DesSsi
04-28-2010, 10:49
Имало едно време един млад принц. Името му било Джош. Бил красив, атлетичен, а очите му излъчвали доброта и жажда за живот. Те блестели със зелената светлина на тревите. Обичал всички и всички го обичали. По цели дни принцът залягал над книгите. Имал страхотни планове за бъдещето си . Но един ден принц Джош срещнал красивата и студена принцеса Ана. И се влюбил с цялата жар на младото си сърце. Ала принцесата не обичала книгите. Предпочитала бляскавите балове, великолепните каляски и прескъпите накити. Напразно принцът се опитвал да и се хареса. За нея това били "празни работи", а принц Джош не бил толкова модерен. Свило се иначе широкото сърце на младия принц, посърнало иначе ведрото му лице. Сънят избягал от добрите му очи. Оставил книгите. Ден и нощ мислил как да спечели принцеса Ана. И една привечер, когато се разхождал без посока, се озовал на един кръстопът. Спрял, за да реши накъде да тръгне. И тогава забелязал, че на един камък е седнал странен човек. Лицето му било алчно, крадливо, с нечист блясък. Принцът веднага разбрал, че това е могъщ магьосник, и решил, че ще му помогне да спечели Ана. Заприказвали се. Магьосникът обещал да помогне на нещастния принц. Извадил с костеливите си пръсти някакви странни цветни зърна и ги дал на Джош. Казал му да ги пие всеки ден и тогава Ана ще го обикне силно.
Принцът хукнал към дома си. Нямал търпение да вземе първото зърно и... Преди да го изпие, се замислил за миг, но любовта надделяла. Глътнал зърното и след миг се почувствал като герой, сякаш имал крила. Той не знаел колко измамна е тази лекота! И полетял към своята любима...
Станало както предрекъл магьосникът. Принцесата вече харесвала принц Джош - та нали бил станал модерен- вземал същите цветни зърна като нея! Всичко като че ли било прекрасно, но цветните зърна свършили и принцът много се изплашил. Хукнал към вече познатия кръстопът, обещал всичките си мъдри книги на магьосника за шепа цветни зърна. А после- замъка,кралството, а когато вече не му останало нищо – магьосникът изчезнал. Страхът сковал сърцето на отчаяния принц. Разбира се, Ана го напуснала - без цветните зърна той вече не бил модерен!
Все по-неуверен ставал принц Джош. Младата сила напуснала тялото му, чаровното му лице посивяло, очите му блестели- алчно, крадливо, с нечист блясък. Не със зелената светлина на тревите , а с мътния цвят на отровата. Вече не мислел за принцеса Ана и за бъдещето си . В ума му били само цветните омагьосани зърна. С последни сили се запътил към познатия кръстопът. Строполил се до камъка и преди да издъхне, чак сега видял, че на него пише :"ПЪТ ЗА НИКЪДЕ ".
някой може ли да ми го преведе на немски :( :( :( :(
Принцът хукнал към дома си. Нямал търпение да вземе първото зърно и... Преди да го изпие, се замислил за миг, но любовта надделяла. Глътнал зърното и след миг се почувствал като герой, сякаш имал крила. Той не знаел колко измамна е тази лекота! И полетял към своята любима...
Станало както предрекъл магьосникът. Принцесата вече харесвала принц Джош - та нали бил станал модерен- вземал същите цветни зърна като нея! Всичко като че ли било прекрасно, но цветните зърна свършили и принцът много се изплашил. Хукнал към вече познатия кръстопът, обещал всичките си мъдри книги на магьосника за шепа цветни зърна. А после- замъка,кралството, а когато вече не му останало нищо – магьосникът изчезнал. Страхът сковал сърцето на отчаяния принц. Разбира се, Ана го напуснала - без цветните зърна той вече не бил модерен!
Все по-неуверен ставал принц Джош. Младата сила напуснала тялото му, чаровното му лице посивяло, очите му блестели- алчно, крадливо, с нечист блясък. Не със зелената светлина на тревите , а с мътния цвят на отровата. Вече не мислел за принцеса Ана и за бъдещето си . В ума му били само цветните омагьосани зърна. С последни сили се запътил към познатия кръстопът. Строполил се до камъка и преди да издъхне, чак сега видял, че на него пише :"ПЪТ ЗА НИКЪДЕ ".
някой може ли да ми го преведе на немски :( :( :( :(