justask
04-09-2010, 01:38
Накратко историята е следната:
С момичето сме в един клас вече 3 години и мисля че се познаваме достатъчно добре.Още щом я видях за първи път знаех, че ще се влюбя в нея и така и стана. Бях отхвърлен първия път.Може би глупаво подходих, може би останах неразбран от нея, не знам, останахме си приятели,а постепенно аз спрях да се интересувам от нея,защото не се чувствах добре така. Мина време, излизах с други момичета, беше ми добре.Мина година, минаха две, не мога да кажа, че не се радвам на женско внимание,но винаги нещо липсва. И така тази година, почнахме даскало, с нея въобще никакъв контакт въпреки, че се виждаме постоянно.Бях свикнал да не си говорим до момента, в който тя се раздели с нейния приятел.Виждах, че и е кофти много и реших да се сближа пак с нея, въпреки,че знаех, че си играя с огъня.И така месец,два бяхме близки, тя започна да ми споделя много неща, аз я утешавах, радвах се че ме има за приятел,ноо старите ми чувства се появиха наново и ми изиграха лош номер.. Не издържах и реших да си излея душата пред нея, дори и казах че я обичам :X. Тя ми каза че не е готова за сериозна връзка все още, че обичала още него,а едновременно с това не иска и да го вижда, аз се почувствах като глупак,че съм си казал всичко ей така, но бях хлътнал изключително много и не издържах,за което съжелявам сега.
В момента изглежда пак сме отчуждени,защото аз я изплаших и тя сигурно не знае какво да ми каже.Реших да я игнорна няколко дена, но днес я потърсих да видя как е, тя ме попита дали ми е минало, аз се направих леко на ударен, защото не исках пак да задълбочавам нещата.. та как мислите какво трябва да правя оттук нататъка, дали да се отдръпна или незнам..отчаян съм..
p.s. сори за романа :?
С момичето сме в един клас вече 3 години и мисля че се познаваме достатъчно добре.Още щом я видях за първи път знаех, че ще се влюбя в нея и така и стана. Бях отхвърлен първия път.Може би глупаво подходих, може би останах неразбран от нея, не знам, останахме си приятели,а постепенно аз спрях да се интересувам от нея,защото не се чувствах добре така. Мина време, излизах с други момичета, беше ми добре.Мина година, минаха две, не мога да кажа, че не се радвам на женско внимание,но винаги нещо липсва. И така тази година, почнахме даскало, с нея въобще никакъв контакт въпреки, че се виждаме постоянно.Бях свикнал да не си говорим до момента, в който тя се раздели с нейния приятел.Виждах, че и е кофти много и реших да се сближа пак с нея, въпреки,че знаех, че си играя с огъня.И така месец,два бяхме близки, тя започна да ми споделя много неща, аз я утешавах, радвах се че ме има за приятел,ноо старите ми чувства се появиха наново и ми изиграха лош номер.. Не издържах и реших да си излея душата пред нея, дори и казах че я обичам :X. Тя ми каза че не е готова за сериозна връзка все още, че обичала още него,а едновременно с това не иска и да го вижда, аз се почувствах като глупак,че съм си казал всичко ей така, но бях хлътнал изключително много и не издържах,за което съжелявам сега.
В момента изглежда пак сме отчуждени,защото аз я изплаших и тя сигурно не знае какво да ми каже.Реших да я игнорна няколко дена, но днес я потърсих да видя как е, тя ме попита дали ми е минало, аз се направих леко на ударен, защото не исках пак да задълбочавам нещата.. та как мислите какво трябва да правя оттук нататъка, дали да се отдръпна или незнам..отчаян съм..
p.s. сори за романа :?