Трябва ми есе :)

[PitbuLLAtack]

Трябва ми есе на тема -
1.Око за око,Зъб за зъб(Мойсей)
2.Щастието се крие в правенето на добро :) 8)

[SmilezZz]

За втората тема:

Малко за щастието
есе

Тази тема винаги е актуална. Почти всеки човек търси щастието.
Да живееш щастливо! Това е цел номер едно.
А какво е да си щастлив? Хубаво чувство, някаква радост от нещо.

Щастлив ли съм? Понякога да.
Вечното щастие не ме блазни ни най-малко. Айде, да не е “вечното”. Нека да е постоянното. Щастлив до края на дните си. Щастието не ми е цел като състояние, в което да пребивавам постоянно.
За хората не знам.
За щастието си мисля, че е трае само 7 дни. Първите 7 дни. На осмия ден вече е минала една седмица и започва нова. Ако предположим, че всеки един от седемте дни на седмицата е бил нов и различен, то може би те са щастливи. На осмия ден нещата започват да се повтарят и идва скуката.
А скуката не познава щастието. Или щастието не познава скука…
“Тогава няма да скучаем, защото ще сме щастливи!”
Да. Ако щастието ви познава 
При някои късметлии щастието може да трае едно завъртане на земята около слънцето.
Пак цикъл, само че по-голям.
Каква е връзката с тези цикли?
Животът на хората е свързан с циклите, а щастието си те търсят в нещата от живота си. Които имат или нямат.

Кое ме прави щастлив?
Всичко може да ме направи щастлив, образно казано.
Питали са ме: “Добре де, ако някой те халоса по кратуната, това ще те направи ли щастлив?” Това няма да ме направи щастлив. Разбира се. Щастлив ще ме направи факта, че ще му простя. Ако успея. Не винаги става.
Затова всичко може да ме направи щастлив. Това е само на теория, но какво от това. По-добре да не знам как ще реагирам. Новото и изненадващото винаги ме прави щастлив 

Някои мислят, че като получат нещо и то ще ги направи щастливи, ще им донесе щастие.
И се започва едно искане на неща - …
Ох! Няма да изборявам. Потенциално всичко може да бъде в този списък.
Да помисля. Или да помислим. Какво ни трябва за да сме щастливи?
Осъществената мечта ли? Романитично и сантиментално!
Ще бъда малко по-грубо откровен. Задоволеното желание е, което хората свързват със щастието си. Затова те първо искат и второ – искат да имат. Нещо. Няма значение какво. Затова много обичат да получават. Това ги прави щастливи.
Щастието не е в имането. В имането е гладът за щастие, за получаване. Да кажем, получа нещо и това ме прави щастлив. След време (примерно 7 дни) започвам да искам още, и повече, и “по-голямото”, щото винаги има по-голямо и повече. Това го нямам и не съм щастлив вече. Минали са 7 дни. И така искам все повече и повече, и става все по-трудно и по-трудно да получавам. От там и щастието става все по-трудно, а накрая, и невъзможно.
Някои са доволни от това, което имат и не искат повече. Те са малко. Многото от тях искат да запазят това, което имат и което ги прави щастливи. Нали щастието е в имането. И почват да се страхуват да не загубят нещото си, а с него и щастието си.
Но страха не познава щастието.
Или щастието не познава страх. Май така е по-добре.
Затова е по-добре човек да няма нищо. Тогава щастлив ще го прави всяко нещо, което получава. Дори най-малкото.
Но може ли да нямаме нищо?
Свързах имането с искането. Човек иска да има. Иска да има щастие (да е щастлив).
Може ли да не искаме?
Това е друга тема. А логиката е проста. Човек иска да има това, което няма.

Кой иска и кой не иска да бъде щастлив? Който иска да има щастие, иска да има нещото, с което го свързва. Иска, защото няма, като мисли, че като получи това, което иска, ще получи, това което няма.
А който има, той не иска. Защото вече има. Логично.
Така е и със щастието.
Някои го носят в себе си и нямат нужда да го търсят. Те не се страхуват, че ще го загубят.
Други го нямат, затова го и търсят, а ако решат, че го имат, се страхуват да не го загубят.
Но щастието не се губи. Не се и намира. Или го има или го няма.

