rauwkost
05-02-2010, 21:17
Гледаш, и очите ти се пълнят пак с моите сълзи,
но много късно е, и вече мръсно е,
да ми говориш нямаш сили,
да ми спориш, знаеш, няма смисъл.
В собствената ти игра те сринах,
сълзите ти без капка свян подминах :)
А мъжката сълза казват боляла,
от толкова театри съм направо онемяла.
Сега не чувствам липса,
побърквай се, че Той на твойто място бързичко се вписва.
Кажи ми, кой сега ти липсва? :)
Като марионетка прехвърчаш денем от блондинка на брюнетка,
нощем лягаш с опити от спомените да избягаш.
Нека те яде, нека да те мъчи,
страдах аз по тебе, а ти дори не ме отлъчи.
Когато най-болеше, тогава се усмихвах,
как да кажа, някак свикнах,
лошотията ти преди доста време май обикнах?
но много късно е, и вече мръсно е,
да ми говориш нямаш сили,
да ми спориш, знаеш, няма смисъл.
В собствената ти игра те сринах,
сълзите ти без капка свян подминах :)
А мъжката сълза казват боляла,
от толкова театри съм направо онемяла.
Сега не чувствам липса,
побърквай се, че Той на твойто място бързичко се вписва.
Кажи ми, кой сега ти липсва? :)
Като марионетка прехвърчаш денем от блондинка на брюнетка,
нощем лягаш с опити от спомените да избягаш.
Нека те яде, нека да те мъчи,
страдах аз по тебе, а ти дори не ме отлъчи.
Когато най-болеше, тогава се усмихвах,
как да кажа, някак свикнах,
лошотията ти преди доста време май обикнах?