PDA

View Full Version : ЛИС "Деришево семе""



TonChoY
05-02-2010, 11:17
"дългът към сърцето и дългът към род" .. ако някой може да ми намери нещо .. моля ;с :-)

TonChoY
05-02-2010, 11:41
ДерВишево семе* , към рода*

извините от бързане .. :D

SmilezZz
05-02-2010, 12:12
1. http://download.pomagalo.com/217488/dylgyt+kym+roda+i+dylgyt+kym+syrceto+v+dervishovo+ seme/

2. http://www.referati.org/dylgyt-kym-roda-i-dylgyt-kym-syrceto-i-tehniqt-dramatichen-sblysyk-v-jivota-na-ramadan/0/ref

3. Дългът към рода и дългът към сърцето в разказа „Дервишово семе”
Дългът към рода и дългът към сърцето в разказа „Дервишово семе”Разказът „Дервишово семе” на Николай Хайтов възкресява духа на едно отминало време,когато българското село живее по законите на патриархалния морал. В това сурово време човекът не може да оцелее сам- затова дългът към рода се приема като висша морална ценност. Този дълг повелява живота да бъде продължен, а родовото имущество - съхранено. Вълненията, желанията на индивида в този родов свят са без значение. Но всеки човек е една малка вселена,изпълнена с мечти и стремежи. И когато те не съвпадат с повелите на рода, настъпва драмата на човешката личност.

Такава драма изживяват героите в разказа „Дервишово семе”. Основният конфликт при тях се изразява в противоречието между дълга към рода и дълга към сърцето, в сблъсъка между светлият стремеж да обичаш и да бъдеш обичан и породената от него омраза и жажда за отмъщение. И Рамадан, и Силвина са дълбоко трагични герои, заради това, че завета на сърцето им се...

SmilezZz
05-02-2010, 12:13
Конфликтът между дълга към рода и дълга към сърцето в разказа “Дервишово семе”

“Дервишово семе” на Николай Хайтов е една въвеждаща творба в българската литература,в която се сблъскват законите на рода и тези на любовта.
Основният конфликт в разказа “Дервишово семе” е сблъсъкът между законите на рода и тези на любовта,защото любовта няма отношение към устоите на рода.
В началото на творбата основният въпрос е този за запазване и продължаване на рода.Рамадан е длъжен да “посее дервишово семе” въпреки,че още не е готов за тази важна стъпка.Водено от чувството за дълг,момчето спазва съветите на рода си, “Друго питане не ме попита.Годиха ме,жениха ме-това беше всичкото питане”.От този факт,че Рамадан все още не е готов да продалжи рода си,се поражда конфликтът.Той се оженва без дори да познава жена си,но такъв е законът на рода и неговото спазване е много важно.Конфликтът в творбата нараства,когато Силвина и Рамадан се опознават и обикват.Между тях се пораждат отношения,различни от тези,които изисква закона за рода.В разказа любовта няма никакво значение,важно е единствено продължението на рода.Нарушаването на родовия закон дава пълното право на братята на Силвина да я продадат на Руфат.Това действие не противоречи на закона за рода.В този случай чувствата на момичето нямат никакво значение.Дядото е в своето право,той оженва внука си повторно,защото въпреки обстоятелствата родът трябва да бъде продължен.Рамадан се жени и създава деца,но любовта му към Силвина не угасва.Той всяка вечер я гледа и се наслаждава на красотата й,като в същото време омразата му към Руфат нараства.Въпреки трите причини за отмъшение:нарушаването на брачната връзка,нарушаването на любовта и застрашаването живота на рода,Рамадан е спрян от чувството си за отговорност към семейството.Фактът,че внукът години наред отлага отмъщението,не означава че той е престанал да мрази Руфат.
В разказа се разкрива голямата любов на Рамадан към Силвина.Въпреки,че той мрази Руфат,помага на своята любима да носи дърва.Тези негови действия са признак за една искрена любов.Той върши всичко това не за да спаси цивота на Руфат,а за да помогне на Силвина,защото всичката тежест пада върху нейните рамене.”Мисля си понякога:мъчи се той,мъчим се и ние,защо не му отворя адовата порта,на която втора година вече хлопа?” , “...,но опре ли да я свърша,видя ли очите на Силвина,вперени в мене-отпущам му края и хващам пътя за гората сухи дърва за Руфатя да бера ... “.
Конфликтът в разказа не се разплита,защото любовта на Рамадан е по-силна от омразата му към Руфат.А героят разбира,чe неможе да гради щастието си върху нещастието на другите и воден от тези мисли,любовта към Силвина остава неосъществена в реалността.

