тези мисли минаващи през ума ми за част от секундата.Гледах Деймън внимателно в продължение на няколко минути докато разрошваше небрежно косите си,нежно обхождаше брадичката си с машинката за бръснене и парфюмираше цялото си тяло.Дори и само движенията,които правеше ме караха да изтръпвам цялата.Може би от страх,че ще ме види-атски неловка ситуация,или пък от онова приятно чувство,което изпитвам винаги,когато нещо или някой ме привлича.
-Докога ще стоиш там?Нямали да влезеш най-сетне?-подхвърли подсмивайки се дяволито.Погледна ме в огледалото с предизвикателен поглед,след което продължи да мие лицето си.По дяволите!През цялото време е знаел,че съм там.Как можах отново да се хвана на въдицата му?Толкова ли съм глупава,че да не се сетя,че той нарочно е оставил вратата отворена надявайки се,да се хвана.
-А-а-ъ...-нямах представа какво да му кажа.Чувствах се атцки неловко в тази ситуация.Искаше ми се да не бях влизала там...но кое по дяволите успя да привлече вниманието ми в тази стая?Момчето,което умееше да ме успокоява и изслушва ,когато имах нужда или другото ,което непрестанно ме сваляше.Може би просто подсъзнателно се бях озовала вътре.Но защо постъпи така?Какво искаше да докаже по този начин?Нима мислеше,че ще си легна с него?Този за каква ме мислеше?Аз-Клеар Хейстинг да легна със собственият си брат...НЕВЪЗМОЖНО!!!
-Какво?Езикът ли си глътна?-полюбопитства отново смеейки се вече подшушавайки лицето си.Исках веднага да се махна оттам,но нещо ме спираше.Сякаш краката ми бяха замръзнали.Нямах сили да помръдна.Какво ли не ми позволяваше да избягам?Сякаш Деймън заповядваше на собственото ми тяло.Имах чувството,че вече притежаваше живота ми,че бях подвластна само на него.Сърцето ми ускоряваше ритъма си с всяка измината секунда,а аз изтръпвах с всяко негово движение.Нямах волята да кажа нещо,още по-малко да помръдна.Просто седях безсилна на земята отново без контрол над себе си.
Няколко минути по-късно Деймън се обърна.Боже Господи...бях свидетел на нещо неописуемо!Той стоеше срещу мен чисто гол!Това бе доста конфузна ситуация...Усещах,че започвам да се изчервявам,но в този момент атски се надявах това да беше просто един ужасен сън...но за съжаление това бе действителността!
-Какво?Не ми казвай,че виждаш гол мъж за първи път!?-започна да се смее тръгвайки към мен.О,не!Какво ли бе намислил този път?Това момче наистина ме побъркваше.Обаче вместо да дойде до мен,той просто взе кърпата си,която бе закачена над главата ми и я обви около таза си прикривайки интимните си места.„Най-сетне!“-помислих си...но това нямаше да ми помогне да забравя видяното.Е,той беше прав...не за първи път виждах гол мъж,но...сега бе някак различно.
-Хайде де, промъцай нещо.-подхвърли поглеждайки ме изкусително.Започвах все повече да се обърквам.В началото,Деймън възвърна старото си лице...това на лошото момче.Сякаш се опитваше да ме привлече с голото си тяло.А сега вместо да се възползва от възможността,че съм под негова власт той просто се отдръпна.Вече нямах никаква представа какво да очаквам от него.
Тогава той излезе от банята минавайки покрай мен ужасно близо.Запъти се към гардероба си,където се забави няколко минутки.Не мога да повярвам,че не направи нищо,а просто се опитваше да изглежда недостъпен.Този човек наистина имаше доста странен характер.
-Деймън,виждал ли си Клеар?-попита го мама от коридора,защото едва чувах гласът й.Атски се уплаших да не ме види тук.Добре че беше тя,за да се осъзная.Моментално се изправих и скрих във ваната надявайки се да не забележи,че съм тук.
-Ааа...да тук е.В банята.-издаде ме Деймън.В този момент наистина ми се искаше да му разбия физиономията.Какво ли оправдание трябваше да измисля,за да ми повярва мама.
Излязох от ваната притеснено и се запътих към стаята.Погледнах Деймън злобно,а след това отидох до мама.
-Какво правеше тук миличка?Мислих,че двамата не се понасяте.-попита ме тя.Няколко секунди се чудех какво да й отговоря.Бях атски вбесена!Как можа този глупак да й каже,че съм тук.Това наистина не го очаквах от него!
-Ами...просто...му по-магах да по-чи-сти банята...-заеквах аз.Това бе най-тъпата лъжа,която някога съм казвала в живота си!!!Само се надявах мама да се хване.Преди да се преместим тук доста умеех да я лъжа...но точно в този момент незнаех какво да кажа.
-Ти?Да почистиш банята му?Та ти не чистиш твоята...а си тръгнала да оправяш тази на Деймън...-наистина май не се хвана.Ужас...ами сега?Онзи глупак просто седеше на леглото без никакво участие.Опитвах се да го накарам с поглед да ми помогне да се оттърва от това...но той просто ми се усмихваше подигравателно!По дяволите...какво да измисля сега!?-Както и да е...а исках само да ти кажа,че Доналд няма да има време за домашното ти днес,така че ако нямаш нищо против да го направиш утре или вдруги ден?!-слава Бого промени темата.
-Няма проблем мамо!А сега е време да си лягам,че...денят бе уморителен.-казах й усмихвайки се злобно на Деймън.Излязох от стаята му с достойна походка и се запътих към моята.
Чувствах се супер уморено,така че след като си облякох късата ми нощничка си легнах.Какво ли си бе помислила мама след като разбра,че подлъжквам?Дали не подозира нещо?Само се надявам да не е така,защото...доста ще загазя!Най-лошото бе,че глупавият ми брат не направи нищо.Дори не ми помогна,а направо ме издаде...толкова съм му ядосана!!Този ден не мина както очаквах...но беше вълнуващ.Може би заради случилото се в банята на Деймън,за това как без да му мигне окото ме изклюкари на мама или пък заради другото...как изобщо не му пукаше да покаже „прелестите“ си пред очите ми.
Беше прекалено рано за лягане затова малко трудничко заспах.А и заради всичките тези мисли в ума ми,заради всичко това случило се толкова бързо, дори не разбрах кога дойде вечерта.Явно бях стояла при Деймън около половин час,защото,когато си легнах бе осем.За първи път го правя...за първи път си лягам толкова рано.Но сега наистина бях ужасно изтощена!

***

Виждах го...виждах го как тича към мен...как тича по брега на морето усмихвайки се изкушително.Да...това бе той...може би момчето мечта...може би момчето,което търсех...това, което щеше да ме направи истински щастлива.Не спираше да тича към мен бавно и секси.Със супер стегнатото си тяло...тялото,което би искала да докосва всяка една жена.Да...това бе принцът от приказките.
Погледнах го в лицето... имаше най-красисвите сини очи,които някога бях виждала...имаше най-сочните устни,които някога съм искала да ме целуват...имаше най-чаровната усмивка,която някога ме е привличала така...
...Изведнъш спря и се обърна към вълните гледайки ги внимателно сякаш търсеше нещо или някой.Какво ли бе то...може би белият му кон,без който бе дошъл и оставил някъде.
Гледаше и гледаше...докато не се обърна отново.Тогава...тогава видях,че момчето,което смятах за мечтаният принц от приказките бе не кой да е друг...ами самият Деймън.В този момент се стреснах и се събудих.Дали този сън ми показваше истинското ми подсъзнание...или просто бе една заблуда,която ме преследваше навсякъде.
Леко се надигнах от леглото и оглеждайки стаята забелязах един силует леко осветен от лунната светлина,който седеше на дивана ми взирайки се право в мен.




ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА

Емили


Чувството за устните му до моите беше толкова нередно.Тази целувка бе голяма грешка!Аз не го харесвах по този начин.Наистина е симпатичен и добър,но точно в момента исках да съм сама.Прекалено много неща ми дойдоха на главата тези дни!Дори още не знаех какво се бе случило със Сам след купона!Не исках Даниел да разбира погрешно нещата и заради това побързах да се отдръпна от него.
-Ъм..това за...какво беше?-попитах го смутено отдръпвайки се от него.Той ме гледаше в очите толкова тъжно и притеснено,че чак ми стана жал.Не исках да го отблъсквам по този начин,но ако не разбереше още сега,че между нас нищо няма да се получи щеше да стане по-зле.Поне засега...
-Ъ...сгреших ли...в нещо?- зачуди се Даниел и пристъпи към мен,но аз отново се отдръпнах.
-Не..не...грешката не е в теб.Аз просто...-не бях сигурна как да довърша. –В момента имам много проблеми на главата...
-Аз мога да ти помогна.Ще ги решим заедно...-прекъсна ме той и отново се опита да ме докосне,но без успех.
-Та ти ме познаваш едва от вчера!-извиках му аз.-Изобщо не знаеш какви са ми проблемите!Някакъв откачен тип ми праща странни есемеси и....Тара.
-Всъщност....те познавам от повече време отколкото си мислиш.Видях те в деня,когато се прибрах от Ню Йорк.Бях отишъл да взема сестричката си и....нещо в теб...в начина по който ходеше... се държеше...как играеш с косата си...и се изчервяваш...ме накара да се влюбя.Всеки ден те наблюдавах...намерих номера ти и...-не успя да довърши,защотото аз го прекъснах викайки.
-Значи си ме следил?Ти си пращал онези есемеси!?-това беше!Аз бях до тук!Как е посмял да ме следил!И онези съобщения...Обърнах му гръб и побързах да се разкарам от тук.Това вече ми дойде в повече!Защо целия свят беше срещу мен?
-Емили...почакай!Мога да обясня всичко!Моля те!-викаше след мен Даниел,но не ми пукаше.Трябваше да се разкарам от тук.Не исках да говоря с него.
Не знам как успях да победя чувството на страх,което ме беше превзело,но някак успях бързо да се добера до колата.Ръцете ми трепереха и като по чудо успях да вкарам ключа в съединителя точно преди Даниел да отвори вратата ми.Дадох газ и видях в огледалото за задно виждане как той седеше неподвижно на паркинга.
По пътя към вкъщи чувството на страх се превърна в гняв.
Чувствах се супер неловко в тази ситуация.Даниел ме целуна!!!Това наистина не го бях очаквала.Даниел...момчето,с което се запознах едва вчера;момчето,което ме спаси от бясната Тара;красавецът,с който би излизало всяко момиче.Да...точно това момче ме целуна,но как можа...точно той да се окаже момчето с есемесите.Онзи психар ,който си мислеше ,че с тези съобщения може да ме свали,но вместо това успя просто да ме уплаши.
Първия път,когато го видях ми направи впечатление единствено с чара си...нищо повече.Познавахме се твърде от скоро и...нямах представа какъв човек е-освен,че ме плашеше.Не можех да повярвам,че това се случваше на мен.Аз,която съм ходила едва с три момчета за всичките тези седемнадесет години,а сега за по-малко от месец в живота ми се появиха двама красавци.Наистина всичко се преобърна с главата надолу.Бях на петнайсет,когато отчаяно исках приятел.Човек,на когото ще мога да разкривам чувствата си.Такъв,който ще ме опсипва с ласки и комплименти.Човека,на когото да мога да кажа... „Обичам те”.Но уви...в този момент съжалявам,че съществуват такива мерзавци.Такива,които не знаят какво да ти кажат,когато те видят.Които не са били искрени никога през живота си и които не умеят нищо друго освен да нараняват чувствата на другите.Да...такива са всички момчета!
Но защо това се случваше на мен?!Защо трябваше да се появят в живота ми точно сега?
Първо Сам-лошото момче,което ме привличаше не само със секси външния си вид,но и с характера си.Често се правеше на недостъпен,което ме караше да го харесвам още повече.А сега и Даниел-красавецът ,който умееше да сваля момичетата с поведението си и с външния си вид,но при мен е малко трудничко.Въпросът е,че го чувствах само като приятел,въпреки че сега след всичко случило се не исках да го виждам.Как смее да нарушава личното ми пространство и да ме следи!Как може да имам такъв късмет с момчетата!Не е чесно!Не мога да повярвам,че психото накрая ще се окаже Даниел.Изобщо не го очаквах,въпреки че очите му ми бяха страшно познати.Той е бил онова момче,което ме зяпаше миналата сряда в училище.
С тази скорост стигнах вкъщи за по-малко от десет минути.
Там отново беше само Джудит,а Джъстин не се мяркаше никъде.Още по-добре.Не исках да ме вижда точно сега.Как да му обясна,че приятеля му ме е следял две седмици.
Родителите ми трябваше да се приберат тази вечер с някакви колеги на тате.Реших,че ще е добре да се поразходя преди да са дошли и да помисля за всичко случило се тези дни.Последните няколко бяха ужасни.Някак след рождения ден на Клеар всичко тръгна наопаки.Тайните есемеси,Сам...който помежду другото днес не можах да видя никъде.Сякаш беше потънал в дън земя,въпреки че толкова ми трябваше в момента.Наистина имах нужда да разбера какво е станало след партито...Може би щеше да ми стане поне малко по-добре...
Качих се в стаята си и си облякох черна тениска с къс ръкав и къси панталонки.Небрежно си сплетох една плитка и се качих отново в колата.Вече беше към девет часа и нощта нахлуваше бързо.Сякаш нещо я привличаше.Сякаш нещо караше този мрак да се разпространява около нас.Да...мракът,в който се крият всичките страдания и мъка;цялата болка и жестокост;злини,болести и грижи.Това бе той!Винаги е бил сред нас...никога не ни е напускал и...няма да го стори.Едва сега разбирам,че мракът е около нас по всяко време.Той е в самите нас.

***

Пристигнах на любимото си място-едни страхотни скали намиращи се на брега.Бяха сравнително високи и гледката разкриваща се от тях беше страхотна.Луната по много красив начин огряваше океана.Вятъра беше малко по-силен тук,но това ми харесваше-някак ме ободряваше,караше ме да мисля по-добре.Виждаха се и светлините на града,но те някак сякаш бяха много,много далеч.Имах чувството,че тук времето беше спряло.Седнах на все още топлите скали и се загледах в морето.Гледах как вълните премиват скалите.Сякаш така ги пречистваха от проблемите им.Жалко ,че и в живота не е така.Искаше ми се и аз да се потопя във водата,очаквайки да изтрие проблемите ми,но уви...това беше невъзможно.И защо ли?Защото живота е една голяма борба,където трябва сам да се справяш с всичко.
Чуваха се единствено ударите на вълните в скалата.Някак толкова...оспокояващи.Бях толкова отнесена в мислите си,че дори не съм усетила,че някой е дошъл.Беше момче с тъмни дънки,черна тениска и кожено яке.Беше единствения човек от когото се нуждаех в този момент.Един човек,който можеше да ми даде някакви отговори.Сам!
Той лекичко седна до мен без да ме докосва и да казва нищо.Просто се загледа в небето.Някак дори самото му присъствие ме успокояваше.Кареше ме да се чувствам в безопасност.Защо успяваше да ми действа по този начин?Защо ми беше приятно да е тук с мен въпреки всичко?Дали не се влюбвах в него?Това щеше да е огромна грешка.Той...беше красив,защитаваше ме,но някак имах чувството,че може да ме рани повече от всеки друг в този свят,а точно сега нямах нужда от това.Мисля,че изстрадах достатъчно...
-Сам....-прекъснах тишината-Ъм...какво стана в събота след купона...когато ме прибра вкъщи?-довърших с треперещ глас.Исках да зная отговора,но сега когато беше дошъл момента се страхувах да го чуя.
-Ти нищо ли не помниш?-попита ме Сам и ме погледна със сини си очи,които изглеждаха толкова дълбоки-като дълбините на океан криейки също толкова тайни.
-Ами...последното нещо,което помня е как...бяхме на леглото и....се....събличаме-отговорих му притеснено изчервявайки се.Той ми се усмихна и леко погали бузата ми.Ръцете му бяха толкова топли и ми дейставаха също толкова успокояващо като самия него.
-Ами...спокойно...-засмя се леко.
-Значи...не сме спали?-попитах обнадеждаващо.
-Не ме прекъсвай...малката-отвърна ми той укорително,но отново ме дари с една сладка усмивчица.-Просто се целувахме и...ти помогнах да се съблечеш.-сега едва не избухна в смях.
-Какво?-попитах изненадана.Една част от мен се надяваше Сам да е постъпил по този начин,но някак много се изненадах.Това ме караше..може би..да го харесвам още повече-Всяко момче на твое място би се възползвало,но ти благодаря,че все пак не си го направил.
-Няма защо-усмихна ми се той.
Отново замълчахме и се загледахме в звездите.Някак ми олекна.Не исках да...сме го направили по този начин.Сега оставаше...само някак...да преодолея..да се поправя заради случилото се със сестрата на Тара...но това щеше да е много по-сложно от един прост разговор.
Изведнъж Сам се изправи и ми подаде ръка.
-Искаш ли да слезем долу и да поплуваме-предложи ми той.
-Ъм...сега?-до плажа се стигаше по една тясна пътечка между скалите.Досега не бях плувала в тази част на крайбрежието.Тук имаше повече скали,но иначе вълните бяха по малки,защото беше нещо като залив.
-Ооо...хайде де!Нали не те е страх?-попита ме той и се усмихна подигравателно.
-Разбира се ,че не се страхувам-отвърнах му и хванах ръката му.Той ми помогна да стана и след това внимателно тръгнахме по пътечката.В краят й трябваше да се скочи, защото беше по-високо,но Сам слезе пръв и хващайкиме за кръса ми помогна.
-Можех и сама-опитах се да звуча надуто.
-Щом казваш-каза той и ме пусна на пясъка,който още беше топъл.Ходихме бавно по брега оставяки следи след нас огрявани от лунната светлина.Изведнъж Сам спря и започна да сваля якето си...след това тениската...дънките.Правеше го плавно и...секси,че не успях са помръдна.Просто стоях и го гледах.
-С дрехите и ще плуваш?-подигра ми се той отново.
-Не...предполагам-заекнах аз.Сякаш отново трябваше да се уча да говоря..Леко свалих тениската и панталонките оставайки само по боксерки и сутиен.Сам видя,че съм готова,но не каза нищо,а просто тръгна към водата.Когато вълните вече се плискаха в краката ни той каза:
-Ще те чакам там-посочи една скала на около двадесет метра навътре в окена.Тя беше с леко кръгла форма..блестееки от лунната светлина.....

[Ahhhhh]

The Hills i OC(и Туайлайт) ви увредиха тотално...
Ми ако не ти харесва не го чети...!!!

Според мен след като си го пуснала, трябва да търпиш градивна критика без да се заяждаш с човека изразил не толкова цветущо мнение, иначе напълно съм съгласна с написаното от ZipFail. Тея блестящи на слънцето вампири и мечтата да станете богаташки синчета и дъщерички ви е обсебила до такава степен, че ... мда, по - добре да не продължавам, че ще има обидени.

[LadyDi]

Аз много време се чудех дали да пиша, но това произведение е под всякаква критика.
Едно на ръка, че темата е банална, поне е интересна за днешното поколение. И това е може би единственият плюс.
Речниковият запас е изключително беден. Да не споменаваме правопис и граматика, че и правоговор.
Писането в стил "дневник" не винаги е най-удачно, особено когато не умееш да предадеш собствените си мисли.
На моменти е направо объркващо, забъркани са хиляда герои, кой от кой по-еднакви.

[elllllly]

ощеее мн е готиноо :-)

[Mariela92]

ощеее мн е готиноо :-)

yep...

[Sibel1990]

На мен ми харесва не затова, че и аз искам да съм някакво богаташко момиче или пък да ползвам наркотици просто ми се струва някак интересно. Да, за граматиката мисля същото, но ми харесва фантазията на авторката и затова го следя и не ми се струва банално и някак спира на едно преплетено място и ми става интересно продължението...

Браво за това, че е измислила такава историйка и с нетърпение чакам следващите глави. :)

[Sibel1990]

ъмм... ще има ли някакво продължение ??

[pri]

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА

Клеар

Деймън седеше на дивана взирайки се право в мен.Бе облечен само по боксерки,а лунната светлина го правеше да изглежда още по-секси.До сега никой не ми бе влиял толкова много.Това момче бе необикновено.Караше ме да се чувствам защитена и значителна,когато бях до него.Държеше се мило и сладко с мен.И някак винаги имаше силата да ме контролира.Налагаше контрол над чувствата и тялото ми.Проникваше в съзнанието ми без дори да се замисли.Но най-важното от това бе,че ме караше да се чувствам добре.Забравих за всички мъки и проблеми, които ме правеха нещастна.Той знаеше как да направи едно момиче истински щастлива.
Седеше непомръдващо гледайки ме право в очите.Сякаш проникваше в душата ми.Сякаш четеше всяка моя мисъл и ме караше да забравя за всичко освен за него.
-Деймън...какво правиш тук?-попитах го плахо отивайки до него.Как ли се бе промъкнал неусетно?И какво ли искаше от мен сега?Първо се отдръпна без дори да иска нещо от мен...а сега отново ме преследваше.
Седеше и не спираше да ме гледа с красивият си синеок поглед.Дори не се опита да отговори на въпроса ми,а просто леко ме хвана за ръката и ме придърпа към себе си.В този момент седнах в него.Беше много сладко.Седях в него без да помръдвам.Сякаш ме бе хипнотизирал.Непомръдвайк� � продължавахме да седим така,гледайки се право в очите,осветени от лунната светлина.Всичко изглеждаше така сякаш бе един необикновен сън.Сън ,който винаги съм искала да сънувам;който има силата да ме успокоява;в който мога да забравя за всички грижи.Но този път...този път не сънувах.Всичко това бе действителността.Действит� �лността ,от която винаги съм се страхувала.Да...изпитвах страх,че някой ще ни хване...че заради нас ще се обърка живота на родителите ни.Вече започвах да мисля трезво на нещата.В съзнанието ми най-сетне изплуваха разумни мисли.
-Но Д...-той ме прекъсна слагайки пръст на устните ми.Не искаше да развалям момента,който ни отнасяше в един друг свят.Свят ,в който няма проблеми;в който сълзите и мъката са непознати;където заедно ще сме едно цяло.
Очите му продължаваха да ме успокояват.Проникваха в съзнанието ми карайки ме да забравя всичко друго освен за него.Караха ме да се чувствам щастлива и...влюбена,добра и мила.Превръщаха отвратителният ми свят в приказка.Не ми позволяваха да мисля за всички заобикалящи ни злини,които могат да ни дойдат на главите;за всички нещастия сполетели целия свят.
Сложих главата си до неговата.Погледите ни не се отделиха един от друг и за секунда.Стояхме така повече от час.Гледахме се...гледахме...В един момент ръката му се озова върху крака ми.Плъзгаше се по него все по-нагоре и по-нагоре.Караше ме да изтръпвам все повече и повече.Спря се върху бедрото ми и в този миг устните му се извиха.Направиха онази негова перверзна усмивчица ,която не бях виждала върху изражението му отдавна.Продължаваше да качва ръката си все по-нагоре вече подигайки леко нощничката ми...докато не му я хванах.
-Как успяваш така да ме подлудяваш дяволче?–най-сетне чух гласа му.Бе толкова секси и дрезгав,че дори потръпваше мъничко.Каза ми че го подлудявам!Уау...за първи път ,усещах ,че думите му бяха истински.За първи път казваше нещо,в което беше сигурен и аз му вярвах.На Деймън...Точно на него вярвах!Точно на него бях готова да разкажа всичко ,което не можех на друг.На него!...момчето,което сега умееше да ме успокоява и изслушва...което ме караше да се чувствам щастлива и безгрижна...и което сега за нищо на света не би ме наранило.Това бе той...новото лице на Деймън!Лицето,което чаках да срещна толкова много време.
-Ами ...аз съм си дяволче по рождение!-усмихнах му се дяволито.Какво ли щеше да стане от сега нататък?Вече се бях оставила в ръцете му.Знаех,че бях под властта му...знаех,че каквото и да ми каже бях готова да го сторя.
Чувствах,че започвах да изпитвам нещо.Нещо,от което ме бе страх.Точно онова чувство,което уж те прави щастлив;кара те да се радваш,да летиш в облаците от любов;да...обичаш...,но то можеше да ни нарани най-много.Точно когато връзката е във вихъра си...се случва най-лошото.Това е,от което най-много се страхувам.Тогава идва времето,в което другият ще те разочарова.Времето ,в което той ще те нарани и ще си тръгне!Точно затова с Деймън... не трябва да стигаме до там!
Може би трябваше да се отдръпна сега докато още бе рано ,но...нещо не ми позволяваше.Той отново бе в съзнанието ми,контролирайки ме.
С всяка измината минута Деймън се показваше в новата си светлина,с която тепърва се запознах,но дали ако продължавах да го опознавам такъв...нямаше ли още повече да се влюбя в него?!
Събудих се от ударите на вратата в топлите му прегръдки.И двамата скочихме уплашено.Предполагам,че беше Марта,но след като се провикна разбрах,че е мама.
-Клеар,ставай,време е за училище...а след това събуди и Деймън!-каза тя.Наистина яката се стреснах от гласа й и се успокоих едва,когато чух отдалечаващите й стъпки.
С Деймън се спогледахме и той леко ме погали по ръката отново без да каже и думичка,след което тихо се изниза от стаята ми.
Побързах да се приготвя.Измих се и набързо облякох първото,което хванах от гардероба ми(някакъв обикновен бял потник и дълги панталони в същият цвят).Слязох долу,поздравих нашите и побързах да тръгна за училище.Нямах никакъв апетит,а и...някак нямах смелостта да ги погледна в очите,заради случилото се снощи.Качих се в колата и потеглих към училище.

