PDA

View Full Version : Трябва ми доклад на тема Оплождане



kendiman
04-11-2010, 15:13
Трябва ми доклад(или презентация) на тема оплождане(по Биология)..някой ако може да намери нещо ще съм му много благодарен! 8) 8)

P.S
Трябва ми най-късно до сряда

djidji_to
04-11-2010, 15:30
ето какво намерих аз ,дано ти свърше работа



О П Л О Ж Д А Н Е

Половото размножаване се е появило по-късно в процеса на еволюцията. То е предпочетено от естествения отбор поради осигуряване на обогатена наследственост на организмите. При оплождането се обединяват хромозомите, а следователно и наследствените заложби на два различни организма. Така се получават нови генетични състояния и възможност за проява на нови качества. Тала се увеличава и приспособеността и еволюирането на организмите, в което се заключава и основното биологично значение на половото размножаване.
При половото размножаане на животните и човека, чрез което се продължава вида им, е много важно да се познава развитието на половите клетки и тяхното сливане в нова клетка – зигота, от която възниква новото поколение. Гаметите са високо специализирани клетки, поради което са загубили възможността си за размножаване. Ако не се извърши оплождане те умират. Оплождането е основното, начално звено в сложния процес на развитие на нов организъм.
Биологичният смисъл на оплождането е не само възстановяване на хромозомния набор с обогатена наследствена информация, но и пусков механизъм за активация на яйцеклетката към развитие на нов индивид. В много случаи при оплождането се залага симетрията на тялото и се определя пола.
Оплождането при бозайниците се изучава трудно поради извършването му в половите пътища на женския индивид. Проучванията са главно върху по-нисши животни – морски червеи, морски таралеж и др., при които оплождането е външно, във водата и лесно може да се наблюдава.
Докато при нисшите организми яйцеклетката секретира вещества за привличане на сперматозоидите, при висшите животни и човека се приема, че мъжките полови клетки влизат в контакт с яйцеклетката благодарение на интензивните им движения.
При външното оплождане мъжките и женските гамети се изхвърлят в непосредствена близост, в големи количества и почти едновременно, което гарантира срещата между тях. Животът е възникнал във водна среда и половите клетки на нисшите организми са приспособени за живот в такава среда – там става и оплождането, и развитието на зародиша. Например женската исландска треска изхвърля еднократно над 50 милиона яйцеклетки под формата на хайвер. Този акт се регулира от фактори на външната среда и поведението на индивидите от двата пола, от температурата на водата, водните течения, сближаването на мъжките с женските индивиди.
При вътрешното оплождане, характерно за сухоземните животни, процесът се извършва в организма на женския индивид. Външната среда не е благоприятна за изхвърляне на половите клетки. Заедно с органите за образуване на половите клетки – семенници и яйчници, има и приспособления за натрупване и отвеждане на половите клетки – полови проводници. При мъжките индивиди има и жлези за спермална течност, в която сперматозоидите запазват жизнеността си до момента на изхвърлянето и оплождането. Развиват се сигурни механизми за осъществяване на контакт между гаметите. За въвеждането на сперматозоидите в женските полови канали възникват и се развиват специални копулационни органи. Това изисква съгласуване на процеса между женския и мъжкия индивид.
По-нататък оплождането зависи от способността на сперматозоидите да достигнат яйцеклетката. При нормални сперматозоиди тази способност е задължително чрез ритмични вълнообразни движения на опашката. Сперматозоидите преминават през воднистата слуз на целия женски полов път, като изразходват огромно количество енергия. Тяхното движение се подпомага от контракциите на мускулатурата на матката и маточните тръби. Енергия движението на сперматозоида се черпи от митохондриите, разположени в шийката на сперматозоида.
