DevilWish
05-01-2010, 09:45
Здравейте, не съм мислила ,че някога ще пусна тема в този раздел.
Винаги съм се разбирала перфектно с майка ми, като приятелки бяхме, всичко й споделям да всичко, дори неща, които други се опитват до края на живота си да скрият (дори за леки наркотици и тн) ,няма нещо, което да не знае за мен.НАЙ- добрата ми приятелка е ТЯ. Или поне беше.
От 1 месец време се държи много странно.Може би аз съм се променила, но защо не откривам грешката?!
Ставам и се почва с кавгите.Не се издържа това.Минута няма без да се караме.Постоянно просто.
Опитвам се да мълча, но не се получава.Излизам извън нерви и й викам въпреки, че не искам.Никога не искам да й повишавам тон, но тя сама не се усеща какво прави.Тя говори с мен супер различно.
Единственото ,което е променено в мен, почнах повече да излизам, преди това имах период на истинска депресия и тя се притесняваше, че не излизам, сега постоянно като излизам ми звъни и тн.
Не съм момиче на 5, знам какво говоря, на 18 съм, нямам нужда от нон-стоп контрол.Знам, че се притеснява и тн, но това не е проблема.
Както казах постоянно се караме.
Едва ли някой ще прочете темата, пък и няма какъв съвет да ми дадете просто исках да си излея душата.
Не знам наистина не знам ,как да променя отношенията ни.
ПС - уча и тн, така че не е от това. Не се търпи тази ситуация.Искам да живея нормално.
Сега се дразни от неща, които 2 години подред правя и не е имала коментар.
Не знам кой е променения. .
Винаги съм се разбирала перфектно с майка ми, като приятелки бяхме, всичко й споделям да всичко, дори неща, които други се опитват до края на живота си да скрият (дори за леки наркотици и тн) ,няма нещо, което да не знае за мен.НАЙ- добрата ми приятелка е ТЯ. Или поне беше.
От 1 месец време се държи много странно.Може би аз съм се променила, но защо не откривам грешката?!
Ставам и се почва с кавгите.Не се издържа това.Минута няма без да се караме.Постоянно просто.
Опитвам се да мълча, но не се получава.Излизам извън нерви и й викам въпреки, че не искам.Никога не искам да й повишавам тон, но тя сама не се усеща какво прави.Тя говори с мен супер различно.
Единственото ,което е променено в мен, почнах повече да излизам, преди това имах период на истинска депресия и тя се притесняваше, че не излизам, сега постоянно като излизам ми звъни и тн.
Не съм момиче на 5, знам какво говоря, на 18 съм, нямам нужда от нон-стоп контрол.Знам, че се притеснява и тн, но това не е проблема.
Както казах постоянно се караме.
Едва ли някой ще прочете темата, пък и няма какъв съвет да ми дадете просто исках да си излея душата.
Не знам наистина не знам ,как да променя отношенията ни.
ПС - уча и тн, така че не е от това. Не се търпи тази ситуация.Искам да живея нормално.
Сега се дразни от неща, които 2 години подред правя и не е имала коментар.
Не знам кой е променения. .