***

Когато пристигнах дворът както винаги бе пълен,но този път покрай дъската с обявите имаше голяма еуфория.Какво ли ставаше?Може би отново организираха някакъв купон.Щом отидох до мястото с тълпата попитах първият срещнат(сладък дванадесетокласник ,за който знаех само,че е един голям женкар,в който е влюбено всяко второ момиче)за какво е цялата тази лудница.
-Не си ли чула красавице?...Става въпрос за състезание по сърф между Мат и един Джъстин,но...сигурно не го познаваш,не е от училището!-каза намигвайки ми.Останах вцепенена от думите му.Но за какво Мат и Джъстин щяха да се състезават?Не вярвам,че бе заради мен.Не беше възможно да са толкова глупави,за да се състезават заради едно момиче.
-Но ...защо?-попитах очудено.
-Ами...не опира ли всичко до момичетата бе маце?!-започна да се смее и тръгвайки си ме хвана отзад.Ужас!Голям простак!Писнало ми е от такива като него! Ядосано тръгнах по коридора търсейки Мат.Мернах го пред шкавчето му обграден от няколко момчета и побързах да отида до него.Той доста се изненада да ме види,а останалите веднага започнаха да подсвиркват и да се хилят.
-Мат,трябва да поговорим!Насаме.-казах задърпвайки го към физкултурният салон.Приятелите му не спираха да викат,което в момента изобщо не ме интересуваше!
-Какво?Какво има?-викаше по мен красавеца.Бе облечен както винаги спортно с дънки и бяла тениска.
-Ааа...защо ще се състезаваш с Джъстин?-попитах го ядосано.
-Не е твоя работа!-кресна ми Мат и побърза да излезе.
-Кажи ми!Нали не е заради мен?-попитах го викайки след него.Вече бяхме в коридора,а децата около нас ни гледаха очудено.
-Светът не се върти само около теб Клеар!Проумей го!-каза той усмихвайки се злобно,след което ме остави и отиде при приятелите си.Как може момчетата да са такива глупаци!Ами ако наистина това,което каза онзи дванадесетокласник беше вярно и...те се състезаваха заради мен?Ако това наистина бе така се радвам,че зарязах и двамата или... поне Мат!

***

По пътя за първият час,който беше физика срещнах Деймън.Запъти се към мен с подигравателната си усмивчица.За какво ли щеше да ми се присмива този път?
-Разбра ли за състезанието?-не сваляше тъпата усмивка от лицето си.Изглеждаше секси както винаги-бе облечен с черни дънки и с тъмно синя тениска,която както винаги страхотно подчертаваше хубавото му тяло.
-Да...-отвърнах му тихо.-А ти знаеш ли защо се състезават?-довърших с въпрос поглеждайки го в красивите му сини очи.
-Разбира се!Всички знаят...но явно точно ти- НЕ!!-каза ми той подигравателно вече по-близо до мен.
-Деймън...кажи ми.-казах му мило усмихвайки му се съблазнително.В този момент се отдръпнах от него.Все пак бяхме в училище и не исках някой да ни види.
-Хмм...заради теб глупаче!-отвърна ми нежно отново приближавайки се.След думите му се почувствах някак гадно,че заради мен този следобяд те щяха да се състезават.Но...какво си мислеха те?Че нима с едно състезание щяха да ме спечелят?Толкова ли са глупави?До гуша ми дойде от идиоти като тях!

***

Всички часове минаха ужасно бавно.Не мислих толкова за ученето ,колкото за Мат и Джъстин.Адски бях ядосана и нямах търпение да отида на плажа.Не исках да допускам това да се случи,защото със сигурност щеше да се стигне до сбиване.Наистина вече ми писваше от тези техни глупости.Трябваше да ги спра,защото иначе следобядът щяха да хвърчат глави!!!




ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА


Емили


Топлата вода ме успокои.Плувах уверено към скалата,където щеше да ме чака Сам.Радвам се,че тази вечер го срещнах и си изяснихме всичко,но се притеснявам,че май наистина се влюбвам в него,което щеше да е още една огромна грешка в живота ми.Още не го познавах достатъчно.Ами ако се влюбя в него и накрая и той ме нарани!?Тогава какво ще правя!?Светът ми наистина щеше да се срине!Не искам това да се случва.Исках въпреки всичко поне за миг да съм щастлива.Не заслужавах ли поне това?
Вече почти бях стигнала до скалата,а Сам вече седеше на нея.Той беше толкова...красив.Луната огряваше и очертаваше всяка перфектна извивка на тялото му.
Когато стигнах до скалата той ми помогна да се кача като нежно ме издърпа при него.Капките леко се стичаха по тялото му,което ме подлудяваше.Само при допира му кожата ми настръхна още повече.О,Боже!Наистина полудявах...!
-Май не беше добра идея да плуваме вечерта.Много ли ти е студено?-попита ме той нежно на няколко сантиметра от мен.Можех да усетя сладкия му дъх и в този момент бях забравила за всичко освен за нас-само аз и той бяхме отзначение.
-Ъм...не.-едва намерих гласа си-Спокойно.-допълних и лекичко му се усмихнах.Ох...толкова близо...той леко въздъхна и сякаш дъха му погали кожата ми.
Погледнах в очите му и се опитах да отгатна какво мислеше в момента.Дали и той ме харесваше или просто искаше да спи с мен точно като другите момчета.Но ако беше само за това щеше да го направи още на купона.Точно тогава бях най-лесна,но той все пак не го направи.
-За какво мислиш в момента?-попитах го бързо и само секунда след това вече съжалявах.Каква глупачка бях!Сега какво ли щеше да си помисли!?Сигурно щеше да се изплаши от мен.
-Ъм...познай.-каза той и ми се усмихна дяволито.
-Ами...незнам.Затова те питам.-отговорих му честно и много,много глупаво.Сякаш бях някое три годишно детенце.
-За теб,глупаче.-прошепна ми той и прокара леко ръката си по гърба ми,което ме накара да настръхна още повече.Галеше ме с леки бавни движения нагоре...надолу.-За това колко си сладка,но същевремено секси,за това как успяваш да ме караш да губя контрол над себе си и....колко много искам да те целуна в момента.
-Хъм...-казах аз и нарочно и лекичко се отдръпнах от него-Тогава какво чакаш?-попитах го този път по-уверено.
-Вече нищо.-каза той и нежно ме придърпа към себе си.Едната си ръка сложи внимателно на таза ми,а с другата леко повдигна брадичката ми.Няколко дълги секунди ме гледаше в очите сякаш можеше да види чрез тях дирекно в душата ми.Това леко ме накара да се притесня.Не обичах толкова лесно да се показвам пред хората.
Най-накрая той ме целуна -беше толкова страстно .Имах чувството,че ще се разтопя и че ако не ме държеше със сигурност щях да падна във водата.Жадно вплетох пръстите си в косата му и го придърпвах още по-близо до мен.Наистина не исках този момент да свършва.Целувахме се толкова дълго,че накрая трябваше да се отдръпнем ,за да си поемем въздох.Той се насочи с леки нежни целувки надолу по врата ми,докато аз жадно се борех за въздух.
След като дишането ми се поуспокои отново придърпах Сам към себе си и продължихме да се целуваме,но изведнъж крака ми се подхлъзна от нещо на скалата и в опит да се хвана за него само успях да го дръпна с мен.Двамата паднахме във водата със силен плясък.Бързо се показахме отново на повърхността и започнахме да се смеем.Това наистина беше много комфузно.
-Май ще е по-добре да се върнем отново на брега-каза той през смях.
-Дам..добра идея-отвърнах усмихвайки му се и започнах да плувам към брега.Този път аз успях да стигна първа,което си беше направо чудо.Попринцип никога не съм била добра плувкиния.Още от малка съм се страхувала от морето.Бързо излязох от водата и тръгнах към мястото,където бяхме осталиви дрехите си и седнах на пясъка.Гледах как Сам излиза от водата и колко плавно и самоуверено се движеше.Със сигурност е имал много повече гаджета от мен.Личеше си по самото му държание.Знаеше как да накара едно момиче да се отпусне,да се чувства в безопасност и как да го накара да го желае.
Той седна до мен и лекичко започна да гали крака ми като в същото време ме гледаше право в очите.
-Досега не ми се беше случвало чак да падам по време на целувка.Ти ме караш да се държа глупаво.-каза той и ме дари с една от неговите супер секси усмивчици.
-По скоро аз оглупявам.Все пак аз те дръпнах с мен.-отвърнах му и засрамено отместих погледа си от него заглеждайки се във луната.Той леко целуна рамото ми и с едната си ръка обърна лицето ми към него.
-Какво?-попитах го аз,но той вместо да ми отговори отново ме целуна,но този път много по-нежно и кратко сякаш се страхуваше да не ме счупи.
-Харесвам те,Емили-прошепна той и за първи път видях несигурност в очите му.
-Аз също,но....-не успях да довърша.Не исках да му казвам,че се страхувам отново да не бъда наранена.Още от самото начало беше прав за мен.Аз съм една наистина голяма страхливка.Винаги бягах от проблемите.
-Но...?-подкани ме да довърша леко докосвайки бузата ми.Не знаех какво да му кажа.В момента живота ми беше...малко объркан и може би нямаше да съм перфекното гадже.Не исках да го навличам в моите проблеми-този път трябваше да намеря начин да се справя сама,а и не исках да познава тази моя страна-на убийцата.
Не му отговорих ,а просто станах.Започнах да си обличам полата.Сам ме погледна очудено и се изправи хващайки ме за ръката.-Почакай,Емили!Извинявай,не трябваше да те притискам.Казах ти,че оглупявам покрай теб-опита се да ме успокой Сам.
-Вината не е в теб,Сам-прошепнах му тихо.Не исках да смята,че той е виновен.-Просто...в момента живота ми малко се обърка и искам да се опитам сама да разреша проблемите.
-Разбирам те.Добре...няма да те притискам тогава.Ако имаш нужда от нещо,каквото и да е можеш да разчиташ на мен.-каза ми той.
-Благодаря ти.-отвърнах му и облякох тениската си,а Сам вече беше обул панталоните си.
-Така ще ти е студено.Вземи якето ми.-предложи ми той подавайки ми го.
-Няма нужда.С колата си съм.Ти ще имаш по-голяма нужда от него-на мотора е доста студено,и...още веднъж благодаря.Тази вечер си прекарах добре,но трябва да тръгвам.Родителите ми сигурно вече ме чакат-казах му усмихвайки се лекичко.
-Аз също си прекарах добре.-отвърна ми той и двамата тръгнахме към паркинга.
Няколко минути по-късно вече бяхме пред колата ми.
-Лека нощ,Емили.-каза Сам на няколко сантиметра от мен. Приближих към се към него,при което той доста се учуди.Надигнах се малко на пръсти и лекичко го целунах по усните,което може би беше малко грешно след като преди по-малко от десет минути му казах,че в момента не може да сме нищо повече от приятели.Но просто исках отново да усетя усните му до моите-нещо още по-лошо.Той сложи ръката си на врата ми и отвърна на целувката ми.Едва няколко секунди по-късно се отдръпнах.
-Лека нощ,Сам.Ще се видим утре...предполагам-казах аз и отворих вратата на колата ми.
-До утре-отвърна ми Сам и тръгна към мотора си.
Вече натисках газта някак пречупена от вътре.Чувствах се гадно заради това което направих.Как можах да го отблъсна ,след като и аз го желаех.Вече наистина незнаех какво правя.Мисля,че нямаше смисъл да го отблъсквам,след като той бе единственият човек,който умееше да ме разбира и който ми помагаше да забравя проблемите.Винаги ли трябва да развалям всичко?!Та той беше адски мил и добър с мен,а аз ...как му се отплащах?Голяма глупачка съм!!!Той разкри чувствата си пред мен,а аз... развалих всичко.Такава голяма страхливка съм станала,че вече немога да се позная.Преди бях по-импулсивна и пряма...не мислех за последствията и не ми пукаше за нищо!А сега... съм едно неуверено момиче,което се страхува от истината...може би само Сам можеше да ме успокои и да ме накара да се отпусна.Само той умееше да ме изслушва и успокоява,а сега вече съм сама и се налагаше да разреша проблемите си без ничия помощ.
Вече паркирах пред нас,когато забелязах ,че в градината е доста оживено.Явно имахме гости,което се случваше рядко,защото родителите ми често пътуваха.
Запътих се към двора ,където се бяха настанили те,но преди да отида до тях мама ме срещна с голяма усмивка.
-Миличка най-сетне се прибираш.Знаеш ли кой...Боже,Емили защо си мокра??-притесни се тя пипайки косата ми.
-Ами...с една ...приятелка се къпахме!Но няма значение.Кой е тук?-попитах я.
-Няма да повярваш!-отново възвърна усмивката си.-Тейлър ела да видиш кой дойде!-подвикна мама.О,Боже...защ...
-Здрасти красавице.-поздрави ме бившият ми,който бе последният човек на земята,който исках да видя.Подсмихна ми се съблазнително и ме прегърна.

[Mariela92]

ощеее :-D

[Sibel1990]

ощеее... :grin: :grin:

[pri]

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА

Клеар

Радвах се,че най-сетне минаха ужасно дългите ми часове.Вече се запътвах почти тичешком към колата.Нямах търпение да се прибера и изкъпя и да отида на тъпото състезание.Бях адски нервна заради него.Трябваше да го прекратя,иначе щеше да има ужасни последствия.Не бях сигурна от думите на Деймън,че всичко това е заради мен,но дори и да не бе Мат и Джъстин се мразеха ,което би довело и до сбиване.
Цял ден спирах да мисля за това...наистина се страхувах,че бе заради избора ми.Глупавият Мат мислеше,че съм избрала Джъстин,а сигурно и той самият го вярваше.Да...аз бях виновна,че не казах на Джъстин,това което и на Мат,но просто в този момент...неисках да наранявам още някой.Писнало ми е да го правя,защото добре знаех какво е.
Тъкмо бях стигнала до колата,когато видях доста познато лице запътило се към мен.
-Здрасти Ем.-поздравих я нервно опитвайки се да отключа колата.Едва улучих ключалката,а тя просто стоеше и ми се смееше подигравателно.-Много смешно!-довърших вече почти вбесено отваряйки вратата.
-Съжалявам!-отвърна едва стихвайки смеха си.-Но какво има Клеар?Защо си толкова нервна?Случило ли се е нещо?-засипваше ме с въпроси красивата ми приятелка.Днес бе заложила на бялото (както никога),но то й стоеше супер.Белите й къси панталонки подчертаваха добре стегнатите й крака,а бялата тениска-секси шоколадовият й тен.
-Какво се е случило ли?Не ми казвай,че не знаеш Ем!-подвикнах очудвайки се.Емили започна да мърда главата си в знак на отрицание настанявайки се в колата ми.-Ами...откъде да започна?!Разбрах,че Мат и братовчед ти ще се състезават по сърф този следобед!Попитах Мат,защо ще го правят,но той не пожела да ми каже ,докато Деймън не ме информира,че е заради ....мен!-разказах й вече палейки колата.
-Какво?-очудено подвикна Емили.Явно наистина нямаше представа,за какво става въпрос.-Мат...срещу Джъстин?-довърши с по-висок тон в гласа си.
-Да,аз също не можах да повярвам...но...е истина.Адски възмутена съм от това.Как може тези глупаци да се състезават заради мен?!Незнаех,че могат да паднат толкова ниско.-казах й натискайки газта все повече.Това наистина ме успокояваше.Така най-добре изливах гнева си,което ми помагаше да се почувствам много по-добре.
-Това наистина е супер...детинско.Никога не съм очаквала това от Джъстин.Та той е на двадесет и една!Мислех го за по-разумен.-Емили също се изнервяше.Беше права.Джъстин–двадесет-годишният й братовчед,да се състезава заради едно момиче с някакъв едва осемнадесет-годишен пикльо?Наистина адски глупава постъпка!-Той никога не е правил такова нещо!!!Да се състезава заради едно момиче?!Не мога да го позная!!Никога не е имал връзка с някоя повече от месец,още по-малко се е състезавал заради...момиче!-довърши изненадано Ем.
-Права си!Впрочем...следобяд ще дойдеш ли с мен?-попитах я вече паркирайки пред къщата й.
-Разбира се!Ела да ме вземеш към четири.- каза ми слизайки от колата.-Чао,Клеар!-аз също й кимнах,след което натиснах газта и потеглих.
Дори и вятърът в косите ми не ми помагаше да се осъзная.Чувствах се гадничко заради всичко това,което се стоварва върху мен,но...нямаше начин да се почувствам по-добре.Сега това бе невъзможно.Поне докато не разреша проблема с Мат и Джъстин.
Прибрах се след по-малко от десет минути.Когато влязох видях само Марта ,която както винаги чистеше нещо.Информира ме ,че мама и Доналд са на работа,а Деймън – в стаята си.Предложи ми нещо за ядене,но след тази сутрин нямах никакъв апетит,затова се качих направо в стаята си.Щом влязох в нея захвърлих чантата си на пода и побързах да отида в банята.Тъй като нямах време за вана , реших да се изкъпя под душа , затова включих бойлера.Докато чаках да се стопли водата ,реших да си приготвя дрехите,които да облека после.Чудих се около десет минути,но накрая се спрях на лилавят ми потник с гол гръб и черните ми къси панталонки.
Набързо свалих дрехите ,които бяха на мен и влязох под душа.
Топлата вода ми помогна да забравя поне за миг случващото се.Успя да ме пренесе в друг свят.Мечтаният за мен свят.Този,който е създаден въз основа на мечтите ми.Без грижи,проблеми и мъки.Той наистина бе съвършеният.Красота,спокой ствие,любов!
Препусках в мечтите си спокойна.Искаше ми се да вярвам,че някога и този ще бъде такъв-щастлив,добър,безгрижен.Пр� �дставях си ,че никога нямаше да се разочаровам и,че щях да забравя какво е болка и омраза.Че всички щяхме да сме радостни и мили един към друг и нямаше да можем да се нараняваме.Щяхме да вярваме в себе си и никога нямаше да се предаваме.Но уви...този свят пълен с болка и омраза надали можеше да се промени.Едва ли всичката тази ненавист и предателство щеше да се превърне в любов и радост към другите.
Отново действителността нахлуваше в ума ми. Отново започвах да съжалявам за целият този живот , който се налагаше да живея.Пак трябваше да се стегна и да продължа напред.Това бе реалността!!!
След по-малко от часово къпане излязох от банята.Започнах да се обличам и точно,когато закопчавах сутиена си брат...а-ъ-а...Деймън нахлу в стаята ми.Имах късмет,че поне бях по бельо,защото ако още бях гола...
-Деймън!...Научи се да чукаш!-креснах му с гръб към него.Чудех се какво да направя... бях захвърлила кърпата и дрехите си на стола,който седеше до него и трябваше да се обърна,за да достигна до тях.Е,направих го,но тъкмо, когато се опитвах да грабна потника си ,Деймън хвана нежно ръката ми.В този момент сърцето ми започна да бие като лудо.Отново губех силите си. Пак бях в ръцете му.
Не смеех да го погледна,защото знаех,че направя ли го съм му в кърпа вързана.Тогава той щеше да прави с мен каквото си иска.А аз нямаше да мога да му откажа.
В този момент той хвана брадичката ми и леко обърна лицето ми към неговото.И ето,че се случи!Погледнах го!Погледнах в красивите му очи,в които винаги се губех.Очите умеещи да те хипнотизират.Да,точно те!Сините му очи!По-дълбоки от океан;по-сини от небето в най-слънчевият ден;по-красиви от луната.Неговите...на Деймън-доведеният ми брат!!!
Гледахме се на сантиметри един от друг.Аз по бельо,а той –готов да разкъса своите дрехи.Адски се привличахме.Както магнит с магнит;електрон с протон;плюс с минус.Погледите ни се бяха сляли в едно.Неможехме да ги откъснем.Сякаш бяха залепени.
Магнитната сила ставаше все по-силна.Устните ни започваха да се доближават все повече и повече...вече бяхме на милиметри един от друг.Дишах все по-тежко,а сърцето ми не спираше да бие като обезумяло...сякаш искаше да се доближи до неговото.Да се докоснат и да забият заедно.Да станат от две-едно и никога да не се разделят.
Устните продължаваха да се приближават,докато не се долепиха.Започнахме нежно да се галим и галим,с тях...докато не се награбихме страстно.Имах чувството,че не ми достигаше въздух,докато не разбрах,че този човек ми даваше от своя.Разбрах,че той би ми дал всичко негово,както аз всичко мое.Страстта ставаше все по-силна и по-силна.
Целувахме се все по-задъхано и по-задъхано.Имах чувството,че коленете ми започваха да омекват,а аз да треперя.Но не от страх,а от наслада.Вече някак не изпитвах онази страх,докато се сближавахме , а сега просто бях щастлива от това.Да...това ме правеше адски щастлива.Щастлива,че мога да имам сладките му целувки;щастлива че знаех,че и той бе щастлив;щастлива,че можем да бъдем заедно.Знаех,че не бяхме кръвни брат и сестра,затова нищо не ни пречеше да бъдем заедно,като нещо повече от приятели освен...родителите ни.Само те ни спираха да сме такива каквито искаме да сме.Само тях можехме да нараним с мечтата си.
Вече мислех,че ще стане нещо повече след тези жадни целувки.Вече вярвах,че между нас имаше възможност да се получи нещо.
Деймън ме притискаше към себе си,сякаш никога неискаше да ме пуска.Галеше нежно гърбът ,косата , краката ми.Все едно ме владееше цялата.Все едно така показваше колко много ме желае.Сякаш телата ни също се целуваха.
В този момент забравих за целият свят.За всички проблеми и грижи сега сполетили ме.Да...той умееше да го прави...умееше да ме кара да забравям за всичко.Наистина ме правеше щастлива.
Мигът бе прекрасен...докато телефонът ми не го развали.Сякаш всички бяха против това.Сякаш никой не искаше аз и той да бъдем заедно.Целият свят бе срещу нас!
С Деймън се засмяхме и отдръпнахме,след което взех телефона и вдигнах.
-Клеар,няма ли да идваш вече?Четири минава!-каза Емили от другата страна.
-Съжалявам Ем!След десет минути съм пред вас.-съобщих й.Боже мой!Стояли сме така повече от двадесет минути.Ужас!Щях да закъснея и нямаше да успея да прекратя състезанието.Направо върхът!!!
-Деймън отивам на плажа!Ти ще дойдеш ли?-попитах го обличайки бързо дрехите си.
-А-а-ъ...да!Сигурна ли си,че искаш да съм с теб?-попита ме някак странно...притеснено.
-Ами...да!За мен няма никакъв проблем!-усмихнах му се сладко,след което той отвърна на усмивката ми.-Ще минем и през Емили.-довърших вече излизайки от стаята.
Качихме се в колата и потелихме към приятелката ми.През целият път си мислех за случилото се-как вече наистина бях подвластна на Деймън.Колко бързо успя да ме завладее.С красотата,с държанието,с въздействието си над мен.
Точно преди да стигнем до къщата на Емили, Деймън нежно докосна крака ми,при което цялото ми тяло настръхна, както винаги.Погледнах го и леко му се усмихнах намалявайки скоростта.В погледът му виждах огъня , в който двамата горяхме. Сякаш бяхме в ада ,където може би заслужавахме да сме.В този миг той леко се надигна опитвайки се да ме целуне по устата,но тъй като вече виждах Емили пред къщата й се завъртях.Той долепи устните си на бузата ми,след което леко се отдръпна.Отново спря очите си върху моите гледайки ме дяволито.Май наистина се намиах в ада.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТА


Емили


Останах неподвижно докато Тейлър ме прегръщаше.Не можех да повярвам на очите си!Какво прави този глупак тук?Защо точно сега?Само това ми трябваше!Ужас!Един от най-лошите ми кошмари се сбъдваше.
Тейлър се отдръпна от мен и погледна майка ми.
-Ще ви оставя деца.Сигурно имате много неща,които да си кажете.-каза тя и тръгна към масата,където седяха родителите на Тейлър и татко,при което той се приближи към мен.
-Е,скъпа.Станала си много..ъм..секси докато ме нямаше-каза той оглеждайки ме от горе до долу.
-Дам..отсъствието ти ми влияеше много добре-отвърнах му ядосано и тръгнах към къщата,но разбира се глупака ме последва.
-Не говори така-престори се на обиден-Толкова ми липсваше.
-Е,ти пък не!-извиках му обръщайки се към него.Видях,че родителите ни ни гледат и отново тръгнах към къщата.
-Почакай де!Не сме се виждали от половин година,а виж как ме посрещаш!С какво съм го заслужил?-попита той и ме погледна невинно.Как го мразех само!
Вече бяхме в хола ,така че можех да си му викам спокойно.
-Може би с това,че само няколко дена след като спа с мен ме заряза!Това не е ли достатъчно?-изкрещях му аз.Този ден не можеше да стане по-зле -сутринта Даниел,а сега-Тейлър.Сам беше единственото хубаво нещо,което ми се случи днес,въпреки че и това развалих.Защо го отблъснах?За пореден път доказах каква глупачка съм!
-Съжалявам...просто-не успя да довърши ,защото го прекъснах отново викайки.
-Спести си съжаленията,Тейлър!Не са ми нужни.-ядосано започнах да се изкачвам по стъпалата,но глупакът ме спря хващайки ме за ръката.-Остави ме намира,Тейлър.
-Спокойно,бебчо.Не исках да те ядосам-отвърна ми той гледайки ме със своите зелени очи.
-Ти...си...едно глупаво гадно копеле,което вгорчава живота на всички до който се докосне.И...-извиках му отново-Успя да разрушиш и моя преди половин година.Знаеш ли как се чувствах след като ме заряза.Ти...-не можах да довърша,защотото някой влезе в хола.
-Какво правите?-попита мама гледайки ни очудно.
-Нищо.Просто си говорехме.-каза Тейлър и я погледна чаровно.Тя винаги много го е харесвала.Имах чувстото,че ако беше десет години по-млада щеше да го иска за гадже.Тейлър винаги е пледирал само с красотата си(той имаше зелени очи,светло кестенява коса,страхотна усмивка и тяло)и с това,че е много добър фотболист.Семейството му се премести точно за това-поканиха Тейлър да играе в някакъв много известен отбор,въпреки годините си(на осемнадесет).
-Емили отиди да се преоблечеш и ела да вечеряме.Само теб чакаме-каза ми мама гледайки ни.
-Не съм гладна,мамо.-казах ѝ и тръгнах към стаята ми.
-Емили!Ще трябва да седнеш с нас!Чакаме те!-извика тя след мен.Мамка му!Защо сега!?В каква ли глупост пак щеше да ме вкара този глупак!?Мразя го!Качих се в стаята си,легнах на леглото по гръб и се загледах в тавана опитвайки се да не мисля за Тейлър ,докато телефона ми не иззвъня.Беше есемес от непознат номер и в него пишеше: ,,Съжалявам,Емили!Нямах за цел да те уплаша.Нека утре се видим...искам да поговорим.Ще те чакам на плажа в осем-Даниел”.По дяволите!Даниел....наистина. .не му ли дадох да разбере,че между нас не може да се получи.Станах ядосано от леглото и облякох първото нещо, което попадна в ръцете ми(една тъмно-синя рокля малко над коленете) и слязох долу.
Всички вече седяха на масата и си говореха.Поздравих ги и се настаних на единственото свободно място-до Тейлър.Когато седнах той веднага докосна кръка ми под масата и ми се усмихна.Малкото му братче май видя какво направи батко му и започна да се смее.

* * *
Качих се в стаята си почти в дванадесет часа много уморена.Родителите ми настояха да остана до края като добра...хъм..домакиния.Като цяло вечерята мина ужасно.През цялото време Тейлър ме ядосваше и докосваше уж неволно.Разговорите бяха отекчително скучни и едва не заспах на масата.
Най-сетне всички се прибраха по стаите си.Бързо съблякох роклята и легнах в леглото заглеждайки се в прозореца.Този ден беше един от най-лошите в живота ми...с изключение на Сам,разбира се!Наистина оглупявах....наистина се влюбвах!Отново!?Е...утре може би щях да го видя.
Тази вечер заспах доста трудно,въпреки че бях много уморена.

* * *
Сутринта се събудих от ужасния звън на алармата ми.Днес беше нов ден и искрено се надявах да беше по-добър от вчерашния.Взех си бърз душ и за първи път от много време заложих на бяло облекло(бели къси панталонки и бяла тениска с някакви надписи).Опитах се да прикрия торбичките под очите,сложих си черен молив,балсам за устни,взех чантата и слънчевите си очила и слязох долу виждайки само Тейлър.Е..май и този ден нямаше да е много хубав!?
-Добро утро,бебчо!-поздрави ме той дарявайки ме със секси усмивчица.Беше облечен с някакви светли дънки и бял потник.Да си призная честно бях забравила какво хубаво тяло има,но...това не можеше да компенсира...глупоста му.
-Е ,вече не е добро!Колко време ще останеш тук?-попитах го дирекно.
-Една седмица.За това време може да направим много неща...-каза той вече застанал до мен усмихвайки ми се съблазнително-Искаш ли?
-Хаха...може би- казах му съблазнително,а Тейлър бързо започна да се навежда към устните ми.Вече беше застанал на милиметър от мен,когато аз се отдръпнах.
-Боже...все още си същия глупак!-изсмях му се аз слагайки очилата си и излизайки от къщата.
За моя изненада мама и татко бяха в двора и пиеха кафе.
-Здравейте!-поздравих ги развеселено аз.
-Добро утро,миличка!Искаш ли да те закарам на училище?-попита ме той.
-Дам.-отговорих му аз и тръгнах към сивият му джип.
Родителите ми се целунаха за довиждане и татко се качи в колата.Днес беше доста елегантен-с хубав черен костюм.
-Важна среща?-попитах го аз,гледайки през прозореца.
-Да,стискай ми палци-каза татко и се усмихна.
Пътуването до училище беше кратко и десетина минути след това татко вече паркираше на училищния паркинг.
Точно,когато слизах от колата си видях Сам да паркира мотора си на около двадесет метра от мен.Той ме видя и ми се усмихна.Аз също му се усмихнах и тръгнах към него оглеждайки го.Днес беше заложил на черни слънчеви очила,черни дънки и бяла тениска с къс ръкав,която изглеждаше страхотно на тялото му.Подчертаваше и мусколите,и тена му.Аз свалих моите очила и го погледнах.Слава Богу татко вече бе потеглил.
-Здравей!Как си?-попита ме той усмихвайки се.
-Здрасти.Добре,предполагам.-отговорих му честно.Той също свали очилата си и ме погледна с някакъв преценяващ поглед.-Какво?-попитах го нервно.
-Не ми изглеждаш добре.Имаш ужасни торбички под очите-каза той и леко ми се усмихна.
-Оу..много благодаря за комплимента-отвърнах му саркастично-Понякога и грима не вършеше работа. –довърших усмихвайки се.
-Не исках да те обиждам-каза той.Изглеждаше леко гузен.
-Спокойно-отвърнах му аз и тръгнахме към входа на тъпото училище.
-И така...след като сега сме приятели може ли да ми дадеш телефонният си номер?-попита ме Сам и ме погледна чаровно.
-Ъм ,да-отвърнах му смутено и си разменихме номерата.Вече бяхме стигнали до кабинета по химия,където беше първия ми час.-Е,аз трябва да влизам.
-Ок,ще се видим после-усмихна ми се той и тръгна.

***
Часовете минаха толкова мъчително.Имах чувството,че се намирам в ада.Едва дочаках да свърши шестия час и тръгнах към пакинга с надеждата да видя Клеар.За мой късмет тя тъкмо отключваше колата си.
По пътя тя много ме изненада.Каза ми,че Джъстин и Мат ще се състезават за нея.Имах чувството,че изобщо не познавах Джъстин.Никога не съм мислила,че ще направи нещо толкова...тъпо.Но какво можеше да се очаква!?Те са просто момчета!
Два часа по-късно Клеар дойде да ме вземе.За моя изненада тя беше с Деймън...и за още по-голяма.... Деймън я целуваше по бузата.Не казах нищо за случилото се,но беше някак странно.Да не би да имаше нещо повече между тези двамата...

ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

Клеар –Зд-ра-вейте...-странно запелтечи Емили,когато се качи в колата.Изглеждаше добре както винаги.Този път бе облякла дънкова пола и черен потник.Беше вързала косата си на опашка,което ми направи силно впечатление,защото я виждах за първи път така.Държеше се малко странно,което ме притесняваше,защото можеше и да ни е видяла.Ами ако беше така?Какво ли щеше да си помисли?!Това наистина малко ме притесняваше.Ние й отговорихме със същото и бързо потеглихме към плажа,защото и без това закъснявахме. Времето ,както винаги беше слънчево.Лек вятър галеше тялото ми,карайки ме да потрепервам,но не от студенината,с която умееше да ме пронизва,а от предстоящото.Състезанието между две уж зрели момчета.Май наистина са смятали,че с едно тъпо състезание биха могли да ме спечелят.Това е супер глупаво!До сега не ми се бе случвало нещо подобно.За първи път някой толкова ме харесва.Преди никога не е било така.Ходила съм едва с три момчета и то с първите двама беше в по-детските години.С третия(с Тревър) беше по-сериозно...ходихме една година.Но след нея не искам и да си помислям да имам отново такава.Той наистина много ме нарани и неискам това да ми се случва пак.Неисках да изпитам отново онова гадно чувство...наистина след тази връзка бях в ужасна депресия.Това все пак бе единственото момче,което съм обичала.Единственият,който е правил всичко за мен.Единственият...до сега.
Чудя се сама на себе си…защо обръщам такова внимание на тази детинска глупост?Защо толкова се притеснявам,че аз съм в центъра на всичко това?Аз ли съм виновна,че те ме харесват?Защо живота ми трябва да е толкова сложен?Когато се преместихме тук в Бевърли Хилс мислех,че всичко ще бъде толкова лесно.Че нямаше да имам никакви проблеми.Мислех,че тук хората живеят лесен и интересен живот.Точно това ме успокояваше…че тук животът ми ще бъде по-безгрижен.Че всичко ще бъде една игра…и няма да имам никакви проблеми. Но уви…нищо не е по-различно.Освен това ,че станах по-харесвано момиче от преди,но това не е ли заради парите?...Нали тук все пак парите играят важна роля в живота на тийнейджърите.Да…това вече е моят живот.Богат,но труден.Преди нямахме толкова пари,но това не ни правеше най-нещастните хора на света.Напротив!Имаше моменти,в които бяхме много щастливи,особено,когато двете с майка ми излизахме на пазар или пък,когато стояхме заедно до късно вечерта и гледахме страшни филми.Това наистина бяха много хубави времена.Преди само баща ми правеше животът ни труден.А сега…сега имам предчувствието,че ще става все по-трудно!
Слънцето наистина грееше доста силничко.Плажът бе по-населен дори и от купона на сърфистите,но всички тези деца не бяха там,за да поплуват,а заради състезанието.Всички се бяха събрали до залива,където сега вълните бяха огромни.Доколкото бях осведомена Мат беше един от най-добрите в отбора,дори може би в околността.Но не бях сигурна и за Джъстин.Познавах го едва от скоро,но…знаех,че се занимава с бизнес,а не със сърф. Тълпата викаше ли викаше…едни за Мат,други за Джъстин,а трети пък дори и незнаеха какво става.Когато с Деймън и Емили се смесихме с тълпата състезанието вече бе започнало и аз нямах възможността да го прекратя.Забелязах,че доста деца не спираха да ме гледат и сочат.Подшушваха разни неща по мой адрес,които така или иначе достигнаха до ушите ми…като например: „Разбра ли,че е заради Клеар Хейстинкс…“ или пък: „Боже,немога да повярвам,че е заради тази!“.Явно точно както каза Деймън само аз незнаех какво става.Децата викаха все повече и повече ,а Мат вече бе яхнал една от по-големите вълни.Изглеждаше адски секси на сърфа си.Стегнатото му тяло блестеше от лъчите на слънцето,а косата му както винаги небрежно се развяваше от вятъра.Наистина много си го биваше…беше добър сърфист.
След няколко минутки и Джъстин беше на гребена на вълната.Не мога да повярвам…той също бе доста добър и много,много секси.Умееше да привлича момичетата.И двамата бяха мечтаните партньори за всяка втора,но…не мисля,че аз искам да съм с някой от тях.Единият-пълен женкар,а другият-безинтересен.Аз не търся такива „качества“ в едно момче.За мен то трябва да е „съвършеното“.Външността никога не ме е привличала най-много,а това,което се крие вътре в него.Държанието му трябва да е мило,да умее да те кара да се чувстваш спокойна и защитена,но същевременно да бъде лошо секси дяволче.Гласът му – нежно дрезгав,каращ ме веднага щом го чуя да усещам ток по тялото си.Очите му-красиви и дълбоки действащи ми като еликсир за успокоение.Но най –важното е…Да ме разбира и цени!Да ме утешава,когато имам нужда от някой близък!Само с поглед да ме разбира!Да ме…обича!!!Ами ако вече съм намерила това момче…ами ако той е… Мислите ми бяха прекъснати от свирката на един от приятелите на Мат.Спомних си,че го видях на купона миналата седмица.Явно сигналът,който даваше беше краят,защото Мат и Джъстин вече плуваха към брега.В този момент всички започнаха да ръкопляскат и викат за Мат.Личеше си по изражението му колко беше доволен.Джъстин го гледаше отстрани с презрение,докато не прихна в смях.Смееше се силно и продължително,докато не настана тишина от страна на публиката.Всички го гледаха и се чудеха,за какво се смееше. -Мислиш ли, че с едно състезание си ме победил смешнико…-неспираше да се смее, приближавайки се към него.-С това състезание нищо не доказваш!!Сам знаеш,че Клеар избра мен,а не теб!!Не помниш ли,че те отряза?!-отиваше все по-близо към Мат едва сдържайки смеха си.В този миг нервите ми не издържаха и се затичах към тях.Вече се бяха хванали за гушите,отправяйки заплахи един към друг.
–Спрете!!!Как може да сте толкова глупави!Мислите ли,че след това ще искам да имам нещо общо с вас?Ааа?Мислите ли,че с тези детски игрички ще ме спечелите??Ако е така жестоко се лъжете!!!-заключих викайки към тях. –Хахах…загубеняк!!Как можа да си въобразиш,че тя ще те забележи!!!Голям неудачник си бил!!-викаше смеейки се задоволително Мат на Джъстин.В този момент братовчедът на Емили го удари. –Не аз ,а ти си загубенякът боклук такъв!!Лазиш ми по нервите!!-крещеше в лицето му Джъстин.Удряше го все по-силно и по-силно.Докато Мат не застана върху него.Започна да отвръща с ужасни удари в лицето му.Не спираше да го бие,а Джъстин вече не намираше сили за отбраняване.Той просто лежеше под него приемайки ударите му.Джъстин беше безпомощен.В този миг се затичах към тях,понеже всички гледаха смеейки се и никой не искаше да ги разтърве.Започнах да удрям Мат,но той просто ме подбутна пращайки ме на земята,сякаш бях перце за него.Не можех да стоя така безучастно и този път започнах да го ритам. –Какво правиш по дяволите!Престани да ме риташ!Какво намираш в този нещастник?Какво има той,което нямам аз?-крещеше към мен Мат.Беше почервенял от ярост и неможеше да сдържи нервите си.Джъстин лежеше на пясъка окървавен и безпомощен.Почти не помръдваше.В този момент паднах до него.Опитах се да го свестя,но без резултат.Тогава някакво момиче ми подаде вода и аз я посипах върху лицето му.Джъстин изведнъж скочи запътвайки се отново към Мат.Обаче за щастие някой го спря.Помислих си „Най-сетне се намери един разумен човек!“ и той беше…Деймън.
–Разкарай се от пътя ми!!-извика му Джъстин опитвайки се да го избута.Деймън го хвана здраво и му каза нещо, достатъчно тихо,че никой друг да не го чуе.В този момент Джъстин се осъзна и спря.Обърна се към мен и ме погледна засрамено.Имаше много кръв по него,но и Мат не оставаше по-назад.След няколко секундно гледане Джъстин тръгна по ивицата на крайбрежието.Сякаш беше най-нещастният човек на този свят.
След малко тълпата започна да се изнизва от плажа.Десет минути по-късно крайбрежието бе почти празно.Бях останала сама…Деймън и Емили ги нямаше и аз реших да се поразходя.Имах голяма нужда от малко уединение,за да помисля.Да помисля за случващото се и да се поуспокоя.Трябваше да реша как по-безболезнено да кажа на Джъстин,че не можем да сме заедно.Просто между нас нямаше да се получи.
Не съм очаквала,че ще бъда в такова неловко положение.По средата между няколко момчета. Та аз исках просто да се позабавлявам,а какво стана?!Ад!!Исках новият ми живот в Бевърли Хилс да е страхотен…с приятели и забавления.Мислех,че ще стана по-зряла,но аз прекалих.Винаги съм мислила,че мога да удържам нещата,но уви.Трябваше да избирам между Мат и Джъстин.Те са две противоположности-нежният и по-грубият.Те са два различни свята,в които мислех,че искам да имам някаква роля,но не на някаква особнячка,а на момиче,което те харесват.Но както са казали мъдрите хора „Няма две хубави неща“…трябваше или да избера единия от тях,или никой.Не притежавам такава сила,че да ги имам идвамата. Този избор ме измъчваше адски дълго.Коя съм аз,за да решавам с кой да продължа?!Кралица на света?Не…аз съм само една разглезена от майка си и доведеният си баща принцеска,която живее в Бевърли Хилс,в голяма луксозна къща и кара скъпа кола.Може би това е привлякло Мат и Джъстин.Но аз откъде може да знам?!Решението ми е трудно и болезнено за мен,а още по-болезнено сигурно бе за Мат,а сега и за…Джъстин,ако наистина е влюбен в мен.
Ок…трябва да помисля трезво.Вече разкарах Мат и…това ме накара да се почувствам ужасно.Не съм вярвала,че скъсването на някой би могло да бъде толкова мъчително.Защо трябваше да преживея това отново?!Толкова емоционален човек съм станала…немога да се позная!Всичко това ми идва малко в повече.Защо трябва да е толкова трудно?Сигурна съм,че никой друг не е преживял това,което и аз.Толкова е сложно всичко.Как може да живея такъв ужасен живот!?!Та аз съм едно дете!Защо трябва да намразвам живота си още от тези години?!Казват,че да те скъсат е едно,но ти да разкараш някой е съвсем друго,което в моя случай няма голяма разлика.Как да подходя сега към Джъстин?Толкова ми е трудно!!!
Слънцето вече залязваше,а аз все още се лутах из пустия плаж.Дори и вълните вече не се чуваха.Всичко бе толкова тихо,сякаш морето пазеше някаква тайна.Мъчителна тайна,която не би издал за нищо на света.Ходейки бавно по плажната ивица стигнах до някакви скали,на които седеше…Джъстин.Когато видях,че е той всичко в мен се преобърна.Сякаш неисках да го виждам.Беше ми толкова тежко и…просто съжалявах,че нещата се получиха по този начин.Не исках никой да страда.Но в този ужасен и егоистичен живот…това е невъзможно!!! Поех си дълбоко въздух и се качих при него.Не изглеждаше много добре,но кой би бил в такъв момент… -Виж Джъстин…-започнах да му обяснявам с риск да ме намрази…но той ме прекъсна.
–Няма нужда да казваш нищо.Само немога да разбера,защо след като беше решила да си с мен…защо сега ме разкара така??-обърна се към мен поглеждайки ме с тъжен поглед,който за първи път виждах изписан на лицето му.
–Джъстин… немога да разбера,кой ти го е казал…но с риск да ме намразиш …искам да знаеш,че…никога не съм избирала нито теб,нито Мат.Просто…Много съжалявам за всичко,но…не съм влюбена в нито един…от двама ви…Чувствам се ужасно за това…аз съм виновна за всичко!!!Само аз!!!-обясних му едва сдържайки сълзите си.Нямах сили да го погледна !!
–Да,но…Клеар…аз на-ис-тина съм…влюбен в теб!Още в първият миг,в който те видях почувствах,че ти ще си момичето,което ще ме кара да се смея…което ще ме прави щастлив…което винаги ще е зад мен…и…ще ме обича.Както аз сега теб!!Точно ти!!И никоя друга.Клеар…толкова си красива…добра…ти си първото момиче,което ми влияе така…ти си единствената,в която съм истински влюбен!!!-не спираше да ми говори нежно.В този миг го погледнах…в очите му виждах само истината.Истината, в която повярвах.Да…той наистина беше влюбен в мен.Беше толкова красив,а кръвта по лицето му сега я нямаше.Имаше само няколко обхождащи лицето му капки сълзи.Сълзи стичайки се самотно по гладката му кожа.Сълзи молейки се на единственото нещо в живота си да им повярва.Аз ли бях това единствено нещо?Аз ли бях тази,която го правеше щастлив?...Не…това е …невъзможно?...–Клеар…Оби� �ам те!!!
Каза го така сякаш,това бяха последните му думи.Сякаш повече нищо не го задържаше на този свят.Толкова искрени думи до сега не бях чувала.Та той наистина ме …обичаше.Господи…защо винаги става това,което най-малко си очаквал,че ще стане.Но аз не…аз не го…обичам…

[elllllly]

ощеее

[Mariela92]

ощеееее :grin:

[Sibel1990]

ощеееее :grin:

:grin: :grin:

[bratignat]

Успях да прочета само първия пост. Струва ми се като преразказ на някой сериал. Грешките са нормални, когато пишеш бързо, но разказът ти е предвидим (а аз да съм гледал 1 детски сериал, всичко на всичко). Нужна ти е фабула. Да направиш, така че, когато те чета вниманието ми да се прикове от едно нещо, а в следващия момент да м изненадаш. Това е ядрото. Отделно можеш да експериментираш с изразите, да представяш едни и същи неща по различни начини. Разбира се всеки си има вкус, но ако искаш да се развиваш в тази насока и да не те сравншват със сериали се упражнявай още, но търси дълбочината. Сексът, интригата, емоцията свързана с флиртове и т.н. са много интересни, както за момичетата, така и за момчетата, но не са достатъчни.