SmilezZz
05-02-2010, 12:14
ДЪЛГЪТ КЪМ РОДА И ДЪЛГЪТ КЪМ СЪРЦЕТО

„Дервишово семе”- в море от любов и омраза е завързан възелът между човека и рода. Законите на рода и святаята светих на сърцето.
Родовата традиция предопределя съдбата на човека- неговото идване, живота му. Тя е дървото на живота, за което човекът е здраво привързан, без да има право на лична позиция, без да има право да предявява и изповядва чувствата си.
Съдбата на Рамадан е в ръцете на дядо му, а той е в изконното си право да изпълни дълга към предци и потомци.
Сляпа случайност или жестока шега на съдбата- Рамадан и Силвина изживявят кратък миг на щастие, който ги свързва за цял живот в една душа. И след този миг- дълги, мъчителни години на страдание и пропилян живот.
Родът е опазен, продължен. Но на каква цена? Сърцето е изтръгнато из корен. Красотата е прекършена. Надделява дивото, инстинктивното- но то продължава рода. А тъмното начало се загнездва в душата, избуява, отнема жизнената енергия.
А родовата общност не зачита болката на сърцето. Асан Дервиш умира три дни след раждането на внука. Вечният кръговрат продължава.
Но кръгът около Рамадан се затваря: „А на моите ръце остави и детето, и жената, и Руфатя.”
„И на това кръстопътче си тъпча и се чудя накъде да хвана”- вечна е битката между доброто и злото. И човек сам избира по кой път да хване.
Омразата отстъпва. Смъртният враг е безсилен, болен. Не, не за него е любовта, а за Силвина. Любовта, всеотдайността, саможертвата са за нея: „У тях няма магаре и вместо тя да се гърби да носи дърва…”. А Силвина подсилва човешкото: „Той, ака беше звяр, не ставай и ти. Стига ни, че сме тука.”
Стига им, че ги има- опазили са се от греха, това е най-важното- стига им, че ги има. Изпълнили са дълга си към рода- след себе си са оставили цяла камара от деца и внуци.
А сега, с мъчителен спомен и с човешко достойнство, простили греховете на другите- погубили любовта им, прекършили живота им, изтръгнали сърцата им из корен- седят край огъня, мятащ езици насам-натам.
Какво е огънят, изгорил две сърца, два живота?
Какво е огънят в тъмна нощ, в зимен ден и във ветровита къща?
Какво е оджакът?
Огънят е първото чудо на света.
Огънят изпепелява…
Огънят пречиства!
Пречистените души на Хайтовите герои- това е спасената човечност на света.
И неговата надежда!




Дългът към рода и дългът към сърцето
есе

Дългът към рода не може да убие дългът към сърцето.В разказа “Дервишово семе” авторът ни прави свидетели на такава ситуация.Главният герой,Рамадан,остава верен на родовите закони,но в сърцето му все още гори пламъкът на истинската любов.
Нуждата от запазване и продължение на рода води до необмислено бързо обвързване на две деца в брак по сметка.Законът на рода е изпълнен ,но не съвсем.Макар младите Рамадан и Силвина да са се обикнали,те са още незрели и не могат да създадат поколиние.Оттук започва тяхната драма.
Въпреки голямата мъка,Рамадан успява да преодолее жаждата за отмъщение,заради откраднатата Силвина.Възпитан според строгите родови закони,той не смее да ги пристъпи.Изпълнява дълга си като се оженва е продължава рода.
Истинската любов не угасва през годините,колкото и много да са те.Тя устоява на всички изпитания.Макар ежедневно да вижда Силвина в двора на най-големия си враг,Рамадан не я намразва.Любовта му продължава да гори със същия ярък пламък,както в началото.По този начин у него се разгаря и жаждата за отмъщение,но дългът към сърцето не може да бъде причина да се нарушат общочовешките закони “не убивай”.Доказателство за това са и думите на Силвина:”Ако той беше звяр,не ставай и ти!”.
Има ли конфликт между понятията “дълг към рода” и “дълг към сърцето”?Може ли те да бъдат съвместими едно с друго?В много случаи това е напълно естествено и нормално.В разказа “Дервишово семе” обаче,това не е така.Любовта на героите остава невъзможна в продължение на 40 дълги и мъчителни години,през които те добродетелно спазват и изпълняват повелите на родовите закони.В края ня разказа,когато Рамадан и Силвина са готови да се отдадат на дълга към сърцата си,те отново са на кръстопът.Вярата в общочовешките закони,отговорността и дълга към рода не им позволяват да изпълнят своя дълг към сърцето.

TonChoY
05-02-2010, 12:34
благодаряя :-) :)

SmilezZz
05-02-2010, 13:32
За нищо..Дано съм помогнала :-)

radoisan
05-11-2010, 15:02
Някой да помогне спешно . Имам интерпретативно за Дервишовото Семе на тема "Между човека и звяра" 8-[ ](*,) :-)

Благодаря Ви предварително!