View Full Version : Пак започнах да проявявам собственически чувства
Нямам някакъв особено драматичен или сериозен проблем. Намирам се на работа общо-взето с тая тема. Просто си казвам, де. Бях спряла, но от известно време пак започнах да проявявам собственически чувства към някои хора. Най - странното е, че е моментно и все са хора, с които по принцип не искам да имам нищо общо (в любовен план). Ама ми е терсене, все едно съм изпуснала нещо. Най - тъпото е, че аз де факто не ги искам, просто имам нужда да чувствам, че някой ми е подвластен. (Може би е, защото дълбоко в себе си вярвам, че съм наистина прекалено прекрасна за да може да ми се устои :lol: ) На някой случвало ли се е такова нещо? Как го преодолявате? И дали има нужда от някакво изкореняване или просто ми се случва от нямане на работа? 8-)
DevilWish
04-01-2010, 18:30
На мен.Преди години.И аз се исках всички да са ми подвластни :D :D И това ще мине :)
Случвало ми се е, че и по-фрапантни ситуации.
Най - тъпото е, че аз де факто не ги искам, просто имам нужда да чувствам, че някой ми е подвластен. (Може би е, защото дълбоко в себе си вярвам, че съм наистина прекалено прекрасна за да може да ми се устои Laughing )
В това не намирам нищо странно, може би защото ми е близко.
От позицията на "нормален човек" обаче, доколкото има такива по тая земя, това не е никак добро, нито е нормално. Дори е тревожно.
Ама какво да се правим, собственички сме. Имаме си обаче едно оправдание, което в известна степен си е почти алиби. Надали бихме предявявали претенции за собственост към алфа-индивиди, които ни респектират и ни карат да им ходим след гъза.
Лично аз на такива мога само да им въздишам и да им се кланям, но уви, малко са за мен, останалите искам да са под чехъла и мачкането : | Дори да не ги харесвам! В известен смисъл, дори мисля че си го заслужават...
Но ти не се бой за себе си ;] Аз съм милиарди пъти по-зле що се отнася до това как искам хората да ми принадлежат и т.н. Когато стане фикс-идея почва да боли. Зат'ва не се занимавам с връзки. Просто ми е ясно, че това моето не е нормално и няма смисъл да тормозя хората, а също и себе си :)
*Не че не е любов (когато наистина обичам приятеля), но ревността, граничеща с претенции за собственост, е отровна. Наранява мен, наранява и човека.
**Иначе и на мен доскоро ми се случи да искам човек, който дори ми е ... уф, абе не знам, недотам приятен, да ми принадлежи. Може би защото сам ми се сложи в краката и т.н., и ми харесваше как ме обича и исках да си го задържа (маниакално, нали .. ужасно е!), но така и не оправдах желанията му за връзка. Залъгвах го с някво приятелство, при тва неискрено. И то всичко заради собственическото чувство.
Krasencety
04-01-2010, 19:04
и аз го имам това чувство макар и може би в не толкова големи количества.. наранява най вече този, който го изпитва.. :? как да се справиш? Не знам.. търся отговор на същия въпрос. :o
Случвало ми се е и ми се случва . Най - интересното наистина както казваш е ,че не ги искам за нищо друго освен за приятели , а и не ги харесвам по друг начин . Просто чувството, което пораждат в мен е опияняващо . Някак си ми харесва да виждам ,че не могат без мен, но знаят ,че никога няма да ме имат .Което от една страна ги наранява , а аз започвам да ги съжалявам . Съвеста в мене се обажда , но на другия ден чувството отново ме завладява.
jghgh не знам какво е това самочувствие до небесата, но всичко се връща и някой ден ще те преебат много лошо и ще ти дойде акъла в главата.. и не знам в какви филми се вкарвате, всички ви били принадлежали, те тия дето ви ходят по гъзовете тр да са ебахти загубените.
Случвало ми се е, че и по-фрапантни ситуации.
Най - тъпото е, че аз де факто не ги искам, просто имам нужда да чувствам, че някой ми е подвластен. (Може би е, защото дълбоко в себе си вярвам, че съм наистина прекалено прекрасна за да може да ми се устои Laughing )
В това не намирам нищо странно, може би защото ми е близко.
От позицията на "нормален човек" обаче, доколкото има такива по тая земя, това не е никак добро, нито е нормално. Дори е тревожно.
Ама какво да се правим, собственички сме. Имаме си обаче едно оправдание, което в известна степен си е почти алиби. Надали бихме предявявали претенции за собственост към алфа-индивиди, които ни респектират и ни карат да им ходим след гъза.
