Ne_Znaesh
04-06-2010, 03:17
Не мога да преценя дали това е случайна вечер, случаен флирт или нещо друго? :?
С него не се познаваме много добре, да не кажа въобще. Запознахме се покрай общи приятели в фитнеса. Виждали сме се 1, 2 пъти и така се случи, че той ми взе телефона. Аз никога не съм му писала, винаги той пръв. Има лошият навик да пише няколко смс-са, пита как съм, какво правя, и после аз като му отоговоря и го питам ТОЙ как е- не получавам отговор! Та си казах аман, няма се занимавам, явно е доста несериозен. Макар, че е много сладък и страшно много ме кефи, спрях да му отговарям на съобщенията. За какво да си губя времето?!
Та оня ден стана така че се събрахме сериозна група и отидохме на концерт. По една случайност и той беше там :) Стоеше до мен в колата, но аз не бях в състояние да говоря...ама въобще, защото не бях в най трезвеното си състояние, а и не му обърнах много внимание. След като пристигнахме всеки си хвана пътя на някъде, разделихме се. Не след дълго получавам SMS от него "Къде си?". :-o Сега тука нямам спомени как сме се намерили сред всичките тия хора, сред цялата тая тълпа, но се озовах при него! :D Много добре си спомням как и на двамата ни беше супер неловко след като внезапно се хванахме за ръце. Ей така, хвана ме за рака и ме заведе при неговите приятели. От този момент до края на вечерта ние бяхме заедно! Държахме се за ръце, гушкахме си се. Не бяхме пияни, защото беше късно и двамата знаехме много добре какво става! Леле беше ми толкова приятно и той е толкова галантен и нежен. Не ме изпусна за момент. Почуствах се сякаш сме гаджета и хората около нас ни се радваха, и си мислиха същото. Нямаше целувка обаче...само ме прегрщаше, държеше ръцете си върху мен през цялото време, но с respect към тялото ми. :) Толкова ми беше хубаво! После бяхме в една кола заедно, прегърнати, отидохме да ядем в 5 сутринта и той си ме прегръщаше, гледкаше едно замечтано... . :-D И така край на вечерта. Като се прибрах ми писа "Лека Нощ :)". :oops:
На другият ден ми писа пак- през целият ден и се разбрахме да се видим с общи приятели. Но нямаше предложение да излезнем само ние двамата, което да си призная очаквах. :? Излезнах с моите приятели и той дойде по късно с неговите, но нямаше място при нас и те седнаха на друга маса. Казахме си само едно "Здравей". :( Останах супер разочарована...стана ми някакси много тъпо. Наблюдавах го от нашата маса, не ми излизаше от главата, а всеки път като поглеждах към него той беше толкова вманиечен в разгова на компанията му. :( Hикакво внимание към мен! Ние си тръгнахме по-рано, аз даже "чао" не му казах. Веднага след това получих SMS- "Много рано си тръгнахте, не можах да те видя, да си поговорим :( ".
И така до сега...само SMS-си си пишем и то понеже той е доста "зает" ми отговаря през час, два. Но не си говорим на слънце, мило и такива...по-скоро повече като приятели. И аз незнам вече какво да си мисля. Напразни надежди ли бяха това, незнам. Не смея и да го питам какво става, защото не искам да иглеждам като тая дето го сваля. Та ние дори не се познаваме почти, а няма опити за опознаване...поне по моите наблюдения. :(
Незнам, не разбирам какво става. То е ясно, че съм влюбена, вижте какъв роман написах. :D Но от една страна виждам, че той явно не проявява достатъчен интерес, щом не ме кани да излезнем, да се видим, но пак от друга като ми пише си мисля друго. Прави ми впечетление, че не е като другите момчета още от първият ден "baby, слънчисе това, онова". Някак си той е по-сериозен, не си позволява да се лигави.
Тааа..какъв съвет ще ми дадете? Мислите ли че имам някакв шанс с него? Или вече да спра да обръщам внимание на sms-site, които праща?
