PDA

View Full Version : Доклади, теми, есета, съчинения, анализи, ЛИС,Преразкази-Тук



koko95
03-30-2010, 18:01
Ако някой иска доклади,есета,съчинения,ли ,преразкази,курсови работи,пищови,анализи,теми, презентации,текстове и/или всякакви други да пише тук.

koko95
04-05-2010, 17:59
трябва ми есе на тема мишката(компютъра) ще изяде ли книгата?

DannyBateman
04-05-2010, 20:55
Ето това намерих, дано да ти е от полза:


С навлизането на новите технологии в живота на съвременния човек в края на XX-ти
и сега в началото на XXI-ви век все по-обсъждана и наболяла става темата за това ще
“изяде” ли мишката книжката. Ако трябва да делим поколенията на такива, които са
израстнали с книга в ръка и на тези, които сега неизменно са отдали своето ежедневие
на интерактивното или кибер пространството, чиито прозорец към света се ограничава
единствено от екрана на монитора и щракването с компютърната мишка, то тогава
можем да различим две коренно различни прослойки на обществото със създадени
съвсем разнородни навици. Дали обаче общуването с заобикалящият свят по този
начин е наистина ограничен като се има предвид необятните способности на интернет е
отделен въпрос. Ограничен е от гледна точка на реалното общуване, което изцяло се
замества с виртуалното. Проблема на виртуалното общуване е анонимността, загубата
на идентичност, защото никога не можеш да бъдеш сигурен с кого разговаряш срещу
себе си, някой добре прикрит във виртуалното пространство зад твоя монитор. Може
би единствено в по-голямата смелост и липсата на отговорност можем да потърсим
отговор на въпроса защо се предпочита анонимното публикуване на статии и
коментари в интернет.
За да направим разлика между четящи и нечетящи ще се позовем на едно проведено
неофициално изследване сред интернет потребителите на “otkrovenia.com” - един от
форумите, претендиращи с умни и начетени посетители, където под формата на
дискусия върху темата “Ще изяде ли мишката книжката” по проблема говориха 337
души. В анкетата 50% бяха категорични, че компютърът никога няма да измести
книгата, 30% от гласувалите твърдяха, че все пак в близко бъдеще ще я замени,
останалите 20% саркастично отговориха, че “мишката вече е изяла книгата”. Между
многото коментари можем да отличим някои, които се позовават на суровия опит от
това да четеш например “Пътеводител на галактическия стопаджия” на компютър,
което е на практика невъзможно, немислимо, даже страшно. А колко по-удобно и
щадящо зрението е да я четеш в хартиеният й вариант и да я прелистваш страница по
страница.
На базата на това изследване можем да стигнем до заключението, че хората се делят
на два типа – едните обичат книгата, другите – не. Нейните привърженици няма да я
заменят с компютъра. Те различават двете понятия и всяко едно намира отделно място
в ежедневието, в живота им. Другите са я избягвали винаги - и преди, и след Интернет
революцията.
Може би тук по належащ е проблема за младото поколение. За децата, които сега
израстват и се развиват, които прекарват по-голяма част от времето си в компютърните
зали отколкото в класните стаи. Там чрез компютърните игри те се пренасят в някакъв
нереален свят, който дори не им принадлежи, а е на родените от тяхното въображение
герои. Чудно колко ли от децата все още играят на “криеница” или дори не знаят за
съществуването на тази детска игра? Ако преди само десетилетие бабите се радваха,
ако внучетата им научат буквите, то в днешно време дори шестгодишните деца с лекота
се справят с падащите менюта на компютъра. В съвременния свят, в световната
икономика, тъй наречената мишка на компютъра е от жизнено важно значение, защото
обществото до такава степен се е пристрастило към Интернет, че вече го използва и
като основно средство за общуване. Общуване, в което има само хиляди, хиляди
символи, които се появяват на екрана вместо думи. В тях, обаче, няма нито емоция,
нито нравственост, нито красота. Само милиони страници пълни с информация.
Интернет, обаче, не може да замести класическите литературни произведения, дори и
книгата като цяло. Поне не и за тези, които са израстнали с нея. Ще направим едно
просто разграничение между хората, които са свикнали до такава степен с книгата, че
тя се е превърнала в техен неизменен спътник независимо къде се намират. Тези, които
вечер четат преди да заспят, които прелистват по някоя страничка за петнадесетте
минути път с трамвая до работа сутрин и които лятно време в прохладната вечер
обичат да четат на открито под верандата на вилата и заобикалящата ги природа и тези,
които никога в живота си не са изпитали това усещане, защото цялото им ежедневие е
свързано с компютърната мишка от ранно детство и нямат създадени навици да четат
книги. Така ще установим, че любителите на книгата са до такава степен обвързани към
средата в която четат, към самия допир със хартиените страници на книгата, че за тях е
немислимо да четат литературно произведение в електронен вариант. Това се дължи на
празнотата, липсата на емоция, която излъчва компютърния екран. Липсва и
романтизма на заобикалящата среда, което също е важен фактор за почитателите на
книгата. При отсрещния фронт пък нещата стоят напълно противоположно. Те не
познават емоционалното въздействие на книгата, така както го възприемат любителите
Може би проблема дали мишката ще “изяде” книжката засега се отлага за в бъдеще и
отговорът на този въпрос ще ни го даде именно това поколение, което сега израства с
мишка вместо с книжка в ръка. Със сигурност можем да кажем обаче, че в тенденция се
превръща все по-малко от младите хора да имат интерес към книгите. Единици са тези,
които все още четат, но как да четат, когато са заобиколени от толкова много продукти
на технологичния прогрес, които предизвикват далеч по-голям интерес сред младото
поколение. За добро или за лошо е това единствено бъдещето ще покаже. Остава само
да се надяваме да не се случи така, че след няколко десетки или стотици векове нашите
наследници да не открият при разкопки останки от клавиатури и чипове, а най-
вероятно от добрата, стара като света, форма на писаното слово - книга, вестник или
списание.

koko95
04-06-2010, 14:19
мерси,а сега може ли да ми направиш презентация на това

SmilezZz
04-06-2010, 15:10
мерси,а сега може ли да ми направиш презентация на това
Е,ти що не си го направиш ?
Не е чак толкова голяма философия :?

sve7os
04-09-2010, 10:09
Имам голям проблем с съчиненията разсъждения в училище. Изобщо не мога да направя такова нещо. Трябва да направя разсъждение на тема: "Човекът и песента в разказа на Елин Пелин "По жътва". Та ще помоля за помощ, защото ми е за понеделник (12.04.2010г.) ! Спешно е!

Kattt
04-09-2010, 13:18
Трябва ми ЛИС на една от тези теми
1. "Дервишово семе" - Конфликтът между любовта и дълга
2.Пак "Дервишово семе"- Любовта- изпитание и спасение
3.Новия поглед към патриархалния свят на селото -"Преди да се родя"
4.Пародията в повестта "Преди да се родя" като начин да погледнеш в света на миналото.


Ще съм благодарна за доказателствена част на първата тема,защото на нея съм се спряла :(
Трябва да го предам във вторник >.<

koko95
04-11-2010, 13:09
Трябва ми ЛИС на една от тези теми
1. "Дервишово семе" - Конфликтът между любовта и дълга
2.Пак "Дервишово семе"- Любовта- изпитание и спасение
3.Новия поглед към патриархалния свят на селото -"Преди да се родя"
4.Пародията в повестта "Преди да се родя" като начин да погледнеш в света на миналото.


Ще съм благодарна за доказателствена част на първата тема,защото на нея съм се спряла :(
Трябва да го предам във вторник >.<

Виж това дали ще ти свърши работа:

Конфликтът между дълга към рода и дълга към сърцето в разказа “Дервишово семе” на Николай Хайтов
Творбата на Николай Хайтов “Дервишово семе” е една въвеждаща творба в българската литература,в която се сблъскват законите на рода и тези на любовта.
Основният конфликт в разказа “Дервишово семе” е сблъсъкът между законите на рода и тези на любовта,защото любовта няма отношение към устоите на рода.
В началото на творбата основният въпрос е този за запазване и продължаване на рода.Рамадан е длъжен да “посее дервишово семе” въпреки,че още не е готов за тази важна стъпка.Водено от чувството за дълг,момчето спазва съветите на рода си, “Друго питане не ме попита.Годиха ме,жениха ме-това беше всичкото питане”.От този факт,че Рамадан все още не е готов да продалжи рода си,се поражда конфликтът.Той се оженва без дори да познава жена си,но такъв е законът на рода и неговото спазване е много важно.Конфликтът в творбата нараства,когато Силвина и Рамадан се опознават и обикват.Между тях се пораждат отношения,различни от тези,които изисква закона за рода.В разказа любовта няма никакво значение,важно е единствено продължението на рода.Нарушаването на родовия закон дава пълното право на братята на Силвина да я продадат на Руфат.Това действие не противоречи на закона за рода.В този случай чувствата на момичето нямат никакво значение.Дядото е в своето право,той оженва внука си повторно,защото въпреки обстоятелствата родът трябва да бъде продължен.Рамадан се жени и създава деца,но любовта му към Силвина не угасва.Той всяка вечер я гледа и се наслаждава на красотата й,като в същото време омразата му към Руфат нараства.Въпреки трите причини за отмъшение:нарушаването на брачната връзка,нарушаването на любовта и застрашаването живота на рода,Рамадан е спрян от чувството си за отговорност към семейството.Фактът,че внукът години наред отлага отмъщението,не означава че той е престанал да мрази Руфат.
В разказа се разкрива голямата любов на Рамадан към Силвина.Въпреки,че той мрази Руфат,помага на своята любима да носи дърва.Тези негови действия са признак за една искрена любов.Той върши всичко това не за да спаси цивота на Руфат,а за да помогне на Силвина,защото всичката тежест пада върху нейните рамене.”Мисля си понякога:мъчи се той,мъчим се и ние,защо не му отворя адовата порта,на която втора година вече хлопа?” , “...,но опре ли да я свърша,видя ли очите на Силвина,вперени в мене-отпущам му края и хващам пътя за гората сухи дърва за Руфатя да бера ... “.
Конфликтът в разказа не се разплита,защото любовта на Рамадан е по-силна от омразата му към Руфат.А героят разбира,чe неможе да гради щастието си върху нещастието на другите и воден от тези мисли,любовта към Силвина остава неосъществена в реалността.

koko95
04-11-2010, 13:11
кат виж и това от него може да си сглобиш доказателствената част:

Конфликтът между дълга към рода и дълга към сърцето в разказа “Дервишово семе”

“Дервишово семе” на Николай Хайтов е една въвеждаща творба в българската литература,в която се сблъскват законите на рода и тези на любовта.
Основният конфликт в разказа “Дервишово семе” е сблъсъкът между законите на рода и тези на любовта,защото любовта няма отношение към устоите на рода.
В началото на творбата основният въпрос е този за запазване и продължаване на рода.Рамадан е длъжен да “посее дервишово семе” въпреки,че още не е готов за тази важна стъпка.Водено от чувството за дълг,момчето спазва съветите на рода си, “Друго питане не ме попита.Годиха ме,жениха ме-това беше всичкото питане”.От този факт,че Рамадан все още не е готов да продалжи рода си,се поражда конфликтът.Той се оженва без дори да познава жена си,но такъв е законът на рода и неговото спазване е много важно.Конфликтът в творбата нараства,когато Силвина и Рамадан се опознават и обикват.Между тях се пораждат отношения,различни от тези,които изисква закона за рода.В разказа любовта няма никакво значение,важно е единствено продължението на рода.Нарушаването на родовия закон дава пълното право на братята на Силвина да я продадат на Руфат.Това действие не противоречи на закона за рода.В този случай чувствата на момичето нямат никакво значение.Дядото е в своето право,той оженва внука си повторно,защото въпреки обстоятелствата родът трябва да бъде продължен.Рамадан се жени и създава деца,но любовта му към Силвина не угасва.Той всяка вечер я гледа и се наслаждава на красотата й,като в същото време омразата му към Руфат нараства.Въпреки трите причини за отмъшение:нарушаването на брачната връзка,нарушаването на любовта и застрашаването живота на рода,Рамадан е спрян от чувството си за отговорност към семейството.Фактът,че внукът години наред отлага отмъщението,не означава че той е престанал да мрази Руфат.
В разказа се разкрива голямата любов на Рамадан към Силвина.Въпреки,че той мрази Руфат,помага на своята любима да носи дърва.Тези негови действия са признак за една искрена любов.Той върши всичко това не за да спаси цивота на Руфат,а за да помогне на Силвина,защото всичката тежест пада върху нейните рамене.”Мисля си понякога:мъчи се той,мъчим се и ние,защо не му отворя адовата порта,на която втора година вече хлопа?” , “...,но опре ли да я свърша,видя ли очите на Силвина,вперени в мене-отпущам му края и хващам пътя за гората сухи дърва за Руфатя да бера ... “.
Конфликтът в разказа не се разплита,защото любовта на Рамадан е по-силна от омразата му към Руфат.А героят разбира,чe неможе да гради щастието си върху нещастието на другите и воден от тези мисли,любовта към Силвина остава неосъществена в реалността.

koko95
04-11-2010, 13:14
кат ето още едно което може да ти свърши работа:

Основният конфликт в разказа "Дервишово семе” (ЛИС)


Творбата”Дервишово семе”е част от сборника”Диви разкази”, като въвежда читателя в яркия и необятен свят на българската литература. В него авторът разкрива един изключително важен проблем пред младите хора от 19 век, а това е продължаването на рода. Проблемите, пресъздадени в разказа са характерни и в нашето време, въпреки че съвременните хора имат силата да се борят. Със своето майсторство Николай Хайтов се стреми да изобрази света такъв, какъвто е бил, за да може да послужи за урок на бъдните поколения.

Разказът поставя сериозни въпроси, свързани с рода и формирането на индивида, на които младият човек трябва да се подчини. Противоречието на законите на рода и утвърждаването на личността поражда драмата в творбата. Основният конфликт – това е сблъсъкът между старо и ново, природата като първичното и цивилизацията. Проблемите в разказа са много. Тяхното начало се поставя още със започването на творбата. Дядото решава, че трябва да задоми своя внук, защото неговата жена е с болна ръка и не може да върши къщната работа. На първо място стои грижата за семейството, но не по- маловажно значение има и продължението на рода. Това са законите и не може истинският син на Родопа да не им се подчини. Възрастните са тези, които трябва да решат съдбата на младите. Тяхната воля е по -силна от тази на отделния човек. Непреодолими са обаче и законите на любовта. Повелите на сърцето подреждат вътрешния свят на човека и чертаят бъдещия му живот, но когато към тези планове се присъединят външни до този момент хора, щастието си отива завинаги. Такъв е развоят на събитията в “Дервишово семе”.

Разказът започва много просто: ”Тоя възел, да ти кажа, много отдалече се завърза”, а това предвещава скорошното започване на проблеми. Още в началото читателят опознава неписаните родови закони и вписването на човека в тях. Продължаването на рода е най – голямото признание за човека, защото той трябва да остави диря след себе си. Дядото е загрижен да не пресъхне неговия род, но не се замисля за чувствата на Рамадан. Той е обикновено селско момче, на което се е наложило да се справи с перипетите на живота още преди да е пораснал. Страданието го съпътства още от най – ранните му години. В този момент героят е на”четиринайсет ненавършени години, без майка и баща”. Момчето е принудено да живее без майчина ласка и бащина закрила,”със стар бубайка и с баба”. Това не е единственото нещастие за героя. Скоро той ще бъде оженен за девойка, която дори не познава, защото дядо Асен Дервишов се нуждае от нова стопанка на къщата. За такова важно и съдбовно събитие не се иска мнението на младия човек. Рамадан е лишен от правото на лична позиция и от това да изповядва чувствата си. Неговата съдба и бъдеще са в ръцете на дядо му.”Възелът”на съдбата привързва Рамаданчо към родовото дърво, на което се крепи родът и връзките с него, като предпоставя зараждането на личната и човешка драма. Той не може да се сърди на своя дядо, защото е в своето право да се разпорежда със съдбата на внук си . Дългът на Асен Дервишов контрастира на правото на всеки свободен човек да изживее дните си така, както сърцето му повелява. В този случай правото е нарушено.

В крайна сметка сватба има като дори в деня на радостното събитие, Рамаданчо не знае коя ще му дойде за невеста. Притеснението да не наруши родовите традиции е заменено с възторг, изненада и възхищение, когато вечерта разбира коя е неговата съпруга. Двамата млади за житейски неопитни. Душевните трепети от непознатостта се заменят с естествена потребност за игра. Младоженците-деца играят на пумпал и постепенно съзрява тяхната любов. Силвина, с красотата, младостта и със своята пъргавост променя дните на Рамадан:”старата ни къща бе огряла като слънце”,”засмели се бяха гредите й”. Влюбеният юноша едва изчаква да свърши дългият летен ден, за да се прибере вкъщи при своята любима. За него тя е с неземна красота: “…като пеперудка, бяло като мляко, със замислени очета, ей такива …”. Въпреки любовта си към Силвина родът не е продължен. Законите на Природата се оказват по -силни от тези на Рода. Хармомията в живота е внезапно нарушена от братята на Силвина.”Разбрали,че си е още мома”, те я вземат насила от дома на Рамадан.

Отнемането на невяста е кръвна обида, която изисква отмъщение. Именно желанието за възмездие ще накара младия човек да порастне. Той трябва да защити рода, но в същото време и да отмъсти за погубеното си щастие. Това не е никак лека задача, но младият герой трябва да направи всичко възможно, за да изпълни родовия си дълг. Неговите чувства на обида трябва да бъдат скрити дълбоко в душата му. Обичната Силвина е продадена”за два пърча с два големи чана”. Променен е законът за дълг и дадена дума. Хуманното в родовите ценности е разколебано. Авторът показва как примитивната оценка на човешките стойности влиза в противоречие с индивидуалните чувства на героя. Благодарение на тях той преосмисля родовите традиции, моралните си задължения към обикновените неща, учи се на смиреност и търпение. Изпълнява своя дълг да продължи Дервишовия род, но сърцето му остава при Силвина. Любовта е грешна на битово равнище, защото е изневяра към съпругата. Но тя води до окончателно преодоляване на злото вътре в себе си. Омразата отстъпва все повече на заден план, за да даде място на любовта, която твори добро. Желанието за убийство е заменено с грижи към болния Руфат, защото благородството му няма граници. Тази загриженост е плод от любовта му към Силвина, като Рамадан е забравил думите”гад”,”звяр”,”хай азин”, с които доскоро го е наричал.Той се стреми да облекчи живота на своята любима, като се грижи за този, който “четиридесет години ме е държал ту в огън, ту в лед”. Тя облагородява и осмисля човешкото му съществуване.

В името на двата закона- на сърцето и на рода, героят все още не може да направи своя избор:”На това кръстопътче тъпча и не виждам накъде да хвана”. В края на творбата Хайтов изказва в скрито послание смисъла на заглавието, което пресъздава неспирния път на човек.

В разказа”Дервишово семе”се съдържат две изключително силни, жизнени и нравствени послания: първото, че продължаването на рода е жизнена повеля на човека, и второто, че без любов и щастие човешкият живот се обезсмисля напълно. Във времето Рамадан е подвластен на родовите традиции. Той не може да спази суровите повели на времето, защото трябва да защити любовта си. По този начин той остава оплетен във възела на съдбата, без да може да го развърже.

koko95
04-11-2010, 13:23
Имам голям проблем с съчиненията разсъждения в училище. Изобщо не мога да направя такова нещо. Трябва да направя разсъждение на тема: "Човекът и песента в разказа на Елин Пелин "По жътва". Та ще помоля за помощ, защото ми е за понеделник (12.04.2010г.) ! Спешно е!

виж дали от това нещо можеш да си намериш нещо и да си го преработиш-но това е анализ:

ЕЛИН ПЕЛИН „ПО ЖЪТВА”

1.Какво настроение създава началната картина в разказа?Какви изразни
средства е използвал ЕПелин?Какво въздействие постига?

Още след появата на първия сборник с разкази на ЕлПелин литературната
критика посочва най-характерните им особености.

Елин Пелин притежава”дълбоко,вродено ,органическо чувство за селския
живот”-пише Божан Ангелов и всъщност назовава основния източник на
вдъхновение за големия наш писател-живота на обикновения трудов човек от
българското село.Най-често той изгражда своите разкази по една
случка-кратко,но ярко пресъздадена.Защото най-важното за автора е
силното и емоционално въздействие.”Той е поет и само поет.

