fifinkathefreak
05-03-2010, 19:16
Здравейте.Ето го и моят проблем.Много се чудех дали изобщо да пиша,дали реално имам проблем..но сега установих,че мислите ми са твърде обсебени и ..вече не зная.
Преди няколко месеца се запознах с един човек.Той ме впечатли с нестандартния си начин на водене на разгово по скайп(да,запознахме се онлайн) и аз бях очарована от този факт.Когато след десетина дни решихме да пренесем познанството ни в реалния свят,нещата се развиха по коренно различен начин.Изобщо не останах с добри впечатления,особено защото накрая той се опита да ме целуне - чиста проба нахалство по мое мнение,при все,че всячески му показах,че не го харесвам.
Както и да е,след няколко безсмислени сцени на ревност от негова страна,се разбрахме да се виждаме и чуваме като приятели.Той не се беше отказал от мераците към мен,но аз се правех,че нищо не забелязвам.
Въпреки това от време на време ми търсеше сметка за неща,които не го вълнуват и аз един път избеснях.Казах,че не искам да имам нищо общо с него и му наговорих едни неща..беше ми кипнало от една страна,а от друга...Мн съм мека с хората.Държала съм се добре с хора,които са имали чувства към мен и много са страдали.Затова реших,че това момче не заслужава това и реших да направя така,че да не ме потърси повече...
Както и да е,той ме помоли да се видим пак,за последно,заради "приятелството" ,което сме имали...
Съгласих се.
Историята по натам е по-проста.Хлътнах.Не знам как,но така стана.Три дни по-късно бяхме официално заедно.И така вече два месеца.
През това време аз се влюбих по-зле откогато и да било и се чувствам като удавник без него..Имах си твърде много проблеми в последно време,бях напълно отчаяна от живота си и най-накрая намерих някаква причина да ставам сутрин..истинска!
Мислех,че и той изпитва нещо към мен,поне силна привързаност или нещо от сорта..но онзи ден той каза,че не съм му напълно безразлична,но дори не знаел дали ме харесва(А ми е казвал,че ме обича!!!) и ,че съм му единствено развлечение в ежедневието,че ако съм търсела нещо сериозно не бил той човека...
По принцип това не би ме отказало и не ме е...но нещо друго ме вледени...Той каза,че е усещал много дълбока връзка между нас в самото начало,но след онази жестока караница преосмислил нещата и установил,че (цитирам) "не си най-важното нещо в живота ми"..
И сега съм объркана..В смисъл..твърде много го обичам,за да мога да го оставя,дори да знам,че той не изпитва нещо..и да мога само да се надявам..
но какво ли бих могла да направя,той вече има определено мнение и не зная какво да правя..само с надежди не става...
Благодаря,че ме "изслушахте"...
Преди няколко месеца се запознах с един човек.Той ме впечатли с нестандартния си начин на водене на разгово по скайп(да,запознахме се онлайн) и аз бях очарована от този факт.Когато след десетина дни решихме да пренесем познанството ни в реалния свят,нещата се развиха по коренно различен начин.Изобщо не останах с добри впечатления,особено защото накрая той се опита да ме целуне - чиста проба нахалство по мое мнение,при все,че всячески му показах,че не го харесвам.
Както и да е,след няколко безсмислени сцени на ревност от негова страна,се разбрахме да се виждаме и чуваме като приятели.Той не се беше отказал от мераците към мен,но аз се правех,че нищо не забелязвам.
Въпреки това от време на време ми търсеше сметка за неща,които не го вълнуват и аз един път избеснях.Казах,че не искам да имам нищо общо с него и му наговорих едни неща..беше ми кипнало от една страна,а от друга...Мн съм мека с хората.Държала съм се добре с хора,които са имали чувства към мен и много са страдали.Затова реших,че това момче не заслужава това и реших да направя така,че да не ме потърси повече...
Както и да е,той ме помоли да се видим пак,за последно,заради "приятелството" ,което сме имали...
Съгласих се.
Историята по натам е по-проста.Хлътнах.Не знам как,но така стана.Три дни по-късно бяхме официално заедно.И така вече два месеца.
През това време аз се влюбих по-зле откогато и да било и се чувствам като удавник без него..Имах си твърде много проблеми в последно време,бях напълно отчаяна от живота си и най-накрая намерих някаква причина да ставам сутрин..истинска!
Мислех,че и той изпитва нещо към мен,поне силна привързаност или нещо от сорта..но онзи ден той каза,че не съм му напълно безразлична,но дори не знаел дали ме харесва(А ми е казвал,че ме обича!!!) и ,че съм му единствено развлечение в ежедневието,че ако съм търсела нещо сериозно не бил той човека...
По принцип това не би ме отказало и не ме е...но нещо друго ме вледени...Той каза,че е усещал много дълбока връзка между нас в самото начало,но след онази жестока караница преосмислил нещата и установил,че (цитирам) "не си най-важното нещо в живота ми"..
И сега съм объркана..В смисъл..твърде много го обичам,за да мога да го оставя,дори да знам,че той не изпитва нещо..и да мога само да се надявам..
но какво ли бих могла да направя,той вече има определено мнение и не зная какво да правя..само с надежди не става...
Благодаря,че ме "изслушахте"...