Fallen`Angel
04-09-2010, 12:56
Здравейте на всички :) Макар и ненужно ми се иска да си излея болката тука, защото знам че всеки преминава през такива неща рано или късно, а някои и повтарят. Не за пръв път се разочаровам в любовта, но този път беше наистина за ПРЪВ път в истинския смисъл на думата ЛЮБОВ. Преди време бях с едно момиче, което си мислих, че знам какво означава да обичаш някого, да ти пука, да си загрижен, да се интересуваш, но отсреща не получавах същото, но както се казва ' Това, че не те обича по начина, по който ти се иска, не означава, че не те обича с цялото си сърце..'. Та да, мина много време от тогава, когато за пръв път наистина се разочаровах от любовта. После започна един период на купони, веселие, приятели, срещи и т.н. и всичко за 1-2 вечер..Знам, сега ще кажете - типичен женкар, но не е така. Опитвах се да притъпя болката, която таях вътре в себе си и си мислих, че ще успея малко по малко, но аз не спирах да мисля за нея. Малко по малко всичко утихна и станах СТУДЕН към любовта. Знаех, че я има. Мислех, че я бях изпитвал наистина, но просто знаех какво разочарование носи, когато си отиде, а знаем че такъв момент рано или късно настъпва.
Да преминем към сегашното положение :o
Намерихме се с едно момиче, бяхме преди това приятели, доста близки приятели и винаги сме разчитали един на друг много, особенно в трудни моменти. Просто знаехме, че ако има нещо, което искаме да поговорим с някого и въпреки, че имаме най добри приятели и всичките ни близки и т.н., на които знаем, че можем да се доверим като им кажем - не го казвахме на тях, а на нас двамата. Това беше странно, даже доста. Малко по малко от разговори и двамата започнахме да усещаме какво става между нас. Отначало си казах ' Струва ли си да се разочаровам ако стане нещо? ', но въпреки това с целия ми акъл и ясно съзнание, че може да остана много наранен, се впуснах в любовта. Нещата вървяха повече от перфектно, беше като сън. Не съм вярвал, че мога да бъда толкова щастлив с някого и по важното е, че ТЯ да ме направи щастлив без аз да искам или да показвам, че искам. Със всяко едно действие ми доказваше колко много ме обича. Нямаше караници между нас, е на моменти се посдърпвахме, но после всичко се оправяше :oops: До тук с доброто..дойде един момент в който нещата започнаха да вървят на зле. Нямаше причина за това и аз не можах да си обясна както и тя. Попитах я ако има друг да ми каже нали, за да знам, че няма смисъл просто да сме заедно и да я оставя да бъде щастлива (малко налудничево звучи, но когато обичаме наистина някого ние искаме да е щастлив/а, въпреки че ни боли че не е с нас). Тя ми отговори, че няма друг и иска да е само с мен и че просто няма причина нещата да не вървят и всичко ще се оправи. Доверих се, много даже се доверих, повече отколкото трябва попринцип. Пренебрегнах си едно мое правило и то е точно за доверието, че не трябва да се доверявам така..Изчаквах тя да ми спечелие доверието, за да знам, че не е на сляпо. Успя да ми го спечели, защото наистина ме искаше много. До момента в който нещата спряха да вървят и двамата се отдръпнахме. И двамата знаехме какво става и какъв развой ще имат нещата, но като че ли ни беше страх да го кажем и просто изчаквахме. Дойде момента :-o Очаквах да боли повече :-o Може би съм претръпнал от преди и знаех, че може така да стане и си имах едно на ум, въпреки че го бях забравил и си мислих, че просто ще бъда съкрушен. Вярно, трудно ми е да възприема още нещата как стоят вече, защото наистина е болезнено. Опитвам се да не мисля за това, но въпреки че се разделихме нашите отношения се запазиха на доста високо ниво. Казва, че ме обича и винаги ще ме обича и че не вярва да намери някое момче, което да я направи толкова щастлива колкото аз нея, но въпреки това вижда, че няма смисъл между нас макар и да и се иска, защото я познавам. Не знам, може би се е отказала, защото и двамата преди сме преживели много близки неща във бившите си връзки и като стана така знаехме какъв ще е резултата и от първия път го сложихме края. Сега знам, че ще ми кажете, че щом още имаме силни чувства един към друг не ни пречи да опитаме пак, но не става с опити, защото опитахме, но желанието като че ли го няма макар и да искаме..просто се оставихме от което ме боли най много. И двамата сме на по 18, зряло мислещи сме и не става въпрос за детски игри..
