Тътен

[ScionOfStorm]

Тътен

Чуй ме,
народе световен
с изгнили сърца
и мухлясали криле.
Наследник вековен
на най-тежка съдба
що отредиха ти
вси богове.

Чуй ме и
огрей морни очи.
В гнева на покора
забито знаме стои
и в пламък
на пепел не става;
и дърво-камък
стои и пее; не изтлява.

Отново унизени стоим
в сянка на сянката
пушек сред душливия дим
всеки - мравка в катран,
вкопчена в сламката
с живот окован
и из пръстта рием; летим.

На устите - восък
слепено мъртвило
език и душа заглушило
и словата политат
в гняв и болка родени
- и умират без гък
смазани
неизречени
потушени.

Ние кои сме, питаш?
Аз ще ти кажа кои:
ние сме робите на Нерон
що огън целуна;
ние сме жертвите
на всяка велика война
ние сме поети и шлака
боклуци и буржоазни звена
ние сме дъх на градска тъмнина
и озверелият скот във всяка гнила гора
ние сме робите,
робите оковани в служба на света.

И за всяко изтръгнато
в кървави ръце сърце
за всяка откъсната
от очите морни сълза
за всичко, което бе
и което все още е
ще вдигнем буря
която да разсее тази мъгла.

И светът ще потрепери
под гневния ритъм
на хиляди
на хиляди
на хиляди крака.

[BlackaTBW]

Краят е доста внушителен. Пак едно голямо браво!

[ZipFail]

Страхотно :)

[ScionOfStorm]

well I thank you~ =)