fenastz
04-01-2010, 10:05
Сигурен съм, че много от вас се чудят защо винаги съм такъв темерут. Реших, че е време да си излея душата пък каквото ще да става. Моля не ме съдете за постъпката ми, замислете се как бихте постъпили вие на мое място...
Всичко започна преди около година в училище. М. ме запозна със С.
С. беше красиво момиче, но винаги имаше сенки под очите и понякога изглеждаше много депресирана. Писахме си по скайп, престраших се да я поканя навън. Тя беше доста дръпната в началото, но когато отидохме в парка ми сподели нещо, което и досега помня. Тя ми каза за по-големия си брат - как непрестанно я тормозел, как родителите й никога не я подкрепяли, все били заети с нещо. Говорихме си докато се стъмни. :oops:
Когато тя тръгна да става, аз й казах "почакай, остани още малко", тя се обърна и видях една сълза да се стича по бузата й. Прегърнах я, исках да се чувства сигурна в мен.
Целунахме се, усетих как всичко в мен се преобръща. :-)
Знаех какво трабва да направя.
Тръгнахме си заедно, настоях да я изпратя. Когато стигнахме пред у тях аз застанах настоятелно. Тя ме погледна тъжно и ме покани да вляза. Бях готов на всичко...Исках това, което само там можех да получа...
Вече бях във хола, когато я видях истински за първи път...Беше във фин черен цвят, сякаш поглъщаше светлината.
Прокарах пръсти, настръхнал от близостта й.
Направих решението. Грабнах я, изнесох я от дома й - бях решил никога повече да не я върна на брата на С. Тичах, въпреки, че ми тежеше.
Донесох а вкъщи и я включих в телевизора.
Красивата черна гейм-конзола PlayStation 3.
След този случай С. вече не ми говори, а брат й иска да ме пребие.
Радвам се, че споделих и честит първи Април на всички ви ! :)
Всичко започна преди около година в училище. М. ме запозна със С.
С. беше красиво момиче, но винаги имаше сенки под очите и понякога изглеждаше много депресирана. Писахме си по скайп, престраших се да я поканя навън. Тя беше доста дръпната в началото, но когато отидохме в парка ми сподели нещо, което и досега помня. Тя ми каза за по-големия си брат - как непрестанно я тормозел, как родителите й никога не я подкрепяли, все били заети с нещо. Говорихме си докато се стъмни. :oops:
Когато тя тръгна да става, аз й казах "почакай, остани още малко", тя се обърна и видях една сълза да се стича по бузата й. Прегърнах я, исках да се чувства сигурна в мен.
Целунахме се, усетих как всичко в мен се преобръща. :-)
Знаех какво трабва да направя.
Тръгнахме си заедно, настоях да я изпратя. Когато стигнахме пред у тях аз застанах настоятелно. Тя ме погледна тъжно и ме покани да вляза. Бях готов на всичко...Исках това, което само там можех да получа...
Вече бях във хола, когато я видях истински за първи път...Беше във фин черен цвят, сякаш поглъщаше светлината.
Прокарах пръсти, настръхнал от близостта й.
Направих решението. Грабнах я, изнесох я от дома й - бях решил никога повече да не я върна на брата на С. Тичах, въпреки, че ми тежеше.
Донесох а вкъщи и я включих в телевизора.
Красивата черна гейм-конзола PlayStation 3.
След този случай С. вече не ми говори, а брат й иска да ме пребие.
Радвам се, че споделих и честит първи Април на всички ви ! :)