Здравейте , трябва ми ЛИС за класната работа на тема :
Общочовешки молитв в "Проглас към евангелието" и "Азбучна молитва"
Благодаря предварително :-)
firestone224
05-06-2010, 21:27
Ето това дано ти помогне :)
=============================================
Съпоставка на образите на словото в „Азбучна молитва” и „Проглас към евангелието” (ЛИС)
Литаратурната дейсност на старобългарските писатели се отличава с жанрово многообразие и с творчески подход към традиционните книжни образи. Създават се творби, вдъхновени от новата писменост на славянските народи и от новоприетата християнска вяра, Възхвалата на делото на първоучителите Кирил и Методий и на буквеното слово е основно чувство в произведенията на старобългарските книжовници.
Така в „Азбучна молитва” на Константин Преславски и в „Проглас към евангелието” на Константин Кирил Философ е разкрит образа на словото, силата и ролята му за духовно израстване на народите. Словото писано или устно , е светлина за очите на хората, защото чрез него всеки може да опознае Бога, да изкаже своите молитва, да се прероди духовно. Буквеното слово дава ново самочувствие на хората.
В „Азбучна молитва” подреденият акростих дава възможност да се запамети по – лесно азбуката. Словото преобщава към христичнството и необходимостта от утвърждаването му. За средновековния човек всичко добро и ценно идва от Бога. Словото е Божи дар и с божествена сила може да бъде прославено. Непознаващия законите на Бога е сляп и заблуден, а животът му е безсилен. Затова и в „Азбучна молитва” и в „Проглас към евангелието” е внушена идеята да се прослави и внуши значимостта на словото, което да прослави и да утвърди Божието учение, да просветли сърцата и умовете.
Заради това слушайте, всички славяни,
защото от бога е даден тоя дар...
Единствено от Бога може да се получи това „изобилно слово”. То е създадено за хората, за да се спаси от невежеството и греха.
слушайте словото, защото от бога дойде
Призивът в началото и края на „Азбучна молитва” е отправен към най – висшата небесна сила – Света Троица е свързан с желанието на поета да направи достояние на народа ‘премъдрите чудеса”. Словото е ключът към познанието, за прехода от мрак към светлина. Така в „Проглас към евангелието” се възхвалява ценността и необходимостта от създадената славянска писменост. Свеълината е символ на зрението на душата, чрез зрението човек се приобщава и познава Бога, чийто символ е светлината:
Христо иде да събере народите,
защото е светлина на целия този свят.
Ролята на словото за хората е голяма. То е духовна храна, чрез него се познава божиите заповеди и се живее праведно.
Посланието в „Азбучна молитва” за вярващите е да осъзнаят силата на родното „писано слово”, за да имат свое заслужено самочувствие в християнския свят. Със своята писменост – азбуката, създадена от учителите Кирил и Методий, те имат своя „светилник” по пътя към духовното си извисяване. Стихотворната възхвала на славянската азбука, съградена от епископ Преславски, има явна идейна близост с „Проглас към евангелието”. В”Прогласа” писменото слово се утвърждава като „дар божи”, който носи светлина за човешките души.
Подчертва се смисълът на славянската азбука като най – силното оръжие срещу мрака и духовната слепота и като път към спасението. А това е най – важното за един народ – да има сигурна духовна опора в несигурния човешки свят.
В „Азбучна молитва” звучи ясно радостта и гордостта кактто на автора, така и на неговия народ от духовното приобщаване към Бога.
Стихотворението е изпълнено с творчески ентусиазъм да се утвърди един велик културен факт – една нова писменост, която вече осветява пътя напред а всички, жадни за знание и мъдрост.
В „Проглас към евангелието” Константин – Кирил Философ пресъздава ролята на словото за славянския народ и за всички народи по света. Авторът доказва, че словото е основополагащо в живота на човека. То дава знания, дарява вечен живот. Словото одухотвоява човека, крепи сърцето и разума му , то дава сили за преодоляване на всяко зло. Вярвайки в силата на създадената славянска азбука и в нейната благотворна роля, кирил призовава за познаването на писмеността, за приемането й и изповедването на християнската религия на родния, разбираем език.
И чрез „Азбучна молитва” Константин Преславски оставя свояето завещание на славянския народ – да помни и знае своята азбука и да слави Господ на роден език. Творбата разкрива авторовото преклонение пред делото на първоучителите и патриотичната гордост от факта, че е участник в разпространяването и утвърждаването на писмеността сред славяните.
