Здравейте, трябва ми съчинение повествование, описание или разсъждине по тема "Пролетта - най-красивият сезон в годината" за утре... Едно от трите ми трябват! Моля помогнете
Хайде напъни си мозъчето леко де. Няма да седна да ти пиша едно от трите. Лесно е бе хора
Пиши повествование: Нещо като разказ, примерно как 2ма човека се срещнали в един хубав пролетен ден и започнали да обсъждат пролетта и т.н.
Пиши описание: Опиши един пролетен ден.Птичките пеят, слънцето гали земята нежно със своите лъчи и т.н.
Пиши разсъждение: Разсъждавай върху този сезон, пробуждането на природата.
Божеее, ЛЕСНО ЕЕЕЕЕЕЕЕ ! чакай само ЛИС да ти дойде на главата ..
gree_girl
03-29-2010, 20:36
Пролетта - най-красивият сезон в годината
Разплакана, тя излезе от тях. Никой не забеляза липсата и. Тя знаеше това. С бързи крачки тръгна през пълните улици. Ден, като всички останали-топъл, прекрасен. Слънцето грееше. Градския смог днес не тегнеше над града, както обикновено. Ива погледна слънцето навъсено:
-Какво ми се смееш? Сякаш болката ми ти носи щастие!
Силното пролетно слънце блестеше все тъй силно срещу нея, незабелязало гневния коментар. Без да сваля очи от него тя понечи да пресече улицата. Но една силна ръка я хвана.
-Чакай!
-Благодаря.
Ако не бе мургавата ръка на синеокото момче, гневен моторист щеше да прегази Ива. Моментния и гняв щеше да донесе на нея и семейството и болка и мъка.
В знак на благодарност тя се хвърли в обятията на Данчо. Но това не бе само благодарствена прегръдка, в нея тя намери своята утеха. Може би минути, но за тях секудни, бе продължила прегръдката. Секунди, в които усетиха арромата на цъфналите дръвчета. Отръпнаха се и вече пролетта им се стори променена. По-красива. Дали заради спасения живот?
Безмълвно, сякаш неочаквана среща на добри приятели, тръгнаха заедно. Пътят блестеше от сияйното слънце, а розовите листенца от дърветата се ронеха при лекия ветрец. Олисани от красивия свят и приятен разговор незабелязано стигнаха до парка. Само тук всеки от тях намираше търсеното спокойствие. Като че ли тук времето беше спряло. Всеки разказа за себе си и своите мъки. Олекна им, получиха подкрепа, защото бяха със сходна съдба. Птичките пееха весело, също като сърцата им. Слънцето блестеще, като техните очи. А поникващите цветчета отразяваха зараждащата се любов. Идилия ... красота, спокойствие. Не само природата се бе преродила. Те двамата също се бяха преродили. Тъжните и замислени погледи бяха заменени от нови, отправени съм светлото бъдеще. Прекрасния сезон, заедно с неговите непознати трептения донесе щастие на тези дне сродни души.
След година.... отново е пролет. Две фигури хванати за ръка крачеха в пролетния ден. Щаствили, че открили любовта, благодарение на красивата пролет!
Дано ти хареса и дано съм ти помогнала. Където прецениш слложи редакция. Дано го видиш, защото малко късно влезнах във сайта.