[pri]

Благодаря,че коментирате и на bratignat за съветите...

[Sibel1990]

а ще има ли продължение ?? :-o

[Mariela92]

искаме ощееее

[geri154]

намерих искторията на pri тя я е публикувала и в друг сайт ако искате мога да ви дам докадето тя я е дала и в онзи сайт.Ето я:

ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА

Емили

Когато отидохме на плажа вече беше пълен и тъпото състезание беше започнало.Честно казано в момента изобщо не ми се искаше да съм тук .Никога не съм мислила,че Джъстин е толкова глупав.Мат беше адски добър сърфист,може би най-добрия в окръга.Не мога да повярвам,че братовчед ми е бил толкова тъп,за да го предизвика точно на състезание по сърф.Клеар и Деймън се промушиха в тълпата по-близо към брега.На мен честно казано ми беше все едно кой ще спечели.Шестото ми чувство казваше,че Клеар няма да избере нито един от двамата,а то никога не лъжеше.Наистина мисля,че тя се влюбва в Деймън,което щеше да и донесе много неприятности и главоболия.
-Емили-провикна се някой от тълпата.Погледнах към човека ,който ме извика и видях Тейлър да седи на капака на някаква кола заобиколен от много хора....повечето бяха момичета по бански.Ох,какъв късмет само.Трябваше да се досетя,че и този глупак ще е тук.Той винаги си е падал по състезанията...за всичко.За него винаги е била важна победата без значение каква цена е платил за нея.
Обърнах се в опит да избягам,но за жалост Тейлър бързо ме настигна.
-Почакай,бебчо!Искаш ли да се поразходим?Тук ми е малко скучно.-каза той, усмихвайки се чаровно.
-Мисля,че си имаш компания.-казах му,посочвайки тълпата от полуразсъблечени момичета,които ме гледаха завистливо.Как може всички да са толкова глупави!?Какво му става на този свят?
-Те не ме интересуват...За мен само ти си от значение в момента-смутолеви той,но аз наистина не можах да стърпя смеха си и силно му се изсмях.Това беше направо абсурдно.-Дай ми шанс...-не наистина..ох..смеха ми беше толкова силен,че сигурно хората са ме сметнали за някаква истеричка,но не ми пукаше.Приближих се към него и той се усмихна лекичко.
-Майната ти,Тейлър!-казах му ,продължавайки да се смея ,след което побързах да се отдалеча от него,но стана още по-зле.Натъкнах се на Тара.Отново беше в компанията на двете момичета,които видях в дискотеката.
Минах покрай нея и в първия момент посмислих,че няма да ми каже нищо,но после Тара се наведе до мен и ми прошепна.
-Трябваше ти да умреш,кучко-каза го с такава злоба,че ме побиха тръпки,но не само от думите й.Отново образа на кървящото момиче се появи пред очите ми.Напоследък я
виждах много често.Навсякъде.
Погледнах я умолително и тръгнах към пътя.Ето..отново бягах...както винаги.За мое щастие едно такси тъкмо спря до плажа и аз побързах да се кача в него.Казах набързо адреса на шофьора и тръгнахме.По пътя мислих само за срещата с Тара.Отново в съзнанието ми изплувха мисли за сестра й.Пак се чувствах виновна заради цялата тази история,за която е виновен единствно и само Тейлър.Човекът ,който направи целият ми живот черен.Сякаш сега попадах в пропаст.Пропаст ,от коята няма да мога да се измъкна.Тейлър бе виновен,че всичко това ми се случва,но...аз също имах някаква вина.Ако не бях тръгнала с него самоубийството на сестрата на Тара нямаше да се случи и сега щях да си живея хубав и спокоен живот.Но не!Сега това е действителността и Тейлър ще развали и моят живот.Може би трябваше да разбере какво е направил.Трябваше да знае,че по негова вина се самоуби едно младо и красиво момиче.Че заради него сега страдат много добри и мили хора,но разбира се той не го знае.Той никога не е наясно с проблемите на хората,особено сега,когато този проблем е и негов.
Таксито вече спираше пред нас.Платих на шофьора и слязох.За нещастие колата на Тейлър пак бе пред къщата ми.
Когато влязох точно той бе първият човек,който видяха очите ми.Изглеждаше секси,но не ловеше погледът ми както някога.Вече го познавах много добре и не можеше да ме привлече както преди.
-Здравей красавице?Защо ми избяга?-попита ме идиота с глупавата си усмивчица.Адски ме дразнеше!Мразя го!!
-Охх....махни ми се от погледа!И ако обичаш не ми се мяркай,защото ще те убия!!-извиках му продължавайки към хола.Нашите не бяха там затова се настаних пред телевизора.Е,разбира се,Тейлър ме последва сядайки на най-близкото канапе.
-Но защо така,миличка?Та аз толкова те обичкам...-каза го отново с най-тъпото си изражение,с което някога го е казвал.Много,много ме дразни!!Защо точно сега се опитваше да ми лази по нервите.Писна ми от него!!Няма ли някога да се разкара от тук.-Обичам те!-прошепна ми нежно в ухото.В този миг нервите ми не издържаха.
-По дяволите,Тейлър!!!Остави ме намира!!Писна ми от теб и твоите тъпизми!!Не разбираш ли,че те МРАЗЯ!!!-виках в лицето му сякаш бе убил човек.Да,това бе самата истина.Той бе виновникът за смъртта на едно невинно дете.Дете,което го е обичало истинсики,а този глупак просто се е подиграл с него.Играл си е с чувствата на едно все още малко момиче,което го е обичало повече от всичко.За Тейлър тя е била просто един парцал,с който е прочиствал скучните си дни.
-Емили!!Защо му говориш така?Как можеш!!Мислех те за по-разумна.Веднага се качвай в стаята си и не искам да те виждам да излизаш от нея освен за училище в близката седмица!!!-извика към мен мама.Ето!!Трябваше да го очаквам.Промил е и техните мозъци!!Мразя го повече от всичко на света!!След думите й,не казах нищо,а просто изтичах в стаята си.С идването си този човек обърка и моя живот.Той е истинско бедствие.
Влезнах в стаята си по-нервна от всякога,затръшвайки вратата след себе си.Легнах на леглото плачейки .Опитвах се да изкарам цялата омраза чрез сълзите си.Искаше ми се да викам...с цялото си гърло,но не можех...нещо не ми позволяваше.Сякаш имах огромна топка в гърлото си,която ме спираше.
Какво ще правя сега?Немога да остана повече в тази къща.Неискам да съм тук!Искам поне тази нощ да се разкарам от семейството си.Тези ,с които никога до сега не се бях карала по този начин.Тези,които бяха перфектните родители,докато не дойде Тейлър.
Вече неможех да издържам затворена измежду четири стени.Имах нужда от малко чист въздух и човек,който да ме разбира.Затова реших,че сега най-правилния изход от това е да избягам.Трябваше!Отидох до отвореният прозорец,покатерих се на големият дъб до него.Преди много често го правех,просто за удоволствие,може би ме беше страх от морето ,но обичах височините.Слезнах за бързо и се запътих към плажа.

***
Седях сама на пясъка и водата леко плискаше краката ми,а слънцето бавно се потапяше в океана.
Не спирах да плача.Защо ми се случваше всичко това?Защо съм се раждала изобщо?Има ли поне някой на този свят,който да ме обича?Да ме приема такава каквато съм...с всичките ми недостатъци и грешки!?Толкова ли много искам по дяволите?!Сълзите ми се стичаха бавно по бузите ми ,галейки ме по един толкова тъжен начин.Не може ли поне някой да ме обича,да ме приема и да ми помага...да ме кара да се чувствам добре и в безопасност.Исках да говоря с някой...да му излея душата си.Писна ми толкова много време да крия всичко в себе си...да не показвам чувствата си;да се страхувам да бъда себе си и винаги да мисля за последиците.
Без да се усетя набирах номера на Сам.Исках да поговоря с някого...да му кажа всичко,което ме притеснява,да му разкрия чувствата си и мисля,че точно този човек беше Сам.Той вдигна на второто позвъняване.
-Да-отвърна весело.Чуваше се някакъв шум-смях,гласове на момичета и музика.
-Аз....-казах тихичко.Гласът ми беше толкова пресипнал.Личеше,че съм плакала.Май не трябваше да му звъня.Може би в момента се забавляваше,а аз го прекъсвах с моите глупости и проблеми.Не беше честно.Светът не се въртеше само около мен...Това,че аз съм нещастна не значеше,че и Сам трябваше да е.
-Емили,какво ти е?Какво е станало?Къде си?-засипа ме с въпроси той и звучеше много притеснено.
-Няма значение.Добре съм.-отвърнах му ,затваряйки телефона и отново започнах да плача.Да роня горчиви сълзи...колко банално звучи само.Не знам колко време прекарах така-плачеща сама на плажа,но по някое време усетих някой да ме докосва.Надигнах се изненадано и погледнах човека до мен.Беше Даниел.Когато ме видя-зачервена и все още плачеща той веднага тръгна да ме прегръща,но аз се отдръпнах.Той ме плашеше...по един особен начин ме отблъскваше от себе си.
-Какво правиш тук?-попитах го тихо.Нямах сили дори да се ядосам.
-Осем часа е...-отвърна ми той.Оу...бях забравила за тъпия есемес.Ако се бях сетила нямаше да дойда тук сега.
-Даниел не мисля,че има за какво да говорим-казах му честно и се огледах.Нямаше хора в тази част на плажа по това време.Това ме плашеше.Не мисля,че Даниел е толкова...опасен,но..никога не се знае.Той явно забеляза,че съм нервна и се оглеждам наоколо,защото каза:
-Не се страхувай от мен,Емили.Няма да те нараня.-прозвуча толкова искрен,че исках да му повярвам.Не му отговорих нищо,а просто седях и го гледах.По едно време той се приближи леко към мен.-Цял ден мислех за целувката ни...
-Даниел,спри!Не разбираш ли,че не те харесвам.Ти ме плашиш.Може би ако беше подходил по нормалния начин...-казах му спокойно аз.
-Дай ми шанс ...-прекъсна ме той и се приближи още по-близо,слагайки ръката си на кръста ми.Наистина започнах доста да се плаша.Цялото ми тяло беше започнало да трепери.Изведнъж един познат глас извика:
-Разкарай си ръцете от нея!-това беше Сам.Той идваше бързо и яростта се четеше в походката му и дори ръцето му бяха стиснати в юмруци.
Даниел се изненада и се отдръпна от мен,гледайки Сам предизвикателно.
-Кой по дяволите си ти?-извика той,но когато Сам се приближи той успя сам да си отговори.-Оу..ти си момчето,с което Емили си тръгна от онзи купон.-заяви Даниел и се усмихна подигравателно.Възползвах се от разсеяността му и направих няколко стъпки,стигайки до Сам.Той леко докосна ръката ми и ме попита тихо:
-Добре ли си?-отворих устата си,но от там не излезе нито звук,затова само поклатих глава.Той премести погледа си от мен на Даниел.
-Е...щом се правиш на голям мъж,хайде!-каза приканващо Даниел.
-Момчета,стига!-извиках им аз-Да тръгваме-довърших ,заставайки пред Сам и го погледнах умолително.
-Ще довършим някой друг път,когато Емили не е наоколо-отвърна Сам и ме хвана за кръста-Да вървим.
-Не сме свършили-извика след нас Даниел.
-Да,със сигурност!-отвърна му Сам и гледах колкото е възможно по-бързо да стигнем паркинга.
-Къде е колата ти?-попита ме Сам,оглеждайки се.
-Ъм...дойдох пеша.-отвърнах му аз.
-Сложи я и да тръгваме-каза ми той все още звучащ ядосано,подавайки ми каската.-Към къщата ти,нали?
-Ъм,не...където и да е другаде,но не и там-той ме погледна учудено,но не каза нищо.
Потеглихме бързо.Вятърът в косите ми ме успокояваше,но не само той ми помагаше да се почувствам по-добре,а и това,че бях близо до Сам.Единственото момче,което ме разбираше.
Караше към по-централната част на града.Спряхме пред един голям жилищен комплекс.Бе от онези големи и скъпи,в които апартаментите бяха огромни.Сам паркира мотора си в подземния гараж и се запътихме към асансьора.Къде ли ме водеше сега?

ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

Клеар

В този миг сякаш земята спря да се върти.Сякаш бяхме единствените хора на този свят.Седяхме така гледайки се.Без да отместваме поглед един от друг.Без да мислим за нищо друго освен за случилото се с нас.
Очите му изглеждаха толкова истински,че ме караха да вярвам на всяка негова дума.Сякаш се опитваха да ме накарат да разбера ,че той е единственият.Че това момче бе животът ми.Че без него нямаше да съм същата.И ако сега се откажех от него ,това значеше,че светът ми щеше да свърши.Да…но не!Тези очи сега неможеха да ме накарат да повярвам в тях ,така както вярвах,когато го видях за първи път.Сега просто ги гледах и се чудех,защо го правят.Защо искаха да повярвам в една лъжа?Лъжа,в която да живея до края.Не…това наистина не беше честно.Не беше честно спрямо мен,а още по-нечестно спрямо Джъстин.Ако живея в тази лъжа,не аз щях да страдам повече…а той.И защо ли?Защото бъда ли с него насила…тогава щеше да го боли още повече.Повече отколкото го боли сега.
-Да…ясно…-отмести погледа си от мен спирайки се на звездите.Каза ми ,че ме обича…а аз…аз какво направих?Стоях като първата глупачка без да обелвам и думичка.Без да мога да му кажа същото.Че го обичам.Но Господи как да го направя?Та аз не изпитвам същото!Чувствам се ужасно.Не мога да повярвам,че съм толкова ужасен човек.Мога да предположа как се чувства в момента.Несподелена любов. Би направил всичко за мен…но аз за него…не.Би обърнал целият свят за мен…но аз за него не. Обича ме…но аз него…не.Мразя любовта!!!Тя не е това,за което я мислим.Любовта не винаги ни прави щастливи…ами все по-нещастни.Тя ни кара да изпитваме не само обич,но и омраза и болка.Омраза по-силна от обичта и болка по-болезнена от смъртта.Любовта е болест.Болезнена болест…неизлечима болест…Запечатана в сърцето.Стои там самотна заразяваща и душата.Душата,която уж трябва да ни крепи…но заразена и тя ще наранява без да се спре пред нищо.И всичко това само заради любовта!!!
-Съжалявам, Джъстин…но просто немога.Не мога да те… обичам!Немога да бъда момичето, което да обичаш.В което да си влюбен.Не и аз…няма смисъл да се заблуждаваме…немога да бъда с теб…-едва изхвърлих* тези думи от съзнанието си.Вече неможех да сдържам сълзите си…те просто падаха.Сякаш пречистваха душата ми.Но не…този път това не ми помагаше,а напротив…изкарваше цялата ми омраза от мен…върху него.И все пак болеше…
-Но…Клеар…как ще живея от сега нататък…без мисълта за следващият ден,в който ще те видя…Какво ще правя от сега…като знам,че ще си с някой друг…а не със мен.Сигурен съм,че няма да намериш друг като мен.Който да те обича толкова много!!!Клеар нямаш представа как се чувствам в момента…ОБИЧАМ ТЕ КЛЕАР!!!!-все още ронеше сълзи…опитваше се да не си личи…но аз ги виждах...сълзите,които се стичаха заради мен.Отново аз причинявах болка…болка на човек,който ме обича.
-Не…много добре знам какво ти е!!!!Знам…знам какво е да те наранят по този начин...да обичаш някой така,а той да те разкара все едно си някакъв парцал.Да не вижда наистина какъв човек се крие,зад тази „сърцеразбивачка“ и „пропаднала“ заради „приятелите“ си лигла.Много добре знам какво е да си играят с теб все едно си някаква вещ и да не им пука,че и ти имаш сърце…и че можеш да обичаш,въпреки всичките тези неща дето говорят за теб.Да ,знам!!!Преживяла съм всичко това!!И знам какво е да те наранят и захвърлят.И след случилото се да мислиш само,че животът ти не струва и че целият свят е срещу теб.Да ,минала съм през всичко това…и не аз…а ти незнаеш какво е!!!Но въпреки това продължих напред…и за секунда не се обърнах назад!!!Което трябва да направиш и ти!!! –крещях в лицето му изпълнена с болка ,обсипана със сълзи.В този миг и двамата плачехме.За първи път едно момче го правеше заради мен.За мен…гаднярката разбила сърцето му.Отново излизах като най-ужасното създание на света.Създанието,което неспираше да сее мъка и болка на другите и то само с две думи…И всичко това само заради любовта!!!
След тези ми думи Джъстин се изправи…Сега не бе заел стойката на секссимвол…бе като болен.Болен от любов.Несподелена любов.Сякаш се намираше в ада.Ада, в който имаше само болка и разруха…където на никой не му пука за него и всеки е сам.Мястото,в което болката царува!!
-Сбогом,Клеар!! –каза го така сякаш напускаше този свят.Сякаш това бе последният път,в който го виждах.Това леко ме уплаши…но не мисля,че щеше да направи някоя глупост…все пак е на двайсет и една…-утре сигурно заминавам..-довърши, хващайки ръката ми.Помогна ми да стана и ме хвана през кръста.
-Е ,това леко ме поуспокои.-казах му ,след което той ме изгледа странно.-аа..не не имах предвид…защото след като се сбогува с мен…реших,че…-довърших леко обезпокоена.
-А,не…никога не съм вярвал,че това е решение на …проблема…-отвърна ми с лека фалшива усмивка и отново ме погледна право в очите.-Искам само да знаеш…че те обичам и това няма да се промени!!-довърши,махайки ръцете си от кръста ми.Лунната светлина ни огряваше,сякаш се опитваше да ни помогне.Сякаш се опитваше да проникне в душите ни и да ни успокои.Да ни каже,че животът продължава и че ние ще бъдем много добри приятели.Помагаше ни да спрем сълзите си и да погледнем от друга страна на всичко това.Че дори болката понякога може да се превърне в щастлив край с ново начало.-Предполагам,че ще си останем приятели…
-Разбира се, Джъстин!За мен ти си най-добрият.Обичам те точно като такъв…и това няма да се промени,предполагам.-съгласих се и хванах студените му ръце.Сега усещах бързият му пулс.Бе толкова бърз,сякаш кипеше за ново начало.Начало,в което всичко ще бъде различно и ние ще сме приятели завинаги.-Аа…аз предлагам да тръгваме,че вече захладнява…-предложих аз.
-Хайде…ще те изпратя.-каза ми тръгвайки да ме прегръща…но нещо…нещо в него не му позволи да го стори…а това нещо беше…Деймън стоящ пред нас.
-Деймън?-ахнах учудено.Какво правеше той тук?Нали не ни е подслушвал?Какво го бе довело при нас?
-Аа…Клеар…нашите ни чакат.-отвърна несваляйки очи от Джъстин.Почувствах се странно неловко,за което се учудих…почти…и тръгнах към него.Тогава забелязах,че Джъстин остана без да продължи с нас.
-Какво има ,няма ли да идваш?-попитах го поглеждайки го в очите,които едва виждах в тъмнината.Наистина тази нощ бе много мрачна.
-Аа…не, мисля да се прибера в новата ми къща.А тя е зад онези скали.-съобщи докато слизаше от камъните.-Чао.-каза и тръгна ,ходейки самотно по пясъка.Аз също му отвърнах и с Деймън продължихме бавно по плажната ивица.Сега се чувствах малко по-спокойна в неговата компания.Искаше ми се да му разкажа всичко.Всичко ,което ми тежеше на душата.Имах чувството,че кажа ли му,някак ще ми олекне…и няма да ме боли толкова.Ох, отново ми ставаше гадно за случилото се.Да,с Джъстин се разбрахме…приятели…но някак…сега това ме притесняваше.Какво ли щеше да стане щом се видим?Сигурна съм,че и на мен,и на него ще тежи.Отново ще изпитваме болка…особено той.Какви приятели ще сме тогава ,ако винаги щом се видим изпитваме мъка?Тогава за какво приятелство говорим?Това няма да е такова ако е така.А ние ще сме просто неизлечими рани един за друг.И всичко ще става все по-зле ,когато се виждаме.
С Деймън вече стигнахме до паркинга без да си обелим и дума по пътя.Отново той пое мястото ми на волана и потеглихме с пълна газ.Докато караше към нас го попитах само къде беше, когато свърши състезанието.Той каза,че имал неотложен ангажимент и нищо повече.Мълчахме през целият път.
Щом пристигнахме в къщата нямаше никой…или поне на долният етаж.За това се качих направо в стаята си последвана от Деймън.Когато отворих вратата наистина неможех да повярвам на очите си.Случваше ми се за първи път.За първи път някой правеше такова нещо за мен.Цяла стая обсипана със свещи и една черна роза с червен плик в средата на леглото.Обърнах се ,но Деймън не бе зад мен.Взех розата вмирисвайки неустоимия й аромат.После отворих плика и зачетох листа в него:

Ще дойдеш ли?Ще застанеш ли близо до мен?
Дай ми твоята гладка ръка…помилвай моята нежно.
Попитай защо съм замислен и тих,и студен както винаги.
И аз ще ти кажа тогава,че съм самотен наистина…
Че много обичам очите ти,и твоите думи,и теб,
Че когато те няма денят ми е толкова мрачен.
Бил съм нервен пред теб понякога,но всичко си има причина.
Аз бях сам и не казвах….исках те и пак замълчавах.
Не разбирах,че чакам да ме търсиш и ти,да ме викаш,
И това ,че бих станал спокоен,ако бъдеш с мен завинаги.
Нека да бъдем добри…да забравим дъжда в душите ни…да забравим и лошите дни…
Сега ела и застани до мен.Обичай ме и аз ще те обичам.
Не ме търси далече ,аз съм тук,
Сред залеза,на тази малка лодка от надежди.
Аз те чакам тук потънал в мисли и мечти…
и няма да се уморя…Ще те чакам вечно!
След толкова изпитания,мъки и болки не е ли време да погледнем съдбата си…
Главата ме боли от мечти,устата ми от спомени горчи…
Не е ли време… Да погледнем съдбата си за миг.

