alwayssmilingplease
04-04-2010, 22:41
Дразня се ужасно много на себе си !!! Не че не знам какво трябва да направя,ама просто влагам прекалено много чувства...
Историята ми е такава:
Запознах се с едно момче ( 21г.), което е наистина много хубаво,голям кавалер е,умен е.. абе общо взето много ми харесва... аз съм на 17 и си мислих, че нямам голям шанс (дори никакъв), но всичко се получи. Бяхме заедно в Пампорово на 3 дневна почивка с нашите,той и още няколко човека и предполагах, че като се приберем обратно в Бургас ще се правим, че не се познаваме,но той взе, че ми звънна.
И така.. от тогава мина месец и нещо и се виждаме отвреме на време. Той работи и е почти постоянно зает,но не е там проблема. Когато излезем аз се държа като ИДИОТ... нито го целувам,нито го прегръщам,нито нищо.. Той го правише преди,но спря... сигурно причината е в мен, смисъл аз съм като скована и на човека му мина желанието,или просто ме чака аз да направя нещо.. не знам ;/
И въпроса, който всички ще питат е : Защо се държа така?!
отговор: Не знам ... седна ли с него на кафе и все едно ме е срам да направя нещо,или ме е страх.. не съм наясно със себе си...
Една приятелка казва, че не съм готова,ама колко време ми трябва?!! Месец мина... кххх...
Да.. той няма много време да излезем на кафе и не се виждаме често,но не мисля,че това е основателна причина..
И от тук идват други проблеми. Имам чувстото, че му е писнало или че изобщо не му пука.. Едва ли на 21 години ще иска нещо ангажиращо,но аз май това търся в него и се дразня на себе си за което, защото знам, че няма да го намеря...но въпреки това...
Не е нормално за 8ми март да ми пише смс "483" (честит осми март ), нали??
Сега за Велик ден ми писа само Христос Воскресе...
А и аз пиша най-често смс и аз му звъня да излизаме...
Не знам.. мога да си внушавам някакви неща
Мамка му... много ми харесва.. ;/ не знам какво ме кара да продължавам да се измъчвам така, но истината е че го искам! Ако не друго, то поне искам да го накарам да ме желае,да иска да ме види,да иска да ме докосне...
Сега, след като причетох разказа си не виждам какво може да ми кажете, но все пак поне си излях душата...
Историята ми е такава:
Запознах се с едно момче ( 21г.), което е наистина много хубаво,голям кавалер е,умен е.. абе общо взето много ми харесва... аз съм на 17 и си мислих, че нямам голям шанс (дори никакъв), но всичко се получи. Бяхме заедно в Пампорово на 3 дневна почивка с нашите,той и още няколко човека и предполагах, че като се приберем обратно в Бургас ще се правим, че не се познаваме,но той взе, че ми звънна.
И така.. от тогава мина месец и нещо и се виждаме отвреме на време. Той работи и е почти постоянно зает,но не е там проблема. Когато излезем аз се държа като ИДИОТ... нито го целувам,нито го прегръщам,нито нищо.. Той го правише преди,но спря... сигурно причината е в мен, смисъл аз съм като скована и на човека му мина желанието,или просто ме чака аз да направя нещо.. не знам ;/
И въпроса, който всички ще питат е : Защо се държа така?!
отговор: Не знам ... седна ли с него на кафе и все едно ме е срам да направя нещо,или ме е страх.. не съм наясно със себе си...
Една приятелка казва, че не съм готова,ама колко време ми трябва?!! Месец мина... кххх...
Да.. той няма много време да излезем на кафе и не се виждаме често,но не мисля,че това е основателна причина..
И от тук идват други проблеми. Имам чувстото, че му е писнало или че изобщо не му пука.. Едва ли на 21 години ще иска нещо ангажиращо,но аз май това търся в него и се дразня на себе си за което, защото знам, че няма да го намеря...но въпреки това...
Не е нормално за 8ми март да ми пише смс "483" (честит осми март ), нали??
Сега за Велик ден ми писа само Христос Воскресе...
А и аз пиша най-често смс и аз му звъня да излизаме...
Не знам.. мога да си внушавам някакви неща
Мамка му... много ми харесва.. ;/ не знам какво ме кара да продължавам да се измъчвам така, но истината е че го искам! Ако не друго, то поне искам да го накарам да ме желае,да иска да ме види,да иска да ме докосне...
Сега, след като причетох разказа си не виждам какво може да ми кажете, но все пак поне си излях душата...