"Крепостта наречена живот."

[rauwkost]

Падаш, ставаш и така цял живот,
а времето около теб си върви и не чака - не се спира..
И всичко отначало, всеки ден градиш,
и за секунда после някой всичко срутва,
Но не човече, замълчи си,
гради, гради, пък чакай някого след теб да рути..
Лоша работа е, нека да признаят,
от всичките игри най-мръсната избраха да играят,
може те да нямат, но ти също няма пък да имаш!
В чуждата паничка, за всеки е удобно,
защо обаче когато ти погледнеш,
в тях чувството не е подобно?
И така човечета нещастни,
така е, и винаги ще е така!
За това мълчи, гради, поспи,
а на сутринта пак за същото се приготви!
Но идва ден в който падаш и боли,
и вече да градиш за теб е непосилно..
осъзнаваш, че вече всичко е загубено,
до вчера крепост беше построена,
днес е вече от дълбока яма заменена.
Зложелатели, един куп предатели,
всички са със фалшиви лица,
до един са без сърца.