molqq pomognete mii .. za ytree speshno mi trqbwa ese na tema "suwremennata jena" - "Jena" na Blaga Dimitrowa .... 8-[
Enigma691
04-14-2010, 13:34
Да се представи точно смисълът на по¬нятието жена в съвременния свят е безкрай¬но сложно и трудно. Поетесата Блага Димитрова обаче е изразила в стихотворени¬ето си „Жена” своята лична оценка и възп¬риятие както от позициите на творец, така и от гледната точка на своята принадлеж¬ност към тази част от човечеството. Всич¬ко, казано в стиховете й, има определено дълбок нравствено-етичен и философски аспект.
Поетичният изказ е съотнесен с конкрет¬ната насоченост на творбата - да разкрие същността на „загадката", наречена жена. Началото на стихотворението има характер на сентенция, на изстрадана мъдрост: „Как тревожно е да си жена!” Това сякаш е ключ към проникване в многоизмеримата съдба на жената. Тя е проявление на всичко, което облагородява света и го прави по-добър и по-красив. Тя е противодействие на разру¬шителните, деградиращи сили и обстоятелства, срещу които смело се възправя със сво¬ята духовна извисеност:
Красота и усмивка да бъдеш
сред всекидневния сив кръговрат,
вярност - срещу изменчивия вятър,
нежност - в загрубелия свят.
Всичко това е призванието на жената - в един свят, в който не е леко човешкото съ¬ществуване. Контрастното съпоставяне ка¬то художествен похват представя много точ¬но трудната женска съдба като противоборство срещу всичко онова, което нарушава хармонията в човешкия живот - еднообразието („сив кръговрат”), неустойчивостта на ценностите („изменчивия вятър”), липсата на нежност. В тази съдба са вплетени невиди¬мите нишки на любовта и нежността, които движат света напред. Единствено пълното себеотдаване може да промени обстоятел¬ствата, да спаси духовната същност на хо¬рата, към които жената изпитва привърза¬ност и обич. Нейният истински пътеводи¬тел е сърцето. То я ръководи в избора й, то й посочва пътя, който ще следва, въпреки всич¬ки препятствия по него, защото този избор за нея е свят. Лирическата героиня има мо¬ралната сила да поеме риска, с който я об¬вързва сърдечният й избор, и да носи кръс¬та си докрай:
От безбрежните пътища земни
най-рискования да избереш –
безразсъдния път на сърцето –
и докрай да го извървиш.
Любовта е властна повеля в живота на жената според стиховете на Блага Димитрова. Това я сродява с лирическата героиня на Елисавета Багряна в нейната творба „Потом¬ка”. Именно любовта определя пътя на же¬ната и тя й се подчинява без остатък. Като се вслушва в гласа на сърцето си, се изправя срещу всички възможни прегради и смело, почти безразсъдно ги преодолява.
Метафоричният образ на съзидателното начало, на една пословична всеотдайност е пресъздаден въздействащо чрез символите на светлината и благородството. Тук почти всеки стих носи дъха на житейската мъд¬рост:
Твоя единствена радост да бъде
радост да даваш ...
Да бъдеш в нощта светло прозорче,
което чака, първа стъпка,
събудила утрото.
Смисловите антоними в следващите сти¬хове насочват към значението на великото присъствие на жената в живота на мъжа. Нейната привидна слабост е всъщност ней¬ната сила, нежността и любовта й са ключ към сърцето на силния, на мъжа. Нравстве¬ната й извисеност и устойчивост придават и на него издръжливост в житейските бури и изпитания. От душата на „слаборъката” же¬на идва безкористната подкрепа за човека, когото обича. Ето това означава за лиричес¬ката героиня „да подкрепиш ръката корава”. Още по-голяма сила има в духовната из¬висеност, изразена чрез прошката, на която тя е способна:
И непростимото да простиш...
Съзидателното начало е присъщо за же¬ната - да съгради дом, да създаде живот и да го запази. Но нещо повече от това е страшното изпитание, за което тя намира кураж и сила: „...да градиш живот от от¬ломки...” Изпитанията на променливата съд¬ба могат да разрушат изграденото с обич гнездо. Житейските бури могат да разбият кораба, отправил се към безбрежния океан на щастието, за което мечтаят влюбените. Като птицата феникс обаче жената може да възроди разбитото щастие и да съгради нов живот „от отломки”, преодоляла болката и раната в сърцето си в името на семейното благоденствие. Тази истинска жертвеност я въздига до святост.