От милионите сперматозоиди в еякулата на мъжкия индивид само малка част достигат до маточната тръба, където протича оплождането. Така се осъществява контактът с яйцеклетката. Сливането на двете гамети и образуването на зигота е сложен процес, при който сперматозоидът трябва да преодолее някои бариери – обвивките на женската гамета. Когато главичката на сперматозоида се срещне с външната обвивка на яйцеклетката, акрозомата се пука и освобождава ензим, който разрушава обвивката в мястото на контакта. Заедно с това разкъсаните стени на акрозомата се обръщат навън и като острие пробождат обвивките на яйцеклетката. Това явление се нарича акрозомна реакция и осигурява проникването на сперматозоида в цитоплазмата на яйцеклетката.
Яйцеклетката се “атакува” от много сперматозоиди, но в цитозола прониква най-често един, а останалите загиват. При човека този процес се извършва по време на второто мейотично делене през овогенезата. Това делене се провокира от навлезлия вече сперматозоид. Ето защо овогенезата при човека завършва само ако яйцеклетката е оплодена. В противен случай недозрялата яйцеклетка се изхвърля от организма.
При оплождането в цитозола на яйцеклетката навлиза главичката и шийката на сперматозоида, а опашката остава отвън. Ядрото на мъжката гамета набъбва, доближава се до ядрото на яйцеклетката и те се сливат в общо диплоидно ядро. Така се образува зиготата, в която се срещат майчините и бащините хромозоми и започва подготовка за първото митотично делене.
Голямо значение за оплождането има количеството на активните сперматозоиди. По-големият им брой освобождава по-голямо количество ензим и по-лесно се преодолява най-външната обвивка на яйцеклетката. Тази реакция не е видово специфична и може да се осъществи и от сперматозоидите на друг вид организъм. Акрозомната реакция обаче може да се осъществи само от сперматозоид от същия вид.
Оплождането е процес, при който се съединяват две специализирани хаплоидни клетки – яйцеклетка и сперматозоид, техните ядра се сливат и се получава нова диплоидна клетка – зигота.
С оплождането в яйцеклетката настъпват някои промени: образува се оплодителна обвивка, която не позволява проникването на други сперматозоиди, ускоряват се обменните процеси и се засилва синтезата на белтъци, необходими за формиране на зародиша. Развитието на зародиша при многоклетъчните животни се извършва за сметка на хранителните вещества, натрупани в яйцеклетката по време на етапа на нарастване. При някои видове висши животни с вътрешно оплождане се развиват органи, осигуряващи развитието на зародиша в тялото на майката до раждането му /насекоми, змии, почти всички бозайници/. Най-висшата форма живораждане се наблюдава при плацентни бозайници, където зародишът се вгнездва специален орган – матка, и чрез околоплодни обвивки черпи хранителни вещества и кислород от майчиния организъм.
Съществуват и видове с нетипични форми на полово размножаване:
Партеногенеза /партенос – гр. девица, генезис – раждане/. При някои нисши ракообразни, насекоми и гръбначни животни новия организъм води началото си от неоплодена яйцеклетка. Яйцеклетката се активира от сперматозоида без той да е навлязъл в нея. Полученото поколение е хаплоидно и това води до задължително редуване на партеногенезата с типично полово размножаване. Например така се размножават търтеите при пчелите. Партеногенезата е доказателство, че яйцеклетката носи необходимото количество наследствена информация за развитието на нов организъм. Оплождането обаче осигурява обединяването в зиготата на две наследствени програми от родителите.
Хермафродитизъм е също нетипична форма на полово размножаване. Застъпено е при паразитни плоски червеи и дъждовен червей. Всеки индивид има мъжки и женски полови органи. Два червея могат да се оплодят взаимно, обменяйки си сперматозоиди, а паразитните могат и да се самооплождат. Така се осигурява предимство при размножаването на паразитите, при които отделни индивиди могат да се окажат изолирани помежду си в тъканите на гостоприемника.
Как се е появило половото размножаване и какви са били предимствата по време на възникването му не е известно. Същественото е, че при него се размесва наследствената информация при всяко ново поколение. Обединяването на две наследствени програми от родителите прави потомството по-приспособимо към условията на живот. Половото размножаване води до разнообразие, а разнообразието е в основата на еволюцията. Ето защо половото размножаване се е наложило в еволюцията като основна форма на възпроизвеждане.