Лично аз на такива мога само да им въздишам и да им се кланям, но уви, малко са за мен, останалите искам да са под чехъла и мачкането : | Дори да не ги харесвам! В известен смисъл, дори мисля че си го заслужават...
Но ти не се бой за себе си ;] Аз съм милиарди пъти по-зле що се отнася до това как искам хората да ми принадлежат и т.н. Когато стане фикс-идея почва да боли. Зат'ва не се занимавам с връзки. Просто ми е ясно, че това моето не е нормално и няма смисъл да тормозя хората, а също и себе си :)
*Не че не е любов (когато наистина обичам приятеля), но ревността, граничеща с претенции за собственост, е отровна. Наранява мен, наранява и човека.
**Иначе и на мен доскоро ми се случи да искам човек, който дори ми е ... уф, абе не знам, недотам приятен, да ми принадлежи. Може би защото сам ми се сложи в краката и т.н., и ми харесваше как ме обича и исках да си го задържа (маниакално, нали .. ужасно е!), но така и не оправдах желанията му за връзка. Залъгвах го с някво приятелство, при тва неискрено. И то всичко заради собственическото чувство.
Бахти говедото. Поне си признаваш.
Бил съм за кратко жертва на подобно нещо, но като усетих, че ме разиграва и скоро няма да ми лапа, обърнах играта и прекратих контактите или поне се дистанцирах и забравих. Лошо е обаче, ако човек се влюби, щото тогава ей такива, като това цитираното по-горе могат да ти ебат майката.
stupid0boy
04-01-2010, 23:21
хормони [.]
Ако сега усещаш чуството, че искаш някой да ти ходи по свирката, после ще изпитваш нужда и някой да те... Е бне....
Ебването няма нищо общо в случая ...
Хубавото е поне, че осъзнаваш какво се случва .. :lol:
иначе .. случвало ми се е за момент да проявя такова желание, но в следващия се осъзнавам, че няма смисъл от това, след като не ги искам за нещо повече от познати .. 8-)
Как се изкоренява? Трудно ще да е .. все пак всеки гледа своите облаги, а в твоя случай ако се откажеш не си на оферта, но все пак се опитай да помислиш и за тези около теб .. :-o
Priceless
04-02-2010, 06:01
Случвало ми се е, че и по-фрапантни ситуации.
Най - тъпото е, че аз де факто не ги искам, просто имам нужда да чувствам, че някой ми е подвластен. (Може би е, защото дълбоко в себе си вярвам, че съм наистина прекалено прекрасна за да може да ми се устои Laughing )
В това не намирам нищо странно, може би защото ми е близко.
От позицията на "нормален човек" обаче, доколкото има такива по тая земя, това не е никак добро, нито е нормално. Дори е тревожно.
Ама какво да се правим, собственички сме. Имаме си обаче едно оправдание, което в известна степен си е почти алиби. Надали бихме предявявали претенции за собственост към алфа-индивиди, които ни респектират и ни карат да им ходим след гъза.
Лично аз на такива мога само да им въздишам и да им се кланям, но уви, малко са за мен, останалите искам да са под чехъла и мачкането : | Дори да не ги харесвам! В известен смисъл, дори мисля че си го заслужават...
Но ти не се бой за себе си ;] Аз съм милиарди пъти по-зле що се отнася до това как искам хората да ми принадлежат и т.н. Когато стане фикс-идея почва да боли. Зат'ва не се занимавам с връзки. Просто ми е ясно, че това моето не е нормално и няма смисъл да тормозя хората, а също и себе си :)
*Не че не е любов (когато наистина обичам приятеля), но ревността, граничеща с претенции за собственост, е отровна. Наранява мен, наранява и човека.
**Иначе и на мен доскоро ми се случи да искам човек, който дори ми е ... уф, абе не знам, недотам приятен, да ми принадлежи. Може би защото сам ми се сложи в краката и т.н., и ми харесваше как ме обича и исках да си го задържа (маниакално, нали .. ужасно е!), но така и не оправдах желанията му за връзка. Залъгвах го с някво приятелство, при тва неискрено. И то всичко заради собственическото чувство.
Същото говедо съм и аз. 8-)
Случвало ми се е, че и по-фрапантни ситуации.
Най - тъпото е, че аз де факто не ги искам, просто имам нужда да чувствам, че някой ми е подвластен. (Може би е, защото дълбоко в себе си вярвам, че съм наистина прекалено прекрасна за да може да ми се устои Laughing )
В това не намирам нищо странно, може би защото ми е близко.