Това бе най-най-най- красивото нещо ,което съм чела и получавала някога.За първи път някой прави нещо толкова истинско и красиво за мен.За първи път някой излива най-красивите чувства в такова нещо.Тези думи ме накараха да заплача.Да заплача от радост и…любов.Краката ми омекнаха докато го четях.Цялата изтръпвах докато минавах на следващият ред.По-красиво послание през целият си жалък живот не бях получавала.Жалък…но до сега!!!
В този миг някой ме прегърна.Това бе позната прегръдка.От онези топлите,истинските,чистите .Да,това беше той…Деймън.Толкова нежен,мил,красив.Правеше ме толкова щастлива и добра.Само с поглед ме караше да изливам цялата си душа пред него.Чувствах се страхотно само от присъствието му.Караше ме да се чувствам добре.
-Хареса ли ти?-попита ме тихо,извъртайки нежно лицето ми към него.
-Повече от всичко.Прекрасно е Деймън!Ти си тол…-прекъсна ме слагайки пръст на устните ми.Отново не искаше да развалям обстановката.Този човек наистина знаеше как да ме предразположи.
-За какво мислиш?-попитах го след като вече неможех да издържам на още тишина.Чудех се дали ни беше чул или просто бе дошъл точно когато го видяхме на плажа.
-За теб…за всичко свързващо теб…и мен.За това какво ще стане по-нататък…и за това какво чувстваш в момента.
В този миг започна нежно да ме целува.Леко прехапваше устните ми сякаш бях сладолед.Целуваше ме бавно,но страстно.Толкова страстно и чувствено…Започна да ме притиска към себе си сливайки телата ни.Галеше ме нежно по цялото ми тяло,искаше да изживея запомнящ се миг.С целувките си започна да обхожда шията ми.Ходеше по нея с устни сякаш беше огън.Но не парещ огън,а огън изгарящ от страст.Леко ме придвижваше до леглото,докато не легнахме на него.Сега целувките му бяха на корема ми.Толкова нежни и огнени,сякаш палеха сърцето ми.Студеното ми сърце гореше.Гореше от любов.
Толкова нежност,красота,любов.Бях обсипана с тези чувства.Умът ми го нямаше.Сега само сърцето ме водеше.То ме напътстваше.Казваше ми как да постъпя.И аз го следвах.Знаех,че то никога не лъже и трябваше да му вярвам.Сега никакви мисли не минаваха през ума ми.Единственото нещо,за което можех да мисля бе случващото се в момента.За нас двамата.Не за вчера това е минало или за утре,твърде далеч.А за сега.Аз и той.Любов и страст.Две в едно.Това сме ние.Един свят…едно начало.Любовно дуо.
Тишината ми говореше.Казваше ми,че няма друг…че това е той.Единственият.Момчето за мен.„Обичай го…обичай го… обичай го“ това бе всичко.Любовта контролираше нещата.
Нежно вдигаше блузата ми.Внимателно сваляше полата ми.Да,правеше го.И аз не възразявах…бях съгласна на всичко това.Но нима имах силата да го спра!Не!Сега бях в ръцете му.Сега и завинаги!!!
-Клеар Хейтън!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!-извика майка ми от вратата.По дяволите!!!!Защо все на мен!!!!!!!!

ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА



Емили


Когато се качихме в асансьора Сам натисна копчето за 18 етаж,докато аз се облягах на стената.Той се обърна към мен,след което сложи ръцете си от двете ми страни и ме погледна.
-Сигурна ли си,че си добре?-попита ме той загрижено.
-Да,благодарение на теб-отвърнах му аз,гледайки в красивите му сини очи.
-Хъм...взе да ти става навик.Напоследък все се налага да те спасявам.Това не ми е в природата-каза той и леко ми се усмихна.Той беше застанал прекалено близо до мен и въпреки всичко изпитвах непреудолимо желание отново да го целуна.Сам леко прокара едната си ръка по бузата ми след което тихичко въздъхна.Асансьора спря толкова рязко,че ме накара да подскоча,а Сам леко да ми се изсмее.
-Къде ме водиш?-полюбопитствах аз.Дали не ме водеше в неговия апартамент?Щеше да ми е интересно да видя къде живее.Като се замисля не знаех почти нищо за него.Може би в апартамента му щях да открия нещо от миналото му,да го опозная по -добре.
-Ммм..в апартамента ми.Тази вечер ще ми бъдеш заложница.-каза Сам усмихвайки се палаво отключвайки вратата.-Ти отключи добрата ми страна,но сега е време да видиш и другата.Предупредих те,че не съм толкова добро момче-каза той спокойно и тръгна към малката кухня,която беше отделена от хола само с един барплот.Това малко ме изненада.Сякаш искаше да ме сплаши.Ледени тръпки преминаха по тялото ми.Боже ако и той беше някой психопат!?Мен само на такиви ми вървеше!Но той..той беше различен.Винаги беше на точното място,когато имах нужда.Всъщност...това не беше ли странно!?Ами...оо,стига Емили!Сам не е такъв.Той имаше възможност да спи с мен,когато бях надрусана,но не го направи.Помагаше ми...изслушваше ме и бях… привлечена от него.Той беше точно момчето,за което мечтаех.Имаше нещо мистериозно в него,което ме привличаше още повече,но същевременно беше много нежен и добър с мен.
Трябваше да си избия всички налудничеви мисли и затова започнах да оглеждам стаята.Обзавеждането беше точно по вкуса ми-семпло,но все пак с разчупени елементи,преобладаваха черно и бяло,небрежно подредено,но най-голямо впечатление ми направи изгледът,който се откриваше.Едната стена беше почти само от прозорци и се виждаше чудната гледка на нощен Бевърли Хилс.Всички светлини на големия град,луната и брега.Невероятно!
-Нещо за пиене?-попита Сам,показвайки ми една чаша.
-Може.-отвърнах му аз и тръгнах към вратата за терасата.Бях като омагьосана от гледката.Излязох навън и вятърът ме накара да потръпна,но след това беше добре.Не можех да повярвам,че живея тук от шестнайсет години,а за първи път виждам града по този опияняващ и красив начин.Светлините блестяха в толкова различни цветове,по толкова различни начини.Сякаш светеха само за нас.За мен и Сам,които …………….
Може би от факта,че днес не бях яла нищо или от внезапно спадащият адреналин започна да ми се вие свят.Седнах на нещо като шезлонг покрит с голяма мека възглавница и се загледах в небето.Изведнъж вратата се отвори и Сам излезе,носейки шампанско в специална кофичка с лед и две чаши.Остави ги на малката масичка до шезлонга и за моя изненада седна зад мен.С едната си ръка леко започна да гали моята и сякаш електрически ток минаваше по тялото ми.Всяка частица от мен искаше да се обърна,да го избутам назад,да го целувам навсякъде и да правим много,много лоши и неприлични неща.Емили,дишай!Това не беше редно...аз не бях такова момиче.Как можеше само с едно докосване да ме променя така,да ме кара да искам и чувствам неща, който до този момент са ми били непознати.Едвам да успявах да се контролирам.Тялото ми го искаше...искаше го толкова много,по един непознат и неприличен начин.Изведнъж дъха му погали голият ми врат.Това ме накара да настръна още повече.
-Заповядай-прошепна той тихичко,подавайки ми чаша шампанско.Той звучеше някак толкова самодаоволно.Сякаш по някакъв начин знаеше как ми действа,колко много ме привличаше и беше доволен от това.
-Благодаря-едва успях да отвърна и бързо изпих няколко глъдки шампанско.Отначало сякаш леко изгори гърлото ми,но после стана приятно.Жадно погълнах и останалата част от пенливата течност.Сам взе чашата ми,докосвайки леко ръката ми и ми сипа още.Взех чашата,но този път започнах да пия бавно, изведнъж едно купче лед мина на тънка линия през гърба ми,карайки ме леко да превия гърба си и да се отдръпна.Но Сам не ми позволи.Сложи дясната си страна на корема ми и ме придърпа обратно до себе си.Сърцето ми биеше толкова силно,че можех да усетия как се опитваше да пробие кожата ми и да изскочи...да изскочи право в ръцете на Сам.Не можех да си поема въздух.Имах чувството,че ще се задуша.На мястото,където беше минало купчето сега Сам прокара езика си,карайки ме да изстена.Имах чувстово,че целувките на Сам бяха огнени,накараха цялото ми тяло да гори и да се предаде безпомощтно в ръцето му.Дясната ръка на Сам започна леко да се подпъхва под потника ми и да изследва кожата ми,докато с другата леко прокарваше купчето лед по гърба ми и ме целуваше.Прехапах долната си устна в опит да спра стенанията си,но без успех.Един неволно се изплъзна от устата ми и за първи път не можех да позная гласа си.Сякаш наистина не бях аз.Не се познавах такава.Той освободи леко хватката си и аз се възползвах,обръщайки се към него и заваляйки го да легне.Той ме погледна.За първи път очите му блестяха по този начин толкова силно и в тях се четеше жажда…жажда за секс.Придърпа ме силно към себе си и най-сетне се целунахме.Устните ни се сляха толкова жадно...сякаш и двамата сме копняли за това от много време.Всъщност при мен наисина беше така.
Когато вече не можехме да си поемем дъх той леко започна да повдига потника ми и да целува вратът ми,докато нещо не започна да вибрира откъм панталона му.И двамата се погледнахме учудено.
-По дяволите....по дяволите.-изруга той и извади звънящия телефон от дънките си.Станах от него зачервена,засрамена и започнах леко да оправям дрехите си.
-Какво?-Сам викаше в слушалката ,докато аз мислех какво щяхме да направим току що.За малко да правя секс със Сам...на терасата,където някой можеше да ни види.Какво ми ставаше?Трябваше...да се махна от тук,инече щях да направя някоя глупост.Бързо влязох в хола и се запътих към врата,но Сам ме настигна,обърна ме към себе си и отново ми даде една спираща дъха целувка.Тялото ми отказа да ме слуша.Умът ми казваше бягай,а тялото-остани.
-Остани.Обещавам да се държа прилично-прошепна той нежно.
-Ами...добре.-отвърнах му аз,а Сам ме дари с една 24-каратова усмивка.
-Ще си лягаме ли?-попита ме той невинно,а аз го погледах стрясното.
-Ам..аз ще спя на дивана-отговорих набързо.Не исках да си мисля какво може да стане...между нас...ако сме толкова близо...на легло.Разни...еротични фантазии започнаха да препускат в съзнанието ми.
-А ,не хайде-каза Сам и изненадващо ме вдигна във въздуха.
-Сам,стига!-скарах му се аз,но той не ме послуша.Леко подритна една врата и се озовахме в стая с едно доста голямо леглото.Той леко ме постави на него,същевременно лягайки върху мен.Отново беше над мен...на милиметри от усните ми.Целуна нежно нослето ми и после легна на легото по гръб.
-Обещах да се държа прилично,така че...лека нощ-каза той и погледна право в очите ми по онзи начин-сякаш през тях можеше да прочете мислите ми.
-Лека-отвърнах му и за изненада и на двама ни се гушнах в него.Той не каза нищо,а просто започна нежно да гали гърба ми с леки кръгообразни движения.Беше толкова успокояващо и приятно.


***
На сутринта се събудих от леко докосване по ръката ми.Обърнах се сънено и погледнах Сам.Той беше толкова божествен...сякаш беше моя паднал ангел.Беше облечен само по долнище на анцуг и веднага изпитах копнеж*/желание да го докосна.
-Добро утро,красавице!-каза ми той лягайки до мен и започна да си играе с косата ми.-Как спа?Аз не успях..да знеш само как хъркаш!-говореше ми той.
-Оу..-отвърнах смутенно и детински се скрих под завивката.
-Шегувам се...шегувам се-каза ми той бързо ,махайки завивката от лицето ми и обръщайки ме към себе си.-Ти си най-прекрасното същество,което съм държал в обятята си -каза ми той нежно.Това беше толкова мило.Не съм очаквала някога да чуя нещо подобно от неговата уста ,но ето-случи се!!!Имах чувството,че в стомаха ми летяха хиляди пеперуди.Миналата вечер беше най-страхотната в живота ми.Усещах,че поне веднъж в ужасния ми живот щастието беше с мен.Но щеше ли да е с мен за дълго?Исках да продължи вечно...да сме само аз и той,но трябваше да се прибера днес..по някое време, иначе родителите ми щаха да ме пуснат за национално издирване,което нямаше да е добре.-Приготвил съм закуска-вмъкна Сам и стана от леглото.-Ако искаш може да си вземеш душ и да облечеш някоя моя дреха.
-Може би след закуската.Умирам от глад-отвърнах му аз ,усмихвайки се, докато бавно ставах от леглото.Той дойде до мен и изненадващо ме целуна.Беше толкова нежен и внимателен,докато аз жадно впивах устните си в неговите и заравях пръстите си в косата му.Всичко беше перефектно,което бе странно за мен.След миналата вечер се чувствах още по-сигурна и убедена в чувствата си към Сам.Харесвах го...много и мисля,че и той изпитваше същотото към мен,просто и двамата го показвахме по различен начин.
Подпряхме се на най-близкото нещо,за да не загубим равновесие-оказа се бюрото му.Сложих едната си ръка на него,но тя попадна на нещо неудобно.Някакъв предмет.Отдръпнах се от Сам и погледнах надолу.Под ръката ми имаше обърната с лицето надолу рамка за снимка.Аз любопитно я повдигнах и очите ми се спряха на едно много сладко момиче.Тя имаше блестяща черна коса,сини очи и много сладки обемни розови устни.Беше се качила на гърба на Сам и го целуваше по бузата.Изглеждаха толкова щастливи.Вдигнах погледа си към него.
-Кое е това момиче?-гласът ми звучеше много спокойно за моя изненада.Е...щастието не траеше дълго нали?Не беше ли винаги така?Нищо не е перфектно за дълго,а при мен траеше дори още по-малко.Сам се отдръпна от мен и седна на леглото скривайки с ръце лицето си.Това ме уплаши.Сякаш се страхуваше...да ми каже.Толкова ли зле беше?
-Това..това е сестра ми-отвърна ми той,а на мен ми олекна,но...защо го каза така?Имаше нещо...звучеше толкова тъжно.Той ме погледна и в очите му се четеше много мъка.Отидох до него и го докоснах по ръката,но той се отдръпна от мен.Явно не искаше да го съжалявам,въпреки че дори не знаех защо го правя.Просто начина,по който изглеждаше и говореше ме притесни.Никога не го бях виждала такъв.
-Сега май трябва да ти разкажа цялата гадна истина за мен?-каза той опитвайки се да звучи забавен,но не се получаваше.Гласът и тялото му бяха напрегнати.
-Не е нужно да го правиш ако не искаш-прошепнах му аз ,въпреки че вътрешно исках да разбера защо стана такъв,какво криеше.
-Трябва...наистина те харесвам и не искам да има тайни помежду ни-той също говореше тихо и ме гледаше с тъжните си сини очи.За първи път исках да отместя очи от тях.Не исках да ги гледам толкова тъжни,защото и моите се пълнеха със сълзи.-Преди две години мислех само за секс,наркотици и мотори.Това беше всичко,което ме интересуваше.-той спря за малко и си пое дълбоко въздух-Не осъзнавах колко жалък живот имах,докато сестра ми не се самоуби.-разказваше ми той докато аз едва си поемах въздух-Някакъв тип я заряза и тя си преряза вените пред очите ми.
-Аз...толкова...съжалявам-едва прошепнах аз.О,Боже!Ако Сам и Тара бяха брат и сестра!?Не...не това щеше да е ужасно,но ако е така аз щях да съм отговорна за смърта на сестрата на Сам...той никога нямаше да ми го прости.
-След това през цялото време бях пиян,опитвах се да забравя,но никога не се получи.Опитах всички наркотици и алкохол на света,но нищо не решаваше проблема за дълго.Родителите ми се страхуваха,че може да се нараня и ме пратиха в изправителен дом за година и половина.Аз всъщност другия месец ставам на деветнайсет.-разказваше ми той тихо,но думите му започнаха да се губят в главата ми.Тара не ми ли каза,че брат й е изчезнал.Ако наистина беше той.Какво щях да правя.Той щеше да ме намрази точна както Тара.Сълзите започнаха да падат по бузите ми,а аз побягнах към вратата.Исках да се разкарам от тук.

ТРИДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА

Клеар

О, не….защо …защо…защо!!!Не трябваше това да се случва!Не трябваше да ни вижда.Всичко се обърка.И то само за една вечер.Видя ни!!!Видя как с Деймън бяхме готови да се отдадем един на друг.Да се слеем и да забравим за останалият свят.Да бъдем неразделни.
И всичко това бе пред очите на майка ми.Жената родила и отгледала ме.Тази ,която ме обичаше с цялата си душа.Точно тя!Но какво толкова?Може би просто не го бе очаквала.Но…не!Не беше само това.Тя ни смяташе за истински брат и сестра и това,което направихме за нея бе непростимо.Истински грях!
Цяла нощ не мигнах.Въртях се в леглото обзета от мисли за случилото се.Хванаха ни…какво по-лошо можеше да се случи?Какво по-лошо ли?Ами…по –лошото е това,че майка ми…реши,че ще е по-добре ако…двете си заминем…Да се върнем към старият си гаден живот в Европа.Отново!!
Седях пред прозореца загледана в небето.Като една ранена душа.Сега животът ми се срина…Всичко се обърка.
Наблюдавах чистото небе.Чисто…но докога?Аз също бях така.Животът ми тук започна на чисто.Забавления,приятелст ва,любов.Бях толкова щастлива и радостна.Имах всичко.Нищо не ми липсваше,което може би бе проблем.И то ,защото богат ли си имаш материалното,но ти липсва духовното.А ако си беден,може и да се лишаваш от толкова много неща,но пък животът ти е прекрасен и то заради щастливата ти душа.Не мислиш ли за богатство всичко друго е наред.Здраве,късмет,щастие.
Да…наистина животът ми бе чист и „вълшебен“…но до сега.Сега всичко се промени.Сякаш тъмнина и празнота властваха над живота ми.Точно ,както и небето.Чисто и неопетнено…докато не се промени времето.Тогава настъпва мрак и нищета.
Вече беше време да си стягам багажа.Нямах сили…нямах сили да се изправя.Неисках да заминавам.Неисках да напускам този живот.Не исках да напускам…Деймън,Емили,Дон� �лд.Макар и да нямах много приятели ,тук много ми харесваше.
Тъкмо се запътих към гардеробът,когато вратата се отвори.Бях сигурна,че е майка ми,която отново ще дойде да ми вика.Е,сгреших за това…не беше тя.Пред мен мрачен стоеше Деймън.Толкова тъга и нещастие виждах в него сякаш животът му бе разбит.
-Клеар…не заминавай…какво ще правя от сега …без теб…без твойта топлина…обич…нежност.Ти си първата ,в която се влюбих по този начин.Ти си първата,която видя в мен истинският,чувственият,мил ият.Толкова любов не бях изпитвал през живота си.За първи път се доверявах толкова много на момиче.Ти бе първата ,която ме накара да повярвам отново в любовта.Върна ми силите и борбата за живот.Само ти…Клеар.Когато те видях за първи път знаех,че животът ми щеше да се промени.Така и стана.Ти бе тази помогнала ми да забравя проблемите си.Момичето донесло светлина в дните ми.Човекът помогнал ми да заобичам.От груб егоист ме превърна в нежен…внимателен…мил.Точ� �о ти.Момичето,което обичам.Клеар ОБИЧАМ ТЕ!!!!!!!...-говореше ми толкова нежно,че ме накара да се разтопя до забрава.Толкова нежности и мили думи излизаха от устата му…толкова сладко ме пленяваше,че сякаш ме пренасяше в съвсем различен и безгрижен свят.Точно за това го…харесвах.Винаги успяваше да ме накара да се чувствам добре.Този човек бе най-добрият…най-нежният…най-милият.
-Деймън…моля те недей…-неможех да спра сълзите си.С тези си думи нямаше как да не ме разплаче.Толкова бе романтичен…и тъкмо ,когато го опознах по-добре…и разбрах какъв хубав и добър човек е…аз …заминавах.-Немога да издържам повече.Разбери,че няма как да накарам майка ми да останем.Молих я…толкова много я молих,но тя не ме послуша.Всичко е към края си Деймън.Нашата…връзка,прия� �елство,любов.Всичко това свършва.Немога да повярвам,че си отивам.Че оставям всичко това да изчезне.Но няма какво повече да направя…-в този момент се бях предала.Ами какво можех да направя?Нямаше смисъл повече да опитвам да накарам майка си да останем.Нямаше да ме послуша!Просто…всичко свършваше.
-Напротив!Има…стига да го искаш.Клеар…как да те пусна…немога…немога да пусна единственото нещо което ме прави щастлив…единственото нещо ,което обичам.Ти си точно тази.Обичам те…обичам те….обичам те…не мога да спра да го повтарям.Неискам да те изгубя.Искам да сме заедно…и това никога да не свършва.-още една плачеща душа.Отново наранявах някой.Какво ми ставаше?Не можех да се спра.Толкова добре умеех да разочаровам хората,че ми писна от всичко това.Писна ми другите да страдат заради мен.
Да…Деймън плачеше.Ронеше горчиви сълзи.Изливаше всичките си чувства…цялата си болка…истинската любов.Виждах всичко това в очите му.Толкова тъжни и нещастни.Не ги бях виждала такива до сега.Наистина неможех да го позная.Тепърва започвах да го правя…и се случи най-неочакваното-моето глупаво и спонтанно заминаване!!
-Аз също!Повярвай ми!Толкова много те…харесвам….не искам да се разделяме…-незнаех какво повече да кажа.Вече нямах сили да говоря.Сякаш в гърлото имах огромен камък,пречещ ми да го кажа.Да му кажа,че го…обичам.Защо неможех…защо неможех да го направя?Просто…ме беше страх.Страхувах се единствено от това,че после ще ме нарани…макар,че едва ли ще ме боли повече от сега…от тази ужасна раздяла,която ни предстои.Раздялата на две влюбени деца.Обичащи се с цялото си сърце.
Толкова млади…а вече сякаш усещахме,че краят наближава.Че идва това от което най-много се страхувахме.Сякаш сърцата ни умираха.Умираха от болката.Болката,която ни причиняваше раздялата.Раздялата на две родени един за друг човешки същества.Сякаш в този миг сърцата ни се разпадаха.
Стояхме близо един до друг.Бяхме готови да се прегърнем и да повярваме,че нищо не се е случило.Искаше ни се да се слеем както миналата вечер и с целувки да заличим болката.Толкова много копнеехме за това…аз и той.До вчера две свързани с любовни окови влюбени.До вчера…преди да ни хванат.Преди да разберат за нашите отношения.Сега бяхме просто деца с разбити сърца.Тази мисъл не напускаше съзнанието ми и за секунда.Виждах в очите му,че тази фантазия бе завладяла и Деймън.Мечтаехме всичко да бе по друг начин.Но това нямаше как да стане.Живеехме в реалният свят…в който мечтите не винаги се сбъдват.Поне не и нашите…на мен и на Деймън.Влюбени до забрава!
-Клеар,до двайсет минути да си събрала багажа си!-извика майка ми отдолу.Нямаше търпение да напуснем този дом…град…държава.Да се впуснем в пътешествието към нещастният…трудният…и ужасен пълен с болка живот.
След думите й продължих да стягам багажа си.Знаех,че нямаше да мога да взема всичко…но въпреки това набутвах в саковете си най-необходимото.Мечтаех за моментът ,в който ще се върнем.Надявах се,че Доналд и Деймън нямаше да оставят нещата така и ще направят всичко възможно,за да си ни върнат.Искаше ми се майка ми да прояви разбиране и да прекрати заминаването ни.Толкова много копнеех за това…но не!Познавам я!Все пак по това си приличаме най-много.Науми ли си нещо…ще го направи на всяка цена!!
Със сълзи на очите набутвах по най-бързият начин дрехите си в саковете.Чувствах се много зле,че напускам живота на Деймън,затова неспирах да си повтарям,че напусна ли тази къща ще се почувствам по-добре..
***
След половин часово стягане на багажа,излязох навън при майка ми.Беше застанала до едно такси плачеща.Стоеше срещу Доналд и ронеше горчиви сълзи.Той не спираше да я моли ,да не заминаваме,но тя просто стоеше и плачеше.Плачеше затова,че се наложи да заминем…за това,че обичаше Доналд,но сега ще трябва да го забрави.Че така нараняваше много хора,както и себе си.Погубваше живота на тези,които я обичаха…правеше ги нещастни.
Стоях ,гледайки я без да помръдвам…без да осъзнавам какво преживява тя.Първият й брак беше черен.Тя обичаше баща ми с цялото си сърце,но той направи така,че тя да го намрази.След него бе по-нещастна от всякога.Сама.Година по-късно пък се омъжи за него…мъжът,който я правеше щастлива,както никога до сега;който я обичаше с цялата си душа;който я караше да се чувства по-желана от всякога.Точно той…Доналд-мъжът мечта за майка ми.
Не спирах да мисля за миналите и щастливи дни,които свършваха в този миг.С които живеехме.А сега какво?Сега животът ми ще се превърне в ад.Ад ,в който всичко ще е безсмислено…тъжно…безмил остно.Където щастието се превръща в нещастие,радостта в тъга;усмивките в сълзи.Болката ще царува над дните ми и безмилостно ще премазва душата ми.
-Клеар…-прошепна нежно името ми Деймън,докосвайки леко рамото ми.-Искам да ти дам това.И се надявам,никога да не ме забравиш.Обичам те Клеар Хейтън.Запомни само едно…няма да оставя нещата така…ще си те върна!-заключи целувайки ме нежно по бузата.След което влезе вътре затръшвайки вратата след себе си.В този миг сякаш вратичката към сърцето му се заключи.Сякаш това бе краят на нашата любов.
Той каза,че „ще си ме върне“…толкова много копнеех за това.Надявам се,че наистина ще стане…и дори и след години двамата отново ще сме заедно.
-Клеар…тръгваме…-извика майка ми през сълзи.Сбогуваше се с Доналд.Разделяше се с любимият си човек.Първият,който наистина я е правил щастлива и обичана.Човекът милвал я,галел я,изслушвал я…обичал я.Който тя обича с цялото си сърце…и който няма да забрави докато не умре.Истинската,чистата,ве� �ната любов.Това е той за нея.Това е Деймън за мен.
След думите й отидох до Доналд и го прегърнах.Може и да не ми беше баща…но аз го чувствах точно като такъв.Той бе единственият,който правеше майка ми щастлива и влюбена.
-Чао, Доналд…надявам се ,че ще се видим отново…-казах тихо качвайки се в колата.Докато таксито напускаше къщата сълзите ми падаха като водопад.Колкото повече се отдалечавахме,сълзите ми ставаха все по-горчиви,а с всяка измината минута,все по-големи.
Толкова нещастие за един ден.Болката от това заминаване се превръщаше в рана.Рана…трудно излечима рана.С всяка секунда ставаше все по-голяма.И само един човек можеше да я излекува…а той остана в миналото.Там…в миналите дни-хубави,щастливи,мечтани.То� � оставаше,а аз заминавах.Изчезвах от неговият свят…връщах се в стария.

