Не виждам смисъл в нищо вече

[uSmivKaLovE]

Не знам дори от къде да започна. Преди всичко беше толкова хубаво и ги нямаше тези проблеми. А сега се чувствам ужасно. Изведнъж всичко се преобърна на 180 градуса. Както беше мил и добър няколко месеца, така стана груб и безразличен. Оттам започна всичко:караниците, разделите, а за жалост и събиранията. Дори вече не мога да определя от колко време сме в това положение. Може би повече от половин година. И аз търпя. Макар и вече рядко да го показвам, аз още държа на него и чувствата ми определено си ги има. Бих направила и дала всичко, за да съм с него. Но това е, че той идва и ми казва, че си ме иска обратно, а след известно време всичко сякаш умира и се разделяме. Безбройно много пъти сме си казвали окончателно край и винаги съм вярвала, че е така. Но след известно време някак си или се засичаме, или единият потърсва другият и всичко започва отначало. В момента до такава степен съм се уморила от всичкото това, че не си спомням кога за последно се чувствах щастлива и усмихната. Наистина беше преди много време. Сега просто живея ден за ден с мисълта, че някога това ще спре да се случва и той ще спре да ме наранява. Много пъти се опитвах да прекратя отношенията си с него. Дори съм стигала до това да го обиждам и да го лъжа, че има друг само и само да ме остави да го забравя, но накрая винаги съм се поддавала. Имало е и пъти, в които сме сядали ад говорим и сме стигали до извода, че между нас има чувства, но хилядите неща, които станаха развалиха хубавото във връзката ни и сещайки се за тях, не можем да сме заедно. Макар че за тези неща бих обвинила не себе си, а него, защото ясно и категорично му казавах, че мразя лъжите, а той именно това правеше. В крайна сметка сега сме разделени окончателно и сме си обещали да не се търсим и да не се виждаме. От няколко дни това ме измъчва, а даже не знам защо при положение, че с него съм за никъде. Само ме наранява. Но и без него сякаш не живея, а съществувам. Разбира се, има моменти, в които не мисля за това, излизам си с приятели, но тези моменти са рядкост. От седмица-две обаче ходя в едно кафене и там работи едно момче, което определено ме грабна с нещо. Когато го гледам да се усмихва се чувствам различно. Но не бих предприела нищо просто защото не съм такъв човек, пък и знам, че нищо няма да стане. Аз искам да си дам време да забравя миналото, да избледнеят спомените, докато той се втурва към други момичета и не знам защо го прави. Занимава се с тях, а после ги оставя и се връща при мен. Макар че едва ли това ще стане и сега... И някак си чувствам се адски отчаяна и безцелна. Нищо не ме радва, защото отделно имам и други наистина сериозни проблеми. :( Понякога ми се иска да можех да върна времето назад, за да подходя по друг начин. Да кажа край, докато все още мога, а сега дори да кажа край, чувството си е същото. Просто се задушавам и не мога да правя абсолютно нищо. Питам се кога ли тези чувства ще изстинат...? Наистина? Хайде няма да ви занимавам повече с историята, защото тя така или иначе е прекалено дълга, но ми се искаше да споделя някъде, защото само се измъчвам. :(

[prinncess]

Ами излизай повече с приятели и се опитай да не мислиш за това. Щом те наранява не заслужава да бъде с теб. Намери си друг и го забрави. Знам че ти е трудно но все пак опитай. Нищо не губиш.
УСПЕХ ! :)

[onestar]

Чувствах се по абсолютно същия начин докато имах връзка с бившия си приятел. Това страдание, тази празнота, всичките скандали, раздели, събирания... всичко изброено беше на лице. И въпреки това имах някакви чувства, а може би даже не бяха такива, не знам, но определено имаше нещо, което ме задържаше при него.

След поредната му издънка вече окончателно сложих край. Беше ми трудно да го кажа дори пред себе си, камоли пред него... но то просто свърши...
Никога не съм вярвала, че новата любов би могла да ми помогне да превъзмогна старата. Някак е... глупаво, защото ако все още имаш чувства към вече бившия си, едва ли ще имаш очи за друг. И все пак се случи точно така.
Появи се Той, започнаха се едни излизания, едни забави + това сестра ми беше неотлъчно до мен, постоянно насам - натам с приятели, познати и... се превъзмогна.

Трябва ти въздух, отдели време за себе си. Занимавай се с нещо. Ако на този етап не искаш връзка - не търси, но не се лишавай от всичко останало, не се вглъбявай в мисли, спомени и тн...
А ако момчето отново те потърси... ммм, избягай. Не вдигай телефона, не отгаваряй в скайп или ако се видите му кажи едно "сухо" "здравей" и го подмини. Не се пречупвай и ще се справиш...
Защо, по дяволите, изписах толкова много?

[dimitar_ak]

Мазохисти ли сте. Като една връзка ви натоварва защо я подържате?

[BloomF]

Мазохисти ли сте. Като една връзка ви натоварва защо я подържате?

И аз преди се чудех на това, но откакто и на мен ми се случи нещо подобно го приемам, едва ли не като нещо нормално...


По темата: Времето лекува! Дръж се, не се предавай!!

[bratignat]

Не го отбягвай. Даже си обещай задължително да се видите...след година-две......По-добре остави тази работа. Намери си занимания, както писаха нагоре - излизай с приятели и го отбягвай. Почнеш ли пак да се движиж с него, пак ще имате моменти на близост и ще се врътнеш по същата спирала. Успехи!

[valdesbg]

Вай, колко сбъркани хора имало... :-o

[pussucetka]

Ако искаш по-бързо да го забравиш и да продължиш живота си на добре, не мисли за него, колкото и да е трудно, знам какво е миличка, но понякога има и такива моменти . . :( За съжаление ! Вдигни глава и живей живота си, той е пред теб, нали не искаш така да си цял живот, да не знаеш какво да правиш, да се чудиш дали той е подходящия или не . . :? Няма смисъл, но с времето ще свикнеш и ще откриеш друг, по-добър от него . . За който значеш нещо . . :) Успех ! :-)

[justonegirlwithonehope]

След като нещата не вървят защо продължавате тази връзка или по-точно пародия на връзка.Обичате се, окей, но лично аз смятам, че ако имаше любов нещата нямаше да стоят по този начин, може би има любов смао от едната страна или са допускани доста грешки, не знам.Определено, обаче нещо липсва на тази връзка.

[fenastz]

tl;dr

[simi4ka]

за*би го :D

[Re5peC7]

Мазохисти ли сте. Като една връзка ви натоварва защо я подържате?
\:D/

[Shely]

Ем като виждаш, че не бива, що се опитваш пак? :?