[SmilezZz]

Пак за втората тема:

ЩАСТИЕТО.
Есе

Всеки от нас започва своя ден с надежда. Надежда, че този ден ще бъде по-добър от предходния. Надежда, че една по една трудностите ще изчезват. И всеки ден, всеки един от нас се бори, опитвайки се да намери своето щастие. ... а то сякаш никога не е достатъчно. Въпросът е кога човек е истински щастлив?
Виждам как хората около мен си поставят цели. В един определен период, докато ги постигнат, те са всичко за тях. Всички те мислят, че това е най-важното нещо и когато го постигнат ще си починат и ще се радват на успеха дълго време. Постигат го и много бързо забравят колко ценно е то за тях и започват щура борба към следващиат „най-щастлив” момент в живота си. И така до безкрая. Подсъзнателната ненаситност ги води в търсене на голямото щастие, а нещата около тях – семейство, приятели, любов са просто даденост и част от ежедневието.
Все повече неща се случват около нас, а ние все по-малко споделяме с близките си. Много малко са хората, които могат да отидат при някого от своето семейство, да седнат срещу него и да кажат „имам проблем, харесвам един човек и не знам какво да правя”. Това е много жалко. Ние се доверяваме на хора, които смятаме за много близки, често пъти хора които нямат богат житейски опит. Отиваме при тях, казваме си каквото ни тревожи и очакваме да ни кажат как да живеем по точно определена рецепта. И те го правят. Всеки мисли, че знае как другия трябва да е щастлив, но не съзнава, че самият той не е. И след като свърши с наставленията отива при трети човек та евентуално той да му каже неговата рецепта за живеене. Колко е жалко, че само другите знаят как НИЕ трябва да живеем.
Единственото нещо, което човек може да направи когато някой му споделя силно лични неща е да му зададе въпросите които той сам не би си задал, защото не му е изгодно да си отговори или тези които не очаква че ще му бъдат зададени. Другите не могат да ни кажат как да живеем, те могат само да ни помагат да си отговорим на въпросите които сами си задаваме или да си зададем тези въпроси които не бихме си задали сами.
Ето защо щастието е много относително. Ако в момент когато си тъжен изброиш всички неща за които живееш. Ако поне за миг се замислиш колко по-лошо може да е всичко, ще осъзнаеш колко голям щастливец си. Когато си тъжен е достатъчно да преброиш онези неща, които дават смисъл на живота ти, а не си купил с пари.Тогава ще усетиш колко много щастие има около теб. Защото щастието не е в това, което имаш, а в това, на което се радваш..

[SmilezZz]

Втората тема:

Щастие
есе

Какво е щастието? Човек не може да го докосне или види и все пак казваме, че "щастието му е изписано на лицето". Учени ще кажат, че това е съвкупност от сложни химични реакции в нашето тяло, но други твърдят, че се крие малко повече от това зад тази думичка.
Когато човек е щастлив, той се чувства изпълнен с живот.Иска му се да изразходи цялата енергия, която кипи в гърдите му. В този момент за него не съществуват невъзможни неща, които биха могли да го спрат.
Щастието те дарява с криле и като че ли всеки миг ще се понесеш. Радваш се на малките неща в живота, забелязваш детайли и си отнесен в друго измерение. Иска ти се да прегърнеш целия свят.Способен си да вдишаш цялата заобикаляща те енергия, да чувстваш как сърцето ти пулсира и кръвта ти кипи.
Светът се върти с двойна скорост и ти изглежда розов, но какво ше стане, ако изведнъж спреш да се въртиш и отвориш очи? Няма ли да се случи логичното? Ще загубиш равновесие, ще залитнеш, а може и да паднеш. Важно е никога да не губиш контакта със земята, защото, който витае в облаците, пада от високо. Може да те заболи жестоко. Може да си счупиш или нараниш нещо, но ако си достатъчно силен, ще се изправиш, независимо колко трудно или болезнено ти се струва. Ще се изправиш, раните ще зарастнат, счупеното ще заздравее, а ти ще продължиш напред, натрупал малко повече опит.Най - важното е да не се предаваш. Не можеш да кажеш дали сладкишът ще ти хареса, ако не го отхапеш и рискуваш да бъдеш огорчен. Ако не рискуваш да се доближиш до огъня и да бъдеш опарен, няма да се стоплиш. Същото е и с щастието...човек само не трябва да се страхува да бъде щастлив.
Е, какво е щастието? Химична реакция? Със сигурност...тръпки те побиват, а адреналинът напира да експлодира. Но единствено чрез тази реакция сме способни да обичаме.
Щастие е това, към което се стремим, независимо какво разбираме под тази думичка, или в какво се осъществява то за всеки един от нас. Независимо дали ще се опариш, заслужава си да бъдеш изгорен, ако това е единственият ти шанс да изпиташ това чувство, пък било то и само за миг. Живей за всичко или нищо! Предадеш ли се си изгубил всичко...