Индивидуално развитие при животните и човека

Развитието на организмите от възникването им до края на живота им се нарича индивидуално развитие или онтогенеза. Това е процес на последователна реализация на наследствената програма за развитие на организма при конкретните условия на външната среда. Морфологично и функционално в онтогенезата се различават отделни етапи в зависимост от растежа, диференциацията и функционалната активност на организма.
При всички животни, размножаващи се по полов начин онтогенезата започва след оплождането и активизирането на яйцеклетката т.е. от зиготата. Индивидуалното развитие се проявява външно в редица взаимно свързани изменения, в резултат от качествени и количествени преобразувания.
Процесът включва изграждането на многоклетъчен зародиш и формирането на възрастен, полово съзрял индивид, който след определена продължителност на живота остарява и умира. Индивидуалното развитие на животните и човека е непрекъснат процес, който започва от зиготата и завършва със смъртта на индивида. Количествено измененията в организма се изразяват в увеличаване на обема му и формиране на точно определени органи – растеж. Под развитие се разбират качествените изменения в структурата и функционалната активност на организма. Тези изменения са необратими. Следователно растежът и развитието се различавт по своята същност, но са тясно свързани. Количествените промени при растежа са основа за качествените промени при развитието и обратно.
Индивидуалното развитие минава през два последователни етапа. Първият етап е зародишен /ембрионален/, през който от зиготата се формира зародиш. Той завършва с излюпването или раждането на организма. През него нарастването и формообразувателните процеси се извършват за сметка на хранителните вещества в яйцето или хранителните вещества, доставяни непосредствено от майчиния организъм.
Вторият етап /постембрионален/ се характеризира с това, че формообразувателните процеси завършват, индивидът живее самостоятелно, расте и се развива за сметка на хранителни вещества от околната среда.
Стадият на зародишното развитие при животните и човека протича защитен от яйчните обвивки, а при живораждащите – и от майчиния организъм. Независимо от различията при различните систематични групи животни, общите стадии, през които той преминава са доказателство за общия произход и наследствените връзки на животните и човека. Общите стадии са: дробене, гаструлация и органогенеза, през които се увеличава броят на клетките, протича тяхната диференциация и формират тъкани и органи. Това е свързано с редица молекулни, генетични и морфологични изменения.
С дробенето започва зародишното развитие. През него от една оплодена яйцеклетка в резултат на няколко /около 7/ последователни бързи митози се получав голям брой клетки – бластомери, които изграждат многоклетъчен зародиш подобен на мехурче – бластула. Големината на бластулата не надминава тази на зиготата, защото по време на късите интерфази се удвоява само количеството ДНК, без да се увеличава клетъчната маса. Затова с увеличаване на броя на зародишните клетки намалява техния размер.
Мястото на първата делителна бразда върху зиготата се определя от точката на навлизането на сперматозоида в яйцеклетката. Тази бразда разделя цитоплазмата на зиготата на две и определя двустранната симетрия на бъдещия организъм.
Всяко следващо делене се извършва перпендикулярно на предходното. Първите две бразди възникват по меридиана на яйцето, а третата – по екватора му. Така бластомерите нарастват на 2,4,8,16,32 и т.н. клетки. Моделът на дробене се влияе от типа на яйцето, т.е. от количеството на жълтъка и неговото разпределение.
Пълно равномерно делене на изолецитални яйца /бозайници/ с равномерно разпределен жълтък. Зиготата се дели бързо с последователни едно след друго митотични деления. Образува се еднослойна стена, заграждаща вътрешна празнина, изпълнена с течност.
Пълно неравномерно делене на телолецитални яйца /риби, земноводни, влечуги, насекоми/. Жълтъкът е в голямо количество. Деленето се забавя или възпира. То е неравномерно. Образуват се два вида бластомери – големи, но малко на брой в областта на жълтъчното струпване /вегетативен полюс/ и малки, но много на брой в бедната на жълтък цитоплазма /анимален полюс/. Деленето е непълно и не обхваща цялата зигота. Вследствие на деленето се образува бластула, изградена от един пласт бластомери, които заграждат празнина, изпълнена с течност. Ролята на деленето при развитието на зародиша е свързана с образуването на голям брой клетки, които са предпоставка за протичане на следващите стадии.
