Blueberries
05-06-2010, 15:28
Първо-здравейте и честит празник на празнуващите.
Сега към проблема..
Днес с майка ми се скарахме ЖЕСТОКО.Естествено,за пълни глупоси.Често се караме доста тежко,но бързо и минава.А сега чувствам,че е различно.
Тя започна да ми вика,след това не се сдържах и аз започнах,малко наговорени глупости..След това не се сдържах и излезнах.Не можех да стоя там.Но докато се карахме,баща ми застана на моя страна.
След като съм излезнала,майка ми също е излезнала.(от обяд някъде)..Сега и се обаждам(макар че като се карахме казах,че повече няма да и проговоря),а тя ми затваря и не ми звъни.Обадих се на леля ми,т.е-сестра и.. И тя започна да ми говори колко била обидена майка,как не я е виждала в по лошо състояние и така нататък.
Знам,че мислите,че аз съм виновна..но не е така!Не аз първа започнах,не аз първа виках,не аз първа използвах обиди и гадни думи.Но и този път,КАКТО ВСЕКИ-искам нещата да се оправят и ще понеса вината на мой гръб.ВИНАГИ Е ТАКА!Знам кога съм виновна и тогава наистина си заслужавам всичко...но сега не е така!НЕ съм... А тя няма да се извини,нито пък ще ми проговори.
А аз не мога да и се извиня и всичко да си е като преди..Просто,с едно извинение няма да стане.А не мога да търпя да сме скарани.Тя едва ли ще иска да говори с мен,а пък едно извинявай няма да оправи нещата,както казах.А ако чакам тя да ми се извини-едва ли ще е скоро.. а и не мога да търпя някой да ми се сърди и да ми е обиден..нищо,че знам,че вината не е моя.. какво да направя.Очаквам предложения. :(
Сега към проблема..
Днес с майка ми се скарахме ЖЕСТОКО.Естествено,за пълни глупоси.Често се караме доста тежко,но бързо и минава.А сега чувствам,че е различно.
Тя започна да ми вика,след това не се сдържах и аз започнах,малко наговорени глупости..След това не се сдържах и излезнах.Не можех да стоя там.Но докато се карахме,баща ми застана на моя страна.
След като съм излезнала,майка ми също е излезнала.(от обяд някъде)..Сега и се обаждам(макар че като се карахме казах,че повече няма да и проговоря),а тя ми затваря и не ми звъни.Обадих се на леля ми,т.е-сестра и.. И тя започна да ми говори колко била обидена майка,как не я е виждала в по лошо състояние и така нататък.
Знам,че мислите,че аз съм виновна..но не е така!Не аз първа започнах,не аз първа виках,не аз първа използвах обиди и гадни думи.Но и този път,КАКТО ВСЕКИ-искам нещата да се оправят и ще понеса вината на мой гръб.ВИНАГИ Е ТАКА!Знам кога съм виновна и тогава наистина си заслужавам всичко...но сега не е така!НЕ съм... А тя няма да се извини,нито пък ще ми проговори.
А аз не мога да и се извиня и всичко да си е като преди..Просто,с едно извинение няма да стане.А не мога да търпя да сме скарани.Тя едва ли ще иска да говори с мен,а пък едно извинявай няма да оправи нещата,както казах.А ако чакам тя да ми се извини-едва ли ще е скоро.. а и не мога да търпя някой да ми се сърди и да ми е обиден..нищо,че знам,че вината не е моя.. какво да направя.Очаквам предложения. :(