тема [Архив] - TeenProblem.net

SmilezZz

04-21-2010, 12:28

Житието в жанровата система на
старобългарската литература
Главни жанрове на българската средновековна литература са похвалното
слово, поучението, беседата, но необикновения си авторитет тя печели на първо
място чрез житията. Житието е било неотмена част от текстовете, които се четат
в църквите при честването на празниците на всеки един светец и е било
разбираемо за всеки, който е слушал. От там идва голямата му важност, тогава
на първо място за църквата, но и за цялата старобългарска литература. Предмет
на изображение на житието е личност канонизирана от църквата и призната за
религиозен и нравствен еталон. То има точно определена делова функция и е в
пряка вързка с потребностите на религията, на църквата, която чрез житията
утвърждава своята идеология. Точно това определя и задължителната
структура, която трябва да има всеко едно житие и нормативните изисквания,
които трябва да се спазват при създаването на житието.
Историята на житието започва с раждането на християнството. Житията се
развиват от тогавашните мартирии, които са представлявали кратки писмени
свидетелства за хора, пострадали при гоненията на християните в периода IIIVв.
Матириите с признаването на християнството за държавна религия, когато
почитанието на мъчениците за вярата и култът към светците става
задължителен, се превърщат от сведения изложени според съдебни протоколи и
свидетелски показания във конкретна литературна форма, която през IV в. се
развива и започва да съществува под наименованието житие.
Има два вида на жития. Първите са кратките (приложните) жития, които са
били четени в храмовете и са имали за цел да изложат в сбита форма известията
за светеца, както и да изтъкнат основанията за превърщането на една
историческа личност в признат от църквата светец. Вторият вид жития са
пространните жития, които са били предназначени за четене от страна на
миряните и монасите и в които на дълго и широко се разказва за живота на
светеца.
Нормативните изисквания и задължителната структура е това, което прави
житията интересни и всъщност изгражда житието като жанр в средновековната
българска литература. Житието е един от жанровете на старобългарската
литература, в които за първи път се проявява точна, строга форма, модел според
който една творба е житие. По-късно, историята на световната литература ще
запомни и такива формулировки според които едно произведение е
произведение на изкуството.
Централният герой на житието, светецът, винаги се изгражда по съответен
библейски прототип. Така, светецът мъченик е описан като притежател на
качествата на Първомъченик Стефан, светецът отшелник се оприличава на св.
Йоан Кръстител, а светецът апостол има качествата на св. апостоли Петър и
Павел. По тоя начин, свързвайки произведението с познатите библейски образи
и ситуации, се създава необходимата нагласа за възприемане на нравственото
послание на произведението от читателя или слушателя. Цитатите от Светото
писание са всъщност ключът за смисловото и емоционално разбиране на текста.
За да се изключи възможността от неправилно тълкуване, за всяко едно житие
задължителен елемент е възхвалата, поднесена съвсем директно и патетично.
При изграждането на персонажа на житието, основен принцип е
1
последователната му идеализация. Авторът не описва последователно живота
на исторически съществувалата личност, а включва и коментира само тези
черти и постъпки на героя, които се препокриват с качествата на библейския
прототип, при сходни обстоятелства. Идеализацията на образа изисква и всеки
момент от житието да е снабден с морална оценка, което да прави героя модел
за подражание. Житийният герой винаги мисли и постъпва, както подобава на
светец, той не се променя, не се развива. Житието не е разказ за това как
обикновен човек става светец, а за начина, по който светецът живее между
хората.
Като схема, житието в старобългарската литература за образец взима схемата
на пространните жития на византийската литература. Така, всяко житие започва
с предисловие, което съдържа внимателно подбрани библейски цитати. Те имат
за цел да покажат ползата от познаването и прославата на достойния живот на
героя. След тях следва разказ за деянията на светеца. Тук вече се проявява
имагинацията на автора, защото в повечето от случаите той трябва да измисля и
добавя липсващите сведения от биографията на героя, с цел да убеди
аудиторията, че персонажът е следвал своя библейски еталон през целия си
живот. Всеки подвиг на светеца се описва в отделен епизод, чиято вътрешна
структура се повтаря. Епизодите започват с възникването на някакъв конфликт,
който светецът винаги решава с помоща на Бога, който чува молитвите му и
извършва чудо. В края на всеки епизод следва коментара на автора, който прави
необходимите изводи. Епизодите са подредени хронологически, но между тях
не съществува причинно-следствена вързка. Те могат да се прибавят или
пропускат, с което посланието на текста нито губи, нито печели, тъй като всеки
епизод носи един и същ нравствен смисъл. Житието завършва с разказ за
чудесата, които се случват на гроба на героя, или са описани пътуванията на
мощите на светеца.
2