Стадият на развитие на зародишните пластове се нарича гаструлация. Тя се съпровожда с усилено делене и растеж на клетките, които се подреждат в зародишни листа или пластове. През този стадий се осъществява и клетъчна диференциация. Гаструлацията протича разнообразно в зависимост от типа на яйцеклетката. Най-често става с вгъване на част от стената на бластулата, при което зародишът заприличва на мехче. Празнината, която се загражда се нарича първично черво. То се свързва чрез пора с околоната среда. От него по-късно се развива храносмилателната система.
При мешести гаструлата е двупластна с външен пласт – ектодерма и вътрешен пласт – ендодерма. При другите многоклетъчни животни и човека се развива междинен пласт – мезодерма. Мезодермата се изгражда от деленето на клетки на ектодермата или на ендодермата, мигрирали между двата зародишни листа (пласта).
По време на гаструлацията се увеличава синтезата на белтъци, различни по количетво и качество в отделните групи клетки. При гаструлацията зародишът нараства и се формират зародишните пластове. Клетките се диференцират и връзките между тях се засилват. Всички клетки на многоклетъчния организъм съдържат пълен набор от гени. Под влияние на фактори на средата или на вещества, отделени от други клетки /хормони/, се активират или подтискат различни гени в клетката, а в зависимост от разликата в генната активност се получават и различните типове клетки в организма.
След възникването на трите зародишни пласта развитието продължава с формиране на тъкани, на зачатъчни органи и тяхното обособяване – органогенеза. Това е сложен процес на диференциране и промяна на връзки и взаимоотношения между отделните клетъчни групи на зародишните пластове, при което се засилват различията във формата, функцията и химичния състав на клетките. В резултат се формират тъканите и се моделират органите, а чрез тях и тялото на индивида.
Всеки зародишен пласт участва в образуването на определени тъкани и органи, съобразено с наследствената програма на организма. Независимо от различията при органогенезата в различните групи животни трите зародишни пласта образуват едни и същи органи.
От ектодермата се образуват епидермисът и образуванията му, сетивните органи и нервната система.
От мезодермата се образуват мускулите, сърдечно-съдовата система, половите жлези, отделителните органи, вътрешният скелет, кръвта, вътрешните слоеве на храносмилателния канал и кожата.
От ендодрмата се образуват гръбната струна, вътрешният слой на храносмилателния канал, черният дроб, белият дроб и панкреаса.
Зародишът се обвива в три обвивки: вътрешна – амнион, външна – хорион, а между тях – алантоис. Те са изпълнени с течност и зародишът свободно плува в тях. По-късно между обвивките и маточната лигавица при плацентните организми възниква плацентата, чрез която зародишът се изхранва. Зародишът на бозайниците и човека се нарича ембрион до образуването на зачатъчни органи, а след това – плод. Зародишното развитие се характеризира с количествени и качествени изменения, които са последователни, необратими, наследствено програмирани и зависими от условията на средата.
Зародишното развитие на човека се характеризира с някои особености. Оплодената в маточната тръба яйцеклетка се дели, образувайки сферична бластула. От по-големите бластомери, групирани в центъра й се оформя ембрионална пъпка, от която се развива детето. По-малките бластомери се разполагат по краищата на бластулата и заедно с маточната стена образуват плацентната. Бластулата, достигнала до матката с помощта на ензими и хормони се загнездва в стените на най-добре кръвоснабдената й задна част.
Към 14 ден след оплождането се формират зародишните слоеве. Тогава големината на зародиша е едва 3mm. Нервната тръба възниква към 18 ден и по-късно прераства в гръбначен и главен мозък. През първия месец се образуват тъканите и част от органите. Зародишът се удължава, в предната част се образува главата, а в централната – сърцето. През втория месец се очертава лицето, крайниците и се доразвиват вътрешните органи. В края на този месец зародишът е с дължина 30mm и добива човешки вид. През 3 месец крайниците се удължават, формират се бъбреците и започва развитието на външните полови органи. От 3 до 9 месец органите на детето се усъвършенстват и се формират пропорциите на тялото. При жената бременността започва със зачеването и приключва с раждането.