На нищо не дава отговор,за никого не търси лек, а само наблюдава и дава
това,което е видял и почувствал.

Десетилетия след края на житейския и творчески път на Е.Пелин и по
съвсем друг повод големият руски литературовед Георги Гачев пише:”Трудът
е движение между природата и обществото.В този
хоровод-природа,общество,труд,инди ид-не можем да отстраним нито една
страна,иначе изпразваме от съдържание и смисъл съществуването на всяка
от другите.”Казаното обхваща най-съществените елементи от художествения
свят на Е.Пелин.

Както в повечето му творби,и в разказа „По жътва” случката е изобразена
на фона на прродата.Нещо повече-тя е особен лирически герой,със свое
настроение и съучастие към ставащото.Под „немилостивите” жарки лъчи на
слънцето на полето са всички „работливи селяци”,т.е.-цялото общество на
едно село.”Неуморно те жънат там и трупат златни снопи.”Трудят се,
защото това е смисълът на техния живот.Разказът звучи като лирична
импресия за съдбата на човека /индивида/ в труда,любовта, песента,живота
и смъртта.Друг голям наш литературен критик-Вл.Василев-пише:”У Е.Пелин
светът не е само човекът.Това е цяла одушевена и неодушевена
природа.Човек се ражда,живее и умира сред природата.”

Сюжетът на разказа е пределно опростен-слънчев удар убива
„обичливо”селско момиче по време на жътва в равното Софийско поле.Но
творбата въздейства емоционално не само с трагичната случка, а с
цялостната атмосфера,постигната от описанието на природата,настроенията
на хората,отношенията между тях,песните,изморителния труд.

Началната картина в разказа „По жътва”създава тягостно настроение.То
идва от усещането за безкрайност.Безкрайно е пространството:”От край да
край, докъдето ти око види, се люлеят златни ниви.”Небето и земята
очертават този недостижим хоризонт.Ни дръвче се извисява, ни поточе
пресича еднообразния пейзаж, за да спре и да си отдъхне погледът.Само
златни ниви и над тях синьо небе.В безкрая някъде са „далечните гори и
планини” и те –„отпуснати и уморени”.Хората като че ли завиждат на
птиците, които могат да отлетят до „хладните усои”.

Времето сякъш също е прекъснало неспирния си ход:”Слънцето се е спряло
огнено и немилостиво в небесата.”И над всичко тегне непоносима жега и
умора:”Тежко и душно”.Внушено е и предчувствието за нещо страшно, което
неизбежно ще се случи:горите и планините „сякаш чакат кога полето а-ха
ще пламне в пожар”.Съдбата запалва друг пожар-пожарът на голямата скръб
в съцата на всички по обичливото и добро, красивото и работгно селско
девойче.Така пейзажът в началото на разказа подготвя читателя за
основната случка, като го въвежда в емоционалната атмосфера на тягостно
тапрежение и очакване нещо да стане.”Тежко и душно” е обобщение на
автора и извод-еднакво верен както за усилното време на жътвата, така и
за целия напрегнат и труден живот на селския човек.

Жегата е непоносима-„Бог тия дни даде страшна жега.Свило се е синьо
небе и сипе огън и жар.”Натрупването на градирани
синониме-жега,огън,жар,адска мараня,пожар-допринася за почти физическото
усещане на горещината.Е.Пелин умело използва и контраста-на непоносимата
адска жега в полето противопоставя „хладните усои”, които са някъде там
в недостижимата далечина на горите.

По време на жътва се „пече хлябът”, казва народът ни.А да се жъне на
ръка от тъмно до тъмно в тази убийствена жега, да се събират клас по
клас, ръкойка по ръкойка в тежки снопи, изисква неимоверни усилия-хиляди
пъти кръстът се превива, сякаш прави поклон на майката земя за нейната
щедрост.Напрежението на непосилния труд, умората, жегата не са
единствените емоционални източници в разказа.Наред с тях е и вътрешното
удовлетворение от благодатния и спорен труд.Затова, макар че „Слънцето
се е спряло огнено и немилостиво в небесата”, то не може да пропъди от
полето „работливите селяци”, защото жътварите и полето дишат в
единен,учестен и тежък ритъм.Внушението за това единство се постига
най-вече от ярките метафори:”усилна жътва кипи”, „люлеят се златни
ниви”, „свило се е синьо небе”, „над земята се сипе огън и жар”,
„трепери адска марана”, „душата без сили остава”, „думи, молитвени и
чисти,се изтръгнаха от ободрените селски души”.Метафоричните изрази
правят картината емоционално наситена и в същото време изразяват
авторовото отношение към ставащото.

Единствено надеждата крепи морните селяци:богатата реколта трябва да
бъде прибрана в дните на „плодовитата жътва”, за да се поразведрят
селяшките души, „напатени и настрадани”.Кратките възклицателни
възгласи:”Бог ни помага!Нека работим,нека работим!” звучат едновременно
и като признателна благодарност за Божията щедрост, и като
удовлетворение от свършената работа, и като обещание пред Бога, че
въпреки невероятната лятна жарава ще съберат плодовете на майката Земя и
своя труд .

2,Какво роля играе песента в живота и труда на селяните?Какви черти от
душевността на народа се разкриват чрез нея?

Песента има свое,особено място в художествената тъкан на
разказа.Най-напред тя придавана повествованието нежна лирическа
тоналност,сякаш за да разведри тягостната атмосфера нса напрежение и
потиснатост от страшната жега и предчувствието за беда. Тя изразява
настроенията и душевността на жътварита и едновременно с това се
възприема като самостоятелен одухотворен лирически герой.Такава е
основната роля на песента в живата на човека- да понесе на крилете си
препълнената от чувства и преживявания душа, да облекчи страданието, да
излее мъката или радостта.

В „усилото време,под адския слънчев пек”,песента дава „надежда и
сили”.Тя открива неочаквани пространства пред душата и затова над цялото
поле песните „се носят на вълни чак да небесата като благодарствени
молитви”.Така човекът заявява и своето присъствие в безкрайността, и
своята благодарност пред висшите сили за възнаградения упорит и
благодатен труд.

Родена в чисти сърца, песента е и въздушно нежен мост между сродни
души, изпълнени с „надежди и желания”.”Свило се е синьо небе над земята
и сипе огън и жар”, но полето се оглася от чистите звуци на любовната
песен:”Подемат се от краището нейде дружни момински гласове , залюлее се
песен млада,волна,широка като полето,света като любовта.”И нейните думи
винаги стигат до сърцето,което ги очаква като прекрасно и вълнуващо
послание. Левент Никола „през море” би познал гласа на любимото момиче.

Усилното време ще премине, а любовта и красотата ще останат. Тях от
край време цени българинът и ги поставя в основата на битието си.Песента
живее свой живот като одухотворен израз на любовта:”Тя кичеше на китки
мили хубави думи и ги пращаше с любов някому някъде.И ту развълнувано
глъхнеше, ту смело се вдигаше, сякаш се бореше с някоя безкрайна скръб,
с някое злокобно съмнение, и победоносно взимаше връх и се носеше
стремително и гордо”.Самият живот е превърнал песента в невидим щит
срещу злото и в най-важната и найнежна мелодия за онзи „безкраен
хоровод”-природата,обществото,труда ,индивида.

Отличен познавач на българската душевност,Е.Пелин използва песента и
като своеобразен авторов коментар на изобразяваната действителност-Той е
дискретен автор и не изразява пряко своето отношение към героите и
събитията:”Срещу живота на селото той има само един мащаб за
оценка-хубавото и доброто, любовта и страданието”-казва Димо Кьорчев.И в
разказа „По жътва” лиричният одухотворен образ на песента е израз на
неговата емоционално наситена оценка.

&

*

ь

*

ь

ъдрост селянинът превръща своята жизненост и доброта в песен, за да
превъзмогне тегла и страдания.Така дълбоко вроденият усет за красивото и
вечното осмисля магията на живота:”А песента са ширеше волна и млада,
чиста като извор, пълна с надежди и желания”.Литналата мелодия на душата
е вълнуващ израз на благодарности молитва за добруване,израз на обич и
нежносдт, на радост и надежда.

3,Как взаимоотношенията на героите в разказа дообогатяват народната
характеристика?

Героите в разказа „По жътва” са малко на брой и сякаш съзнателно
писателят едва е щрихирал техните портрети.

На малка нивица левент Никола връзва тежки снопи, а пред него жънат
„сам-самички стара майка и малка сестрица”.За момъка автора казва само,
че е „левент”, т.е.-юнак, хубавец.Той внимателно се вслушва в
песните,които се подемат от различни краища, и очаква да чуе любимия
глас на Пенка.Дяволитата малка сестричка схваща вълнението на брат си и
шеговито го задява:”Бате, не мож позна Пенкиния глас”.Отношенията
помежду им са топли и сърдечни.Никола не се обижда от закачката, а я
използва като повод да съобщи на майка си с шега нещо много
важно:”Майко, я си почини и послушай!Ако схванеш Пенкиния глас,да знаеш,
че наистина снаха ще ти стане.”В тези думи звучи деликатна грижа за
майката, почит и уважение към нея, затова оставя съдбата и майчината
воля да решат дали Пенка ще стане негова невеста.

Майката навярно отдавна е доловила чувствата на своя син и знае, че
той със сърцето си ще разпознае любимия глас, но не е прието между
обикновените селски хора направо да се говори за интимни чувства:”Ако ти
не мож и позна гласа, та аз ли ща, бре синко?” Това е и намек, че Никола
сам трябва да вземе важното решение. И стават видни трогателните
взаимоотношения в семейството,изпълнени с доброта, сърдечност и взаимно
доверие.Кратките реплики са изречени с усмивка:сестричката „весело го
задява”, лицето и „младо и свежо,светне в усмивка”; майката му се
усмихва „с любов”; Никола ги гледа „усмихнат и бодър”.

Удивителна е дарбата на Е.Пелин с няколко само детайла да изгражда
художествено пълноценни образи.Незабравим е този на „левент
Никола”,който с едва скрито вълнение напрегнато очаква да долови гласа
на любимото момиче.И когато песента на Пенка му изпраща с любов „мили
хубави думи”,само едно възторжено „Еее-ех!” се изтръгва от гърдите
му.Съселяните с радост и разбиране споделят неговите чувства:”екливи и
ободрителни смехове му отговориха от околните нивя.”Дори полето поема
човешкото вълнение:”Леко се завълнуваха узрели класове и весело си
зашушукаха нещо.”На село няма тайни-и радостта, и скръбта се преживяват
заедно.Човек винаги усеща подкрепата или неодобрението на съселяните си.
Затова и нравсвеността е по-строга,защото човекът се стреми да живее
чрез труда в хармония с обществото в лоното на природата.И всички
заедно, обвързани от законите на доброто.

4.В какво откривате красотата,обаянието на Пенка?Защо писателят е
избрал нея за жертва на убийствения земеделски труд?

Образът на Пенка е сред най-пленителните женски образи в нашата
литература.А разказът „По жътва” звучи като вълнуващ химн на
преклонението пред природата и душевната хубост на българската девойка,
пред жервеното и трудолюбие и тиха доброта.

Удивително точна и изразителна е пряката характеристика,побрана в
няколко думи-Пенка е „селско дете обичливо”.Подчертано е
най-важното-девойката носи очарованието и невинността на детството.Като
„селско” дете тя притежава и най-добрите човешки качества,родени от
близостта със земята и
природата-естественост,трудолюбие,ск ромност,доброта.Заради прекрасната и
душевност хорота я обичат и уважават-тя е „дете обичливо”.

Не бърза Е.Пелин да рисува портрета на Пенка.Най-напред тя влиза в
повествованието като човек,за когото говорят.Тоест-най-напред тя е
„радост и песен”, „волна и млада” или „закачлива и обична”, която
очакват с вътрешен трепет.Сякаш е нещо въздушно и неуловимо със
сетивата.А външният и портрет авторът рисува едва в момента,когато тя е
примряла от жега:”Бяла пребрадка небрежно бе паднала над чело,да засени
хубавото и лице.Тъмнееха се гъсти ресници, мъртвешки склопени.Из
полуоткрити уста бе потекла струйка кръв и обагрила бялата и
гушка.”Смъртта още не е погубила хубостта на момичето.С обикновени думи
Е.Пелин постига чистия рисунък на един прекрасен образ.Остава усещане за
нежна и чиста душевност, за изащна външност, за хармонично равновесие
между видимото и доловимото в мига, когато девойката е между живота и
смъртта.

Образът на Пенка се разкрива най-вече чрез обичта на другите към
нея.”Грозната вест” като слана попарва душите на хората:”И булки и моми,
и мъже и жени, и майки се стекохана Пенкината нива ужасени.”Много беди
преживява селянинът, жестока ие немилостива е природата понякога към
него.Но смъртта на „обичливото селско дете” е по-страшна от природната
стихия, от бедствие.Не са достигнали до Бога благодарствените молитви.И
зазвучават с напрегнат драматичен ритъм тъжните акорди на
страданието,ужасът и болката заменят радостта и надеждата:

„Пенка примряла от жега.

Боже!

Пак жерва!

Град да бе паднал, не бе тъй убил сърцата.”

Според народната вяра за жертва на Бога се принася най-свидното.А тук
Бог сам взема жертвата-„ селско дете обичливо”.Това е страшният откуп за
добрата реколта, за добруването на селото.Може би затова на Пенкиното
лице не е изписан ужасът от смъртта, макар че не иска да напуска тоя
свят, където живота за нея е в труда и обичта:”Едната и ръка още държеше
острия сърп, другата грижливо стискаше ръкойка класове.”Литературният
критик Петър Пондев справедливо отбелязва:”Когато Елин Пелин изобразява
труда на селянина, ние имаме чувството, че писателят ни въвежда в
светилището на живота-там,където човек с двете си ръце извършва обредите
на миросътворението.У Вазов трудът е добродетел.У йовков-красота.У Елин
Пелин-жертвоприношение.

5.Какви мисли и чувства на Елин Пелин разкрива пейзажът, с който
завършва разказът?

Вече казахме, че тягостната встъпителна картина е своеобразно
предчувствие за нещо страшно,което неизбежно ще се случи.

„На другия ден слънцето все тъй жестоко и силно
печеше......”Немилостивите му лъчи са угасили един млад живот,
прекършена е завинаги песента на Пенка.Безнадеждна тишина тегне над
полето, не се чуват веселите жътварски песни, смехове, гълчава.”Златни
класове се ронеха и горяха самотни.”Работливите селяци не събират тежки
снопи.Цялата природа сякаш е притихнала в дълбоко страдание:”Полето
празнуваше тъжен празник.”

Необичаен е този ден посред лято, в който полето остава пусто и
глухо.Метафоричния израз „тъжен празник” разрушава представата за
„празник” и внушава усещане за нещо „празно”.Глухо и пусто е не само
полето, а и душите на хората, където е свила гнездо безутешна мъка.

Такива са мислите и чувствата, с които автора насища финалната
природна картина.Те са резултата от дълбокото човешко съ-чувствие и
съ-страдание на Елин Пелин, от необикновената му способност да
съ-преживява селяшката съдба.

Вълнуващата емоционалност на разказа „По жътва” е в основата на
особения лиризъм на повествованието. Сложна е емоционалната структура на
творбата.Най-напред подтискащата тежест на непосилния труд и
безмилостната жега се преплитат с човешката радости благодарност за
щедрото плодородие на майката земя. После духът на читателя се извисява
до необятните пространства на радостите и вълненията на влюбената
душа.За да дойде страшният и неочакван миг на
„жертвоприношението”,ког то всичко потъва в бездните на
страданието.”Тази топлота, това участие в страданията на жертвите на
тези стихии изхождат от чувства, изпитани и развити в една дълго дишана
атмосфера”-пише Божан Ангелов.

Богатата емоционалност, ярката образност и високата поетичност на
разказа го правят едно от най-високохудожествените достижения на
българската литература.

sugargirl94
04-11-2010, 15:07
ПЛС трябва ми съченение разсъждение на тема ''Щастливецът пред Ниагара'' От ''До Чикаго и назад''! Моля ви спешно е !! :cry: :-k 8-[ :-# :smt022 :smt102

koko95
04-11-2010, 17:33
виж дали това ще ти свърши работа:

АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ - "ДО ЧИКАГО И НАЗАД"

“НИАГАРА! ДАЙ БОЖЕ ВСЕКИМУ ДА ИЗПИТА ТАКИВА БЛАЖЕНИ ЧУВСТВА…”


Ученическа разработка 7 клас

Алеко Константинов е един от продължителите на българския възрожденски пътепис. Но нещо много съществено отличава неговите пътеписи от останалите. Авторът не описва всичко видяно по време на пътуването, а подбира внимателно фактите. Той прави редица коментари и рисува наблюдаваните картини изключително образно.

Тъй като е страстен поклонник на природата, Алеко Константинов посвещава най-хубавите страници от пътеписа “До Чикаго и назад” на величествения Ниагарски водопад. Новият свят е породил много противоречиви чувства в поетичната душа на твореца. Единственото безспорно усещане е дълбокото преклонение пред красотата на Ниагара. Срещата с това “чудо на природата” дълги години е била само един блян. Сега, след като е осъществил детската си мечта, пътеписецът разкрива пред читателите своето неповторимо преживяване. Възхищение и възторг изпълват неговата душа. Думите, с които описва прекрасната гледка, са изключително искрени. Читателят възприема нарисуваната от Алеко Константинов картина като дълбок поклон пред могъществото и великолепието на природата. Разказът за преживяното пред Ниагара е сърдечно пожелание към всички да изпитат онези “блажени чувства”, които изпълват душата на Щастливеца в този момент.

Вълнението на пътеписеца преди срещата си с Ниагара е толкова голямо, че той го сравнява с трепетите, които изпитва един влюбен, когато “отива под венчилото”. Авторът не познава тези чувства, но очакването не може да се сравни с нищо познато. Мигът е толкова съдбовен, че вълнението преминава в “нетърпелива жажда”. Представата за това е засилена чрез сравнението с рая: “… ако в този момент се отвореха небесата и свети Петър ме повикаше да ми отвори вратата на рая, аз бих му извикал: “Махни се с твоя рай, остави ме да видя Ниагара!”. Човек преминава така земния си път, че да достигне до бленувания небесен рай. Ниагара обаче е истинският земен рай, божественото творение, което пътеписецът има щастието да види.

Характерно изразно средство за пътеписа като литературен жанр е описанието. За да покаже напрежението, изпитано по време на пътя към Ниагарския водопад, пътешественикът открито изразява и своите чувства. Завистта към онези, които вече са се срещнали с този природен феномен, е откровено споделена: “Щастливци! Те са видели вече Ниагара!”. Сред тях е и една осемдесетгодишна бабичка, “която едва пристъпва”, но пък е осъществила последното си желание и сега може спокойно да се “прости с живота”. Тя е една от всички, които вече са изпитали радостта от срещата с това божествено творение.

Преди читателят да се срещне с водопада, авторът създава звукови представи, които да го подготвят за предстоящото преживяване. Чува се глухото “бумтене на падащата грамада вода”, което непрестанно се засилва. След това слуховите възприятия се обогатяват и със зрителни. Между дърветата блестят “запенените къдрици” на отиващата към пропастта вода. После очите я възприемат като “една грива от разбита млечна пяна”. Мярва се и канадският бряг, осеян с живописни вили и хотели. След това пътеписецът описва дъното на водопада и водата, която тече към него. Тя е “мътнозелена”, “уморена, но още запенена”. Лениво отива на почивка, защото е изиграла вече своята роля. Използваните метафорични епитети и изрази показват очарованието, което е изпълнило душата на Щастливеца.

Тътенът все повече заглушава човешките гласове. Но писателят не бърза да ни срещне с великолепието на Ниагара. Тук той използва забавянето като изразно средство, за да събуди още по-голямо любопитство у вече запленения читател. Това натрупване на слухови и зрителни усещания покачва психическото напрежение. Чувството, което е обзело автора, е толкова силно, че намира израз в краткото и задъхано, безглаголно изречение: “Няколко стълби надолу, една каменна полукръгла ограда…и Ниагарският водопад! Ето го!…”.

