PDA

View Full Version : Трябват ми следните есета



4arli4aplin
04-18-2010, 12:07
ако може трябва ми спешно три есета
Един есенен ден по шосето (Фантастичната срешта с непознатия) ЕСЕ
Нежната спирала (Спиралата на животът и смъртта) ЕСЕ
Нежната спирала (Кръговратат на живота) ЕСЕ
МН СПЕШНО ЗА ДАТА 20
Благодаря предварително....

Липсва описателно заглавие!
kalpazanka

SmilezZz
04-18-2010, 13:37
Кой е по-силен - човекът или природата? (есе по разказа "Нежната спирала")

Вечната борба между човека и пиродата. Има някои въпроси, които ще останат неразгадани, например въпросът за това кой е по-силен - човекът или природата.
Сякаш човекът винаги се е борил срещу природата, винаги е искал да я опитоми, да я очовечи. Но тук откриваме противоречие. Та нима човекът не е част от природата? Вървейки срещу нея, ние вървим срещу себе си. А това не е ли безсмислено?
Безспорно е, че човекът е най-развитият представител на живата природа. Странно е обаче,колко безразсъдно постъпва той спрямо света наоколо. А убивайки природата, не убиваме ли себе си? Или може би е по-добре, ако живеем сред пластмаса, стъкло и метал? Не ми се вярва! Човекът е част от природата и това трябва да остане така, защото тя е нашето минало, настояще и бъдеще.
Кое е лицето на природата? Чрез разказа "Нежната спирала" от Йордан Радичков разбираме, че природата е във всяко същество и дори храст. Шипковият храст в произведението е оприличен на човек: "Почти като човек... почти като човек!" - човекът - символът на живота, на съзнанието, на разума.
Но това не е истинският разум, защото човекът не е разумен относно света около себе си, той е нарушител на приридната хармония, а това не го прави по-силен. Така той губи и то не само света около себе си, но и своето собствено Аз. Опитва да се да избяга от реалността, а тя е, че той самият е лицето на природата.
Някой би казал, че технологичният и научен погрес на човека го прави победител, но аз не смятам така, защото този начин на развитие е вид насилие върху дивото начало, което ни прави такива, каквито сме.
А екологичните катастрофи? Те не са ли знак за нашата слабост, че не можем да възстановим разрушеното от нас? Защото да рушиш е по-лесно от това да създаваш. А най-лесното решение е да спрем да се опитваме да поправим нещата.
Авторът на разказа сам доказва, че природата е във всеки от нас и че ако искаме а намерим нещо, трябва "пак в себе си" да се поровим, защото всички отговори са в нас самите.
Като се замисля... разбирам, че човекът и природата винаги ще бъдат равни опоненти. Всеки от тях има своите оръжия и ги използва с пълна сила. Но човекът винаги остава завидим от природата и тя от него.
И този кръговрат, тази спирала на на живота може би никога няма да се промени. Може би защото природата на човека е такава. А дали тя ще се промени някога? Не знам. Но знам, че битката продължава и човекът и природата стават все по-силни.