***

Вече бяхме в самолета.Отдалечавахме се все повече от хубавото минало.Минало,което никога няма да забравим.И двете неспирахме да плачем.Чувствахме се по-зле от всякога.Мразех си живота.Толкова променлив…от нещастен се превърна в прекрасен…а сега отново животът ми се превърна в ад.
Защо отново това се случваше на мен?С какво съм го заслужила?Толкова ли съм зла?
Тръгвах си…тръгвах си от този свят.Този богат,мечтан и красив свят.Свят,който исках да живея…а сега…сега просто неискам дори това.Не…неискам да живея.Неискам да бъда далеч от момчето правейки ме щастлива….което умееше да ме успокоява…изслушва…обича .Истинската любов.Забранената любов.Деймън.Той живееше точно в този свят.Свят,в който мислех,че има място и за мен.Но съм се лъгала. Аз съм момиче,което не е за неговият свят.Аз не съм това,което ще го прави щастлив.Напротив!Аз съм момичето ,за което спомнили си ще тъжи.Само аз!Тази ,която най-умее да разочарова и да причинява болка.Аз-Клеар Хейтън!!!Да..това беше реалността!Не мечтата ми…не това,което исках да е…А гадната реалност!Заминавах!С майка ми заминавахме от този живот…град…мечта.Мечтата ми отиваше по дяволите.И всичко това заради една „забранена любов“.Но какво искаше майка ми?Та ние не сме кръвни брат и сестра.Натяквах й го през цялото време ,но не.Тя не разбираше.Не разбираше колко много ме боли.Каква болка е да те разделят с най-хубавото…най-любимото…най-мечтаното.Тя не разбираше.Погубваше една силна любов.Губеше една обичана дъщеря.Проваляше живота на много хора.Да ,майка ми.Никога не бях го очаквала от нея.От собствената ми майка.Та тя не само разрушаваше моят живот…а и нейният…този на Доналд и Деймън.Защо го правеше?Толкова ли е егоистична?!?Сякаш уби добрата в мен.Добрата обичала я с цялата си душа…добрата –мила и внимателна.Сега просто в мен оставаше …болката…омразата…ранат� �.За цял живот!
Спомних си ,че Деймън ми подаде нещо на сбогуване.Даде ми още една черна роза с бял плик.Отново бе написал нещо за мен.Пак бе излял душата си писмено.
Отворих го и зачетох:

Обичам те!Ще ти го повтарям докато не остарея.Обичам те!!Ако те няма незнам как ще живея.Ти си единствената…неповторима� �а…истинската.Момичето на мечтите ми.Толкова много те обичам!Запомни го!И никога не го забравяй!Ти си единствена за мен…и такава ще си останеш.Не бих те заменил за нищо на света.Ще си единствена в сърцето ми докато не умра.Обичам те!!Знай го!Още в първият момент видях в теб…видях онова момиче.Онова,което винаги съм търсил.Онова,за което съм мечтал.В теб открих доброта…нежност…любов.Ра� �брах,че ако бъда с теб ще те обичам вечно.
Никога не съм вярвал в любовта.Никога ,но до сега!Ти възвърна вярата във мен.Помогна ми да я открия.Разтопи сърцето ми в мига ,в който ме погледна…обикнах те в мига,в който ме докосна.Ти…единствената.Н� �кога няма да срещна по-добра.По – добра от теб.По-красива…нежна…мила.Това е невъзможно.Няма друга като теб…ти си моята любима.Не искам никога да заминаваш.Да изчезнеш и да ме погубиш.Моля те не го прави…остани при мен …остани!
Обичкам те мила моя!Разбери!Ще направя всичко за теб!Кажи ми …само кажи и ще ти сваля всичките звезди.Ще те обичам до забрава и никога няма да те наранявам!Само за теб…и за никоя друга.Обичам те…обичам те… обичам те …това не ще се промени дори и да забравим някога какви сме били.
Надявам се,че щом отново се срещнем нищо няма да се е променило.Ти ще ме обичаш…и аз ще те обичам.Всяка вечер ще заспиваме двама под звездното небе.Ще те милвам и ще ти говоря сякаш ще е за последно.Ще ме галиш и ще ме целуваш милвайки ме нежно.Винаги ще играеш в сладките ми сънища…нищо,че сега поемаме по различни пътища.Обичам те!И така ще си остане.Ще ти го повтарям да не го забравиш! От царството на самотата,няма по-лошо за душата…а точно това сега ще ме кара себе си да намразя.Сам ще вървя за напред,за което много съжалявам…искам пак да си до мен,за да спре сърцето ми да страда.Гласът ти подслонен е в паметта,сякаш ти единствена си в моята душа.Да, това е вярно и завинаги ще е така.Кажи ми какво желаеш…за какво мечтаеш и аз ще изпълня дори и най-непостижимите ти желания.Защото те обичам и няма как да го променя…ти единствена си в моята душа.
В света на приказките всичко е красиво и свършва със „заживели щастливо“.Дали и с нас това ще е така…или краят-пълен с тъга …Дали ще живеем с радостта или във вечна самота?Искрено се надявам,че това няма да бъде така…но животът крие своите си изненади,с което всичко трудно прави.
ОБИЧАМ ТЕ!!!


това е което е публикувано и мисля че това е краят :( :( :(
между другото искам да похваля pri за хубавия разказ наистина много ми харесва
БРАВО!! :grin:

[TheNewReligion]

Адски плоско ми е като сюжет, да не говорим, че няма почти никакво описание. Тъпо.

[MeLikesPie]

Според мене си е добре. Би било страхотна книга... :wink:

[pri]

ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА

Емили


Чувството за устните му до моите беше толкова нередно.Тази целувка бе голяма грешка!Аз не го харесвах по този начин.Наистина е симпатичен и добър,но точно в момента исках да съм сама.Прекалено много неща ми дойдоха на главата тези дни!Дори още не знаех какво се бе случило със Сам след купона!Не исках Даниел да разбира погрешно нещата и заради това побързах да се отдръпна от него.
-Ъм..това за...какво беше?-попитах го смутено отдръпвайки се от него.Той ме гледаше в очите толкова тъжно и притеснено,че чак ми стана жал.Не исках да го отблъсквам по този начин,но ако не разбереше още сега,че между нас нищо няма да се получи щеше да стане по-зле.Поне засега...
-Ъ...сгреших ли...в нещо?- зачуди се Даниел и пристъпи към мен,но аз отново се отдръпнах.
-Не..не...грешката не е в теб.Аз просто...-не бях сигурна как да довърша. –В момента имам много проблеми на главата...
-Аз мога да ти помогна.Ще ги решим заедно...-прекъсна ме той и отново се опита да ме докосне,но без успех.
-Та ти ме познаваш едва от вчера!-извиках му аз.-Изобщо не знаеш какви са ми проблемите!Някакъв откачен тип ми праща странни есемеси и....Тара.
-Всъщност....те познавам от повече време отколкото си мислиш.Видях те в деня,когато се прибрах от Ню Йорк.Бях отишъл да взема сестричката си и....нещо в теб...в начина по който ходеше... се държеше...как играеш с косата си...и се изчервяваш...ме накара да се влюбя.Всеки ден те наблюдавах...намерих номера ти и...-не успя да довърши,защотото аз го прекъснах викайки.
-Значи си ме следил?Ти си пращал онези есемеси!?-това беше!Аз бях до тук!Как е посмял да ме следил!И онези съобщения...Обърнах му гръб и побързах да се разкарам от тук.Това вече ми дойде в повече!Защо целия свят беше срещу мен?
-Емили...почакай!Мога да обясня всичко!Моля те!-викаше след мен Даниел,но не ми пукаше.Трябваше да се разкарам от тук.Не исках да говоря с него.
Не знам как успях да победя чувството на страх,което ме беше превзело,но някак успях бързо да се добера до колата.Ръцете ми трепереха и като по чудо успях да вкарам ключа в съединителя точно преди Даниел да отвори вратата ми.Дадох газ и видях в огледалото за задно виждане как той седеше неподвижно на паркинга.
По пътя към вкъщи чувството на страх се превърна в гняв.
Чувствах се супер неловко в тази ситуация.Даниел ме целуна!!!Това наистина не го бях очаквала.Даниел...момчето,с което се запознах едва вчера;момчето,което ме спаси от бясната Тара;красавецът,с който би излизало всяко момиче.Да...точно това момче ме целуна,но как можа...точно той да се окаже момчето с есемесите.Онзи психар ,който си мислеше ,че с тези съобщения може да ме свали,но вместо това успя просто да ме уплаши.
Първия път,когато го видях ми направи впечатление единствено с чара си...нищо повече.Познавахме се твърде от скоро и...нямах представа какъв човек е-освен,че ме плашеше.Не можех да повярвам,че това се случваше на мен.Аз,която съм ходила едва с три момчета за всичките тези седемнадесет години,а сега за по-малко от месец в живота ми се появиха двама красавци.Наистина всичко се преобърна с главата надолу.Бях на петнайсет,когато отчаяно исках приятел.Човек,на когото ще мога да разкривам чувствата си.Такъв,който ще ме опсипва с ласки и комплименти.Човека,на когото да мога да кажа... „Обичам те”.Но уви...в този момент съжалявам,че съществуват такива мерзавци.Такива,които не знаят какво да ти кажат,когато те видят.Които не са били искрени никога през живота си и които не умеят нищо друго освен да нараняват чувствата на другите.Да...такива са всички момчета!
Но защо това се случваше на мен?!Защо трябваше да се появят в живота ми точно сега?
Първо Сам-лошото момче,което ме привличаше не само със секси външния си вид,но и с характера си.Често се правеше на недостъпен,което ме караше да го харесвам още повече.А сега и Даниел-красавецът ,който умееше да сваля момичетата с поведението си и с външния си вид,но при мен е малко трудничко.Въпросът е,че го чувствах само като приятел,въпреки че сега след всичко случило се не исках да го виждам.Как смее да нарушава личното ми пространство и да ме следи!Как може да имам такъв късмет с момчетата!Не е чесно!Не мога да повярвам,че психото накрая ще се окаже Даниел.Изобщо не го очаквах,въпреки че очите му ми бяха страшно познати.Той е бил онова момче,което ме зяпаше миналата сряда в училище.
С тази скорост стигнах вкъщи за по-малко от десет минути.
Там отново беше само Джудит,а Джъстин не се мяркаше никъде.Още по-добре.Не исках да ме вижда точно сега.Как да му обясна,че приятеля му ме е следял две седмици.
Родителите ми трябваше да се приберат тази вечер с някакви колеги на тате.Реших,че ще е добре да се поразходя преди да са дошли и да помисля за всичко случило се тези дни.Последните няколко бяха ужасни.Някак след рождения ден на Клеар всичко тръгна наопаки.Тайните есемеси,Сам...който помежду другото днес не можах да видя никъде.Сякаш беше потънал в дън земя,въпреки че толкова ми трябваше в момента.Наистина имах нужда да разбера какво е станало след партито...Може би щеше да ми стане поне малко по-добре...
Качих се в стаята си и си облякох черна тениска с къс ръкав и къси панталонки.Небрежно си сплетох една плитка и се качих отново в колата.Вече беше към девет часа и нощта нахлуваше бързо.Сякаш нещо я привличаше.Сякаш нещо караше този мрак да се разпространява около нас.Да...мракът,в който се крият всичките страдания и мъка;цялата болка и жестокост;злини,болести и грижи.Това бе той!Винаги е бил сред нас...никога не ни е напускал и...няма да го стори.Едва сега разбирам,че мракът е около нас по всяко време.Той е в самите нас.

***

Пристигнах на любимото си място-едни страхотни скали намиращи се на брега.Бяха сравнително високи и гледката разкриваща се от тях беше страхотна.Луната по много красив начин огряваше океана.Вятъра беше малко по-силен тук,но това ми харесваше-някак ме ободряваше,караше ме да мисля по-добре.Виждаха се и светлините на града,но те някак сякаш бяха много,много далеч.Имах чувството,че тук времето беше спряло.Седнах на все още топлите скали и се загледах в морето.Гледах как вълните премиват скалите.Сякаш така ги пречистваха от проблемите им.Жалко ,че и в живота не е така.Искаше ми се и аз да се потопя във водата,очаквайки да изтрие проблемите ми,но уви...това беше невъзможно.И защо ли?Защото живота е една голяма борба,където трябва сам да се справяш с всичко.
Чуваха се единствено ударите на вълните в скалата.Някак толкова...оспокояващи.Бях толкова отнесена в мислите си,че дори не съм усетила,че някой е дошъл.Беше момче с тъмни дънки,черна тениска и кожено яке.Беше единствения човек от когото се нуждаех в този момент.Един човек,който можеше да ми даде някакви отговори.Сам!
Той лекичко седна до мен без да ме докосва и да казва нищо.Просто се загледа в небето.Някак дори самото му присъствие ме успокояваше.Кареше ме да се чувствам в безопасност.Защо успяваше да ми действа по този начин?Защо ми беше приятно да е тук с мен въпреки всичко?Дали не се влюбвах в него?Това щеше да е огромна грешка.Той...беше красив,защитаваше ме,но някак имах чувството,че може да ме рани повече от всеки друг в този свят,а точно сега нямах нужда от това.Мисля,че изстрадах достатъчно...
-Сам....-прекъснах тишината-Ъм...какво стана в събота след купона...когато ме прибра вкъщи?-довърших с треперещ глас.Исках да зная отговора,но сега когато беше дошъл момента се страхувах да го чуя.
-Ти нищо ли не помниш?-попита ме Сам и ме погледна със сини си очи,които изглеждаха толкова дълбоки-като дълбините на океан криейки също толкова тайни.
-Ами...последното нещо,което помня е как...бяхме на леглото и....се....събличаме-отговорих му притеснено изчервявайки се.Той ми се усмихна и леко погали бузата ми.Ръцете му бяха толкова топли и ми дейставаха също толкова успокояващо като самия него.
-Ами...спокойно...-засмя се леко.
-Значи...не сме спали?-попитах обнадеждаващо.
-Не ме прекъсвай...малката-отвърна ми той укорително,но отново ме дари с една сладка усмивчица.-Просто се целувахме и...ти помогнах да се съблечеш.-сега едва не избухна в смях.
-Какво?-попитах изненадана.Една част от мен се надяваше Сам да е постъпил по този начин,но някак много се изненадах.Това ме караше..може би..да го харесвам още повече-Всяко момче на твое място би се възползвало,но ти благодаря,че все пак не си го направил.
-Няма защо-усмихна ми се той.
Отново замълчахме и се загледахме в звездите.Някак ми олекна.Не исках да...сме го направили по този начин.Сега оставаше...само някак...да преодолея..да се поправя заради случилото се със сестрата на Тара...но това щеше да е много по-сложно от един прост разговор.
Изведнъж Сам се изправи и ми подаде ръка.
-Искаш ли да слезем долу и да поплуваме-предложи ми той.
-Ъм...сега?-до плажа се стигаше по една тясна пътечка между скалите.Досега не бях плувала в тази част на крайбрежието.Тук имаше повече скали,но иначе вълните бяха по малки,защото беше нещо като залив.
-Ооо...хайде де!Нали не те е страх?-попита ме той и се усмихна подигравателно.
-Разбира се ,че не се страхувам-отвърнах му и хванах ръката му.Той ми помогна да стана и след това внимателно тръгнахме по пътечката.В краят й трябваше да се скочи, защото беше по-високо,но Сам слезе пръв и хващайкиме за кръса ми помогна.
-Можех и сама-опитах се да звуча надуто.
-Щом казваш-каза той и ме пусна на пясъка,който още беше топъл.Ходихме бавно по брега оставяки следи след нас огрявани от лунната светлина.Изведнъж Сам спря и започна да сваля якето си...след това тениската...дънките.Правеше го плавно и...секси,че не успях са помръдна.Просто стоях и го гледах.
-С дрехите и ще плуваш?-подигра ми се той отново.
-Не...предполагам-заекнах аз.Сякаш отново трябваше да се уча да говоря..Леко свалих тениската и панталонките оставайки само по боксерки и сутиен.Сам видя,че съм готова,но не каза нищо,а просто тръгна към водата.Когато вълните вече се плискаха в краката ни той каза:
-Ще те чакам там-посочи една скала на около двадесет метра навътре в окена.Тя беше с леко кръгла форма..блестееки от лунната светлина.....


ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА

Клеар

Деймън седеше на дивана взирайки се право в мен.Бе облечен само по боксерки,а лунната светлина го правеше да изглежда още по-секси.До сега никой не ми бе влиял толкова много.Това момче бе необикновено.Караше ме да се чувствам защитена и значителна,когато бях до него.Държеше се мило и сладко с мен.И някак винаги имаше силата да ме контролира.Налагаше контрол над чувствата и тялото ми.Проникваше в съзнанието ми без дори да се замисли.Но най-важното от това бе,че ме караше да се чувствам добре.Забравих за всички мъки и проблеми, които ме правеха нещастна.Той знаеше как да направи едно момиче истински щастлива.
Седеше непомръдващо гледайки ме право в очите.Сякаш проникваше в душата ми.Сякаш четеше всяка моя мисъл и ме караше да забравя за всичко освен за него.
-Деймън...какво правиш тук?-попитах го плахо отивайки до него.Как ли се бе промъкнал неусетно?И какво ли искаше от мен сега?Първо се отдръпна без дори да иска нещо от мен...а сега отново ме преследваше.
Седеше и не спираше да ме гледа с красивият си синеок поглед.Дори не се опита да отговори на въпроса ми,а просто леко ме хвана за ръката и ме придърпа към себе си.В този момент седнах в него.Беше много сладко.Седях в него без да помръдвам.Сякаш ме бе хипнотизирал.Непомръдвайк� � продължавахме да седим така,гледайки се право в очите,осветени от лунната светлина.Всичко изглеждаше така сякаш бе един необикновен сън.Сън ,който винаги съм искала да сънувам;който има силата да ме успокоява;в който мога да забравя за всички грижи.Но този път...този път не сънувах.Всичко това бе действителността.Действит� �лността ,от която винаги съм се страхувала.Да...изпитвах страх,че някой ще ни хване...че заради нас ще се обърка живота на родителите ни.Вече започвах да мисля трезво на нещата.В съзнанието ми най-сетне изплуваха разумни мисли.
-Но Д...-той ме прекъсна слагайки пръст на устните ми.Не искаше да развалям момента,който ни отнасяше в един друг свят.Свят ,в който няма проблеми;в който сълзите и мъката са непознати;където заедно ще сме едно цяло.
Очите му продължаваха да ме успокояват.Проникваха в съзнанието ми карайки ме да забравя всичко друго освен за него.Караха ме да се чувствам щастлива и...влюбена,добра и мила.Превръщаха отвратителният ми свят в приказка.Не ми позволяваха да мисля за всички заобикалящи ни злини,които могат да ни дойдат на главите;за всички нещастия сполетели целия свят.
Сложих главата си до неговата.Погледите ни не се отделиха един от друг и за секунда.Стояхме така повече от час.Гледахме се...гледахме...В един момент ръката му се озова върху крака ми.Плъзгаше се по него все по-нагоре и по-нагоре.Караше ме да изтръпвам все повече и повече.Спря се върху бедрото ми и в този миг устните му се извиха.Направиха онази негова перверзна усмивчица ,която не бях виждала върху изражението му отдавна.Продължаваше да качва ръката си все по-нагоре вече подигайки леко нощничката ми...докато не му я хванах.
-Как успяваш така да ме подлудяваш дяволче?–най-сетне чух гласа му.Бе толкова секси и дрезгав,че дори потръпваше мъничко.Каза ми че го подлудявам!Уау...за първи път ,усещах ,че думите му бяха истински.За първи път казваше нещо,в което беше сигурен и аз му вярвах.На Деймън...Точно на него вярвах!Точно на него бях готова да разкажа всичко ,което не можех на друг.На него!...момчето,което сега умееше да ме успокоява и изслушва...което ме караше да се чувствам щастлива и безгрижна...и което сега за нищо на света не би ме наранило.Това бе той...новото лице на Деймън!Лицето,което чаках да срещна толкова много време.
-Ами ...аз съм си дяволче по рождение!-усмихнах му се дяволито.Какво ли щеше да стане от сега нататък?Вече се бях оставила в ръцете му.Знаех,че бях под властта му...знаех,че каквото и да ми каже бях готова да го сторя.
Чувствах,че започвах да изпитвам нещо.Нещо,от което ме бе страх.Точно онова чувство,което уж те прави щастлив;кара те да се радваш,да летиш в облаците от любов;да...обичаш...,но то можеше да ни нарани най-много.Точно когато връзката е във вихъра си...се случва най-лошото.Това е,от което най-много се страхувам.Тогава идва времето,в което другият ще те разочарова.Времето ,в което той ще те нарани и ще си тръгне!Точно затова с Деймън... не трябва да стигаме до там!
Може би трябваше да се отдръпна сега докато още бе рано ,но...нещо не ми позволяваше.Той отново бе в съзнанието ми,контролирайки ме.
С всяка измината минута Деймън се показваше в новата си светлина,с която тепърва се запознах,но дали ако продължавах да го опознавам такъв...нямаше ли още повече да се влюбя в него?!
Събудих се от ударите на вратата в топлите му прегръдки.И двамата скочихме уплашено.Предполагам,че беше Марта,но след като се провикна разбрах,че е мама.
-Клеар,ставай,време е за училище...а след това събуди и Деймън!-каза тя.Наистина яката се стреснах от гласа й и се успокоих едва,когато чух отдалечаващите й стъпки.
С Деймън се спогледахме и той леко ме погали по ръката отново без да каже и думичка,след което тихо се изниза от стаята ми.
Побързах да се приготвя.Измих се и набързо облякох първото,което хванах от гардероба ми(някакъв обикновен бял потник и дълги панталони в същият цвят).Слязох долу,поздравих нашите и побързах да тръгна за училище.Нямах никакъв апетит,а и...някак нямах смелостта да ги погледна в очите,заради случилото се снощи.Качих се в колата и потеглих към училище.