Мигът е неповторим, емоциите – неизразими, а човешкото слово – бедно да опише всичко, до което се докосват сетивата. Затова Алеко Константинов прекъсва рисуването на живата картина и пресъздава чувствата на хората, изправени пред Ниагара: “Много минути се изминаха, додето се свестихме!…Не учудване, не възхищение, не! Едно безгранично благоговение бе отпечатано на лицата на всички.” Думата “благоговение” насочва към божественото начало, което единствено е способно да сътвори този свят от багри и звукове: “Като че не пред творението божие, а пред самия Бог бяха изправени!…”. Израз на върховното емоционално състояние на пътеписеца в този момент е невъзможността му да пресъздаде прелестите на водопада: “Който може, нека опише тази картина; който може, нека я фотографира, нека я нарисува!…Аз не мога!”. Риторичният отказ не е проява на творческо безсилие. По-скоро той изразява идеята, че човек не е в състояние да повтори словесно природата, да пресъздаде правдиво цялото й многообразие и богатство.

И все пак Алеко Константинов “опровергава” себе си и описва Ниагара от три гледни точки. Каменната ограда разкрива по-малкия ръкав на Американския водопад, от острова на Трите сестри се вижда водопадът на Конската подкова, а канадският бряг открива гледката към целия водопад.
Първата картина събужда преди всичко зрителни представи. “Буйни къдрави снопове разпенена вода” се губят “на стотина метра долу”. Те изхвърлят “воден елмазен прах”, който се превръща в “прозрачна пара и слънчевите лъчи, като се преломят в нея, образуват полукръгла небесна дъга”. Всеки, който получи възможността да наблюдава този свят от цветове и багри, би бил омагьосан.

Втората картина е опит да се пресъздаде чудото на Ниагара. За да опише тази стихия, авторът използва множество глаголи, олицетворения, метафори и сравнения. “Долу – ад! Нещо ври, кипи, беснува се, гърми, като че потърсва цялата околност…” Градацията на глаголите засилва още повече емоционалното въздействие. Но видяното не е достатъчно за пътеписеца. Чрез своето въображение той се опитва да си представи величествената гледка и “в светла лунна нощ”.

Прощаването на разказвача с Ниагара не е описано многословно. Раздялата е трудна, защото не е лесно човек да се раздели с такава красота. Алеко Константиновтрябва да премине от света на неповторимото в света на всекидневието. Той съзнава, че животът е твърде кратък в сравнение с непреходните чудеса на природата, и се разделя с водопада като с близък човек, когото никога повече не ще види: “Прощавай, Ниагара!”.

Страниците за Ниагара свидетелстват за усета на Алеко Константинов към природата с нейното многообразие в звуци, цветове и форми. Личи и майсторство на твореца да предаде видяното и преживяното, така че читателят да изживее заедно с него възторга и възхищението. Щастливец е не само Алеко Константинов, щастливци сме и ние, защото четивото изгражда жива представа за това неповторимо чудо на природата. Но блажените чувства, изпитани от пътеписеца, може да сподели само онзи, който види със собствените си очи величествения водопад. “Дай боже всекиму…”

sugargirl94
04-11-2010, 18:43
БЛАГОДАРЯ МНОГО ! ! ! :grin:

Искам само да попитам на колко място горе-долу ще ми се събере защото съчинението трябва да ми е поне 4 страници голям формат?Не за друго просто за да знам дали правя основна редакция :)


P.P.: Пиша нормално,нито много ситно, нито много разкрачено :)

pench0o0
04-11-2010, 22:23
трябва ми есе на тема,,животът ли е скучен или има скучни хора'',моля за готово есе,спешно е.Трябва ми за утре,мерси предварително.

koko95
04-12-2010, 08:40
sugargirl съчинението се събира на 4 страници голям формат на word,а на обикновен лист може да се събере на 5-6 страници голям формат

koko95
04-12-2010, 08:44
Животът ли е скучен или има само скучни хора . Есе

Сигурен съм че ви се е случвало да имате дни, които не сте искали да свършат,защото преживяванията ви са били много интересни,нали?Еми тогава как може да се твърди че животът е скучен? Животът е такова понятие което има много гъвкава разбираемост.Имам предвид начинът по който различните хора го възприемат. За едни той е просто някаква форма на съществуване без смисъл и причина, но за други - той има смисъл и е особено интересен.А защо ли при някои е така а при други - не? Защото просто някои хора имат своите малки, но забавни забавления и и правят живота по-красив и интересен.
Защо всички хора не са така весели и жизнерадостни, а някакви скучни сухари? Всъщност то така трябва да буде,за да има някакво равновесие, тъй като не може всички да сме еднакви и да има само интересни или само скучни хора.Така че във всяко твърдение има по малко истина. Да животът е скучен, но само за скучните хора.И да той е достатъчно интересен стига да имате желание той да е такъв.



Животът е това, което ти се случва ,
докато кроиш други планове.”
Морган Скот Пек




Често се питам какво ще ми остане от годините прекарани в надпревара с времето и опити да осъществя най-съкровените и изпълнени с вълшебство планове на своето съществуване. Отговорът е екзистенциално прост и същестевременно таящ в себе си многобройни противоречиви чувства и анализи – Спомените! Като паяжинна мрежа, в която ден след ден се усещам уловена отново и отново в съзнанието ми изплувват прекрасните мигове на едно отдавна отминало съществуване. Сякаш всяка част на човешкия живот е сама по себе си отделен Живот, а след неговия край идва нов, и нов, и така оставаш Вечен! Вървиш по безкрайната улица, срещаш усмихнатите лица на познати и непознати хора, които ти напомнят за Тогава, напомнят ти за Преди и за времето когато си крачил безгрижен по същата тази улица. Сякаш това време се е стопило, като малка прашинка в пространството. Потънало е в безбрежието на собствената ти душа и само в определени моменти, без да знаеш как, и без да разбереш от къде отново възкръсва и напомня за себе си. Виждаш красивите лица на момичета и момчета, заедно с които си изследвал магията на неизвестни далечни земи, за първи път си познал красотата на прекрасните Орфееви песни, докоснал си се до героизма на своя велик и древен народ и си направил хиляди стъпки по пътя на израстването си като човек и личност. Във въздуха все още се носят вибрациите от звука на китари в нощта. Като отглас от камбана отеква смеха на една младост стаила у себе си толкова съкровени надежди и очаквания от бъдещето. Отминало време на въпроси – Каква е истината за приятелството? , Колко трябва да знам, за да постигна мечтите си? , На кого да се доверя и кого да накажа с мълчание? и Кое е най-важното за мен в този миг, на това място? и т.н. и т.н. Вярвах, че съм открила голяма част от отговорите тогава, преди години. После се оказа, че греша и във всъщност всеки следващ ден дооформя и с нещо променя изградената представа за нещата. Всяко следващо утро те кара да се чувстваш по-цялостен и завършен. И се усещаш спокоен от факта, че е имало Преди. Имало е време, когато усмихнатия поглед на приятеля до теб е изпълвал дните ти със свобода и доверие. Имало е време, когато най-важно е било да научиш кое е мерилото за добро и зло. Имало е време, когато неспокойният ти дух е бил развълнуван от самия факт, че си една малка частица в огромното пространство, наречено Вселена. Имало е време, в което бъдещето е изглеждало като далечно, необозримо събитие разпънато на кръстопът от съмнения и неясни чувства. И в това време ти си се чувствал неимоверно сигурен! И така ден след ден, стъпка по стъпка постепенно си растял. Радвал си се на подкрепата и сигурното рамо на семейството, на топлото и изпълнено с позитивна емоция разбиране на любимия учител, на споделеното чувство за истина в очите на приятеля до теб и във всеки следващ миг си преоткривал всъщност колко е хубаво от самия факт, че съществуваш и можеш да се бориш за свое място в тази стихия – Живота.
Взирам се през стъклото на огромния прозорец и усещам как мисълта ми препуска през годините. Виждам се отново в първия ден, когато прекрачих сега така познатия праг. Бях смутена и напрегната. Вярвах, че хубавото тепърва предстои. После срещнах тях – съучениците, и се успокоих. Беше странно магично и по детски ясно. Любопитството отстъпи място на въпросите, а отговорите ни направиха близки. Седях на първия чин, до прозореца, в ляво. До мен беше Валя – верен приятел и човека, с когото не веднъж решавахме трудните екзистенциално присъщи въпроси на всяка наука! Какво се получава при реакцията на водорода със серния диоксид? Какво представлява понятието симбиоза? На колко се равнява земното притегляне? Какво изразява Питагоровата теорема? Кой район на България е най-богат на оловно-цинкова руда? Можем ли да наречем “История славянобългарская” – апотеоз на българщината? Кой век от съществуването на Българската държава е белязан от небивал възход на славянската писменост и българската просвета и култура, заради което в аналите летописците го наричат “Златен”? И още хиляди и хиляди въпроси, отговорите на които бяха възможни благодарение на хората, които ден след ден неотменно бяха до нас, подкрепяха ни в търсенето на възможната лично за нас самите Истина и ни обичаха, както насън, така и наяве! Благодарим ви, любими наши учители! Само времето ще покаже дали оправдахме вашата огромна вяра в нашите способности и дали някой ден ще достигнем далечните простори, с мечтата за които посрещаме и в настоящето всяко следващо утро! А голямата обич помежду ни ще остане Вечна, защото ни свързва не друго, а красотата и надеждата на Младостта. И с течение на годините, тази връзка ще бъде все по-силна и по-здрава. Сега си спомням надписа в една стара ученическа тетрадка : “Не учете младостта да бъде ясна, оставете я да бъде млада”. Написвам го отново на празния бял лист пред мен и се усмихвам, никой и нищо не може да ми отнеме Миналото и прекрасните изживяни мигове. Рано или късно ще дойде и времето, когато ще имам само и единствено Спомените, но съм сигурна че и тогава, както и във всеки следващ ден от Живота ми, не ще съжалявам дори и минута за изживяните мигове, защото благодарение на тях знам, че живея, знам, че съм истинска и че във утрешния ден, за мен и за приятелите, които ще обичам вечно, има място под златните, парещи лъчи на слънцето, пазещи Надеждата!



Животът е най-прекрасното и едновременно с това най- трудното нещо , което притежава всяко живо същество. Той е като една пътека , която води до някъде, но няма да разбереш докъде, ако не преодолееш пречките и препядствията по нея. Разбираш това едва, когато лошото отмине, отсееш нещата и осъзнаеш, че най- хубавото , което си струва всичко , е Любовта.
Любовта е най- красивото чувство у хората.Тя е стимул да живеем и да се борим, захранва желанието ни да преодоляваме всичко около нас. Любовта ни е нужна , за да бъдем по – добри.
Любовта е чувство вътре в нас и няма хора , които да не могат да го изпитат. Все пак , всички сме родени с любов, а това трябва да е стимул , за да я раздаваме.
Великото чувство се носи из въздуха – само трябва да се спреш за миг и да го усетиш – то е навсякъде! Във вятъра , който гали лицето ти; тревата , по която стъпваш; дърветата , под които вървиш; красивото небе , което обединява всички ни под един ,,покрив” . Дори, когато седиш у дома със семейството си , то е във въздуха около вас. Всяка подарена усмивка на хората по пътя е израз на любов. Любовта е красота: ,,Красиво е всичко , което гледаш с любов!” Тя превръща грозното, грубото и лошото в нещо прекрасно. Успява да стопи омразата само с мила усмивка, нежна дума или жест. Тя е всесилна. Всяка помощ, подкрепа, разбиране към хората е израз на обич.
Любовта и обичта в живота ни са в основата на нашето израстване. Колкото повече обичаме, толкова по – добри ставаме и натрупваме по- голям духовен опит. Който обича, вече е победил света и не се страхува , че може да изгуби нещо.Истинската любов е акт на пълно себеотдаване.
Монахът Томас Мертън е казал:,,Духовният живот се състои в това да обичаш.Но да обичаш не значи да сториш някому добро, да помогнеш или да го закриляш.Ако постъпваме така , то ние възприемаме ближния като обект, а себе си – като мъдри и великодушни хора. Това няма нищо общо с Любовта. Да обичш означава да се приобщиш към другия и да откриеш Божията искра в него.”
,,Всички сме ангели с по едно крило. И ние можем да летим само, ако се прегърнем силно.”
Трябва да се обичаме , защото ни обединяват толкова много неща. Сами не бихме могли да се справим в живота, но ако се обичаме истински, цялата ни история, действия и взаимоотношения ще се променят към добро. Така е- животът е изразена Любов.

angel4eto100
04-12-2010, 12:54
есе на тема Обичам те мое мило отечество

Kattt
04-12-2010, 16:02
Мерси мнооооооооооооогооо! :grin: :grin: :grin:
А сега отивам да пиша 8-) ;Д :Д :Д

koko95
04-12-2010, 17:46
ангелчето ето ти виж ако ти хареса ето ти две есета:
1.Заглавие Обичам те, мило мое Отечество
Категория есе

Преди векове славяни и прабългари загърбват различията си и се обединяват срещу врага, за да имат нещо свое - свое Отечество. През дългото съществуване на родината хиляди родолюбци са дали живота си за свободата и просперитета и. Защо? Заради красотата на нашата природа, неповторим фолклор, вековна история, култура - нашите писатели, поети, композитори и художници. Може би това са малка част от причините, които са накарали хората да обичат Отечеството си. Тези и още много! Гордостта ми от родината предизвиква още по-голяма обич, гордост от това, което сме дали на света.
Хората, на които се наложило да напуснат родината, са убедени, че няма друго място по-хубаво от нея, което да обичат повече или където да се “чувстват на място”.
Боли ме, обаче, да гледам как безразсъдно изсичат горите на нашата родина. Всеки си затваря очите и не иска да чува за това. В България водещ проблем е престъпността. Също така ме боли, гледайки мръсотията, царяща навсякъде. За да запазим тази неповторима страна, трябва да бъдем решителни, единни, с ясна цел.
За мен България е най-прекрасното кътче на света, дори и само поради факта, че е мое Отечество!

2.ОБИЧАМ ВЕЛИЧЕСТВЕНАТА ТИ ПРИРОДА, ОТЕЧЕСТВО МОЕ
Есе

Родината.
Откъде започва тя?
Не е ли само територия? Богатство и надежда? Ласка? Мечта, изпъстрена с цветовете на четирите годишни времена? Или тя е частица от всеки от нас, роден в нея, закърмен с нейното име, приучен да я обича? И да се гордее с нея. С нейната земя, с неподражаемата й природа, с хората, които я населяват.
Не е ли тя нашето Отечество любимо? Вашето. И моето? Нещо много скъпо и свидно. С което сме свързани здраво – от люлката до гроба.
България!
“Земя като човешка длан”, а тя е всичко онова, с което сме истински богати. Българи сме. И от всеки от нас започва нашата Родина. Нея тачим и обичаме. Тя може да не е най-голямата, най-красивата, най-богатата. Но всеки от нас я обича. Защото, както напомня древна латинска мъдрост: “Човек обича родината си, не защото е голяма, а защото е негова”. И е така. Та нали тук – на своя родна земя и в своята страна хората изживяват най-прекрасните мигове от живота си? Та нали тук сме щастливи? Оттук започва коренът ни и се разлиства нашето Дърво на живота. А щом прецъфти и раздаде сладките или горчивите плодове и настъпи есен – идва и безкрайната зима – идва смъртта. Нали и тогава – когато лягаме в пръстта – завинаги – пак сме в прегръдката на нашата родна земя.
Вярвам, че обичта ни е взаимна.
Взаимен е и поклонът пред величествената родна природа. Нея не можем да обозрем с поглед. Да обхванем с ръка. Да избродим. Цял живот не стига за това. Но можем поне да опитаме. Да се докосваме до нея. Да общуваме с нея, като се откъсваме от сивия си прозаичен делник, опънал нервите ни до скъсване. Толкова забързан и еднообразен... Ако слезем надолу – край реката и езерото – до пъстрочелите цветя и избуялите, във всичките нюанси на зеленото, треви; до храстите и дървесата; и още по-близо – до щурчетата, пчеличките и мравките – за да усетим мириса и свежото дихание на земята, синята линия на хоризонта и златно-оранжевата благодат на слънцето – как ли ще се отворят гърдите ни. И очите ни. За цялата тая хубост ненадмината. За целия тоя майсторлък на Нейно величество Природата. И дали няма да възкликнем, като поета: “Обичам величествената ти природа, Отечество мое...”.
И тая обич е неподправена. Искрена. Истинска. За нея няма мяра. И граница. Тя е необятна. Неописуема. И вечна. Пребъдва и след нас. За да ни има.
Българи.
България. Земята като човешка длан. В нашата длан. И в сърцето ни. За днес и утре. Завинаги.

koko95
04-12-2010, 17:51
Спешно за утре ми трябва есе на тема "Портрет на жена" и Портрет на жена-снимка(Портрет).Мерси предварително,трабва ми за утре есето

Ardentika
04-12-2010, 18:32
Имам много спешна нужда от ЛИС по една от тия теми:
1. Образа на спасителя в Новия завет
2. Образа на Бог в Стария зает
3. Десетте божи заповеди - ориентир за човека в християнската нравствена система
4. Нравствените послания на новия завет

Ако стане тая вечер ще е чудо... ;/

koko95
04-12-2010, 18:49
ардентика виж дали това ще ти свърши работа:

10-те Божи заповеди-необходимост или анахронизъм (есе)
Универсалният източник на човешко знание е Библията, наричана още „Книга на книгите”. От нея водят нячалото си духовните пътища в културната история на човечеството. В първата и част - Стария завет са записани Десетте основни заповеди - серия от закони, установени на планината Синай. Първите четири от заповедите засягат задълженията към Бога, а останалите шест - задълженията към ближните. Те са необходимите и най-важните принципи, в съответствие с които човек трябва да организира живота си. Те лягат в основата на цялата система от норми за поведение на израелския народ и до голяма степен са включени в израелското законодателство и до ден днешен.

Всеки вярващ в единния и всемогъщ Бог трябва да спазва тези духовни послания, които са моралният кодекс на Стария завет. Нравственото послание на заповедите формира разбиране за съзнаване на необходимостта човекът да избере своята вяра, защото Бог присъства в душата му чрез вярата. Тя е неговата светлина и никакъв идол не може да я замени. Човекът, повярвал в единния бог е по-съвършен и духовно извисен от каменния кумир, който го превръща в роб. Душата е свободна, ако отхвърли вътрешната си зависимостот идоли. В трудни моменти не идоли, а вярата спасява човека. Тя сочи правилния път, който е свободният изход за душата от мъката и страданието. Затова и името Господне не се изговаря напразно.

Нравствената етика на Стария завет изисква хармония в човешките взаимоотношения. Патриархалното общество изисква почит и уважение сред поколенията. Традициите на уважение и почит са приемствена връзка между тях. Най-възрастният в рода е духовният и нравствен стожер. Думата му е закон, а родовата власт - „неприкосновена”. Проявеното неуважение се наказва. Така с божата заповед се поддържа духовна хармония на съжителството в семейството и рода.

Неоспорима като нравствен закон е шестата заповед - ”Не убивай”. Категорична е моралната сила на забраната . Трябва да бъде спасен човек от най-страшното престъпление - отнемането на човешки живот. Човекът е творение на Бога, той му е дал и живот. Затова всяко убийство е посегателство върху сътвореното от Бога.

Други прояви на безнравственост, които се наказват са прелюбодеянието и кражбата. За грях се смята и лъжесвидетелстването против ближния, тоест несправедливото обвинение срещу близък родственик. Заклеймява се завистта и омразата, които превръщат във врагове най-близките.

Последната заповед е насочена срещу зараждащата се безнравственост на човешките помисли. В повелителната форма „Не пожелавай...!” е скрита нравствената красота на едно от най-хуманните послания на Стария завет. Моралът на човека зависи от неговата мъдрост. Именно тя застава срещу желанието за материално облагодетелстване, отхвърля греховните помисли и облагородява съзнанието.

Колко много са ни нужни Божиите заповеди и днес, когато грубостта и подлостта, лъжата и измамата се ширят на воля. И само тези послания и вярата ни в доброто и в човека може да ни спаси и направи по-добри.

Заповедите са неизчерпаем източник на мъдрост и духовна сила. И колкото повече се връщаме към тях, толкова повече пречистваме душите си, отърсваме злото от себе си и търсим пътищата, които ще открият пред нас нови хоризонти и ще ни покажат средствата, за да станем по-добри.