[SmilezZz]

За първата тема:

“Око за око зъб за зъб”
есе

Първо да си помислим всички заедно сляп ли е света или всевиждащ.Същия
този свят който дълги години ни държи на гърба си и трае цялата човешка
глупост, същия този свят , който ни осигурява пример за подражание и ни
дава още с раждането ни правя път , който трябва да следваме.Сами си
помислете един сляп свят може ли да направи това , дали ако беше сляп
нямаше всички да изпопадаме ,като круши от него.Несъмнено светът е
всевиждащ , но повечето хора които живеят в него са слепци.Слепци на
светло , слепци които виждат “всичко,но не и очевидното”(о.Wilde). А защо
ослепяват повечето хора? Нали те се раждат виждащи и чуващи. Според мен
отговорът на този въпрос е “злото” , то заобикаля всекидневния ни живот и
ако му позволим да дойде при нас и го приютим в нас и му дадем подслон в
душата си,то скоро ще ни погуби.Не трябва да обръщаме внимание на
изкушенията , които ни дава злото, трябва да помислим над предимствата ,
които ни дава доброто и да му се отблагодарим, като не му изменим.Злото
изкривява погледа на човек за света и той започва да мисли и вижда нещата
такива каквито не са. Ако продължава да държи злобата и злото в себе си от
илюзиите които вижда, човек би ослепял.Злото ни оковава в тежки вериги,
заключва ни с огромен катинар,чиито ключ е само в доброто.То (доброто) ги би
отключило само ако го помолим и му служим вярно. Не твърдя , че винаги
трябва да сме добри, първо това е невъзможно,защото светът е съвършен ,
но човекът не. Едно от качествата на човек е да греши , но ако той се замисли
малко , постепенно ще забелязва грешките си, защото светът му ги
показва.Ако той си отвори очите за тях , те няма да го заслепят, напротивще
му отворят очите за света и той ще го вижда такъв какъвто е,а не такъв
какъвто той иска да бъде.Светът никога не е бил сляп и не би ослепял,
самият човек ослепява и става глух за света.Дори понякога сами си вадим
очите, за да не го виждаме такъв какъвто е.
И така ако ние отговорим на злото със зло,рано или късно отново отговорът ще е
зло.Така ние ще ослепяване, не самия свят ,а ние бихме ослепели за света и неговата
правилна догма.Ако всички се пригодим към “всевиждащия свят”, то ние не бихме
ослепели,само от време на време заслепени , но не и ослепени.Заслепени от време на
време , понеже както казах , човек има качество заложено в себе си да греши
понякога.Той трябва да се старае максимално да ограничи тези грешки.Нека разгледаме
света като човек, отделна личност и персона.То тогава се би родил съвършения
човек.Търпимост , любов,доброта, това биха станали отличителни качества за този
човек,той не би ги забравил никога. Никога е думата която отличава неговата
съвършеност,тя е характерна само за него.Светът ни търпи вижда и чува всичките ни
грешки. Войни , дори най-обикновени спорове , убийства и всякакви жестокости, той
ги е виждал, вижда ги и ще продължи да ги вижда. Ако има такъв човек , който да види
всичко това , то той би имал най-трагичния живот.Аз мисля , че хората не бива да
следват максимата око за око зъб за зъб , понеже това със сигурност би се понравило на
злото и рано или късно то би ни ослепило и ние бихме останали слепи за този хубав
савършен свят , не бихме могли да видим всичките му прекрасни и красиви тайни,
които той ни предоставя всеки ден.Ако всеки малко се замисли , той би видял грешките
си в ежедневието.Светът ни ги показва стига да може да не сме слепи за тях и да ги
виждаме.