TheSkyIsTheLimit
05-04-2010, 07:05
Не моля за съвет, просто имам нужда да споделя.
Всичко започна със случайна среща в училище [ той е 8 клас - зайче ]. Е не беше любов от пръв поглед, наистина ми направи впечатление, но нищо повече. След около месец обаче започнахме да се засичаме по често, погледи, усмивки..вече не беше просто сладкият осмокласник, усещах че наистина го харесвам. Ами сега , дойде ред и на запознанството, ама тоя моя срам :( .. Ами взех му скайпа от негов приятел [тъпо, ама нямаше начин] ;d Писахме си в продължение на около 3 месеца, а в даскало само "здравей" , "как си?" В началото той почти не ми пишеше, но с времето нещата се промениха и точно когато реших, че има шанс между нас да се получи нещо той заяви, че между нас няма нищо сериозно. Ама разбира се, на мен това ми беше повече от ясно, как може да има нещо сериозно по скайп, Въпроса беше дали за напред ще се получи, но както и да. Продължихме да си пишем.Но един ден просто ми писна и сложих край, спрях да му пиша, следователно въобще не си пишехме понеже той никога не започваше пръв. През януари се запознах с друго момче..и излизах с него около седмица. И ето че един ден разхождайки се хванати за ръце срещаме въпросният осмокласник. По късно ми пише в скайп че иска да се видим, разбира се че не можах да му откажа..Е излезнахме, в началото и двамата мълчахме като идиоти, но после нещата се оправиха..изпращане до вкъщи, целувка. Нямаше как да е по - добре. 25 януари - най - шастливия ден в живота ми, все пак го чаках повече от 3 месеца. Месец и половина всичко беше перфектно, бяхме наистина щастливи. Но той започна да се променя, излизахме рядко, не ми звънеше [не , че по рано го правеше, но тогава поне се виждахме всеки ден] Един ден реших , че няма смисъл да продължавам по този начин и му казах [чрез смс] че не мога повече така, бла бла. А той даже не попита какво не е наред. На 18 февруари казах край, а неговия отговор беше „ok” .. От тогава не е минал и ден, в който да заспя спокойно, а не плачейки. Не е минал и ден, в който да не мисля за него.Не е минал и ден, в който не съм се надявала, че един ден той ще се върне..
Всичко започна със случайна среща в училище [ той е 8 клас - зайче ]. Е не беше любов от пръв поглед, наистина ми направи впечатление, но нищо повече. След около месец обаче започнахме да се засичаме по често, погледи, усмивки..вече не беше просто сладкият осмокласник, усещах че наистина го харесвам. Ами сега , дойде ред и на запознанството, ама тоя моя срам :( .. Ами взех му скайпа от негов приятел [тъпо, ама нямаше начин] ;d Писахме си в продължение на около 3 месеца, а в даскало само "здравей" , "как си?" В началото той почти не ми пишеше, но с времето нещата се промениха и точно когато реших, че има шанс между нас да се получи нещо той заяви, че между нас няма нищо сериозно. Ама разбира се, на мен това ми беше повече от ясно, как може да има нещо сериозно по скайп, Въпроса беше дали за напред ще се получи, но както и да. Продължихме да си пишем.Но един ден просто ми писна и сложих край, спрях да му пиша, следователно въобще не си пишехме понеже той никога не започваше пръв. През януари се запознах с друго момче..и излизах с него около седмица. И ето че един ден разхождайки се хванати за ръце срещаме въпросният осмокласник. По късно ми пише в скайп че иска да се видим, разбира се че не можах да му откажа..Е излезнахме, в началото и двамата мълчахме като идиоти, но после нещата се оправиха..изпращане до вкъщи, целувка. Нямаше как да е по - добре. 25 януари - най - шастливия ден в живота ми, все пак го чаках повече от 3 месеца. Месец и половина всичко беше перфектно, бяхме наистина щастливи. Но той започна да се променя, излизахме рядко, не ми звънеше [не , че по рано го правеше, но тогава поне се виждахме всеки ден] Един ден реших , че няма смисъл да продължавам по този начин и му казах [чрез смс] че не мога повече така, бла бла. А той даже не попита какво не е наред. На 18 февруари казах край, а неговия отговор беше „ok” .. От тогава не е минал и ден, в който да заспя спокойно, а не плачейки. Не е минал и ден, в който да не мисля за него.Не е минал и ден, в който не съм се надявала, че един ден той ще се върне..