vs991
04-08-2010, 19:11
Та,реших да споделя моята история.Аз съм 7-ми клас(чудо голямо).
Преди,във 6-ти клас имах приятелка(само приятелка).Казва се Кремена.Запознахме се с нея още когато бях в 5-ти а тя горката-в 6-ти.До появата на Кристин и Даниела си останахем най-добри приятели.Всяка сутрин-споделяне,през междучасията сме заедно...прекрасно беше.Дойдоха двете от друго учлище,защото там учителите имали големи изисквания.Навсякъде из града така се разказва.Нищо чудно.
Беше между есента и зимата(т.е. малко след като започнахме).И си направихме групичка.Над 10 човека.Такова приятелство...Даниела какво я прихвана взе,че ме излъга(а аз,простакът ревнив се хванах),че докато Кристин е била пияна(тя дори и алкохол не поглежда,камо ли да пие) е говорила глупости за мен.Цяла седмица не бяхме приятели.Ужас!Пак вървяхме групата,но с Кристин все си налитахем на бой.Какво накара Даниела да направи тази глупост-незнам.Но и благодаря.Искренно.Защото Кристин и до сега ми е най-добрата приятелка(бих си дал и живота за нея) и се начихме да не вярваме на хорскиите истории,а да попитаме.Слуховете обаче развалиха групата.Тя и сеаг същества,но е орязана.Та,то не бяха сбирки на групата всяко мебдучасие,ама едни снимки,мерения със сняг.Леле майко...ейтакива приятели да си имаш.Обаче приятелството ни с Кремена прерасна в нещо повече.Всички в групата сме нормлани хора,а не от типа ''хаха,гаджетата'' и си го приехме нормално.Човек съм влюбват.Аз не съм перфектният ''любовник''.Много трудно се влюбвам,и лесно се разлюбвам,прекалено съм ревнив.И не съм романтичен.Тя едни SMS-и ''котенце,какво правиш,мисля за теб'' а аз ''да бе,и аз така''.Една романтична дума не казах.Поватрях.Зле съм с романтиката аз ми...така дойде вторият срок.Дойде и първият му ден.Нетпично слънчев.Дойде и вторият.И третият.Мислех Даниела за болна.Но Кристин от врата идва и ми вика ''малее Валентине знаеш ли какво е станало с Даниела?''.Аз ''ми не,какво?'' ''Ами преместели я са я пак...''.От тогава групата се рушеше отвътре навън.Сякаш Даниела,която в повечето време и дума не обелваше крепеше групата.Да,май е така.Тогава скъсахме с Кремена.Заради слухове.Все я питах ''вярно ли е това,ама те ми казаха,ама''.Ужас.Е,и тя си е ревнива де-държа чантата на една пряителка,тя до мен и говори по телефона,а Кремка ''ти изневеряваш ли ми?''.Ма един майтап...е,сеаг като си спомним ни избива на простития,ама тогава...и край.4-5 Март всичко м/у нас свърши.Останахме си с един член на груапта по-малко.Аз я питах Крема ''можем ли поне да сме приятели?''.А тя ''или гаджета,или нищо''.Да,така е.Сега дори се бием.С бивши гпряители не можеш да си.Тази година(7-ми клас) пък...в групата сме Аз,Кремена,Кристин,Радка,Ра достина.Радка далеч не е най-хубавата и никое момче не и обръща внимание.Не,че момичетата и обръщат де.Даже никакво.Та затова тя и до ден днешен има чувства към мен,а аз не и отликам.Не защото не е Пепеляшка,просто нямам любов към нея,само приятелство.А тя иска друго...почти няма приятели.Но и завиждам-въпреки всичко вечно е засмяна,а и си пада по романтиката.А аз-део имам 5-6 приятели съм такъв песимист.Разказвам го хубаво,но всъщност е лошо.Кристин сеаг избира между мен и Кремка.И така-някой ден с нея,друг с мен.Но няма да избира.Всички с ме на 1 мнение-не може само с единия,нека балансира.То не бяха карания....За мен се говорят страшно много глупости.Толкова хора ме мразят,обиждат.Нея съшо не яобичат много.Но ни е нея-много(пряители само де).Вчера бях в тях-6-7 часа,мале какво е това,с извиние се нас*ахме от смях,толкова ни е заавно.Но тя си е хубавка,аз не мисля,че съм хубав.Но както и да е.С времето вече разбрах,че Кристин е повече от приятелка(не в смисъал гадже,а в смисъла,че наистиан я ценя като приятелка и човек).Много се смеем заедно.Незнам даи има такива лигльоци като нас като сме заедно.Но и на пътя се излагаме-един бурен смях,винаги усмихнати...пак см егрупа.Аз я направих.И докато не умра ще я има.
Другата година няма да сме заедно.Ако заминем за едно и също даскало-заедно,ако не-ужас.Защото аз 7,тя 8-смение ни се разменят.И Кремена ще спечели...