Ти си го преработи

koko95
04-12-2010, 18:52
ардентика виж дали това ще ти свърши работа:

Десетте Божии заповеди необходими ли са ни или просто са един остарял ета от развитието на цивилизацията?Това е един въпрос, на който отговорът според мен е само един-\"Да,разбира се,че са ни необходими\".
Но много от нас не знаят защо имаме нужда от тях.Със самото си създаване десетте божи заповеди са засягали отношението между Бога и хората и отношението на човека към ближния си.Внаше време те играят същата роля,но нашето отношение към тях не е еднакво.Има хора,които даже не са чували за божиите заповеди,има и такива които ги спазват и живеят чрез тях.Но има и много други,които знаят за тяхното съществуване и смятат,че те не са им необходими,но в същото време не осъзнават,че донякъде те са част от живота им.Ако не беше така сега щяхме да крадем,убиваме и лъжем,нямаше да знаем какво е добро и нямаше да можем да правим разлика между доброто и злото.Много от нас не осъзнават необходимостта на тези заповеди,но ако не бяха те нямаше да сме и ние,защото чрез тези десет заповеди Бог ни е насочил към правилният път на нашето същствуване,пътят към доброто и пътят на безпроблемния преход към бъдещето.
Десетте божи заповеди са създадени векове преди Христа и ще продължат да съществуват още дълго време.Ще бъдат съхранявани и предавани на много и различни поколения и съм сигорна,че няма да бъдат забравени от никого.Десетте божи заповеди са посланита които еврейският народ оставя на следващите поколения.Те мотивират обществото към реалността на настоящето,чрез тях се бобщават традициите и натрупаният жизнен опит на предходните поколения.
Десетте божи заповеди са част от живота ни и именно те ни помагат да живеем в една достойна за човечеството хармония.Това е техният смисъл и това е тяхната роля в живота.И дори без да искаме,малко или много,ние ги спазваме,защото те са ни дадени за това-да ни съпътстват в живота.Те са една голяма необходимост за човешкото съществуване.





Нравствените послания на десетте божи заповеди

В един символистичен акт на общуване с Бога на върха на Синайската планина, Мой- сей получава две каменни плочи, върху които са написани скрижалите на завета, по-късно наречени Десет божи заповеди.Всяка заповед има своите конкретни основания, но като цялост принципа заложени в тях, имат две основни цели – да съхранят вярата и живота.
Основни проблеми, повдигнати в сюжета за Десетте божи заповеди, са два: изгражда- нето на етническо самосъзнание и самочувствие на еврейския народ и установяването на нравствени и религиозни норми на колективното битие.
„Аз съм Господ, Бог твой,...да нямаш други богове, освен мене.”В тази разпоредба се подчертава монотеистичния характер на еврейската религия и същевременно се слага преграда пред почитането на чужди богове.За евреите съществува само един бог и един народ, свързани с мистичния завет.”Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи.” В тази заповед се отразява вярването, че хората не могат да виждат своя бог след грехопадението и затова той им се явява само във вид на светлина и дим.Вероятно зад тази резпоредба стои и необходимостта да се ограничат магическите практики, които отклоняват вярващите от права вяра.По-късно и христянската църква ще се бори с всички видове магьосници, но ще допусне изобразяването на божеството.По този признак са и някои от най-съществените разлики между религиите.”Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог.” Тази заповед използва един от основните митологични и магически механизми на забрана, тъй неречени „табу”, за да попречи на несериозното към бога.”Помни съботния ден , за да го светиш.Шест дена работи и върши в тях всиките си работи, а седмия ден е събота на Господа, твоя Бог.” В тази заповед се регламентира най-важният механизъм на затворените общества, чрез който те съхраняват ценностната си система - празникът.При възприемане на Десетте божи заповеди от християнството празничният ден става неделя – денят на Христовото възкресение.”Почитай майка си и баща си, за да ти бъде добре и да живееш дълго на земята.” Тази заповед охранява изворите на живота - кръвната връзка с родителите, и е валидна дори когато нормите на патриархалното общество вече са история.”Не убивай.” При евреите тази заповед се отнася главно за убийството на „свои” и то в случаи, когато не се касае за кръвно отмъщение, строго спазвано в патриархалните общества.Едва християнството придава универсален характер на този принцип за непосегателство над живота изобщо.”Не прелюбодействай.” Поради тясната свързаност в патриархалните общества на трите осовни ценности на рода: кръвната връзка, брачната връзка и родовото имущество.Прелюбодействие о е имало не само нравствени, но и юридически последици.Затова и заловените в прелюбодейство са били убивани с камъни.Забраната за прелюбодейство охранява живота на рода, а оттам и живота на отделния негов член.”Не кради.” И тази заповед се е отнасяла главно за кражба между „свои”.Да се присвои имуществото на „чуждия”, не е било забран но, защото „чуждият” е бил разглеждан по-скоро като „природа”, а не като човек.Сам бог Яхве получава евреите да вземат „уж” назаем златото на своите съседи египтяни и с него да избягат от Египет.Християнството придава абсолютен характер а нормата.”Не лъжесвиде- ствай провив ближния си.” В традиционното право думата има силата на юридически акт. Ето защо всички системи на традиционното право заклеймяват лъжата. По спорен е въпро- сът за това, кой е бил считан за „ближен”. Християнството отново прави тази норма абсо- лютна, защото според него „ближен” не е всеки човек.”Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, нито нивата му, нито роба му, нито робинята му, ни вола му, ни осела му... – нищо, което е на ближния ти.” В тази заповед детайлно са изброени обектите на брачна връзка и родово имущество, които, ако бъдат похитени, ще се застраши животът на рода и неговите членове.С определението „пожелавай” обаче заповедта се разпростира не само върху фактическото отнемане на изброените блага, но и върху тяхното смислово пожелаване, т.е. насочена е срещу завистта, която най-често стои в основата на раздорите между хората.
Десетте Божи заповеди са просто позиция за развитието на добродетелността,обичта и търпимостта към другите, без значение каква е тяхната расова, религиозна или етническа принадлежност.




Всепризната истина е, че ние, хората, не обичаме да ни казват какво да правим и какво да не правим. И копнеем да бъдем свободни от такива окови. В този смисъл Десетте Божии заповеди сякаш ограничават нашата свобода.

Но в действителност, Божият закон не отнема нашата лична свобода. Сам Бог е този, който ни е предоставил свободата на избор. Та нали той, Всемогъщият, може да ни застави да правим това, което Той желае! Но Бог е Бог на любовта и желае нашият отговор към него да е искрен, от любов, така че ние имаме свобода в най-дълбокия смисъл на думата - свободни да отхвърлим Божиите заповеди, свободни да отхвърлим даже и самия Бог.

Ние, обаче, не притежаваме неограничена свобода. И не защото Бог иска да ни държи далеч от щастието. Ограничени сме просто поради нашето естество. Имаме нужда от кислород да дишаме, например. Можем да изберем да не дишаме, но това ще ни убие. По подобен начин, не можем да излъжем, да откраднем или убием, без това да навреди на самите нас, както и на другите около нас.

"Ограничаващият" ни на пръв поглед Божий закон ни показва как да използваме нашата свобода, така, че това да ни направи щастливи.

Божиите заповеди са една мярка, с която можем да сравняваме нашия характер с небесните стандарти. И ние би трябвало да ги спазваме не водени от страх от наказание, а като израз на нашата вяра и любов към нашия Творец и Спасител. Повече по този въпрос можете да прочетете в главата Оправдание чрез вяра на книгата Основни учения на Библията.

Първа заповед
"Аз съм Йеова, твоят Бог, който те изведе от Египетската земя, из дома на робството. Да нямаш други богове освен Мене."


Зтора заповед
"Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята; да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят, а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди."

Tрета заповед
"Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му."

Четвърта заповед
"Помни съботния ден, за да го освещаваш.
Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти; защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети."

Пета заповед
"Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ твоя Бог."

Шеста заповед
"Не убивай."

Седма заповед
"Не прелюбодействай."

Oсма заповед
"Не кради."

Девета заповед
"Не свидетелствай лъжливо против ближния си."

Десета заповед
"Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на
ближния ти."




I Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството. Да нямаш други богове освен Мене.
II Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята; да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят, а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди.
III Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му.
IV Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти; защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.
V Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ твоя Бог.
VI Не убивай.
VII Не прелюбодействувай.
VIII Не кради.
IX Не свидетелствувай лъжливо против ближния си.
X Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти.





В наши дни 10-те Божи заповеди изглеждат, меко казано, неактуални, а младите хора дори приемат някои от тях с доза ирония. Това е напълно разбираемо – след 2000 години съществуване и най-ортодоксалната теория би трябвало да придобие по-съвременен и разширен вид.
Първите четири заповеди засягат строго задълженията към Бога – пренебрегвани от модерния и недотам религиозен човек. Напълно нормално за съвремието ни е те да бъдат оставени на по-заден план. През различните епохи хората все повече се отдалечават от църковните канони, ежедневието ни е прекалено натоварено, за да се замисляме дали Бог ревнува или дали изговаряме напразно името му, още по-малко за поетите задължения и отговорно отношение към вярата.Това са неща, които все по-малко намират място в света ни на научни открития и високи технологии. Може би не е правилно Божите заповеди да бъдат класифицирани, но реално първите четири до голяма степен се разминават с ритъма и възприемането на живота в днешно време.
Останалите шест засягат отношението ни към ближните – изразени по съвременен начин те биха били много по-приложими от първите четири. Защото оношенията ни с хората, а не с Бога заемат центално място в живота ни. Може би края на десетата заповед би звучал по-нормално “...не пожелавай колата на ближния, нито компютъра му, нито мобилния телефон...”, но нито завистта, нито уважението ни към родителите и човешкият живот трябва да бъде подтиквано от нечии заповеди, или страх от висша сила, а от собствената ни съвест и морал. Правилата трябва да бъдат просто позиция за развитието на добродетелността, обичта и търпимостта към другите, без значение каква е тяхната расова, религиозна или етническа принадлежност. Защото в това отношение 10-те Божи заповеди са строго ограничени – писани само за еврейския народ и изповядващите тази религия. По скоро трябва да бъдат наричани послания, които човек сам да класифицира и сам да избере кои да спазва, защото основната им идея е да се освободим от душевни пороци и да запазим общочовешките норми.
Представени по осъвременен начин 10-те Божи заповеди биха били добра основа за развитието на етичността и морала ни, свързани не толкова с Бога и религията, а по-скоро с индивидуалното ни разбиране, актуално назовани – Правила на собствената ни съвест.

sladuranata130296
04-16-2010, 07:47
хора помогнетее.. :( :( ..трябва ми за днес..петък.. литературен анализ за ролята на песента в "по жътва".. :( плс спешно е! :(

NikeX
04-16-2010, 18:08
Здравейте, преди си спомням че можеше да се пита за сваляне от помагало. Извинете ме ако вече не е разрешено.
Искам да попитам може ли някой да ми изтегли това (http://download.pomagalo.com/28467/voiinata+v+bosna+i+hercegovina/) или нещо по тази тема: Войната в Босна и Херцеговина?

koko95
04-17-2010, 11:08
sladurana ето ти темата: ЕЛИН ПЕЛИН - „ПО ЖЪТВА”



Според литературния критик Петър Пондев: „Когато Елин Пелин изобразява труда на селянина, ние имаме чувството, че писателят ни въвежда в светилището на живота - там, където човек с двете си ръце извършва обредите на миросътворението.”

В известния Елин-Пелинов разказ „По жътва” художествен фон за разгръщане на основното събитие е красивата българска природа. Пред погледа на читателя се изправя безкрайният хоризонт на равното Софийско поле, където „кипи” неуморен труд при прибиране на реколтата. Настроението на работливите селяни е празнично. Усилията им са богато възнаградени. Радост изпълва душите на „морните работници” ; „От край до край, докъде ти око види, се люлеят златни ниви и морни работници се мяркат там от тъмни зори.”

Най-голямата ценност за българския селянин са неговите „златни ниви” - обещание за богата жътва, вдъхновение и надежда за по-добър живот. Израснал на село, писателят добре познава неразривната връзка между земята и полските труженици.
Още от самото начало на разказа се загатва за нещо тревожно, въпреки обзелото хората радостно настроение. Епитетът в словосъчетанието „усилна жътва” изпълва читателя с безпокойство. Лятната горещина е представена като „страшна жега”. Метафоричният израз: „свило се е синьо небе и сипе огън и жар”, засилва усещането за тревога. „Адска мараня” трепери над полето, а небето се издига високо и „сипе огън и жар", само птиците могат да отлетят до „хладните усои”.
Постепенно се внушава предчувствието за нещо страшно: „полето аха ще пламне в по-жар". Слънцето е „огнено и немилостиво”, жегата е непоносима. Труден и напрегнат е жи-вотът на селянина, но той работи без почивка, до последни сили: „Пот се сипе от челата, душата без сила остава, няма почивка. Узрялото жито не чака... ” Богатата реколта трябва да се прибере, а тази мисъл изпълва стопаните на земята със сили и благодарност. Обнадеждени, те работят неуморно: „Бог ни помага! Нека работим, нека работим! ” Кратките възклицателни възгласи звучат като благодарност за Божията щедрост и като обещание пред Бога, че с ново усилие ще успеят да съберат богатите плодове на своя труд.

Душата на селянина изживява своя светъл празник. В „усилното време, под адския слънчев пек”, „над златното поле ехтят песни и се носят на вълни чак до небесата като благодарствени молитви”. Чрез песните хората общуват помежду си, трудът им става по-лек, укрепва надеждата им. В тази „песен млада, волна, широка като полето” звучат посланията на любовта.

Пенкиният глас достига до левент Никола, който „през море” би го познал -„висок, звън-лив и треперящ”. Песента на Пенка - „закачлива и обична”, е едно прекрасно и вълнуващо послание: „Тя кичеше на китки мили хубави думи и ги пращаше с любов някому някъде. И ту развълнувано глъхнеше, ту смело се вдигаше, сякаш се бореше с някоя безкрайна скръб, с някое злокобно съмнение, и победоносно взимаше връх и се носеше стремително и гордо. ” Песента е израз на обич и нежност, на радост и надежда. Обичта между Пенка и Никола е искрена и чиста. Тя вълнува и радва сякаш всички жътвари. „Екливи и ободрителни смехове” отговарят на възторжения възглас на Никола „Еее-ех! ”. Надвили умората, селяните с радост работят: „...и заехтя полето пак от смях и песни." Противопоставителният съюз „но” поставя началото на рязък емоционален поврат в повествованието. Краткотрайни са радостта и надеждата. „Грозната вест", че „ Пенка примряла от жега ”, покъртва сърцата на селяните. Хората страдат. Те са заедно и в радостта, и в мъката: „Град да бе паднал, не би тъй убил сърцата. ” Смъртта на Пенка -„селско дете обичливо”, е истинска трагедия, по-страшна и от най-голямото бедствие. Никола, „ изумен и отчаян”, пада „разбит до студеното й мъртво тяло”, жътварите - „плахи и тъжни", са „ужасени" от нещастието. Ужас и болка сковава душите на всички пред непоносимата гледка: „Край златен сноп бе паднала възнак, като с куршум ударена, Пенка - селско дете обичливо.” В едната си ръка тя продължава да държи сърп, а в другата - ръкойка житни класове. До последния си дъх Пенка старателно е прибирала житото. Животът й е покосен внезапно, за Никола е свършила радостта завинаги:

- Пенке, моя радост, моя песен!

Във финалната картина „слънцето все тъй жестоко и силно” пече, но полето е пусто. Класовете са „златни”, но „се ронеха и горяха самотни”. Безутешна е мъката на селяните: „Полето празнуваше тъжен празник”- смъртта на Пенка.

В разказа „По жътва” Елин Пелин изобразява живота на хората от село, изпълнен с усилен и неуморен труд, с радостни и тъжни мигове, с нежна обич и непосилна мъка. Бо-гатата емоционалност и въздейственост на художественото слово придава искреност на повествованието. Читателите съпреживяват един миг от трудовия делник на българина, усещат уважението и непресъхващата любов на автора към българския селянин.



ЕЛИН ПЕЛИН - „ПО ЖЪТВА”




Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература, създател на галерия ярки, незабравими образи.
Сюжетът в „По жътва” е опростен – слънчев удар убива „обичливо” селско момиче в равното Софийско поле.
Както в повечето си творби, така и в тази случката е изобразена на фона на природата. Началната картина създава тягостно настроение. То идва от усещането за безкрайност. Безкрайно е пространството: „От край до край, докъдето ти око види, се люлеят златни ниви”. Времето сякаш е спряло и се и се усеща жаркото слънце, жегата и колко е „тежко и душно”. Авторът използва контраста на непоносимата адска жега в полето и хладните усои, които са някъде там в далечината на горите.
Трудът на българина осмисля живота му. Той е негова радост и щастие, надежда съдба. В началото на разказа виждаме картина на трудовия селски празник – жътвата. Виждаме „златни ниви” и „морни работници” се трудят неуморно от тъмни зори. Годината е богата и плодородна и окуражен от щедростта на Бога селянина се моли „Бог ни помага! Нека работим, нека работим!”. Неуморните работници изразяват радостта си и признателността си в „песен млада, волна, широка като полето, света като любовта”.
Песента има свое особено място в творбата. Тя придава на повествованието лирическа тоналност, сякаш да разведри тягостната атмосфера. Под „адския слънчев пек” песента дава надежда и сили. Тя е таен знак за трепетите на душите, за любовта на двамата млади – Пенка и Никола. За него авторът казва, че е левент т. е. юнак и хубавец, а Пенка е „селско дете обичливо”. Нейната душа е чиста и нежна като песента й. Жътвата ще свърши, но любовта ще остане. Песента живее свой живот, като израз на любовта и красотата в света на селяните.
Героите в разказа са малко на брой и няма развитие на образите. На малка нива Никола, старата му майка и малка сестрица жънат. Сестра му го задява дали може да разпознае гласа на своята любима и той се вслушва в песните. Никола не се обижда на закачката, а я използва да съобщи нещо много важно на майка си „Майко, я си почини и ги послушай! Ако схванеш Пенкиния глас, да знаеш, че наистина снаха ще та стане”. Отношенията помежду им са топли и сърдечни, изпълнени с доброта. Когато песента на Пенка му изпраща мили думи Никола възторжено се провиква „Еее-ех!”. Съселяните с радост споделят неговите чувства и „ободрителни смехове му отговориха”. Елин Пелин не бърза да рисува образа на Пенка. Първо я нарича „селско дете обичливо”. Като селско дете тя притежава най-добрите човешки качества – трудолюбие, доброта и скромност, а е обичливо, защото душата й е прекрасна и селяните я обичат и уважават. Външния й портрет е нарисуван, когато тя е примряла от жега „бяла пребрадка”, „гъсти ресници”, „бялата й гушка” и „хубавото й лице”. Смъртта още не е погубила красотата на момичето. Образът на Пенка се разкрива най-вече чрез обичта на другите към нея.
Щастливите мигове в живота на селянина бързо отминават с „грозната вест”, надеждата и радостта са заменени със скръб и страдание. Накъсаните кратки изречения: „Боже!”, „Пак жертва!”, изразяват мъката и болката на работниците. Много беди сполетяват селянина през годината, но смъртта на крехката селска рожба е по-страшна от природна стихия или бедствие. Слънчев удар убива жизнерадостното момиче. Вестта разбива сърцата на селяните и те се молят „Боже, дано лъжа бъде!”, но молитвите им не стигат до Бога. Всички селяни се отиват на Пенкината нива. Никола „изумен, отчаян” отива до тялото й. Искрата на любовта пламнала в сърцето му е вече завинаги угаснала.
Трудът и радостния, щастлив ден се превръщат в празнуване на „тъжен празник”. Тъжна и тягостна е картината на опустялото поле в най-усилната жътва „златни класове се ронеха и горяха самотни”. Пречупена е вярата и сломена е надеждата, в душите на хората има само непоносима мъка.
Според народната вяра за жертва на Бога се принася най-свидното. А тук Бог сам взема жертвата си – Пенка. Това е откупа за добрата реколта. Може би затова на лицето й не е изписан ужасът от смъртта.
Символиката в разказа откриваме чрез слънцето, жътвата и песента. Слънцето дарява живот, също така и отнема живот. То взема като жертва не един обикновен селянин, а най-обичаното дете в селото. Жътвата символизира смъртта. По време на жътва се заражда любовта на Пенка и Никола и по време на жътва тя умира. Песента е символ на речта.



