Описание. Трабва ми за утре! Помогнете ако можете :) [Архив]

Manenkoto

04-28-2010, 17:54

Незнам дали ще ти свърши работа...

В българската литература и най-вече по време на Възраждането народните ни традиции и родовите ценности се ползват с голям авторитет. Те стават основа на множество творби, чиято цел е утвърждаването им. Почитта и преклонението към живите и мъртвите, към бащата и майката са били на особена почит. Гаранция за оцеляването на едно семейство е неговата сплотеност.
Родовите традиции и ценности са в основата на автобиографичната повест на Ивайло Петров “Преди да се родя”, издадена през 1968 година. По принцип автобиографиите се пишат само върху лично преживяно, когато животът на личността се сблъска с историческите събития. Оттук идва и голямата изненада у читателя. Един вид жанр се пародира. Изменя се виждането за родовите ценности, авторът ги иронизира.

Ивайло Петров описва селския бит и живот грубо и натуралистично. Тук не се открива и елемент от някаква красота, има само отблъскваща първобитност и грозота. Напълно в духа на създадената представа е определен и ключовият момент в творбата, разкриващ бъдещото раждане и съществуване на писателя.
За женитбата, един много важен момент от живота на човек, се заявява на възможно най-неподходящото място, по един груб начин:”Петре, тази зима ще те женим!” На родовите традиции и ценности писателят е погледнал по необичаен хумористично-ироничен ъгъл.Ивайло Петров не спестява истината за своите герои, а умишлено акцентира върху неугледността. В “Преди да се родя “ традицията бащата и майката да избират жена за сина си е изразена в грубата си форма. И тук решението идва от тях, но подтикът е битова потребност. На преден план е поставена не любовта, не дори момичето, което ще им стане снаха, не и щастието на сина им, а самата женитба. Тя е представена не откъм празничната си страна, а от практическата и грубожитейската- сдобиването с “още две работни ръце”. Дори самият бъдещ баща на разказвача е привлечен не от друго, а от ръката на девойката:”доста едричка и корава ръка , само за сърп и мотика”.
Една от десетте божи заповеди, която определя родовите ценности е:”Почитай баща си и майка си!” .Представител на едно ново поколение,авторът разказвач осмива почитаните в кръга на рода и семейството неща. Изобразява бащата и майката с присмех, често груб, който не дразни, защото е незлоблив. Независимо от това, повествователят обича своите близки ,въпреки изостаналостта, простотията и наивността.
И в комичните, и в ироничните текстове от повестта ,прозира способността на хората от рода му да се надсмиват над себе си.
Насмешката на разказвача в “Преди да се родя” не е отказ от родовите корени или от установили се ценностни качества. И по косвен , и в прав текст писателят е представил годежарските срещи като театрални епизоди, чиито сценарий е известен на всички действащи лица. С присъщия си хумор авторът фиксира своята позиция:”Цели четири часа играха на достойнство, демонстрирайки със стрелба най-разнокалибрени оръжия. Но това си е в реда на нещата, защото хората винаги играят на онова или по-точно за онова, което им липсва.”
Краденето на мома като общобългарска традиция се противопоставя на сватосването и е израз на свободолюбие, постигнато по волята на сърцето. Авторът представя майка си като примерна, работна и сръчна домакиня. Нежната му обич изпълва поетичното му описание, когато тя е опекла хляба- символен образ на живота:”Пременила се бе пролетта мила и животворна, влюбена и забременяла с много жито и царевица, с много домашни животни, пилета и най-вече с моя милост. Майка ми се беше разхубавила за две жени , защото носеше в себе си два живота и баща ми бе влюбен в нея.” Да дадеш живот на един човек е най-високото и достойно изпълнение на дълга пред природата.
Творбата на Ивайло Петров привлича със самобитен стил и свеж език. Читателят изпитва радост от остроумието на автора. Тук чутото за рода се превръща в личностни възприятия. Да извадиш на показ пред наследниците си своята простащина и изостаналост, макар и в миналото, безспорно означава, че си се освободил от тях. По този начин авторът със задоволство отбелязва, че е направена голяма крачка напред в отърсването от онези родови традиции, които са подтискали личността и са спъвали развитието й.