http://download.pomagalo.com/472593/geroite+na+povestta+kradecyt+na+praskovi+mejdu+ple nnichestvoto+i+svobodata/ някой който има регистрация там ще може ли да ми го изтегли и да го постави в темата много ще съм ви благодарна :)
Липсва описателно заглавие.
kalpazanka
detelina101
04-09-2010, 09:55
Героите на повестта „Крадецът на праскови” между пленничеството и свободата
Повестта на Емилиян Станев „Крадецът на праскови” е история за една романтична, но невъзможна любов, изживяна сред ужасите на войната. Действието се развива в началото на 20 век в условията на хаос и нищета. Бедност, глад и болести съпътстват живота на търновци, а и всички българи през Първата световна война. Хармонията в света на героите е нарушена. Всички стават пленници на ужасната действителност, впримчени в обръча на една безсмислена война.
На фона на това мрачно време изгрява една истинска любов, която единствена успява да разчупи оковите на безрадостния делник и да стопли две сърца, жадуващи да са свободни. Едното на Иво Обретенович – сръбски военопленник, който е принуден да чака края на бойната в неприветливия пленнически лагер, а другото - на Елисавета, застаряващата и отегчена жена на деспотичния комендант на града. Но докато сърбинът, мразен и хулен от всички заради Балканската бойна, е свободен да обича, когото пожелае, неговата любима е обвързана с тежките окови на брака и патриархалните традиции. Всичко е против тази любов – обществените нагласи към изневярата, националистическата омраза към сърбите, сляпото подчинение на семейните закони и страхът от един разярен съпруг, свикнал да му се подчиняват безпрекословно.
Иво Обретенович е военопленник и неговата несвобода се изразява в невъзможност да се завърне у дома, да упражнява професията си и да се движи свободно навсякъде, но това е само временно състояное. От друга страна той е свободен да обича, защото за любовта няма граници и препятствия, когато е истинска.
Елисавета е пленница много по-дълго от своя любим. Откакто се е омъжила за съпруга си, тя е негова собственост, една украса на дома, на която не е дадена нито любов, нито утехата да стане майка. „В самотните часове, които прекарваше всеки ден, тя изпитваше най-силно това неизказано чувство на отчаяние и на малоценност, което измъчва безплодните жени пред прага на старостта.”
Tя е пленница на обществения морал и родовите закони, защото е възпитана „в духа на тогавашния непреклонен, прост и жесток морал на търговските нотабили - полуеснафи, полуборжоа, - запазили балканджийската нравственост на дедите си с аскетично себеотрицание към плътта и към всички удоволствия на живота.” Но любовта променя светогледа й и новото същество в нея смело и безсрамно изявява своето право, „отхвърляйки всички морални забрани и всякакви разумни доводи”.
Съвестта е притъпена у Елисавета и тя се предава на чувствата си, без да се замисля за риска, който поема. Нейният любим също придобива голяма смелост и безрасъдство като рискува живота си всеки път, когато отива на тайните им срещи. Нищо не може да попречи на тяхната любов, но на сцената се появяванеобратимото – смъртта. Със смъртта на Иво Обретенович се прекъсва връзката междудвамата влюбени, но не за дълга, защото героинята на Емилиян Станев Елисавета се самоубива и по този начин се събира отнова със своя любим. Оказва се, че истинската любов може да надмогне дори и смъртта и въпреки трагичния края на героите надеждата, че любовта е по-силна и всепобеждаваща остава.