:? :-o
С него не се познаваме много добре, да не кажа въобще. Запознахме се покрай общи приятели в фитнеса. Виждали сме се 1, 2 пъти и така се случи, че той ми взе телефона. Аз никога не съм му писала, винаги той пръв. Има лошият навик да пише няколко смс-са, пита как съм, какво правя, и после аз като му отоговоря и го питам ТОЙ как е- не получавам отговор! Та си казах аман, няма се занимавам, явно е доста несериозен. Макар, че е много сладък и страшно много ме кефи, спрях да му отговарям на съобщенията. За какво да си губя времето?!
Та оня ден стана така че се събрахме сериозна група и отидохме на концерт. По една случайност и той беше там :) Стоеше до мен в колата, но аз не бях в състояние да говоря...ама въобще, защото не бях в най трезвеното си състояние, а и не му обърнах много внимание. След като пристигнахме всеки си хвана пътя на някъде, разделихме се. Не след дълго получавам SMS от него "Къде си?". :-o Сега тука нямам спомени как сме се намерили сред всичките тия хора, сред цялата тая тълпа, но се озовах при него! :D Много добре си спомням как и на двамата ни беше супер неловко след като внезапно се хванахме за ръце. Ей така, хвана ме за рака и ме заведе при неговите приятели. От този момент до края на вечерта ние бяхме заедно! Държахме се за ръце, гушкахме си се. Не бяхме пияни, защото беше късно и двамата знаехме много добре какво става! Леле беше ми толкова приятно и той е толкова галантен и нежен. Не ме изпусна за момент. Почуствах се сякаш сме гаджета и хората около нас ни се радваха, и си мислиха същото. Нямаше целувка обаче...само ме прегрщаше, държеше ръцете си върху мен през цялото време, но с respect към тялото ми. :) Толкова ми беше хубаво! После бяхме в една кола заедно, прегърнати, отидохме да ядем в 5 сутринта и той си ме прегръщаше, гледкаше едно замечтано... . :-D И така край на вечерта. Като се прибрах ми писа "Лека Нощ :)". :oops:
На другият ден ми писа пак- през целият ден и се разбрахме да се видим с общи приятели. Но нямаше предложение да излезнем само ние двамата, което да си призная очаквах. :? Излезнах с моите приятели и той дойде по късно с неговите, но нямаше място при нас и те седнаха на друга маса. Казахме си само едно "Здравей". :( Останах супер разочарована...стана ми някакси много тъпо. Наблюдавах го от нашата маса, не ми излизаше от главата, а всеки път като поглеждах към него той беше толкова вманиечен в разгова на компанията му. :( Hикакво внимание към мен! Ние си тръгнахме по-рано, аз даже "чао" не му казах. Веднага след това получих SMS- "Много рано си тръгнахте, не можах да те видя, да си поговорим :( ".
И така до сега...само SMS-си си пишем и то понеже той е доста "зает" ми отговаря през час, два. Но не си говорим на слънце, мило и такива...по-скоро повече като приятели. И аз незнам вече какво да си мисля. Напразни надежди ли бяха това, незнам. Не смея и да го питам какво става, защото не искам да иглеждам като тая дето го сваля. Та ние дори не се познаваме почти, а няма опити за опознаване...поне по моите наблюдения. :(
Незнам, не разбирам какво става. То е ясно, че съм влюбена, вижте какъв роман написах. :D Но от една страна виждам, че той явно не проявява достатъчен интерес, щом не ме кани да излезнем, да се видим, но пак от друга като ми пише си мисля друго. Прави ми впечетление, че не е като другите момчета още от първият ден "baby, слънчисе това, онова". Някак си той е по-сериозен, не си позволява да се лигави.
Тааа..какъв съвет ще ми дадете? Мислите ли че имам някакв шанс с него? Или вече да спра да обръщам внимание на sms-site, които праща?
:? :-o