Rotate95
04-14-2010, 19:04
Здравейте! Аз съм в следната ситуация:
Преди 3-4 месеца се запознах с едно момиче. Май веднага си допаднахме. Приказки в междучасията, изпращаници, скайп... Тя няма гадже.
Преди време отношенията ни малко се задълбочиха и заедно със стандартното „чао” започнахме да се гушкаме.Понякога, докато вървяхме заедно, тя напипваше и леко хващаше ръката ми. До ваканцията всичко беше ОК, но сега...
Когато идвах на училище в понеделник, случайно я срещнах. Беше с още 3 приятелки. Отблизо ми направи впечатление, че изглежда тъжна и потисната. Поздрави ме вяло и отмина...
ОК, казах си, може да е въпрос на настроение, или да не се е наспала... Всички сме хора. Докато не настъпи вторник, а след него и сряда...
За момент помислих, че е усетила моето отношение и се опитва деликатно да ме резне, а може би напротив-да ме накара някак да я спечеля. Но не-настроението и като цяло е ужасно.
Доколкото знам, няма лични проблеми, или поне не съм чувал да има. В училище изкарва високи оценки, неотдавна спечели едно състезание по любимия си спорт. Има много приятели, винаги е весела и зарежда с добро настроение всички наоколо. А сега... Потисната, тъжна, страни от другите, не говори с никого освен с 2-3 по-близки приятелки и един неин бивш съученик (не, не са гаджета), понякога дори с леко насълзени очи... Къса ми се сърцето да я гледам. От природа въобще не е депресарка, дори се старае да те успокои, когато ти е кофти. Увлича се по екстремните спортове и явно има здрава психика.
Благодаря, че прочетохте това предисловие. Сега е същинският въпрос: какво би било по-добре да правя-да се опитам някак да я разведря или да стоя настрани? Много други хора, които ме познават, споделят разни проблеми с мен, защото знаят, че ще ги изслушам и ще се опитам да им дам съвет. Болшинството смята, че имам добро чувство за хумор и мога да развеселя някого дори в доста гадна ситуация (така направих, когато тя преди месец получи 2 на едно контролно-отначало плачеше и се вайкаше, а към края на междучасието вече се смееше и си лафехме все едно нищо не е станало). Та според вас трябва ли да се опитвам да направя нещо, или би било по-уместно да не се меся? Предварително благодаря за евентуална помощ.
P.S. Живот и здраве, след месец правя 15, тя е с месец и половина по-малка.
Преди 3-4 месеца се запознах с едно момиче. Май веднага си допаднахме. Приказки в междучасията, изпращаници, скайп... Тя няма гадже.
Преди време отношенията ни малко се задълбочиха и заедно със стандартното „чао” започнахме да се гушкаме.Понякога, докато вървяхме заедно, тя напипваше и леко хващаше ръката ми. До ваканцията всичко беше ОК, но сега...
Когато идвах на училище в понеделник, случайно я срещнах. Беше с още 3 приятелки. Отблизо ми направи впечатление, че изглежда тъжна и потисната. Поздрави ме вяло и отмина...
ОК, казах си, може да е въпрос на настроение, или да не се е наспала... Всички сме хора. Докато не настъпи вторник, а след него и сряда...
За момент помислих, че е усетила моето отношение и се опитва деликатно да ме резне, а може би напротив-да ме накара някак да я спечеля. Но не-настроението и като цяло е ужасно.
Доколкото знам, няма лични проблеми, или поне не съм чувал да има. В училище изкарва високи оценки, неотдавна спечели едно състезание по любимия си спорт. Има много приятели, винаги е весела и зарежда с добро настроение всички наоколо. А сега... Потисната, тъжна, страни от другите, не говори с никого освен с 2-3 по-близки приятелки и един неин бивш съученик (не, не са гаджета), понякога дори с леко насълзени очи... Къса ми се сърцето да я гледам. От природа въобще не е депресарка, дори се старае да те успокои, когато ти е кофти. Увлича се по екстремните спортове и явно има здрава психика.
Благодаря, че прочетохте това предисловие. Сега е същинският въпрос: какво би било по-добре да правя-да се опитам някак да я разведря или да стоя настрани? Много други хора, които ме познават, споделят разни проблеми с мен, защото знаят, че ще ги изслушам и ще се опитам да им дам съвет. Болшинството смята, че имам добро чувство за хумор и мога да развеселя някого дори в доста гадна ситуация (така направих, когато тя преди месец получи 2 на едно контролно-отначало плачеше и се вайкаше, а към края на междучасието вече се смееше и си лафехме все едно нищо не е станало). Та според вас трябва ли да се опитвам да направя нещо, или би било по-уместно да не се меся? Предварително благодаря за евентуална помощ.
P.S. Живот и здраве, след месец правя 15, тя е с месец и половина по-малка.