ЕЛИН ПЕЛИН - „ПО ЖЪТВА”




Реалист с многостранен поглед към живота, Елин Пелин сякаш пише своите малки разкази в съответствие с героите си - малките и незабележими хора от народа. Но в неговите малки разкази, посветени на тези дребни и неизвестни хора, преливат всички цветове на човешките чувства, бушуват страсти, които ни напомнят неспирното движение на вълните в морската шир. Това са мигове от вълненията на необятната народна душа, която и чрез тези мигове, въплътени в съдбата на отделния човек, не престава да ни внушава своето богатство и величие.
Но в тези, сякаш с нищо незабележими личности, Елин Пелин вижда най-големите добродетели, които може да има човек. На първо място трудолюбието. С него се започва изграждането на българския национален характер. Това е може би най- типичната черта у българския селянин и Елин Пелин, сам роден и израсъл на село, рисува картините на тежък труд като истински живописец. Описанието на трудовия процес при него се отличава значително от това на други писатели. Хлябът за българина е нещо свещено. Свещено е и полето, защото там се ражда хлябът. Природата често подлага труда и самия живот на човека на изпитания: „Слънцето се е спряло огнено и немилостиво в небесата, но жарките му лъчи не пъдят от полето работливите селяци”.
Неуморно жънат те и трупат златни снопи – „Пот се сипе от челата им, душата без сила остава, няма почивка. Узрялото жито не чака.”
На фона на тази най-ценна българска черта Елин Пелин показал другите, които дооформят националния облик на българина с неговото жизнелюбие и одухотвореност. Съвсем не е случайно , че на фона на усилния труд ,свързан с прибирането на реколтата, Елин Пелин разкрива любовта между Пенка и Никола. Тези млади хора чрез песента изливат своя копнеж за взаимно щастие.
Песента бавно и красиво се лее над „равното софийско поле”. Хармония от чувства, събрала в себе си радостта от труда, мъката на бедняка, ужаса и горестта на хората. Пеят бедни и щастливи, пеят измъчени и весели, пеят хора, видели и трудното, и красивото на живота. Независимо от всичко , в радост и мъка, песента е с тях. Носи се над необятната, огряна от слънцето земя и стига до нас – нежна, тайнствена и желана, възхвала на доброто, на радостта или отражение на човешката мъка. Онеправдани, бедни, страдащи са нейните създатели, но всички те са съхранили в себе си едно светло кътче непокътнато, неподвластно на унищожението. Доброта, любов и благородство – ето тяхното завещание.
Но изведнъж песента секва, всичко притихва, идва момчето с черната вест – „Пенка примряла от жега”. В душата на Никола радостта и щастието чезнат. Чрез кратките възклицателни изречения Елин Пелин ясно и точно описва напрежението и ужаса от смъртта: „Пак жертва!”
Вървейки до нивата на Пенка, Никола тайно се надява, това, което казват, да е лъжа. Всичко пред погледа му чернее. Мъка изпълва душата му. Всички се затичват - „плахи и тъжни” - след Никола. Скръбта е голяма. Но новината не е лъжа - „край златен сноп бе паднала възнак, като с куршум ударена, Пенка - селско дете обичливо”. Отново красива, млада и нежна, Пенка е пред нас, но вече мъртва. Тя, която допреди малко, със своите закачливи песни, ободрява всички и радва сърцето на Никола, сега лежи, все така чиста, он безжизнена на земята. Сега вече всичко е тъмно и мрачно пред очите на влюбения момък, пълни със сълзи:
- Пенке, моя радост, моя песен!
Гласът му се сподави в ридания.
Като камък в сърцето на Никола остава тази мъка, тази загуба, на едно красиво девойче, заради което „на другия ден из нивите се не мяркаха работници”. Но слънцето сега не грее приветливо, а пече „жестоко и силно”. С тези силни думи Елин Пелин изразява ненавистта и омразата си към стихията на природата – горещото време - която не пощадява никого, дори и обичната на всички Пенка.
В суровото изображение на селото Елин Пелин показа разрушителните сили на страданието. Но той внушава едновременно с това колко големи са нравствените и духовни сили на човека, който и при най- грозните беди, и при най-отмъстителните пориви на гнева държи широко отворено сърцето си за радостта. В труда и в неговата животворяща сила Елин Пелин разкрива вечните извори на младостта, любовта и благородството на духа.

koko95
04-17-2010, 12:09
Здравейте, преди си спомням че можеше да се пита за сваляне от помагало. Извинете ме ако вече не е разрешено.
Искам да попитам може ли някой да ми изтегли това (http://download.http://www.teenproblem.net/school/28467/voiinata+v+bosna+i+hercegovina/) или нещо по тази тема: Войната в Босна и Херцеговина?

безплатно сваляне по 5 пъти на ден-http://pomagalo.69mp3.eu/

NikeX
04-17-2010, 18:40
Здравейте, преди си спомням че можеше да се пита за сваляне от помагало. Извинете ме ако вече не е разрешено.
Искам да попитам може ли някой да ми изтегли това (http://download.http://www.teenproblem.net/school/28467/voiinata+v+bosna+i+hercegovina/) или нещо по тази тема: Войната в Босна и Херцеговина?

безплатно сваляне по 5 пъти на ден-http://pomagalo.69mp3.eu/

Едно огромно благодаря. =;

plezi
04-17-2010, 20:19
Трябва ми ЛИС на тема Човекът м/у любовта и омразата,м/у отмъщението и дълга в разказа ,,Дервишово семе'' спешно е :)

koko95
04-18-2010, 13:43
Лис на тема Жената в "Жена"-обикновена и необикновена*спешно

Mindstorm
04-19-2010, 19:20
ЛИС на тема Човекът и природата в "В един есенен ден по шосето"

xaxa2
04-20-2010, 15:19
здравейте , търся анализ на стихотворението "Пръстен с опал" на Пейо Яворов

MattFTW
04-21-2010, 00:00
незнам дали тука е мястото да пиша за това което искам но рискувам .. така може ли да ми напишите правилата за писане на Класическа автобиография и правила за CV( сиви ) .. тоест въпросите и останалите неща, че искат и двете неща :)

carovnicata
04-22-2010, 16:55
Спешно ми трябва есе на тема:"В какъв смисъл правата на човека са свързани със защита правата на животните".Ако можете помогнете!

pench0o0
04-23-2010, 13:17
трябва ми спешно есе на тема Искам ли да съм хипи? мерси предварително

koko95
04-24-2010, 21:12
Mindstorm виж дали това ще ти свърши работа:

ПАВЕЛ ВЕЖИНОВ - „В ЕДИН ЕСЕНЕН ДЕН ПО ШОСЕТО”
ХУМАНИЗМЪТ - НРАВСТВЕНА СЪЩНОСТ НА ПОВЕСТВОВАНИЕТО

Хуманизмът на Павел Вежинов е нравствена същност на художествено¬то повествование в неговия разказ „В един есенен ден по шосето”. Фан¬тастичното събитие провокира фило¬софския размисъл на автора за човека и смисъла на неговия живот. За писа¬теля много по-важен е вътрешният мо¬нолог на разказвача, отколкото диало¬гът, който поставя художествения проб¬лем, очертава различни позиции, но не движи сюжетното действие. С изо¬стрен интерес Павел Вежинов следи по¬ведението на персонажите, срещнали се уж съвсем случайно, а в действител¬ност съвсем съзнателно (поне от стра¬на на извънземния жител). Последова¬телно, целенасочено и аргументирано е проследен изначалният човешки стремеж към непознатото и неоткри¬тото - не само на този земен и несъ¬вършен свят, но и в неразгаданата „да¬лечна разсеяна в черния мрак галакти¬ка”, за която напомня рентгеновата снимка в ръката на доктор Веселинов още в началото на разказа.
Неслучайно Павел Вежинов избира за разказвач в произведението си герой от големия град. Точно чрез него много по-задълбочено може да се разкрие дехуманизацията на съвременното общест¬во, търсещо път към света чрез разума, а не чрез чувствата. Недвусмислено в репликата на пришълеца относно него¬вата нравствена същност, в която „има много повече разум и по-малко чувства”, се крие упрек към земните обитатели, длъжни да постигнат истинското позна¬ние и по пътя на сърцето. Към всеки един съвременник е ориентирано него¬вото предупреждение: „Вие сами тряб¬ва да постигнете своите знания... И със свои собствени сили да изминете пътя. Защо не можете да си представите, че точно това е смисълът на земното чо¬вешко съществуване? ”
Усилията на писателя са насочени главно към мислите, а не към чувства¬та на неговите герои, за да провокира читателя да съпостави действията им в контекста на течащото време. От ед¬ната страна стои човекът с неговите грижи и тревоги за бъдещето на прия¬теля: „Защо поне не ни помогнете в страданията, за които не сме винов¬ни?... Спасете ни поне от рака... Или туберкулозата... ”, а от другата страна е безпристрастният поглед на по-знае¬щия и по-можещия: „Вие трябва сами да изживеете кризата. Ако изкуствено ви попречим, вие няма да придобиете имунитет и следния път ще загинете от още по-страшна катастрофа. ” Те се срещат в нравственото пространство на избора, направен по съвест в името на живота.
Чрез диалога между разказвача и ас¬тронавта могат да се разберат и осмис¬лят причините за дехуманизацията на обществото. Раздвоени по своему -въпреки знанията, които притежават, двамата герои се изправят пред диле¬мата не просто за смисъла на човеш¬кото съществуване, но и за бъдещето на цивилизацията. Не са достатъчни вътрешните предчувствия или изостре¬ните сетива за човека и неговите нуж¬ди, за да се разрешат най-сложните проблеми на времето. Затова още на¬чалната картина на произведението с болезнено пронизващата белота на болничната стая поглъща всички цве¬тове на живота. Това психологично настроение има свое художествено от¬ражение в природата. Дъждът навън поднася гумите на колата и води чове¬ка към вътрешните му светове, към смисъла на живота. Вътрешният мо¬нолог предполага искреност и многостранност при изясняването на проб¬лемите, но като че ли нищо не би мог¬ло да се промени без срещата на раз¬казвача в есенния дъждовен ден с пе¬шеходеца, останал сух. Той очаква да се озове в пространство, ненаселено от човешки гласове и страсти. Точно там могат да се начертаят и прогнози¬те за бъдещето на Вселената - макар и чрез иронично-метафоричния подтекст на думите, изречени от извънзем¬ния: „Ако възможностите... наистина се комбинират, би трябвало да съществу¬ва и такава комбинация - една галак¬тика седна човешка цивилизация”. А то¬ва все още е непостижимо за разума на човека в дехуманизиращото се об¬щество.
За бъдещето на човечеството може да мисли и да се тревожи само нравст¬вената личност, която сама е изпитала болките и провокациите на обществе¬ните отношения. Макар и неназован поименно, разказвачът в „В един есе¬нен ден по шосето” е човек на дви¬жението и промяната. Главният герой се налага като човек на риска. Доста¬тъчно е да се споменат само няколко факта, за да се разбере, че той често действа спонтанно, импулсивно (кач¬ва се на колата с изтрити гуми в дъж¬довно време; взема случаен човек от пътя и започва с него разговор, преди да го въведе във вилата си; настойчиво търси помощ от този непознат, който неколкократно го озадачава с поведе¬нието си). Не само като приятел на чо¬век, за когото като че ли няма никак надежда за живот, но и като мислеща личност той би желал да срещне раз¬биране. Неговият зов за помощ идва като „спасителна мисъл”: „Тогава помог¬нете поне на моя приятел... Съгласете се, но един-единствен случай на намеса съвсем не може да промени историчес¬кия път на човешкото развитие” Пришълецът като.представител на друга цивилизация е въведен в сюжет¬ното пространство на произведение¬то с определена цел. Чрез неговите ду¬ми и поведение авторът отправя недвусмислено предупреждение към възприемателя за себевглеждане. Много важно е всеки човек да се за¬мисли върху начина си на живот и по¬ведение, за да разбере, че истинското съвършенство е все още далеч. Необходимо е да се търси път във всяка критична ситуация. Вярно е, че невинаги има изход, но всяка възможност - дори и най-малката - трябва да бъ¬де използвана със съзнанието, че уси¬лието в името на доброто един ден ще бъде възнаградено. Така, без да бъде всесилен, човек би могъл да се опита поне да бъде добронамерен.
Героите на Павел Вежинов неслучайно се срещат през есента. Това е се¬зонът на зрелостта, когато човек смя¬та, че вече е преживял всичко, което е трябвало да му се случи, и вероятно е минал всички пътища, които е тряб¬вало да извърви. Добрите изненади в края на този път са колкото очаквани, толкова и неприятни, защото повторителността на движението най-сетне има своя резултат.
Разговорът между героите внуша¬ва представата за силата на жизне¬ния път, който може да победи хлад¬ния разум чрез чувствата. Показател¬но е неочакваното оздравяване на неизлечимо болния приятел, готов вече да поеме по пътя на надеждата с вяра в човешките възможности.
Разказът на Павел Вежинов „В един есенен ден по шосето” е твор¬ба за взаимопомощта в името на чо¬вечността. Макар че силите и въз¬можностите на земните жители са ог¬раничени, винаги трябва да се тър¬сят пътища за победата на доброто. Защото щастието не се постига лес¬но, а в борба с мизантропията и не-отзивчивостта, с песимизма и прими¬рението. В този смисъл доста проти¬воречиви могат да бъдат чувствата, изпитвани от читателя, към извънземния, който съвсем убедено изрича думите: „А естествено, аз ня¬мам правото да бъда и виновен”, ко¬гато мотивира отказа си да помогне на болния приятел. Съчувствието към несвободната личност се съчетава с възхищение и уважение към мисле¬щия индивид, който все пак помага на болния човек, защото конкрет¬ното човешко страдание го прави по-отзивчив към болките на земните жители. И ако разказвачът още в са¬мото начало е убеден, че можещият трябва да помогне на по-малко мо¬жещия, в края на произведението за всички става ясно, че човек трябва да положи усилия да си помогне сам, преди да се примири със смър¬тната си същност. И дори когато се знае, че човек не може да постигне всичко сам, ако не потърси подкре¬пата на себеподобните си, то поне става ясно, че без приятелството чо¬вечеството ще загине.
Чрез пришълеца Павел Вежинов ут¬върждава своето хуманистично раз¬биране за необходимостта от едино¬действие в целия свят. Неговата на¬меса за излекуването на неизлечимо болния приятел е своеобразна от¬стъпка пред разказвача заради чувс¬твата му. И най-важното - иска да помогне на един заради спасяването на цялата човешка цивилизация. Срещнал героите в момент на изпи¬тание, авторът всъщност иска не прос¬то да разкрие техните характери, а да покаже пътищата за изостряне на сетивата им. Чрез поставянето на го¬лемите въпроси за човешкото битие на фона на една безлична обстанов¬ка, лишена от уюта на истинския дом, Павел Вежинов посочва бъдещето на човечеството, което все по-малко ще се интересува от ставащото вън от су¬бективния свят на индивида. Така ди¬алогът се превръща в път към позна¬нието, минаващо през риска и опи¬та, през приятелството и отчуждени¬ето, през вътрешния монолог и кон¬кретното поведение.
Под въздействието на големите разстояния в града (и в прекия, и в преносния смисъл на думата), чове¬кът като че ли все повече се затваря в себе си и е склонен да проявява почти всекидневно егоизма или фи¬лантропията си, а не истинския ху¬манизъм. Повикът на писателя за по¬вече сърдечност в общуването се превръща в подсъзнателен стремеж към вършене на добро. И макар че са използвани фантастични елемен¬ти, те не са по-различни от ставащо¬то в реалния живот (погрешна диаг¬ноза, преминаване на кризата, мо¬ментно заспиване на волана, несъз¬нателно запалване на лампата, вне¬запно заспиване в момента, когато гостът си отива). На основата на ан¬титезата (бяло - черно, земен човек - извънземен представител на друга цивилизация, реалност - фантасти¬ка, стая - път, сухи рамене на пе¬шеходеца - дъжд по асфалтираното шосе, приятелство - безизходица, знание - невъзможност да се помог¬не...) се градират чувствата и пре¬живяванията, намиращи словесен израз в диалога или във вътрешния монолог на персонажите. Дадени в градация, всички срещи създават представата за сгъстеното психоло¬гическо пространство на човека, принуден от обстоятелствата посто¬янно да загърбва познатото и да из¬следва тайнствените светлини на все¬лената. Чрез психологическия паралелизъм се стига до истината за човека и неговото тленно битие, не-можещо да покори безсмъртния му дух по посока на галактиката. До¬ри използваните детайли (рентгено¬вата снимка, бялата стая, сухият гръб на пешеходеца, отсъстващото в огледалото на автомобила лице на спътника, прескачането на червеи¬те, преди това левитацията, мина¬ването на ръката на извънземния през масата, запалването на свет¬лината, оздравяването на болния приятел, охлювът в ръката на прия¬теля след чудодейното му оздравяване) са само част от лицето на големия свят, в който човекът има за какво да се бори.
В дехуманизиращата се епоха е нужна една приятелска ръка, за да се засвидетелства чрез жеста на об¬щуването необходимостта от съпричастие към чуждата съдба. Затова и смисълът на живота не може да бъ¬де еднозначен за отделните хора. И все пак той трябва да се търси в зна¬чимата цел, в пътя към познанието, в общуването, в риска, в реализа¬цията на една красива мечта, в съх¬раняването на чувствителността. Та¬ка може да се разбере и осмисли и дейният хуманизъм, без който не може да съществува нито една нор¬мална цивилизация. Устремен към света на непознатото, в действител¬ност търсещият човек се себеопознава. И в това е неговият шанс.
Посланието на автора към негови¬те възприематели е многопосочно и многозначно. Нееднократно Павел Вежинов внушава, че човек е длъ¬жен да се вгледа внимателно в себе си, да се стреми да си помогне сам, като рискува в границите на разум¬ното. Уважението към всяка човеш¬ка личност трябва да се основава на усилията й да върши добро. Само когато се разбере, че всички фор¬ми на живот са равнозначни и равнопоставени, ще се постигне истин¬ският хуманизъм и светът ще стане наистина по-добър.

magnezi
04-25-2010, 09:03
Трябва ми ЕСЕ на тема "Народноста не пада там дето знанието живей" - Кирил и Методий

alexx995
04-25-2010, 10:38
Бихте ли ми ги написали или ми дайте линкове - да са Литературно интерпретативно съчинение

1.Вярата и съменението в човешката същност (песен за човека)
2.Историята на една невъзможна любов (крадецът на праскови)
3.Драматичният възел (дервишово семе)
4.Патриархалния свят в повестта (преди да се родя)

elitooo
04-26-2010, 14:12
трябва ми лис на тези теми
Основният конфликт в разказа "Дервишово семе”
Между юношеството и зрелостта - Дервишово семе
Суровите повели на родовия свят в "Дервишово семе"
Раздвоеният свят в "Дервишово семе
На това кръстопътче тъпча и незная на къде да хвана


Помогнете ми ако намерите темите пишете na skype elito_45 i email elica_stoqnova_1@abv.bg

koko95
04-26-2010, 17:20
Книгата прозорец към света,а мониторът......