SmilezZz
04-18-2010, 13:40
ПАВЕЛ ВЕЖИНОВ - „В ЕДИН ЕСЕНЕН ДЕН ПО ШОСЕТО ”
СЪН, ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ ИЛИ ФАНТАЗИЯ Е
СРЕЩАТА В ЕСЕННИЯ ДЕН?
„Трябва да се живее” - Казва героят на Павел Вежинов и разказът се насочв а към
размислите за живота и него вия смисъл. Сериозната философска проблематика
предизвиква смут 6 мислите на младия читател, който неочаквано е поставен пред
дръзките въпроси на автора: защо трябва да се живее, какво са животът, съзнанието,
енергията, съдбата. Затова „В един есенен ден по шосето” е интерес но обобщение на
различни нравствени теми, поставени в изучените вече творби от програмата по
литерату ра — за доброто и злото, за силата на духа и волята, за смисъла на същест -
вуванието, за човешките страсти, за прогреса, за естествената връзка между човека и
природата.
Но ако на текста се погледне без притеснението, че предизвиква ми сълта да се
задълбочи по основните въпроси на битието, и се приема не ка то пореден урок, а като
откровение за интересен сън или необикновена случк а, контактът с идеите на писателя би
бил по-приятен и ползотворен.
Разказът представя сложните проб леми под формата на разговор между болния в
санаториума и неговия прия тел, между лекаря и посетителя и в диспута на двама силни в
доводите си опоненти. Единият притежава жи тейски опит и способността да чувс тва, а
другият (наречен от автора „пришълец ” а в анализите на ученици те „извънземен” или
„астронавт ”) владее силата на мисълта.
Интересен е подходът на Павел Веж инов при разработване на сюжета. Писателят
открито заема позиция та на повествовател и персонаж, кой то трябва да реагира в
изключително необикновени ситуации - визита при отчаян човек, загубил сили да преодо -
лее житейските трудности, вероят ност от фатална катастрофа, среща с пратеник от
извънземна цивилиза ция.
Поведението на главния герой се наб людава 6 два основни плана - грижа та за болния
приятел и беседата с не познатия. В основата на взаимоотно шенията му се отразява
противопос тавянето - близък, познат/непознат, извънземен. Единият е слаб човек, сло мен
от болестта, безразличен към жи вота, а другият може даже да преодо лее границите на
пространството, да се намеси в съдбата на човека, ако пож елае. Позицията на разказвача
се оказва междинна, свързваща двете крайности — отчаянието, песимизма и
самоувереността в силата на ми сълта. На безпристрастния тон, с който
пришълецът беседва, авторът противопоставя чувствителността и логиката на
личността, убедена в необходимостта да се живее и притеж аваща оптимизма, че всеки
човек е способен да преодолее ограниченията на пространството. Героят на Павел
Вежинов знае, че земното човешко съ ществуване е кратко, но вярва във въз можностите на
човека и в разказа се утвърждава идеята за силата на ми сълта, която е способна да
преосмис ли битието си.
Още в началото на творбата белет ристът формулира идеята за обикно веното
безцелно съществуване, което не удовлетворява търсещия човек, ре шил да постигне своята
цел, чрез коя то да се самоосъществи. Проблемът за смисъла на човешкия живот
постепенно се разгръща и мъдростта на чо века, достигнал есента, изведнъж мощно
атакува душевния мир на мла дия читател, който все още не е под готвен да изрази своята
собствена по зиция за същността на съществува нето.
Ето защо при анализ на Вежиновата творба „В един есенен ден по шо сето”
вниманието трябва да се на сочи към някои
1
ФРАЗИ, КОИТО СЪДЪРЖАТ ОСНОВНИ ИДЕИ ЗА ИСТИНИТЕ В РАЗКАЗА
„все пак трябва да се живее”
„Излизаш от нищо, съществуваш и се превръщаш отново в нищо... Друго е, ако
пристигаше до някаква цел, в която да се осъществи собственият ти смисъл... ”
Страстта „да се убива” „май ще изчезне последна”.
„Може би след някое и друго десетилетие поне ще има само в зоологическите
градини...”
Доброто в природата е нещо безкрайно трудно за определяне. ”
„Енергиите съвсем не се изчерпват с това, Което хората знаят за тях... ”
„... всеки земен човек, какъвто и да е той, тайно в себе си вярва в чудеса... защото не
може да се примири със смъртта”.
„Безсмъртието на съзнанието не е проблем в съществуващата и възмож на природа...
Проблемът е в самото съ ществуване... ”
„Оптимизмът е хубаво нещо ”
„... интересно е колко бързо и лесно чо век се примирява с най-необикновени те факти,
стига веднъж да повярва в тях ”
„... странни свойства може да има материята, от нея наистина може да се направи
всичко...”
„... във вселената всичко може. Освен да се създаде субстанцията... Тя същес твува и
това я изчерпва напълно... ”
„Скоро човешкият крак ще стъпи и на някои други планети... не е възможно някъде из
вселената да не същест вуват и такива цивилизации с огром на мощ. ”
„... времето и пространството реал но съществуват... мащабите на наше то
съществуване са несъизмерими с мащабите на времето и пространст вото в нашата
галактика... ”
„Ако възможностите... наистина се комбинират, би трябвало да същест вува и такава
комбинация - една га лактика с една човешка цивилизация. ”
„Абсолютна е само субстанцията. И дълбокото знание за нейната същ ност навярно
ще ни открие много по- преки пътища за съобщения и контак ти. ”
„Би могло да има и такова съзнание, което да се разминава с Вашето земно съзнание
просто без да Ви забелязва или без да Ви обръща внимание. Или пък да ви забелязва, но
да не лежите по пътя на неговите цели. ”
„Би могло да се допусне например, че най-същественото качество на съзна нието е
неговата нетрайност. Или пък неговото самоунищожение на оп ределени етапи на
развитието му. ”
„Вие сами трябва да постигнете сво ите знания... И със свои собствени си ли да
изминете пътя. Защо не можете да си представите, че точно това е смисълът на
земното човешко същес твуване! ”
„Вие трябва сами да изживеете кри зата. ”
2