=============================================
Съчинението За буквитее написано в края на 9 в.Вероятно е предназначено за Преславския събор от 893г.,на който славянската писменост е утвърдена като официална за България.Основният проблем на творбата-защита на славянската писменост от нападките на византийците и нейната възхвала,насочват към историческите събития от посочения период. В този период на реформи съчинението За буквите е трябвало да изиграе важна роля-категорично да реши съдбата на славянската писменост като изключително важен фактор за бъдещето на България.Авторът е бил длъжен в кратко,но силно и убедително слово да развенчае противниците на писмеността,да защити правото и на съществуване и необходимостта от нея и да я прослави като съвършено творение на официално признати светци. Съчинението на Черноризец Храбър е и полемично слово,и алегория,съчетано с публицистика и с трактат.То е изградено съобразно компузуцуонната структура на полемичното слово. В първата част на творбата,авторът проследява етапите в историята на славянското писмо,като започва далече преди Кирил и Методий да създадат азбуката.Според него до 9в.нашата писменост преминава през три етапа.В най-ранния период славяните са езичници,които нямат книги.Изпитват необходимост от писменност и затова измислят писмени знаци-черти и резки.Ограничените възможности на тези писмени знаци не позволяват да се възприемат като писменост. В нов културен етап навлизат славяните,когато приемат християнската религия и започват да си служат с гръцки и латински букви.Това е първият писмен период в тяхната история.Още във второто изречение на За буквите долавяме нотки на протест-нуждата кара славяните да се примирят с руските и гръцките букви,но те са неподходящи за славянския език,не могат да отразят фонетиката и благозвучието му. Третият най-висш етап от развитието на славянската писмена култура е делото на Кирил и Методий.Славянските просветители са Божи избраници и светци и писателят се гордее с тях.За оратора е много важно да подчертае връзката между писмеността и спасението на човешкия род,защото това са много силни аргументи в защита на азбуката-една от важните цели на съчинението. Доводи в защита и възхвала на славянската писменост,Храбър търси и в историята на гръцката азбука.Посочва се,че процесът на формирането и е много дълъг и в него участват редица книжовници.А славянската писменост е създадена за много кратък период и то само от Константин и брат му Методий.Надмощието на славянската писменост е неоспоримо и достатъчно основание на автора за славянски патриотизъм.Светоста на Кирил прави свято и делото му.Такава е логиката на Черноризец Храбър,като обявява славянските книги за по-свети от предхождащите ги гръцки,като по този начин ги възхвалява и се чувства победител в спора. След като ясно изразява своето становище,полемистът се връща още веднъж към личността на славянския първоучител Константин-Кирил Философ.Като си поставя за цел да го възхвали и прослави,Храбър посочва факти,които говорят за изключителната популярност на Кирил в България-името му е известно дори на най-малките.Това е двойна възхвала-на учителя и на народа,възприел така съкровено делото му. Най-силните аргументи,използвани от Храбър за защита и възхвала на славянската азбука,са умело подбраните и неопровержими исторически факти.В неговото сказание,те са твърде много.Явно Храбър е съзнавал тяхната доказателствена сила и ги използва като най-мощно оръжие срещу отрицателите на славянското писмо.Отношението му към историческите доказателства и факти се определя от максимата:Когато фактите говорят и Боговете мълчат!
=============================================
“ Пазете книгите,защото в тях има живот вечен”
Няма да забравя никога първата книга,която прочетох сама-моят буквар.Бях на 5-годишна възраст и от него научих наизуст едно стихотворение за Кирил и Методий,което помня и до днес.
Но да се замислим дали без създателите на славянската азбука-Кирил и Методий,щяхме да можем да общуваме помежду си четем и пишем.Ако тези две личности не съществуваха,ние-хората бихме били душевно голи.Най-вероятно, за да комуникираме,щеше да е нужно да използваме жестове и мимики,да издаваме звуци като животните.Двамата братя са получили добро образование и са успели да утвърдят и разпространят азбуката,на която говорим и пишем.Благодарение на тях в книгата-това печатно или старинно ръкописно произведение,състоящо се от свързани и подвързани листове с изписан текст,се съдържа съдбата на целия български народ.Знанията,които са помагали векове наред на хората да опознаят себе си,да приемат Бог,да се извисят духовно и да разширят своя кръгозор.
Именно в книгата животът е вечен,той не свършва днес или утре,а остава завинаги върху листовете,за да запознае следващите поколения с историята ни,за да ги научи да откриват значимите неща сред хаоса в света.
Има няколко начина,ако искаме да бъдем запомнени от тези,които ще живеят след нас.Първият е да направим нещо добро,вторият-нещо лошо,а третият да оставим послание към идните наследници.
Най-лесният метод е да правим злини,да причиняваме болка,да се превърнем в паразитни същества.А най-трудният начин е да бъдем добри,да не се отклоняваме от правилния път на живота,да знаем да четем и пишем правилно на родния си език,да умеем да пазим книгите,без които съществуването ни ще изгуби своя смисъл.
Ако един човек бъде убит,той ще загуби живота си.Същото е и с книгите,които ако бъдат унищожени,ще се заличи миналото ни,познанията и откритията на човечеството.
За да не останем без писаните слова,нека ги съхраняваме,да не ги захвърляме в някои от ъглите на стаята ни или в последния рафт на библиотеката ни.Да не е необходимо да ни казват да четем,а напротив-сами да проявяваме желание,защото в книгите има вечен живот.