В днешно време все повече хоро предпочитат компютъра пред книгата.Много от тях в голяма степен тийнеиджърите,мислят че книгата едва ли не е отживелица.
Но дали наиснита са прави?
Въпреки че аз съм за компютъра,не мисля че той трябва да измества книгата.
Моето мнение е,че мониторът и книгата са полезни по еднакъв начин.още повече,че те се доплват и по този начин обогатяват представите ни за света.
За мен книгата е „прозорец към света”,колкото и клиширано до звучи това.Тя е един от най-добрите начини за обогатяване на речниковата култура.тя е път към знанието.Четеикй,аз свиквам с правилния правопис на думите.По този начин по лесно научавам иначе трудната българска граматика.когато застана пред компютъра(в чата или пиша коментари)забелязвам,че останалите въобще не се съобразяват с правописните норми на езика.А това е признак за ниска езикова култура.
В днешно време,в света на новите технологий хората предпочитат да получават информация наготово,без да се трудят като гледат филми вместо да четат книги.По този начин те пренебрегват книгата.
Ако зависеше от мен, бих направила така че да има отделен Интернет софтуер за деца и тийнеиджъри от осем до осемнадесетгодишна възраст.Казвам за деца,защото те с всеки изминал ден влизат и ползват свободно Интирнет и така стават най-активните потребители.Мониторът дава информация на детето,предлага му един свят,който е интересен,забавен,но мбе и молко опасен..
Защото съвремените видеоигри обикновено са свързани с насилие,а това несъмнено се отразява на психиката.
А пък има много други опасности,който крие привидно интересния Интернет-запознанства с непознати хора,който имат недобри мисли,снимки и кадри,който не са подходящи за възраста на едно дете.
И въпреки това мониторът е голямо богатство.Разнообразието от информация допълва представите ни за света и за всичко което ме интересува.Затова аз предлагам да има в този нов софтуер само няколкочасов достъп до Интернет.А през останалото време на десктопа да има сяобщение,което да кара младото поколение да чете.Като например:”Книгата е прозорец към света ако досега не си прочел нито една книга значи не си отворил нито един прозорец.По-добре отиди и го отвори отколкото да отваряш виртуалната си ферма във Фейкбук”.
Когато аз чета книга,започвам да си представям по мой начин.Така прочетеното ми става по интересно,защото изграждам всеки герой,uато образ в моето съзнание,през моя поглед.Смятам,че така развивам въображението си.Филмите,който гледам ми доставят наслада и удоволствие,но геройта както и всички случки и деиствия са пречупени през погледа на режисьора.С други думи ми се предлага един чужд модел,което не ми харесва особено.
Затова в такива моменти предпочитам книгата.Тя е най-доброто средство за да се откъснеш от сивото ежедневие и всичко,което ми става досадно.Пренасям се в един друг свят в една различна история,абстрахирам се от хората,шума,виковете и музиката около мен.Подобно въздействие върху мен имаше книгата „Хари Потър и Орденът на Феникса”.
Първоначално не я разбирах,но впоследствие тя толкова ме овлече,че отделях всяка свободна минута за нея.
Всяка книга е богатство и принадлежи към някакъв жанр на изкуството литература.Затова всеки може да има различни предпочитания към различни жанрове.
Какво да предпочета?-книгата или мониторът .Трудно бих отговорила.Защото книгата ми дава простор и светлина чрез своето слово,дава ми възможност да фантазирам.Обогатява ме духовно.И спорад мен всеки човек трябва да положи усилия за да се докосне до магията на книгата.Защото ако не го направи то той е просто един „гол остров”(според Валери Петров).
В същото време небива да се отказваме и от красивия монитор.Според мен не трябва да има противоборство между тези две понятия, а те взаимно се допълват.Дилемата книгата или мониторът не би трябвало да съществува,защото което и от да предпочетеш ще бъдеш ощетен.

koko95
04-26-2010, 17:54
здравейте , търся анализ на стихотворението "Пръстен с опал" на Пейо Яворов

Тука го има http://download.pomagalo.com/449231/peiio+yavorov/?search=29320292 само си го свали и претърси каде точно го има

П.С. Безлпатно сваляне по 5 пъти на ден-http://pomagalo.69mp3.eu/

koko95
04-26-2010, 17:56
незнам дали тука е мястото да пиша за това което искам но рискувам .. така може ли да ми напишите правилата за писане на Класическа автобиография и правила за CV( сиви ) .. тоест въпросите и останалите неща, че искат и двете неща :)

Десет златни правила за перфектна автобиография (CV)

Много се изписа и изговори за автобиографиите (cv) напоследък - как да се съставят, какво да съдържат, какво да не съдържат…

Имам чувството, че повечето съвети за съставяне на автобиография (cv) идват от хора, които рядко са писали своята собствена автобиография, какво остава да са се явявали на интервюта за работа и са ги печелили!

Може би това е причината толкова много хора да продължават да съставят по ужасен начин автобиографиите си?

Реших да се облегна на личната си статистика от 99,9% успеваемост при писане на автобиографии (cv) и 100% успеваемост при явяване на интервюта, за да ви запозная с десетте правила за перфектна автобиография, които неизменно следвам.

1. Основната цел на вашата автобиография е да ви спечели интервю
Когато съставяте автобиографията си, нито за миг не забравяйте това. Всяка друга представа или нагласа към автобиографиите е абсолютно безполезна.

Представете си ситуация, в която на бюрото на работодателя стои купчина с 40-50 автобиографии. От цялата купчина само 8-10 души ще бъдат поканени на интервю.

Може да сте отличен специалист с подходящото образование, стаж и умения, но ако автобиографията ви (cv) не струва, едва ли ще ви поканят на интервю, освен ако не сте били единственият кандидат. Твърде жалко за работодателя, а най-вече за вас.

2. Гледайте на автобиографията си като на средство за продажба
Да, чрез автобиографията си вие продавате себе си. Ако работодателят хареса това, което му продавате, той ще го купи, т.е. ще се срещне с вас, за да разговаряте за длъжността и за това как можете да работите заедно.

Повечето хора съставят стандартни автобиографии. В тях те сякаш казват на работодателя „Нуждая се от вас, имам нужда от работа, моля ви…” Това са лошите автобиографии (cv), които ми напомнят на лошите рекламни клипове по телевизията.

Критично важно е автобиографията ви да демонстрира с какво сте ценни за работодателя. В нея следва да има доказателства, че именно вие сте точното решение на проблемите му.

3. Изберете най-подходящия за вас формат на автобиография
Всяка следваща вакантна длъжност, за която кандидатствате е различна. Организацията-работодател е различна. Ситуацията е различна. Всичко това изисква от вас да умеете да преценявате на какъв формат автобиография (cv) да заложите.

■„Хронологична автобиография” - използвайте я, ако искате да акцентирате на растежа в кариерата си. Тази автобиография ще говори на работодателя, че вие сте човек с опит в конкретната сфера.
Този формат е подходящ и когато бившите ви длъжности и/или името на последния ви работодател са впечатляващи.

Не използвайте хронологичната автобиография (cv), когато сте сменяли твърде много работи, когато си търсите работа за първи път, както и когато сменяте насоката на развитие на вашата кариера.

Хронологичната автобиография (cv) е най-често срещаният формат, но и твърде често - най-неудачно използваният.

■„Функционална автобиография” - използвайте я, ако искате да подчертаете, че имате силни страни и постижения в конкретни (функционални) области, например в продажбите, в маркетинга, в рекламата, в дизайна, в програмирането и т.н.
Този формат е подходящ, ако си търсите работа за първи път или когато сте сменяли твърде много работни места.

Минусите на този формат са, че чрез него не можете да демонстрирате развитие в кариерата. Функционалната автобиография (cv) не е удачен избор и за хора, които са изпълнявали ограничен брой задачи в миналото.

■„Целева автобиография” (любимата ми) - тя фокусира върху конкретна длъжност. Това предполага, че познавате добре изискванията на длъжността, за която кандидатствате.
Целевата автобиография (cv) ще ви свърши отлична работа, ако искате да направите силно впечатление, ако сте наясно с работата и ако имате умения, дори и да ви липсва голям стаж.

Не използвайте този формат, ако просто искате да си имате една автобиография (cv) за всички възможни случаи. Също и когато не ви достигат умения, както и когато нямате добра представа за каква длъжност кандидатствате.

4. При всяко ново кандидатстване съставяйте нова автобиография
Много хора използват една и съща автобиография (cv) за различни вакантни длъжности. Някои от тях дори си я размножават на ксерокс и я разпращат навсякъде, където могат.

Подобно поведение е предпоставка за неуспех, а вероятно е и предопределено от нагласата за неуспех на кандидата. Все едно самият той не вярва, че ще го поканят на интервю и започва да залага на Закона на големите числа: „Колкото повече автобиографии разпратя, толкова по-големи стават шансовете ми. Какво мога да загубя?”

Според мен, такива хора наистина увеличават шансовете си за крупен неуспех и просто си губят времето.

Преди да изпратите автобиографията си на нов работодател, огледайте я критично. Има ли в нея достатъчно полезни за работодателя неща? Случило ли се е нещо ново в професионалния ви живот, което си струва да добавите? Има ли в нея остарели, безполезни или неадекватни факти, цифри, имена?

5. Поберете автобиографията си на 1 страница (!)
Да, знам, че има хора, които смятат, че не е важно колко дълга е автобиографията (cv), а дали върши работа. Аз обаче разсъждавам така: „Колкото по-дълга е една автобиография, толкова по-малко работа върши.”

Автобиографията от 1 страница ще направи мисълта ви по-фокусирана, посланията към работодателя по-ясни, думите и детайлите по-прецизни.

Освен това, като не съобщавате всичко за себе си до последния детайл, вие давате възможност на работодателя да узнае повече за вас, като ви покани за среща. Нали това искате?

По-дългите автобиографии (cv) носят риска да отегчат много работодатели и да им попречат да ги изчетат внимателно. Особено ако купчината на бюрото им е голяма.

Ако наистина държите да акцентирате на някои факти, но не успявате да сторите това в рамките на една страница, обмислете възможността да изготвите 1-2 приложения към автобиографията си.

Например, ако утре реша да кандидатствам за асистент в някой университет, ще поставя заглавията на книгите и по-интересните си статии в отделно приложение, озаглавено “Публикации”.

6. Използвайте мощни думи
Както стана ясно в правило #2, автобиографията (cv) е инструмент за продажба. За целта, продавайте чрез мощни думи, най-вече глаголи, защото те са единственото, от което работодателят ще си извади стойностни заключения за вас.

Ето списък, който всеки един работодател мечтае да види:

■Управлявам
■Продавам
■Организирам
■Изобретявам
■Усъвършенствам
■Оптимизирам
■Разработвам
■Подобрявам
■Координирам
■Произвеждам
■Разширявам
■Преговарям
■Създавам
■Внедрявам
■Контролирам
■Оценявам
■Изграждам
Тези глаголи ще покажат ясно, че сте човек, който решава проблеми и създава възможности, т.е. не само “работите”, но и носите резултати.

7. Бъдете конкретни
Няма по-отегчителна автобиография от „кухата” автобиография - онази, която говори много, но не казва нищо.

По възможност, позовавайте се на брой продажби, проценти ръст, брой обслужени клиенти, брой спечелени нови клиенти, имена на географски региони, брой разработени нови географски региони, имена на важни клиенти, брой изобретения, процент реализирани икономии и т.н.

Някой би казал: „Та това е фирмена тайна!! Работодателят ще си помисли, че след като разгласявам данни за бивши мои местоработи, ще постъпя така и с него.”

Не бъдете чак толкова притеснителни - не винаги и не всичко е чак толкова голяма „фирмена тайна”! Така или иначе за цифрите и фактите ще стане дума в хода на интервюто, ако интервюиращият е професионалист, който знае какво иска.

Освен това, потенциалният ви работодател ще иска да разбере с какво именно вие сте ценен и полезен. Помогнете му, не го затруднявайте.

8. Заложете на първокласния външен вид
Начинът, по който изглежда автобиографията ви (cv) може рязко да повлияе на шансовете ви да постигнете основната си цел - да ви поканят на интервю.

Ето няколко идеи:

■Оставяйте достатъчно бели пространства и празни редове между и около абзаците - така текстът ще „диша” и ще привлича окото.
■Използвайте булети (без да прекалявате) - те помагат на читателя да открои и запомни важните моменти.
■Подчертавайте или удебелявайте ключови заглавия, подзаглавия или определени думи (без да прекалявате).
■Ако имате възможност, използвайте малко по-дебела хартия, с класически размери А4 и светла на цвят. По-големият грамаж на хартията ще направи автобиографията ви уникална и лесно откриваема в общия “кюп”.
Повечето автобиографии използват стандартния шрифт Times New Roman, но предполагам, че вие не искате да сте банални, а да направите впечатление. В този случай, използвайте несерифни шрифтове, като Arial или Verdana например (тази статия е написана на Verdana).

9. Не пишете глупости
В идеалния случай, автобиографията ви (cv) ще съдържа три типа информация - трудов опит и способности (1), образование (2) и вашите контакти (3). Съотношението между първите два типа следва да е приблизително 80%:20%.

Ето защо, не помествайте безполезни неща. Това е глупаво, защото освен всичко друго краде от оскъдното ви пространство от 1 страница.

Имам предвид следните неща:

■Пол
■ЕГН или дата на раждане
■Семейно положение
■Деца
■Цвят на очите
■Ръст
■Здравословно състояние
■Хобита
■Всякакви знания, умения, курсове, интереси и др. без връзка с длъжността
■Чуждици
■Адреси на бивши работодатели
■Снимка
■Знамето на европейския съюз или друго графично изображение
■Заглавия като „Автобиография”, „CV” или глупости от сорта на „Европейски формат на автобиография” - това е ясно и без да го казвате. Просто започете с името и фамилията си.
Убедете се, че автобиографията ви (cv) не съдържа правописни, граматически, стилистични или чисто технически грешки. Няма по-лесен начин да сринете репутацията си, ако на всеки втори ред работодателят открива доказателства за вашата разсеяност или неграмотност.

10. Съставете убийствено мотивационно писмо
Съставяйте мотивационно писмо всеки път, когато кандидатствате за работа. Доброто мотивационно писмо подсилва ефекта от автобиографията ви и заостря вниманието върху някои конкретни моменти в нея.

И най-добрата автобиография (cv) обаче може да се окаже недооценена, ако съставите стандартно мотивационно писмо от типа на „Уважаеми Господа, моля приемете моята автобиография и диплом за дрън-дрън-дрън… Надявам се, че дрън-дрън-дрън…”

Подобни мотивационни писма не казват нищо. В един момент работодателите спират да ги четат.

За перфектните мотивационни писма може да се състави цял нов материал (вече е сторено), но най-важното, което следва да запомните сега е, че те трябва да откроят конкретни способности, умения или постижения, които са споменати или поне загатнати по някакъв начин в автобиографията ви.

И още - мотивационното писмо следва да е откровено, интересно за четене и ентусиазирано. Подобно писмо ще провокира работодателя да погледне още веднъж автобиографията ви и най-вероятно - да си уреди среща с вас.

11. Бонус-правило: Бъдете откровени
Безусловно, в автобиографията си (cv) можете лесно да изопачите, преувеличите или дори да си измислите факти и събития, само и само да постигнете целта си - да ви поканят на интервю.

Подобен подход е вашата 1000% гаранция, че няма да получите желаното място, както и че никога повече няма да се явите на интервю в тази организация.

Да сте откровени не означава, че автобиографията ви трябва да се превърне в детайлна история на вашия живот. Неспоменаването на някои моменти от професионалния ви път не е лъжа и стига те да нямат касателство към длъжността, всичко е наред - не ги споменавайте и се явете на интервюто без угризения.

За всичко останало обаче, откровеността е най-добрата политика.

***
Това бяха моите десет златни правила за перфектна автобиография (cv). През последните години аз се придържам стриктно към тях и те неизменно са ми носили успех (т.е., получавал съм покани за интервю за работа, което в последствие съм печелил).

Защо да не носят успех и на вас?

SpeeDDD
04-28-2010, 18:39
трябва ми есе на тема Народноста не пада там дето знанието живей" - Кирил и Методий

newandoriginal
04-30-2010, 09:07
спешо ми трябва отговор на литературен въпрос за Дервишово семе

темата е : Защо Хайтов е кръстил творбата си Дервишово семе ? "
( демек трябва ми нещо за смисъла на заглавието )

jakata1
04-30-2010, 12:09
Моля ви всички 10 -11 клас да ми помогнат. Трябват ми теми на прозиведенията ; граф монте кристо,дядо горио, бел ами , шинел и А.P Керн , Аз ви обичах на Пушкин; Които е писал някакви там за класно примерно (но не от интернет)и не му трябват ще може ли да ми ги даде срещу някакво заплащаане примерно.
p.с. От софия съм моля ви спешно е за един изпит

viks09
04-30-2010, 17:25
Помощ .. трябват ми няколко есета, но не намирам нищо за тях. Ето ги:
1. "Замислял ли си се дали трябва непременно да отмъстиш?"
2. "Имаш ли нужда да споделиш преживяна случка?"
3. "Не се разбирам с родителите си, защото те са забравили какви са били като деца"

Благодаря предварително! : ))

deSireeE
05-01-2010, 08:56
Трябва ми доклад по география на тази тема..

Великобритания и Япония-Общото и различното между тях

много ще съм ви благодарна ако ми помогнете :)

fogdog
05-01-2010, 10:20
Извинете може ли някой да ми даде идеи за какво да пиша на тема Диалогът в японски филм (есе) :-)

plezi
05-06-2010, 13:48
Помогнете!!!

ЛИС на следните теми :

Тези теми се отнасят за стихотворението
на Блага Димитрова ,,Жена''

1)Тревога,любов и саможертва в битието на жената

2) Изборът на жена

3)Жената-любов,дълг и всеотдайност


ЕСЕ на следните теми :

Тези теми се отнасят за стихотворението
на Блага Димитрова ,,Жена''


1) Призванието на жената-вчера,днес и утре

2)И непростимото да простиш

3)Как тревожно е да си жена

4)Саможертва е да си жена

emobjk
05-09-2010, 07:56
Хора на голям зор съм!!
Спешно ми трябва план за презентация и инфорнмация за романтизма в Германия

monboonbon
05-09-2010, 11:18
Хора, трябва ми съчинение интерпретация на тема:
"Смисълът на човешкото съществуване" - Един есенен ден по шосето

Freaa
05-09-2010, 11:39
хейй на мен ми трябва доклад по химия на тема "Химични влакна и пластмаси. Екологични проблеми".

hrisi94
05-11-2010, 15:36
Здравейте имам да пиша курсова работа и никога до сега не съм правила трябва да има уров,изложение и заключение и всяка връзка от кой сайт е вземана нямам дори и представа как трябва да изглежда темата ми е Хотел Болярски Велико Търново

rumch0
05-12-2010, 09:41
Моля ви помогнете!Спешно ми трябва есе на някоя от следните теми: 1)Нищо никога не е толкова лесно,колкото изглежда на пръв поглед. 2)Няма човешки проблем,за койтода не съществува лесно решение-съвършено надеждно и погрешно. 3)Не можем да решим проблемите,ако разсъждаваме по същия начин по който сме разсъждавали при създаването им. Ще съм ви много благодарен!!!

rumch0
05-12-2010, 09:56
Моля ви помогнете!Спешно ми трябва есе на някоя от следните теми: 1)Нищо никога не е толкова лесно,колкото изглежда на пръв поглед. 2)Няма човешки проблем,за койтода не съществува лесно решение-съвършено надеждно и погрешно. 3)Не можем да решим проблемите,ако разсъждаваме по същия начин по който сме разсъждавали при създаването им. Ще съм ви много благодарен!!! :-o

koko95
05-12-2010, 17:26
пишете съобщения на babyZ тя пише есета срещу 2 лева(2 листа малък формат) и праща с куриер,пощата за цялата страна.Аз от там си поръчах есе

deucegirl
05-13-2010, 11:00
Здравейте ! Имам да напиша подробен преразказ от името на малкия Томас Едисон. Ще може ли някой да ми помогне ? Не съм от България сега го научавам езика но литературата ме затруднява доста много. Разказът е следния :

Светлина, която спасява (Драган Тенев)

- Слушай, Томас - каза старият Едисон, възседнал вече на коня си, - най - много след час ще се върна и ще доведа доктор Макдермот. Дотогава стой при майка си и нито за миг не се отделяй от нея. Разбра ли ?
- Да, татко, разбрах ! - рече глухо изправеното до коня момченце, което държеше в ръце петролна лампа. В нейната жълта светлина лицето му беше бледо и измъчено. А и самото момче, въпреки че беше доста едро за своите десет години, сега изглеждаше някак издребняло, едва забележимо в нощта.
Бащата пришпори коня и изчезна в тъмнината. Момчето остана неподвижно на мястото си, докато в нощната тишина замряха и последните звуци от копитата, и едва тогава се върна в стаята при майка си. Болната лежеше в голямото дъбово легло, което Томас помнеше още от времето, когато бе съвсем малък... Изглежда, че болестта се бе усилила, защото от време на време майка му почваше да бълнува и високо викаше неясни и откъслечни думи, от които не се разбираше нищо. За да я успокои, Томас махна от челото и изсъхналата кърпа, натопи я грижливо в паничката с оцет и отново я сложи върху горещото и чело.
" Как да и помогна, боже мой! " - мислеше той отчаян.
Тежките мисли не му даваха покой. Беше свикнал винаги да се справя сам с толкова много трудности, които нерадостният живот на семейството им изправяше на пътя му, но сега беше безсилен да направи каквото и да било...
Не мина много време, откакто Томас бе седнал на леглото до майка си, и в нощта отново прозвуча конски тропот, но този път конете бяха два. Баща му и лекарят пристигнаха. Томас скочи бързо, отвори тихо вратата и остана там с лампата в ръце. Двамата мъже влязоха в стаята, а доктор Макдермот дори не свали шапката си. Направо се наведе над леглото на болната. Като свърши прегледа, той каза угрижено :
- Налага се бърза операция, Едисон, но ме е страх, че жена ви не ще издържи да пътува с кола до болницата. А да я оперирам тук, би трябвало да имам светлина,много светлина. Нищо не би могло да се направи при светлината на тази лампа. Трябва насочена силна светлина. В болницата за тази цел има специални прожектори.
- Тогава да почакаме до сутринта. Не би ли могло да се почака? - попита бащата тревожно.
- Боя се, че ще бъде вече късно, Едисон. Случаят е много спешен и има опасност от инфекция - промълви сериозно Макдермот.
Двамата мъже замълчаха. Докторът беше навел глава и безпомощно стискаше юмруците си. Старият Едисон го гледаше, без да продума.
Томас наблюдаваше ту стиснатите юмруци на доктора, ту безкръвното бледо лице на баща си и мислите му летяха с трескава бързина. Трябваше светлина, за да спасят живота на майка му. Той беше длъжен да намери светлина. Колко много неща беше измислял при нужда! Колко механизми, колко играчки бе правил за децата от градчето!
Изведнъж в главата му проблесна някаква мисъл и момчето извика:
- Най - много до половин час ще имате светлина, мистър Макдермот!
- Не минаха и двадесет минути и той се върна, придружен от Джими - момчето на съседите. В ръцете си Джими държеше няколко големи петролни лампи, а самият Томас с усилие мъкнеше голямо кристално огледало. Бързо го изправи на шкафа , после нареди пред него всички лампи и ги запали до една. Сноп ярка жълта светлина обля леглото на болната.
- Сега ще можете ли да оперирате мама ? - Гласът му беше прегракнал и очите му бяха втренчени в очите на доктора.
- Ще мога, ще мога, момчето ми ! - отговори Макдермот и го прегърна.
- Майка ти ще бъде спасена и ще дължи живота си повече на твоята изобретателност, отколкото на моите лъскави инструменти. Иди и се наспи спокойно. Утре, като се събудиш, тя ще бъде вън от всякаква опасност.
Двете момчета излязоха от стаята. В главата на Томас Алва Едисон се въртеше само една мисъл и той твърдо реши - един ден ще изобрети такава светлина, че при всеки случай да се прави операция и нощем, независимо от мястото.
Двете момчета отидоха в конюшната, мушнаха се в сеното и заспаха.