Постембрионално развитие при животните. Стареене. Смърт.

Развитието е процес на усложняване на организма и образуване на нови структури. Съществена част от него се извършва през ембрионалния период – от оплодената яйцеклетка до развития зародиш.
Постембрионалното развитие започва след раждането или излюпването на яйцето и завършва със смъртта на индивида. През него се извършват редица промени като голям брой клетъчни деления, често съчетани с клетъчна диференциация. При някои организми специфични групи от клетки умират, части от тялото нарастват неравномерно, диференцирани тъкани се обединява с специфични структури.
Друг процес на следзародишно развитие е растежът – необратимото увеличаване на размерите. При повечето животни растежът в течение на живота протича с различна скорост – най-интензивен е в млада възраст. При някои организми /омар/ растежът е неограничен – продължава до смъртта. При някои членестоноги растежът е прекъснат, стъпаловиден и съответства на степените на развитие. Насекомите с твърда външна обвивка периодично се събличат и нарастването става в интервалите на смяна на обвивката. Отделните части на тялото могат да нарастват с различна скорост. При човека общото нарастване почти спира след пубертета и ръстът остава постоянен през по-голямата част от живота. Някои от животните завършват ембрионалното си развитие с почти завършени органи. Такова развитие без резки физиологични и морфологични изменения се нарича пряко развитие. Характерно е за бозайници /вкл. човек/, риби, птици, влечуги и др. След раждането тъканите и органите нарстват и се доразвиват. Най-съществено развитие претърпява половата система. Типичен пример в това отношение е човекът. Новороденият прилича на възрастния – разликите са предимно в размерите на тялото. В следзародишното развитие на човека се разграничават три стадия: стадий на растеж и развитие /младежки стадий/, стадий на зрялост /стадий на възрастния човек/ и стадий на старостта.
При много безгръбначни животни /насекоми, иглокожи/, а също и при някои риби и земноводни, развитието е непряко – яйцето преминава първо в ларва, която най-често е много различна по форма и начин на живот, а след това се превръща във възрастен организъм /имаго/. Превръщането във възрастен индивид става чрез резки трансформации, познати под названието метаморфоза /мета – между, морфе – форма/. Ларвите не трябва да се разглеждат непременно като недоразвити форми. В много случаи те достигат висока степен на организация, като недоразвити остават само репродуктивните им органи. Добре познати са поповите лъжички на жабите и гъсениците на пеперудите, но много животни /главно безгръбначни/ преминават през етап на ларва /ракообразни, миди, паразитни червеи и др./. Ако се сравнят всички тези случаи ще се установи, че макар и много различни по структура, тези ларвни форми имат общи характерни черти. Ларвните форми имат няколко основни функции: допринасят за разпространение на вида /особено когато възрастните форми са неподвижни/; в някои случаи ларвите са отговорни за храненето и растежа преди образуването на възрастните /пеперуди, молци и др./. Ларвните форми и възрастните насекоми се хранят с различна храна и обикновено обитават различна среда. Затова конкуренцията между тях е невъзможна. Физиологично ларвите са по-издържливи, поради което много безгръбначни /насекоми, иглокожи/, а също и някои риби и земноводни презимуват като ларви. В някои случаи, главно по паразитните червеи, ларвите могат да се размножават безполово, с което допринасят много за увеличаване на потомството.
