ScionOfStorm
04-12-2010, 12:13
Ние
Ние сме скръбта
на този свят
с отмрелите очи;
замъглени светлини.
Съ' зъби стиснати
дъвчем солта
и я тъпчем в раните
из червата на мечтите.
Знаем, че ще ни боли.
Ние сме небето
замръкнало с дъжд
загробило в пороя
звяр до жена,
растение до мъж
осветило с облаци
краят на надеждата
и заслепило Окото на света.
И сме тези,
които скрити сенки дебнат:
да ги вдишаме с души
демонът да прикрием
пъпната му връв
около врат да се огъне
- и да ни издуши.
Ние сме тези, що
в гроб безименен ще легнат.
Нямаме си име,
нямаме и тела.
От бетона на всеки град
през горска зеленина
сред опални планини
върхари, поля, висини -
стоим забравени
отхвърлени
прегърбени
сами.
Ние сме границата
между това, което Бе
и катранената земя.
Ние сме скръбта
на този свят
с отмрелите очи;
замъглени светлини.
Съ' зъби стиснати
дъвчем солта
и я тъпчем в раните
из червата на мечтите.
Знаем, че ще ни боли.
Ние сме небето
замръкнало с дъжд
загробило в пороя
звяр до жена,
растение до мъж
осветило с облаци
краят на надеждата
и заслепило Окото на света.
И сме тези,
които скрити сенки дебнат:
да ги вдишаме с души
демонът да прикрием
пъпната му връв
около врат да се огъне
- и да ни издуши.
Ние сме тези, що
в гроб безименен ще легнат.
Нямаме си име,
нямаме и тела.
От бетона на всеки град
през горска зеленина
сред опални планини
върхари, поля, висини -
стоим забравени
отхвърлени
прегърбени
сами.
Ние сме границата
между това, което Бе
и катранената земя.