Моля ви помогнете ми да направя Подробен преразказ от името на малкия Томас Едисон.

betylini
05-13-2010, 20:31
Съчинение интерпретация на тема:

Фантастичното в разказа "Един есенен ден по шосето" (П.Вежинов)


за класно е :)

julietatata1971
05-16-2010, 20:42
:grin:

Freaa
05-17-2010, 10:05
хейй хора на мен ми трябва съчинение интерпретация на тема Конфликтът между личностните и родовите закони в разказа "Дервишово семе" на Николай Хайточ
а другата ми тема е Неосъществимият диалог между човека и изкуството в стихотворението "Японският филм" на Валери Петров
едната тема ще ми се падне на класната и ако можете да помогнете ще съм ви благодарна ;]

deSireeE
05-30-2010, 13:48
някой има ли преразказ на Бай Ганьо в банята


спешно ее :lol: мерси :-D

oktupusii
08-02-2010, 14:20
Трябва ми пътя от ,,До чикаго и назад'' на Алеко Константинов.Трябва ми възможно наи скоро. благодаря предварително :) :) =D> =D> :smt120

kikidikiriki
08-27-2010, 18:29
трябва ми
сбит преразказ на книгата избрани разкази йордан йовков
сбит преразказ на книгата антикварна книжарница (приказка без край) -Михаил Енде
не са спешни но ми трябват до 15 септември

nPoTeuH4o
10-05-2010, 18:03
Ако може малко помощ. Имам съчинение на тема "in vino veritas". Не съм много добър в съчиненията и за това моля за малко помощ. Ако е възможно де. :)

maldini
10-07-2010, 13:47
здравейте трябва ми план на Ботевото произведение "До моето първо либе"
трябват ми основните теми и конфликти , речевото действие и основните лир образи

AniBG
10-08-2010, 16:37
Ако може малко помощ. Имам съчинение на тема "in vino veritas". Не съм много добър в съчиненията и за това моля за малко помощ. Ако е възможно де. :)
Не съм го чела, но виж дали ще ти помогне! Предполагам, ще можеш да го напишеш малко по-съкратено и без много детайли!? :lol:

Жизнена сила, духовно благословение, спасение, радост, изцеление, истина, преображение — виното е един от най-древните символи на плодородие и изобилие, и жезнерадост. Освен своята ценност като трапезна, хранителна и лечебна напитка, гроздовият сок притежава тайнствената способност да се превръща в нещо повече от средство за утоляване на жажда и опиянение — то променя тези, които го пият. Именно това, както и кървавият цвят на виното е в основата на свещения символизъм.
В традиционната символика много рядко виното се свързва с опиянение, а е представяно в истинския смисъл на думата като "духовна напитка", понеже го пиели обикновено разредено с вода - течност, изпълнена с витален огън. Характерният за някои култури обичай да се изпиват прекомерни количества вино бил култово утвърден, тъй като се смятало, че в екстаза на опиянението може да се достигне единение с божеството. Смятало се, че виното разваля всяка магия, сваля маските на лъжите (лат. in vino veritas).
В култа на древногръцкия бог Дионис (в римската митология Бакхус) виното е било символ на съюз със самия Бог. Според легендата, като син на Зевс, Дионис бил създател на лозата и разтушител на грижите. Със свитата си от сатири, силени и менади бродел от страна в страна. Негови атрибути били лозовите листа и лозниците, както и жезълът му (тирс), а край него били изобразявани витални животни като козли и бикове. Митовете за неговата смърт и повторно раждане го нареждат сред умиращите и възкръсващи божествени персонажи.Лоза с гроздове плод символизира плодородие и страст, дивата лоза - лъжливост и вероломство.
В будизма сплетената лоза на алчността и желанието трябва да бъде подрязана до самия корен.Гроздовият сок напомня човешката кръв.
В орфическите ритуали виното се е приравнявало към жертвената кръв. В мистериите гроздето е символ на похот и разврат. Грозд с плодовете на лозата представлява фалически символ. Но гроздето е и символ на слънчевия дух — вдъхновителя на божествения ентусиазъм.
Христианството дава нова поетична сила на символизма на лозата и виното. В Стария завет лозата, донесена от посланиците на Мойсей от Ханаанската земя са символ на Обетованата земя.В Новия завет лозата е символ на Рая, обетованата земя за онези, които се причастяват с Тялото и Кръвта Христови.
Виното означава влагата на живота, откровение, истина, жизненост, но и кръвта на жертвата при жертвоприношение. Вино и кръв са взаимозаменяеми символи във всички религии, освен в зороастризма. Виното може също така да се превръща в огън. В тайнствата виното е напитка на мъдростта, която се предлага на божеството в специална чаша, Граал. Това вино става кръвта на божеството, с която се приобщава инициирания към неговата духовна сила, а така също напомня за принесената на божеството жертва.
Виното и житото имат слънчева, божествена природа и символизират топлината и младостта.
Виното и водата, като слънчев и лунен символ, символизират двете велики сили на вселената - огъня и водата, а така също и сливането на божествената и човешката природа, или божествеността, невидимо слята с човечността. В исляма виното е райска напитка, в противоположност на водата, която е предназначена за обикновените вярващи. Легендата разказва, че архангел Джибрил (т.е. Гавриил-господарят на Луната), който извел от градината на рая Адам и неговата жена, изпитал съжаление към низвергнатите и им подал една лоза от вече затворената за тях градина. Според друга версия сълзите, които той пролял от съжаление, намокрили пръчката му и тя пуснала филизи; плодовете й били като ангелски сълзи — кръгли и сладки. Но Иблис — върховният сред джиновете, проклел това растение, така че виното, макар и дар от ангела, не е благословено. Пиенето му и днес не е разрешено на правоверните, в рая обаче богоизбраните пият "виното, запечатано с мускус, виното, което буди желание у всички, смесвано с водата от извора Тасмин, от който приближените на Аллах утоляват жаждата си.
Виното и хлябът са хармоничният резултат от човешкия труд и умения в областта на селсокто стопанство. Виното като мъжко начало и хлябът като женско символизират съединението на течното и твърдото, божественото и човешкото. Виното е божественият екстаз, а хлябът — достъпното за очите проявяване на духа, който умира и отново се възражда.

AniBG
10-08-2010, 16:44
здравейте трябва ми план на Ботевото произведение "До моето първо либе"
трябват ми основните теми и конфликти , речевото действие и основните лир образи
Нищо лично, но произведението не е дълго пък и се порови малко в нета (отнася се за всички, които го искат на готово и не се опитват да направят нищо) Домашното си е твое, трябва да се потрудиш сам! Това, което ти е нужно трябва да го направиш сам! Не очаквай някой друг да ти напише домашното!! :x :lol:

maldini
10-09-2010, 13:06
здравейте трябва ми план на Ботевото произведение "До моето първо либе"
трябват ми основните теми и конфликти , речевото действие и основните лир образи
Нищо лично, но произведението не е дълго пък и се порови малко в нета (отнася се за всички, които го искат на готово и не се опитват да направят нищо) Домашното си е твое, трябва да се потрудиш сам! Това, което ти е нужно трябва да го направиш сам! Не очаквай някой друг да ти напише домашното!! :x :lol:
то за тва е темата бе хахахаха и щом пиша тук значи не съм намерил нищо
трай си по-добре

missyy1
10-09-2010, 15:43
може ли малко помощ ?! :-o

есе/съчинение на тема: Светът на Олимп-въплъщение за представата на древния човек за щастие и благоденствие

Благодаря

Neon
10-09-2010, 19:58
Може ли есе на тема:
Митът е като огън - съдържа незаменима сила и мощ, но играта с него е опасна

Fortkn0x
10-10-2010, 12:18
Трябва ми есе на тема:Животът е дар, не го погубвай(антидрога) и интерпретативно съчинение на тема:Умората от "безутешните дни" и копнежът за бягство от нея в "Скрити вопли" на Димчо Дебелянов
Спешно за утре...!!! ако някой намери ще съм му много благодарен :)

asdasda123456
10-10-2010, 12:57
Може ли есе на тема Завръщане към света на миналото щастие и да има някакви препратки към стихотворението на Димчо Дебелянов- ''Да се завърнеш в бащината къща"

titinkaa
10-10-2010, 13:05
Може ли да ми намериш ЛИС Мотивът за жертвата в стихотворението „Елегия”.Плс важно е за утре ми е.

puf4e
10-11-2010, 07:43
Трябва ми материал за "Съответствието между активното и пасивното поведение"..Всяко нещо ще е от помощ.

bonbonzamilion
10-11-2010, 16:34
здравейте :) искам да попитам нещо.Трябва да направя трансформиращ преразказ на "Сиромашка радост" от името на Пена (майката) та въпросат ми е в кое време трябва да преразказвам?на х,л,сегашно време или сегашно историческо :neutral: много ще съм благодарна :) :) :)

lipstick
10-12-2010, 06:21
може ли малко помощ ?! :-o

есе/съчинение на тема: Светът на Олимп-въплъщение за представата на древния човек за щастие и благоденствие

Благодаря


ПОМОЩщщщ :booooomb:

TheDarkEmper0r
10-12-2010, 13:13
Така,трябва ми съчинение на тема:
1.Умората от "безутешните дни" и копнежът за бягство от нея в "Скрити вопли" на Димчо Дебелянов;
2.Звукът и тишината в стихотворението "Да се завърнеш...".
Трябва ми едно от двете.Ще съм много благодарен :)
Трябват ми до вечерта.

koko95
10-14-2010, 15:59
Така,трябва ми съчинение на тема:
1.Умората от "безутешните дни" и копнежът за бягство от нея в "Скрити вопли" на Димчо Дебелянов;
2.Звукът и тишината в стихотворението "Да се завърнеш...".
Трябва ми едно от двете.Ще съм много благодарен :)
Трябват ми до вечерта.

заповядай само си го дръпни

http://download.pomagalo.com/412834/umorata+ot+bezuteshnite+dni+i+kopnejyt+za+byagstvo/

milataneva
10-15-2010, 15:13
Зравейте!! много спешно ми трябва есе на тема "Аз" моля ви помогнете ще го превеждам на френски

labilen
10-16-2010, 09:33
спешно ми трябва есе на тема "живота е дар, не го погубвай (антидрога)" моля ви помогнете!

sheni
11-30-2010, 12:40
много спешно ми трябва план за публично изказване на тема Научните отрития-реализирани мечти и скрити опасности
предваритилно ви БЛАГОДАРЯ :-)

ninjakiwii
11-30-2010, 22:52
трябва ми есе на тема "срещу какво се бунтувам днес" , не се бунтувам срещу нищо, можете да напишете вие срещу какво се бунтувате.

crazy7oo
12-11-2010, 15:54
много спешно за днес ми трябва преразказ на сиромашка радост от елин пелин. :( :-k :smt022

sladorankata94
03-09-2011, 18:59
любовта е по силна от смъртта съчинение

Ba1kArA
03-09-2011, 23:08
Тук има теми от 7 до 12 клас на абсолютно всякакви теми, които са ми помагали няколко пъти
dox.bg/files/dw?a=7cfe2fd6de
Който иска да сваля.

ilianmu
04-08-2011, 10:24
Трябва ми есе на тема "У всеки от нас ,,дреме" един Бай Ганьо" МЕРСИ ПРЕДВАРИТЕЛНО !!! :)

plezi
04-08-2011, 20:56
Трябва ми есе на тема :
1. Не убивай
2. Не кради
3. Ако те ударят по едната буза, обърни и другата

и трите теми са изцяло върху библията и могат да се използват само части от библията без други произведения

francyzoi4ety
04-10-2011, 11:32
Трябва ми есе на тема:
Помогнаха на Бай Ганьо да смъкне от плещите си агарянския ямурлук,наметна си той една белгийска мантия-и всички рекоха,че Бай Ганьо е вече цял европеец.
Другото:
При всичките си лошавини игото има една добродетел-Из "силистра-йолу"

Трябват ми за утре (понеделник) :(

kireca
04-10-2011, 11:39
Здравейте имаме да пишем есе на тема:

Можем ли да обичаме някого и в същото време да му се присмиваме?

Есе-"Преди да се родя"

Моля помогнете ми и ви благодаря предварително! :)

СПЕШНО Е , ТАКА ЧЕ МОЛЯ ВИ ПОМОГНЕТЕ МИИИ :(

cunt
04-10-2011, 12:37
някой да помага
Трябва ми ЛИС на тема "Проблемът за непознаваемата същност на битието" в Сън за Щастие на Славейков

StelianTodorow
04-10-2011, 13:04
Трябва ми есе върху крадецът на праскови с тема :Превъплащенията на жената хелп ме плс !! трябва ми за вторник

Tonkata
04-13-2011, 16:39
Здравейте,трябва ми есе на следните еми ... или поне на част от тях :

1. Актуалността на 10-те божи заповеди днес
2. последиците от завистта
3. Трябва да имам всичко,което другите притежават
4. пустините в моя живот
5. Няма нищо ново под слънцето
6. Адът и Раят в моят живот
7. Раят в моите представи
8. Всяко нещо , което човеците да правят на вас, това и вие правете на тях.
9. Ще обърна ли другата буза
10. Истината ще ви направи свободна.
11. Който е безгрешен,нека пръв хвърли камък
12. По това ще ви познаят,че сте мои ученици ако имате любов помежду си.
13. Където са съкровищата ти,там е и сърцето ти.

Основно ми трябват 1 ; 3 ; 8 ; 12 ; 13

Спешно ми е за утре . Благодаря предварително !

mihichkaaa
04-16-2011, 14:26
Трябва ми есе по свят и личност ЗА ЕВРОПЕИСКИЯ СЪЮЗ на някоя от следните теми:
1.Какво кара хората да се обединяват?
2.Свободно движение на работната сила като стимул за образование и повишаване на кфалификацията?
3.Може ли икономиката да обедини Европа?
4.Аз бъдещият гражданин на Обединена Европа

online666
04-18-2011, 15:57
Трябва ми есе или поне план (или някакви напътсвия да си го напиша сам) на тема:
Живей и не мисли така е най-добре - реплика на Иокаста от Едип Цар

Ако може днес да отговорите ще се радвам :)

stefencetoyyy
04-18-2011, 19:01
Хора трябва ми помощ за едно есе на тема:

Родители-деца и пропастта между тях :smt102

Есето ще ми трябва за петък 29 Април,моляви разчутам на вас за помощ [-o<
Ако някои реши случайно да ми помогне нека да ми го напише на съобщение =; Благодаря ви предварително ;-)

Betiinkaa
04-25-2011, 13:10
Трябва ми преразказ на ``По жътва`` от името на Никола !!! :wink:

makemesmilee
04-25-2011, 16:14
Трябва ми ЛИС по темите : Образът на Иисус според евангелието на Матей и Новият завет в Нагорната проповед. Моля, който може да помага :)

krisity33
05-10-2011, 17:51
Zdraveite. Trqbva mii sachinenie razsajdenie na Elin Pelin ..Po jatva na tema lubovta i truda .. izobshto nemoga da se spravq molqvi da mi pomognete .. Mersii predvaritelno

plezi
05-11-2011, 16:01
Трябва ми “За буквите” на Черноризец Храбър – апология на славянската писменост

apo96
05-11-2011, 18:56
Здравейте! Искам да попитам членовете на форума дали знаят кои са най - честите теми за класно за 8 клас ( 2-ри срок ) и ако знаят да ми помогнат със план Мерси предварително :)

plezi
05-12-2011, 11:57
Здравейте! Искам да попитам членовете на форума дали знаят кои са най - честите теми за класно за 8 клас ( 2-ри срок ) и ако знаят да ми помогнат със план Мерси предварително :)

Крадецът на праскови,Дервишово семе и Скрити вопли мисля че това бяха

innaaa
05-12-2011, 12:02
някой може ли да ми даде преразказ от името на вида.. този който беше на изпита мин. година в 7 клас ;сссссссс :smt022 :smt022 :smt022

fakeandgay
05-13-2011, 07:42
Трябва ми есе на тема "Безсилието винаги поражда злоба" по "Преди да се родя" на Ивайло Петров. Благодаря предварително.

П.С. Алтернативна тема "Материалното благополучие винаги е било по - убедително пропагандно средство от словестното"

kotenceto_bonbon
05-15-2011, 15:37
Добър деннн !!
Ще ви помоля за лис ~ ОБИЧАИ И НЛАВИ В ПРЕОБЪРНАТИЯ РОДОВ КОСМОС В ПОВЕСТА ПРОДИ ДА СЕ РОДЯ


БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНОООО :} ;pp

kotenceto_bonbon
05-15-2011, 15:37
Добър деннн !!
Ще ви помоля за лис ~ ОБИЧАИ И НЛАВИ В ПРЕОБЪРНАТИЯ РОДОВ КОСМОС В ПОВЕСТА ПРОДИ ДА СЕ РОДЯ


БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНОООО :} ;pp

karolina782
05-17-2011, 17:49
трябва ми трансформиращ преразказ на '' по жицата '' . От името на Моканина.

atm
05-18-2011, 11:46
Хора трябва ми коментар върху "Човека в калъф" или анализ квото намерите.В петък ми е класното но БЕЛ :( Благодаря предварително! :)

Express
05-18-2011, 12:08
1.Трябва ми спешно интерпретативни съчинения на теми "Един есенен ден по шосето - Диалогът с другия монолог със себе си"
2.Дервишово семе "На кръстопитя между повелите на рода и избора на сърцето"
3.Крадецът на праскови " Една истинска любов сред ужасите на войната"
АКО МОЖЕТЕ НЕЩО ДА НАМЕРИТЕ МОЛЯ ВИ ПОМОЩ !!!

