Sisi7u
04-16-2010, 19:37
Просто искам да споделя, моята трагедия.
Историята ми е дълга, за някой дори отегчителна, но за мен е толкова трагична колкото не можете да си представите… Аз съм едно момиче на 19 години. Уча за последна година. Проблемът е в майка ми. Когато бях малка, претърпях инцидент за който беше виновна Тя. Тя, беше причината за този инцидент, тъй както сега, Тя е причината да не мога да чувствам. Тя ме лиши от обич, сега и аз не мога да давам. Не знаете какво е жестоките болки да те пронизват постоянно. Да се събуждаш сутрин и да не може да се усмихнеш, не, че не можеш, но няма на какво. В живота ми имаше само две момчета. Единия (втория) беше целия ми живот… и още е. Виждах го на всякъде, на където и да погледнех. Той беше въздуха който дишах, думите които изричах, той беше, и слънцето, и луната, и вятъра, и пустинята, и мен и мислите ми.
Той беше единствения когото обичах, но за него аз не бях нищо по- вече от луда която го следи. Какво ли не правих, казах му, че го обичам, че е първия пробудил чувствата в мен. Обичах го и още го обичам по вече от всичко. Една вечер, седях пред входа му, чаках го да излезе. След около час дойде едно момиче, красива, чернокоса, дааа… ясно си я спомням с красива дълга черна коса. Той излезе, прегърнаха се. Аз се криех, тъмното беше моята „шапка невидимка” Когато съзрях погледа й, все едно Горгона вкамени сърцето ми. Не се стърпях, не знаех какво правя, онова Аз което чсто превзема ума ми и прави тялото ми негова робиня пак се възкачи на трона и аз искочих от мрака и казах „обичам те, ти си всичко, живота ми си ти” той ме погледна смутено, тя също… не знаеха какво става, както и аз. Няма да навлизам в подробности, ама си издейства ограничителна заповед. От тогава пак не чувствам, Помогнете ми. По добре да страдам от колкото да чувствам празнина. Майка ми! Тя е виновна за това което съм днес. Изостави ме, но първо ме рани. Остави раната ми да кърви и си замина. Без да се интересува, колко много ме боли, толкова, че спрх да чувствам… и болката и любовта.
Мъчила съм се да лагам край на дните си, но не мога. Опирам ножа във вените и нямам сили, страхът ми ми ги взема. Помогнете ми. Как да чувствам, или… как да страдам?
Историята ми е дълга, за някой дори отегчителна, но за мен е толкова трагична колкото не можете да си представите… Аз съм едно момиче на 19 години. Уча за последна година. Проблемът е в майка ми. Когато бях малка, претърпях инцидент за който беше виновна Тя. Тя, беше причината за този инцидент, тъй както сега, Тя е причината да не мога да чувствам. Тя ме лиши от обич, сега и аз не мога да давам. Не знаете какво е жестоките болки да те пронизват постоянно. Да се събуждаш сутрин и да не може да се усмихнеш, не, че не можеш, но няма на какво. В живота ми имаше само две момчета. Единия (втория) беше целия ми живот… и още е. Виждах го на всякъде, на където и да погледнех. Той беше въздуха който дишах, думите които изричах, той беше, и слънцето, и луната, и вятъра, и пустинята, и мен и мислите ми.
Той беше единствения когото обичах, но за него аз не бях нищо по- вече от луда която го следи. Какво ли не правих, казах му, че го обичам, че е първия пробудил чувствата в мен. Обичах го и още го обичам по вече от всичко. Една вечер, седях пред входа му, чаках го да излезе. След около час дойде едно момиче, красива, чернокоса, дааа… ясно си я спомням с красива дълга черна коса. Той излезе, прегърнаха се. Аз се криех, тъмното беше моята „шапка невидимка” Когато съзрях погледа й, все едно Горгона вкамени сърцето ми. Не се стърпях, не знаех какво правя, онова Аз което чсто превзема ума ми и прави тялото ми негова робиня пак се възкачи на трона и аз искочих от мрака и казах „обичам те, ти си всичко, живота ми си ти” той ме погледна смутено, тя също… не знаеха какво става, както и аз. Няма да навлизам в подробности, ама си издейства ограничителна заповед. От тогава пак не чувствам, Помогнете ми. По добре да страдам от колкото да чувствам празнина. Майка ми! Тя е виновна за това което съм днес. Изостави ме, но първо ме рани. Остави раната ми да кърви и си замина. Без да се интересува, колко много ме боли, толкова, че спрх да чувствам… и болката и любовта.
Мъчила съм се да лагам край на дните си, но не мога. Опирам ножа във вените и нямам сили, страхът ми ми ги взема. Помогнете ми. Как да чувствам, или… как да страдам?