***

Когато пристигнах дворът както винаги бе пълен,но този път покрай дъската с обявите имаше голяма еуфория.Какво ли ставаше?Може би отново организираха някакъв купон.Щом отидох до мястото с тълпата попитах първият срещнат(сладък дванадесетокласник ,за който знаех само,че е един голям женкар,в който е влюбено всяко второ момиче)за какво е цялата тази лудница.
-Не си ли чула красавице?...Става въпрос за състезание по сърф между Мат и един Джъстин,но...сигурно не го познаваш,не е от училището!-каза намигвайки ми.Останах вцепенена от думите му.Но за какво Мат и Джъстин щяха да се състезават?Не вярвам,че бе заради мен.Не беше възможно да са толкова глупави,за да се състезават заради едно момиче.
-Но ...защо?-попитах очудено.
-Ами...не опира ли всичко до момичетата бе маце?!-започна да се смее и тръгвайки си ме хвана отзад.Ужас!Голям простак!Писнало ми е от такива като него! Ядосано тръгнах по коридора търсейки Мат.Мернах го пред шкавчето му обграден от няколко момчета и побързах да отида до него.Той доста се изненада да ме види,а останалите веднага започнаха да подсвиркват и да се хилят.
-Мат,трябва да поговорим!Насаме.-казах задърпвайки го към физкултурният салон.Приятелите му не спираха да викат,което в момента изобщо не ме интересуваше!
-Какво?Какво има?-викаше по мен красавеца.Бе облечен както винаги спортно с дънки и бяла тениска.
-Ааа...защо ще се състезаваш с Джъстин?-попитах го ядосано.
-Не е твоя работа!-кресна ми Мат и побърза да излезе.
-Кажи ми!Нали не е заради мен?-попитах го викайки след него.Вече бяхме в коридора,а децата около нас ни гледаха очудено.
-Светът не се върти само около теб Клеар!Проумей го!-каза той усмихвайки се злобно,след което ме остави и отиде при приятелите си.Как може момчетата да са такива глупаци!Ами ако наистина това,което каза онзи дванадесетокласник беше вярно и...те се състезаваха заради мен?Ако това наистина бе така се радвам,че зарязах и двамата или... поне Мат!

***

По пътя за първият час,който беше физика срещнах Деймън.Запъти се към мен с подигравателната си усмивчица.За какво ли щеше да ми се присмива този път?
-Разбра ли за състезанието?-не сваляше тъпата усмивка от лицето си.Изглеждаше секси както винаги-бе облечен с черни дънки и с тъмно синя тениска,която както винаги страхотно подчертаваше хубавото му тяло.
-Да...-отвърнах му тихо.-А ти знаеш ли защо се състезават?-довърших с въпрос поглеждайки го в красивите му сини очи.
-Разбира се!Всички знаят...но явно точно ти- НЕ!!-каза ми той подигравателно вече по-близо до мен.
-Деймън...кажи ми.-казах му мило усмихвайки му се съблазнително.В този момент се отдръпнах от него.Все пак бяхме в училище и не исках някой да ни види.
-Хмм...заради теб глупаче!-отвърна ми нежно отново приближавайки се.След думите му се почувствах някак гадно,че заради мен този следобяд те щяха да се състезават.Но...какво си мислеха те?Че нима с едно състезание щяха да ме спечелят?Толкова ли са глупави?До гуша ми дойде от идиоти като тях!

***

Всички часове минаха ужасно бавно.Не мислих толкова за ученето ,колкото за Мат и Джъстин.Адски бях ядосана и нямах търпение да отида на плажа.Не исках да допускам това да се случи,защото със сигурност щеше да се стигне до сбиване.Наистина вече ми писваше от тези техни глупости.Трябваше да ги спра,защото иначе следобядът щяха да хвърчат глави!!!


ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА


Емили


Топлата вода ме успокои.Плувах уверено към скалата,където щеше да ме чака Сам.Радвам се,че тази вечер го срещнах и си изяснихме всичко,но се притеснявам,че май наистина се влюбвам в него,което щеше да е още една огромна грешка в живота ми.Още не го познавах достатъчно.Ами ако се влюбя в него и накрая и той ме нарани!?Тогава какво ще правя!?Светът ми наистина щеше да се срине!Не искам това да се случва.Исках въпреки всичко поне за миг да съм щастлива.Не заслужавах ли поне това?
Вече почти бях стигнала до скалата,а Сам вече седеше на нея.Той беше толкова...красив.Луната огряваше и очертаваше всяка перфектна извивка на тялото му.
Когато стигнах до скалата той ми помогна да се кача като нежно ме издърпа при него.Капките леко се стичаха по тялото му,което ме подлудяваше.Само при допира му кожата ми настръхна още повече.О,Боже!Наистина полудявах...!
-Май не беше добра идея да плуваме вечерта.Много ли ти е студено?-попита ме той нежно на няколко сантиметра от мен.Можех да усетя сладкия му дъх и в този момент бях забравила за всичко освен за нас-само аз и той бяхме отзначение.
-Ъм...не.-едва намерих гласа си-Спокойно.-допълних и лекичко му се усмихнах.Ох...толкова близо...той леко въздъхна и сякаш дъха му погали кожата ми.
Погледнах в очите му и се опитах да отгатна какво мислеше в момента.Дали и той ме харесваше или просто искаше да спи с мен точно като другите момчета.Но ако беше само за това щеше да го направи още на купона.Точно тогава бях най-лесна,но той все пак не го направи.
-За какво мислиш в момента?-попитах го бързо и само секунда след това вече съжалявах.Каква глупачка бях!Сега какво ли щеше да си помисли!?Сигурно щеше да се изплаши от мен.
-Ъм...познай.-каза той и ми се усмихна дяволито.
-Ами...незнам.Затова те питам.-отговорих му честно и много,много глупаво.Сякаш бях някое три годишно детенце.
-За теб,глупаче.-прошепна ми той и прокара леко ръката си по гърба ми,което ме накара да настръхна още повече.Галеше ме с леки бавни движения нагоре...надолу.-За това колко си сладка,но същевремено секси,за това как успяваш да ме караш да губя контрол над себе си и....колко много искам да те целуна в момента.
-Хъм...-казах аз и нарочно и лекичко се отдръпнах от него-Тогава какво чакаш?-попитах го този път по-уверено.
-Вече нищо.-каза той и нежно ме придърпа към себе си.Едната си ръка сложи внимателно на таза ми,а с другата леко повдигна брадичката ми.Няколко дълги секунди ме гледаше в очите сякаш можеше да види чрез тях дирекно в душата ми.Това леко ме накара да се притесня.Не обичах толкова лесно да се показвам пред хората.
Най-накрая той ме целуна -беше толкова страстно .Имах чувството,че ще се разтопя и че ако не ме държеше със сигурност щях да падна във водата.Жадно вплетох пръстите си в косата му и го придърпвах още по-близо до мен.Наистина не исках този момент да свършва.Целувахме се толкова дълго,че накрая трябваше да се отдръпнем ,за да си поемем въздох.Той се насочи с леки нежни целувки надолу по врата ми,докато аз жадно се борех за въздух.
След като дишането ми се поуспокои отново придърпах Сам към себе си и продължихме да се целуваме,но изведнъж крака ми се подхлъзна от нещо на скалата и в опит да се хвана за него само успях да го дръпна с мен.Двамата паднахме във водата със силен плясък.Бързо се показахме отново на повърхността и започнахме да се смеем.Това наистина беше много комфузно.
-Май ще е по-добре да се върнем отново на брега-каза той през смях.
-Дам..добра идея-отвърнах усмихвайки му се и започнах да плувам към брега.Този път аз успях да стигна първа,което си беше направо чудо.Попринцип никога не съм била добра плувкиния.Още от малка съм се страхувала от морето.Бързо излязох от водата и тръгнах към мястото,където бяхме осталиви дрехите си и седнах на пясъка.Гледах как Сам излиза от водата и колко плавно и самоуверено се движеше.Със сигурност е имал много повече гаджета от мен.Личеше си по самото му държание.Знаеше как да накара едно момиче да се отпусне,да се чувства в безопасност и как да го накара да го желае.
Той седна до мен и лекичко започна да гали крака ми като в същото време ме гледаше право в очите.
-Досега не ми се беше случвало чак да падам по време на целувка.Ти ме караш да се държа глупаво.-каза той и ме дари с една от неговите супер секси усмивчици.
-По скоро аз оглупявам.Все пак аз те дръпнах с мен.-отвърнах му и засрамено отместих погледа си от него заглеждайки се във луната.Той леко целуна рамото ми и с едната си ръка обърна лицето ми към него.
-Какво?-попитах го аз,но той вместо да ми отговори отново ме целуна,но този път много по-нежно и кратко сякаш се страхуваше да не ме счупи.
-Харесвам те,Емили-прошепна той и за първи път видях несигурност в очите му.
-Аз също,но....-не успях да довърша.Не исках да му казвам,че се страхувам отново да не бъда наранена.Още от самото начало беше прав за мен.Аз съм една наистина голяма страхливка.Винаги бягах от проблемите.
-Но...?-подкани ме да довърша леко докосвайки бузата ми.Не знаех какво да му кажа.В момента живота ми беше...малко объркан и може би нямаше да съм перфекното гадже.Не исках да го навличам в моите проблеми-този път трябваше да намеря начин да се справя сама,а и не исках да познава тази моя страна-на убийцата.
Не му отговорих ,а просто станах.Започнах да си обличам полата.Сам ме погледна очудено и се изправи хващайки ме за ръката.-Почакай,Емили!Извинявай,не трябваше да те притискам.Казах ти,че оглупявам покрай теб-опита се да ме успокой Сам.
-Вината не е в теб,Сам-прошепнах му тихо.Не исках да смята,че той е виновен.-Просто...в момента живота ми малко се обърка и искам да се опитам сама да разреша проблемите.
-Разбирам те.Добре...няма да те притискам тогава.Ако имаш нужда от нещо,каквото и да е можеш да разчиташ на мен.-каза ми той.
-Благодаря ти.-отвърнах му и облякох тениската си,а Сам вече беше обул панталоните си.
-Така ще ти е студено.Вземи якето ми.-предложи ми той подавайки ми го.
-Няма нужда.С колата си съм.Ти ще имаш по-голяма нужда от него-на мотора е доста студено,и...още веднъж благодаря.Тази вечер си прекарах добре,но трябва да тръгвам.Родителите ми сигурно вече ме чакат-казах му усмихвайки се лекичко.
-Аз също си прекарах добре.-отвърна ми той и двамата тръгнахме към паркинга.
Няколко минути по-късно вече бяхме пред колата ми.
-Лека нощ,Емили.-каза Сам на няколко сантиметра от мен. Приближих към се към него,при което той доста се учуди.Надигнах се малко на пръсти и лекичко го целунах по усните,което може би беше малко грешно след като преди по-малко от десет минути му казах,че в момента не може да сме нищо повече от приятели.Но просто исках отново да усетя усните му до моите-нещо още по-лошо.Той сложи ръката си на врата ми и отвърна на целувката ми.Едва няколко секунди по-късно се отдръпнах.
-Лека нощ,Сам.Ще се видим утре...предполагам-казах аз и отворих вратата на колата ми.
-До утре-отвърна ми Сам и тръгна към мотора си.
Вече натисках газта някак пречупена от вътре.Чувствах се гадно заради това което направих.Как можах да го отблъсна ,след като и аз го желаех.Вече наистина незнаех какво правя.Мисля,че нямаше смисъл да го отблъсквам,след като той бе единственият човек,който умееше да ме разбира и който ми помагаше да забравя проблемите.Винаги ли трябва да развалям всичко?!Та той беше адски мил и добър с мен,а аз ...как му се отплащах?Голяма глупачка съм!!!Той разкри чувствата си пред мен,а аз... развалих всичко.Такава голяма страхливка съм станала,че вече немога да се позная.Преди бях по-импулсивна и пряма...не мислех за последствията и не ми пукаше за нищо!А сега... съм едно неуверено момиче,което се страхува от истината...може би само Сам можеше да ме успокои и да ме накара да се отпусна.Само той умееше да ме изслушва и успокоява,а сега вече съм сама и се налагаше да разреша проблемите си без ничия помощ.
Вече паркирах пред нас,когато забелязах ,че в градината е доста оживено.Явно имахме гости,което се случваше рядко,защото родителите ми често пътуваха.
Запътих се към двора ,където се бяха настанили те,но преди да отида до тях мама ме срещна с голяма усмивка.
-Миличка най-сетне се прибираш.Знаеш ли кой...Боже,Емили защо си мокра??-притесни се тя пипайки косата ми.
-Ами...с една ...приятелка се къпахме!Но няма значение.Кой е тук?-попитах я.
-Няма да повярваш!-отново възвърна усмивката си.-Тейлър ела да видиш кой дойде!-подвикна мама.О,Боже...защ...
-Здрасти красавице.-поздрави ме бившият ми,който бе последният човек на земята,който исках да видя.Подсмихна ми се съблазнително и ме прегърна.

[pri]

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА

Клеар

Радвах се,че най-сетне минаха ужасно дългите ми часове.Вече се запътвах почти тичешком към колата.Нямах търпение да се прибера и изкъпя и да отида на тъпото състезание.Бях адски нервна заради него.Трябваше да го прекратя,иначе щеше да има ужасни последствия.Не бях сигурна от думите на Деймън,че всичко това е заради мен,но дори и да не бе Мат и Джъстин се мразеха ,което би довело и до сбиване.
Цял ден спирах да мисля за това...наистина се страхувах,че бе заради избора ми.Глупавият Мат мислеше,че съм избрала Джъстин,а сигурно и той самият го вярваше.Да...аз бях виновна,че не казах на Джъстин,това което и на Мат,но просто в този момент...неисках да наранявам още някой.Писнало ми е да го правя,защото добре знаех какво е.
Тъкмо бях стигнала до колата,когато видях доста познато лице запътило се към мен.
-Здрасти Ем.-поздравих я нервно опитвайки се да отключа колата.Едва улучих ключалката,а тя просто стоеше и ми се смееше подигравателно.-Много смешно!-довърших вече почти вбесено отваряйки вратата.
-Съжалявам!-отвърна едва стихвайки смеха си.-Но какво има Клеар?Защо си толкова нервна?Случило ли се е нещо?-засипваше ме с въпроси красивата ми приятелка.Днес бе заложила на бялото (както никога),но то й стоеше супер.Белите й къси панталонки подчертаваха добре стегнатите й крака,а бялата тениска-секси шоколадовият й тен.
-Какво се е случило ли?Не ми казвай,че не знаеш Ем!-подвикнах очудвайки се.Емили започна да мърда главата си в знак на отрицание настанявайки се в колата ми.-Ами...откъде да започна?!Разбрах,че Мат и братовчед ти ще се състезават по сърф този следобед!Попитах Мат,защо ще го правят,но той не пожела да ми каже ,докато Деймън не ме информира,че е заради ....мен!-разказах й вече палейки колата.
-Какво?-очудено подвикна Емили.Явно наистина нямаше представа,за какво става въпрос.-Мат...срещу Джъстин?-довърши с по-висок тон в гласа си.
-Да,аз също не можах да повярвам...но...е истина.Адски възмутена съм от това.Как може тези глупаци да се състезават заради мен?!Незнаех,че могат да паднат толкова ниско.-казах й натискайки газта все повече.Това наистина ме успокояваше.Така най-добре изливах гнева си,което ми помагаше да се почувствам много по-добре.
-Това наистина е супер...детинско.Никога не съм очаквала това от Джъстин.Та той е на двадесет и една!Мислех го за по-разумен.-Емили също се изнервяше.Беше права.Джъстин–двадесет-годишният й братовчед,да се състезава заради едно момиче с някакъв едва осемнадесет-годишен пикльо?Наистина адски глупава постъпка!-Той никога не е правил такова нещо!!!Да се състезава заради едно момиче?!Не мога да го позная!!Никога не е имал връзка с някоя повече от месец,още по-малко се е състезавал заради...момиче!-довърши изненадано Ем.
-Права си!Впрочем...следобяд ще дойдеш ли с мен?-попитах я вече паркирайки пред къщата й.
-Разбира се!Ела да ме вземеш към четири.- каза ми слизайки от колата.-Чао,Клеар!-аз също й кимнах,след което натиснах газта и потеглих.
Дори и вятърът в косите ми не ми помагаше да се осъзная.Чувствах се гадничко заради всичко това,което се стоварва върху мен,но...нямаше начин да се почувствам по-добре.Сега това бе невъзможно.Поне докато не разреша проблема с Мат и Джъстин.
Прибрах се след по-малко от десет минути.Когато влязох видях само Марта ,която както винаги чистеше нещо.Информира ме ,че мама и Доналд са на работа,а Деймън – в стаята си.Предложи ми нещо за ядене,но след тази сутрин нямах никакъв апетит,затова се качих направо в стаята си.Щом влязох в нея захвърлих чантата си на пода и побързах да отида в банята.Тъй като нямах време за вана , реших да се изкъпя под душа , затова включих бойлера.Докато чаках да се стопли водата ,реших да си приготвя дрехите,които да облека после.Чудих се около десет минути,но накрая се спрях на лилавят ми потник с гол гръб и черните ми къси панталонки.
Набързо свалих дрехите ,които бяха на мен и влязох под душа.
Топлата вода ми помогна да забравя поне за миг случващото се.Успя да ме пренесе в друг свят.Мечтаният за мен свят.Този,който е създаден въз основа на мечтите ми.Без грижи,проблеми и мъки.Той наистина бе съвършеният.Красота,спокой ствие,любов!
Препусках в мечтите си спокойна.Искаше ми се да вярвам,че някога и този ще бъде такъв-щастлив,добър,безгрижен.Пр� �дставях си ,че никога нямаше да се разочаровам и,че щях да забравя какво е болка и омраза.Че всички щяхме да сме радостни и мили един към друг и нямаше да можем да се нараняваме.Щяхме да вярваме в себе си и никога нямаше да се предаваме.Но уви...този свят пълен с болка и омраза надали можеше да се промени.Едва ли всичката тази ненавист и предателство щеше да се превърне в любов и радост към другите.
Отново действителността нахлуваше в ума ми. Отново започвах да съжалявам за целият този живот , който се налагаше да живея.Пак трябваше да се стегна и да продължа напред.Това бе реалността!!!
След по-малко от часово къпане излязох от банята.Започнах да се обличам и точно,когато закопчавах сутиена си брат...а-ъ-а...Деймън нахлу в стаята ми.Имах късмет,че поне бях по бельо,защото ако още бях гола...
-Деймън!...Научи се да чукаш!-креснах му с гръб към него.Чудех се какво да направя... бях захвърлила кърпата и дрехите си на стола,който седеше до него и трябваше да се обърна,за да достигна до тях.Е,направих го,но тъкмо, когато се опитвах да грабна потника си ,Деймън хвана нежно ръката ми.В този момент сърцето ми започна да бие като лудо.Отново губех силите си. Пак бях в ръцете му.
Не смеех да го погледна,защото знаех,че направя ли го съм му в кърпа вързана.Тогава той щеше да прави с мен каквото си иска.А аз нямаше да мога да му откажа.
В този момент той хвана брадичката ми и леко обърна лицето ми към неговото.И ето,че се случи!Погледнах го!Погледнах в красивите му очи,в които винаги се губех.Очите умеещи да те хипнотизират.Да,точно те!Сините му очи!По-дълбоки от океан;по-сини от небето в най-слънчевият ден;по-красиви от луната.Неговите...на Деймън-доведеният ми брат!!!
Гледахме се на сантиметри един от друг.Аз по бельо,а той –готов да разкъса своите дрехи.Адски се привличахме.Както магнит с магнит;електрон с протон;плюс с минус.Погледите ни се бяха сляли в едно.Неможехме да ги откъснем.Сякаш бяха залепени.
Магнитната сила ставаше все по-силна.Устните ни започваха да се доближават все повече и повече...вече бяхме на милиметри един от друг.Дишах все по-тежко,а сърцето ми не спираше да бие като обезумяло...сякаш искаше да се доближи до неговото.Да се докоснат и да забият заедно.Да станат от две-едно и никога да не се разделят.
Устните продължаваха да се приближават,докато не се долепиха.Започнахме нежно да се галим и галим,с тях...докато не се награбихме страстно.Имах чувството,че не ми достигаше въздух,докато не разбрах,че този човек ми даваше от своя.Разбрах,че той би ми дал всичко негово,както аз всичко мое.Страстта ставаше все по-силна и по-силна.
Целувахме се все по-задъхано и по-задъхано.Имах чувството,че коленете ми започваха да омекват,а аз да треперя.Но не от страх,а от наслада.Вече някак не изпитвах онази страх,докато се сближавахме , а сега просто бях щастлива от това.Да...това ме правеше адски щастлива.Щастлива,че мога да имам сладките му целувки;щастлива че знаех,че и той бе щастлив;щастлива,че можем да бъдем заедно.Знаех,че не бяхме кръвни брат и сестра,затова нищо не ни пречеше да бъдем заедно,като нещо повече от приятели освен...родителите ни.Само те ни спираха да сме такива каквито искаме да сме.Само тях можехме да нараним с мечтата си.
Вече мислех,че ще стане нещо повече след тези жадни целувки.Вече вярвах,че между нас имаше възможност да се получи нещо.
Деймън ме притискаше към себе си,сякаш никога неискаше да ме пуска.Галеше нежно гърбът ,косата , краката ми.Все едно ме владееше цялата.Все едно така показваше колко много ме желае.Сякаш телата ни също се целуваха.
В този момент забравих за целият свят.За всички проблеми и грижи сега сполетили ме.Да...той умееше да го прави...умееше да ме кара да забравям за всичко.Наистина ме правеше щастлива.
Мигът бе прекрасен...докато телефонът ми не го развали.Сякаш всички бяха против това.Сякаш никой не искаше аз и той да бъдем заедно.Целият свят бе срещу нас!
С Деймън се засмяхме и отдръпнахме,след което взех телефона и вдигнах.
-Клеар,няма ли да идваш вече?Четири минава!-каза Емили от другата страна.
-Съжалявам Ем!След десет минути съм пред вас.-съобщих й.Боже мой!Стояли сме така повече от двадесет минути.Ужас!Щях да закъснея и нямаше да успея да прекратя състезанието.Направо върхът!!!
-Деймън отивам на плажа!Ти ще дойдеш ли?-попитах го обличайки бързо дрехите си.
-А-а-ъ...да!Сигурна ли си,че искаш да съм с теб?-попита ме някак странно...притеснено.
-Ами...да!За мен няма никакъв проблем!-усмихнах му се сладко,след което той отвърна на усмивката ми.-Ще минем и през Емили.-довърших вече излизайки от стаята.
Качихме се в колата и потелихме към приятелката ми.През целият път си мислех за случилото се-как вече наистина бях подвластна на Деймън.Колко бързо успя да ме завладее.С красотата,с държанието,с въздействието си над мен.
Точно преди да стигнем до къщата на Емили, Деймън нежно докосна крака ми,при което цялото ми тяло настръхна, както винаги.Погледнах го и леко му се усмихнах намалявайки скоростта.В погледът му виждах огъня , в който двамата горяхме. Сякаш бяхме в ада ,където може би заслужавахме да сме.В този миг той леко се надигна опитвайки се да ме целуне по устата,но тъй като вече виждах Емили пред къщата й се завъртях.Той долепи устните си на бузата ми,след което леко се отдръпна.Отново спря очите си върху моите гледайки ме дяволито.Май наистина се намиах в ада.