Освен всичко друго, тя е и майка - най-значимото на този свят. Най-голямото тайн¬ство - създаването и раждането на живота -е поверено на нея. Нейното всеотдайно сър¬це е способно да забрави себе си в грижата за новия живот, съзнавайки изключителната отговорност, която носи пред света. Май¬чинството поетесата отбелязва като естест¬вено продължение на любовта между мъжа, и жената, но скрепена като вечност:
Да продължиш в един детски вик
дългата мълчалива целувка.
Вечност да сториш от краткия миг.
Твоите прострени ръце за прегръдка
люлка да станат за нов живот.
Обвързаността на любовта с новия живот лирическата изповедница в творбата възп¬риема като най-отговорната и най-благород¬ната мисия в живота си:
Бъдещето да носиш в утроба.
До своето сърце тя отглежда и съхранява това бъдеще на човешкия свят, но и про¬дължава да бди над него в безсънните но¬щи, като отдава всичката си безкористна лю¬бов и грижа. Закрилница на своето дете, тя излъчва светлината на душата си за него. Пъ¬тят й като майка отново е борба с изпитани¬ята на житейския кръговрат:
Нощем над него безсънна да тръпнеш,
светла като звездоокия свод.
Всяка детска усмивка — със бръчка
да заплатиш и в косите със скреж.
Скъпа е цената на майчинството, но зато¬ва е висока и несравнима. В него се сливат едновременно радостта и страданието, ко¬ето превръща жената майка в нещо свято. Особено силно въздействие имат метафо¬ричните сравнения: „светла като звездоо¬кия свод” и „сълза по сълза на новото стрък¬че/ своята хубост да предадеш”.
Тази извечна роля на майка и жена героинята приема не като тежка орис, а ка¬то висока отговорност. Тя се покорява на съдбата си да бъде майка, защото е спо¬собна на възвишена жертвеност в името на живота. Сравнена с „Потомка” на Ели¬савета Багряна, лирическата героиня тук об¬ръща погледа си навътре, към съкровените ценности на живота, които трябва да съх¬рани и пренесе във времето, но не само за себе си. Подобна саможертва не е присъ¬ща на „потомката”. Тя търси за себе си освобождението от оковите на предписа¬нията и родовите закони. Следва любимия си по зова на сърцето, волна като вятъра, неподвластна на ограниченията. Затова тя признава: „Може би съм грешна и коварна...” В своя път към щастието се опитва да пре¬одолее отредената й от традицията покорност и така утвърждава своята душевна си¬ла. Такава е предшественицата, такава е и нейната потомка в новото време. Елисавета Багряна акцентира именно върху това.
Лирическата изповедница на Блага Димит¬рова е наша съвременничка, която познава добре и традициите, и новите реалности на живота. Тя също осмисля съществуването си като мост между минало, настояще и бъ¬деще, но оформя един обобщен образ на вечната жена като любима и майка. Тя е спо¬собна дори да крепи света, като дава всич¬ко от себе си. С мъдрост заявява:
Саможертва е да си жена.
Смисълът на този високо хуманен жест към другите в сложния и противоречив свят е изключително възвисен:
И до ранена, разбита гръд
чистите извори да защитаваш –
просто, за да съществува светът.
Емблематичното значение на израза „чис¬тите извори" насочва към сакралните цен¬ности на човешкия свят-всичко онова, което трябва да се опази ненакърнено в своя¬та нравствена основа, за да има светлина в живота на хората, да има вяра в доброто. Така осмислена саможертвата приема въз¬можно най-високата стойност. Пълното себеотдаване на жената в нейната изключи¬телна жертвеност е изразена точно и пре¬делно ясно:
Нищо за себе си да не оста ви ш.
Това напомня пламъкът на огъня, който гори, за да даде топлината и светлината, из¬гаряйки всичко докрай.Дълбоко интелектуалният размисъл на ли¬рическата изповедница подчертава осъзна¬тата напълно роля на жената във времето и в обществото. Тя носи с достойнство своя¬та отговорност като майка и любима, тя раз¬дава сърцето си докрай, но знае в името на какво прави това. И то е казано кратко, но ясно, с човешка съпричастност „... просто, за да съществува светът.”
Именно това дава основание за естест¬вена гордост у героинята на Блага Димит¬рова: „Горда съм, че съм жена!” Това е един напълно логичен, достоен финал на искре¬ната лирична изповед. Зад нея стои дълбо¬ко умъдреният поглед към живота и света, изпълнен с превратности и предизвикател¬ства, особено за нежната му половина -жената. Тя обаче се оказва достатъчно ду¬ховно извисена, когато обича и опазва жи¬вота с „ чистите извори”.
Стихотворението „Жена” на Блага Димит¬рова навлиза в най-сложните въпроси на чо¬вешкото съществуване, за да утвърди образа на жената в реалния живот в нейния най-светъл лик и тя да получи своето достойно признание.