Преди,във 6-ти клас имах приятелка(само приятелка).Казва се Кремена.Запознахме се с нея още когато бях в 5-ти а тя горката-в 6-ти.До появата на Кристин и Даниела си останахем най-добри приятели.Всяка сутрин-споделяне,през междучасията сме заедно...прекрасно беше.Дойдоха двете от друго учлище,защото там учителите имали големи изисквания.Навсякъде из града така се разказва.Нищо чудно.
Беше между есента и зимата(т.е. малко след като започнахме).И си направихме групичка.Над 10 човека.Такова приятелство...Даниела какво я прихвана взе,че ме излъга(а аз,простакът ревнив се хванах),че докато Кристин е била пияна(тя дори и алкохол не поглежда,камо ли да пие) е говорила глупости за мен.Цяла седмица не бяхме приятели.Ужас!Пак вървяхме групата,но с Кристин все си налитахем на бой.Какво накара Даниела да направи тази глупост-незнам.Но и благодаря.Искренно.Защото Кристин и до сега ми е най-добрата приятелка(бих си дал и живота за нея) и се начихме да не вярваме на хорскиите истории,а да попитаме.Слуховете обаче развалиха групата.Тя и сеаг същества,но е орязана.Та,то не бяха сбирки на групата всяко мебдучасие,ама едни снимки,мерения със сняг.Леле майко...ейтакива приятели да си имаш.Обаче приятелството ни с Кремена прерасна в нещо повече.Всички в групата сме нормлани хора,а не от типа ''хаха,гаджетата'' и си го приехме нормално.Човек съм влюбват.Аз не съм перфектният ''любовник''.Много трудно се влюбвам,и лесно се разлюбвам,прекалено съм ревнив.И не съм романтичен.Тя едни SMS-и ''котенце,какво правиш,мисля за теб'' а аз ''да бе,и аз така''.Една романтична дума не казах.Поватрях.Зле съм с романтиката аз ми...така дойде вторият срок.Дойде и първият му ден.Нетпично слънчев.Дойде и вторият.И третият.Мислех Даниела за болна.Но Кристин от врата идва и ми вика ''малее Валентине знаеш ли какво е станало с Даниела?''.Аз ''ми не,какво?'' ''Ами преместели я са я пак...''.От тогава групата се рушеше отвътре навън.Сякаш Даниела,която в повечето време и дума не обелваше крепеше групата.Да,май е така.Тогава скъсахме с Кремена.Заради слухове.Все я питах ''вярно ли е това,ама те ми казаха,ама''.Ужас.Е,и тя си е ревнива де-държа чантата на една пряителка,тя до мен и говори по телефона,а Кремка ''ти изневеряваш ли ми?''.Ма един майтап...е,сеаг като си спомним ни избива на простития,ама тогава...и край.4-5 Март всичко м/у нас свърши.Останахме си с един член на груапта по-малко.Аз я питах Крема ''можем ли поне да сме приятели?''.А тя ''или гаджета,или нищо''.Да,така е.Сега дори се бием.С бивши гпряители не можеш да си.Тази година(7-ми клас) пък...в групата сме Аз,Кремена,Кристин,Радка,Ра достина.Радка далеч не е най-хубавата и никое момче не и обръща внимание.Не,че момичетата и обръщат де.Даже никакво.Та затова тя и до ден днешен има чувства към мен,а аз не и отликам.Не защото не е Пепеляшка,просто нямам любов към нея,само приятелство.А тя иска друго...почти няма приятели.Но и завиждам-въпреки всичко вечно е засмяна,а и си пада по романтиката.А аз-део имам 5-6 приятели съм такъв песимист.Разказвам го хубаво,но всъщност е лошо.Кристин сеаг избира между мен и Кремка.И така-някой ден с нея,друг с мен.Но няма да избира.Всички с ме на 1 мнение-не може само с единия,нека балансира.То не бяха карания....За мен се говорят страшно много глупости.Толкова хора ме мразят,обиждат.Нея съшо не яобичат много.Но ни е нея-много(пряители само де).Вчера бях в тях-6-7 часа,мале какво е това,с извиние се нас*ахме от смях,толкова ни е заавно.Но тя си е хубавка,аз не мисля,че съм хубав.Но както и да е.С времето вече разбрах,че Кристин е повече от приятелка(не в смисъал гадже,а в смисъла,че наистиан я ценя като приятелка и човек).Много се смеем заедно.Незнам даи има такива лигльоци като нас като сме заедно.Но и на пътя се излагаме-един бурен смях,винаги усмихнати...пак см егрупа.Аз я направих.И докато не умра ще я има.
Другата година няма да сме заедно.Ако заминем за едно и също даскало-заедно,ако не-ужас.Защото аз 7,тя 8-смение ни се разменят.И Кремена ще спечели...