Superjacker95
05-21-2011, 18:46
Ако някой може да ми даде есета на тези теми ще съм благодарен!
1."Краткия път между осанна и разпни го"
2. "Никой не е пророк в собствената си страна"

arnold9572
05-25-2011, 11:28
хора много съм я загазил :( трябва ми тема на Пространо Житие детството и мислите или нещо подобно много ще съм ви благодарен ако ми помогнете =D> =D> =D> =D> =D>

daniGirl
05-25-2011, 11:32
Моля Ви помогнете мии - трябва ми Есе на тема "Къде е съвременният Стамбул за Гергана"

pwnflakes
05-25-2011, 12:49
Здравейте!
Спешно ми трябва тема за "Човекът и природата в творчеството на Христо Ботев"
Нещо като ЛИС.
Ще съм ви адски благодарен ако ми помогнете!
Поздрави.

mirkoy
05-30-2011, 14:08
плс искам есе на тема "безсилието винаги поражда злото"

Baki4ka
05-30-2011, 18:44
Трябва ми есе по география за сряда. Задължително да не е копвано от нета!! Теми за избор:
"Природата не търпи лъжи"
"Икономическа печалба тук и сега или природна екологична катастрофа в бъдещето"
"Европейският регион- опасност за световната природна хармония" :booooomb:

gabrielaaaa
05-30-2011, 20:58
Спешно ми трябва коментар върху "Разни хора,разни идеали" върху отказаз от него... '
Вярвай в Бога, никой път не съм бил опозиция. На, питай когото щеш. И на господина Стамболова съм подавал палтото и сега пак го подавам на нашия министър. Аз имам добро сърце аслъ, хич не съм горделив. Колкото за строг — строг съм: писарите и разсилните ги мачкам като Фелд Фебел.

Bro0z3r
05-31-2011, 14:49
Трябва ми анализ на "Вълшебница" на Пейо Яворов. Моля, помогнете!!! Обърнах целия Google с глявата надолу, и... нищо
:(

gotohell97
05-31-2011, 17:40
Моля Ви дайте ми някакви насоки за ЕСЕ или Съч.-разсъжд. на тема:
"Всеки трябва да си има по една бяла лястовичка (Дамян Дамянов).
Въпрос на оценка м/у 5,50 и 6,00. Дали са го персонално на сина ми.Помогнете моля, трябва ни 6 заради кандидатстването след 7 клас.
Това име на Дамян Дамянов ме обърква, за какво е дадено там

sty
05-31-2011, 18:39
можели две лис на тема 1)Нов поглед кам патриархалното в повеста преди да се родя
2)Творецат и неговото об6тествено призвание според стихотворението
Японския филм

freax
06-01-2011, 09:27
Имам дадени 3 теми за Есе, а в петък имам класна по литература, но съм много зле в областта с разсъждаването по дадена тема и ако може малко хелп :(
1.Пътища към възхода
2.Завистта
3.Светът е тресавище и ние трябва да се стараем да не затъваме в него

martichko
06-01-2011, 11:11
Добър ден ако може някой да ми даде анализ на тема Традиций и модернизъм Светите застъпници

nikibg93
06-17-2011, 16:12
МОЛЯ трябва ми резюме на "В далечна страна" от Джек лОНДОН.По въможност до довечера ако може.Благодаря предварително.

martichka18
10-30-2011, 19:18
Здравейте, трябва ми анализ на "Юноша" и "Тълпте".
И Доклад на тема "Водещите световни компании".Ако някой намери нищо ще съм благодарна :) :)

PinkTedii
11-24-2011, 16:29
трябва ми спешно сбит преразказ на 2ра глава от немили-недраги мс предварително :)

malkiabonbon
12-08-2011, 18:14
съчинение на английски език на тема описание на хотел??

ani919
12-09-2011, 20:08
трябва ми съчинение или ... ЛИС на тема - Съдбовният конфликт между Клавдии и Хамлет

malkiabonbon
12-10-2011, 11:26
Трагедията „Хамлет” е част от Великите Шекспирови трагедии. Тя е създадена през 1631 година, като сюжетът ѝ вероятно е заимстван от „История на Дания” на Саксо Граматик и „Трагични истории” на Франсоа Белфоре.

В центъра на произведението е конфликтът на Хамлет с Клавдий, конфликт по своята същност определен от съдбата. С убийството на Хамлетовия баща се завързва съдбовният възел. Конфликтът между чичото и племенника се превръща в борба между злото и доброто, между старото и новото.

Според Зигмунд Фройд трагедията „Хамлет” се гради на същата основа като „Едип цар”. В основата на Шекспировата творба е популярният в края на XVI век в Лондон жанр трагедия на отмъщението. Трагедията „Едип цар”се базира на легендарен сюжет от тиванския митологичен цикъл. Съдбата на главния герой Едип е определена с раждането му. Нищо не може да я промени. Опитите на родителите да се отърват от детето си, изглеждат успешни за известно време. Впоследствие се оказва, че героите, вместо да избягат от съдбата си, бягат право към нея. В „Хамлет” съдбата отново се намесва. Ако бащата на Хамлет нямаше брат, не би имало втори претендент за трона. Ако не съществуваше втори кандидат за короната, законният владетел нямаше да бъде убит. Едип цар и Хамлет са герои, които преминават от незнание към знание. При Едип прозрението идва късно- едва в края на трагедията. Хамлет разбира действителните причини за смъртта на баща си в края на първо действие.

Героите от Шекспировата трагедия живеят във време на промени. Хамлет е студент във Витенберг, градът известен като център на Реформацията. В този град Мартин Лутер оповестява своите деветдесет и пет тези, заковавайки ги на вратата на катедралата. Друг известен реформатор- Жан Калвин представя човешкия живот като предопределен от съдбата. Ключова дума в идеите на Калвин е „предопределение”. Изхождайки от този факт, може да се сметне, че ставащото с героите на Шекспир е под влияние на религиозните идеи на времето.

Хамлет и Клавдий са антагонистично противопоставени герои. Единият от тях е олицетворение на злото, а другият- на доброто. Така както в живота доброто не съществува без зло, в трагедията трябва да има както положителен, така и отрицателен герой. Останалите герои се разделят на два лагера, като някои от тях (Офелия) стават жертва на злото.

Конфликтът между Клавдий и Хамлет очертава семантичните опозиции зло-добро и старо-ново. Владетелят на Дания събира в себе си всичко ретроградно. В неговия кралски двор царуват лицемерието, притворството, лъжата, измамата. За Клавдий не представлява проблем да убие спящия си брат и да се ожени за вдовицата му. Шекспировият герой носи името на известна историческа личност- римският император Клавдий. Постъпките на датския владетел ярко контрастират с делата на римския император, укрепил империята и започнал завоеванието на Британия.

Извършвайки убийство, героят нарушава родовите и общочовешките ценности. Потъпква християнския нравствен кодекс, една от заповедите на който гласи: „Не убивай.” Клавдий посяга на живота на спящ човек, което утежнява още повече вината му. Героят постъпва като представител на архаичното общество, чиято единствена цел е да се домогне до донесения улов. В неговия случай уловът приема образа на владетелския престол.

Нарушил писаните и неписаните закони, Клавдий трябва да получи своето възмездие, за да се възстанови нарушената хармония. Героят не е наказан веднага след извършването на убийството. Съдбата понякога забавя ходовете си, но това, което е писано да стане, се осъществява. Привидно е щастието на владетеля, обграден от верните си слуги. Управляван от недостойния и безскрупулен Клавдий , Елсинор се превръща в място, където духовните ценности изгубват стойността си.

Срещу владетеля на Дания се изправя принц Хамлет- представител на новото време и новите ценности, носител на духовното. Той прекъсва обучението си във Витенберг, за да присъства на погребението на баща си, а след това да се присъедини към сватбата на чичо си. Хамлет е типичен образ на ренесансовия човек-хуманист. В ценностната му система нямат място лъжата, лицемерието, безочието. Завръзката в пета сцена на първо действие определя поведението на героя. Клетвата пред призрака на баща му се превръща в мотив за действие („Заклех се!”). По думите на Гьоте Хамлет е „една прекрасна, чиста и високонравствена натура, без нервната сила, която прави героя, рухва под едно бреме, което не може да понесе, нито да отхвърли; всеки дълг е свят за него- но този е твърде тежък. От него се иска невъзможното, не невъзможното само по себе си, а невъзможното за него.”

Със своите философски монолози датският принц разкрива хуманистичното схващане за човека. Сравненията във втора сцена на второ действие, градирани възходящо ( „ангел”, „Бог”, „върховна красота”) показват централното място на човек в света. Хамлет е възхитен от човека („Човекът! Какво великолепно творение е той!.. Колко благороден е с разума си; колко безкрайно богат откъм способности, изрази, движения; колко изумително съвършен в действията си… Венец на всички живи твари!) Въпреки своето възхищение героят е разочарован от изменчивата природа на човешкото същество. В първо действие е разочарованието от майката и от жената („О, слабост, твойто име е жена!”), минава през разочарованието от човека („И какво е за мен тази квинтесенция на праха? Той не ме радва…”), за да достигне до вечното „Да бъдеш или не? Туй е въпросът”. Хамлет сравнява смъртта със сън, в който изчезват „душевният гнет и всички болки”. Епифората „Смърт…Заспиваш”, която се повтаря два пъти, утвърждава идеята за смъртта като сън. За героя „високомерието на рода” е част от неправдите и „земните мъки”. Пред мисълта за самоубийство го спира страхът от „неоткритата страна, отдето никой пътник се не връща”. Размислите на Хамлет в монолозите създават усещане за бездействие. Чрез тези монолози Шекспир вероятно е искал да направи по-ясна трагедията си, като представи идеите на новото време. Хамлет е герой, който наблюдава и анализира. В стремежа си да погледне отвъд видимото и обикновеното, датският принц достига до вечни житейски истини.

По пътя на Хамлет към осъществяването на неговата цел (отмъщението), съдбата изправя други герои, които са част от придворната свита на Клавдий. Подчинените, подобно на своя господар, са бедни духом, лицемерни, аморални.

Полоний е първият съветник на краля и кралицата. Високата длъжност „оправдава” самочувствието на героя: „Вий обстоятелства ми дайте само/ и аз причината им ще измъкна от ядката на земното кълбо!” За да изпълни кралската воля, Полоний не се свени да се рови в тайни и да шпионира принца. Стига дотам, че се държи грубо и властно с дъщеря си, чете личната ѝ кореспонденция. Животът на съветника завършва, докато подслушва разговор между Хамлет и Гертруда. Полоний получава възмездие- умира като „плъх”, прободен от датския принц.

Синът на Полоний, Лаерт, е антипод на Хамлет. Лаерт е поставен в подобно положение като принца след убийството на баща си. За разлика от Хамлет не търси доказателства, а действа импулсивно. Необмисленото му поведение е причина за смъртта му. Неговото решение, а не това на Хамлет стои в основата на трагичната развръзка.

Розенкранц и Гилденстерн са някои от придворните, изпратени от Клавдий, за да разберат тайните на принца. Двамата подчинени се превръщат от приятели в предатели на Хамлет. Те завършват живота си като нравствено деградирали личности, които намират своето възмездие.

Майката на датския принц не прави изключение от предателите. Като се омъжва за брата на своя съпруг, тя извършва едно от най-страшните престъпления- кръвосмешение (като майката на Едип в трагедията „Едип цар”)- и осквернява паметта на съпруга си. Тя е тази, която „повторно умъртвява своя мъж”. Като любящ син Хамлет я призовава да се разкае, но тя не го прави. Замисленото от съдбата застига и нея- тя умира, като изпива чашата с отровата. Смъртта чрез отрова е често срещан мотив в Шекспировите трагедии. Ромео и Жулиета умират по този начин. Разликата между тях и Гертруда е, че те изпиват отровата, за да си отидат от света, където любовта им е осъждана от околните. Датската кралица отпива от отровното питие неволно, което се оказва фатално за нея.

Любимата на Хамлет- Офелия, е жертва на злото в кралския двор. Любовта на двамата млади е споделена, но те се различават в духовно отношение. Ограничена духом, Офелия не може да се докосне до душата на Хамлет, където е буря от чувства, съмнения, копнежи. Героинята изгубва сигурността в живота, когато нейният любим убива баща ѝ. Девойката не успява да проумее случилото се и полудява. Нейните мечти и желания са обречени на гибел в суровата действителност, където властват двуличието и насилието.

В края на трагедията стрелите на съдбата улучват Клавдий. Той умира от меча на Хамлет. Владетелят на Дания завършва живота си като мерзавец- такъв, какъвто винаги е бил. Различно умира Хамлет. Принцът загива в дуел, като „достоен крал на Дания”.

В трагедията „Хамлет”, както в почти всяка трагедия, се сблъскваме с конфликта между злото и доброто. Този конфликт е съдбовно определен, както е предопределен и вътрешният двубой между злите и добрите сили във всеки човек. От нас самите зависи кое ще надделее.

nak0o
12-11-2011, 11:16
Трябва ми спешно интепретативно съчинение на тема: "Мотивът за погубената младост в Ботевата поезия". Благодаря предварително! :)

Anonimka55
12-11-2011, 13:24
Трябва ми ЛИС на следната тема:
Чувства и настроения в литературната миниатюра "Тихия пролетен дъжд" На Н.Лилиев
Трябва ми за утре.Благодаря предварително

Vicksyto
12-26-2011, 15:46
Помогнете ми.. :( Трябва ми ЛИС на тема "Майката-спомен за родовия свят" в "Скрити вопли".Нужно е да започва с теза,а аргументацията да е като план с първа микротеза,втора микротеза,трета микротеза.. Сега съм осми клас и все още не съм запозната с направата на такова съчинение.Ще съм ви страшно благодарна ако ми помогнете. :)

levski_20
12-27-2011, 10:23
Здравейте! Трябва ми философско есе на две от следните теми: 1) "Важно е не да се въздържаме от наслажденията, а да властваме над тях. 2) "Висшата мъдрост е да различаваме доброто от злото". Благодаря предварително и ако някой успее да намери нещо ще ми направи голяма услуга.

mustyy
01-07-2012, 09:05
Хора Моля Ви някой да ми помогне. Спешно ми трябва есе на тема Живота е като огледало ако му се усмихнеш ще ти отвърне със същото.. трябва ми за понеделник..

vilincetoy_96
04-26-2012, 13:35
моля ви помогнете ми за утре 27.04.12г. имам съчинение разсъждение върху тема Каква е полята на песента в разказа на Елин Пелин По Жътва ...... мооля виии помогнете ми ....!!!! HELP ME !!!!!! ;[[[[[

vilincetoy_96
04-26-2012, 13:38
!!!!HELP ME .... трябва ми за утре 27.04.12г. съчинение разсъждение върху тема Каква е ролята на песента в разказа на Елин Пелин ''По Жътва'' ... помогнете ми молявии .... HELP ME !!!!

stelinka_97
05-10-2012, 06:59
здравейте, спешно ми трябва ЛИС на тема " В какво се състои човешката драма на Рамадан" от Дервишово семе..
трябва ми за днес, благодаря предварително..

peniLP
05-31-2012, 20:48
Помогнете трябва ми философско есе на тема "ако съдбата ти затваря вратата - влез през прозореца" Сенека или "Моята идеална държава". В първата трябва да се включват поне 2 философски тези(на двама или повече философи Ж.П.Сартр,Кирхегор ),може да се включат понятията свобода,щастие,съдба. Във втората трябва да се разгледат поне двама философа(Аристотел,Платон, емокрит, две тези) може да се включат и по-съвременни теоретици. Също може да се спомене и държава която ни харесва и искаме да живеем там. Благодаря Предварително...! ! !

BuTaMuH
06-01-2012, 16:23
Престои ми класна на тези 3 теми:

1.Проблема за смисалът на живота в разказа ''В един есенен ден по шюсето''.
2.Човекът и природата в разказа на Йордан Радичков ''Нежната спирала''.
3.Отговорноста към живота в стихотворението на Блага Димитрова ''Жена''.

Трябва да са в Литературно интерпретативно съчинение(ЛИС)!

Благодаря много предварително!

mimsssss
06-04-2012, 18:47
За утре ми трябва есе на тема "Опазването на околната среда е по-важно от индустриалното развитие".

План:
1. Увод - кратък анализ на съвременното общество.
2. Проблеми породени от бързия икономически бум.
3. Проблеми, които пораждат екологично съзнание.

Много ми е важно!

IvoS7
06-05-2012, 12:08
Здравейте,трябва ми есе на тема "Имали живот в книгите днес" или "Моята "беседа" срещу злото".Трябва да са свързани с произведенията трябват ми за 11.06.Благодаря предварително :)

JorkiO
06-05-2012, 20:37
Трябва ми ЛИС или ЕСЕ на тема :
Съвременната Гергана (Изворът на Белоногата)

onestar
06-06-2012, 22:36
Здравейте,трябва ми есе на тема "Имали живот в книгите днес" или "Моята "беседа" срещу злото".Трябва да са свързани с произведенията трябват ми за 11.06.Благодаря предварително :)

С кои произведения трябва да са свързани?
Инак ето ти нещо, което може да ти свърши работа - http://www.kaminata.net/ima-li-badeshte-knigata-v-epohata-na-globalnite-tehnologii-t41715.html

и това - http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=171623

meiiiiiiii
06-08-2012, 11:41
Спешно ми трябва есе на тази тема: С какво Кирил Философ и Методий са идеалният тип на своята епоха МОЛЯ ВИ! СПЕШНО Е! Благодаря предварително!

betsitoooooo
06-21-2012, 13:48
Спешно ми трябва есе на тема "Неписаните закони в човешкия живот". Благодаря предварително!

gotinia.gotin
12-21-2012, 11:31
Ако някой иска доклади,есета,съчинения,ли ,преразкази,курсови работи,пищови,анализи,теми, презентации,текстове и/или всякакви други да пише тук.

Mnogo shte sam ti blagodaren Za osvobojdavane ot studenski ispit

vakanciqta
01-02-2013, 19:08
Спешно ми трябват тези теми по Литература (ЛИС)(10 клас ) ,че наближава класно .. каквото намерите аз се измъчих и не намирам нищо ..
3) Лудостта в трагедията Хамлет
4) Да бъдеш или да не бъдеш
5) Отмъщението като дълг или престъпление (Хамлет)
6) Лицемерието -социално зло (Тартюф)
7) Лица и маски (Тартюф)

pepa97
01-13-2013, 17:45
Спешно ми трябват тези теми по Литература (ЛИС)(10 клас ) ,че наближава класно .. каквото намерите аз се измъчих и не намирам нищо ..
3) Лудостта в трагедията Хамлет
4) Да бъдеш или да не бъдеш
5) Отмъщението като дълг или престъпление (Хамлет)
6) Лицемерието -социално зло (Тартюф)
7) Лица и маски (Тартюф)

Пишете в темата есета ,съчинения ,преразкази-всичко...тук !!!отговарям ви незабавно !!!!!!!

Alex_Ruseva
04-01-2013, 11:58
Някой може ли да ми помогне? Трябва ми съчинение на тема "Мечтите и дилемите в разказа Дервишово семе". Благодаря предварително!

Georgiewa23
06-22-2014, 13:39
Любовта и отговорността като общочовешки ценности (Доклад)

lneikova
11-30-2014, 18:28
Трябва ми ДОКЛАД на книгата " Майсторите на маркетинга разказват." Благодаря предварително :)

cecii
03-12-2015, 08:11
Ако някой иска доклади,есета,съчинения,ли ,преразкази,курсови работи,пищови,анализи,теми, презентации,текстове и/или всякакви други да пише тук.

!СПЕШНО!

ivelina an4eva
03-25-2015, 16:57
pomo6t za utre mi trqbva lis na tema problemut za jivota i smurta v tvor4estvoto na pen4o slaveikov

kalina555
02-28-2016, 15:13
Елин Пелин Син преразказ от името на дядо Никола

mincheto
03-13-2016, 07:22
Елин Пелин Син преразказ от името на дядо Никола

http://books2.my.contact.bg/pelin/sin.html
http://search.pomagalo.com/?keywords=%F1%E8%ED%20%E5%EB%E8%ED%20%EF%E5%EB%E8% ED%20%EE%F2%20%E8%EC%E5%F2%EE%20%ED%E0%20%E4%FF%E4 %EE%20%ED%E8%EA%EE%EB%E0

Didi___
04-07-2016, 13:07
Трябва ми спешно есе на тема "Климатът и аз"!!!!

ivankak
04-09-2016, 15:58
Здравейте. Видях тази тема и бих искала да Ви помоля да ми помогнете с едно есе, тъй като съм забила тотално и не мога дори да го започна. Темата на есето е - "Могат ли положителните литературни герои да притежават отрицателни черти, а отрицателните герои - положителни?".