От позицията на "нормален човек" обаче, доколкото има такива по тая земя, това не е никак добро, нито е нормално. Дори е тревожно.
Ама какво да се правим, собственички сме. Имаме си обаче едно оправдание, което в известна степен си е почти алиби. Надали бихме предявявали претенции за собственост към алфа-индивиди, които ни респектират и ни карат да им ходим след гъза.
Лично аз на такива мога само да им въздишам и да им се кланям, но уви, малко са за мен, останалите искам да са под чехъла и мачкането : | Дори да не ги харесвам! В известен смисъл, дори мисля че си го заслужават...
Но ти не се бой за себе си ;] Аз съм милиарди пъти по-зле що се отнася до това как искам хората да ми принадлежат и т.н. Когато стане фикс-идея почва да боли. Зат'ва не се занимавам с връзки. Просто ми е ясно, че това моето не е нормално и няма смисъл да тормозя хората, а също и себе си :)
*Не че не е любов (когато наистина обичам приятеля), но ревността, граничеща с претенции за собственост, е отровна. Наранява мен, наранява и човека.
**Иначе и на мен доскоро ми се случи да искам човек, който дори ми е ... уф, абе не знам, недотам приятен, да ми принадлежи. Може би защото сам ми се сложи в краката и т.н., и ми харесваше как ме обича и исках да си го задържа (маниакално, нали .. ужасно е!), но така и не оправдах желанията му за връзка. Залъгвах го с някво приятелство, при тва неискрено. И то всичко заради собственическото чувство.
Същото говедо съм и аз. 8-)
Не сте говеда. Това си е част от природата. Много ясно, че ще предпочиташ да ИМАШ, а не да НЯМАШ: пари, контрол, любов...
Адлер ги е писал тези неща...
То хубаво да имаш, ама когато нещастниците, които са ти подвластни се надяват на нещо с малката надежда, че ще го получат, тогава става гадно. После ревете, че ние сме били говеда, че сме ви ебали и после бягаме. Като се замисли човек по-добре това, отколкото ващо.
Искам едно нещо да приемете като аксиома: Приятелство между жена и мъж НИКОГА при НИКАКВИ обстоятелства не може да има. Единственият вариант е да се чукат.
То хубаво да имаш, ама когато нещастниците, които са ти подвластни се надяват на нещо с малката надежда, че ще го получат, тогава става гадно. После ревете, че ние сме били говеда, че сме ви е**ли и после бягаме. Като се замисли човек по-добре това, отколкото ващо.
Искам едно нещо да приемете като аксиома: Приятелство между жена и мъж НИКОГА при НИКАКВИ обстоятелства не може да има. Единственият вариант е да се чукат.
Това за даването на напразни надежди е гадно, но е отделен въпрос. Лошото е, че момчетата често се САМОНАВИВАТ и приемат и една обикновена усмивка за "явен знак, че си пада по мене!" :)
Много мило, че се обръщаш към мен като към момиче :D , ама аз не съм. Сигурно си се объркал, щото 1 път ти писах, че на снимката си с добра външност и няма как да си имаш проблеми с харесването при повечето момичета.
За "ебнало и избягало", както писа едно момиче - то това не е приоритет само на момчетата. С еманципацията на жените все по-често се случва някоя да се "изчеше" с тебе и после да те зареже без да й дреме ти имаш ли чувства към нея или не.
Аз пък съм имал приятелства между жени и мен. Що да не може? Колежки, съученички, съседки...Повечето омъжени или с гаджета. Какво ме интересува пола, ако е добра за приятел?
И не - не мисля, че чукането е единствен вариант. Една жена може ДАЖЕ ДА ТИ Е НАЧАЛНИК...
То хубаво да имаш, ама когато нещастниците, които са ти подвластни се надяват на нещо с малката надежда, че ще го получат, тогава става гадно. После ревете, че ние сме били говеда, че сме ви е**ли и после бягаме. Като се замисли човек по-добре това, отколкото ващо.
Искам едно нещо да приемете като аксиома: Приятелство между жена и мъж НИКОГА при НИКАКВИ обстоятелства не може да има. Единственият вариант е да се чукат.
