whenbackintolove
05-02-2010, 08:49
Здравейте :grin:
Вчера трябваше да предам едно есе за една стипендия. Въпреки че вече съм го предал, много ме притеснява как е написано. Ще ви го поставя тук и искам да си изразите мнението относно правописни, стилови грешки и да ми кажете като цяло дали идеята е добра.
1+1=2 – вярно е, точно е, логично е, обективно е, обосновано математически и определено присъства в реалния живот – още с раждането и в последствие с житейския път, изграден на формула – даваш, получаваш, плащаш и неизбежен край. Но дали е толкова просто да преравним живота до математически уравнения?
Подвластни ли са чувствата и въображението на математическата логика? Определено НЕ! Под въздействие на фантазията съзнанието рисува причудливи картини, изгражда необикновени светове, които удобно се настаняват в литературните произведения. Понякога в тях се появяват хора, описани с помощта на калокагатията, имащи въздействаща външност и неподобаваща същност. Тук е моментът да си припомним античната гръцка литераратура или по – точно Илиада, където Омир използва този похват при описанието на героите си.
От друга страна иносказанието извежда алегорията, която е несвързана с рационалните параметри, провокира ни и носи самодоволство от размерите на мъдростта й. Стълбата в „Приказка за стълбата” не представлява конкретен визуален образ, а изгражда в съзнанието ни представа за цената, която плащаме, когато правим компромиси по пътя на успеха. Индиана Джоунс открива с помощта на въображението си истинския граал, а не с помощта на логиката и рационалното мислене.
В днешни дни човек трябва да използва фантазията си, да фантазира, особено в натовареното си ежедневие. Хубаво е хората да се отпуснат и да си представят светове, където в планините има тролове, където наистина съществува Олимп, заедно с пълния комплект от гръцки богове, все едно всички митове се превръщат в реалност.
„Фантазията е нещо прекрасно - едновременно забавна и тъжна. Тя е лек за тъжните и развлечение за щастливите.”
Фантазията обаче е нещо повече от начин за разтоварване, тя е начинът, чрез който светът „дърпа” напред. Точно на хора, които са креативни и имат нестандартно мислене се дължи този прогрес – още в древността хората са искали да могат да летят и ето, че след векове наред това тяхно желание се осъществява. Може би, ако не бяха те ние още щяхме да живеем „под земята”.
Но от друга страна са много важни познанията за точните науки или 1+1=2, защото фантазията определя идеята, а чрез различни природни закони тя се постига.
Правилото 1+1=2 е обективна истина, приема се за даденост и не зависи от човека. По същия начин се гледа на твърдението „Земята се върти” – прието е за даденост и не се оспорва.
Спомням си, когато бях малък рисувах розови планините и майка ми винаги ме поправяше като ми показваше зелената Витоша отсреща. Тук мисля, че родителите допускат огромна грешка, когато не оставят децата си сами да развиват фантазията си и да рисуват планините розови, луната – червена, слънцето – черно, човешката глава – правоъгълна или както те искат. Съществуват художници, които рисуват безумия, но те все пак са смятани за велики. Например някои картини на Пикасо са лишени от разумни пространствени модели, но ни въздействат изумително силно.
От една гледна точка човек не трябва да се съобразява с обективните истини и да развива фантазията си, но има случай, в които правилата са му в помощ и той трябва да се съобрази с тях – да не се бърка в контакта, да не се правят опасни неща и тн.
От вичко това се стига до заключението, че между фантазията и правилата, между 1+1=3 и 1+1=2 трябва да има баланс, който да не бъде нарушаван.
Според мен, ако стъпваме здраво на земята, базирайки се на рационалното , математически сигурно, то нямаше да имаме въображвнив и фантазия, с които да „летим и стигаме звездите”.
Вчера трябваше да предам едно есе за една стипендия. Въпреки че вече съм го предал, много ме притеснява как е написано. Ще ви го поставя тук и искам да си изразите мнението относно правописни, стилови грешки и да ми кажете като цяло дали идеята е добра.
1+1=2 – вярно е, точно е, логично е, обективно е, обосновано математически и определено присъства в реалния живот – още с раждането и в последствие с житейския път, изграден на формула – даваш, получаваш, плащаш и неизбежен край. Но дали е толкова просто да преравним живота до математически уравнения?
Подвластни ли са чувствата и въображението на математическата логика? Определено НЕ! Под въздействие на фантазията съзнанието рисува причудливи картини, изгражда необикновени светове, които удобно се настаняват в литературните произведения. Понякога в тях се появяват хора, описани с помощта на калокагатията, имащи въздействаща външност и неподобаваща същност. Тук е моментът да си припомним античната гръцка литераратура или по – точно Илиада, където Омир използва този похват при описанието на героите си.
От друга страна иносказанието извежда алегорията, която е несвързана с рационалните параметри, провокира ни и носи самодоволство от размерите на мъдростта й. Стълбата в „Приказка за стълбата” не представлява конкретен визуален образ, а изгражда в съзнанието ни представа за цената, която плащаме, когато правим компромиси по пътя на успеха. Индиана Джоунс открива с помощта на въображението си истинския граал, а не с помощта на логиката и рационалното мислене.
В днешни дни човек трябва да използва фантазията си, да фантазира, особено в натовареното си ежедневие. Хубаво е хората да се отпуснат и да си представят светове, където в планините има тролове, където наистина съществува Олимп, заедно с пълния комплект от гръцки богове, все едно всички митове се превръщат в реалност.
„Фантазията е нещо прекрасно - едновременно забавна и тъжна. Тя е лек за тъжните и развлечение за щастливите.”
Фантазията обаче е нещо повече от начин за разтоварване, тя е начинът, чрез който светът „дърпа” напред. Точно на хора, които са креативни и имат нестандартно мислене се дължи този прогрес – още в древността хората са искали да могат да летят и ето, че след векове наред това тяхно желание се осъществява. Може би, ако не бяха те ние още щяхме да живеем „под земята”.
Но от друга страна са много важни познанията за точните науки или 1+1=2, защото фантазията определя идеята, а чрез различни природни закони тя се постига.
Правилото 1+1=2 е обективна истина, приема се за даденост и не зависи от човека. По същия начин се гледа на твърдението „Земята се върти” – прието е за даденост и не се оспорва.
Спомням си, когато бях малък рисувах розови планините и майка ми винаги ме поправяше като ми показваше зелената Витоша отсреща. Тук мисля, че родителите допускат огромна грешка, когато не оставят децата си сами да развиват фантазията си и да рисуват планините розови, луната – червена, слънцето – черно, човешката глава – правоъгълна или както те искат. Съществуват художници, които рисуват безумия, но те все пак са смятани за велики. Например някои картини на Пикасо са лишени от разумни пространствени модели, но ни въздействат изумително силно.
От една гледна точка човек не трябва да се съобразява с обективните истини и да развива фантазията си, но има случай, в които правилата са му в помощ и той трябва да се съобрази с тях – да не се бърка в контакта, да не се правят опасни неща и тн.
От вичко това се стига до заключението, че между фантазията и правилата, между 1+1=3 и 1+1=2 трябва да има баланс, който да не бъде нарушаван.
Според мен, ако стъпваме здраво на земята, базирайки се на рационалното , математически сигурно, то нямаше да имаме въображвнив и фантазия, с които да „летим и стигаме звездите”.