В крайна сметка живота е такъв..учи те всеки път като паднеш да се изправиш и да имаш сили да го живееш, защото е дар и единственото което ни остава от такива случки е да се радваме, че сме ги преживели, защото сме се почувствали живи, макар и за момент.. :-o
Да преминем към сегашното положение :o
Намерихме се с едно момиче, бяхме преди това приятели, доста близки приятели и винаги сме разчитали един на друг много, особенно в трудни моменти. Просто знаехме, че ако има нещо, което искаме да поговорим с някого и въпреки, че имаме най добри приятели и всичките ни близки и т.н., на които знаем, че можем да се доверим като им кажем - не го казвахме на тях, а на нас двамата. Това беше странно, даже доста. Малко по малко от разговори и двамата започнахме да усещаме какво става между нас. Отначало си казах ' Струва ли си да се разочаровам ако стане нещо? ', но въпреки това с целия ми акъл и ясно съзнание, че може да остана много наранен, се впуснах в любовта. Нещата вървяха повече от перфектно, беше като сън. Не съм вярвал, че мога да бъда толкова щастлив с някого и по важното е, че ТЯ да ме направи щастлив без аз да искам или да показвам, че искам. Със всяко едно действие ми доказваше колко много ме обича. Нямаше караници между нас, е на моменти се посдърпвахме, но после всичко се оправяше :oops: До тук с доброто..дойде един момент в който нещата започнаха да вървят на зле. Нямаше причина за това и аз не можах да си обясна както и тя. Попитах я ако има друг да ми каже нали, за да знам, че няма смисъл просто да сме заедно и да я оставя да бъде щастлива (малко налудничево звучи, но когато обичаме наистина някого ние искаме да е щастлив/а, въпреки че ни боли че не е с нас). Тя ми отговори, че няма друг и иска да е само с мен и че просто няма причина нещата да не вървят и всичко ще се оправи. Доверих се, много даже се доверих, повече отколкото трябва попринцип. Пренебрегнах си едно мое правило и то е точно за доверието, че не трябва да се доверявам така..Изчаквах тя да ми спечелие доверието, за да знам, че не е на сляпо. Успя да ми го спечели, защото наистина ме искаше много. До момента в който нещата спряха да вървят и двамата се отдръпнахме. И двамата знаехме какво става и какъв развой ще имат нещата, но като че ли ни беше страх да го кажем и просто изчаквахме. Дойде момента :-o Очаквах да боли повече :-o Може би съм претръпнал от преди и знаех, че може така да стане и си имах едно на ум, въпреки че го бях забравил и си мислих, че просто ще бъда съкрушен. Вярно, трудно ми е да възприема още нещата как стоят вече, защото наистина е болезнено. Опитвам се да не мисля за това, но въпреки че се разделихме нашите отношения се запазиха на доста високо ниво. Казва, че ме обича и винаги ще ме обича и че не вярва да намери някое момче, което да я направи толкова щастлива колкото аз нея, но въпреки това вижда, че няма смисъл между нас макар и да и се иска, защото я познавам. Не знам, може би се е отказала, защото и двамата преди сме преживели много близки неща във бившите си връзки и като стана така знаехме какъв ще е резултата и от първия път го сложихме края. Сега знам, че ще ми кажете, че щом още имаме силни чувства един към друг не ни пречи да опитаме пак, но не става с опити, защото опитахме, но желанието като че ли го няма макар и да искаме..просто се оставихме от което ме боли най много. И двамата сме на по 18, зряло мислещи сме и не става въпрос за детски игри..
В крайна сметка живота е такъв..учи те всеки път като паднеш да се изправиш и да имаш сили да го живееш, защото е дар и единственото което ни остава от такива случки е да се радваме, че сме ги преживели, защото сме се почувствали живи, макар и за момент.. :-o