Това за даването на напразни надежди е гадно, но е отделен въпрос. Лошото е, че момчетата често се САМОНАВИВАТ и приемат и една обикновена усмивка за "явен знак, че си пада по мене!" :)
Много мило, че се обръщаш към мен като към момиче :D , ама аз не съм. Сигурно си се объркал, щото 1 път ти писах, че на снимката си с добра външност и няма как да си имаш проблеми с харесването при повечето момичета.
За "ебнало и избягало", както писа едно момиче - то това не е приоритет само на момчетата. С еманципацията на жените все по-често се случва някоя да се "изчеше" с тебе и после да те зареже без да й дреме ти имаш ли чувства към нея или не.
Аз пък съм имал приятелства между жени и мен. Що да не може? Колежки, съученички, съседки...Повечето омъжени или с гаджета. Какво ме интересува пола, ако е добра за приятел?
И не - не мисля, че чукането е единствен вариант. Една жена може ДАЖЕ ДА ТИ Е НАЧАЛНИК...
Не съм си качвал снимки тук. Сигурно си се объркал. Говорех не конкретно към теб, а като цяло за тези типажи. От тази гледна точка и аз имам наистина доста приятелки, но има някаква граница. Не е истинско приятелство, а по-скоро рядко излизане споделяне и вършене на услуги, събиране по партита, дискотеки и тн. Това е друго.
То хубаво да имаш, ама когато нещастниците, които са ти подвластни се надяват на нещо с малката надежда, че ще го получат, тогава става гадно. После ревете, че ние сме били говеда, че сме ви е**ли и после бягаме. Като се замисли човек по-добре това, отколкото ващо.
Искам едно нещо да приемете като аксиома: Приятелство между жена и мъж НИКОГА при НИКАКВИ обстоятелства не може да има. Единственият вариант е да се чукат.
Това за даването на напразни надежди е гадно, но е отделен въпрос. Лошото е, че момчетата често се САМОНАВИВАТ и приемат и една обикновена усмивка за "явен знак, че си пада по мене!" :)
Много мило, че се обръщаш към мен като към момиче :D , ама аз не съм. Сигурно си се объркал, щото 1 път ти писах, че на снимката си с добра външност и няма как да си имаш проблеми с харесването при повечето момичета.
За "ебнало и избягало", както писа едно момиче - то това не е приоритет само на момчетата. С еманципацията на жените все по-често се случва някоя да се "изчеше" с тебе и после да те зареже без да й дреме ти имаш ли чувства към нея или не.
Аз пък съм имал приятелства между жени и мен. Що да не може? Колежки, съученички, съседки...Повечето омъжени или с гаджета. Какво ме интересува пола, ако е добра за приятел?
И не - не мисля, че чукането е единствен вариант. Една жена може ДАЖЕ ДА ТИ Е НАЧАЛНИК...
А замислял ли си се, че момичето срещу теб все пак те харесва? Без да си разбрал, защото и аз преди време си мислех, че с едно момиче сме просто добри приятели, но се оказа по-късно, че ме е харесвала, нещо, което много ме учуди, поне по никакъв начин не го беше показвала. Освен това ти говориш за колежки, съученички, съседки.. А umri има предвид, че не може момиче и момче да се сближат много и да споделят без единия да започне да изпитва нещо към другия.
То хубаво да имаш, ама когато нещастниците, които са ти подвластни се надяват на нещо с малката надежда, че ще го получат, тогава става гадно. После ревете, че ние сме били говеда, че сме ви е**ли и после бягаме. Като се замисли човек по-добре това, отколкото ващо.
Искам едно нещо да приемете като аксиома: Приятелство между жена и мъж НИКОГА при НИКАКВИ обстоятелства не може да има. Единственият вариант е да се чукат.
Това за даването на напразни надежди е гадно, но е отделен въпрос. Лошото е, че момчетата често се САМОНАВИВАТ и приемат и една обикновена усмивка за "явен знак, че си пада по мене!" :)
Много мило, че се обръщаш към мен като към момиче :D , ама аз не съм. Сигурно си се объркал, щото 1 път ти писах, че на снимката си с добра външност и няма как да си имаш проблеми с харесването при повечето момичета.
За "ебнало и избягало", както писа едно момиче - то това не е приоритет само на момчетата. С еманципацията на жените все по-често се случва някоя да се "изчеше" с тебе и после да те зареже без да й дреме ти имаш ли чувства към нея или не.
Аз пък съм имал приятелства между жени и мен. Що да не може? Колежки, съученички, съседки...Повечето омъжени или с гаджета. Какво ме интересува пола, ако е добра за приятел?
И не - не мисля, че чукането е единствен вариант. Една жена може ДАЖЕ ДА ТИ Е НАЧАЛНИК...
