PDA

View Full Version : История за едно царство



ScionOfStorm
05-04-2010, 14:33
Имало едно време едно царство...
...така започват доста приказни истории. И не чак толкова приказни, всъщност. Тази май е от умерено реалните такива, в които място за захарни памуци няма.

Имало едно време едно царство. От време на време било поразкъсвано от чуждо владичество, но това царство и до днес остава една от първите обособени държави на европейска земя. Това царство също така и до днес остава единственото, запазило наименованието си над 1300 години, независимо през какви периоди е минало.

Това царство имало и всъщност още има неща, които не отстъпват на тъй или инак много по-извести държави и географски площи. Култура, традиции, природа - всичко било на особено високо ниво като съдържание, макар и, естествено, нищожно в сравнение с оставеното в модерните времена от Римската империя, например.

Това царство било и земя на горди хора с чест и доблест, които малко или много се проявявали в историята със своите дела, ум и проницателност. Естествено, из българските предели се срещал и другия полюс на това, но като цяло духът на народа на това царство бил силен. Доказвала го и съпротивата, проявена скришом или не толкова скришом по време на едно пет вековно робство. Сега на места децата на тези, чиято кръв земята е попила, наричат това 'османско присъствие'.

Този народ в това царство се доказал като велик и след Освобождението си, макар и да бил силно ограничаван от независими от полето му на изява фактори. Духът му бил смайващ, както доказват мобилизациите на народа при не една или две войни. Уви, грешни завои в политиката не успели да го оползотворят както трябва и допуснали не една или две грешки, които довели до оставане в сянка на това царство.

После настъпили други времена, които не са за обсъждане точно в този блогпост. Всъщност, в този пост няма да чуете нещо особено ново или иновативно. Ще чуете нещо, което от време на време се дъвче от различни хора и се преповръща като втръснала песен. Но текстът на тази песен и посланието й, макар и възприети, остават без някакъв ефект. Донякъде разбираемо.

Обликът на днешното царство (което не е царство, все пак), е малко по-различен. Гордите хора са избили своята гордост в някаква друга насока, продиктувани от социални, икономически и прочие фактори. Истински гордите в онзи смисъл са много малко и стоят окаляни сред масите.

Вместо да се пазят културните наследства се изграждат нови, модерни 'културни' площи. Масовата западна култура ги е нарекла кратко, ударно и ясно - 'молове'. На мястото на Самуиловата крепост в традициите и въжделенията стои с искрящи букви 'Mall of Sofia' или друго по-отговарящо на нуждите на модерното общество име.

Вместо мобилизация - не, не говоря за милитаристични наклонности, нито искам да пропагандирам такива, цари демотивация и апатия - в културен, социален, политически аспект. Сигурно и в друг. Може би това е правилното в така или иначе информационна епоха, която улеснява функциите на мозъка и тялото и всячески се старае да ги замества с механизирани такива. Може би.

Но в същото време този демотивиран народ, наследник на над 1300 години болка, могъщество, разцвети и падения -- той е недоволен. Недоволен е от всичко. Недоволен е, че е трудно. Недоволен е от политиците си, недоволен е и от другите. Недоволен е, че е мръсно. Недоволен е, че бившето царство е значително по-назад от много други държави и сегашният съюз от земи на бивши империи гледа с доста, доста лошо око на него.

В още по-същото време този културен инвалид с масов характер търси лесното. Покрай кратковременната ми работа видях много неща от по-близък план. Всъщност, още с наемането и обявяването й имаше парадокс - масово хора се оплакваха (бяха недоволни), че нямат пари, няма работа, която да им се предложи и прочие. А не приеха работните места с куп оправдания. След търсенето на лесното идва апатията. Масово негласуване поради неприложими и недостойни кандидати (което донякъде е вярно, това ни е ясно на всички). Но какво ще се промени, ако вотиращият е с нагласата 'Оф, това са поредните. Нека избия по-малкото зло.'? Народът може да се превърне в пътепоказателя и коректора на политическата власт, стига да е единен. И стига да желае. Огледалните образи на политиците са лесно откриваеми в народа. А не мисля, че може да се очаква активна политическа дейност с резултати при масово апатичен народ.

Недоволството за мръсотията е ръководено от интересен принцип - потребителят на молове и на информационни проявления от модерната ера е силно възмутен от това явление. В същото време така и не се е научил да ползва разделни контейнери за отпадъци по предназначение и смята, че една хартийка или фас, хвърлени на земята, все ще се почистят някак от само себе си. Или пък са малки, кой ще ги забележи?

България изостава като инфраструктура и звена на държавно ръководство по много параграфи. Културният съвременен наследник на онези, които преди са населявали царството, е в дива ярост и от устата му огнено хвърчи слюнка от това му емоционално положение. В същото време той е единак. Ръководи го един много ситуативен принцип, в който той се старае да свърши физическа или интелектуална работа, която да е под средното ниво. Понякога тя дори не е и минимума. Той може, но не иска да работи за обществото. Това го изпълва с подозрение, че ще остане прецакан. От 5-те ми часа работа днес, колегата ми пропусна час и тридесет. 1/3 от времето остана неоползотворено. Най-прост пример с нетолкова дива показност.

Тези неща са ви втръснали, знам. Предполагам ще има въпроси и аз какво толкова съм направил, че искам сметка от другите. Не съм велик и едва ли ще бъда. Не съм и крайно активен гражданин в който и да е от аспектите, за да съм пример за подражание. Но това, което зависи от мен и е в моите възможности го правя. Познавам и немалко други хора, които го правят - мои приятели, познати, или по-далечни субекти. Те го могат.

Всъщност, всички го можем, но не го искаме като че ли.
Дотогава плюем по другия, по съседния. Плюем по водещите органи, плюем по положението, инфраструктурите, природата, психиката на българина.
А в същото време из говорителят на модерния човек - "Facebook" грее гордата група, обърнала иронията на една българска хип-хоп банда със сякаш тупащо се в гърдите заглавие "Животът Ни Е Поп-Фолк".

Наздраве. Малко като в Ботевата механа литературна, само че нашата е по-модерна и е на третият етаж на мола, между бутици и аутлети. Но опиянеността като че ли не трае дори в нея. Някъде между процепите в таваните е, за които, естествено, не сме ние виновни.