ГЛАВА ТРИДЕСЕТА


Емили


Останах неподвижно докато Тейлър ме прегръщаше.Не можех да повярвам на очите си!Какво прави този глупак тук?Защо точно сега?Само това ми трябваше!Ужас!Един от най-лошите ми кошмари се сбъдваше.
Тейлър се отдръпна от мен и погледна майка ми.
-Ще ви оставя деца.Сигурно имате много неща,които да си кажете.-каза тя и тръгна към масата,където седяха родителите на Тейлър и татко,при което той се приближи към мен.
-Е,скъпа.Станала си много..ъм..секси докато ме нямаше-каза той оглеждайки ме от горе до долу.
-Дам..отсъствието ти ми влияеше много добре-отвърнах му ядосано и тръгнах към къщата,но разбира се глупака ме последва.
-Не говори така-престори се на обиден-Толкова ми липсваше.
-Е,ти пък не!-извиках му обръщайки се към него.Видях,че родителите ни ни гледат и отново тръгнах към къщата.
-Почакай де!Не сме се виждали от половин година,а виж как ме посрещаш!С какво съм го заслужил?-попита той и ме погледна невинно.Как го мразех само!
Вече бяхме в хола ,така че можех да си му викам спокойно.
-Може би с това,че само няколко дена след като спа с мен ме заряза!Това не е ли достатъчно?-изкрещях му аз.Този ден не можеше да стане по-зле -сутринта Даниел,а сега-Тейлър.Сам беше единственото хубаво нещо,което ми се случи днес,въпреки че и това развалих.Защо го отблъснах?За пореден път доказах каква глупачка съм!
-Съжалявам...просто-не успя да довърши ,защото го прекъснах отново викайки.
-Спести си съжаленията,Тейлър!Не са ми нужни.-ядосано започнах да се изкачвам по стъпалата,но глупакът ме спря хващайки ме за ръката.-Остави ме намира,Тейлър.
-Спокойно,бебчо.Не исках да те ядосам-отвърна ми той гледайки ме със своите зелени очи.
-Ти...си...едно глупаво гадно копеле,което вгорчава живота на всички до който се докосне.И...-извиках му отново-Успя да разрушиш и моя преди половин година.Знаеш ли как се чувствах след като ме заряза.Ти...-не можах да довърша,защотото някой влезе в хола.
-Какво правите?-попита мама гледайки ни очудно.
-Нищо.Просто си говорехме.-каза Тейлър и я погледна чаровно.Тя винаги много го е харесвала.Имах чувстото,че ако беше десет години по-млада щеше да го иска за гадже.Тейлър винаги е пледирал само с красотата си(той имаше зелени очи,светло кестенява коса,страхотна усмивка и тяло)и с това,че е много добър фотболист.Семейството му се премести точно за това-поканиха Тейлър да играе в някакъв много известен отбор,въпреки годините си(на осемнадесет).
-Емили отиди да се преоблечеш и ела да вечеряме.Само теб чакаме-каза ми мама гледайки ни.
-Не съм гладна,мамо.-казах ѝ и тръгнах към стаята ми.
-Емили!Ще трябва да седнеш с нас!Чакаме те!-извика тя след мен.Мамка му!Защо сега!?В каква ли глупост пак щеше да ме вкара този глупак!?Мразя го!Качих се в стаята си,легнах на леглото по гръб и се загледах в тавана опитвайки се да не мисля за Тейлър ,докато телефона ми не иззвъня.Беше есемес от непознат номер и в него пишеше: ,,Съжалявам,Емили!Нямах за цел да те уплаша.Нека утре се видим...искам да поговорим.Ще те чакам на плажа в осем-Даниел”.По дяволите!Даниел....наистина. .не му ли дадох да разбере,че между нас не може да се получи.Станах ядосано от леглото и облякох първото нещо, което попадна в ръцете ми(една тъмно-синя рокля малко над коленете) и слязох долу.
Всички вече седяха на масата и си говореха.Поздравих ги и се настаних на единственото свободно място-до Тейлър.Когато седнах той веднага докосна кръка ми под масата и ми се усмихна.Малкото му братче май видя какво направи батко му и започна да се смее.

* * *
Качих се в стаята си почти в дванадесет часа много уморена.Родителите ми настояха да остана до края като добра...хъм..домакиния.Като цяло вечерята мина ужасно.През цялото време Тейлър ме ядосваше и докосваше уж неволно.Разговорите бяха отекчително скучни и едва не заспах на масата.
Най-сетне всички се прибраха по стаите си.Бързо съблякох роклята и легнах в леглото заглеждайки се в прозореца.Този ден беше един от най-лошите в живота ми...с изключение на Сам,разбира се!Наистина оглупявах....наистина се влюбвах!Отново!?Е...утре може би щях да го видя.
Тази вечер заспах доста трудно,въпреки че бях много уморена.

* * *
Сутринта се събудих от ужасния звън на алармата ми.Днес беше нов ден и искрено се надявах да беше по-добър от вчерашния.Взех си бърз душ и за първи път от много време заложих на бяло облекло(бели къси панталонки и бяла тениска с някакви надписи).Опитах се да прикрия торбичките под очите,сложих си черен молив,балсам за устни,взех чантата и слънчевите си очила и слязох долу виждайки само Тейлър.Е..май и този ден нямаше да е много хубав!?
-Добро утро,бебчо!-поздрави ме той дарявайки ме със секси усмивчица.Беше облечен с някакви светли дънки и бял потник.Да си призная честно бях забравила какво хубаво тяло има,но...това не можеше да компенсира...глупоста му.
-Е ,вече не е добро!Колко време ще останеш тук?-попитах го дирекно.
-Една седмица.За това време може да направим много неща...-каза той вече застанал до мен усмихвайки ми се съблазнително-Искаш ли?
-Хаха...може би- казах му съблазнително,а Тейлър бързо започна да се навежда към устните ми.Вече беше застанал на милиметър от мен,когато аз се отдръпнах.
-Боже...все още си същия глупак!-изсмях му се аз слагайки очилата си и излизайки от къщата.
За моя изненада мама и татко бяха в двора и пиеха кафе.
-Здравейте!-поздравих ги развеселено аз.
-Добро утро,миличка!Искаш ли да те закарам на училище?-попита ме той.
-Дам.-отговорих му аз и тръгнах към сивият му джип.
Родителите ми се целунаха за довиждане и татко се качи в колата.Днес беше доста елегантен-с хубав черен костюм.
-Важна среща?-попитах го аз,гледайки през прозореца.
-Да,стискай ми палци-каза татко и се усмихна.
Пътуването до училище беше кратко и десетина минути след това татко вече паркираше на училищния паркинг.
Точно,когато слизах от колата си видях Сам да паркира мотора си на около двадесет метра от мен.Той ме видя и ми се усмихна.Аз също му се усмихнах и тръгнах към него оглеждайки го.Днес беше заложил на черни слънчеви очила,черни дънки и бяла тениска с къс ръкав,която изглеждаше страхотно на тялото му.Подчертаваше и мускулите,и тена му.Аз свалих моите очила и го погледнах.Слава Богу татко вече бе потеглил.
-Здравей!Как си?-попита ме той усмихвайки се.
-Здрасти.Добре,предполагам.-отговорих му честно.Той също свали очилата си и ме погледна с някакъв преценяващ поглед.-Какво?-попитах го нервно.
-Не ми изглеждаш добре.Имаш ужасни торбички под очите-каза той и леко ми се усмихна.
-Оу..много благодаря за комплимента-отвърнах му саркастично-Понякога и грима не вършеше работа. –довърших усмихвайки се.
-Не исках да те обиждам-каза той.Изглеждаше леко гузен.
-Спокойно-отвърнах му аз и тръгнахме към входа на тъпото училище.
-И така...след като сега сме приятели може ли да ми дадеш телефонният си номер?-попита ме Сам и ме погледна чаровно.
-Ъм ,да-отвърнах му смутено и си разменихме номерата.Вече бяхме стигнали до кабинета по химия,където беше първия ми час.-Е,аз трябва да влизам.
-Ок,ще се видим после-усмихна ми се той и тръгна.

***
Часовете минаха толкова мъчително.Имах чувството,че се намирам в ада.Едва дочаках да свърши шестия час и тръгнах към пакинга с надеждата да видя Клеар.За мой късмет тя тъкмо отключваше колата си.
По пътя тя много ме изненада.Каза ми,че Джъстин и Мат ще се състезават за нея.Имах чувството,че изобщо не познавах Джъстин.Никога не съм мислила,че ще направи нещо толкова...тъпо.Но какво можеше да се очаква!?Те са просто момчета!
Два часа по-късно Клеар дойде да ме вземе.За моя изненада тя беше с Деймън...и за още по-голяма.... Деймън я целуваше по бузата.Не казах нищо за случилото се,но беше някак странно.Да не би да имаше нещо повече между тези двамата...

ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

Клеар
–Зд-ра-вейте...-странно запелтечи Емили,когато се качи в колата.Изглеждаше добре както винаги.Този път бе облякла дънкова пола и черен потник.Беше вързала косата си на опашка,което ми направи силно впечатление,защото я виждах за първи път така.Държеше се малко странно,което ме притесняваше,защото можеше и да ни е видяла.Ами ако беше така?Какво ли щеше да си помисли?!Това наистина малко ме притесняваше.Ние й отговорихме със същото и бързо потеглихме към плажа,защото и без това закъснявахме. Времето ,както винаги беше слънчево.Лек вятър галеше тялото ми,карайки ме да потрепервам,но не от студенината,с която умееше да ме пронизва,а от предстоящото.Състезанието между две уж зрели момчета.Май наистина са смятали,че с едно тъпо състезание биха могли да ме спечелят.Това е супер глупаво!До сега не ми се бе случвало нещо подобно.За първи път някой толкова ме харесва.Преди никога не е било така.Ходила съм едва с три момчета и то с първите двама беше в по-детските години.С третия(с Тревър) беше по-сериозно...ходихме една година.Но след нея не искам и да си помислям да имам отново такава.Той наистина много ме нарани и неискам това да ми се случва пак.Неисках да изпитам отново онова гадно чувство...наистина след тази връзка бях в ужасна депресия.Това все пак бе единственото момче,което съм обичала.Единственият,който е правил всичко за мен.Единственият...до сега.
Чудя се сама на себе си…защо обръщам такова внимание на тази детинска глупост?Защо толкова се притеснявам,че аз съм в центъра на всичко това?Аз ли съм виновна,че те ме харесват?Защо живота ми трябва да е толкова сложен?Когато се преместихме тук в Бевърли Хилс мислех,че всичко ще бъде толкова лесно.Че нямаше да имам никакви проблеми.Мислех,че тук хората живеят лесен и интересен живот.Точно това ме успокояваше…че тук животът ми ще бъде по-безгрижен.Че всичко ще бъде една игра…и няма да имам никакви проблеми. Но уви…нищо не е по-различно.Освен това ,че станах по-харесвано момиче от преди,но това не е ли заради парите?...Нали тук все пак парите играят важна роля в живота на тийнейджърите.Да…това вече е моят живот.Богат,но труден.Преди нямахме толкова пари,но това не ни правеше най-нещастните хора на света.Напротив!Имаше моменти,в които бяхме много щастливи,особено,когато двете с майка ми излизахме на пазар или пък,когато стояхме заедно до късно вечерта и гледахме страшни филми.Това наистина бяха много хубави времена.Преди само баща ми правеше животът ни труден.А сега…сега имам предчувствието,че ще става все по-трудно!
Слънцето наистина грееше доста силничко.Плажът бе по-населен дори и от купона на сърфистите,но всички тези деца не бяха там,за да поплуват,а заради състезанието.Всички се бяха събрали до залива,където сега вълните бяха огромни.Доколкото бях осведомена Мат беше един от най-добрите в отбора,дори може би в околността.Но не бях сигурна и за Джъстин.Познавах го едва от скоро,но…знаех,че се занимава с бизнес,а не със сърф. Тълпата викаше ли викаше…едни за Мат,други за Джъстин,а трети пък дори и незнаеха какво става.Когато с Деймън и Емили се смесихме с тълпата състезанието вече бе започнало и аз нямах възможността да го прекратя.Забелязах,че доста деца не спираха да ме гледат и сочат.Подшушваха разни неща по мой адрес,които така или иначе достигнаха до ушите ми…като например: „Разбра ли,че е заради Клеар Хейстинкс…“ или пък: „Боже,немога да повярвам,че е заради тази!“.Явно точно както каза Деймън само аз незнаех какво става.Децата викаха все повече и повече ,а Мат вече бе яхнал една от по-големите вълни.Изглеждаше адски секси на сърфа си.Стегнатото му тяло блестеше от лъчите на слънцето,а косата му както винаги небрежно се развяваше от вятъра.Наистина много си го биваше…беше добър сърфист.
След няколко минутки и Джъстин беше на гребена на вълната.Не мога да повярвам…той също бе доста добър и много,много секси.Умееше да привлича момичетата.И двамата бяха мечтаните партньори за всяка втора,но…не мисля,че аз искам да съм с някой от тях.Единият-пълен женкар,а другият-безинтересен.Аз не търся такива „качества“ в едно момче.За мен то трябва да е „съвършеното“.Външността никога не ме е привличала най-много,а това,което се крие вътре в него.Държанието му трябва да е мило,да умее да те кара да се чувстваш спокойна и защитена,но същевременно да бъде лошо секси дяволче.Гласът му – нежно дрезгав,каращ ме веднага щом го чуя да усещам ток по тялото си.Очите му-красиви и дълбоки действащи ми като еликсир за успокоение.Но най –важното е…Да ме разбира и цени!Да ме утешава,когато имам нужда от някой близък!Само с поглед да ме разбира!Да ме…обича!!!Ами ако вече съм намерила това момче…ами ако той е… Мислите ми бяха прекъснати от свирката на един от приятелите на Мат.Спомних си,че го видях на купона миналата седмица.Явно сигналът,който даваше беше краят,защото Мат и Джъстин вече плуваха към брега.В този момент всички започнаха да ръкопляскат и викат за Мат.Личеше си по изражението му колко беше доволен.Джъстин го гледаше отстрани с презрение,докато не прихна в смях.Смееше се силно и продължително,докато не настана тишина от страна на публиката.Всички го гледаха и се чудеха,за какво се смееше. -Мислиш ли, че с едно състезание си ме победил смешнико…-неспираше да се смее, приближавайки се към него.-С това състезание нищо не доказваш!!Сам знаеш,че Клеар избра мен,а не теб!!Не помниш ли,че те отряза?!-отиваше все по-близо към Мат едва сдържайки смеха си.В този миг нервите ми не издържаха и се затичах към тях.Вече се бяха хванали за гушите,отправяйки заплахи един към друг.
–Спрете!!!Как може да сте толкова глупави!Мислите ли,че след това ще искам да имам нещо общо с вас?Ааа?Мислите ли,че с тези детски игрички ще ме спечелите??Ако е така жестоко се лъжете!!!-заключих викайки към тях. –Хахах…загубеняк!!Как можа да си въобразиш,че тя ще те забележи!!!Голям неудачник си бил!!-викаше смеейки се задоволително Мат на Джъстин.В този момент братовчедът на Емили го удари. –Не аз ,а ти си загубенякът боклук такъв!!Лазиш ми по нервите!!-крещеше в лицето му Джъстин.Удряше го все по-силно и по-силно.Докато Мат не застана върху него.Започна да отвръща с ужасни удари в лицето му.Не спираше да го бие,а Джъстин вече не намираше сили за отбраняване.Той просто лежеше под него приемайки ударите му.Джъстин беше безпомощен.В този миг се затичах към тях,понеже всички гледаха смеейки се и никой не искаше да ги разтърве.Започнах да удрям Мат,но той просто ме подбутна пращайки ме на земята,сякаш бях перце за него.Не можех да стоя така безучастно и този път започнах да го ритам. –Какво правиш по дяволите!Престани да ме риташ!Какво намираш в този нещастник?Какво има той,което нямам аз?-крещеше към мен Мат.Беше почервенял от ярост и неможеше да сдържи нервите си.Джъстин лежеше на пясъка окървавен и безпомощен.Почти не помръдваше.В този момент паднах до него.Опитах се да го свестя,но без резултат.Тогава някакво момиче ми подаде вода и аз я посипах върху лицето му.Джъстин изведнъж скочи запътвайки се отново към Мат.Обаче за щастие някой го спря.Помислих си „Най-сетне се намери един разумен човек!“ и той беше…Деймън.
–Разкарай се от пътя ми!!-извика му Джъстин опитвайки се да го избута.Деймън го хвана здраво и му каза нещо, достатъчно тихо,че никой друг да не го чуе.В този момент Джъстин се осъзна и спря.Обърна се към мен и ме погледна засрамено.Имаше много кръв по него,но и Мат не оставаше по-назад.След няколко секундно гледане Джъстин тръгна по ивицата на крайбрежието.Сякаш беше най-нещастният човек на този свят.
След малко тълпата започна да се изнизва от плажа.Десет минути по-късно крайбрежието бе почти празно.Бях останала сама…Деймън и Емили ги нямаше и аз реших да се поразходя.Имах голяма нужда от малко уединение,за да помисля.Да помисля за случващото се и да се поуспокоя.Трябваше да реша как по-безболезнено да кажа на Джъстин,че не можем да сме заедно.Просто между нас нямаше да се получи.
Не съм очаквала,че ще бъда в такова неловко положение.По средата между няколко момчета. Та аз исках просто да се позабавлявам,а какво стана?!Ад!!Исках новият ми живот в Бевърли Хилс да е страхотен…с приятели и забавления.Мислех,че ще стана по-зряла,но аз прекалих.Винаги съм мислила,че мога да удържам нещата,но уви.Трябваше да избирам между Мат и Джъстин.Те са две противоположности-нежният и по-грубият.Те са два различни свята,в които мислех,че искам да имам някаква роля,но не на някаква особнячка,а на момиче,което те харесват.Но както са казали мъдрите хора „Няма две хубави неща“…трябваше или да избера единия от тях,или никой.Не притежавам такава сила,че да ги имам идвамата. Този избор ме измъчваше адски дълго.Коя съм аз,за да решавам с кой да продължа?!Кралица на света?Не…аз съм само една разглезена от майка си и доведеният си баща принцеска,която живее в Бевърли Хилс,в голяма луксозна къща и кара скъпа кола.Може би това е привлякло Мат и Джъстин.Но аз откъде може да знам?!Решението ми е трудно и болезнено за мен,а още по-болезнено сигурно бе за Мат,а сега и за…Джъстин,ако наистина е влюбен в мен.
Ок…трябва да помисля трезво.Вече разкарах Мат и…това ме накара да се почувствам ужасно.Не съм вярвала,че скъсването на някой би могло да бъде толкова мъчително.Защо трябваше да преживея това отново?!Толкова емоционален човек съм станала…немога да се позная!Всичко това ми идва малко в повече.Защо трябва да е толкова трудно?Сигурна съм,че никой друг не е преживял това,което и аз.Толкова е сложно всичко.Как може да живея такъв ужасен живот!?!Та аз съм едно дете!Защо трябва да намразвам живота си още от тези години?!Казват,че да те скъсат е едно,но ти да разкараш някой е съвсем друго,което в моя случай няма голяма разлика.Как да подходя сега към Джъстин?Толкова ми е трудно!!!
Слънцето вече залязваше,а аз все още се лутах из пустия плаж.Дори и вълните вече не се чуваха.Всичко бе толкова тихо,сякаш морето пазеше някаква тайна.Мъчителна тайна,която не би издал за нищо на света.Ходейки бавно по плажната ивица стигнах до някакви скали,на които седеше…Джъстин.Когато видях,че е той всичко в мен се преобърна.Сякаш неисках да го виждам.Беше ми толкова тежко и…просто съжалявах,че нещата се получиха по този начин.Не исках никой да страда.Но в този ужасен и егоистичен живот…това е невъзможно!!! Поех си дълбоко въздух и се качих при него.Не изглеждаше много добре,но кой би бил в такъв момент… -Виж Джъстин…-започнах да му обяснявам с риск да ме намрази…но той ме прекъсна.
–Няма нужда да казваш нищо.Само немога да разбера,защо след като беше решила да си с мен…защо сега ме разкара така??-обърна се към мен поглеждайки ме с тъжен поглед,който за първи път виждах изписан на лицето му.
–Джъстин… немога да разбера,кой ти го е казал…но с риск да ме намразиш …искам да знаеш,че…никога не съм избирала нито теб,нито Мат.Просто…Много съжалявам за всичко,но…не съм влюбена в нито един…от двама ви…Чувствам се ужасно за това…аз съм виновна за всичко!!!Само аз!!!-обясних му едва сдържайки сълзите си.Нямах сили да го погледна !!
–Да,но…Клеар…аз на-ис-тина съм…влюбен в теб!Още в първият миг,в който те видях почувствах,че ти ще си момичето,което ще ме кара да се смея…което ще ме прави щастлив…което винаги ще е зад мен…и…ще ме обича.Както аз сега теб!!Точно ти!!И никоя друга.Клеар…толкова си красива…добра…ти си първото момиче,което ми влияе така…ти си единствената,в която съм истински влюбен!!!-не спираше да ми говори нежно.В този миг го погледнах…в очите му виждах само истината.Истината, в която повярвах.Да…той наистина беше влюбен в мен.Беше толкова красив,а кръвта по лицето му сега я нямаше.Имаше само няколко обхождащи лицето му капки сълзи.Сълзи стичайки се самотно по гладката му кожа.Сълзи молейки се на единственото нещо в живота си да им повярва.Аз ли бях това единствено нещо?Аз ли бях тази,която го правеше щастлив?...Не…това е …невъзможно?...–Клеар…Оби� �ам те!!!
Каза го така сякаш,това бяха последните му думи.Сякаш повече нищо не го задържаше на този свят.Толкова искрени думи до сега не бях чувала.Та той наистина ме …обичаше.Господи…защо винаги става това,което най-малко си очаквал,че ще стане.Но аз не…аз не го…обичам…