Метаморфозата на ларвата във възрастен индивид обикновено включва реорганизацията на тялото и често се съпровожда с разграждане на ларвни тъкани. Това най-добре се вижда при насекомите. Насекомите имат два типа метаморфоза. Някои от тях /хлебарки, скакалци, щурци, термити/ претърпяват непълна метаморфоза. При нея яйцето се развива до възрастен индивид през серия от нимфи, които са малки възрастни индивиди, но без криле. Между всеки два стадия на нимфите се извършва събличане и растеж. При други насекоми /пеперуди, пчели, молци, мухи/ метаморфозата е пълна. От яйцето се развива ларва. След няколко събличания ларвата влиза в стадий на покой – какавида. Във вътрешността на какавидата се запазват само централната нервна система и няколко групи клетки. Всички вътрешни органи чрез фагоцитоза се разпадат и се превръщат в течна маса. Възрастния организъм се образува чрез делене и диференциране на групите клетки, които се хранят с разтворените тъкани на ларвата. Насекомото излиза от пашкула при подходящи външни условия. Всички превръщания имат приспособителен характер и са подготовка за бъдещия живот.
При метаморфозата на поповите лъжички в жаба се преобразуват предшестващи структури: опашката изчезва чрез фагоцитоза, хрилете се заменят с бели дробове, крайниците се развиват напълно, червата се скъсяват, мозъкът и сетивните органи се променят. Всички тези промени са свързани с преминаване от воден към сухоземен начин на живот. Преустройва се плаващата ларва в скачаща жаба, вегетарианската храна се заменя с месо, развива се бинокуларно зрение.
Всички тези промени са свързани с хормонална регулация съобразно факторите на околната среда. Превръщането на поповата лъжичка в жаба се предизвиква от хормона на щитовидната жлеза – тироксин. Въпреки различията регулацията на растежа и развитието се осъществява по единни механизми.
При животните с пряко развитие се извършват огромни промени. При човека от оплождането до смъртта се сменят 47 клетъчни поколения, като 42 от тях са през ембрионалното развитие. При гръбначните животни постембрионалното развитие се контролира от щитовидната жлеза, надбъбречните и половите жлези, както и от черния дроб. Секрецията и на четирите жлези се контролира от хипофизата, която пък се влияе от хормоните на хипоталамуса /подхълмието на междинния мозък/.
Жизненият цикъл на всеки организъм е ограничен. С течение на времето клетките се изменят структурно и функциите им постепенно отслабват, а чувствителността им към уврежданията, причинени от външната среда се увеличава. Постепенно регулаторните механизми за приспособяване намаляват. Настъпват и биохимични промени. Този процес се нарича стареене. Причините за стареенето са неизвестни. Продължителността на живота е генетично програмирана и е свързана с митотичното делене на клетките. Все още не е уточнено дали възможността за осъществяване на митоза е причина за стареенето или е резултат от него. Продължителността на живота се влияе от въздействието на външни фактори: стрес, заболявания, кислороден глад, действие на вредни вещества. Смъртта е естествен завършек на живота. Тя бива физиологична – резултат от естественото остаряване, и патологична – резултат от травми, болестни изменения и т.н.
Всички клетки на организма не умират едновременно. Първо спира сърдечната дейност, дишането, нервната дейност – това е т.нар. клинична смърт. Тя е обратима до момента, в който умират мозъчните клетки /мозъчна смърт/. След мозъчната смърт настъпва биологична смърт. Тя е необратима, защото напълно се променя клетъчният метаболизъм, нарушават се клетъчните деления, ензимите започват да действат безразборно и несъгласувано.
Регенерацията /лат. възраждане/ е процес на въстановяване на липсващите /отстранени, изхабени или увредени/ части на тялото. Тя бива: 1) физиологична – среща се при всички организми и засяга подмяната на стари и деградирали клетки с нови. Най-силно е изразена при епителната тъкан и еритроцитите на човека; 2) репаративна – замяна на някои органи с други /най-силно е изразена при земноводни: опашката на гущера, тритона и т.н.; 3) соматична ембриогенеза – изразява се в сложни промени, засягащи целия организъм. Най-силно е изразена при някои безгръбначни.
Изучаването на всички процеси и явления, свързани с индивидуалното развитие помага на човека да влияе върху удължаването на живота, трансплантацията на органи, регенерацията на клетките и тъканите и др.


Има много да четеш ,даже повечето е излишно , но не ми се занимаваше да го преглеждам