Не съм си качвал снимки тук. Сигурно си се объркал. Говорех не конкретно към теб, а като цяло за тези типажи. От тази гледна точка и аз имам наистина доста приятелки, но има някаква граница. Не е истинско приятелство, а по-скоро рядко излизане споделяне и вършене на услуги, събиране по партита, дискотеки и тн. Това е друго.
Не съм се объркал, ама си мислех, че на аватара ти онзи спортист по бойни изкуства си ти. Просто напоследък ги има много,както писах, и не съм запознат в всичките. Познавам само по-известни като Брок Леснар.
Добре, не отричам опита ти и му вярвам. Не отричам и, че може повечето момчета и момичета да не постигат истинско приятелство. Но, аз лично, съм имал по-добри приятелики-момичета, отколкото момчета (ама чисти приятелки, без прятелски секс и др. междуполови игри, щото и това се е случвало няколко пъти), та твърдя, че Е ВЪЗМОЖНО,макар да не мисля, че е често-срещано.
То хубаво да имаш, ама когато нещастниците, които са ти подвластни се надяват на нещо с малката надежда, че ще го получат, тогава става гадно. После ревете, че ние сме били говеда, че сме ви е**ли и после бягаме. Като се замисли човек по-добре това, отколкото ващо.
Искам едно нещо да приемете като аксиома: Приятелство между жена и мъж НИКОГА при НИКАКВИ обстоятелства не може да има. Единственият вариант е да се чукат.
Това за даването на напразни надежди е гадно, но е отделен въпрос. Лошото е, че момчетата често се САМОНАВИВАТ и приемат и една обикновена усмивка за "явен знак, че си пада по мене!" :)
Много мило, че се обръщаш към мен като към момиче :D , ама аз не съм. Сигурно си се объркал, щото 1 път ти писах, че на снимката си с добра външност и няма как да си имаш проблеми с харесването при повечето момичета.
За "ебнало и избягало", както писа едно момиче - то това не е приоритет само на момчетата. С еманципацията на жените все по-често се случва някоя да се "изчеше" с тебе и после да те зареже без да й дреме ти имаш ли чувства към нея или не.
Аз пък съм имал приятелства между жени и мен. Що да не може? Колежки, съученички, съседки...Повечето омъжени или с гаджета. Какво ме интересува пола, ако е добра за приятел?
И не - не мисля, че чукането е единствен вариант. Една жена може ДАЖЕ ДА ТИ Е НАЧАЛНИК...
А замислял ли си се, че момичето срещу теб все пак те харесва? Без да си разбрал, защото и аз преди време си мислех, че с едно момиче сме просто добри приятели, но се оказа по-късно, че ме е харесвала, нещо, което много ме учуди, поне по никакъв начин не го беше показвала. Освен това ти говориш за колежки, съученички, съседки.. А umri има предвид, че не може момиче и момче да се сближат много и да споделят без единия да започне да изпитва нещо към другия.
Батка, ако не се харесвате като външност и/или като чар...няма как да стане работата и си остава едно приятелско чувство. Просто, представи си, тя прилича на носорог и крокодил взети заедно, а ти й изглеждаш като братовчед на вампир и брат на върколак...Ми може да сте си чисти приятели :)
Сигурно им е гадно на обектите на моите чувства, но какво да се прави. Дори фактът, че доскоро бях нечия собственост не ме кара да ги съжалявам. Чувствам такава нужда и това е. По природа не съм жесток човек, надали ще има други наранени накрая освен мен.
Не съм се объркал, ама си мислех, че на аватара ти онзи спортист по бойни изкуства си ти. Просто напоследък ги има много,както писах, и не съм запознат в всичките. Познавам само по-известни като Брок Леснар.
Добре, не отричам опита ти и му вярвам. Не отричам и, че може повечето момчета и момичета да не постигат истинско приятелство. Но, аз лично, съм имал по-добри приятелики-момичета, отколкото момчета (ама чисти приятелки, без прятелски секс и др. междуполови игри, щото и това се е случвало няколко пъти), та твърдя, че Е ВЪЗМОЖНО,макар да не мисля, че е често-срещано.
Това е Badr Hari. Имам известна прилика с него и тренирам същия спорт, но не съм аз. 8-)
Снощи се видях с НЕГО и... майк пак съм back in the game със собственическите чувства. Хубавото е, че тоя път грам не ме е*е и ш' си правя к'вот' си искам. :grin: